Решение № 270 от 24.6.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 337/2026 г.

гражданско дело № 20264400500337 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №41/02.03.2026г., постановено по гр.д.№410/2025г. по описа на РС-Левски състав на същия съд е осъдил НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, с ЕИК •••• със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от Б.А.Б. и С.Х.С. да заплати на М. П. К. – Ф., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.Левски, обл.Плевен, ул.„••••“ № 42, вх.А, ет.2, ап. 4 сумата от 6135,50 евро, с левова равностойност 12000 лв., представляваща обезщетение за претърпени и търпени и понастоящем от нея неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на ПТП от 17.02.2024 г., причинено виновно от Т.Ч., роден на •••• г. в Република Турция, който управлявал товарен автомобил марка „••••“ модел •••• с рег. № ••••9, който риск е покрит със сключена международна застраховкка в Република Турция – зелена карта „Anadolu Sigorta“ с полица № TR/007/547598791, валидна до 06.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 14.03.2024 г. – датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на ссумата, както и сумата от 35,79 евро с левова равностойност 70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2024 г. – датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът е осъдил НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, с ЕИК •••• със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.„Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представлявано от Б.А.Б. и С.Х.С. да заплати на адвокат Ж. Д. Д. от Адвокатска колегия Хасково, със служебен адрес: гр.Велико Търново, ул.„Васил Левски“ № 3, ет.1 сумата от 766,94 евро, равняваща се на 1500 лв. за осъществената от нея безплатна правна защита в настоящото производство на М. П. К. – Ф.. На осн. чл.78, ал. 1 от ГПК съдът е осъдил НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, с ЕИК •••• със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.„Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представлявано от Б.А.Б. и С.Х.С. да заплати по сметка на Районен съд Левски направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 824,51 евро, равняващи се на сумата от 1632,16 лв., както и държавна такса в размер на 246,85 евро, с левова равностойност 482,80 лв. Срещу решението е постъпила въззивна жалба, депозирана от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ чрез процесуалния им представител адв. Т. Я. от САК. Във въззивната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Развити са доводи, че ответникът не е уведомен редовно по реда на чл. 51 и чл. 56 за нито едно от проведените по делото открити съдебни заседания. Сочи се, че с доклада по делото съдът не е очертал предмета на доказване, извеждайки го от заявените по делото твърдения на ищцата и становището на ответника. Излагат се съображения, че съдът е приел направеното по делото в последно съдебно заседание от ищцата изменение на иска по размер от претендираното 7 000 лева на 12 000 лева за надлежно извършено без да съобрази разпоредбата на чл. 116, ал. 2 от ГПК, без наличието на предвидените в закона предпоставки за допустимост на изменението - становище на ответника по направеното изменение. Поддържа се становището, че въпреки въведената с ГПК преклузия за заявяването и представянето на доказателства и доказателствени искания до края на първото по делото съдебно заседание, първоинстанционният съд е допуснал и приел писмени доказателства по искане на ищцата в последното по делото съдебно заседание. Сочи се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по нито една от депозираните от ответната страна молби и доказателствени искания, в това число по допълнителните въпроси към вещите лица по назначените експертизи. Поддържа се становището, че по делото не е установен механизъм на ПТП, респективно отговорността на водача на товарното МПС. Отправени са следните доказателствени искания: да бъде допуснат до разпит по делегация свидетеля TANJU CELEBI, роден на •••• г. в РТурция, с документ за самоличност Чуждестранно СУМПС № 4930, издадено на 24.07.2023 г. в Република Турция, с адрес за призоваване rp. ACIPINAR, ул. •••/2 за установяване на действителен механизъм на ПТП, отговорността за настъпване на произшествието, наведеното по делото възражение за съпричиняване от страна на ищцата, като водач на МПС, поведението на двамата участника в произшествието, както и искане за допускане на съдебнаавтотехническа експертиза, която да отговори на постановените в отговора на исковата молба въпроси, като съдът укаже на вещото лице да работи по заключението след провеждането на разпита на свидетеля. В заключение е отправено искане за отмяна на поставеното съдебно решение и за постановяване по същество на спора на друго, с което да се уважат изцяло предявените искове. В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна М. К., ЕГН:•••••••••• не депозира отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната страна не се представлява. В постъпило писмено становище процесуалният представител на въззиваемия сочи, че поддържа въззивната жалба. Претендира разноски. В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата не се явява и не се представлява. В постъпило писмено