Решение № 12140 от 23.9.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 846/2026 г.

Производството е по реда на чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ вр. чл.144 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на В. Н. Ц., [ЕГН], против Експертно решение /ЕР/ № 90703 от заседание 98, проведено на 24.02.2026 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ Специализиран състав по Вътрешни, хирургични, нервни и сърдечно-съдови заболявания /ССЗ/, с което е отменено ЕР на Териториалната експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ № 91448 от заседание 128 проведено на 17.07.2025 г. при „МБАЛ-Хасково“ АД. Твърди се нищожност на решението, защото нито един от членовете на специализирания състав на НЕЛК няма придобита специалност по онкология, съобразно водещата според жалбоподателя диагноза за хронично онкохематологично заболяване – Полицитемия вера. В условията на евентуалност се твърди, че НЕЛК е следвало да определи по-голям процент трайно намалена работоспособност. Оспорва мотивите, че не се следва % трайно намалена работоспособност за заболяването Полицитемия вера, поради липса на данни за прогресия на фона на постоянното лечение. Уточнява, че всяка година му се налага да постъпва в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна, за преоценка и лечение, за което представя Етапна епикриза от 09.03.2026 г., според която Ц. продължава терапията на фона на ежемесечен контрол на стойностите на ПКК, като е отразено, че се касае за хронично онкохематологично заболяване, което подлежи на постоянен контрол и лечение в Хематологична клиника. Навежда доводи, че към жалбата срещу ЕР на ТЕЛК е представил Етапна епикриза от 24.07.2025 г., от която е видно, че се налага постоянно лечение на хроничната еритремия и контрол на заболяването от хематолог в болнични условия, която не е била съобразена от НЕЛК. Пояснява, че в жалбата срещу ЕР на ТЕЛК е представил и Етапна епикриза за периода 16.06.2025 г. – 25.07.2025 г. за назначена терапия по повод увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, което състояние също не е съобразено от НЕЛК при определяне % ТНР. Твърди, че не се касае за обикновено и/или единично заболяване, а за усложнено медицинско състояние, при което произнасянето само въз основа на наличната медицинска документация без преглед на лицето, какъвто е бил задължителен съгласно действащата нормативна уредба, не е било достатъчно. Твърди, че в решението липсват мотиви, защото не става ясно защо НЕЛК приема, че Хронична застойна СН при зЛКФИ ІІ ФК по NYHA 150.0 Пароксимално ПМ 148 Хипертонична болест ІІІст. 111.0 следва да е водещо заболяване. Иска се от съда да прогласи за нищожно решението на НЕЛК. В условията на евентуалност се иска да отмени ЕР на НЕЛК, отменено в частта досежно определената степен на ТНР от 40 % и преписката да се върне на НЕЛК за ново произнасяне, с което да бъде определена по-висока степен на ТНР. Претендира присъждане на съдебни разноски. В депозирана молба от адв. М. Н., жалбата се поддържа на посочените в нея основания. Настоява пред съда оспореното решение на НЕЛК да се отмени като незаконосъобразно. Ответникът - Национална експертна лекарска комисия, в становище с.д. № 8043/20.04.2026г. депозирано от надлежно упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище, че НЕЛК не е определил „по-голям“ процент ТНР, поради не достатъчна документация за наблюдение на основно заболяване и липса/не изискана/ информация за съпътстващи заболявания. Позовава се на ЗЗ, според който НЕЛК се произнася само по документи и не може да удовлетвори искането на жалбоподателя „да определи по-висок процент“ при липса на документация. Пояснява, че в такива случаи, ЗЗ предвижда НЕЛК да отмени решението на ТЕЛК и да го върне за произнасяне при съобразяване на мотивите. Настоява за отхвърляне на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – Национален осигурителен институт – Териториално поделение /ТП на НОИ/ – Варна, в писмо с.д. № 10156 от 15.05.2026 г. чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Твърди, че ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Останалите заинтересовани страни – ТЕЛК Първи състав при „МБАЛ Хасково“ АД, Агенцията за хората с увреждания – София, РДСП – Варна, Национална здравноосигурителна каса - /НЗОК/ - София, Агенция за социално подпомагане – Варна, редовно призовани, за тях представители не се явяват. Не изразяват становище по същество на правния спор. Съдът, като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 168 от АПК, предявените с жалбата доводи и основания, становището на ответника и на заинтересованата страна и събраните по делото доказателства, приема следното: Жалбата е подадена на 22.03.2026г. чрез ЕПЕП. ЕР на НЕЛК е получено от лицето на 09.03.2026 