Решение № 24 от 26.1.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 27/2026 г.

Производството е по реда на чл.435, ал.1 и сл. ГПК. Образувано е по жалба с рег.индекс 94-Н-305/07.12.2025г. на Н. Н. А., срещу Съобщение с изх.№12329/04.12.2025г. по изп.дело №303/2025г. по описа на ДСИ при РС- Пазарджик. С нея се обжалват действия на ДСИ по повод на наложен запор на всички възнаграждения за труд, вземания върху налични и постъпващи суми по личната партида на длъжника, както и върху настоящи и бъдещи вземания от ГДИН, Затвора, Министерството на правосъдието и трети лица. Изразено е в жалбата желание да му се разреши писмено да получава помощи в размер на 200лв., които щял да получи от трети лица. Излагат се доводи за несеквестируемост. Искането е да се отмени обжалваното съобщение. Към цитираната по- горе жалба е подадена молба от Н. Н. А., с която същия моли, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, да бъде освободен от такси и разноски при разглеждане на жалбата му против Съобщение с изх. №12329/04.12.2025г. по изп.дело №303/2025г. по описа на ДСИ при РС- Пазарджик. Към молбата е приложена Декларация по чл.83, ал.2 от ГПК. В постъпилото възражение от взискателят по изпълнителното дело- Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, Затвор- гр.Пазарджик, чрез юриск.Р. Р. се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. В тази насока се излагат подробни съображения. В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК, ДСИ- А.К. се приема, че жалбата е допуститима, но е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. В този смисъл се излагат доводи. Пазарджишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл.12 от ГПК, във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, възражението от страна на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното: Видно от Постановление от 23.10.2025г. се установява, че във връзка с подадена молба с вх.№5510/15.10.2025г. подадена от ГД „Изпълнение на наказанията“- гр.София, чрез юриск.Р. Р. в ГД „ИН“ към Затвора гр.Пазарджик, на основание чл.426 от ГПК е образувано изпълнително дело срещу длъжника Н. Н. А., на основание изпълнителен лист от 23.08.2021г., издаден от по адм.д.№5308/2022г. по описа на Административен съд- София. Постановено е да се изпрати ПДИ до длъжника. С Разпореждане от 04.12.2025г. е наложен запор върху личната партида на длъжника Н. Н. А. върху всички възнаграждения за труд, вземания върху налични и постъпващи суми по личната партида, както и върху всички настоящи и бъдещи вземания от ГДИН, Затвора, Министерство на правосъдието и трети лица. Разпоредено е да се изпратят запорни съобщения до длъжника и администрацията в Затвора гр.Пазарджик. От Запорно съобщение с изх.№12329/04.12.2025г. на ДСИ А.К. при РС- Пазарджик до Затвора в гр.Пазарджик е видно, че последния се уведомява, че на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508, вр. с чл.446 и чл.515, чл.516 от ГПК е наложен запор върху всички възнаграждения за труд, вземания върху налични и постъпващи суми от личната партида, както и върху настоящи и бъдещи вземания от ГДИН, Затвора, Министерство на правосъдието и трети лица на длъжника до размера на дълга при спазване разпоредбите на ГПК и ЗИНЗС. Изрично е указано, че при запор върху трудово възнаграждение, удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата по чл.446 от ГПК, както и на останалите законови разпоредби уреждащи несеквестируемостта. Видно от Съобщение с изх.№12330/04.12.2025г. се установява, че Н. Н. А. е получил същото лично, като с него е уведомен последния, че по молба на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София и въз основа на Изпълнителен лист, издаден по адм.дело №4643/2021г. от Административен съд- София е образувано изпълнително дело №20255520400303 срещу него, като му е наложен запор върху всички възнаграждения за труд, вземания върху налични и постъпващи суми от личната партида, както и върху настоящи и бъдещи вземания от ГДИН, Затвора, Министерство на правосъдието и трети лица. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК. Същата е допустима- длъжникът може да обжалва насочването на принудителното изпълнение срещу имущество което смята за несеквестируемо. Съобразно разрешението дадено в т.1 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/2013г., ОСГТК, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събиране на определено парично вземане. При такава жалба, съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имуществения обект за събиране на предявеното вземане. В случая в жалбата е посочено като първо оплакване налагането на запор. Съдът се произнася по него само доколкото посоченото отделно изпълнително действие е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава. Отделното обжалване на това действие не е допустимо. Ако приеме наличие на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават /несъвместими са с/ несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това. В тази насока следва да се посочи, че от страна на жалбоподателят се иска ограничаване на наложения запор, което съдът тълкува, като искане за отмяна на налагането на същия, но доводите на практика са в насока насочване на изпълнение върху имущество което се смята за несеквестируемо. Предвид на това, настоящият въззивен съд приема, че се обжалват действия на съдебния изпълнител извършени по изпълнителното дело изразени в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество чрез налагане на запор върху върху личната партида на длъжника и върху бъдещи вземания по дела срещу ГД „ИН“, Затвора, Министерство на правосъдието и трети лица обективирани в Разпореждане от 04.12.2025г. на ДСИ Ф.