Решение № 654 от 16.3.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 6435/2025 г.

Производството e образувано по искова молба от С. Ф. С. против „ТРАНСПОРТЕН ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР“ ЕООД (за краткост Дружеството), с която е предявен установителен иск, ведно със законна лихва за забава. В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който на първо място се посочва, че искът е недопустим, защото дружеството не е страна по договор за възлагане на управлението. На следващо място, се твърди, че исковата молба е нередовна, защото не е ясно как е формирана претенцията за главница. По съществото на спора се посочва, че искът е неоснователен, тъй като ищецът няма гарантирано възнаграждение и не е изпълнявал своите задължения по договора, поради което възнаграждение не му се дължи. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска, като моли съда да го уважи. В съдебно заседание страните процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли иска. Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Едноличен собственик на капитала в Дружеството е Българската държава чрез Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. На ••• г. между министър на транспорта и съобщенията, като упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в Дружеството, и С. Ф. С., в качеството на управител, е сключен договор № ••• за възлагане управлението на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала (за краткост Договора), по силата на който министърът възлага, а управителят приема да управлява и представлява Дружеството. Договорът се сключва за срок от 3 години. В чл.4 от Договора са посочени задълженията на управителя. Според чл.7, ал.1 от Договора управителят получава възнаграждение, съгласно условията на Договора в размер, определен по реда на чл.56 от ППЗПП, като министърът не гарантира размера на възнаграждението по ал.1 и не го компенсира при липса на средства – чл.7, ал.2 от Договора. Възнаграждението се изчислява от Дружеството. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза при бална оценка 7,5 месечното възнаграждение на ищеца следва да бъде 6 997,50 лева. За първото тримесечие от управлението на Дружеството от ищеца възнаграждението му трябва да е в общ размер на 20 992,50 лева. В отчета за месец юни 2024 г. същата сума е посочена като полагащо се възнаграждение. Възнаграждението на управителя не е изплатено поради липса на средства. С протокол № ПД-122/••• г. на министъра на транспорта и съобщенията, съставен на основание чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ, чл.15, ал.1 и ал.3 от Закон за публичните предприятия и чл.14, ал.1, т.8 от Договора, във връзка с чл.147 от ТЗ ищецът С. е освободен като управител на Дружеството и е прекратен Договорът, считано от ••• г. Прието е, че на управителя следва да се изплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер, определен съгласно Договора. Докато е управител на Дружеството ищецът работи и в други лечебни заведения, включително и в други населени места. Той се явява в Дружеството веднъж седмично в ден четвъртък от 14.00 часа до 16.00 часа. Помощ при управление на Дружеството оказва свидетелят К. Р., която е главен счетоводител. Тя подготвя всички документи – изготвя и изпраща писма до министерството, както и всички справки, като ищецът само ги подписва. При постъпването на ищеца като управител, Дружеството има изготвени тригодишни планове, от 2024 г. до 2026 г., предложени от предходния управител и одобрени от Министъра на транспорта и съобщенията, като от министерството изискват ищецът да предложи нов бизнес план. Свидетелят Р. уведомява ищеца за това, но управителят отказва, поради което остава действащ бизнес план от предходния управител, според който предвидената печалба към декември месец 2024 г. трябва да е 4 000 лева, а за 2025 г. към юни месец печалбата трябва да е 3000 лева. Според заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза към 31.12.2024 г. Дружеството е на загуба в размер на 197 000 лева, като от 01.01.2024 г. до 01.04.2024 г. формираната загуба е в размер на 50 000 лева, а за периода 01.04.2024 г. – 31.12.2024 г. е формирана загуба от 147 000 лева. Към 30.06.2025 г. дружеството е на загуба в размер на 97 000 лева. В началото на управлението ищецът се опитва да направи някакви ремонти, но поради липса на средства успява само с изкуствена кожа да се закрепят малко столове и дивани, направен е ремонт на пода на един лекарски кабинет и с помощта на негови приятели са ремонтирани три стаи, в които трябва да има трудова медицина и лекари, но така и не се намират. След това, в края на 2024 г. управителят се опитва да въведе образна диагностика, но лекари не се намират, а и няма лаборанти. Ремонтите не са включени в бюджет, като само ремонтът на пода на лекарски кабинет е платен. По времето, в което е управител ищецът, два пъти се увеличават цените на медицинските услуги. Липсват и нови лекари. Ищецът се съгласява да не му се изплаща възнаграждение, тъй като не достигат средства. На останалия персонал редовно се плаща възнаграждение, с изключение на обезщетението за пенсиониране на свидетеля Р. и на още един лекар и една психоложка. В периода на управление на ищеца в Дружеството започва работа един хирург на половин бройка. Рентгенолози са назначени за един ден. Забавено изпълнение на задълженията на управителя не е имало или нарушение, за което Дружеството да е санкционирано, не е изпадало и в забава. Свидетелят Р. има пълномощно за пред всички държавни органи, за да подписва и получава документи. Управителят поисква разрешение от Министъра на транспорта да бъде продаден служебен лек автомобил „•••“ и го получава. Управителят пише до министерството за финансовото съС.