Решение № 13464 от 16.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 8112/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от С. Х. С. против Констативен акт за резултатите от проверка, извършена на основание чл. 87 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ), с № КА-ПБЗН-ГБ0-9-3 от 18.07.2024 г., съставен от инсп. С. К. Д., инспектор по ЗН VI степен, служител от Група ПК и ПД в РД ПБЗН – [населено място], съдържащ предписания по чл. 89 ЗЗБ, със срок за изпълнение 30.09.2024 г. С жалбата се оспорват дадените задължителни указания, съдържащи се в констативния акт, като жалбоподателят прави искане за отмяната им като незаконосъобразни. Излага съображения, че административният орган неправилно е приложил материалния закон, тъй като е санкционирано физическо лице, което не може да бъде субект на нарушението по чл. 94, ал. 5 ЗЗБ. Твърди, че от фактическото описание, дадено в административния акт, не става ясно кой обект, сграда или самостоятелен обект е проверен и се отнасят съответните предписания. Твърди се, освен това, че собственост на жалбоподателя е сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], като същият не отговаря на описаните данни в част II "Технически данни" с площ от 290 [жк], че за дружеството „КАПИТАН ДЯДО Н.“ АД с решение на съда е обявена неплатежоспособност, прекратена е дейността му и същото е заличено от търговския регистър, като въпреки това е посочено, че сградното скривалище е предназначено за укриване на работници от СКПП „Капитан Дядо Никола“. Като съществен порок на административния акт счита и непосочването на фактически мотиви за издаването на акта, за което излага подробни съображения. По тези съображения се прави искане за отмяна на оспорения акт, както и за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – С. К. Д., инспектор по ЗН VI степен, служител от група ПК и ДП в РД ПБЗН [населено място], оспорва жалбата като неоснователна. Софийската градска прокуратура, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител по делото и не взема становище по жалбата. Административен съд София-град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени събраните по делото доказателства и на основание чл.168, ал.1 вр. чл.146 АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна: Не е спорно, а и от представените по делото доказателства, в това число нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том II, рег. № 5238, дело № 377 от 18.12.2023 г. на нотариус с рег. № 359 при НК, постановление за възлагане на недвижим имот от 17.03.2016г. по изп. дело № 399/2015г. на ЧСИ И. И., акт № 61, том III, рег. 970 от 04.04.2016 г. на Служба по вписванията – Габрово, нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 189 от 31.10.2022г., т. 2, дело № 349 от 31.10.2022г., се установява, че жалбоподателят С. Х. С. се легитимира като собственик на следния недвижим имот: сграда с [идентификатор], разположена в ПИ с [идентификатор], със застроена площ 12 кв.м, с предназначение: промишлена сграда, състояща се от единствен самостоятелен обект с [идентификатор], с предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект, бр. нива 2, с посочена в документа площ: 355.0 кв.м; 12.0 кв. м. С писмо с рег. № 90500-258 от 06.06.2024 г. по описа на РДПБЗН-Габрово жалбоподателят, като собственик на сграда с [идентификатор], е уведомен, че сградата е изградена като колективно средство за защита за нуждите на бившето предприятие „Капитан Дядо Никола“ АД, с административен адрес: [населено място], [улица]. Същото е въведено в експлоатация през 1977 г. и е предназначено за укриване на работниците на територията на предприятието, с площ на съоръжението от 290 кв.м и с капацитет 250 души (Паспорт на съоръжението с контролен номер 240). Посочено е, че като такова средството за защита се води в регистъра на ГДПБЗН, в частност РДПБЗН-Габрово, като правоприемник на Министерство на извънредните ситуации. В тази връзка е поискано съдействие и предоставяне на достъп до цитираното колективно средство за защита за извършване на текуща проверка от служители на РДПБЗН-Габрово. Не са представени доказателства относно датата на връчване на писмото. Съгласно представения констативен акт за резултатите от проверка № КА-ПБЗН-ГБ0-9-3/18.07.2024 г., издаден от инсп. С. К. Д., на длъжност инспектор по ЗН VI степен, служител от група ПК и ДП в РД ПБЗН [населено място], на основание чл.87 от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/ на 18.07.2024г. е извършена проверка на обект: Сградно скривалище, собственост на С. Х. С., с адрес [населено място], [улица], като в резултат на констатираното и съобразно правомощията по чл.89 от ЗЗБ за отстраняване на нарушенията са дадени следните предписания: 1. Да се определи