Решение № 508 от 29.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 3678/2025 г.

дело № 20253110203678 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалбата на Н. М. П. от гр.Варна против НП № 433а-54/23.06.2025 г., издадено от началник 01 РУП ОД МВР Варна. С жалбата се оспорва изложената в НП фактическа обстановка, иска се същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че Адм. съд Варна е отменил наложените от Кмета на Община Варна забрани по отношение начина по който жалбоподателя е искал да проведе протестни действия. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява, поддържа жалбата си, моли НП да бъде отменено.В последното съдебно заседание не се явява. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, депозирано е писмено становище. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи: От фактическа страна: С уведомление № РД25009323ВН/09.04.2025 г., подписано с квалифициран електронен подпис, жалбоподателят П. уведомил кмета на Община Варна, че от 15.04.2025 г. до 15.05.2025 г. ще провежда протестни действия пред и около сградите на Окръжен съд Варна, РС Варна, Адм. съд Варна, ОД МВР Варна, СИС при РС Варна. За времето на протеста е посочил, че това ще бъде от понеделник до петък за времето от 09:00 часа до 17:30 часа. Като средство, което ще използва при протестните си действия П. е посочил „ високоговорител, свирка, евентуално барабан или ударен инструмент “. С писмо, рег. №РД25009323ВН_001ВН/15.04.2025 г. Община Варна съгласува провеждането на индивидуални протестни действия по повод личен мотив. Община Варна е задължила жалбоподателя да не ползва озвучителна техника на посочените в заявлението му места, като е приела, че това ще създаде шум, който ще наруши спокойствието на гражданите и ще създаде неблагоприятни условия за работещите в близост. Копие от съгласувателното писмо е било изпратено на началника на Общинска полиция Варна. На 17.04.2024 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № 0000433а-54/17.04.2025 г., за това, че на 17.04.2025 г. около 15:30 часа в гр.Варна, пред Окръжен съд Варна, след писмено разпореждане от страна на полицай Х. Х., сектор Общинска полиция при ОД на МВР Варна, лицето да преустанови нарушаването на обществения ред / използването на звукова техника, тип „ грамофон“/ без да има разрешение за това, същият не го изпълнява – нарушение на чл.64 ал.4 вр. ал.1 от ЗМВР. АУАН бил предявен на жалбоподателя веднага след съставянето му, който отразил като възражения в него, че с акта се нарушава правото му на протест, както и да изразява мнението си. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 433а- 54/23.06.2025 г. на началника на 01 РУП Варна, с което на основание чл. 257 ал. 2 от ЗМВР, за извършено нарушение по чл. 64, ал.4 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното следствие свидетели М. К., Х. Х. и И. И., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. От показанията на свидетелите се установява, че въз основа на сигнал за нарушаване на следобедната тишина са отишли до Окръжен съд Варна, където са установили жалбоподателя да стои до пейките, надувал свирка и използвал мегафон.Св.Х. му издал писмено разпореждане да преустанови действията си. Жалбоподателя не се съобразил с него, продължил с действията си и се отдалечил от полицейските служители. Вследствие на това П. бил задържан и отведен в районното управление, където му бил съставен АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетелите,като ги намира за достоверни и последователни относно мястото и времето на случилото се, повода за предприетата спрямо жалбоподателя проверка, дадените му разпореждания и поведението му след това. Съдът се довери и на приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни и непротиворечиви. От правна страна: Жалбата е допустима като подадена в законния седемдневен срок, видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган –началник на 01 РУ ОД МВР Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г. издадена от министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на посочената разпоредба. На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, съгласно която разпоредба разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му. Съдът намира, че в настоящия случай не се установи по несъмнен начин жалбоподателят да е извършил на посочените в акта и НП дата и място, вмененото му поведение. В тежест на наказващия орган е да събере доказателства за осъществяване