Решение № 9994 от 4.10.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1218/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от В. В. М., [ЕГН], от гр. Варна, [улица] срещу Заповед № РДКР-11/29.04.2024 г. издадена от Зам.-Министъра на културата, с която на оспорващия е отказано вписване в публичния регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация по чл. 165, ал. 1 от Закона за културното наследство. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на процесната заповед, като постановена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. По конкретно се твърди, че подаденото от жалбоподателя заявление съдържа всички изискуеми документи, които удостоверяват, че същия отговаря на изискванията на ЗКН и Наредба № Н-3 от 06.04.2011 г. за условията е реда за създаване на публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация (Наредба Н-3), за вписване в регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация. Счита се, че в заповедта са описани няколко неподкрепени нормативни твърдения, с които жалбоподателя е несъгласен, а именно, че: общинската администрация не е специализирана в областта на културното наследство; държавната политика в тази област се провежда от министъра на културата, а взаимодействието с общинските органи е формулирано в чл. 4 ЗКН само като общ принцип; от заповедта за делегиране на правомощия и длъжностната му характеристика за заеманата от М. длъжност „главен архитект“ не са включени дейности и функции в областта на реставрацията и консервирането на културно наследство; както и, че не са установява от представените към заявлението документи, че общината в която работи жалбоподателя е създадено звено по чл. 17, ал. 3 ЗКН, респ. в длъжностната му характеристика не са възложени задължения свързани с дейността на звената по чл. 17, ал. 3, във вр. с ал. 5 ЗКН. Излагат се подробни съображения, които според жалбоподателя оборват изложените в оспорената заповед твърдения. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваната заповед и да бъде задължен административният орган да извърши вписването на В. В. М. в регистъра по чл. 165 ЗКН. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски в производството. В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата си. Представя писмени бележки. Ответникът – Зам. Министърът на културата, чрез процесуалния си представител в депозиран писмен отговор по жалбата оспорва същата, счита изложените в нея твърдения за неоснователна и недоказани. Развиват се доводи, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, липса на нарушение на материалния закон и в унисон с целта на закона, съобразно изискванията на чл. 146 АПК. Излагат се подробни съображения, които в голямата си част повтарят мотивите на оспорената заповед. По изложените съображения се иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд - Варна, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление вх. № 09-00-30/06.11.2023 г. В. В. М. е поискал от Министъра на културата да бъде вписан в регистъра на лицата, които извършват дейности по консервация и реставрация, приложил е документи – диплома за висше образование специалност „Архитектура“, служебна книжка удостоверяваща професионален опит, длъжностна характеристика, автобиография. С писмо рег. № 09-00-30/25.01.2024 г. на Зам.-министър на културата М. е уведомен, че към заявлението не са представени следните изискуеми документи съобразно изискванията на Наредба Н-3/06.04.2011 г.: копие на трудов договор с приложена към него длъжностна характеристика, копие от трудова, служебна, осигурителна книжка; копие на друг документ за трудов/осигурителен стаж по утвърден образец или копие от договор, сключен от лице, вписано в публичния регистър по чл. 165 ЗКН, за осъществяване на дейности по консервация и реставрация на движими и недвижими културни ценности. На М. е предоставен 3-дневен срок от получаване на указанията с за предоставяне на необходимите документи, като му е указано, че при неотстраняване на нередовността и непълнотите в заявлението същото ще бъде оставено без разглеждане. С допълнително заявление с вх. № 09-00—30/07.02.2024 г. от В. В. М. до Министъра на културата са представени Заповед № 005/17.02.2017 г. на Главен архитект на Община Варна, Структура и схема на администрацията в Район Одесос, Община Варна, Регистри на НКЦ на територията на Община варна и списък с обекти – нови предложения за деклариране. След като са разгледани и допълнително представените документи административният орган е приел, че заявителят не отговаря на изискванията на § 118 ПЗР на ЗКН, не е доказан професионален опит, които да отговаря на изискванията ЗКН – в частност чл. 17, както и неотносимост на чл. 4 и чл. 11 ЗКН. Мотивиран от изложеното Зам.