Решение № 17037 от 2.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 44761/2024 г.

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК). Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Г. Н. И. и Е. Н. И., установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от по 825,70 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в •••, аб. № •••, за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 02.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 144 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.08.2021 г. до 24.10.2023 г., сумата от 7,20 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 02.11.2023 г. до изплащане на вземането, и 1,73 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.11.2020 г. до 24.10.2023 г. за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.02.2024 г. по ч. гр. д. № 60591/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, защото имат качеството на потребителт на ТЕ, тъй като са собственици на по 1/3 идеална част от топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителите дължат и заплащане на услугата за дялово разпределение, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответниците са в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на ответницата. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника Е. Н. И. чрез адв. З. Р., който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че е извършила отказ от наследството на своя баща Н. И. Г.ов, поради което не е придобила правото на собственост върху 1/3 идеална част от топлоснабдения имот и не следва да отговаря за задълженията за топлинна енергия за исковия период. Представя съдебно удостоверение за вписан отказ от наследство. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за исковия период по отношение на процесния имот. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. В депозирано становище с вх. № 142786/29.04.2024 г. по ч. гр. д. № 60591/2023 г. по описа на СРС, 87 състав, ищецът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва извършения от ответника Е. Н. И. отказ от наследството на Н. И. Г.ов с доводи, че Е. Н. И. е погасявала чрез плащане предишни задължения към ищеца за топлинна енергия за топлоснабдения имот, от което следвал извод, че е приела наследството на Н. И. Г.ов чрез конклудентни действия по арг. от чл. 49, ал. 2 ЗН. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил на 28.05.2025 г. от ответника Г. Н. И. чрез назначения му особен представител адв. В. П., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не е приемал нито направо, нито чрез конклудентни действия наследството на своя баща Н. И. Г.ов. Счита, че участието по дело, в което наследниците се защитават по предявени срещу тях искове, не представлява действие по приемане на наследството. Твърди, че доколкото в исковата молба липсват твърдения за провеждане на процедурата по чл. 51 ЗН, то ответникът разполага с възможността да приеме или да се откаже от наследството безсрочно. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Оспорва количеството потребена топлинна енергия в процесния имот. Възразява за изтекла погасителна давност. Счита, че включените в изравнителната фактура непогасени месечни вноски, определени по прогнозна консумация, се погасяват по давност от момента на настъпване на падежа на всяка една вноска, като включването на тези вземания в една обща фактура не променя началния момент, от който започва да тече давността. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Не претендира разноски. Възразява за разноските на ищеца. Третото лице помагач на страната от ответника „НЕЛБО“ АД, ЕИК 175367099, не взема становище. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 02.11.2023 г. г. срещу е Г. Н. И., Съба Н. Г.а и Е. Н. И., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 60591/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 26.02.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните вземания за посочените периоди и възникнали на описаните основания. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Е. Н. И. лично и на Г. Н. И. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК Е. Н. И. е подала мотивирано възражение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение срещу Г. Н. И. и Е. Н. И., които искове са процесуално допустими. Предявени за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответниците по иска са потребители на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, в която се намира имотът, e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството потребители на ТЕ на ответниците, е да установи, че твърдените идеални части от процесния имот са били собственост на наследодателя на ответниците, както и факта на приемане на наследството от ответниците направо или по опис в т.