Решение № 2085 от 11.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 6483/2026 г.

Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН. Софийски районен съд е сезиран с жалба от „•••“ ЕООД, с ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: гр.••• против Наказателно постановление № 22-2600088 издадено на 01.04.2026г. от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – •••, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 800.00 евро за извършено административно нарушение на чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда. В мотивирана жалба от представителя на наказаното дружество се навеждат възражения за незаконосъобразност на наказателното постановление, с оплаквания за противоречие с материалноправни норми, издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно непосочване на мястото и липса на ясно описание на извършеното нарушение, както и в разрез с целта на закона. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт, като бъдат присъдени и направените по делото разноски. В съдебно заседание „•••“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи и да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски. Административнонаказващият орган - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – •••“, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка: В периода 10.10.2025г. до 22.10.2026г. при извършване на последваща проверка по спазване на трудовото законодателство на „•••“ ЕООД, от старши инспектор при Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр.••• Д. Я., съвместно с Е. Г. и Е. Б. били изискани документи, удостоверяващи изпълнението на предписанието, дадено с Протокол за извършена проверка № ПР 2533076 от 10. 10.2025г. под т.9, а именно ,,Работодателят „•••“ ЕООД да изплати договореното и начислено трудово възнаграждение за месец януари 2025г. на служителите А. К. К. – гл.счетоводител, В. М. К. –пазач, И. Л. К. – пазач, П. С. Р. – ръководител транспорт, Р. Н. С., Х. Б. Д. – счетоводител, Е. М. Д. – машинен оператор, Е. Б. М. – директор производство със срок за изпълнение 06.11.2025г. При извършена проверка от служители в Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр.••• на 22.01.2026г. на „•••“ ЕООД било констатирано, че дружеството не е изпълнило в цялост дадените му предписания, а именно – не е представило в указания му срок на изпълнение до 06.11.2025г. платежни документи (разходни касови ордери, фишове, банкови нареждания и др.), удостоверяващи изплащане на трудовите възнаграждения на П. С. Р. – ръководител транспорт, за месец януари 2025г. Дружеството „•••“ ЕООД е било санкционирано с наказателни постановления за неизпълнение и на други предписания на инспекцията по труда, за които било надлежно санкционирано с отделни наказателни постановления. Лицето П. Р.си издействал изпълнителен лист,по който било образувано изпълнително дело от ЧСИ. В тази връзка на 04.02.2026г. на „•••“ ЕООД, бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-26000088, който бил връчен лично на процесуалния представител на дружеството и подписан от него без възражения. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 800.00 евро за извършено административно нарушение на чл.415, ал. 1 от Кодекса на труда. Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото гласни и писмени доказателства. В своите показания актосъставителят Д. Я., в качеството си на свидетел, описва подробно обстоятелствата, констатирани при извършената проверка. При разпита си в съдебно заседание подробно описва извършените проверка, направените констатации и установеното бездействие относно частичното неизпълнение на предоставените предписания по отношение на лицето П. Р. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелите по акта Е. Г. и Е. Б.. В разпитите им се потвърждава констатацията, че „•••“ ЕООД не е изпълнило в срок част от предоставените му с нарочен протокол преписания. Съдът кредитира показанията и на трите свидетелки като еднопосочни, логични е безпротиворечиви. Същите се потвърждават от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и в частност протоколите за извършена проверка от 10.10.2025г. и от 22.01.2026г., а и от представените от защитника на жалбоподателя копия то наказателни постановления и изпълнителен лист. Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, оправомощени с нарочни заповеди и при спазване на сроковете за издаване на АУАН и НП, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. И двата акта съдържат всички реквизити, посочени в нормите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния закон. Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че със своето поведение „•••“ ЕООД,е извършило административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. В конкретния случай по безспорен и категоричен начин от доказателствените материали се установява, че дружеството-жалбоподател , „•••“ ЕООД, в качеството си на "работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не е изплатило принудителна административна мярка по чл.404, ал.1, т.12 от КТ наложена от контролен орган по спазване на трудовото законодателство, а именно дадено задължително предписание по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Освен събраните гласни и писмени доказателства, нарушението се явява доказано и от презумптивната доказателствена сила по чл.416, ал.1 от КТ на АУАН. От обективна страна извършеното административно нарушение е формално и се счита за извършено чрез бездействие. Жалбоподателят не е оспорвал дадените предписания, обжалвайки принудителната административна мярка по чл.405 от КТ и по същество не оспорва факта на частично неизпълнение на указаното му от служителите при инспекцията по труда. От субективна страна отговорността на жалбоподателя – юридическо лице е обективна и безвиновна. От материалноправна страна административнонаказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 КТ, която предвижда отговорност на работодател при нарушаване на трудовото законодателство, извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба, като размерът е относително определен в границата от 1 500 до 10 000 лв. Съдът намира, че размерът на наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 800 евро е определен правилно и отговаря на целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН. Същата е към предвидения в закона минимум, като с оглед характера на констатираното нарушение и неговата обществена опасност, не следва да се измени в понисък размер. Относно твърдените обстоятелства от жалбоподателя, че е налице идентичност в санкционирането на дружеството с различни наказателни постановления следва да се посочи, че представените като писмени доказателства такива касаят неизпълнение на други предписания, дадени в същия Протокол за извършена проверка от 10.10.2025г., а именно това по т.13, т.2, т.1, т.16, т.5, т.15, т.7, т.4, т.22, т.21 и т.12, а настоящото неизпълнение е спрямо т.9. Ето защо не може да се приеме, че се касае за хипотезата ,,Non bis in idem“, тъй като всяко едно от посочените предписания засяга „•••“ ЕООД по отношение на същото лице П. Р. но за друг период на неизплатено му трудово възнаграждение. Също така не се възприема и възражението за ненадлежно връчване на АУАН и опорочаване на процедурата по съставянето му. Липсват твърдените в жалбата пороци, поради което и съдът не счита че са налице процесуални нарушения в степен, обуславяща отмяната на наказателното постановление. Дори и да се приеме, че свидетелите не са присъствали при установяване на нарушението, а при връчването на акта, то от показанията им безспорно се доказва, че същите са запознати с параметрите на административното нарушение, което се доказва най – вече от приложените и приобщени писмени доказателства. Още повече, че като място на констатиране на нарушението е посочен Дирекция ,,Инспекция по труда“, което покрива хипотезата на чл.40, ал.1 от КТ. Предвид изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е издадено законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото жалбоподателят „•••“ ЕООД, следва да бъде осъден да заплати на административно наказващия орган сумата в размер на 86.92 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 2.55 евро в случай на издаване на изпълнителен лист. Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН , съдът Софийски районен съд е сезиран с жалба от „•••“ ЕООД, с ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: гр.••• против Наказателно постановление № 22-2600088 издадено на 01.04.2026г. от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 800.00 евро за извършено административно нарушение на чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда. В мотивирана жалба от представителя на наказаното дружество се навеждат възражения за незаконосъобразност на наказателното постановление, с оплаквания за противоречие с материалноправни норми, издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно непосочване на мястото и липса на ясно описание на извършеното нарушение, както и в разрез с целта на закона. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт, като бъдат присъдени и направените по делото разноски. В съдебно заседание „•••“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи и да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски. Административнонаказващият орган - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София“, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка: В периода •••. до •••. при извършване на последваща проверка по спазване на трудовото законодателство на „•••“ ЕООД, от старши инспектор при Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр. София Д. Я., съвместно с Е. Г. и Е. Б. били изискани документи, удостоверяващи изпълнението на предписанието, дадено с Протокол за извършена проверка № ПР 2533076 от 10. 10.2025г. под т.9, а именно ,,Работодателят „•••“ ЕООД да изплати договореното и начислено трудово възнаграждение за месец януари 2025г. на служителите А. К. К. – гл.счетоводител, В. М. К. –пазач, И.Л.К. – пазач, П. С. Р. – ръководител транспорт, Р. Н. С., Х.Б.Д. – счетоводител, Е. М. Д. – машинен оператор, Е.Б.М. – директор производство със срок за изпълнение 06.11.2025г. При извършена проверка от служители в Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр.София на 22.01.2026г. на „•••“ ЕООД било констатирано, че дружеството не е изпълнило в цялост дадените му предписания, а именно – не е представило в указания му срок на изпълнение до 06.11.2025г. платежни документи (разходни касови ордери, фишове, банкови нареждания и др.), удостоверяващи изплащане на трудовите възнаграждения на П. С. Р. – ръководител транспорт, за месец януари 2025г. Дружеството „•••“ ЕООД е било санкционирано с наказателни постановления за неизпълнение и на други предписания на инспекцията по труда, за които било надлежно санкционирано с отделни наказателни постановления. Лицето П. Р. си издействал изпълнителен лист,по който било образувано изпълнително дело от ЧСИ. В тази връзка на 04.02.2026г. на „•••“ ЕООД, бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-26000088, който бил връчен лично на процесуалния представител на дружеството и подписан от него без възражения. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 800.00 евро за извършено административно нарушение на чл.415, ал. 1 от Кодекса на труда. Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото гласни и писмени доказателства. В своите показания актосъставителят Д. Я., в качеството си на свидетел, описва подробно обстоятелствата, констатирани при извършената проверка. При разпита си в съдебно заседание подробно описва извършените проверка, направените констатации и установеното бездействие относно частичното неизпълнение на предоставените предписания по отношение на лицето П. Р.. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелите по акта Е. Г. и Е. Б.. В разпитите им се потвърждава констатацията, че „•••“ ЕООД не е изпълнило в срок част от предоставените му с нарочен протокол преписания. Съдът кредитира показанията и на трите свидетелки като еднопосочни, логични е безпротиворечиви. Същите се потвърждават от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и в частност протоколите за извършена проверка от •••. и от 22.01.2026г., а и от представените от защитника на жалбоподателя копия то наказателни постановления и изпълнителен лист. Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, оправомощени с нарочни заповеди и при спазване на сроковете за издаване на АУАН и НП, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. И двата акта съдържат всички реквизити, посочени в нормите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния закон. Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че със своето поведение „•••“ ЕООД,е извършило административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. В конкретния случай по безспорен и категоричен начин от доказателствените материали се установява, че дружеството-жалбоподател , „•••“ ЕООД, в качеството си на "работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не е изплатило принудителна административна мярка по чл.404, ал.1, т.12 от КТ наложена от контролен орган по спазване на трудовото законодателство, а именно дадено задължително предписание по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Освен събраните гласни и писмени доказателства, нарушението се явява доказано и от презумптивната доказателствена сила по чл.416, ал.1 от КТ на АУАН. От обективна страна извършеното административно нарушение е формално и се счита за извършено чрез бездействие. Жалбоподателят не е оспорвал дадените предписания, обжалвайки принудителната административна мярка по чл.405 от КТ и по същество не оспорва факта на частично неизпълнение на указаното му от служителите при инспекцията по труда. От субективна страна отговорността на жалбоподателя – юридическо лице е обективна и безвиновна. От материалноправна страна административнонаказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 КТ, която предвижда отговорност на работодател при нарушаване на трудовото законодателство, извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба, като размерът е относително определен в границата от 1 500 до 10 000 лв. Съдът намира, че размерът на наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 800 евро е определен правилно и отговаря на целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН. Същата е към предвидения в закона минимум, като с оглед характера на констатираното нарушение и неговата обществена опасност, не следва да се измени в понисък размер. Относно твърдените обстоятелства от жалбоподателя, че е налице идентичност в санкционирането на дружеството с различни наказателни постановления следва да се посочи, че представените като писмени доказателства такива касаят неизпълнение на други предписания, дадени в същия Протокол за извършена проверка от •••., а именно това по т.13, т.2, т.1, т.16, т.5, т.15, т.7, т.4, т.22, т.21 и т.12, а настоящото неизпълнение е спрямо т.9. Ето защо не може да се приеме, че се касае за хипотезата ,,Non bis in idem“, тъй като всяко едно от посочените предписания засяга „•••“ ЕООД по отношение на същото лице П. Р., но за друг период на неизплатено му трудово възнаграждение. Също така не се възприема и възражението за ненадлежно връчване на АУАН и опорочаване на процедурата по съставянето му. Липсват твърдените в жалбата пороци, поради което и съдът не счита че са налице процесуални нарушения в степен, обуславяща отмяната на наказателното постановление. Дори и да се приеме, че свидетелите не са присъствали при установяване на нарушението, а при връчването на акта, то от показанията им безспорно се доказва, че същите са запознати с параметрите на административното нарушение, което се доказва най – вече от приложените и приобщени писмени доказателства. Още повече, че като място на констатиране на нарушението е посочен Дирекция ,,Инспекция по труда“, което покрива хипотезата на чл.40, ал.1 от КТ. Предвид изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е издадено законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото жалбоподателят „•••“ ЕООД, следва да бъде осъден да заплати на административно наказващия орган сумата в размер на 86.92 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 2.55 евро в случай на издаване на изпълнителен лист.