становище процесуалният й представител излага, че оспорва въззивната жалба. Уточнява, че претенцията за имуществени вреди в размер на 70лв. представлява разход за издаване на съдебно-медицинско удостоверение №Г-24/01.03.2024г., необходимо за удостоверяване на телесните увреждания, причинени на ищцата вследствие на процесното ПТП. Претендира разноски. Плевенският окръжен съд, като прецени доводите, изложени от страните, както и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна: Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че в обжалваната част първоинстанционното решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и правилността му в рамките, поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че същото е неправилно по отношение на определения от съда размер на неимуществените вреди, поради което следва да бъде изменено в тази част. В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните: За разглеждане пред Районен съд – Левски са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432 , ал. 1 вр. чл. 477, вр. чл.511 от КЗ от М. П. К. – Ф., ЕГН: •••••••••• срещу НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, с ЕИК •••• със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от Б.А.Б. и С.Х.С. за заплащане на сума в размер на 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени и търпени понастоящем неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП от 17.02.2024 год., причинено от виновния водач Т.Ч., роден на •••• год. в Република Турция, гр. Аджъпънар, управлявал товарен автомобил марка „••••", модел „Т 2022" с p e r. № ••••, рама № ••••, който риск е покрит със сключена международна застраховка в Република Турция - Зелена карта „Anadolu Sigorta" с полица № TR/007/547598791, валидна до 06.04.2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.03.2024 год. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2024 год. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението. По реда на чл.214 от ГПК в съдебно заседание ищецът е направил искане за изменение размера на предявения иск за неимуществени вреди, което е прието от съда, като искът следва да се счита предявен за сумата от 12000 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП. За да уважи исковете по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, вр. чл.511 от КЗ , първоинстанционният съд е приел, че въз основа на гласните доказателства по делото, в това число от разпита на свидетелите П.К. и И.Р. се установява, че на 17.02.2024 г. около 13.55 часа на път I-3 км 25+875 Т.Ч. – от Република Турция при управление на товарен автомобил с рег. № ••••9 виновно е причинил ПТП, като е блъснал в задната част движещия се лек автомобил „••••“ с рег. № ••••, управляван от М. П. К. – Ф.. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, като е приел, че в резултат на настъпилото ПТП пострадалата М. П. К. – Ф. е получила мозъчно сътресение, кръвонасядане на меките тъкани на лява очница с оток, леко притворена очна цепка, подлигавичен кръвоизив в булба на ляво око, контузия на гръдния кош, които увреждания са причинили на ищцата разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. В мотивите си съдът е приел, че в резултат на процесното ПТП ищцата е преживяла стресогенно събитие с висок интензитет, което от вещите лица е съотнесено към остра стресова реакция, като преживения от нея травматичен стрес и нейните реакции и преживявания са нормален отговор на абнормни и травматизиращи обстоятелства, а последиците от ПТП се изразяват в трайна промяна на чувството за базисна сигурност, като психо-емоционалното й състояние е преминало от остър шок към хронифицирана селективна тревожност и е налице и емоционална реактивност, която е страничен ефект от продължителното поддържане на високи нива на психична мобилизация. Съдът е мотивирал, че ако физическите болки и страдания са отзвучали а период от около 2 месеца /според заключението на вещото лице и представените болнични листи/, то психо-емоционалното състояние на ищцата е преминало от остър шок към хронифицирана селективна тревожност и макар към момента на освидетелстването негативните емоционални преживявания в значителна степен да са намелили своята интензивност, то същите не са достигнали до пълната им дезактуализация и травмата от ПТП, която е капсулирана се активира при специфични стимули. В мотивите си първоинстанционният съд е анализирал доказателствата по делото, от които според него се установява по един безспорен и категоричен начин, че причинените травми на М. П. К. – Ф. са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и че вина за настъпилото ПТП има единствено водача на товарния автомобил – Т.