Решение № 430 от 14.4.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 3099/2025 г.

Производството е по глава ІІ от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по молба за защита от домашно насилие, подадена на 18.08.2025 г. от Р. Е. Д. с ЕГН •••••••••• от гр. Пазарджик, ул. „Т. м“ *, действаща в лично качество и като майка и законен представител на малолетното дете М. П. У. с ЕГН ••••••••••, родено на *. Ответници по молбата са П. К. У. с ЕГН ••••••••••, К. П. У. с ЕГН ••••••••••, М. М. У. с ЕГН •••••••••• и Е. К. У. с ЕГН •••••••••• всички от * От твърденията в молбата и служебно направените от съда справки по чл.9, ал.5 ЗЗДН за семейната и/или родствената връзка между страните е видно, че молителката и първият ответник са бивши съпрузи, а детето е техен син. Вторият и третият ответник са бивши роднини по сватовство от първа степен на молителката, както и възходящи роднини на детето от втора степен. Четвъртият ответника е бивш роднина по сватовство от втора степен на молителката, както и роднина на детето по съребрена линия от трета степен. В молбата за защита се твърди, че при развода на родителите упражняването на родителските права било предоставено на майката, а на баката бил определен режим за лични контакти с детето. На 17.08.2025 г. /рожденият ден на детето/ молителката организирала парти в детски център в гр.Пазарджик. В този ден ответникът П. К. У. трябвало да предаде детето на молителката в 18:00 ч., според родителските мерки, предвидени с решението за развод. Понеже отказал да изпълни решението, молителката подала няколко сигнала на тел. 112. Отзовалият се патрул наредил всички да отидат заедно пред дома на ответниците в * Там полицаите разисквали съдебното решение около час и установили, че П. трябва да предаде детето на молителката, но той твърдо отказал. Молителката го умолявала поне да й покаже детето, за да види дали е добре, но той отново отказал категорично. В това време новата приятелка на П. – м, извела детето от задната врата на ул. „*“. Като го видяла молителката се зарадвала и поискала да му чести рождения ден и да го прегърне и целуне, но сестрата на П. – отв. Е. У., препречила пътя между молителката и детето и се развикала на детето да влиза бързо в колата. Детето много уплашено влязло в колата. Молителката минала от другата страна на колата и когато видяла сина си, който й се усмихвал. Казала му, че го обичам, а той протегнал уплашено ръце към нея и казал: „Мамо, искам с теб.”. В колата били П. и м. Те чули това и в този момент всичко ескалирало до неузнаваемост. Докато молителката и детето били прегърнати ответниците Е. У. и М. У. я нападнали в гръб, като започнали да я скубят за косата, да я удрят по главата и тялото, да я ритат, натискат и обиждат. Към тях се присъединил и ответникът К. У., който я хванал за шията да я души, притискал я с крак до автомобила, стискал и дърпал детето в опит да го изтръгне от ръцете й, като едновременно крещял на детето: „Виждаш ли каква е майка ти! Майка ти е болна и луда!”. Ответникът П. У. се натикал някак между тях и я ударил няколко пъти пронизващо с лакътя си в гърдите. Всички ответници едновременно удряли и скубели молителката, извивали й ръцете, забивали си ноктите, натискали я в корема и краката към колата. Молителката била пристисната и буквално смазана от тях, като едновременно всячески те дърпали детето в опит да го изтръгнат от нея. Детето се тресяло от страх. После отв. П. У. нападнал бащата на молителката е д, а съпруга на отв. Е. У. - е л нападнал съжителката на баща й с П.а и малкия й брат в д, който е на 16 години. Двама полицейски служители не могли да реагират и родителите на П. У. - К. и М. У.и взели детето и го натикали в колата и потеглили някъде с него. Молителката подала веднага нов сигнал на тел. 112 за отвличането на детето. Твърди че не знае къде е и още го е виждала /към датата на подаване на молбата за защита в съда/. Молителката твърди още, че насилието спрямо нея не е изолиран случай. Твърди, че на 31.07.2024 г. Районен съд-София е издал заповед за защита за нея и за сина й М. П. У. срещу отв. П. К. У. и срещу неговата майка М. М. У.. Първоначално заповедта включвала само мерките за въздържание от извършването на домашно насилие, но тъй като била многократно нарушавана от отв. П. У. съдът на 23.05.2025г. изменил заповедта, като забранил на ответника да доближава молителката на разстояние по-малко от 300 метра, да не осъществява никакъв контакт с нея по никакви информационни канали, с изключение, когато се осъществява режима на лични контакти детето, определен с решение №1496 от 29.11.2024г. на РС – Пазарджик. Молителката твърди, че всички тези действия на ответниците представляват реална опасност за здравето и живота на детето и на самата нея. Иска от съда да издаде заповед за защита от домашно насилие, включително и за незабавна защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН. Претендира съдебни разноски. Ответниците оспорват молбата и отричат да са извършили описаните в нея действия. Искат молбата да бъде отхвърлена и претендират съдебни разноски. Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона от фактическа и правна страна следното: Молбата за защита от домашно насилие е допустима, тъй като е подадена от лице по чл.8 ЗЗДН в срока по чл.10 ал.1 ЗЗДН и е насочена срещу надлежно легитимирани ответници по чл.3 ЗЗДН. На основание чл.9, ал.2 ЗЗДН като страна в производството е конституирано детето М. П. У.. За основателността на молбата за защита от домашно насилие е необходимо молителят да установи извършван от страна на ответниците акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН, като декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се ползва със законна доказателствена сила, съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН. Тежестта да опровергае тази законна доказателствена сила се носи от ответниците. За това тяхно задължение същите са уведомен с определението на съда за насрочване на делото, съгласно чл.12, ал.1 ЗЗДН, както и с доклада по чл.146 ГПК. Не е спорно и се установява от представеното удостоверение за раждане, че молителката Р. Е. Д. и ответникът П. К. У. са бивши съпрузи и родители на детето М. П. У., на 7 г., родено на *. Не е спорно, че бракът между родителите е прекратен с развод по взаимно съгласие, като съгласно представеното по делото решение №1496/29.11.2024 г. по гр. д. *189/2024 г. на РС – Пазарджик упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим за лични отношения с детето – всеки първи и трети уикенд от месеца, един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката, по време на Коледните и Новогодишните празници през четни години и по време на Великденските празници през нечетни години, както и по всяко друго време след предварително съгласие между родителите. Видно е, че съгласно така определение режим детето е трябвало да бъде при бащата на рождения си ден 17.08.2025 г., тъй като това е по време на третия уикенд от месеца. Представени са писмени доказателства, от които е видно, че във връзка с изпълнението на режима за лични контакти е образувано изпълнително дело №19/2025 г. по описа на ЧСИ – Георги Самарджиев, рег. №885. Представено е заявление от отв. П. У. до ЧСИ – Самарджиев за летния график на срещи с детето, където е посочен периода от 17.08.2025 г. до 22.08.2025 г. От представеното решение №9620/23.05.2025 г. по гр. д. №44395/2024 г. на СРС, което е изменено с решение №7629 от 15012.2025 г. по в.гр.д. №9167/2025г. на СГС е видно, че срещу отв. П. К. У. е издадена заповед за защита на молителката Р. Е. Д., която включва мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.6 ЗЗДН, като изключение от забраната за приближаването на пострадалото лице е предвидено само във връзка с режима за лични отношения на бащата с детето. Срокът на тази мярка за защита е 18 месеца, считано от 31.07.2024 г. Следователно мярката е действала към датата на процесните събития по настоящото дело. Представени са съдебни решения по множество дела между родителите по СК и ЗЗДН, от които е видно, че отношенията им са крайно влошени, а споровете между тях са свързани главно с родителските мерки по отношение на общото им дете. От справката за съдимост на отв. П. У. е видно, че три пъти е осъждан за извършени престъпления против личността – телесни повреди, но е реабилитиран. Останалите ответници не са осъждани. Никой от ответниците не води на психиатричен отчет. По делото не е спорно и се установява от писмото на МВР-Пазарджик, че на 17.08.2025 г. молителката Р. Д. е потърсила съдействие от полицията с оплакване, че ответникът П. У. отказва да заведе детето М. У. на организираното от нея тържество в детски център в гр. Пазарджик по повод рождения ден на детето. Изпратени са двама служители на полицията, които предложили на майката и роднините по майчина линия да отидат пред дома на ответниците в * за да разрешат спора. По делото е приета като веществено доказателство флаш памет, съдържаща видеозапис на случилото се на улицата пред дома на ответниците, чиято автентичност не е оспорена. От извършения от съда оглед по реда на чл.204 и сл. ГПК, както и от заключението на приетата видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза е видно, че на 17.08.2025 г. в 18:35 часа ответникът П. К. У. и приятелката му м се казват отпред в паркиран на улицата автомобил, в който по-късно става ясно, че се намира и детето М. П. У., което е на задната седалка. На тротоара зад автомобила се намира отв. Е. К. У., а срещу нея по същия тротоар върви отв. М. М. У.. Водачът П. У. прави маневра за потегляне. В този момент по улицата зад автомобила и в посока към него тичайки се приближава молителката Р. Д.. До нея тича баща й е д д, а зад тях вървят жена и двама други мъже. След петимата върви униформен служител на полицията, а зад него върви отв. К. П. У.. Вижда се как молителката отваря задната лява врата на автомобила, докато той се опитва да потегли, при което водачът спира. Молителката се навежда в автомобила и се опитва да издърпа детето. В този момент отв. Е. К. У. и отв. М. М. У. застават зад нея и я дърпат навън, за да й попречат. Отв. Е. К. У. повтаря“ „Видя ли каква е майка ти?