Решение № 851 от 25.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1136/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение от 09.11.2025г по гр.д. № 333/2023г по описа на Софийски градски съд, 1-3 състав, по искове, предявени от Н. С. Г. против И. В. Т., Д. В. Т. и В. В. Б., е ОБЯВЕНО ЗА НИЩОЖНО на основание чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчно завещание, съставено на 10.08.2019 г. от М. М. Е., б.ж. на •••, поч. на •••••••• г., в полза на Т. Д. Т., б.ж. на •••, поч. на •••••••• г., обявено на 16.12.2020 г. от нотариус И. Д., район на действие СРС, № ••• на НК, тъй като не е написано и подписано от завещателя. Против решението е постъпила въззивна жалба от ответниците И. В. Т., Д. В. Т. и В. В. Б., чрез адв. Д. САК, с която се твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на процесуалния и материален закон. В тази връзка се изтъква, че съдът е приел от фактическа страна, че завещателят не е написал и подписал завещанието, и че същото е недействително въз основа на графологическа експертиза, която обаче не е назначена по искане на страните, а по почин на съда. Твърди са, че с това съда е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като в продължение на две съдебни заседания, ищецът не е направил доказателствени искания и неговото бездействие не е следвало да бъде поправено от съда, който по този начин пренебрегнал основни принципи в процеса по чл.9 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се отхвърлят исковете по чл. 42, б.Б, вр. чл.25 ЗН. В срока за обжалване е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се твърди и нередовност на исковата молба, като подадена пълномощник, който няма надлежно учредена представителна власт, визирайки адв.А. АК Видин, преупълномощена от адв. Г.. Твърди се и друго процесуално нарушение на съда, който разгледал делото без да конституира в процеса необходим другар на ответниците, а именно другият наследник на починалия М. Е. – С. К. И.. Изтъква се и следващо процесуално нарушение – непълнота на доклада по чл.146 ал.1 ГПК, с който не била разпределена доказателствената тежест. Наред с посоченото, по същество се твърди, че съдът не следва да кредитира графологическата експертиза, защото доказателствата установявали, че наследодателят страда от заболяване – Паркинсон и то в напреднала фаза към момента на съставяне на завещанието, което изменя съществено характеристиките на почерка и подписа му, така също вещото лице е извършило сравнение само с документите в МВР, които обаче не били подписани от завещателя, а от фактическата му съжителка Т. Т.. Във връзка с посочените процесуални нарушения се правят и доказателствени искания по чл. 266 ал.3 ГПК за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция, с които ще се установи истинността на завещанието, а това ще доведе до различен правен извод за неоснователност на исковете по чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН. В срока е постъпил отговор от въззиваемата- ищца Н. С. Г. чрез пълномощник адв. Н. Ц. САК, с който се оспорват по основание всички оплаквания в жалбата и се иска потвърждаване на съдебното решение. Изтъква се, че липсата на доклад по чл.146 ГПК и разпределение на доказателствената тежест не обосновава отмяна на решението, защото в този случай важат други правила за въззивната инстанция. Извън посоченото се сочи, че при оспорване автентичността на саморъчното завещание, доказателствената тежест се носи от страната, която се ползва от него и това в случая са конституираните ответници, като наследници на завещателя. Въпреки това, заради процесуалната активност на въззиваемата- ищца е допусната графологическа експертиза, чието заключение подкрепя изводите на съда, че не са спазени изискванията на чл.25, ал.1 ЗН. Настоящият състав, при служебната си проверка по чл. 269, изр. първо ГПК констатира, че решението е валидно и допустимо. Пред първата инстанция са били предмет на разглеждане са предявени от Н. С. Г. против И. В. Т., Д. В. Т. и В. В. Б. искове с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 Закон за наследството за прогласяване нищожност на саморъчно завещание, съставено на 10.08.2019 г. от М. М. Е., б.