Решение № 81 от 14.5.2026 г. на Районен съд - Несебър по дело № 808/2025 г.

Административно наказателно дело № 20252150200808 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на П. П. С. с ЕГН-•••••••••• от гр.П., ж.к.С.••, ет.••• срещу Наказателно постановление № 36/25.08.2025г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните -Бургас, с което за нарушение на чл. 23, ал. 1 Закон за храните /ЗХ/), вр. чл. 24 от ЗХ и на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лева. С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, т.к. в проверявания обект е присъствал само като сезонен работник, а отговорност би следвало да носи дружеството наемател на заведението. Представя договор за наем. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП. Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, т.к. НП е връчено на жалбоподателя на 06.11.2025г./л.29/, а жалбата е депозирана по пощата с пощенско клеймо на плика от 19.11.2025г./л.15/; подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, като прецени становищата на страните, доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното: От констативен протокол № 3381/05.08.2025г. и показанията на свидетеля Д-р К. К. на длъжност гл.инспектор при ОДБХ-Бургас, се установява, че по повод подаден в ОДБХ сигнал – жалба за лоша хигиена и шум в обект за хранене, на 05.08.2025г., св.К. в екип със Д-р С. С.-гл.инспектор при ОДБХ са извършили проверка в посочения в жалбата обект – заведение за обществено хранене/ЗОХ/, разположено в к/с „Б.В.В., с.Кошарица, общ.Несебър. При проверката е установено, че в заведението се приготвят и сервират на клиенти храна и напитки, има меню с ценоразпис на предлаганите продукти, има клиенти, а в заведението работят мъж и жена, които заедно извършват описаните дейности. При разговор мъжът/установен като П. Стайков/ посочил, че той стопанисва заведението и че го е взел под наем и ще им представи договора. Служителите на ОДБХ го изчакали, дали му време и възможност да представи изисканите документи, но въпреки това Стайков не представил никакви документи касателно заведението на проверяващия екип. При това положение и след извършени допълнителни проверки на место е съставен АУАН № 529/05.08.2025г. от Д-р С. С.-Н. в присъствието на св.Д-р К. К. и нарушителя П. П. С. за извършено нарушение на чл.23у ал.1 ЗХ, вр.чл.24 от ЗХ, тъй като в проверявания обект за обществено хранене, стопанисван от въззивника се извършва съхранение, приготвяне и предлагане на храни и напитки с обявени цени на клиенти за консумация, без същият да е вписан в публичния национален регистър, поддържан от БАБХ. Препис от акта е предявен и връчен на нарушителя, като е подписан от същия без възражения. Срещу АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение. Въз основа на посочения АУАН е издадено наказателно постановление № 36/25.08.2025г. от директора на ОДБХ-Бургас, с което наказващия орган е възприел фактическите констатации в АУАН и е издал НП, с което за нарушение на чл. 23, вр. чл. 24 от ЗХ на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 ЗХ е наложил глоба в размер на 2000 лева. Във връзка с твърденията в жалбата, че въззивника не е стопанисвал проверявания ЗОХ, а е бил само сезонен работник в заведението, същия представя договор за наем от 11.06.2025г., сключен между физическо лице в качеството на наемодател и „ВПВ П.“ ЕООД с посочен Булстат-BG131289372, представляван от управителя И.Г.М. и предмет „Бистро с компютърен клуб и билярд“, находящ се в с.Кошарица, в.с.“Б.В.В.“ и срок 11.06.2025г.-05.09.2025г.. При извършена служебна проверка в Търговски регистър се установи, че посоченият в договора Булстат на наемателя „ВПВ П.“ ЕООД е невалиден. Доколкото установената и извършвана от жалбоподателя дейност по време на проверката на 05.08.2025г. попада в хипотезата на чл.1, ал.2 от КТ и предвид посочените в жалбата възражения, съдът извърши служебна справка в НАП за регистрираните трудови договори на жалбоподателя/л.24-26 по дело/. Видно от същата/обхващаща периода от 2015г. до края на 2025г./ липсват данни въззивника П. С. П. да е бил действително назначен на работа в посочената фирма - „ВПВ П.“ ЕООД. Предвид това съдът намира, че твърденията на жалбоподателя се излагат за нуждите на защитна теза с цел избягване на административнонаказателната отговорност по делото. Това е така, защото представения договор за наем не установява, че него предмет е същото ЗОХ, в което е извършена проверката на 05.08.2025г., /няма данни че в к/с „Б.В.В.