-министъра на културата издал оспорената Заповед № РДКР-11/29.04.2024 г., с която е отказано на М. вписване в публичния регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация по чл. 165, ал. 1 от Закона за културното наследство. От събраните по делото доказателства съдът констатира, че жалбоподателят притежава диплома от 19.03.2010 г., издадена от Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ за завършено висше образование по специалност „Архитектура“, с образователна-квалификационна степен „Магистър“. Представени по административната преписка са също следните документи: служебна книжка удостоверяваща професионален опит, длъжностна характеристика, автобиография, Заповед № 005/17.02.2017 г. на Главен архитект на Община Варна, Структура и схема на администрацията в Район Одесос, Община Варна, Регистри на НКЦ на територията на Община варна и списък с обекти – нови предложения за деклариране. Предоставени по делото са 5 броя разрешения за строеж и 5 броя становища от Министерство на културата. С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените в жалбата основания и съгласно правомощията си по чл. 168, ал. 1 АПК, обосновава следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния административен акт, тъй като се засягат неговите права и законни интереси. Съдът констатира, че оспорената заповед е изпратена на жалбоподателя по пощата на адреса по месторабота с препоръчана пратка с обратна разписка. Оспорената заповед е връчена на 13.05.2024 г. на лице подписано с фамилията „К.“, а не лично на жалбоподателя. По делото са представени доказателства от жалбоподателя, че последният е бил в платен годишен отпуск от 13.05.2024 г. до 27.05.2024 г. (съгласно Заповед за отпуск № 193/10.05.2024 г. – л. 18 от делото), а първият му работен ден е бил 28.05.2024 г., съответно М. е узнал за постановената заповед едва на тази дата при завръщането му на работа. Съдът намира, че при връчването на оспорената заповед не са спазени Общи условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД и в частност т. 43 и т. 44 от тях (публично оповестени на https: //www.bgpost.bg/about_us/conditions ), а именно връчването да е лично или чрез упълномощено лице. Предвид констатираното нарушение на процедурата по връчване съдът приема, че подадената. на 04.06.2024 г. жалба не е просрочена, респ. процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Оспорената заповед е издадена в писмена форма, от компетентен орган – Зам. Министъра на културата, който е оправомощен със Заповед № РД09-341/17.04.2024 г. (л. 1 от адм. преписка) да разпорежда вписване и издава заповеди за заличаване на вписване в регистъра по чл. 165, ал. 1 ЗКН, отказва да извърши регистрация и издава удостоверения за регистрация по чл. 165, ал. 3 ЗКН. Решаващо значение в конкретния спор има преценката за съответствие на оспорения акт с материалния закон и спазването на административнопроизводствените правила при издаването му. Отказът за вписване в регистъра по чл. 165 ЗКН противоречи на материалния закон, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал.1 ЗКН в Министерството на културата се създава и поддържа публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация в съответната област при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата. Вписването в регистъра се извършва въз основа на искане за регистрация, придружено с документи относно обстоятелствата по чл. 164, ал. 2 ЗКН, определени с наредбата по чл. 165, ал. 1 ЗКН. В едномесечен срок от получаване на искането министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице разпорежда вписване в регистъра или отказва да извърши регистрация, ако лицето не отговаря на условията по чл. 164, ал. 2 ЗКН. Дейността по консервация и реставрация е дефинирана като понятие в чл. 2, ал.1 от Наредба № Н-3 и съгласно посочения текст представлява системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им, а съгласно ал. 2 осъществяването на дейността по консервацията и реставрацията изисква специализирани познания в различни клонове на изкуствата, науката и техниката. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата Н-3 в регистъра се вписват лица, които отговарят на изискванията на чл. 164, ал. 2, т. 1 – 3 ЗКН и притежават: а) образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност в областта на консервацията и реставрацията и имат три години професионален опит в тази област; б) образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Архитектура“ със специализация по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство и имат три години професионален опит в тази област или по специалност „Архитектура“ и имат пет години професионален опит по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство; в) образователно-квалификационна степен „магистър“ с друга специалност със специализация в съответната област на консервация и реставрация или с приложение в процеса на консервация и реставрация и имат най-малко 5 години професионален опит в същата област. Областите на дейност са посочени в чл. 4, ал. 2 от Наредба Н-3, като т. 1 включва архитектурно-строителни, археологически, парково-градинско изкуство, селищни структури и територии, както и етнографски с тези характеристики. В чл. 5 от Наредба Н-3 е регламентирано подаването на заявление, респ. документите които следва да бъдат приложени към същото. От представените доказателства по делото се установява, че М. е придобил висше образование степен „Магистър“ по специалност „Архитектура“ (л. 4-8 от административната преписка), респ. отговаря на нормативните изискванията за наличие на изискуемо висше образование съгласно чл. 164, ал. 2, т. 2, пр. 2 ЗКН (респ. чл. 4, ал. 1, т. 1, буква „б“, пр. 2 от Наредба Н-3). От приложеното към административната преписка копие на служебна книжка се удостоверява, че оспорващия от 01.11.2016 г. до 31.01.2018 г. е заемал длъжността Главен експерт „Участаков архитект“, а от 01.02.2018 г. и по настоящем е назначен на длъжността „Главен архитект“ в район „Одесос“ при община Варна. Съгласно приложената към административната преписка копие на Заповед № 005/17.02.2017 г. на главния архитект на Община Варна са делегирани правомощия на Главните архитекти на районите на община Варна за извършват дейности и функции по Закона за устройство на територията (ЗУТ), сред които одобряване на устройствени планове, одобряване на инвестиционни проекти, издаване на визи, съгласуване и издаване на документи за различни строежи, въвеждане в експлоатация, режима за поставяне и премахване на преместваеми обекти, участие в експертни съвети по устройство на територията и други. Съгласно чл. 163, ал. 1 ЗКН консервация и реставрация, както и адаптацията на културни ценности е системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им. Настоящия съдебен състав намира, че несъмненно дейността на „главен архитект“ на район на населено място като Община Варна при делегирани дейности и функции по ЗУТ целят и спазването на ЗКН и в частност предотвратяване на разрушаването на обекти културни ценности, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им. Безспорно на територията на район Одесос при община Варна се намират голям брой недвижими и движими обекти културни ценности, като от събраните по делото доказателства се установява, че именно главният архитект на районна следи за прякото приложение на ЗКН за запазване на културното наследство, респ. е част от системния процес от дейности по консервация и реставрация на тези група обекти. Професионалният опит на жалбоподателя като главен експерт „участаков архитект“ и „главен архитект“, доказва изпълнявани дейности, които попадат в областите на дейност по консервация и реставрация, а именно архитектурно-строителни, археологически, парково-градинско изкуство, селищни структури и територии, както и етнографски с тези характеристики. Съдът намира, че от предоставените към заявлението и допълнителното заявление документи се установява, че жалбоподателят притежава над нормативно изискуемият по чл. 4, ал. 1, т. 1, буква „б“, пр. 2 от Наредба Н-3 най-малко пет години професионален опит по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство, съгласно изискването на чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба Н-3. Неправилни са изводите на административният орган по отношение на изложените мотиви по чл. 4 и чл. 11 ЗКН. Действително държавната политика в областта на културното наследство се провежда от министъра на културата, но това се извършва във взаимодействие с общинските органи. Както в Заповед № 005/17.02.2017 г. на главния архитект на Община Варна, така и в длъжностната характеристика за длъжността „главен архитект“ на В. М., са възложени основните дейности и функции по ЗУТ – одобряване на устройствени планове, одобряване на инвестиционни проекти, издаване на визи, съгласуване и издаване на документи за различни строежи, въвеждане в експлоатация, режима за поставяне и премахване на преместваеми обекти, участие в експертни съвети по устройство на територията и други, които следва да се реализират при стриктното спазване на разпоредбите на ЗКН. Прието от административният орган, че от предоставените от заявителя документи не се установява дали в общинската администрация в която е работил да е създадено звено по чл. 17, ал. 3 ЗКН, респ. във функционалните задължения на М., посочени в длъжностната характеристика за длъжността „главен архитект“ не са включени задължения във връзка с дейността на звената по чл. 17, ал. 3, във вр. с ал. 5 ЗКН, е неправилно. При осъществяване на държавната политика по опазване на културното наследство и в частност нормата на чл. 17, ал. 3, т. 4 ЗКН, е регламентирано, че за изпълнение на дейностите по ал. 1, т. 1 в рамките на утвърдената численост на общинската администрация се създават звена в регионите за планиране от ниво 2, определени в Закона за регионалното развитие, като за Североизточен район отговорна е именно Община Варна. От приложената по административната преписка длъжностна характеристика – т. 11, буква „е“, т. 7 е посочено, че жалбоподателя следва да познава и прилага нормативната уредба и в частност ЗКН. Отделно от това в т. 5 Преки задължения са възложени редица дейности, които изискват пряко приложение на разпоредбите на ЗКН и свързаните с него подзаконови нормативни актове. Не мотивирано в оспорената заповед остава защо административният орган не е приел за достоверна представената му информация от М. в допълнително заявление вх. № 09-0030/07.02.2024 г., а именно че част от задълженията на специализираната районна администрация е да работи съвместно с общинското звено по чл. 17, ал. 3 ЗКН, по отношение на културно наследство, както и защо не я е зачел като е постановил отказ за регистрация. Административният орган е разполагал и с възможността да извърши проверка на документите. Ноторен факт е, че в район „Одесос“ са концентрирани почти всички културни ценности на територията на гр. Варна. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗКН, кметовете на общини организират и координират осъществяването на политиката по опазване на културното наследство на територията на съответната община, като оказват съдействие при извършването на дейности по издирване, изучаване, опазване и популяризиране на културните ценности съобразно правомощията си, както и извършват други дейности, определени в този закон. Голяма част от дейностите по опазване на културното наследство са делегирани на главните архитекти на районите (по аргумент Заповед № 005/17.02.2017 г.). Предвид обстоятелството, че на територията на район „Одесос“ при Община Варна има концентрация на голям брои културни ценности, следва да се приеме има бележите на администрация, специализирана в област на културното наследство. От събраните по делото доказателства се установява, че именно на „главният архитект“ на районната администрация са вменени дейности и функции свързани с опазване на културното наследство. Необосновано ответникът приема, че заявителят не отговаря на изискванията на чл. 164, ал. 2 ЗКН и се е позовал на § 118 ПЗР на ЗКН. При постановяване на оспорената заповед административният орган не е извел правилно фактите от приобщените по административната преписка доказателства. В нарушение на чл. 35 АПК административният орган не се е произнесъл и не изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Освен това начина на формулиране на мотивите на оспорения акт обосновава извод за липсата на изискуемата яснота и изискуемост, които са гаранция за обезпечаване надлежното право на защита. Предвид изложеното доколкото акта е незаконосъобразен не е налице и съответствието му с целта на закона. Настоящия съдебен състав намира, че от подадените от В. В. М. заявление вх. № 09-00-30/06.11.2023 г. и допълнително заявление вх. № 09-00-30/07.02.2024 г., както и приложените към тях документи, по несъмнен начин се установява удовлетворяване на изискванията на чл. 164, ал. 2, т. 2, пр. 2 ЗКН (респ. чл. 4, ал. 1, т. 1, буква „б“, пр. 2 от Наредба Н-3) и чл. 5, ал. 3 от Наредба № Н-3 – изискуемо висше образувание, професионален опит и изискуеми документи, за вписване в публичния регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация. Предвид изложеното отказът за вписване на жалбоподателя в публичния регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените по-горе указания по прилагане на закона. С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски на жалбоподателя следва да бъде уважено, като ответникът на основание чл. 143, ал.1 АПК, бъде осъден да заплати сумата от 10 лева, представляващи заплатена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК Административен съд - Варна, XIV състав