звено за поддържане на колективното средство за защита в мирно и във военно време, състоящо се от техническо лице, което да отговаря за експлоатацията, поддържането и отчетността, съгласно изискванията на чл.17, ал.3 от Наредбата за реда за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита /Наредбата/; 2. Да се изготви план-схема на скривалището, отразяваща архитектурното разпределение на помещенията, вътрешните и външните мрежи за водоснабдяване, канализация, електроснабдяване и изключващите ги устройства, местата, където е възможно пробиване на стените при затрупване на входовете и аварийните изходи, съгл. изискванията на чл. 18, т. 1 от Наредбата; 3. Да се въведе дневник за контролните проверки на скривалището, съгласно изискванията на чл.18, т.3, б. „б“ от Наредбата. Определен е срок за изпълнение: 30.09.2024г. Констативният акт е връчен на жалбоподателя на 23.07.2024 г., видно от извършеното отбелязване за датата на връчване. Със Заповед № 1983-103/21.02.2017 г. на Директора на Главна дирекция "Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението" била създадена организация за осъществяване на контрол по Закона за защита при бедствия. Със Заповед № 8121з-812/17.07.2019 г. министърът на вътрешните работи е оправомощил длъжностни лица от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГДПБЗН/ с правата по чл. 87, ал. 1, чл. 89 и чл. 100, ал.1 от ЗЗБ, съобразно функционалната им компетентност, вкл. инспектори по „Защита на населението“ в ГДПБЗН, в СДПБЗН, в РДПБЗН и в РСПБЗН при СДПБЗН. Съгласно Заповед № 905з-17/19.01.2024 г. на директора на РДПБЗН – Габрово относно определяне на териториална компетентност на служителите в група ПК и ПД при РДПБЗН – Габрово, издадена на основание чл. 53 ЗМВР и чл. 17, ал. 3 от ПУДМВР във връзка с организиране и осъществяване на контрол по Закона за защита при бедствия на основание т. III.3.5 от Заповед № 1983з-103/21.02.2017г. на директора на ГДПБЗН – МВР, са разпределени обекти за извършване на контрол по спазване на ЗЗБ в тях, съгласно Приложение № 1, Приложение № 2, Приложение № 3 и Приложение № 4, които са неделима част от заповедта и съдържат списъци на обектите в Габровска област, подлежащи на контрол по Закона за защита при бедствия. По т. II.1 от заповедта са определени длъжностните компетенции на служителите от група ПК и ПД, които да осъществяват контрол по спазване на ЗЗБ на територията на област Габрово във всички обекти по чл.35, чл.36 и чл.12 от ЗЗБ, вкл. за инспектор С. К. Д. - инспектор по ЗН VI степен в група ПК и ДП на сектор П и КД към РДПБЗН - Габрово, съгласно длъжностна характеристика с рег. № 1983 р-10470/13.07.2021г., утвърдена със Заповед № 1983 к-1108/15.07.2021г. на директора на ГДПБЗН – МВР, съгласно Приложение № 3. Представено е с преписката Приложение № 3 към Заповед № 905з-17/19.01.2024 г. на директора на РДПБЗН – Габрово – Обекти на инспектор С. К. Д. – инспектор по ЗН VI степен в група ПК и ДП на сектор П и КД към РДПБЗН - Габрово /л.80-82 по делото/. Със Заповед № 905з-162/10.07.2024г. на директора на РДПБЗН – Габрово са определени индивидуални номера на служителите от РДПБЗН – Габрово. Приложена е и Заповед № 1983з-103/21.02.2017г. на директора на ГДПБЗН – МВР. С административната преписка са представени и акт за държавна собственост на [имот номер] / 09.01.1995 г. на кмет на Община Габрово, Заповед № 422/ 05.10.2006 г. на областния управител на област Габрово, скица на поземлен [имот номер]-1018745-02.09.2022 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място], справка за самостоятелен обект с [идентификатор] от Служба по ГКК [населено място], паспорт на колективно средство за защита № 240 / 1977 г., собственост на „Капитан Дядо Никола“, с местонахождение: Габрово, „Капитан Дядо Никола“ АД. Други относими доказателства не са ангажирани по делото. При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване пред съд административен акт, от лице, чиято правна сфера актът засяга неблагоприятно, в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.3 във вр. с ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните: Според чл. 146 вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери издаден ли е актът от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗБ контролът по спазването на закона се осъществява от министъра на вътрешните работи и от оправомощени от него длъжностни лица. Според ал. 2 на цитираната норма органите по чл. 63, ал. 1 осъществяват контрол по изпълнението на превантивните дейности по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 4, 6, 7, 9 и 10 в рамките на тяхната компетентност и в съответствие с делегираните им от законите правомощия. Според чл. 89, ал. 1 и ал. 2 ЗЗБ при осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания, които органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да изпълняват. На първо място, в случая по делото не са ангажирани доказателства, че оспореният Констативен акт за резултатите от проверка, извършена на основание чл. 87 ЗЗБ с № КА-ПБЗН-ГБ0-9-3 от 18.07.2024 г. е издаден от компетентен административен орган и в пределите на неговата власт. Видно от Заповед №8121з-812/17.