“ Намесва се и отв. К. П. У., който опитва да вземе детето от ръцете на молителката. Зад нея застава един полицай, за да ги раздели. Молителката пуска детето и рязко се обръща по посока на отв. М. М. У., с която започват да се бутат и дърпат взаимно. Между тях застава е д, който бута отв. М. М. У. настрани. Отв. П. У. слиза от автомобила, заобикаля го и бута е д, без да докосва молителката. Отв. П. У. и е д се сбиват. В боя се включва и трети мъж, а полицаите ги разтървават. Молителката прегръща детето. До тях са ответниците К. П. У., М. М. У., Е. К. У., както и м- приятелката на отв. П. У., които стоят без да се намесват. Всички се опитват да успокоят детето. Не след дълго към тях спокойно се приближава отв. П. У. и молителката му дава детето. Родителите са един до друг и детето ги прегръща и двамата едновременно. После бащата го прибира в автомобила. Майката стои до отворената задна врата и гледа към детето. Бащата е до нея, но не й пречи. С това динамичната част на събитията приключва. Останалите действия не касаят описаното в молбата за защита от домашно насилие. Представено е СМУ №267/19.08.2025 г., от което е видно, че на различни места по дясната ръка на отв. М. Христова У. от пръстите до мишницата са открити кръвонасядания и охлузвания, които добре отговарят да са причинени от стискане и бутане. Липсват доказателства за каквито и да било наранявания по главата, тялото и крайниците на молителката. При така установените обстоятелства е видно, че не се потвърждават твърденията на молителката, наведени с молбата за защита от домашно насилие, че е била удряна, скубана и душена от ответниците, които освен това й извивали ръцете, забивали си ноктите, натискали я в корема. На първо място не се установява никакъв физически контакт между молителката Р. У. и отв. П. У.. Установя се употреба на физическа сила спрямо молителката от страна на останалите трима ответници, която според съда не е форма на домашно насилие. Видно е, че процесният инцидент е провокиран от възникнал родителски спор относно предаването на дете в рамките на режима за лични отношения. Видно е още, че опитът на молителката за предаването на детето не е осъществен по предвидения в закона ред, уреден в чл.528 ГПК – от съдебен изпълнител и евентуално със съдействие от полицията, ако длъжникът препятства изпълнението – чл.529 ГПК. Вместо това молителката е опитала сама да вземе детето от бащата само с помощта да полицията, а ответниците М. У., Е. У. и К. У. са опитали да й попречат, като за целта са употребили спрямо нея физическа сила, без да я нараняват. Следва да се даде отговор на въпроса дали употребата на физическа сила с цел да бъде преустановено едно противоправно поведение представлява домашно насилие. Съдът счита, че отговорът на този въпрос зависи от това дали силата е употребена в рамките на необходимите предели или освен това цели да нарани лицето, извършващо неправомерните действия. Основна характеристика на домашното насилие според определението по чл.2 ЗЗДН, е че то представлява поведение, което наранява пострадалия като му причинява физическа болка и/или душевни страдания, поставя го в положение на подчинение и зависимост, принудително ограничава неговия личен живот, лична свобода и лични права. Действия на ответниците от вида на описаните не се установяват по делото. Усилията на трима от тях да осуетят опита на молителката самоволно да вземе детето от бащата, като я дърпат, за да я отстранят от него и от автомобила, в който то се намира, съответстват на характера на нейното поведение и са в рамките на необходимото, което трябва да се направи за целта, без на молителката да са причинени ненужни физически или психически травми. По отношение на отв. П. У. въобще се установява да е осъществил насилие по отношение на молителката. При това положение молбата за издаване на заповед за защита спрямо молителката Р. Д. следва да се отхвърли. По отношение на молбата за защита на детето М. П. У.: В молбата не се твърди и не се установява детето да е жертва на пряко домашно насилие от вида на описаното в чл.2, ал.1 ЗЗДН. Съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН, за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Съдът обаче формира извод, че описаните в молбата действия на ответниците не представляват домашно по отношение на молителката Р. Д., поради което макар да са извършени в присъствието на детето те не са косвена форма на домашно насилие спрямо него. За пълнота следва да се посочи, че от видеозаписа се установява извършено косвено насилие спрямо детето, което се изразява в сбиването между отв. П. У. и бащата на молителката е д. Съдът обаче не е сезиран с молбата за защита на детето от това насилие. С нея се търси защита на детето от насилието над молителката, на което то било свидетел. Ето защо молбата за издаване на заповед за защита на детето следва да се отхвърли. Следва да се обезсили извадената заповед за незабавна защита, тъй като същата има действие до постановяване на отказа от съда - чл.19, ал.2, пр.2 ЗЗДН. При този изход на делото държавната такса и разноските по делото следва да се заплатят от молителката на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН. Разноските на отв. П. У. са в размер на 352.26 евро – възнаграждение за вещо лице. Разноските на всеки от ответниците К. У. и М. У. са по 600 лв. – адвокатско възнаграждение. Отв. Е. У. не е представила доказателства за разноски. Държавната такса е в размер на 25 лв. Всички разноски следва да се присъдят в евро с оглед принципа за автоматично превалутиране на суми от лева в евро по чл.11, ал.2 ЗВЕРБ. По изложените съображения съдът