Решение № 124 от 27.1.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 443/2025 г.

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-3163 от 18.12.2025 г., подадена от Г. Г. М.-П. от гр. Габрово, [ЕГН], против Решение № 87 от 30.10.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 193 от 2025 година на Районен съд – Севлиево /РСС/. С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 2310500507 от 12.06.2024 г., издадено от зам.-директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на касатора е наложена административна санкция на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ - глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт в размер на 300.00 /триста/ лв., за следното нарушение: В периода от 02.10.2023 г. – 14.11.2023 г. Г. Г. М.-П., лесовъд на частна практика, не следи за спазване правилата за сеч – да се извършва такава само на определените и отбелязани за сеч дървета в отдел 310, подотдел „а“, землище с. Дебелцово– държавна горска територия, за който има издадено позволително за сеч № 0742030 от 29.09.2023 г., като в подотдела има извършена сеч на десет броя дървета от дървесен вид цер – немаркиран с контролна горска марка /КГМ/ в основата на пъна. С деянието си М. е нарушила чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, поради което й е наложено посоченото по-горе административно наказание. В НП е отразено, че санкцията е определена в минимален размер при отчитане вида и тежестта на нарушението, като е взето предвид количеството изсечена немаркирана дървесина и нейната парична равностойност, определена на 475.00 лв. Отразено е, че подотделът попада в защитена местност „Натура 2000“ и „Дедерица“. Обсъдена е възможността за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН, като е изразено становище, че същата е неприложима за процесното нарушение – същото е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се твърди, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон: Твърди се, че за посоченото деяние е издадено вече друго НП № 07 от 03.04.2024 г. на директор РИОСВ – Велико Търново, поради което с процесното такова е недопустимо да се налага втора санкция за същото деяние. Първото НП е вече отменено с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 70 от 15.07.2024 г. на РС Севлиево, постановено по а.н.х.д. № 190 от 2024 г. по описа на същия съд. Излагат се и възражения против извода на административно наказващия орган /АНО/ относно установено нарушение от страна на касаторката, т.к. тя е съставила три броя констативни протоколи от 10.11.2023 г., установяващи деянието, през 2023 година на три различи лица, извършили незаконна сеч, които са входирани в РДГ – Севлиево на 15.11.2023 г. с предложение за съставяне на АУАН на нарушителите, с което лицензираният лесовъд е изпълнил правомощията си да осъществява контрол за законност на сечта. За да постанови съдебния си акт, РСС е приел, че са установени по несъмнен начин деянието, деецът и неговата вина, а санкцията е мотивирано и законосъобразно индивидуализирана. Конкретно по доводите на жалбоподателката съдът е приел, че с по-рано издаденото НП е ангажирана отговорност на същата за друго нарушение, на друга правна норма, като деянието е било наказуемо по Закона за защитените територии, а в отменителния съдебен акт по този повод като мотив е отразено, че отговорност за деянието е следвало да се търси именно по Закона за горите, което е направено с процесното НП. По отношение на другото й възражение съдът отбелязва, че КП са били входирани в ТПДЛС Р. едва на 15.11.2023 г. – т.е. на деня, следващ проверката на органите на РДГ и установяване на нарушението. Въпросните дървета са били маркирани от служители на РДГ при извършването на тази проверка. Дърветата, посочени в съставените от М. КП, не са идентични с тези, установени при нея. Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност. В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се акцентира отново на това, че М. е адресат на друго, предходно издадено, НП за същото деяние, което е отменено с влязъл в сила съдебен акт – т.е. налице е произнасяне по същия въпрос и с издаването на настоящото НП е недопустимо от нея да се търси повторно административно-наказателна отговорност. Също така отново като аргумент се изтъква обстоятелството, че тя е реализирала правомощието си на лицензиран лесовъд, като е съставила КП за установени от нея самата нарушения на извършителите на незаконната сеч. Други основания, различни от вече изложените пред и обсъдени от Районния съд касационната жалба не съдържа. По делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба, изготвен и подписан от упълномощен юрисконсулт – А. Ц.. С него жалбата се оспорва, излагат се съображения за законосъобразността на оспорения първоинстанционен съдебен акт, като се моли същият да бъде оставен в сила и на страната да се присъдят съдебно деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение. В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационната жалбоподателка, редовно призована, се представлява от адвокат И. Х., който поддържа жалбата. Ответната страна не се представлява. Депозира писмено становище – отговор, изготвено от главен юрисконсулт при РДГ, с което оспорва жалбата, излага съображения по същество в защита на първоинстанционния съдебен акт и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно – при уважаване на жалбата оспорва размера на адвокатския хонорар, който се иска да бъде присъден на касаторката. При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното: Съдебното решение е допустимо, като произнесено от компетентен съдебен състав. По делото са събрани достатъчни и относими доказателства и са направени правилни изводи за компетентност на АНО. Правилно са конституирани страните в процеса. Съдържанието на процесното НП съответства на изискванията на закона. По отношение установеността на деянието и неговата съставомерност настоящият съдебен състав взе предвид следното: Към делото е приложено адм.