ие на Дружеството и моли за отпускане на средства, но отговорът, че Дружеството е търговец и няма как да се отпуснат средства. На ••• г. ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Дружеството, по което е образувано ч. гр. дело № 5398/2025 г. по описа на БРС. На 24.07.2025 г. е издадена такава заповед № 2631, с която е разпоредено на Дружеството да плати на ищеца сумата от 16 794 лева, представляваща главница - вземане по договор Договор № •••/••• г. за възлагане на управлението на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала - месец април 2024 г. 5598 лв., месец май 2024 г. 5598 лв., месец юни 2024 г. 5598 лв. - общ размер от 16 794 лева. Тъй като Дружеството депозира възражение против издадената заповед за изпълнение, ищецът предявява установителен иск, по който е образувано настоящото производство. По доказателствата: Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. И. М., К. Д. Б. и В. А. Д.. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.52 и чл.56 от ППЗПП, който е допустим, като мотивите за това са следните: Договорът, на който основава претенцията си ищецът, е сключен по реда на чл.52, ал.1 от Правилник за прилагане на Закона за публичните предприятия (ППЗПП), който препраща към ТЗ. Според чл.141, ал.7 от ТЗ отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик. Тъй като едноличен собственик на капитала на ответното дружество е държавата чрез Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, то договорът е сключен именно от министъра на транспорта и съобщенията към 2024 г., но правоотношението е с ответното дружество. Органът по назначаване не е страна по възникналото правоотношение, а действа като принципал. На следващо място, според чл.7 от договора за възлагане на управлението възнаграждението на управителя се изчислява в дружеството. Ето защо производството е допустимо и надлежен ответник е Дружеството. По основателността на иска съдът намира следното: Договорът за възлагане на управление има правната характеристика на договор за поръчка с продължително изпълнение – така Решение № 72 от 30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 740/2009 г., I т. о. Правоотношението, което възниква, не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право – аргумент от решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр.д. № 5272/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о. Тъй като основните правомощия на управителя да управлява и представлява Дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се уговорят и размерът на възнаграждението му, начинът на плащането му, размерът и начинът на ползването на отпуски и други, но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово. Именно с оглед вида и характера на правоотношението между управителя и управляваното от него дружество и с оглед правната природа на договора за възлагане на управлението между тях, възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение. Договорът за управление е възмезден договор – в случая страните са договорили възнаграждение за управителя. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Договора, според която министърът не гарантира възнаграждението на управителя и не го компенсира при липса на средства. Според Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна само, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Ето защо, за да прецени дали възражението на ответника за недължимост на възнаграждение на управителя е основателно, съдът следва да се произнесе дали тази разпоредба е действителна. Волята на управителя на Дружеството да не получава „веднага“ дължимото му възнаграждение, защото липсват средства (така свидетелят Р.), в никакъв случай не може да се тълкува като такава да „приеме“ задължението като възможно неизпълнимо или на плащането като хипотетично към момента на сключване на Договора, респективно като съгласие за безвъзмездно упражняване на правомощията по Договора в случай на липса на средства, което съгласие би било несъвместимо с възмездния характер на договора за поръчка. Според чл.56, ал.7, изр.2 от ППЗПП средствата за изплащане на възнаграждението на управителя са за сметка на разходите на Дружеството, т.