Решение № 332 от 9.10.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 1114/2026 г.

наказателно дело № 20263630201114 по описа за 2026 година За да се произнесе съобрази следното: Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 2511600243/22.04.2026г. на Директор на Регионална дирекция по горите гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.86 ал.2 т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча на М. Б. З. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 306.78/триста и шест евро и седемдесет и осем цента/, на основание чл.94 ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча му е наложено административно наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години и на осн.чл.95 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча му е отнета в полза на държавата 1бр.гладкоцевно ловно оръжие ИЖ 12, калибър 12 №18654. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно. За датата на съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован не се явява лично, но изпраща процесуален представител в лицето на адв.Д., който по същество поддържа депозираната жалба. Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител в съдебно заседание в лицето на ст.юриск Г.*, който изразява становище за потвърждаване на наказателното постановлениесамо в едната му част, а именно в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ . Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано за целта лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, вр.с чл. 319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Жалбата е основателна. Жалбоподателят З. притежава разрешително за индивидуален лов серия СИ, №2173063 от 06.09.2025 год. до 28.09.2025г. с ловен билет серия Х0146474, №431006, като на 08.09.2025 год. същият ловувал в землището на с.Студеница, община Хитрино, област Шумен, GPS координати 43.4467150 и 26.7431900 с извадено от калъф и сглобено гладкоцевно ловно оръжие – ИЖ 12, калибър 12 №18654, като по време на лова отстрелял 7 броя пъдпъдъци с помощта на електрическо звукопроизвеждащо устройство.. този факт бил установен от свидетелите Н. Н. и Т. А., като било констатирано, че деня в който жалбоподателя, заедно с още трима ловци ловуват-08.09.2025г. е почивен, но не е ловен ден. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол серия ДООА, №0139118/08.09.2025 год. Впоследствие на 02.11.2025 год. на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия ДООА, 2017 г, №108631, като актосъставителя Г. Б. е посочил, че с горното деяние от страна на жалбоподателя е осъществен състава на чл.86, ал.2, т.1 вр. чл.65 т.4 от ЗЛОД и чл.69 ал.1 от ППЗЛОД. Актът е подписан от нарушителя, като същият е посочил под формата на възражения, че са били подведени от секретаря на дружинката, че посочената дата е ловен ден. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно наказателната преписка е издадено наказателно постановление №2511600243 от 22.04.2026 год. на Директора на Регионална дирекция по гори, гр.Шумен, с което на жалбоподателя З . са наложени административни наказания “глоба” в размер на 306.78 евро /триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента/на основание чл.86, ал.2, т.1 от ЗЛОД, “лишаване от право на ловуване” за срок от 3 /три/ години на основание чл.94, ал.2 от ЗЛОД и “отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението: 1 брой гладкоцевно ловно оръжие ИЖ 12, калибър 12 №18654. на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД. По сигнал на Директора на РДГ- Шумен е била извършена проверка от РП-Шумен, като същата е приключила с отказ да се образува наказателно производство, като представителя на държавното обвинение се е мотивирал с ниската обществена опасност, както на деянието, така и на дееца. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г. Б. и на свид. Т. А., Н. Н. и И.А., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Т. А. и Н. Н., доколкото и двамата са участвали лично в извършената проверка на жалбоподателя и пресъздават своите непосредствени възприятия. Показанията им са еднопосочни, последователни и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля И.А., който в показанията си в съдебно заседание категорично заявява, че действително е заблудил жалбоподателя и останалите участници в лова, като след като се е консултирал с отговорника по лова им е заявил, че посочения ден – 08.09.2025 год. е ловен ден. Показанията на този свидетел също са последователни, непротиворечиви и кореспондират напълно с установената от съда фактическа обстановка и с останалия събран доказателствен материал. При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 от Правилника да прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча Групово и индивидуално ловуване на дребен дивеч се извършва в събота, неделя и в дните, обявени за официални празници, а на водоплаващ дивеч - след 1 януари и в сряда, като разпоредбата на чл.65, т.4 от Закона за лова и опазване на дивеча при ловуване се забранява използването на електрически звуковъзпроизвеждащи устройства и изкуствени източници на светлина, както и приспособления за осветяване на целта. От материалите по делото се установява, че жалбоподателят, заедно с други членове на ловната дружинка са ловували на 08.09.2025 год. в землището на с.Студеница, община Хитрино, област Шумен, GPS координати 43.4467150 и 26.7431900 с извадено от калъф и сглобено гладкоцевно ловно оръжие – ИЖ 12, калибър 12 №18654. като по време на лова отстрелял няколко пъдпъдъка. Свидетелите Т. А. и Н. Н. също така заявиха в съдебно заседание, че са чули и звук от електрическо звуковъзпроизвеждащо устройство, но същото е било на около 200-300 метра от ловуващите, както и че последните им казали, че устройството не е тяхно. По делото е безспорно установено, че жалбоподателя З. притежавал разрешително за индивидуален лов серия СИ, №2173063 от 06.09.2025 год. до 28.09.2025г. с ловен билет серия Х0146474 и е имал право да ловува в разрешените за лов дни и съответно е ловувал на 08.09.2025 год., който ден е бил почивен /поради факта, че празничният ден 06.09 през 2025 год. се е падал в събота/, но не е бил празничен. Следователно съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЛОД на този ден ловуването не е било разрешено. Извършвайки лов на посочения ден жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административно нарушение. В същото време обаче съдът намира, че посоченото нарушение не е било осъществено от субективна страна. тъй като всички участващи в лова са били заблудени от секретаря на ловна дружинка с.Трем/чийто член е жалбоподателя З./-свид.А., който заяви в съдебно заседание, че в телефонен разговор с жалбоподателя, проведен рано сутринта на 08.09.2025г., му е съобщил че в този ден ловуването е разрешено, което очевидно е била причината, жалбоподателя заедно с още трима ловци да излязат на ловен излет. В тази връзка, съдът приема, че жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.86, ал.2, т.1 от ЗЛОД. Липсата на умисъл се явява пречка посоченото нарушение да може да се вмени в тежест на жалбоподателя и да се ангажира неговата административнонаказателна отговорност по него. При преценка на деянието съдът съобрази и обстоятелството, че както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че деянието е осъществено с помощта на звуковъзпроизвеждащо устройство. Действително по време на извършената проверка на 08.09.2025 год. от мястото на ловуване е било иззето 1 брой звуковъзпроизвеждащо устройство /зелено на цвят/. В същото време обаче от материалите по делото не се установява чия собственост е същото, от кого е било монтирано и дали действително е било използвано от жалбоподателя по време на лова на 08.09.2025 год.. Ето защо настоящият състав намира, че по делото липсват категорични доказателства, от които да може да се направи извод, че жалбоподателят, е осъществил състава на деянието по чл.86, ал.2, т.1 от ЗЛОД, във вр. с чл.65, т.4 от ЗЛОД, във вр. с чл.69, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЛОД. По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление, като недоказано следва да бъде отменено изцяло