д. № 190 от 2024 г. по описа на РСС, в което е разгледано НП № 07/03.04.2024 г. на директор РИОСВ – Велико Търново, съставено против Г. М., за следното нарушение – в периода 02.10.2023 г. – 31.12.2023 г. /различен от посочения в процесното НП/, в защитена местност „Дедерица“, поземлен имот с [идентификатор], землище с. Дебелцово, общ. Севлиево, същата е позволила извършване на сеч на немаркирани дървета и нерегламентирана сеч за направата на извозни пътища в противоречие със Заповед на Комитета по опазване на околната среда при Министерски съвет, което съставлява нарушение на чл. 34 от ЗЗТ. От една страна настоящият съдебен състав взе предвид, че съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая отговорност с процесното НП се търси по реда и на основание нарушение на ЗГ и подзаконов нормативен акт по неговото прилагане, а с това предходно издадено НП се търси отговорност за нарушение на друга норма, от друг нормативен акт. Освен това правилно РСС е взел предвид, че в случая не е нарушен принципът лицето да не се наказва два пъти за едно и също нещо, т.к. предходното НП е отменено с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 70/15.07.2024 г. на РСС, постановено по така посоченото н.а.х.д. на същия съд. Като основен мотив за отмяната му е изтъкнат този, че не се установява нарушение на ЗЗТ, а Решението е влязло в законна сила на 11.10.2024 г., като М. не е понесла АНО за така описаното деяние и не може да се твърди в рамките на настоящото дело, че е санкционирана два пъти за едно и също нарушение. По настоящото дело относно втория конкретен мотив на касаторката съдът прегледа трите констативни протокола, съставени от М., на три лица, с посочена дата на съставяне – 10.11.2023 г. В тях е отразено установено от тези лица нарушение – извършване на сеч на по 5 броя дървета от всяко от тях, от дървесен вид цер и габър – за едно от лицата и дървесен вид цер за останалите две, които не са маркирани в основата с КГМ. Отбелязано е, че в следствие на това са се получили технологични просеки. Действително, както е отбелязал Районният съд, протоколите са заведени в ТП на ДГС Р. на 15.11.2023 г. – след като процесният имот е посетен от служители на РДГ, които са установили процесното нарушение и са съставили Констативен протокол № БР-ЕД-71, в което са отразили същото. В протокола е записано, че процесните 10 броя дървета са маркирани от горски инспектор с КГМ с червена боя, като до момента на установяването на тези факти те са били немаркирани. В трите КП, представени на следващия ден от Г. М. е записано, че „пъновете на са маркирани с КГМ № А 9134 с червена боя. С оглед това отбелязване и датата, на която трите КП са представени в ДГС правилен и обоснован се явява изводът на РСС за антидатиране на протоколите. Същите не може да са съставени на 10.11.2023 г., след като в тях е отразено, че незаконно отсечените немаркирани дървета са били маркирани с тази КМ в червен цвят, което са направили служителите от РДГ при проверката си от 14.11.2023 г. Не са изложени логични обосновани причини, поради които КП не са регистрирани по-рано, преди проверката, при съставянето им на 10.11.2023 г. Освен това видно от показанията на свидетеля П. П., участвал в проверката, процесните дървета били маркирани от самия него, като проверяващ, но с друга КГМ, с № А 3459, като същите не били маркирани преди това с КГМ като останалите дървета, предназначени за сеч, със синя боя. Свидетелят изрично посочва, че върху процесните дървета не е имало поставена друга КГМ с червена боя. Или дори и въпросните три КП да са били съставени действително на 10.11.2023 г., който факт не се установява, с тях се визират други дървета, не процесните, които са били маркирани за първи и единствен път на 14.11.2023 г. от П. с КГМ № А 3459 и на които друга марка не е била поставяна до този момент. Същото се потвърждава и показанията на друг свидетел, присъствал на проверката – И. Н., който добавя, че когато са посетили имота, в сечището не са открити други дървета, върху които да е поставена КГМ и червена боя, освен маркираното от П.. Свидетелят И. К. също сочи, че освен направената от тях при проверката маркация с КГМ с червена боя друго маркиране от този вид в имота не е имало. Показанията и на тримата свидетели са ясни, последователни, непротиворечиви. Тези свидетели са очевидци на установяване на нарушението, участвали в проверката от 14.11.2023 г. За разлика от тях показанията на свидетеля М. Г. не съответстват на събрания по делото доказателствен материал и същите не следва да се кредитират като достоверни, т.к. той е бил в служебни отношения с М., не е бил очевидец нито на проверката, нито на съставянето на трите КП от нея. Освен това този свидетел говори за незаконна сеч на борове, за каквито видове не става въпрос в нито един от КП. В заключение фактическите установявания и направените въз основа на тях фактически и правни изводи на първоинстанционния съд настоящата съдебна инстанция счита за логични, мотивирани и правилни. Мотивирано първоинстанционният съд е приел нарушението за установено по безспорен начин от обективна и субективна страна и като е потвърдил процесното НП се е произнесъл с един законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед този изход на правния спор своевременно заявено и основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, каквито се дължат и следва да се присъдят в минимален размер от 80.00 лв. /40.90 евро/ с оглед неявяване на страната и процесуалния й представител в открито съдебно заседание, като процесуалните действия се изразяват единствено в изготвянето и представянето на писмена защита. Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово