Решение № 628 от 16.4.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 33/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Е.М.М. срещу Решение № 1040-06-50 от 18.12.2025г. на Директора на ТП на НОИ гр.Враца, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба с вх. № 1012-06-84/25.11.2025 г. от Е.М. срещу Разпореждане № РВ-3-06-02090969/07.11.2025, издадено от длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 от КСО на ТП на НОИ гр.Враца. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при неизяснена фактическа обстановка, позоваване на неверни данни, предоставени им от •• . Твърди, че действително е била инициирана процедура по прием на детето й в ••• , но същото не е посещавало детското заведение редовно. Единственото му посещение в тази детска ясла е било от 04.12.до 19.12.2023г., с цел да се установи дали детето й Е. може да се адаптира в детско заведение, което според майката Е.М. не се е случило. Същите доводи се излагат и в писмено становище, както и твърдения за противоречие на материалния закон при постановяване на оспорения административен акт, кой е издаден и в несъответствие с целта на закона. Счита, че е имала право на парично обезщетение и неоснователно е разпоредено възстановяването му, поради което моли съда да отмени обжалвания административен акт. Представя писмо изх.№ 4/26.01.2026г., издадено от Директора на детска ясла ••• , с което се удостоверяват посещенията на детето Е. в детската ясла. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява. В писмено становище поддържа жалбата на наведените в нея основания. Твърди се, че адм.орган е изградил своите изводи върху непълна и неточна информация. Според жалбоподателката за месеците, за които се твърди, че детето й Е. е присъствала в детската ясла, то не е посещавало в тези периоди детското заведение, а само определен ден или дни, поради което не следва да се приема, че е било пълен месец. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ гр.Враца, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С писмен отговор на жалбата представя заявление - декларация, подписана от жалбоподателката, с което е заявила желанието си да й бъде изплащано парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, считано от 14.08.2023г.; Заповед № 02/14.08.2023г., издадена от осигурителя, с която на жалбоподателката й и разрешено да ползва платен отпуск за отглеждане на детето Е. Ц., до навършване на 2-годишна възраст, считано от 14.08.2023г.; Удостоверение от М. А. „М.“ ООД, справка от персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди, справка за изплатени обезщетения за периода от м.08.2023г. до м.09.2024г. вкл. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: На 05.09.2023 г. от осигурителя "М.А. – М." ООД, ЕИК ••• за Е.М.М. е представено в ТП на НОИ гр.Враца удостоверение Приложение № 10 /към чл. 9, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст по чл. 53, ал. 2 от КСО, считано от 14.08.2023г., във връзка с представено от лицето Заявление – декларация за изплащане на парично обезщетение на основание чл. 53 от КСО /Приложение № 7 към чл. 4, т. 6 от НПОПДОО/, за отглеждане на детето Е.М. Ц. Ц., родена на ••• г. Във връзка с подаденото удостоверение Приложение № 10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО, по реда на НПОПДОО на Е.М. е изплатено парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 от КСО за периода от 14.08.2023г. до 15.08.2024 г. вкл. С подаденото заявление по образец, Е.М.М. е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение, включително детска ясла /т. 3/, и че в срок от 3 работни дни от промяна в декларираните обстоятелства се задължава да подаде ново заявление - декларация за промяната. Декларацията съдържа изрично заявление, че на декларатора е известно, че ако не изпълни това задължение носи административнонаказателна отговорност по реда на чл.349 от КСО и следва да възстанови неправомерно полученото по негова вина обезщетение заедно с дължимата лихва, съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. При извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя в •••, ЕИК ••, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № КП-5-06-02079603/16.10.2025г., е установено, че детето Е.М. Ц. Ц., ЕГН ••••••••••, за което е получавано парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, е настанено в детското заведение на 04.12.2023 г. От представените от длъжностните лица на ••• ведомости за присъствието на децата и сведения за месечната посещаемост е установено, че детето Е. Ц. е посещавало детското заведение в периода от 04.12.2023 г. до 15.08.2024г. вкл., като за съответните дни на посещение са представени доказателства и от двете страни. С оглед установеното при извършената проверка е прието, че на Е.М.М. неоснователно са изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете за периода от 04.12.2023 г. до 15.08.2024 г. вкл., в нарушение на чл. 53, ал. 4 от КСО, тъй като детето Е. М. Ц. Ц. е настанено в детско заведение и отпада основанието да изплащане на парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 от КСО. Установено е, че майката Е.М. не е декларирала пред осигурителя промяна в обстоятелствата във връзка с получаваното парично обезщетение по чл.53 от КСО. Издадено е оспореното в настоящето производство Разпореждане №РВ-3-06-02090969/07.11.2025г. на длъжностното лице по чл.114, ал.3 от КСО, с което е разпоредено Е.