е. Договорът е възмезден и такова възнаграждение се дължи. От друга страна, неизпълнението на парично задължение не може да стане невъзможно и длъжникът не се освобождава от задължение да престира същата стойност в пари (чл. 81, ал. 2 ЗЗД). Следователно, уговорката, че министърът не гарантира възнаграждението на управителя и не го компенсира поради липса на средства е нищожна поради противоречие със закона и не следва да се прилага. Извън горното, тази клауза е нищожна и поради противоречие с морала, защото нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация – ако Дружеството не разполага с финансови средства, независимо дали това се дължи на лошо управление или на обективни причини, управителят няма да получи възнаграждението си не само по време на действие на Договора, но и след неговото прекратяване. По отношение на твърдението на ответника, че ищецът не е изпълнявал задълженията си по Договора: Следва изрично да се посочи, че ищецът претендира възнаграждение за първите три месеца от управлението му на Дружеството. Видно е, че в Договора не е определено работно време на управителя. Ето защо, как той ще организира управлението и представителството на Дружеството е изцяло в неговата дискреция. Установи се от показанията на всички разпитани свидетели, че ищецът е посещавал Дружеството в гр. Бургас всяка седмица. Той е подписвал документи и е организирал дейността му. От заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза следва, че Дружеството е било на загуба към момента, когато ищецът е станал негов управител. В началото на управлението ищецът се опитва да направи ремонти, но поради липса на средства успява само с изкуствена кожа да се закрепят столове, дивани, направен е ремонт на пода на един лекарски кабинет и с помощта на негови приятели са ремонтирани три стаи, в които трябва да бъдат настанени лекари по трудова медицина. По времето, в което е управител ищецът, два пъти се увеличават цените на медицинските услуги. Установи се, че ищецът е изпълнил задължението си да представи на министъра отчет за управлението на Дружеството към 30.06.2024 г. – л.103 до л.113 от делото, т.е. не е нарушен чл.4, т.4 от Договора. Вярно е, че според писмо от Министерство на транспорта и съобщенията от 09.12.2025 г. (л.65 от делото) бизнес програма на публичното предприятие за периода 2024 г. – 2026 г., изготвена от ищеца, в качеството му на управител на Дружеството, не е представена, но по делото е приета като доказателство заповед на министъра на транспорта и съобщенията (л.33 от делото), с която се одобрява бизнес програма за периода 2024 г. – 2026 г. на Дружеството. Видно е, че заповедта е издадена въз основа на доклад на работна група, назначена от министъра със заповед от 07.06.2024 г., т.е. тази заповед е издадена, след като ищецът вече е назначен за управител. Ето защо, не може да се приеме, че той не е изпълнил задължението си по чл.4, т.3 от Договора. Следва изрично да се подчертае, че Договорът е прекратен от министъра на основание чл.14, ал.1, т.8 от същия (предсрочно преди изтичане на срока), а не поради неизпълнение на икономическите показатели, определени съгласно чл.58, ал.2 от ППЗПП или неизпълнение на поетите ангажименти в писмената или устната част на конкурсната процедура за избор на управител, поради действия или бездействия, довели до влошаване на финансовите резултати или от които са произтекли вреди за Дружеството или поради нарушение на действащото законодателство, извършено при или по повод на управлението на Дружеството. Тъй като Договорът е прекратен поради оттегляне на поръчката, се прилага чл. 288, ал.2 от ЗЗД, според която доверителят следва да заплати на довереника направените до момента разходи по изпълнението й, както и възнаграждение за извършената работа до оттеглянето на поръчката. Следователно Дружеството дължи възнаграждение на ищеца. Според Договора възнаграждението се определя по реда на чл.56 от ППЗПП. Според чл.56, ал.1 от ППЗПП възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи на публичните предприятия се определят в зависимост от стойността на активите, числеността на персонала, рентабилността, финансовия резултат, изменението на добавената стойност на един зает, обслужването на задълженията, както и от поети специфични задължения и отговорности в сключените договори. Видно е, че размерът на възнаграждението не зависи от спазване или не на трудова дисциплина и работно време. Според разпоредбата на чл.56, ал.2 от ППЗПП месечните възнаграждения на членовете на органите за управление и контрол на публичните предприятия се определят чрез бална оценка, образувана въз основа на резултатите за отчетното тримесечие по показателите и критериите от таблицата съгласно приложение № 2 и определената стойност на една бална единица. Според приложение № 2 при остойностяване на показателя „Изменение на финансовия резултат“ в случай че за отчетното тримесечие е формирана счетоводна загуба при реализирана счетоводна печалба за предходното тримесечие (счетоводна загуба е налице както за първите три месеца на 2024 г., така и през следващите три месеца на същата година), се прилага критерият „намаляване на печалбата“. Според чл.56, ал.7, изр.2 от ППЗПП средствата за изплащане на възнаграждението на управителя са за сметка на разходите на Дружеството, а не на приходите. Следователно, възнаграждение на управителя се дължи и при формирана счетоводна загуба. Според чл.56, ал.6 от ППЗПП през първите два месеца на тримесечието членовете на изпълнителните органи получават авансово месечно възнаграждение въз основа на балната оценка за предходното тримесечие. В този смисъл, за месеците април и май 2024 г. ищецът е следвало да получи възнаграждението си „авансово“, т.е. не може да се приеме, че възнаграждението „зависи“ от изпълнени или неизпълнени задължения по Договора. Предвид изложеното, налага се изводът, че възнаграждение се дължи на ищеца. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза за първото тримесечие на управлението на ищеца възнаграждението трябва да е в общ размер от 20 992,50 лева, но е видно, че ищецът претендира сума от 8586,64 евро (16 794 лева) – по 5598 лева за всеки един от процесните три месеца, поради което тази сума следва да се присъди. Видно от удостоверение, издадено от Дружеството (л.9 от делото), това е размер на брутно възнаграждение, поради което това обстоятелство следва да бъде отразено в диспозитива на решението. Тук се налага следното уточнение: С исковата молба ищецът претендира присъждане на законна лихва върху главницата, като в първото по делото съдебно заседание, проведено на 27.11.2025 г., уточни и съдът прие това уточнение, че законната лихва се претендира от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Искане за присъждане на законна лихва обаче не е заявено със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. дело № 5398/2025 г. по описа на БРС – след израза „законна лихва“ полето е непопълнено. Вярно е, че има отразяване в заповедта за изпълнение, че главницата се присъжда ведно със законна лихва, но няма конкретизация от кой момент следва да се присъди. Изтеклите лихви след депозиране на заявлението представляват законна последица от уважаването му, като в общия исков процес прибавянето на изтекли лихви след предявяването на иска няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не формира цената на иска. Ако не е поискана заповед за изпълнение за законна лихва (процесният случай е точно такъв), но в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът направи искане по чл. 214, ал. 2 ГПК (такова искане е направено от ищеца), няма пречка съдът да присъди законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението с изричен осъдителен диспозитив – в този смисъл Решение № 3 от 3.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50212/2016 г., IV г. о. Ето защо, дружеството следва да бъде осъдено да заплати на ищеца законна лихва върху присъдената сума от датата на депозиране на заявлението, защото от тази дата искът се счита за предявен – чл.422 от ГПК. По въпроса за разноските: При този изход на спора право на разноски има само ищецът. По дължимостта на разноски в заповедното производство се произнася исковият съд – т.11г. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Видно от списък с разноски по чл.80 от ГПК, ищецът претендира като разноски в заповедното производство държавна такса и адвокатско възнаграждение. Установява се, че той е заплатил държавна такса в размер на 145,97 евро (285,50 лева) за образуване на заповедното производство. Заявлението обаче е подадено лично от ищеца, а не чрез адвокат. Към заявлението няма приложения (такива не са описани и в самото заявление) и не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение. Ето защо, ищецът има право на разноски в заповедното производство, които се изчерпват с платената държавна такса. За исковото производство ищецът претендира като разноски доплатената държавна такса от 145,97 евро (285,50 лева), 127,82 евро (250 лева) депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза и 1121,45 евро адвокатско възнаграждение. За исковото производство са представени два договора за правна защита и съдействие – първият от 26.11.2025 г. с адвокат В., по който договореното и изплатено възнаграждение е 1900 лева за процесуално представителство по делото, и втори – от 19.02.2026 г. с адв. А. с договорено и изплатено възнаграждение в размер на 150 евро само за явяване в съдебно заседание на 19.02.2026 г. и за транспортни разходи. Според чл. 78, ал. 1 ГПК присъжда се възнаграждение само за един адвокат. Ако страната има двама адвокати (както е в процесния случай), следва да се присъди възнаграждението, заплатено по по-рано сключения договор за правна защита и съдействие, тъй като страната е сключила втория договор на свой риск, поради което не може да иска присъждане на заплатеното му възнаграждение. Първото изплатено възнаграждение е и по-голямо по размер и то следва да се присъди, доколкото осъждането за разноски представлява и санкция за насрещната страна поради неоснователно предизвикания от нея спор. Ето защо, адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро не следва да се присъжда на ищеца като разноски в исковото производство. Ответникът заяви надлежно възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, поради което съдът следва да прецени дали изплатеното на адв. В. възнаграждение от 971,45 евро е прекомерно като размер. По основателността на възражението съдът намира следното: Към датата на сключване на договора за правна защита действа Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (за краткост Наредбата), като в случая с оглед цената на иска би била приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата. Съдът обаче не е обвързан от размерите, посочени в Наредбата, и може да определи възнаграждение и под тях – аргумент от Определение № 50004 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2021 г., IV г. о. и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Спорът не се отличава със завишена фактическа и правна сложност. Проведени са три открити съдебни заседания, като в две от тях се явява адвокат В., който има активно процесуално поведение – ангажира доказателства и отправя доказателствени искания. Предвид изложеното съдът намира за справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 700 евро и то следва да се присъди като разноски в исковото производство. Мотивиран от горното Бургаският районен съд