Ч. от Република Турция, който е управлявал товарния автомобил със сключена международна застраховка в Република Турция – зелена карта с посочена в Протокола за ПТП номер. Съдът е приел, че търсената с иска сума от 12 000лв. за неимуществени вреди не следва да бъде намалявана със заплатената от ответника сума от 500 лв., определена и изплатена от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи след завеждане на щетата въз основа на подадената претенция от ищцата, тъй като е приел, че определената сума от 500 лв. е незначителна и същата по никакъв начин не репарира причинените на М. П. К. вреди. Съдът е развил тезата, че трайни и не напълно възстановими са причинените увреждания от психологичен аспект и е съобразил заявеното от експертите, че към момента на освидетелстването /02.12.2024 г./ негативните емоционални преживявания в значителна степен са намалили своята интензивност, но не се е достигнало до пълната им дезактуализация. Съдът е съобразил и заявеното от вещите лица, че емоционалната травма от ПТП е капсулирана и може да се активира във всеки един момент при специфични стимули, както и че в рамките на първите 2-3 месеца ищцата е имала натрапливи спомени, които постепенно са се редуцирали по интензитет, че същата е преживяла „витален страх /за живота/, който е психотравмен маркер.“, че е налице специфична фобийна тревожност, свързана с шофиране и возене в МПС, а поведенческите промени потвърждават наличието на остатъчна травма. По отношение на претенцията за заплащане на сума в размер на 70лв. за имуществени вреди първоинстанционният съд е приел, че същата е основателна и доказана, тъй като е представено писмено доказателство, че е заплатена на лекаря, издал съдебно-медицинското удостоверение, а именно касов бон приложен на л. 10 от делото. Настоящият въззивен съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на основателността и доказаността на исковете по чл.432, ал.1 вр. чл.477 от КЗ за претърпени неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, но не споделя изводите досежно размера на претенцията за неимуществени вреди. Съдът приема формираната и изложената в решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка като пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира за безпредметно да я преповтаря и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Независимо от това, по наведените във въззивната жалба оплаквания следва да бъде допълнено следното: Неоснователни са възраженията на въззивния жалбоподател, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на процесуалния закон, тъй като ответника по делото не е бил надлежно уведомен за откритите съдебни заседания, поради което е препятствано участието му в процеса. С Определение №763/05.09.2025г., постановено по гр.д.№410/2025г. по описа на РС-Левски първоинстанционният съд е изготвил проекто-доклад по делото и е насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание за 29.09.2025г. Определението е било изпратено на процесуалния представител на ответника адв. Т. Я., която е депозирала отговора на исковата молба, чрез ЕПЕП. Видно от приложения по делото отчет за доставено съобщение от системата ЕПЕП, адв. Я. се е запознала със съдържанието на акта на дата 10.09.2025г. Страната се е запознала с акта на съда за насрочване на делото поне една седмица преди датата на откритото съдебно заседание. В този случай призоваването на ответника за насроченото открито съдебно заседание за 29.09.2025г се счита за редовно извършено. На 25.09.2025г. адв. Я. е поискала електронен достъп до ЕПЕП по конкретното дело, което е било разрешено от съдията-докладчик същия ден. Ответникът, редовно уведомен за първото по делото заседание, не е изпратил представител. Делото е било отложено с Протоколно определение №277/30.09.2025г. за 27.10.2025г. На дата 10.10.2025г. адв. Я. е депозирала чрез системата ЕПЕП молба, в която прави искане съдът да изпрати отново Определение №763/05.09.2025г., постановено по гр.д.№410/2025г. по описа на РС-Левски, както и че заявява, че не желае да получава призовки и съобщения по реда на чл.38, ал.2 от ГПК. В допълнително постъпила молба от 25.10.2025г. адв. Я. възразява да се даде ход на делото в открито съдебно заседание за 29.10.2025г., предвид нередовното й призоваване и отправя доказателствени искания. Първоинстанционният съд правилно е приел, че призоваването на ответника е било редовно – процесуалният представител на ответната страна се е запознала с акта за насрочване на делото поне седмица преди датата на откритото съдебно заседание, не се е явил на същото, поради което на осн.чл.142, ал.2 от ГПК се счита за редовно уведомена за отлагането на съдебното заседание за следваща дата – 27.10.2025г., когато отново не се е явила. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК страната се счита за редовно уведомена за датата на следващото открито съдебно заседание на 24.11.2025г., което е отложено за изслушване на съдебно-медицинска експертиза и съдебно-техническа експертиза след внасяне на депозит за вещо лице от страна на ответника. На дата 31.10.2025г. адв. Я. е депозирала молба, с която представя платежно нареждане за внесен депозит в размер на 500лв. за съдебно-автотехническа експертиза, изпратена отново по ЕПЕП. С молба от 20.11.2025г., подадена отново чрез ЕПЕП, процесуалният представител на ответника заявява, че няма възможност да се яви на откритото съдебно заседание за 24.11.2025г., както и че не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. В молбата са изложени доказателствени искания. В открито съдебно заседание на дата 24.11.2025г. съдът се е произнесъл по всички доказателствени искания, въведени от ответната страна. С молба от 06.01.2026г., подадена отново чрез ЕПЕП, процесуалният представител на ответника отново заявява, че няма възможност да се яви на откритото съдебно заседание за 09.01.2026г., както и че не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Зададени са върпоси към вещите лица, приложен е и списък по чл.80 от ГПК. В открито съдебно заседание на 09.01.2026г първоинстанционният съд е докладвал доказателствените искания на ответната страна и се е произнесъл по тях. С молба от 30.01.2026г., подадена отново чрез ЕПЕП, процесуалният представител на ответника отново заявява, че няма възможност да се яви на откритото съдебно заседание за 02.02.2026г., както и че не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. За открито съдебно заседание на 02.02.2026г. ответната страна е била надлежно уведомена, същата е заявила, че не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Съдът намира, че не представлява съществено нарушение на процесуалните правила липсата на връчване на молбата на ищеца по реда на чл.214 от ГПК за изменение размера на иска за неимуществени вреди от 7070лв. на 12 000лв. Ответната страна е била надлежно уведомена за откритото съдебно заседание, на което не е изпратила представител. Разпоредбата на чл.214, ал.1, изр. 3 от ГПК дава възможност на ищеца по своя преценка да измени размера на иска до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Разпоредбата не въвежда задължително изискване ответната страна да бъде изрично уведомена за това. Цитираната от ответната страна разпоредба на чл.116, ал.2 от ГПК също не предвижда такова правило. Изцяло в правомощията на ищеца е да поиска изменение на размера на иска по реда на чл.214 от ГПК, като липсата на изрично уведомяване на ответната страна в спора, при нейното редовно уведомяване за насроченото открито съдебно заседание, не води до съществено процесуално нарушение, което да влияе върху валидността на първоинстанционното решение. С оглед изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на въззивния жалбоподател, че същият е бил лишен от възможност да участва по делото, което налага връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Процесуалният представител на ответника е бил надлежно уведомен за всички открито съдебни заседания по реда на чл.51, ал.3, вр. чл.38, ал.2, т.1 от ГПК, която изрично регламентира, че връчването на адвокат може да се извърши и само електронно на посочен електронен адрес за връчване по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК – на избран от страната електронен адрес за връчване чрез единния портал за електронно правосъдие, каквото в случая е направено. Процесуалният представител на ответната страна е оттеглил съгласието си да получава съобщения по ЕПЕП след като вече е бил надлежно уведомен за насроченото първо по делото заседание. Съгласно разпоредбата на чл.38а, ал.4 от ГПК при оттегляне на съгласието същото не засяга редовността на вече извършените действия по момента. В този смисъл ответникът е бил редовно уведомен за насрочените открити съдебни заседания по реда на чл.142, ал.2 от ГПК, без да са му изпращани призовки и съобщения по ЕПЕП, която електронна форма е продължил да използва процесуалният му представител по делото. По изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционният акт е валиден в обжалваната част. Неоснователни са и възраженията, че по делото не е доказан механизма на процесното ПТП, нито отговорността на водача на товарното МПС. Фактическият състав на вземането по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, вр. чл.511 от КЗ включва следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, „Зелена карта“ на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди. В настоящия случай страните не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, „Зелена карта“, полица № 547598791 за т.а. - влекач марка „••••”, модел „Т 2022“ с турски регистрационен № ••••, сключен със застрахователна компания „ANADOLU ANONIM TURK SIGORTA SIRKETI”, валиден към датата на ПТП - 17.02.2024 г. По отношение на механизма на пътно-транспортното произшествие съдът кредитира изцяло назначената по делото и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че основна причини за настъпването на пътно транспортното произшествие е нарушаването на редица вертикални пътни знаци и хоризонтална маркировка, предхождащи кръстовище от страна на водача на товарния автомобил ••••, а именно знак В24 /забранено изпреварването на МПС с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош/, знак А26 – кръстовище с път без предимство, знак В26 – забранено е движението със скорост по-висока от означената в случая от 60 км/час, знак Д 3 – указание за предварително престрояване, знак А40 – участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия, както и на хоризонталната маркировка преди кръстовището, която се състои от дясната пътна лента за движещите се направо и лява пътна лента обозначена със стрелки с цел завой на ляво в кръстовището. Заключението е изготвено на база приложен по делото снимков материал по административно-наказателната преписка по съставяне на АУАН на Т.Ч., роден на •••• г., живущ в Турция, като водач на товарен автомобил ••••, ППС влекач, с рег. № ••••9, за това, че на 17.02.2024 г. в 13.55 часа в Община Свищов на път Гара Бяла – Плевен – Луковит – Коритна – Ябланица – Ботевград, ПП I-3 км 25+875 в посока от гр. Плевен към Бяла управлява състав от ППС влекач •••• Т 2022 с турски регистрационни табели номер ••••9 с прикачено към него полуремарке TIRSAN с Турска регистрационна табела номер ••••, като предприема маневра заобикаляне в следствие на което блъска в задната част престроилият се в средна пътна лента за завиване на ляво към с. Г. Студена лек автомобил •••• Суифт с регистрационни табели № ••••, собственост на А.