ж. на •••, поч. на •••••••• г., в полза на Т. Д. Т., б.ж. на •••, поч. на •••••••• г., обявено на 16.12.2020 г. от нотариус И. Д., район на действие СРС, № ••• на НК, тъй като не е написано и подписано от завещателя. В срока за отговор ответниците са оспорили исковете с възражения, че при съставянето на саморъчното завещание са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗН, и че именно за това е съставен протокол, с който то е обявено от нотариус. Поддържат също, че завещателят приживе не е бил в близки отношения с племенниците си /вкл. ищцата/, и че това го е мотивирало да завещае собствения си имот в полза на жената, с която от години съжителствал на семейни начала Т. Т. и чиито наследници са ответниците. Отделно от това се твърди, че завещателят през последните години е развил заболяването Паркинсон, което се отразило на възможностите за контрол на крайниците, и на което биха могли да се дължат някои отклонения в почерка. От фактическа страна пред първата инстанция не е било спорно и се установява от писмените доказателства, че с протокол с рег. № 26112/16.12.2020г на нотариус И. Д., с район на действие СРС, вписан в НК под № ••• на НК. е обявено саморъчно завещание от М. М. Е., предоставено на нотариуса от Т. Д. Т. /наследодател на ответниците/, с което в нейна полза е завещан притежавания от него недвижим имот, придобит приживе чрез договор за покупко – продажба, оформен с по нот. акт № 148, том I, рег.№ 7123, дело № 3 140/29.09.2009 г. на нотариус Т.М., рег.№ ••• на НК с район на действие СРС/, индивидуализиращ се като поземлен имот с идентификатор 68134.1386.17 по КК и КР на град София, одобрени със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в гр. •••, район •••, ж.к. •••, ул. •••, с площ 348 кв.м., ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на един етаж с идентификатор 68134.1386.17.2, с площ от 45 кв.м. , състояща се от две стаи, кухня и мазе под къщата, при граници /съседи/ на поземления имот съгласно цитирания нотариален акт: ул. Комунист, ул. Синдикалист, М. К. и К. Н.. Пред първата инстанция не е спорна материалната легитимация на страните. Ищцата Н. Г. се установява като законен наследник по съребрена линия на починалия на ••••••••г М. М. Е.. Последният не е оставил низходящи или възходящи от втора и по-горна степен, в който случай призовани към наследяване са децата на сестрите му, починали преди него, които встъпват на осн. чл. 10 ал.2 Закон за наследството по право на заместване в техните права – това са племенниците Н. Г. и С. И.. Отговорността на ответниците по исковете произтича от качеството им на наследници по закон – тримата са низходящи на Т. Д. Т., починала на ••••••••г, в чиято полза е извършено оспореното завещателно разпореждане. Пред първата инстанция е приета графологическа експертиза на в.л. Ю.М.- специалист по почерково изследване на документи, чиито краен извод, че ръкописният текст и подпис не са изпълнени от завещателя, не е оспорен от страните. За да достигне до него вещото лице в констативната част на експертизата е обсъдил подробно сравнителния материал – заявления за подаване на БДС в оригинали от 13.08.2009г, 12.10.2011г и от 10.12.2020г, както и декларация от 12.10.2011г., които по мнение на съдебния експерт са годни в качествено и количествено отношение за почерково изследване. При съпоставката между подписа в завещанието и сравнителните образци, вещото лице е констатирал различия в общите признаци – степен на обработеност, съдържание на транскрипция, размер, разтегнатост, темп и координация на движението, но също и във формата и посока на движение при изписване на елементите на буква „М“, количество на движение при изписване на буква „е“ и парафа между нея и щрихови елементи в разположение на точката на завършване на парафа и началната точка при изписване на буква „М“. Всички тези различия, според обобщаващите изводи на експертизата, образуват устойчива съвкупност, изключваща полагането на подписа в завещанието от М. Е.. Идентични са констатациите за съществени различия при изследването на писмения текст на завещанието и сравнителните образци, установени в общите признаци като степен на обработеност, наклон, разтегнатост и др., но също и в частни признаци като изписване на някои букви „л“, „д“, „н“, вида на връзките между някои букви напр. „с“ и „а“/“е, вида на връзките при изписване на някои буквени елементи и цифри, отричащи изписването на текста в завещанието от М. Е.. Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели, допуснати по искане на двете страни. В показанията си св.В.Д. (дъщеря на ищцата) пояснява родствената връзка между наследодателя М. Е., брат на баба й, родом от с.•••, Белоградчишко, който до смъртта си живеел и работел в София. Посещавал ги в дома им в София, но също и баба й в Белоградчик, идвал поне два пъти годишно на съборите в селото, защото бил много близък със сестра си и семейството й. Приживе М. Е. казвал, че иска имотите да останат в семейството на сестрите и децата им, защото нямал свои, но не искал да ги притеснява финансово и прехвърля имотите си срещу издръжка и гледане, имал си хубава пенсия и личен асистент, а и след пенсиониране, продължил да работи. Той до смъртта си през 2020г живял в кв.•••, заедно с фактическата си партньорка И. в къща, която закупил от нея през 2009г, през 2011г тя починала, а той продължил сам да живее в тази къща с помощта на личен асистент. В показанията на св. В.М.-Б. /в приятелски отношения с ответницата В. Б./ пояснява, ме с нея живеят в обща жилищна сграда. Поставяла през продължителен период инжекции на майка й Т. в жилището на ответницата и понякога виждала М. Е., за когото знае, че живял с Т. в нейната къщичка в кв.••• повече от десет години, въпреки че имал своя къща в този квартал. Имала впечатление, че М. Е. не бил много добре здравословно - имал тремор, краката му отказвали и Т. се грижела за него, която починала четири години след него. Той имал роднини в село някъде в Монтанско или Белоградчишко, но не се разбирал с тях и не ги виждал. Пред първата инстанция са приобщени материалите по ДП № 15263/2021г по пр. пр. № 21441/2021г образувано по чл.212 ал.1 НПК, в хода на което са събирани доказателства, включително почеркови експертизи, от които е установено, че Т. Т. на неустановена дата преди 16.12.2020г е съставила неистински частен документ – завещание от името на М. Е., и го употребила пред нотариус Ив.Д. по нот.дело № 125/2020г, което е прекратено на осн. чл.199, чл.243 ал.1, т.1 във вр. ал.1, т.4 НПК. Наказателното производство е прекратено на осн. 243, ал.1 във вр. чл.24, ал.1 т.4 НПК, поради смъртта на установения извършител. При същите идентично установени факти въззивната инстанция достига до извод за неоснователност на въззивната жалба. Предявеният иск за нищожност на саморъчното завещание, поради неспазване на предвидената в закона форма по чл.25, ал.1 ЗН, с който се оспорва валидността на завещанието и истинността му като документ, покрива фактическия състав на нищожност на завещанието като едностранна сделка. Неоснователни, на първо място са оплакванията в жалбата за недопустимост на решението, като постановено без участието на всички задължителни необходими другари. По иск с правно основание чл.42 б.“б“ ЗН другарството на страната на ищеца е факултативно, не задължително. Всеки от наследниците по закон може да предяви иск за прогласяване нищожността на саморъчното завещание поради нарушение на изискванията на чл.25 ал.1 ЗН за форма на действителност и евентуалното позитивно решение ще има за резултат недействителност на целия акт - частична недействителност тук е недопустима, защото порокът засяга самото волеизявление/, а неучастието на един от наследниците, ще има значение единствено относно субективните предели на силата на пресъдено нещо по чл.298 ГПК. По този въпрос няма противоречие в практиката на ВКС, че в такава хипотеза наследниците не са необходими другари, и че постановеното решение ще обвърже само онези от тях, които са предявили иска за нищожност, при това последиците на решението ще се отнасят само за техните идеални части от завещаните имоти.