Решение № 412 от 23.2.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 750/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Т. П. Т. с [ЕГН] от [населено място], подадена чрез адв. И. В., срещу Списък, издаден по реда на §3, ал. 1 от ЗГ на поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в ДВ бр. 19/2011 г., в частта му относно т. 628, касаеща ПИ с [идентификатор] от КККР, одобрени със Заповед № РД-18-15/29.03.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], с площ от 2 358 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин за трайно ползване – за къмпинг, мотел. Жалбоподателят настоява оспорената част на административен акт да бъде прогласена за нищожна поради некомпетентност на органа, който го е издал, както и поради пълна липса на правно основание за издаването му, т.к. процесният имот – ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] с площ от 2 258 кв.м., към момента на съставяне на списъка е изключен от горския фонд и е с променено предназначение за урбанизирана територия, което прави включването му в списъка по § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ незаконосъобразно. Релевира съществено нарушение на материалния закон и неговата цел, които имат за последица нищожност на оспорената част на акта. Ответникът – министър на земеделието и храните, чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт В. Г. оспорва жалбата като недопустима, в условие на евентуалност като неоснователна. Поддържа, че процесният имот е придобит чрез замяна, която е достатъчно основание за включването му в атакувания списък, а самият той има за цел инвентаризация на всички имоти, предмет на регулираните замени, независимо от последващите им устройствени промени; възразява срещу довода за материална незаконосъобразност на акта предвид, че разпоредбата на § 3, ал. 1 от ПЗ на ЗГ не поставя изискване за „непроменено предназначение“, като условие за включване в списъка. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Административен съд-Добрич, като взе предвид събраните по делото доказателства, направените по делото доводи и възражения, намира за установено следното от правна и фактическа страна: С договор за замяна на недвижим [имот номер]/17.07.2008 г., сключен въз основа на Заповед № 1221/26.06.2008 г. на П. на ДАГ между Държавна агенция по горите и С. Д. М. и Е. П. М. от [населено място], праводателите на жалбоподателя, са придобили ПИ с [идентификатор] от КККР. С договор за покупко-продажба от 08.09.2020 г., оформен в Нотариален акт за покупко-продажба на имот, вписан в СВ при Районен съд-Каварна, под акт № 147, т. V, д. № 861/2020 г. с вх. Р. № 1653/08.09.2020 г., жалбоподателят е станал носител на петиторното право върху имота. Със Заповед № 848/02.06.2009 г. издадена от председателя на Държавната агенция по горите, на основание чл. 14, ал. 1, т. 3, чл. 17, ал. 2 и чл.19, ал. 4 от ЗГ, процесният имот е изключен от горския фонд, за включване в урбанизираната територия съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУТ. За извършване на компесационно залесяване и на основание чл. 19 от ЗГ(отм.) за промяна на предназначението са определи суми за заплащане, които с Вноски бележки от 19.08.2009 г. са преведени в полза на Държавна агенция по горите и Национален фонд Българска гора. С Протокол за предаване и приемане на предоставена площ от държавния горски фонд съгласно Заповед № 1270/20.09.2005 г. на 19.09.2009 г. директорът на ДЛС-Балчик предава, а праводателите на оспорващия приемат имоти с номера 83017.506.122 и 83017.506.118. В атакувания списък изрично под № 628 е отбелязано обстоятелството, че имотът е с променено предназначение въз основа на Заповед № 848/02.06.2009 г. С Решение на Общински съвет Шабла по Протокол № 5 от 06.07.2004 г. с одобрен окончателен проект на ПУП на къмпинг „Добруджа“, община Шабла. По този план имотът представлява [УПИ]. Със Заповед №РД-02-15-95/04.07.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство е одобрен проект за ОУП на община Шабла, фаза окончателен проект и Правила и нормативи за прилагане на ОУП. По този план [ПИ] попада в устройствена зона – курортен комплекс в зелена среда видно от представената извадка – л. 42 от делото. За имота има издадени виза за проектиране от 27.11.2009 г. – л. 27 от делото; виза за проектиране от 20.08.2021 г . – л. 39 от делото за ресторант със стаи за гости над него, три двуетажни и една едноетажна къща за гости. С Решение № ВА-75/ПР/2021 г. на директора на РИОСВ – Варна е постановено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „Изграждане на ресторант със стаи за гости над него, три двуетажни къщички и една едноетажна къща-бунгало в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], свързано с проект за изменение на ПУП-ПРЗ в обхват УПИ XII в кв. 1 по плана на къмпинг Добруджа“, община Шабла. Оспореният в настоящото производство Списък по реда на § 3, ал. 1 от ЗГ на поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник", е обнародван в Неофициалния раздел на "Държавен вестник" бр. 19/08.03.2011 г. В т. 628 от списъка е включен имотът на жалбоподателя - ПИ с [идентификатор] от КККР. Въз основа на установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима като подадена от лице срещу неизгоден за него административен акт. По делото се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е носител на правото на собственост върху ПИ с [идентификатор] от КККР, включен в списъка под № 628. Съдът е сезиран с искане за прогласяване на нищожност, което не е ограничено със срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Разпоредбата на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ постановява, че не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от Държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“ . Съгласно ал. 4 на цитираната разпоредба, в едномесечен срок от деня на обнародването на закона Министерството на земеделието обнародва в „Държавен вестник“ списък на имотите по ал. 1. Списъкът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и обнародван в ДВ бр. 19/08.03.2011 г. при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му. При анализ за спазване на материалноправните норми съдът при съобразяване с установената съдебна практика намира, че оспорената част от списъка противоречи на закона и неговата цел до степен, водеща до неговата нищожност. Не е спорно по делото, че процесният имот е изключен от горския фонд на основание чл. 14, ал. 1, т. 3, чл. 19, ал. 4 от ЗГ (отм.) със Заповед № 848/02.06.2009 г. издадена от председателя на Държавната агенция по горите. Трайното предназначение на територията е урбанизирана към 2009 г. В този смисъл са представените по делото скица на имота от СК Добрич № 23153/11.11.2009 г.; Решение на Общински съвет Шабла по Протокол № 5 от 06.07.2004 г. Съгласно изричния текст на § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ, в обнародвания в ДВ списък следва да са посочени само имотите в горски територии, чието предназначение, не е променено до влизане в сила на закона. По отношение на тях важат ограниченията по ал. 1 на същата разпоредба. Към датата на публикуване на списъка, имотът на жалбоподателя не е в границите на горски територии, с оглед на което и не е следвало да бъде включван в обнародвания в ДВ списък. Имотът на жалбоподателя към момента на издаването и обнародването му, не е част от горските територии, което го прави незаконосъобразен до степен нищожност поради противоречие с материалния закон и неговата цел. В този смисъл са и Решение № 10616 от 22.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4420/2022 г., V о., Решение № 97 от 08.01.2025 г. на ВАС по адм.дело № 7256/2023 г., Пето отделение. Предвид гореизложеното жалбата е основателна и следва да се уважи. При този изход на делото и на основание чл. 143 от АПК жалбоподателят има право на направените разноски по делото в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение предвид направеното възражение за прекомерност и ниската правна и фактическа сложност на делото и 10 лева за заплатена държавна такса, или общо 414,15 евро. Воден от горните аргументи Административен съд – Добрич, втори състав,