ч. преди вписване на отказа в особената книга по чл. 49 ЗН. С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже основанията за спиране и прекъсване на давността, ако твърди, че такива са налице. В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга. В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ. Обстоятелството, че имотът е топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период, както и стойността на доставената топлинна енергия се установяват от изслушаното и прието по делото заключение по съдебно техническата експертиза. С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството имат ли ответниците качеството на потребители на топлинна енергия като собственици на топлоснабдения имот апартамент •••, който се твърди, че са придобили по наследство от Н. И. Г.ов (починал на 17.03.2013 г.), както и изпаднали ли са в забава по отношение на задължението за заплащане на стойността на услугата дялово разпределение. Според Решение № 95 от 09.07.2024 г. по гр. дело № 1515/2023 г. на II ТО на ВКС, открито наследство не е прието, когато лицето, призовано към наследяване, не е направило изричен отказ от него съгласно чл. 52 ЗН, във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН. До приемането на наследството то е незаето (вакантно), като решаващият съдебен състав е изложил мотиви, че съгласно тълкувателното разяснение по т. 14 от ППВС № 4/30.10.1964 г. приемането на наследството може да стане мълчаливо - с конклудентни действия, когато от тези действия на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Този въпрос е фактически и подлежи на установяване съобразно конкретните обстоятелства по съответното дело. В мотивите по т. 2 от ТР № 1/23.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1/2021 г., ОСГК е изяснено, че при действащата система на приемане на наследството до момента, в който призованият към наследяване не обективира волята си да приеме наследството, е налице незаето (вакантно) наследство, при което все още не е ясно кой е субект на включените в състава му имуществени права и задължения. До приемането на наследството призованите към наследяване (наследниците по закон) не се легитимират като носители на наследствените права и задължения, поради което те нито са материалноправно легитимирани да предявяват иск за наследствени вземания, нито могат да отговарят по искове за наследствени задължения, а и не могат да се разпореждат с наследствени права. Отказът от наследство е изричен формален акт на разпореждане с откритото наследство като съвкупност от имуществени права и задължения, принадлежащи на наследодателя. По своето правно естество то представлява едностранна формална сделка, която е неотменима и поражда конститутивното действие, към което волеизявлението на призованото към наследяване лице е насочено - с вписването на отказа в особената книга по чл. 49 ЗН, в предписаната от правната норма на чл. 52 ЗН форма за действителност. Съгласно определение № 85/20.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 799/2022 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, до вписването на отказа в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН частта, припадаща се на призования към наследяване, съставлява незаето (вакантно) наследство, като включените в него имуществени права и задължения нямат носител. В настоящия случай ответниците оспорват факта на приемане на наследството на Н. И. Г.ов, както изрично по чл. 49, ал. 1 ЗН, така и с конклудентни действия по чл. 49, ал. 2 ЗН, като по делото не са ангажирани доказателства за установяване на тези обстоятелства по отношение на Г. Н. И.. От друга страна, ответницата Е. Н. И. е представила доказателства, от които безспорно се установява, че е заявила изрично, че се отказва от наследството на Н. И. Г.ов (впоследствие се е отказала и по реда на чл. 100 от ЗС вр. чл. 99 от ЗС от правото на собственост върху имот). Отказът от наследството на починалия е вписан в книгата по чл. 49 от ЗН (л. 57), като по делото не са събрани доказателства, от които да се установява да е приела оставеното наследство изрично по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН или мълчаливо по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН, преди вписания отказ. Както беше посочено, на основание чл. 48 от ЗН наследството се придобива с приемането му. Правото, което всеки наследник придобива в момента на откриване на наследството и преди да е изявил воля за приемане или отказ, е правото на наследяване, т. е. възможността да се придобие наследството (арг. от мотивите към ТР от 23.01.2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС). С разпоредбата на чл. 49 ЗН са предвидени два начина за приемане на наследството: изрично - с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като в този случай приемането се вписва в особена за това книга, или мълчаливо - когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. Доколкото липсва изявление на Е. Н. И. за изрично приемане на наследството, оставено от нейния баща, вписано преди отказа от 03.04.2024 г., следва да бъде разгледан въпросът дали тя е предприела действия по мълчаливото му приемане. Мълчаливото приемане на наследството може да обхваща различни правни и фактически действия. Съгласно тълкувателното разяснение по т. 14 от ППВС № 4/30.10.1964 г. приемането на наследството може да стане мълчаливо - с конклудентни действия, когато от тези действия на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. С това тълкувателно постановление е прието за неточно становището, залегнало в решение № 54 от 03.05.1961 г. по гр. д. № 36/1961 г., ОСГК на ВС, съгласно което подаването на декларация за облагане с данък върху наследството, обжалването на определения данък и плащането му сами по себе си още не указват на мълчаливо приемане на наследството. Прието е още, че следва да се отстъпи от становището, изразено в посоченото решение, като се даде възможност на съдилищата за по-свободна преценка на всички обстоятелства, от които може да се направи извод за мълчаливо приемане на наследството. Посочено е, че подаването на декларация за облагане с данък върху наследството може да бъде действие, което сочи на намерение за приемане на наследството. Според съдебната практика подаването на декларация за облагане с данък, както и заплащането на данъка от призования да наследи сами по себе си не могат да обусловят извод за мълчаливо приемане на наследството, ако не са извършени и други фактически и правни действия или волеизявления, които преценени във връзка с първите, да могат да обусловят извод за безусловно негово намерение да приеме наследството на своя наследодател (Определение № 222 от 07.05.2020 г. по гр. д. № 4919/2019 г., І г. о. на ВКС). В конкретния случай, плащането на задължения по изпълнително дело, което се твърди, че е извършено от ответницата, не е сочещо недвусмислено намерение за приемане на наследството на Н. И. Г.ов, починал на 17.03.2013 г. Представеното извлечение от „история на преписа за съдебно вземане № 148245“ на лист 112-114 представлява частен документ, изходящ от ищеца, съставен въз основа на записи в регистър, воден от него, и не установява пълно и главно, на първо място, че ответниците имат качеството на потребители на ТЕ при посочените квоти. По посоченото от ищеца в документа ч.гр. дело № 29313/2019 г. на СРС, 55 състав, бил издаден изпълнителен лист и се твърди да е образувано изп. дело № 6644/2019 г. на ЧСИ М.Б., по което ищецът отбелязал, че „Еввдокия е погасила всичко“ (л. 114). От този запис, обаче, не се установява без съмнение, че плащане е извършено, на какво задължение, дали задължението е въз връзка с процесния имот, както и дали сумата е платена доброволно или вследствие на проведено принудително изпълнение. Това не се установява и от представеното заявление от 08.10.2024 г., изходящо от адвоката на страната, ведно с разписка № 0200023458139631 от 08.10.2024 г. за сумата от 114 лева, платена от Е. Н. И. в ползва на „Топлофикация София“ ЕАД по изп. дело № 20248380404158 ID 141290. Нито от заявлението, нито от основанието за плащане посочено в документа, може да се направи извод, че е платено задължение, част от пасива на наследството, освен това от двата документа се установява съществуване на поне две изпълнителни дела срещу ответницата с различни номера, предметът на които не се установява по делото. Поради това според районния съд не може да се обоснове извод, че с извършеното действие – плащане на 114 лева в полза на „Топлофикация София“ ЕАД ответницата безусловно е заявила, че приема наследството на Н. И. Г.ов. Ето защо ответниците не отговарят по предявените искове, произтичащи от облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., поради което същите са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени без обсъждане на възраженията за изтекла погасителна давност за главниците. За пълнота следва да се отбележи, че дори да де приеме, че стойността на главницата за дялово разпределение се дължи от ответниците, акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва е неоснователна, тъй като независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от 2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на 7,20 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. По отношение на разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски имат ответниците. Ответницата Е. Н. И. е заявила претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 500 лева, платено в брой по договор за правна защита и съдействие от 23.08.2024 г. (л. 52), който служи за разписка, удостоверяваща плащането на сумата в брой, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, която претенция следва да се уважи. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено от ищеца е неоснователно, тъй като претендираната сума е съобразена с обичайно установения размер на възнагражденията по този вид дела, както и с обема на материалите и извършените от адвоката процесуални действия по делото. Ето защо на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, на ответницата Е. Н. И. следва да се присъдят 255,65 евро - разноски за адвокат. Мотивиран от горното, Софийският районен съд