М.М. да възстанови на основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 04.12.2023 г. до 15.08.2024 г. вкл. в размер на 3 581,73 лв., от които 3 007, 50лв. /1537,71 евро/ – главница и 574,23 лв. /293.60 евро/– лихва, начислена до датата на разпореждането. Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО. С Решение № 1040-06-50 от 18.12.2025г. на Директора на ТП на НОИ гр.Враца е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-06-84/25.11.2025г. на Е.М.М. срещу Разпореждане №РВ-3-06-02090969/07.11.2025г., издадено от длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 от КСО на ТП на НОИ гр.Враца, като неоснователна. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.168, ал.1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 1040-06-50 от 18.12.2025г. на Директора на ТП на НОИ гр.Враца. Същото е издадено от компетентен орган, на основание чл. 117, ал. 1 от КСО. По реда на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Потвърденото разпореждане също е издадено от компетентен орган – длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от КСО в ТП на НОИ-Враца. Същото е в писмена форма и съдържа правни и фактически основания, поради което е обосновано и мотивирано и не се констатират нарушения на административните правила, обосноваващи неговата незаконосъобразност. Относно спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона: Не е спорно, че по реда на НПОПДОО на жалбоподателката е изплатено парично обезщетение по чл. 53, ал.1 от КСО за периода от 04.12.2023 г. до 15.08.2024 г. в размер на 3 007.50 лв. При извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя •••, е установено, че детето, за което е получавано парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО е настанено в детското заведение на 04.12.2023 г., както и че същото е посещавало, макар и нередовно, детското заведение за периода от 04.12.2023 г. до 15.08.2024 г. вкл., за който има изплатено обезщетение по чл. 53, ал. 2 от КСО. Съгласно чл.53, ал.1от КСО, след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В разпоредбата на чл.53, ал. 4 от КСО изрично е регламентирано, че паричното обезщетение по ал. 1 и ал. 2 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. От представените в хода на извършената проверка списъци на децата, родени 2021 г., 2022 г. и 2023 г., записани и постъпили в ••• преди навършване на 2-годишна възраст, дневници за присъствия и отсъствия по месеци и средна месечна посещаемост, безспорно е установено, че детето Е. М. Ц. Ц., за което е получавано парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО е постъпило/записано в детското заведение на 04.12.2023г., като е посещавало детската ясла от същата дата. Настоящият състав приема за установено в производството, че на Е.М. е изплатено парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст /детето Е. Ц./ на основание чл. 53 от КСО, за периода от 14.08.2023 г. до 15.08.2024 г. включително. Спорът по делото се състои в това, записването на детето Е. в детска ясла на 04.12.2023 г., представлява ли настаняване на детето в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО, предвид липсата на посещение на детето в по-голямата си част от сочения от НОИ период. В настоящия случай Е.М.М. е подала заявление-декларация /л.71/, че ще отглежда детето си Е.Ц. до навършването му на 2-годишна възраст, заявявайки, че ползва отпуск за отглеждане на дете по чл. 164 от КТ и релевирайки искане за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, считано от 14.08.2023г. В горепосоченото заявление-декларация, жалбоподателката изрично е отразила–т.3, че детето не е настанено в детско заведение, включително детска ясла. От страна на жалбоподателката не се въведени твърдения, че след записването на детето в •••, е уведомила за това работодателя М. а. „М.“ ООД, ЕИК •• , както и не се сочат доказателства за това. Паричното обезщетение по чл.53, ал.1 от КСО се изплаща на майката в случаите когато отглежданото дете не е настанено в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правоизключващ юридически факт. В конкретния случай, обстоятелството дали детето Е. Ц. колко редовно и реално е посещавало детското заведение е ирелевантно, защото с неговото записване в яслената група то се счита за настанено в ••• , по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по глава първа, раздел III /чл. 19 – чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г.). При тълкуване на понятието "настанени в детско заведение, вкл. детска ясла" по смисъла на чл. 54, ал. 4 от КСО понятието "настаняване" се използва със значението "записване за посещение". В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВАС, т. е., че настанено в детско заведение/детска ясла по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано: Решение № 7821 от 11.06.2010 г. по адм. д. № 5637 от 2010 г. на ВАС - VI о.; Решение № 14321 от 25.11.2010 г. по адм. д. № 8556 от 2010 г. на ВАС - VI о.; Решение № 5101 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1752/2013 г., VI о.; Решение № 9479 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4470/2014 г., VI о.; Решение № 3126 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12672/2014 г., VI о., По делото е безспорно, че жалбоподателката е подала необходимата молба за приемането на Е. Ц. в •••, придружена с необходимите документи, вследствие на което детето е било записано в дневника на яслената група на 04.12.2023г. и до 15.09.2025 г. не е било отписано от детското заведение, видно от писмо изх.