“ има само едно заведение/, по делото са събрани данни че е извършена проверка в заведение за обществено хранене, но липсват такива за компютърен клуб или билярд, съдържащи се в представения към жалбата наемен договор и не на последно место по делото е категорично установено, че твърдението в жалбата, че въззивникът на 05.08.2025г. е работел като сезонен работник в посочената фирма е невярно. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя и св. К. К. са пълни, последователни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло. Липсват основания, от които да се направи извод, че този свидетел е предубеден по някакъв начин. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ясно е посочено, че отговорността на П. С. е ангажирана за това, че е извършвал търговия с храни в обект без да има разрешение и без обектът да е одобрен по реда на ЗХ. Поради това и правилно са посочени разпоредбите на чл. 23 и чл. 24 от ЗХ, като не може да се приеме, че непосочването на конкретна алинея, предложение и т. н., по някакъв начин е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Освен това, в чл. 24 от ЗХ не се съдържа задължение за правните субекти, а се посочва как се поддържа регистърът, който се визира в чл. 23. Поради това и не може да се приеме, че е налице неяснота относно вмененото нарушение. В обобщение, липсват формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗХ производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗХ Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. Определение за дистрибуция на храни е дадено в пар. 1, т. 6 ДР на ЗХ "Дистрибуция на храни" е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. В случая се установява, че жалбоподателят извършва търговия на храни, което обстоятелство е установено от извършената проверка, съгласно представения в тази насока констативен протокол и показанията на св. К.. По време на проверката в заведението е имало клиенти, които са били обслужвани, като от всички обстоятелства, които са констатирани може да се направи единствен и несъмнен извод, че в обекта се извършва търговия с храни, като самия обект е бил стопанисван именно от въззивника, който на место е потвърдил това пред проверяващия екип, включително е посочил, че стопанисва заведението, тъй като го е взел под наем. На първо място, установено е наличието на храни и напитки в обекта, посетители-клиенти, на които са били сервирани храни и напитки, меня с ценоразпис на предлаганите храни и напитки в проверяваното ЗОХ. Така установените фактически обстоятелства сочат на извода, че действително е обекта се извършва търговия, което представлява дистрибуция по смисъла на чл. 23 от ЗХ. Налице е и обект по смисъла на закона, като съгласно пар.1, т. 10 ДР на ЗХ обект е всяка единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел печалба или без печалба, свързана с който и да било етап от производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, и включва: земя (включително земя под вода) със или без сгради, предприятие, превозно средство (включително лодка, кораб, самолет, железопътен вагон или друго); подвижен, временен, преместваем или открит обект. В случая се установява извършването на търговия, което е дейност с цел печалба, като мястото, където се е извършвала търговията е временна постройка от 55 кв. м. Не се установи проверяваният обект да е включен в регистъра по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните, с което е нарушен чл. 23, ал. 1 от Закона за храните, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност по чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните на жалбоподателя. Като извършващ търговия с храни жалбоподателят е длъжен да извърши регистрация на обекта по реда, предвиден в чл. 26 ЗХ. В случая обаче е извършвал на 05.08.2025г. дейност без да е била извършена регистрацията по предвидения за това в закона ред и да е включен в регистъра по чл. 24, ал. 1 ЗХ и без да е било налице одобрение по закона, в нарушение на чл. 23 ЗХ, поради което и правилно е бил санкциониран по чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е и материално законосъобразно, като отговорността на жалбоподателя е била правилно ангажирана. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Съдът намира също така, че АНО правилно е индивидуализирал размера на глобата, която следва да се наложи на жалбоподателя. По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от нрго преди датата на осъществяване на настоящото такова, поради което и АНО е наложил на глоба в минимален размер. Мотивиран от горното, съдът