Наследниците, които не са предявилитозииск,нямадамогатдасе ползват от съдебното решение, с което искътеуважен/затяхзавещаниетоевалидно/,обратно – това решение няма да можедаимбъдепротивопоставено,акоискътбъдаотхвърлен. Субективните предели на силата на пресъдено нещо важи само между лицата по чл.298 ГПК и не обвързва неучаствалите наследници. Тези съображения ВКС е изложил в свои определения по чл.288 ГПК, в които се е поставял същият въпрос – пр. определение № 1612 от 02.04.2025 г. по гр.д. 2287/2024 на ВКС; определение№2355 от 15.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 233/2023 г., II г. о. и определение № 851 от 5.11.2018г. на ВКС по гр. д. № 1679/2018 г., IV г. о. По същество: Във връзка с проведеното от ищците насрещно доказване пред първата инстанция е приета съдебнопочеркова експертиза, която е дала категорично заключение, че както ръкописният текст, така и подписът под „завещател” не са изпълнени от завещателя М. Е.. Този установен по делото факт обосновава правния извод на първоинстанционния съд за неистинност на завещанието като писмен документ и съответно за нищожността му като едностранна правна сделка по чл.42, б.”б” вр. чл. 25, ал.1 ЗН. Съгласно чл.25 ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от него, за да породи предвиденото в закона правно действие. Изискването на закона по отношение на трите елемента - дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието като едностранна разпоредителна сделка и в нормата на чл.25 ал.1 ЗН е дефинирана поредност, която да не даде възможност датата да бъде добавяна в последствие, включително от самия завещател. Неспазването на тази форма води до нищожност на завещателното разпореждане на основание чл.42 б.Б ЗН, то няма правно действие и не може да породи наследствено правоприемство, съответно бенефициерът, не може да придобие по наследяване имуществото на завещателя. В заключението на почерковата експертиза, много по подробно са разгледани установените различия на общи признаци и частни идентификационни белези при изследване подписа и текста на завещанието и сравнителния материал. Въз основа на тези констатации е аргументирано с категоричност, че ръкописния текст и подписа в завещанието не са изпълнени от посоченото в него лице. За сравнителен материал са ползвани образци от подписа и почерка на М. Е. в документи /заявления, декларации/, които се попълват и подписват лично пред длъжностно лице, създадени са независимо от настоящия спор, в изпълнение на административна процедура и при липса на данни за интерес от интерпретиране на почерковите признаци. По тази причина се ползват с висока степен на достоверност при изследване авторството на спорния ръкописен текст и подпис. Възражението на ответниците против доказателствената стойност на сравнителния материал, а именно, че друго лице се е подписвало вместо М. Е. заради заболяването му Паркинсон освен недоказано, звучи житейски неубедително – нелогично е в продължение на години документи да са подписвани пред държавен орган от трето лице, без това да е било установено или отразено по какъвто и да било начин. Наличието на заболяване Паркинсон само по себе си не значи, че лицето не е в състояние да пише или да се подписва. Действително, то би имало за последица в някаква степен изменение в характеристиките на почерка, за което има данни в почерковата експертиза. Тя констатира признаци на тремор и двигателна дисфункция, но те (както е посочило вещото лице) биха могли да в резултат както на заболяване, така и да се дължат на напредналата възраст. На следващо място доводите на ответниците, че през 2009, 2011-2012г завещателят в резултат на болестните прояви не е могъл сам да се подписва, затова е заместван от друго лице, опровергава собствената им защитна теза, че саморъчното завещание от 2019г и е изписано и подписано лично от него, доколкото болестта на Паркинсон е прогресиращо заболяване, при което двигателните нарушения с времето се задълбочават, а не подобряват. Различен извод /за автентичност на завещанието/ не следва от показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели. Вярно е, че неистинността на оспорения документ подлежи на установяване с всички допустими по ГПК доказателствени средства, но в конкретния случай показанията на свидетелите не допринасят за изясняване на спорния въпрос относно авторството