Решение № 44 от 10.2.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 646/2025 г.

Предявени са обективно съединени искове при условията на евентуалност от Н. П. Й., ЕГН-••••••••••, с постоянен и настоящ адрес:гр.П., обл.П., ж.к. ••• против "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1421, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52- 54 Телефон: ••••••••••, Факс: 02 816 37 80, представлявано от В. А. Г., А. Ч. Д., Н. Г. С. и Л. Т. . Предявени са обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 20 от ЗПК;а при условията на евентуалност: 1/. иск по чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, обективно и кумулативно съединен с: 2/.иск по чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД;и трите иска, обективно и кумулативно съединени с иск по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД . Цената на исковете ,посочена в исковата молба , както следва: По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 и т. 20 от ЗПК – 32 390.41 лв.; при условията на евентуалност: 1/. по отношение на иска с правно основание 22 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК – 5 461.20 лв.; 2/. по отношение на иска с правно основание по чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД – 15 829.21 лв.; по отношение на обективно и кумулативно съединения с трите иска иск по чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД – 4 291.13 лв. Ищцата твърди,че на 01.08.2022г.в качеството си на кредитополучател е сключила сключен Договор за потребителски кредит №720031220958 с ответника в качеството му кредитодател. Съгласно чл.6 от Договора, срокът на същия е до 15.09.2027г.,т.е.60 календарни месеца,а размера на договорения заем съгласно чл.7 т.1 от Договора е 16 561.20 лв.,от които 11 100.00 лв.главница и застрахователната премия по Застраховка защита на кредита и сметките- 5461.20 лв. Съгласно чл. 7.2.2 от Договора, в случаите когато Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждат от Кредитора, за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник,за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора. Съгласно чл.9 т.1 от Договора лихвеният процент е фиксиран за срока на договора в размер на 30.40%,като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дена в месеца и 360 дни в годината. Съгласно чл.10 от договора,годишният процент на разходите е 32.62,а общия размер на задължението възлиза на 32 390.41 лв. Погасителният план към договора е обективиран в чл. 11 т. 2 от същия и предвижда 59 равни месечни погасителни вноски, всяка на стойност от 539.84 лв. и последна 60-та вноска - в размер на 539.85 лв. Във всяка вноска се включва главница и лихва при различно съотношение на двата компонента и падежа на всяка вноска е на 15 - то число на съответния месец; Дължимата главница е в размер на 16 561.20 лв., а дължимата лихва е в размер на 15 829.21 лв. Към процесния договор са налице Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит от „ТИ БИ АЙ БАНК“, Заявление – декларация за установяване на договорни отношения и декларация по ЗМИП; Информационен документ за застрахователен продукт;Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“,предоставена от Mediguide International,Информация по чл.324-327 от КЗ за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, Сертификат № 1720031220958202 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „ Второ Медицинско мнение“,Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, Общи условия за ползване на Допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International към застрахователна програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД. Твърди се,че към настоящия момент ищцата е заплатила сумата в общ размер на 15 175.13 лв. По отношение на иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и 20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД ,се твърди в исковата молба,че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, Договорът за потребителски кредит е недействителен,тъй като ГПР е неправилно посочен и липсва на ясно и точно формулиране на компонентите,включени в ГПР.Не е включена застрахователната премия при изчисляване размера на ГПР.Ищцата поддържа,че след като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти,това води до неяснота за потребителя относно неговия размер и не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР,на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19,ал.1 ЗПК.Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,точна и максимално ясна информация за разходите,които следва да направи във връзка с кредита,за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.От посоченото следва,че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК,следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично,и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.В противен случай потребителят е поставен в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита.Това се явява и в директно противоречие с чл.3,пар.1 и чл.4 от Директива 93/13 ЕИО. Твърди се,че в процесния договор е нарушено изискването на закона да бъде посочено кои разходи формират ГПР.Същото представлява нарушение на чл.22 във вр. с чл.11, ал.1,т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора. Поддържа,че съгласно § 1 т.1 от ДР на ЗПК в общия разход по кредита за потребителя трябва да бъдат включени застрахователните премии. Вместо това застрахователната премия е прибавена към главницата,а не към другите разходи по кредита, където съобразно пар.1 т.1 от ДР на ЗПК във вр. с чл.19 ал.1 от ЗПК, би следвало да бъде включена. По този начин първо се завишава размера на главницата,без реално потребителят да е получил сумата от 16 561.20 лева, както е посочено в чл.7.1. от Договора / застрахователната премия/, като по този начин на практика се увеличава размера на ГПР,доколкото допустимия му размер се определя съобразно главницата по договора. Включена в главницата, застраховката се олихвява, което от своя страна се явява допълнително, скрито възнаграждение за кредитора. В настоящия случай се твърди,че застрахователната премия не е съобразена при формиране компонентите на годишния процент на разходите, а същата е включена в общия размер на главницата, което от своя страна не отговаря на принципите за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора.Ищецът излага съображения,че застрахователната премия не следва да се третира като част от общия размер на кредита по смисъла на §1 т.3 ЗПК,а е необходимо да се включи в общия разход по кредита, съгласно §1 т.1 ЗПК.Това е така,защото първата величина изразява сумата, която потребителят е получил в своя полза, а втората изразява сбора от онова, което той следва да плати или иначе казано – цената на кредита. Включването на застрахователната премия към главницата по кредита води до нейното капитализиране,т.е.потребителят е поставен в положение, в което е възможно да заплаща възнаграждение за ползването на суми, които в действителност той не получава, защото не е кредитиран за тях. В практиката на СЕС по въпроса (напр.Решение от 21.04.2016г.по дело С-377/14) последователно се поддържа,че общият размер на кредита е равен на онова, което потребителят получава,респ. може да използва за себе си, поради което застраховка, която обезпечава риска за кредитодателя не би могла да бъде част от общия размер на кредита.Нещо повече - в решението се посочва,че включването на един разход вместо в общия разход по кредита, в общия размер на кредита, винаги води до изкривяване процентното изражение на ГПР, а неправилното посочване на ГПР е равносилно на липса на такъв, което води до недействителност на договора (така напр. Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 и цитираната там съдебна практика).В тази връзка сочи,че правилата, регламентиращи компонентите и изчисляването на годишния процент на разходите са императивни и договорната автономия следва да отстъпи пред тях (така напр. Решение от 09.11.2016г. по дело № С-42/15). Обратния извод би бил в пряко на разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗПК, според който „при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата“. В случая с включването на застрахователните премии към главницата се цели прехвърляне на икономическия риск изцяло върху потребителя, което е недопустимо, доколкото възможностите на последния във всеки един житейски и правен аспект са несравнимо по - малки от тези на търговеца. Всичко това сочи, че въпросната застраховка представлява единствено скрито възнаграждение за кредитодателя, което по силата на императивните правила на закона трябва да бъде включено в ГПР. Отделно от това ищцата твърди,че в договора не е посочен лихвен процент на ден ,което представлява нарушение на императивното изискване на чл.11 ал.1 т.20 ЗПК,според което договорът за потребителски кредит, се изготвя на разбираем език и съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20). Съгласно чл. 20.1 от Договора е предвидена възможност за кредитополучателя да се откаже от него при наличието на установените в Договора предпоставки. Следва да се отбележи, че в Договора не е упоменато конкретното изражение на лихвения процент на ден, в случай, че потребителят упражни правото си на отказ от договора. В разпоредбата на чл. 29 ал. 1 ЗПК е предвидено правото на потребителя да се откаже от сключения договор за потребителски кредит,без да дължи обезщетение или неустойки и без да посочва причина за това,при спазване на срока, реда и условията за упражняване на това потестативно право, посочени в чл.29 ЗПК.Разпоредбата транспонира императивните норми на чл.14 от Директива (ЕС) 2008/48. Съгласно т. 123 от Решение от 09.09.2021 г. на СЕС по съединени дела С-33/20, С-155/20 и С- 187/20, целта на посочената разпоредба на директивата е да позволи на потребителя да избере отговарящ най-добре на потребностите му договор и следователно да се откаже в "срока за размисъл" от този договор (след като го е сключил), за който установи, че не съответства на нуждите му. Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК, който въвежда императива, заложен в чл. 10, пар. 2, б. "п" от Директива (ЕС) 2008/48, договорът за потребителски кредит следва да съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29 ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Според чл. 29 ал. 5 ЗПК, за да породи отказът на потребителя от договора за кредит целените правни последици, е необходимо, освен спазване на реда и срока за упражняване на това потестативно право по чл. 29 ал. 1-3 ЗПК, да е осъществено условието по ал. 4 на същия член – да е върната на кредитора не само главницата, но и да е заплатена лихвата, дължима за периода от датата на усвояване на средствата по кредита до датата на връщане на главницата, което следва да се направи не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращане на уведомлението до кредитора за упражняване на правото на отказ. Следователно, с предоставяната по чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК информация в договора относно размера на дължимия лихвен процент на ден се цели да се обезпечи възможността на потребителя, който е в положението на по-слабата страна (спрямо търговеца) от гледна точка на информираност,да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност (лихвен процент на ден х главница х брой дни),която следва да заплати за периода от усвояването до връщането на главницата,за да може да упражни надлежно правото си на отказ от договора за кредит, което включва и изпълнение на условието на чл. 29 ал. 4 ЗПК - връщане не само на главницата, но и заплащане на лихва за периода на ползването й. Ето защо, с правилото на чл. 11 ал. 1 т. 20, предл. последно ЗПК (посочване на лихвения процент на ден) се гарантира реалното упражняване на правото на потребителя на отказ от договора без да са налице негативни последици от това за него.С оглед изложеното,изпълнението на чл.11,ал.1,т. 20, предл. последно ЗПК се явява особено съществено за правата на потребителя и неизпълнението му води до санкционирането му,съобразно правилото на чл. 22 ЗПК,а именно – нищожност на договора.В настоящия случай,съдържанието на чл. 20 от Договора,е регламентирано правото на отказ от договора,в който е възпроизведена бланкетно уредената в чл.29 ЗПК възможност за отказ от договора, но липсва съществения реквизит по чл.11 ал. 1 т. 20 ЗПК. С оглед горното и предвид липсата на посочен конкретен лихвен процент на ден в процесния договор, то на основание чл. 22 във вр. чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК, същият се явява недействителен. Относно лихвата ищцата твърди отще,че същата е прекомерно висока и противоречи на добрите нрави. По отношение на евентуалните искове. При условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 22 във вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 20 от ЗПК във вр. чл. 26 ал.1 предл. 1 ЗЗД, ищцата предявява евентуално предявените искове с правно основание чл. 22 ал. 1 ЗПК във вр. чл. 10 ал. 1 ЗПК за прогласяване на недействителност на клаузите, предвидени в чл. 7 т.1 във вр. чл. 7.2.2 от Договора в частта за дължимата застрахователна премия във вр. с декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „ Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „ Второ Медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International и на клаузата по чл. 9.1. от Договора , уреждащ размера на възнаградителната лихва. Ищцата заявява изрично, че евентуалните искове се предявени като кумулативно съединени, както помежду им, така и с иска по чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД. Развити са правни доводи и съображения за основателността на претенциите. По отношение на втория главен иск с правно основание по чл. 55 ал. 1 предл.1 ЗЗД , отнасящ се за връщане на даденото по договора за заем,ищцата твърди,че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлиза на 10 884 лв. (главница). Ищцата е погасила към момента на предявяване на иска изцяло задължението си, респ. е заплатила сума в общ размер на 15 175.13 лева. В случай, че договорът за кредит бъде обявен за нищожен, то ищцата е надплатила 4 291,13 лв. До същият резултат ще се стигне ако съдът приеме, че клаузите, уреждащи застрахователната премия и възнаградителната лихва, са нищожни. Съгласно чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. С оглед изложените обстоятелства,счита , че е осъществен фактическия състав, предвиден в разпоредбата на чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД за връщане полученото при начална липса на основание. Съдът е сезиран с искане да постанови решение,с което да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит №720031220958 от 01.08.2022г.,сключен между страните по делото на основание чл.26,ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл.11, ал. 1, т.10 и т.20 от ЗПК,а при условие, че иска бъде отхвърлен да бъдат прогласени за недействителни клаузите на чл.7 т. 1 във вр. с чл. 7 т. 2.2 относно дължимата застрахователна премия , на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК и клаузите на чл. 9.1. относно възнаградителната лихва по Договор за потребителски кредит № 720031220958 от 01.08.2022г.на основание чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД. Ищцата моли съда да осъди с решението си "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, да й заплати сумата в размер на 4291,13лв.,като платена без правно основание, съгласно чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата. Претендира присъждане на деловодни разноски и ответника да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания. Ответникът в срока и по реда на чл.131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба,в който изразява становище,че оспорва предявените искове като неоснователни.Твърди,че ГПР е правилно изчислен съгласно начина и формулата посочени в Приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК.Оспорва твърдението на ищцата,че не е посочен лихвения процент на ден като сочи чл.9.3 от договора ,където е разписано,че лихвата за един ден е равна на 1/360 от лихвения процент по чл.9.1 от договора. Оспорва,че клаузата на чл.7.2.2 от договора е недействителна на основание чл.22 ал.1 от ЗПК във вр.с чл.10 ал.1 от ЗПК и че сумата представляваща застрахователна премия следва да се включи в ГПР.В тази връзка твърди,че застрахователната премия се включва в ГПР само ако сключването на договор за застраховка на кредита е било задължително условие за сключването му,а в случая това не е така.Ищцата е депозирала заявление – декларация за сключване на договора за застраховане.Развити са подробни съображения в тази насока. Ответникът заявява,че договора е сключен съобразно изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК със големина на шрифта 12,което изискване не се отнася за големината на шрифта в застрахователния договор,тъй като той е отделен договор. По отношение на твърденията на ищцата ,че лихвата уговорена в договора нарушава добрите нрави,ответникът оспорва същите,като изтъква,че това основание за нищожност се прилага,когато няма друго такова предвидено изрично в законова разпоредба.В случая горната граница на лихвата е визирана в чл.19 ал.4 от ЗПК ,доколкото същата участва в определяне на размера на ГПР. Представя писмени доказателства. Като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, от фактическа страна съдът приема за установено следното: По делото не е спорно и се установява от представените доказателства, че ищцата и "Ти Би Ай Банк" ЕАД са сключили Договор за потребителски кредит № 720031220958 на 01.08.2022г. Договорът е подписан и от двете страни. В същия е уговорено, че на ищцата се отпуска кредит в размер на 11100,00 лева. Посочено е и че застрахователните премии по кредита са в размер на 5461,20 лева. Като общ размер на кредита е вписана сумата от 16561,20 лева. Според договора кредитополучателят дължи да върне предоставената му сума в срок до 15.09.2027г. Кредитополучателят се е задължил да погаси кредита с 60 месечни вноски,59 от които в размер на 539,84 лева,а последната – в размер на 539,85лв. В договора са посочени датите на падежите на всяка вноска, като е посочено, че кредитът се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент от 30,40 %. Съгласно чл.9 т.3 дневният лихвен процент е равен на 1/360 част от годишния лихвен процент по чл.9 т.1 от договора. В договора за кредит е посочено също така, че общо дължимата сума от заемателя е 16651,20 лева, а ГПР е изчислен на 32,62 %. В договора не са описани допусканията, при които е изчислен ГПР. Според чл. 7.2.2 от договора, ако потребителят е пожелал да сключи застраховка или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условия на чл.19 от договора, частта от кредита, дължима за застраховката, се превежда от кредитора по банковата сметка на застрахователя, респ. – по банковата сметка на застрахователния посредник, за което потребителя дава изричното си съгласие с подписването на договора за кредит. В чл. 19 от договора за кредит е записано, че при сключването на договора за кредит потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и усмотрение той може да сключи някоя застраховка или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. Представено е по делото заявление-декларация за установяване на договорни отношения, подписано от ищцата на 01.08.2022 г. В т. 13 от същото потребителят е декларирал,че заявява желанието си за сключване на застраховка,предлагана от "Ти Би Ай Банк" ЕАД,действащо като застрахователен агент на "Кардиф Животозастраховане" – клон България КЧТ и "Кардиф Общо Застраховане" – клон България КЧТ. Представена е и декларация,подписана от ищцата на 01.08.2022г.