№4/26.01.2026г. л.95/. Когато детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст, независимо колко редовно се посещава детското заведение и дали изобщо се посещава, поради което представените писмени доказателства доказващи твърденията на жалбоподателката, че детето Е. не е посещавала в определени периоди детското заведение в случая е без значение. Още повече, че се представят доказателства, че непосещаването на детската ясла е било поради заболяване и лекуване на детето. При настаняването на детето в детско заведение/детска ясла, неговата майка няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ, което от своя страна води до липсата основание за получаване на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Нормата на чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, изрично предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Отново следва да се отбележи, че за наличието на качеството "настанено в детско заведение, включително и в детски ясли" по смисъла на ал. 4 от чл. 53 от КСО от основно значение е, дали детето е било прието през съответния период/в случая 04.12.2023г. – 15.08.2024 г./ и не е отписано от ответното детско заведение, което в настоящето производство се установи по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото - писмени такива, включително представени от жалбоподателката, които са еднопосочни и взаимно кореспондиращи. Последица от настаняването на детето в детска ясла е прекратяване на паричното обезщетение, тъй като правопораждащият юридически факт за получаването му - отпускът по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. В конкретния случай, Е.М.М. дължи връщане на полученото обезщетение за периода 04.12.2023 г. – 15.08.2024 г., което е получено недобросъвестно поради това, че не е уведомила работодателя си за настъпването на обстоятелство, препятстващо ползването на отпуска и получаването на обезщетението. В процеса е установено, че за горепосочения период жалбоподателката е получила парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО в размер на 3007, 50лв. /1537,71 евро/ – главница, върху която е начислена лихва до датата на разпореждането в размер на 574,23 лв. /293.60 евро/, видно от представените и приети писмени доказателства, което не се оспорва от Е.М.. Предвид гореизложеното и тъй като по делото не са въведени твърдения от страна на жалбоподателката, респ. не са представени и доказателства, че след настаняването на детето Е. Ц. в детска ясла на 04.12.2023 г., майката да е подала декларация за промяна на обстоятелствата, при които е бил заявен за ползване отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ, то по отношение на Е.М.М. са налице материалноправните предпоставки на чл. 114, ал. 1 от КСО. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това обезщетение, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността предполага лицето, което е получило осигурителното плащане да е знаело или да е било длъжно да знае за съществуването на определени факти от обективната действителност, които са пречка за получаване на съответното осигурително плащане. С подписването на заявлението - декларация по образец за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53 от КСО Е.М.М. е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение, включително детска ясла /т. 3/, и че в срок от 3 работни дни от промяна в декларираните обстоятелства се задължава да подаде ново заявление - декларация за промяната. Декларацията съдържа изрично изявление, че на декларатора е известно, че ако не изпълни това задължение носи административнонаказателна отговорност по реда на чл. 349 от КСО и следва да възстанови неправомерно полученото по негова вина обезщетение заедно с дължимата лихва, съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. С оглед разпоредбата на чл. 113 от КСО, то законосъобразно върху недобросъвестно получената сума от жалбоподателката е начислена и законната лихва върху главницата от 3007,50 лв. /1537,71 евро/, а именно в размер на 574,23 лв./293,60 евро/. С оглед на всичко изложено съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, в съответствие с материалния закон и с неговата цел, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решение №1040-06-50/18.12.2025г., издадено от Директор на ТП на НОИ –Враца се явява законосъобразно, респ. постановено при липсата на отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което депозираната против него жалба се явява неоснователна. Предвид изхода на делото настоящият съдебен състав намира, че претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е частично основателна. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /Наредбата/, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,46 евро, като в останала част на искането за разноски до 102,26 евро, следва да бъде отхвърлено. Съдът приема, че следва да присъди минимално определеното от чл.24, изречение второ от Наредбата юрисконсулско възнаграждение, с оглед факта, че от страна на процесуалния представител на ТП на НОИ Враца е изготвен единствено писмен отговор, като други процесуални действия не са извършвани от него – явяване и участие в съдебно заседание. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца, I-ви състав