Р.Ф. от гр. Левски и управляван от правоспособния М. П. К. –Ф. от гр. Левски, като реализира ПТП с материални щети. В АУАН е посочено, че водачите са изпробвани за алкохол, като пробите са отрицателни, че е нарушена разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗДвП. Заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира с доверието си като компетентно изготвена, напълно кореспондира с приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административно-наказателната преписка, както и с гласните доказателства, съдържащи се в разпита на свидетелите П.К. и И.Р.. Техните показания, макар да пресъздават изложеното от страна на ищцата по отношение на механизма на ПТП, следва да се вземат предвид като относими доказателства, които се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото. Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента, увреждането се намира в пряка причинноследствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Ответникът, който носи тежестта на доказаване, не ангажира доказателства, от които да се установяват твърденията му, че ищецът е имал възможност да предотврати удара, но не го е сторил. Напротив, от заключението на вещото лице по приложената по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че основна причини за настъпването на пътно транспортното произшествие е нарушаването на редица вертикални пътни знаци и хоризонтална маркировка, предхождащи кръстовище от страна на водача на товарния автомобил марка „••••“. Вещото лице дава заключение, че технически не е било възможно ищцата, като водач на лек автомобил марка „••••“ да избегне и предотврати процесното ПТП. Вещото лице допълва, че във времето, когато ищцата е подала ляв пътепоказател и се е престроила в лява пътна лента, където се е намирал и водачът на товарното МПС, който се е движел с по-голяма скорост, от техническа гледна точка не би могло да се предотврати ПТП. Следователно, налице е основание за възникване на задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. Безспорно е, че при застраховка „Гражданска отговорност" обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с обема на отговорността на делинквента, но е лимитиран до размера на застрахователната сума - чл. 477, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 КЗ. Делинквентът отговаря за всички преки и непосредствени вреди /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/, като целта на обезщетението е да постави увредения в имущественото състояние, което той е бил преди деликта. Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано, че на посочените в исковата молба дата и място, между описаните в исковата молба автомобили, е реализирано пътнотранспортно произшествие при описания по-горе механизъм, както и че последното е настъпило поради виновното противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП. По отношение на размера за имуществени вреди в размер на 70,00лв. съдът намира същият за основателен и доказан. По делото е представен фискален бон за заплатена сума в размер на 70.00лв. за извършен медицински преглед на дата 05.03.2024г., който надлежно удостоверява извършените имуществени разходи. Извършването на медицински преглед е било наложително, тъй като телесните увреждания на ищцата са изцяло в следствие на процесното ПТП, поради което разходите подлежат на възстановяване. По отношение на размера на иска за неимуществени вреди съдът взе предвид заключенията на вещите лица по изготвените и прието по делото съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза, неоспорени от страните. Съдът кредитира заключенията, като експертно изготвени от вещи лица, в чиято компетентност няма основания да се съмнява. Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза в резултат на процесното ПТП на ищцата са причинени следните травматични увреждания: контузия /натъртване/ на меките тъкани в областта на гръдния кош, съвсем лекостепенно мозъчно сътресение /моментно зашеметяване/ протекло без никакви обективни симптоми на реална опасност за живота по смисъла на чл. 128 и чл. 129 от НК, оток и хематом на клепачите на лявото око и околоочната област и излив на кръв под конюнктивата /нанй-външната обвивка – прозрачна ципа/ на очната ябълка. Съдът взе предвид срока на възстановяване на ищцата, като според вещото лице в резултат на причинените травми ищцата е търпяла болки и страдания, които условно може да се раделят на силни /по-интензивни/ през първите 3-4 денонощия, средни – през следващата една до една и половина сседмица и слаби – за още една до една и половина седмици, като е посочено, че след този срок здравето и работоспособността са били възстановени напълно. Съдът взе предвид и факта, че по делото са налице доказателства здравословното състояние на ищцата да е било влошено след периода на възстановяване, както и че ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност в общ размер от два месеца. Съдът отчита и заключението на вещото лице по съдебно- психиатричната експертиза, според което ищцата е преживяла травматичен стрес, че ситуацията на прекомерна