за присъединяване към застрахователна програма "Защита на кредита", предоставяна от "Ти Би Ай Банк" ЕАД. По делото е представен застрахователен сертификат от 01.08.2022 г. Сертификатът е подписан от застрахователния агент "Ти Би Ай Банк" ЕАД. В същия е посочено, че дължимата застрахователна премия с включен данък се равнява на 5461,20 лева. В производството по делото е изготвено и прието без възражения от страните заключение по допусната от съда по искане на ищцата счетоводна експертиза, от която се установява, че на 01.08.2022 г. "Ти Би Ай Банк" ЕАД е превело по сметка на ищцата сумата от 16561,20 лева. На същата дата "Ти Би Ай Банк" ЕАД е превело по сметка на "Кадиф Общо Застраховане" и на „Кардиф –Животозастраховане“ сумата от 5461,20лв.като дължима застрахователна премия. Вещото лице е установило,че кредитополучателят е заплатил на банката сума в размер на 15055,13лв.,в т.ч.главница в размер на 4353,51лв.,договорна лихва в размер на 9887,73лв.и наказателна лихва в размер на 813,89лв. Вещото лице установява,че без вземане предвид на застрахователната премия ГПР възлиза на 35,0147%.При положение,че същата е включена в главницата ,ГПР възлиза на 70,0043%,а при положение,че е включена в разходите – ГПК възлиза на 106,944%. При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното: По делото безспорно се установява, че между "Ти Би Ай Банк" ЕАД и ищцата е сключен договор за потребителски кредит на 01.08.2022г. Към същия са приложими императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК, за които съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК. По аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит задължително трябва да са посочени ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Това изискване е пряко свързано с възможността на кредитополучателя потребител да съобрази с колко се оскъпява кредитът и да оцени дали е икономическо изгодно сключването на сделката. В този смисъл в договора за потребителски кредит следва да се посочи не просто стойността на ГПР, а и да се изброят компонентите, които са взети предвид за изчислението му, както и да се посочат допусканията, при които е извършено изчислението. В подкрепа на този извод са разясненията, дадени с т. 66 от мотивите на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г. на СЕС, както и Определение № 1991/16.07.2024 г. по т. д. № 510/2024 г. на I т.о. на ВКС и Определение № 1369/27.05.2024 г. по т. д. № 333/2024 г. на II т.о. на ВКС. Простото посочване на размера на ГПР, без да се изброят съставните му компоненти, означава, че не е изпълнено императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По аргумент от чл.19,ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя,настоящи или бъдещи такива (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по кредита. Тоест стойността на ГПР онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията. Съгласно § 1,т.1 от ДР на ЗПК под "общ разход по кредита за потребителя" следва да се разбират всички разходи по кредита, включително лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Съобразно правилото на чл.19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. От материалите по делото е видно,че в процесния договор за потребителски кредит липсва информация за допусканията, при които ГПР е изчислен. Липсва и информация за конкретните разходи по кредита, взетите предвид за изчислението на ГПР. Последният е посочен единствено като краен процент.По този начин потребителят е бил лишен от възможността да се запознае в пълнота с условията по договора за кредит към момента на сключването му, респ. бил е лишен от възможността да извърши икономически обоснован избор преди сключване на договора за кредит чрез съпоставка с други кредитни продукти, предлагани от трети лица. Съдът намира , че доводите на ответника "Ти Би Ай Банк" ЕАД, че ГПР е изчислен в съответствие с изискванията на чл. 19 ЗПК,е необоснован. ,тъй като в случая договорът за застраховка и договорът за кредит са сключени в един и същ ден, като уговорената застрахователна премия е посочена в договора за кредит и е следвало да се заплати от кредитодателя за сметка на кредитополучателя в полза на застрахователя,което е било наредено още в деня на подписване на договора и усвояването на сумата от ищцата. При сключване на договора за застраховка банката е действала като застрахователен агент на застрахователя, а кредитополучателят се е присъединил към застрахователна програма,договорена между кредитодателя и застрахователя.Обсъдени в съвкупност тези обстоятелства обосновават извода,че по същността си застрахователната премия е разход за кредитополучателя, който е пряко свързан с кредита и е бил предварително известен на кредитодателя.