на елементите на определено наказание, като в противен случай не следва да се издава НП. Правото на индивидуален протест е основно човешко право, гарантирано от Конституцията на Република България (чл. 43), което позволява на всеки гражданин да изразява несъгласие мирно и без оръжие. За да реализира това си право П. е подал до Община Варна уведомления за организиране на индивидуални протестни действия по повод личен мотив. В уведомлението си до Община Варна от 09.04.2025 г., П. е посочил, ще използва при протестните си действия „ високоговорител, свирка, евентуално барабан или ударен инструмент “. От страна на общинската администрация е бил съгласуван протеста на П. за периода, включващ и 17.04.2025 г., като в съгласувателното писмо до жалбоподателя е посочено, че същия е длъжен да не използва озвучителна техника. В понятието „озвучителната техника“ се включва съвкупност от устройства, предназначени за усилване, обработка, запис и възпроизвеждане на звукови сигнали (глас, музика) с цел те да достигнат до слушателите. От показанията на свидетелите К., Х. и И. не се установява жалбоподателят да е ползвал такава техника, а е надувал свирка и използвал мегафон / неправилно посочен в акта и НП като грамофон/ . В този смисъл, според съда, П. не е нарушил обществения ред, тъй като е спазил съгласуваните с Община Варна действия при провеждането на индивидуалните си протестни действия, още повече, че с Решение № 3642/01.04.2026 г. по адм. дело № 598/2025 г. Адм. съд Варна е отменил разпореждането на Община Варна, П. да не използва озвучителна техника при провеждане на индивидуалните си протестни действия за периода 20.03.2025 г. – 14.04.2025 г. от понеделник до петък в интервала от 09.00 часа до 17,30 часа в близост до сградите на РС Варна, ОС Варна, Адм. съд Варна, СИС при РС Варна по уведомление рег. № РД2500651ВН/11.03.2025 г., обективирано в писмо рег.№РА25006514ВН_002ВН/19.03.2025 г. на Кмета на Община Варна. Следователно изложената фактическа обстановка по неизпълнение на разпореждането не се доказа. Това е основание за отмяна на постановлението, доколкото от обективна страна не се установиха елементите на нарушението. Неправилно нарушението е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 2 от ЗМВР. Последната предвижда административното наказание глоба 50 лева, налагана от органите на МВР за маловажни нарушения. Направеното описание на нарушението обаче кореспондира със санкционната разпоредба по чл. 257, ал. 1 ЗМВР, която предвижда налагане на административно наказание за административнонаказателно отговорно лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление. Именно такава хипотеза е описана в обстоятелствената част на НП. Липсва извод на наказващия орган, че е налице хипотеза на маловажно нарушение по смисъла на ЗМВР, което е различно от маловажния случай по ЗАНН. Наличието на маловажно нарушение обаче се явява предпоставка за приложението на привилегирования състав по чл. 257, ал. 2 от ЗМВР. Нещо повече - това обстоятелство се явява и единствената разлика между съставите по ал. 1 и ал. 2 на чл. 257 от ЗМВР. В случая неясно остава защо е наложено наказание в размер на 50 лева за маловажно нарушение, т. е. в какво се състои маловажността на нарушението, включително и от обективната му страна. С разпоредба на ал. 2 на чл. 257 от ЗМВР се урежда по-благоприятен режим на отговорността, но не при осъществяването на различни факти от тези по ал. 1, а при наличието и на допълнителна предпоставка, която обаче трябва да е проявена наред с обстоятелствата по основния състав на нарушението. Противоправността на поведението по неизпълнение на разпореждане на полицейски орган не следва пряко от разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от ЗМВР, а от тази на ал. 1 на същия член, поради което наказанието е следвало да бъде наложено на основание чл. 257, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗМВР. Затова и настоящият съдебен състав смята, че допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление чрез приложението на погрешна санкционна разпоредба. Предвид изложените съображения съдът намира, че допуснатите процесуални нарушения са съществени, доколкото са нарушили правото на защита на наказаното лице, наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно. По разноските: С оглед изхода на делото разноски се дължат на жалбоподателя, който не е направи искане в тази насока. Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 ЗАНН, съдът