заплаха при преживяното ПТП е първостепенен фактор за проявата на остра стресова реакция у ищцата, както и че последиците от ПТП се изразяват в трайна промяна на чувството за базисна сигурност, че психо-емоционалното състояние е преминало от остър шок към хронифицирана селективна тревожност, която се проявява в ситуации, наподобяващи инцидента, че е налице и емоционална реактивност /“избухливост“/, която е страничен ефект от продължителното поддържане на високи нива на психична мобилизация, че личността е успяла да съхрани социалната си функционалност и да развие нови житейски роли. При изложените данни, като взе предвид срока на възстановяване, който е продължил около два месеца, както и силният психически отзвук, който процесното ПТП е оказал върху психическото състояние на ищцата, съдът намира за справедлив размер на неимуществените вреди сумата от 7570лв. От тази сума следва да се приспадне платеното от страна на ответната страна в полза на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 500лв., платени преди подаване на исковата молба. Съдът намира, че тази сума се явява справедлива за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди, същата отговаря на характера и обема на вредите, не е прекомерна и е в състояние справедливо да репарира реално претърпените от ищцата болки и страдания вследствие на процесното ПТП. По изложените съображения, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която съдът е уважил иска по чл.432, ал.1, вр. чл.477, вр. чл.511 от КЗ за сумата над 7070лв. до пълния претендиран размер от 12 000лв. В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По разноските: Въззивният жалбоподател е направил искане за отмяна на първоинстанционното решение в неговата цялост, поради което с оглед изхода на делото, първоинстанционното решение следва да се измени и в частта за разноските. Ишцата е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., за което е представен договор за правна защита и съдействие. На основание чл. 38 ал.2 от ЗА следва ответната страна да заплати на адв. Д. дължимото й възнаграждение за осъществената от нея безплатна правна помощ и защита на ищцата М. П. К. – Ф. в размер на 451,85 евро, съразмерно на уважената част от иска. При определяне размера на дължимото възнаграждение съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, факта, че са проведени 5 съдебни заседания, в които адвокат Д. се е явявала на две от тях и активно е защитавала клиента си, по нейно искане са събрани писмени доказателства, доведени са и са разпитани свидетели, поискани са и са назначени три експертизи. С исковата молба ищцата е направила искане за освобождаване от държавни такси и разноски по реда на чл.83, ал.2 от ГПК с представени доказателства, поради съдът намира, че ищцата не следва да бъде натоварена да заплати направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в претендиран размер от 1680лв. и за депозит за съдебна автотехническа експертиза в размер на 500лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Левски направените деловодни разноски общо в размер на 485,59 евро, съразмерно на уважената част от исковете, които суми са заплатени на вещите лица по допуснатите и приети експертизи. Във въззивното производство въззивната страна е претендирала разноски за държавна такса в размер на 122,71 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 912 евро, които следва да бъдат присъдени в общ размер от 428,63 евро, съразмерно на уважената част от въззивната жалба. Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, същото е договорно, поради което следва да се присъди в полза на ответника. Въззиваемата страна е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., за което е представен договор за правна защита и съдействие. На основание чл. 38 ал.2 от ЗА след ответната страна да заплати на адв. Д. дължимото й възнаграждение за осъществената от нея безплатна правна помощ и защита на ищцата М. П. К. – Ф. в размер на 451,85 евро, съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба. Въззивният съд отчита постановките, приети в ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и в практиката на СЕС, в това число Решение от 28.07.2016г по дело C-57/2015г, както и в решение от 25.01.2024 г по дело С-438/22г. При определяне на адвокатското възнаграждение съдът съобразява, че е сезиран с два кумулативно обединени осъдителни иска за неимуществени вреди и за имуществени такива, отчитайки фактическата и правна сложност на делото, цената на исковете и обема на извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца, като счита за адекватен и справедлив размер на възнаграждението от 766,94 евро за двата иска - под установения с НМРАВ и съобразно разясненията, дадени с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, която се отличава със сравнително висока степен на такава и проявената процесуална активност на представителя на ищцовата в настоящото производство страна,то присъденият размер на адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ от 766,94 евро за двата иска се явява справедлив. Съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в размер на 451,85 евро. Настоящото решение подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните. По изложените съображения и на осн.чл.271 от ГПК, Плевенски окръжен съд