г., видно от известието за доставяне на л.59. Като съобрази представените доказателства, съдът намира за установени следните факти: С Експертно решение № 91448 от заседание 128, проведено на 17.07.2025 г., Първи състав ТЕЛК при „МБАЛ Хасково“ АД, на В. Н. Ц. по документи са определени 30 % трайно намалена работоспособност (ТНР). Прието е, че за наличната хронична еретремия след 10-тата година в ремисия без нужда от % ТНР, както и че за … зрение на двете очи не се следва % ТНР. Видно от Етапна епикриза от 24.07.2025 г. на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, изготвена от проф. д-р М., Ц. е с диагноза - Хронична еритремия – висок риск МКБ С94.1. В Етапната епикриза лекуващият лекар е посочил, че Ц. е с хронично хематологично заболяване, налагащо постоянно лечение и е подлежал на проследяване на заболяването от хематолог в болнични условия. Видно от Етапна епикриза за периода 16.06.2025 г. – 26.07.2025 г. на МЦ „Санита“ ООД, Ц. е с диагноза - увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб. Недоволен от решението на ТЕЛК, В. Н. Ц. го е оспорил пред НЕЛК по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето. Производството пред контролно-отменителния орган на медицинската експертиза е приключило на 24.02.2026г., когато е издадено оспореното в настоящото производство Експертно решение на НЕЛК № 90703 от заседание № 98 на комисията, проведено на 24.02.2026 година. Посочено е, че НЕЛК постановява експертното решение по документи на лицето на основание чл.50, ал.1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. За да отмени ЕР на ТЕЛК е прието от проведена кардиологична консултация – запазена глобална ЛКФИ, диастолна дисфункция при лекостепенна ЛКХ, регистрирано пароксизмално предсърдно мъждене, описани прояви на сърдечна недостатъчност при обичайни физически натоварвания. Прието е, че съгласно ч.4, р.1 т.2.1. и ч.4 р.5 т.2 за Хронична застойна СН при ЗЛКФИ ІІ ФК NYHA 150.0 Пароксизмално ПМ І48 Хиперточина болест ІІІ ст. се определят 40 % ТНР. Посочено е в решението на НЕЛК, че не се следва % ТНР за Полицитемия вера, поради благоприятно повлияване от терапията и без данни за прогресия на заболяването на фона на постоянно лечение. Стационарно е приета ремисия на заболяването при изтекъл 10 г. срок от установяването на болестта. Няма данни за тромботични инциденти. Посочено е, че последната хоспитализация е била през 2020 г. Посочено е, че не са представени други медицински документи, които да обуславят % ТНР. Изложено е, че в обстоятелствената част на решението заболяването – Увреждане на междупрешленните дискове с радикулопатия, не е оценено, поради непроследяването през последната година. Констатирано е, че ТЕЛК не е изискала документация по този повод. В дигитализираното досие са приложени медицински документи от 2024 г. /м. юни, м. август/ освен за посоченото заболяване, така и за периферна съдова болест с проведен Доплер, КТ данни за тежки дегенеративни промени лумбален гръбнак, консултация с невролог за увреждане на междупрешленните дискове с радикулоратия, които не са били разгледани от комисията и не са поискани други документи при необходимост, каквито са представени по преценка на лицето в НЕЛК /но са с дата след постановяване на ЕР на ТЕЛК/. Изложено е в решението на НЕЛК, че в т.13.1 на ЕР на ТЕЛК са посочени и други заболявания – ХОББ, Двустранна коксартроза, спондилоза с радикулоратия, придобита бъбречна киста, които също не са обсъдени в мотивите на експертното решение. С тези мотиви Специализираният състав на НЕЛК е отменил ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване на В. Н. Ц.. След като получил екземпляр от ЕР на НЕЛК от страна на В. Н. Ц. е предприето оспорването му по съдебен ред, във връзка с което е образувано настоящото съдебно производство. На 09.03.2026 г. е издадена Етапна епикриза от проф. д-р И. М. – Началник клиника по клинична хематология, с диагноза: Хронична еритремия /МКБ -С94.1/ КП №242 Диагностика и лечение на левкемии. В графа „ход на заболяването“ е посочено, че се касае за хронично онкохематологично заболяване, което подлежи на постоянен контрол, наблюдение и лечение в Хематологична клиника. Като доказателства по делото от ответника е представено в цялост медицинското експертно досие /МЕД/ на освидетелстваното лице. Други доказателства не са ангажирани от страните. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на административния акт. С жалбата от 07.08.2025 г. на Ц. срещу ЕР на ТЕЛК до НЕЛК, са представени нови доказателства – Етапна епикриза от 24.07.2025 г. УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, които не са обсъдени, то Съдът приема, че настоящото съдебно производство не е останало без предмет и, че жалбоподателят има правен интерес от разглеждането на делото. Правният интерес и по – конкретно прекият правен интерес е разглеждан от настоящата инстанция с правното му значението в АПК и развито в доктрината от проф. д-р Е. К.. Професор д-р К. сочи (К., Е., 2006, Административно правосъдие, София, Сиела- Софт енд пъблишънс, стр.185 и стр.189), съгласно което „Правният интерес е необходима материална предпоставка за наличието на административноправен спор и необходима процесуална предпоставка за сезиране на съда с решаването на този спор.“, както и, че „Правният интерес е връзката между оспорващия (жалбоподателя) с породените от административния акт правни последици.“ В този аспект е поставено изискване, съгласно което „Интересът трябва да е пряк: Трябва непосредствено да се засягат права, свободи и законни интереси на жалбоподателя или непосредствено да се създават задължения за него.“ В случая жалбоподателят счита, че макар и формално да удовлетворява жалбата срещу ЕР на ТЕЛК, от решението на НЕЛК ще възникнат неблагоприятни последици за него, т.к. няма да бъдат отчетени всички данни относно здравното му състояние и така няма да получи обективна оценка на работоспособността в ЕР на ТЕЛК. На изложеното жалбата е допустима и подлежи на разглеждане. Предмет на разглеждане в настоящото производство е ЕР на НЕЛК № 90703 от заседание № 98 на комисията, проведено на 24.02.2026 година издадено от Специализиран състав на НЕЛК по Вътрешни, Хирургични, Нервни и ССЗ, с което е отменено ЕР на Териториалната експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ № 91448 от заседание 128 проведено на 17.07.2025 г. при „МБАЛ Хасково“ АД и на г-н Ц. е определен ТНР 30.00%. Съгласно чл. 4, ал. 1 от АПК, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. Решенията на НЕЛК имат двояка правна природа. От една страна те представляват експертиза на работоспособността, а от друга съдържат белезите на административен акт, тъй като с тях се създават права и задължения както за лицата, подложени на експертиза, така и за техните работодатели и други органи и организации. По силата на чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. Това е приетата Наредба за медицинската експертиза /в сила от 27.06.2017 г./. Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза са регламентирани в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, приет с ПМС № 83 от 26.04.2010 г. /изм., ДВ, бр. 96 от 02.12.2016 г., в сила от 01.02.2017 г. /, по силата на законовата делегация на чл. 109 от Закона за здравето. Съгласно чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, Националната експертна лекарска комисия се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Експертното решение се съставя като електронен документ по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Разпоредба на чл. 49, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ гласи, че консултациите на останалите специализирани състави на НЕЛК се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му. Експертното решение не се подписва от консултиращите състави. Оспореното решение на НЕЛК е постановено от специализиран състав в съответствие с водещото заболяване на лицето съгл.чл.49 ал.1 от ПУОРОПЕРКМЕ – в случая съобразно определената в ЕР на ТЕЛК водеща диагноза. В случая в решението на НЕЛК не е посочена водещата диагноза, но предвид, че НЕЛК в мотивите приема, че съгласно ч.4 р.1 т.2.1 и ч.4 р.5 т.2, за Хронична застойна СН при ЗЛКФИ ІІ ФК по NYHA І50.0 Пароксизмално ПМ І48 Хипертонична болест ІІІ ст.І11.0, се определят 40 % ТНР, то обосновано може да се приеме, че това е водещата диагноза. Административният орган е действал в съответствие с правомощието си по чл.51 ал.1 т.3 от Правилника, като е отменил изцяло решението на ТЕЛК и е върнал експертното решение за ново освидетелстване. ЕР отговаря на изискванията за форма, т.к. съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като са изложени подробни мотиви защо решението на ТЕЛК се отменя. Обжалваното решение на НЕЛК не е нищожно поради липса на компетентност, а е издадено от компетентен орган съгл.чл.103 ал.4 от Закона за здравето и чл.3 от Наредбата за медицинската експертиза, в рамките на неговите правомощия съгласно императивната норма на чл.49 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ - Специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, нервни и Сърдечно съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза. Неоснователно е възражението, че водещата диагноза е Полицитемия вера, поради което членовете на НЕЛК следва да имат придобита специалност по онкология. С ЕР на ТЕЛК е призната ТНР за диагноза – хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност, поради което правилно част от членовете на специализирания състав са с профил Вътрешни болести, който обхваща и сърдечно заболяване. Специализираните състави