Договорът за застраховка е сключен с цел да се обезпечат вземанията на кредитодателя. Тоест договорът за застраховка е сключен във връзка с договора за кредит. Според настоящия съдебен състав сключването на договора за застраховка е било задължително условие за предоставянето на кредита, въпреки че в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора за кредит е посочено обратното. Този извод се основава на обстоятелството, че клаузите на чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора за кредит са предварително подготвени от страна на кредитодателя – те са включени в бланката на договора за кредит. А по делото няма никакви доказателства, че кредитополучателят потребител е имал възможност да влияе върху съдържанието на клаузите от договора за кредит при положение,че заявлението –декларация за сключване на договора е подадено на 01.08.2022г.и на същия ден договора е бил сключен. Освен това в хода на процеса банката е представила задължителния формуляр за предоставяне на преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК, в който не е посочено какви биха били условията по кредита, ако договор за застраховка не беше сключен. Следва да се посочи също така,че с включването на застрахователната премия в размера на главницата е било извършено от кредитодателя заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което ГПР не може да надвиша петкратния размер на законната лихва за забава.Видно от заключението на вещото лице по делото ГПР изчислен с включване на застрахователната прелия към разходите по договора,възлиза на 106,944 %. Съобразявайки гореизложеното,съдът намира, че в процесния договор за кредит ГПР не е коректно изчислен. По арг. от Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС неточното посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на всички компоненти, които се изискват, се приравнява на непосочване на ГПР в договора за кредит,тъй като лишава потребителя от възможността да определи обхвата на задължението си. Следователно и липсата на посочен ГПР и неправилното изчисляване на ГПР означава, че не са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тоест в случая договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПР,което на основание чл. 22 ЗПК води до извод за недействителност на целия договор . В договора е нарушено и изискването на чл.11 ал.1 т.20 от ЗПК за посочване на размера на лихвения процент за един ден ,което води до недействителност на договора на основание чл.22 във вр.с чл.11 ал.1 т.20 от ЗПК. С оглед но това съдът приема,че предявеният по делото главен иск по чл.26 от ЗЗД във вр.с чл.22 от ЗПК за обявяване на процесния договор за недействителен като сключен в противоречие със Закона се явява основателен. При недействителност на договора за потребителски кредит съгласно от разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят дължи да върне единствено чистата стойност на отпуснатия кредит. Потребителят не дължи никакви разходи (такси, лихви и други подобни разходи), уговорени по недействителния договор. Или с други думи чистата стойност на кредита обхваща единствено сумата, която е била пряко предоставена на разположение на кредитополучателя. Не се дължи и обезщетение за забава – арг. от Решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на I т.о. на ВКС. Следователно в настоящия случай ищцата дължи да върне само предоставената й за ползване кредитна сума в размер на 11100,00лв. От счетоводната експертиза по делото е видно, че до момента кредитополучателят е изплатил на "Ти Би Ай Банк" ЕАД общо 15055,13 лева,или в повече с 3 955,13 лева в сравнение с усвоената главница от 11100,00лв.,която дължи. На основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД ищцата претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 4171,13лв.като получена без основание,след допуснато от съда намаление на размера на иска с протоколно определение от 28.01.2026г. С оглед на горното иска се явява частично основателен в размер на 3955,13лв.,над който размер до претендирания от 4171,13лв.ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде присъдена законната лихва,считано от датата на депозирана исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата по предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД. Доколкото другите искове са предявени в условията на евентуалност, само при отхвърляне на главния иск, при несбъдване на това процесуално условие,по тях не се дължи произнасяне от съда. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България всички присъдени суми, следва да бъдат превалутирани в евро по фиксирания курс на БНБ от 1, 95583 лева за 1 евро. С оглед изхода от делото ищцата има право на разноски в размер на 2498,06лв./ 1277,42 евро,съгласно представен по делото списък с разноските. Основателно е искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.А. Д. за оказана безплатна правна помощ на ищцата при условията на чл.38 ал.1 във вр.с ал.2 от Закона за адвокатурата .По отношение на главния иск следва да се присъди възнаграждение в размер на 3889,48лв./1988,66евро,а по отношение на иска по чл.55 ал1.предл.1 т ЗЗД - в размер на 829,62 лева /424,18 евро,изчислено по съразмерност с уважената част от заявената осъдителна претенция. Водим от горното ,съдът