Н. по изп.д.№303/2025г. по описа на СИС при РС- Пазарджик, независимо, че в жалбата е визирано, че се обжалва съобщението с изх.№12330/04.12.2025г. Реално на последната посочена дата е извършено връчването на съобщението с която се уведомява длъжника, че му е наложен запор. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража „лишените от свобода“ могат да разполагат с парични средства до размера на една минимална заплата, установена за страната.“. Нормата на чл.444 от ГПК, съдържа лимитативно изброени хипотезиточки 1 до 8, върху които изпълнението не може да бъде насочено върху вещи на длъжника- физическо лице, каквито са тези за обикновено употреблениет.1; необходимата храна- т.2; необходимите горива за отопление, готвен и осветление- т.3; машини и инструменти, пособия и книги, необходими за упражняването на свободна професия- т.4; земи- т.5; работен добитък- т.6; жилище- т.7; предвидени в друг закон вземания- т.8. В конкретният казус не се коментира в посочената лична партида на длъжник да се съдържа парична сума, която да попада в която и да е от посочените по- горе хипотези. На практика не се твърди от страна на длъжника и не се установяват данни, че по личната му партида са постъпвали парични суми, които да са с основание трудово възнаграждение. Съответно, че е получил парични по тази му партида, които да имат такъв характер, произход и естество и са от категориите посочени в закона, че са защитени от същия по начин, че в никакъв случай по закон върху тях не може да се извърши принудително изпълнение чрез удържането им в пълен размер. Не е спорно, че длъжникът е осъден на доживотен затвор без право да осъществява трудова или друга приравнена на нея дейност. Предвид на това не може да намери приложение разпоредбата на чл.446 от ГПК, визираща възнаграждение за труд или пенсия, както и тази по чл.446а от ГПК, касаеща помощи или обезщетения, получени по сметка в банка. Няма основание да се приеме, че намира приложение и разпоредбата на чл.114а от ППЗИНЗС, където е предвидено, че когато лишеният от свобода не получава възнаграждение от трудова дейност, обезщетението се удържа от личната му сметка при изразено писмено съгласие от него, тоест само и единствено в този случай /а не изобщо/ лишеният от свобода има право на избор, дали да се съгласи или да не се съгласи дължимото от него задължение по чл.125 от ЗИНЗС да се събира от личната му сметка или не. Факт е, че разпоредбата на чл.125 от ЗИНЗС не е относима в настоящия спор по същество. Не следва да се игнорира обстоятелството, че основните потребности на длъжника от храна и вещи за ежедневна употреба са задоволени, тъй като същите му са осигурени от Държавата чрез съответните средства по бюджета на Министерство на правосъдието. Въз основа на тези данни, не може да бъде предмет на произнасяне от настоящата инстанция искането на жалбоподателя за писмено разрешаване за получаване на помощи в размер на 200лв., които да се получат от трети лица. С оглед на гореизложеното, жалбата се явява неоснователна поради несподеляне на наведените в нея възражения и като такава следва да се остави без уважение и се потвърдят изпълнителни действия, предприети от ДСИ- Ф.Н., с район на действие- РС- Пазарджик по изпълнително дело №303/2025г. по описа на СИС при РС- Пазарджик изразени в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество чрез налагане на запор върху всички възнаграждения за труд, вземания върху налични и постъпващи суми от личната партида, както и върху настоящи и бъдещи вземания от ГДИН, Затвора, Министерство на правосъдието и трети лица обективирани в Разпореждане от 04.12.2025г. на ДСИ Ф.Н. по изп.д.№303/25г. по описа на СИС при РС- Пазарджик. По отношение на молбата на Н. Н. А. за освобождаване от такси и разноски по чл.83, ал.2 от ГПК за да бъде разгледана подадената от него жалба, то съдът приема, че той е компетентен да се произнесе по същото. При запознаване със същата и приложената към нея декларация, настоящата инстанция счита, че тя е частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като се вземат предвид: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото му състояние удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства. С оглед представената писмена декларация, факта, че жалбоподателят е лишен от право на свобода с наказание доживотен затвор без право на замяна, следва да се приеме, че същия няма достатъчно средства за заплащане на дължимата се държавна такса по подадената от него жалба. Предвид на това и на основание чл.83, ал.2 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде освободен от заплащането на държавна такса по подадената от него жалба с жалба с рег.индекс 94-Н-305/07.12.2025г. По отношение на искането за освобождаване от разноски, то такива няма направени към момента и в тази връзка, това искане се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд,