Решение № 104 от 21.1.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 322/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215, вр. чл.129, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба от Г. Ц. Л., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 10, Й. Л. В., [ЕГН], адрес: [населено място], [жк], № 204, бл. 1, ал. 3, ап. 12 и Ц. Л. Й., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 14, всички чрез адв. К. В. от САК, сл. адрес: [населено място], [улица], ет. 3, офис Б-327, срещу мълчалив отказ на кмета на О. Т. да се произнесе по подадено заявление за одобряване на проект за подробен устройствен план (ПУП) с вх. № УТИД04-07-14/14.05.2025 г. Според жалбоподателите, ответният административен орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ за одобряване на проект за подробен устройствен план по подадено заявление с вх. № УТИД04-07-14/14.05.2025 г., като се развиват доводи относно протеклата процедура пред кмета и Общинския експертен съвет по устройство на територията при О. Т.. Оспорващите искат да се отмени мълчаливия отказ като незаконосъобразен и съдът да върне преписката на кмета на О. Т. за ново произнасяне по заявлението със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендират присъждане на направените разноски по делото. В съдебно заседание жалбоподателите чрез адв. Вакарелова поддържат жалбата и претендират разноски съобразно приложен списък, като се релевира възражение за прекомерност по отношение на юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна. В допълнително представени писмени бележки се развиват доводи по същество. Ответникът по делото – кметът на Община Тетевен в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В допълнително депозирани писмени бележки излага аргументи по съществото на спора. Заинтересованите страни - М. С. М., Общински съвет – Тетевен, Т. Н. П., Министерство на околната среда и водите, представляващо държавата, Д. И. Р., З. Й. Д., П. М. И., М. В. С., М. Й. М., редовно призовани – не се явяват и не изпращат представители. С писмена молба с вх. № 69/12.01.2026 г. в АдмС Ловеч ЗС Министерство на околната среда и водите чрез упълномощени процесуални представители оспорва жалбата и релевира възражение за прекомерност по отношение на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед постъпила молба с вх. № 10/05.01.2026 г. от Т. Н. П. за заличаването ѝ като заинтересована страна по делото, с оглед на това, че същата с нотариален акт за покупко-продажба № 40, том първи, рег. № 332, дело № 37 от 2022 г. е продала на Д. И. Р. поземлен имот с [идентификатор], и във връзка с изявленията на ПП на жалбоподателите и ответника, Т. Н. П. е заличена като заинтересована страна по делото. От доказателствата по делото се установява, че със Заповед № 620/23.09.2020 г. на кмета на О. Т. (л. 18 и л. 101) на основание чл. 124а, ал. 2 и ал. 5, чл. 124б, ал. 1, чл. 135, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) е одобрено представено задание по чл. 125, във връзка с чл. 124а, ал. 7 от ЗУТ в обхват: [УПИ], кв. 85 по ПУП на [населено място], обл. Ловеч, съставляващ ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], обл. Ловеч и ПИ с идентификатори 62579.135.15 и 62579.135.6 по КККР, като е разрешено изработването на ПИ ПУП-ПРЗ в обхват: [УПИ], кв. 85 по ПУП на [населено място], обл. Ловеч, съставляващ ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], обл. Ловеч и ПИ с идентификатори 62579.135.15 и 62579.135.6 по КККР. Видно от констативен протокол от 14.10.2020 г. (л. 19 и л. 100), не са постъпили писмени жалби по проекта по реда на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Със заявление за одобряване на проект за подробен устройствен план с вх. № УТИД-04-07-14/14.05.2025 г. (л. 53-54) оспорващите представили за разглеждане от Общински експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) при О. Т. проект за ПИ ПУП – План за регулация и застрояване в съответствие с писмо на МРРБ с № 92-00-102/20.02.2025 г. за обект ПИ ПУП-ПРЗ в обхват: [УПИ], кв. 85 по ПУП на [населено място], обл. Ловеч, съставляващ ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], обл. Ловеч