на НЕЛК по арг. от чл.18 ал.2 от Правилника са част от структурата на НЕЛК, като броят и профилът им се определят със заповед на директора на НЕЛК в зависимост от конкретната необходимост. Директорът на НЕЛК поддържа в информационната си база данни актуална информация за специализираните състави на НЕЛК съобразно разпоредбата на чл.54а от ПУОРОМЕРКМЕ. Спазено е изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, един от които е председател на състава, съгласно чл.18 ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ. В случая видно от Сайта на Български лекарски съюз двама от членовете на състава на НЕЛК – д-р Н. Б. И. и д-р М. Н. П., са лекари със специалност „вътрешни болести“, която специалност може да бъде лекува водещата диагноза на освидетелствания жалбоподател. Поради тези съображения съдът приема, че оспореното Решение на НЕЛК е валиден административен акт, издаден от компетентен по материя и степен колективен административен орган, осъществяващ медицинска експертиза, т.е. спрямо него не е налице отменителното основание по чл.146 т.1 от АПК. Оспореното експертно решение е издадено от НЕЛК в съответствие с правомощието й по чл.51 ал.1 т.3 от ПУОРОМЕРКМЕ да отмени изцяло решението на ТЕЛК. Решението на НЕЛК е постановено в писмена форма и съдържа всички минимално изискуеми реквизити. Посочени са подробни мотиви защо решението на ТЕЛК следва да бъде отменено и да се върне за ново освидетелстване. Посочени са медицинските факти, към датата на издаване на решението от ТЕЛК и отмяната на същото от НЕЛК, обосновали приетото от административния орган решение, както и епикризите и изследванията, с които същите са установени. Следователно не са налице нарушения на чл.59 ал.2 т.4 от АПК и основание на отмяна на акта в условията на чл.146 т.2 от АПК, т.е. поради нарушения на формата на акта. При налична документация за некоментирани заболявания НЕЛК има правомощието по чл. 45, ал. 2, във вр. с чл. 51, т. 3 ПУОРОМЕРКЕ да отмени оспореното ЕР на ТЕЛК и да върне преписката за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски, което в случая ответникът е направил. В случая – както обосновано е установено и от НЕЛК заболяването Увреждане на междупрешленните дискове с радикулопатия не е оценено, като ТЕЛК не е изискала документация, както и че в дигитализираното досие са приложени медицински документи от 2024 г., освен за посоченото заболяване и за перифарна съдова болест с проведен Доплер КТ данни за тежки дегенеративни промени и лумбален гръбнак, консултация с невролог за увреждане на междупрешленните дискове с радикулоратия, които не са били загледани от комисията. Посочено е в решението на НЕЛК, че в т.13.1 на ЕР на ТЕЛК са посочени и други заболявания – ХОББ, двустранна коксартроза с радикулоратия, придобита бъбречна киста, които също не са обсъдени в мотивите на ЕР на ТЕЛК. Именно в тази насока – липса на мотиви и непълнота на доказателствата – са мотивите на НЕЛК за отмяна на решението на ТЕЛК и връщането му за ново освидетелстване на жалбоподателя, при изпълнение на дадените указания. Същите съдът преценява като съответни на наличните доказателства, правилни и обвързани с приложимата специална нормативна уредба – Наредбата за медицинската експертиза и Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност. При новото освидетелстване ТЕЛК следва да съобрази мотивите на решението на НЕЛК. Във връзка с възраженията на жалбоподателя, съдът намира за нужно да посочи, че в една част те са по съществото на водещата му диагноза, поради което не са относими към предмета на настоящото дело - произнасянето на НЕЛК е с процесуален характер, с което горестоящият административен орган отменя решението на решаващия орган и го връща за ново освидетелстване като дава указания, а не се произнася с акт по същество относно диагнозата или процента трайно намалена трудоспособност по смисъла на НМЕ. Съответно предметът на настоящото съдебно производство е да се установи обосноваността и законосъобразността на оспореното произнасяне, т. е. дали отмененото решение на ТЕЛК е било постановено въз основа на достатъчно доказателства. Неоснователно е възражението, че НЕЛК не се е съобразила с представената Етапна епикриза от 24.07.2025 г. издадена от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД за назначена терапия по повод увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. В мотивите на оспореното решение много ясно Специализирания състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и ССЗ, е посочил, че в т.13.1 на ЕР на ТЕЛК са посочени и други заболявания, сред които и спондилоза с радикулопатия, които не са обсъдени в мотивите на решението. Неоснователно е възражението, че предвид усложненото здравословно състояние на Ц., произнасянето на ТЕЛК и НЕЛК само въз основа на