на завещанието, защото те нямат непосредствени впечатления във връзка със спорните факти, предмет на чл.25 ал.1 ЗН. Дори да се приеме за установено, че завещателят е поддържал близки отношения с майката на ответниците, респ. бил е в лоши отношения със своите роднини, това не доказва авторството на завещанието, респ. неговата действителност. Тези данни могат единствено да са индиция за предполагаем мотив за завещание и да се ползват като косвени доказателства в съвкупност с останалите доказателствени средства, имащи пряко значение за спорния факт. В конкретния случай, обаче почерковата експертиза категорично отрича авторството на завещанието от формално посоченото като завещател лице. Този извод не само, че не се опровергава от други доказателства, но намира подкрепа в приложените материали от досъдебното производство, които въпреки че нямат доказателствена стойност за настоящия процес, изцяло са в подкрепа на установените по делото факти и потвърждават решаващия извод относно неистинността на завещанието. Неоснователни са и оплакванията в жалбата, че фактите по делото са неизяснени заради съществени процесуални нарушения на съда, който освен, че не разпределил доказателствената тежест за спорните обстоятелства, основал изводите си на доказателства, които страните не са посочили в процеса. Тези доводи са фактически неверни, защото първоначалният пропуск на първоинстанционния съд да изготви доклад, съответстващ на изискванията на чл.146 ГПК, е поправен в хода на процеса, като съвсем точно е разпределена доказателствената тежест между страните за спорните факти и е указано за кои от тях не са посочени/представени доказателства. С определение от 04.02.2025г съдът е открил производство по чл.193 ГПК за оспорване истинността на саморъчното завещание, и правилно възложил доказателствената тежест на страната, която се ползва от него - в случая ответниците, които е следвало да докажат, че завещанието е написано и подписано саморъчно от завещателя. Постоянна е практиката на ВКС, че при оспорване автентичност на саморъчно завещание, доказателствената тежест се носи от лицето, което се ползва от завещанието /пр. решение № 991 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №1987/2008 г., IV г. о., решение № 508 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2008 г., IV г. о.,решение № 202 от 24.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 583/2000 г. и много други др./. Ответниците чрез пълномощника са процесуално са бездействали пред първа инстанция и до приключване на делото на този етап са поддържали тезата, че не им се следва доказването на спорния факт, отнасящ се до авторството на документа. По тази причина съдът е уважил доказателственото искане на ищеца за изслушване на графологична експертиза, което като евентуално (при преценка на съда, че дължи доказване неистинността на завещанието) е било направено преди допълване на доклада, поради това не е било преклудирано. Когато страната, върху която пада доказателствена тежест е пасивна, няма пречка за спорния факт да се ангажират доказателства от насрещната страна, която винаги може да проведе насрещно доказване. В този смисъл съдът не е назначил служебно експертиза, както се твърди в жалбата, но и да е сторил това, то не ще представлява процесуално нарушение, защото не само може, но и е длъжен да го направи щом за установяване на определени факти се изискват специални знания. Пред първата инстанция ответниците не са оспорили експертизата, нито са поискали други доказателства, които съдът да не е допуснал, затова не намират никаква опора доводите им, че фактите биха били изяснени по друг начин. В обобщение, след като се установи идентично с първата инстанция, че формата на оспореното завещание е опорочена по см. на чл.25, ал1 ЗН, то правилно искът по чл.42 б.“б“ЗН е уважен и обжалваното решение ще подлежи на потвърждаване. По въпроса за разноските: При този изход на спора няма основание да се изменят присъдените пред първата инстанция разноски. Пред въззивната инстанция право на разноски ще има само въззиваемата – ищца, която обаче не е претендирала такива. Водим от горното, Софийският апелативен съд