и ПИ с идентификатори 62579.135.15 и 62579.135.6 по КККР. Проектът бил разгледан на заседание на ОЕСУТ при О. Т., който с Решение № 1 от 18.06.2025 г. (л. 31 и л. 43) върнал представения проект за изменение на ПИ ПУП-ПРЗ в обхват: [УПИ], кв. 85 по ПУП на [населено място], обл. Ловеч, съставляващ ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], обл. Ловеч и ПИ с идентификатори 62579.135.15 и 62579.135.6 по КККР със следните мотиви: „Заповед № 620 от 2020 г. на О. Т. е загубила правното си действие, тъй като съгласно чл. 135, ал. 8 от ЗУТ, заповедите по ал. 3 и 5, издадени от кмета на общината, губят правно действие, когато в едногодишен срок от влизането им в сила не е внесен проект за изменение на плана. Освен това забележките описани в Решение № 5 от 16.04.2025 г. на ОЕСУТ не са отстранени.“. Липсва спор между страните, че след това решение на ОЕСУТ не е последвало произнасяне от страна на кмета на О. Т.. С административната преписка, съдържаща проекта за изменение на ПУП са представени и обявления по чл. 128, ал. 2 от ЗУТ (л. 44-51), Решение № 5 от 16.04.2025 г. на ОЕСУТ при О. Т. (л. 56-57), писмо от заместник-министъра на МРРБ относно искане за изразяване на становище (л. 59-60), Решение № ПН130-ОС/2024 г. по оценка на съвместимостта (л. 78-80), Акт № ПО-11-20-20 за категоризиране на земеделски земи при промяна на тяхното предназначение (л. 96), Акт № ПО-11-19-19 за категоризиране на земеделски земи при промяна на тяхното предназначение (л. 97), Удостоверение за поливност № ПД-04-44 (л. 98), Удостоверение за поливност № ПД-04-45 (л. 99). При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирани страни с правен интерес от оспорването. Настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по същество. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с конкретно волеизявление. По тази причина мълчалив отказ се формира, в случаите когато органът е оправомощен и задължен да се произнесе в конкретно определен срок, при наличието на определени факти. В хипотезата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ кметът на общината е длъжен да се произнесе по депозираното искане за одобряване на внесен проект за подробен устройствен план в 14-дневен срок след приемането на съответния проект от общинския експертен съвет по устройство на територията. В настоящия случай, от съдържанието на взетото от ОЕСУТ при О. Т. решение от 18.06.2025 г. става ясно, че експертният съвет се е произнесъл отрицателно по внесения проект, доколкото е приел, че заповедта, с която е разрешено изработването на процесния ПУП (Заповед № 620 от 23.09.2020 г. на кмета на О. Т.) е загубила правното си действие и че забележките, описани в Решение № 5 от 16.04.2025 г. на ОЕСУТ при О. Т. не са отстранени. С оглед на това за кмета е налице задължение за произнасяне, тъй като процедурата по приемане на проекта за ПУП-ПРЗ пред помощния орган е приключена. В конкретния случай не е налице висящо административно производство с оглед на съдържането на Решение № 1 от 18.06.2025 г. на ОЕСУТ. По смисъла на чл. 6 във вр. с чл. 5, ал. 4 от ЗУТ Общинският експертен съвет по устройство на територията е консултативен и експертен орган, който се назначава от кмета на общината за изпълнение на предвидени в закона функции. В частта относно одобряването и изменението на подробните устройствени планове функцията на ОЕСУТ по чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ е да съгласува представения проект, като решението на този помощен орган няма статут на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ. Макар и да е предпоставка за издаване на заповед за одобряване на ПУП, това решение е част от процедурата по издаването ѝ и по изричната разпоредба на чл. 21, ал. 5 от АПК не подлежи на самостоятелно обжалване. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, чрез употребения израз „приемане на проекта“, следва да се тълкува в смисъл на разглеждане на проекта и становище на помощния орган по него, независимо дали е позитивно или негативно спрямо разработката. Изразеното в протокола становище на ОЕСУТ представлява всъщност неприемане от негова страна на проекта, представен за одобряване, което задължава кмета на общината да се произнесе по същество на искането. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето в указания в нормата срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Мълчаливият отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на оспорване по съдебен ред. Така и Определение № 9356 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9490/2025 г., II о. При мълчаливия отказ волеизявлението на органа се предполага и то в смисъл на отказ да се удовлетвори искането, с което е сезиран. След като не е налице външно изявление на волята на органа е допустима единствено проверка за неговата законосъобразност. По силата на законовата фикция същият се счита за издаден при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Предмет на оспорване в настоящото производство е мълчалив отказ на кмета на О. Т. по заявление с вх. № УТИД-04-07-14 от 14.05.2025 г. за одобряване на проект за подробен устройствен план. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, подробният устройствен план с обхват до един [жк], а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за ПУП от общинския експертен съвет. Видно от Решение № 1 от 18.06.2025 г. на ОЕСУТ при О. Т. (л. 43), обосновало процесния мълчалив отказ на кмета на Община Тетевен, първото изложено съображение за връщане на представения от жалбоподателите проект е, че Заповед № 620 от 23.09.2020 г. на кмета на Община Тетевен е загубила правното си действие предвид разпоредбата на чл. 135, ал. 8 от ЗУТ. Текстът на сочената от ОЕСУТ при Община Тетевен разпоредба гласи, че заповедите по ал. 3 и 5, издадени от кмета на общината, губят правно действие, когато в едногодишен срок от влизането им в сила не е внесен проект за изменение на плана. Безспорно Заповед № 620 от 23.09.2020 г. на кмета на Община Тетевен представлява заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, с която е разрешено изработването на ПИ ПУП-ПРЗ. Тази заповед обаче е издадена на 23.09.2020 г., т.е. преди приемането на ал. 8 от чл. 135 от ЗУТ – обн. ДВ бр. 16 от 2021 г., на която се позовава ОЕСУТ. Съгласно § 45, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИДЗУТ) - ДВ, бр. 25 от 2019 г., изм., бр. 17 от 2020 г., бр. 16 от 2021 г., започнатите до влизането в сила на този закон производства по изработване и одобряване на устройствени планове и техни изменения се довършват по досегашния ред и при спазване на разпоредбите, действали при издаването на разрешение за изработване на проект или на изменение на подробен устройствен план, с изключение на правилата за разполагане на сгради за временно обитаване, за които се прилагат нормативите по чл. 35, ал. 3. Според ал. 2 на § 45, започнати са производствата по ал. 1, за които до влизането в сила на този закон е издадено разрешение от компетентния орган за изработването на съответния проект. От анализа на цитираната нормативна уредба се налага изводът, че доколкото Заповед № 620 от 23.09.2020 г. на кмета на Община Тетевен, с която е разрешено изработването на ПИ ПУП-ПРЗ е издадена преди обнародването на чл. 135, ал. 8 от ЗУТ (ДВ бр. 16 от 2021 г.), то същата не е загубила правното си действие предвид неприложимостта на сочената разпоредба по отношение на нея. С оглед на това, не е налице основание за отказ от одобряване на процесния ПИ ПУП-ПРЗ на това основание. На следващо място в Решение № 1 от 18.06.2025 г. на ОЕСУТ при Община Тетевен, обосновало процесния мълчалив отказ на кмета на Община Тетевен, помощният орган е приел, че не са отстранени забележките, описани в Решение № 5 от 16.04.2025 г. на ОЕСУТ. Видно от съдържанието на Решение № 5 от 16.04.2025 г. на ОЕСУТ (л. 56-57), процесният проект за изменение на ПУП е бил върнат със следните мотиви: „Съгласно ЗУТ, влезлите в сила ПУП могат да се изменят по реда да чл. 134, ал 2 от т.1 до т. 6 от ЗУТ. В тази хипотеза попадат всички ПИ, които са предмет на РП на [населено място]. В случая ПИ с идентификатори 62579.135.15 и 62579.135.6 по КККР на [населено място] не са предмет на подробния устройствен план. Съгласно чл. 124 а