наличната медицинска документация без преглед на лицето, какъвто е бил задължителен, води до процесуално нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ при определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане териториалната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на наличната медицинска и друга документация, включително информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система, без да се извършва клиничен преглед. В заключение на изложеното съдът намира, че при постановяване на оспореното си решение НЕЛК законосъобразно, обосновано и правилно е приложил хипотезата на чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, като е отменил решението на ТЕЛК с указания за ново освидетелстване на г-н В. Ц.. Горното квалифицира жалбата срещу решението като неоснователна. НЕЛК е приела, че не се следва % трайно намалена работоспособност за Полицитемия вери, поради благоприятно повлияване от терапията и без данни за прогресия на заболяването на фона на постоянно лечение. Посочено е, че няма данни за тромботични инциденти, като последната хоспитализация е през 2020 г., като не са представени други медицински документи, които да обуславят % трайно намалена работоспособност. Тези мотиви противоречат на представените доказателства пред НЕЛК с жалбата на Ц. срещу ЕР на ТЕЛК. С депозираната жалба Ц. е приложил Етапна епикриза от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, издадена от проф. д-р И. М., според която е поставена диагноза – Хронична еритремия – висок риск МКБ С 94.1. Посочено е в епикризата, че Ц. е с хронично хематологично заболяване, налагащо постоянно лечение и е подлежи на постоянен контрол, наблюдение и лечение в Хематологична клиника. С решението НЕЛК е приел, че поради липса на прогресия на заболяването не следва да се определи процент ТНР, като не са изложени мотиви защо периодичното лечение на заболяването не повлиява в насока повишаване % ТНР. Мотивите на НЕЛК, че последната хоспитализация на Ц. е през 2020 г., противоречат на Епикриза на УМБА „Св. Марина“ ЕАД, изготвена от Началник клиника доц. Д-р И. М.. Според епикризата Ц. е приет за лечение на 23.05.2022 г. и е изписан на 30.05.2022 г. В анамнезата е посочено, че се касае за болен, който постъпва за пореден път в Клиниката по хематология за преоценка на заболяването и продължаване на лечението. В графа „ход на заболяването“ е посочено, че пациента е с основна хематологична диагноза полицитемия вера дебютирала с изява на стенокардна симптоматика. Предписани са контролни прегледи на Ц. на 06.06. и 13.06.2022 г., като се препоръчва да проследява на хематологичен кабинет на 3 месеца, а следващата хоспитализация да е след една година. Дори и отражението да е на стенокардна симптоматика, то не следва да се пренебрегва и да не се лекува основното заболяване, което дава отражение върху други органи. Дори и в епикризите да не е посочено, че заболяването прогресира, то следва да бъде съобразено и обсъдено от ТЕЛК/НЕЛК. Предвид, че НЕЛК е отменил ЕР на ТЕЛК, то въпреки липсата на мотиви относно онкохематологично заболяване на г-н Ц. в ЕР на НЕЛК, последното не следва да бъде отменено и да се отмени ЕР на ТЕЛК, а следва при новото разглеждане на медицинската преписка ТЕЛК да съобрази дадените указания в ЕР на НЕЛК и в настоящото решение. С административната преписка е представена Етапна епикриза от 09.03.2026 г. на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, изготвена от проф. д-р И. М.. Лекуващият лекар е посочил Анамнеза – Хронична еритремия и че Ц. постъпва за пореден път в ХК с оглед продължаване на лечението и преоценка на заболяването. Заключението на лекуващият лекар е, че се касае за онкохематологично заболяване, което подлежи на постоянен контрол. Вярно е, че Етапната епикриза е издадена след датата на постановяване решението на НЕЛК, но това не изключва съобразяването му в настоящото производство. Съдът проверява административния акт, като съобразява доказателствата представени в хода на административното производство, като съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за спора след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Поради това при преценката за съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът следва да съобрази и настъпилото след издаването му обстоятелство, доколкото е относимо към материалноправните предпоставки за определяне на реалния процент трайно намалена трудоспособност на В. Ц.. Съдът намира, че на страните не следва да бъдат присъдени разноски, предвид обстоятелството че част от доводите на жалбоподателя се явяват основателни и следва при новото разглеждане на медицинската преписка на г-н Ц., ТЕЛК да съобрази и неговото онкохематологично заболяване, въпреки, че съдът отхвърля жалбата. Мотивиран от изложеното, съдът