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, оправомощени с правата по чл. 87, ал. 1, чл.89 и чл. 100, ал. 1 ЗЗБ, съобразно функционалната им компетентност, са длъжностни лица от ГДПБЗН, вкл. инспектори по „Защита на населението“ в ГДПБЗН, в СДПБЗН, в РДПБЗН и в РСПБЗН при СДПБЗН. Съгласно т.ІV от цитираната заповед организацията за осъществяване на контрол по ЗЗБ се определя със заповед на директора на ГД „ПБЗН“-МВР. Такъв акт е представената по делото Заповед № 1983з-103/21.02.2017г., съгласно т.III.3.4. от която директорът на РД“ПБЗН“ утвърждава списъка на обектите, подлежащи на контрол в съответния район на действие, а съгласно т.3.5. определя със заповед териториален и/или специализиран участък на всеки служител, осъществяващ контрол по спазването на ЗЗБ от РДПБЗН, съобразно спецификата на определения район на действие. Видно от представения списък на обектите от Габровска област, съгласно т. т.III.3.4. от Заповед № 1983з-103/21.02.2017г. за реда за осъществяване на контрол по ЗЗБ, процесният обект не фигурира в списъка. Отделно от това, със Заповед № 905з-17/19.01.2024 г. на директора на РДПБЗН – Габрово са определени длъжностните компетенции на служителите от група ПК и ПД, които да осъществяват контрол по спазване на ЗЗБ на територията на област Габрово във всички обекти по чл.35, чл.36 и чл.12 от ЗЗБ, вкл. за инспектор С. К. Д. - инспектор по ЗН VI степен в група ПК и ДП на сектор П и КД към РДПБЗН - Габрово, съгласно Приложение № 3 към заповедта /л.80-82 по делото/, като от представеното Приложение № 3 към Заповед № 905з-17/19.01.2024 г. на директора на РДПБЗН – Габрово, съдържащо списък на обекти на инспектор Д., не се установява, че именно на инсп. С. Д. е било възложено да осъществява проверка на процесния обект. Следователно, не са ангажирани по делото доказателства, че посоченият в КА обект – сградно скривалище, собственост на С. Х. С., с адрес: [населено място], [улица], попада в обхвата на териториална компетентност на длъжностното лице. От значение за преценката дали актът е издаден от компетентен орган е моментът на издаването на административния акт, т.е. в случая към дата 18.07.2024г. На следващо място, както вече се посочи, от представените по делото с административната преписка доказателства не може да се установи обектът изобщо да присъства в представения списък на обектите от Габровска област, съгласно т.III.3.4. от Заповед № 1983з-103/21.02.2017 г. за реда за осъществяване на контрол по ЗЗК /л.49-л.72 от делото/. Действително по делото е представен паспорт на съоръжението, изготвен съгласно изискването в чл.7, ал.1 от Наредбата, в който е посочено, че предназначението е за укриване работниците от СКПП „Капитан Дядо Никола“, но това не е достатъчно, за да се приеме, че същото подлежи на контрол по ЗЗБ. Още повече, в изготвеният паспорт не е посочено точното местонахождение /адрес/ на колективното средство за защита и не може да се обоснове конкретен извод, че провереният обект отговаря точно на описания, предвид разликите и в техническите характеристики между паспорта и представения нотариален акт. Ето защо недоказано остана по делото обстоятелството, че процесният констативен акт е издаден спрямо обект, регистриран като колективно средство за защита и подлежи на контрол по съответния ред, тъй като същият не присъства в базата данни на ГДПБЗН – МВР за колективните средства за защита съгласно чл.7, ал.5 от Наредбата. По тези съображения следва да се приеме за установено, че констативният акт е издаден от некомпетентен орган, както и спрямо обект, който не подлежи на контрол по реда на ЗЗБ. Предвид горното и на основание констатирания порок на акта по см. на чл.146, т.1 АПК Констативен акт с № КА-ПБЗН-ГБ0-9-3 от 18.07.2024 г., съставен от инсп. С. К. Д., инспектор по ЗН VI степен, служител от Група ПК и ПД в РД ПБЗН – [населено място], следва да бъде прогласен за нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган. Относно разноските в производството. С оглед изхода от делото и своевременно направеното от жалбоподателя искане, на последния следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10 лв., представляващи заплатена държавна такса. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат на жалбоподателя поради липса на доказателства такива реално да са сторени. Така мотивиран, съдът