Решение № 211 от 31.8.2026 г. на Районен съд - Исперих по дело № 726/2025 г.

Производството е с правно основание чл.108, ал.1 от ЗС. Процеса е сезиран по постъпила искова молба входящ документ № 3370 / 30.09.2025 от С. Г. Х. с ЕГН••••••••••, с поС.ен адрес село Йонково, Община Исперих, Област Разград, улица „•••" №5, Действащ чрез пълномощника си адвокат С. К. С. при АК-Разград, съдебен адрес град Разград, ул. „Русе" №4, бл. „София“, партер, тел. 0898580863. против Ответник: 1. И. И. Н. C ЕГН- ••••••••••, с поС.ен адрес село Старо селище, Община Исперих, Област Разград, улица „•••" №11 и 2. А. И. И. С ЕГН••••••••••, с поС.ен адрес село Старо селище, Община Исперих, Област Разград, ул. „•••" № 6, с която молят съда 1.Да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът С. Г. Х. е собственик на 372/1747 ид.ч. от сграда с идентификатор 34103.22.318.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 34103.22.318 по КККР на с.Йонково, община Исперих, област Разград, придобити на основание проведен търг от Ликвидационната комисия на заличеното ТКЗС с.Лудогорци по Протокол от 03.07.1996г. и Фактура от 01.07.1996г. 2.Да се осъдят ответниците да предадат на ищеца владението върху 372/1747 ид.ч. от сградата с идентификатор 23103.22.318.1, като преустановят упражняваната от тях изключителна фактическа власт върху сградата, с която лишават ищеца от възможността да упражнява правото си на собственост. 3.На основание чл.537, ал.2 от ГПК съда да отмени НА №35, том IV, рег. №5318, дело №521 от 18.08.2022г. на нотариус Пламен Ангелов с рег.№688 на НК, вписан под вх.рег.№2311 от 18.08.2022г., акт №48, т.9, дело №1648/2022г. на Служба по Вписванията при Районен съд Исперих на Първия ответник, доколкото накърнява правата на ищеца върху 372/1747 ид.ч. от сграда с идентификатор 34103.22.318.1. 4.Да признае за установено по отношение на ищеца и двамата ответници, че Нотариален акт за продажба на недвижим имот №167, том IV, рег.№6613, дело №688 от 19.09.2023г. година на нотариус Пламен Ангелов с рег.№688 на НК, вписан Служба по Вписванията при Районен съд Исперих под вх.рег. №2353 от 20.09.2023г., акт№199, том:8, дело №1628/2023г., не е породил вещно прехвърлителен ефект и е непротивопоставим на ищеца, в частта, в която накърнява собствеността му върху 372/1747 ид.ч. от сградата с идентификатор 34103.22.318.1. От фактическа страна ищеца сочи, че е придобил самостоятелен обект от сграда – „овчарник“ – ОБЕКТ № 1, което право удостоверява посредством Протокол от 03.07.1996 година за проведен търг между правоимащи на заличено ТКЗС „Г.Димитров“ село Лудогорци, на основание чл. 8, ал. 8 във вр. с чл. 53, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и фактура от 01.07.1996 година, удостоверяваща плащането на определената покупно-продажна цена от комисията. Въпросната сграда Овчарник № 1, съгласно скица № 3 от 25.07.1994 година на Община Исперих, била построена в поземлен имот - ПАРЦЕЛ № 3 / три/ от квартал: 1 / едно/ по плана на Овчарник № 1 на село Йонково, ЕКНМ-34103, община Исперих, който поземлен имот бил с площ от 15,201 декара и бил държавна собственост. Към настоящия момент, съгласно КККР на село Йонково имотът представлявал: 400/1747 /четиристотин от хиляда седемстотин четиридесет и седем/ идеални части, съставляващи КРАЙНАТА ЮГОЗАПДАНА ЧАСТ ОТ СГРАДА с идентификатор 34103.22.318.1 /тридесет и четири хиляди сто и три, точка, двадесет и две, точка, триста и осемнадесет, точка, едно/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Йонково, Община Исперих, Област Разград, одобрени със Заповед № РД-18-1442 от 07.08.2018 година на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение засягащо имота - Заповед № 18-7228 от 12.07.2022 година на Началника на СГКК- Разград, находяща се в село Йонково, местността „ЧЕРКЕЗЛИК“, Община Исперих, Област Разград, със застроена площ на сградата от 1747,00 /хиляда седемстотин четиридесет и седем/ квадратни метра, брой етажи: 1 / един/, с предназначение: Стопанска сграда, построена / разположена/ в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /държавна собственост/ с идентификатор 34103.22.318 /тридесет и четири хиляди сто и три, точка, двадесет и две, точка, триста и осемнадесет / по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Йонково, Община Исперих, Област Разград, одобрени със Заповед № РД-18-1442 от 07.08.2018 година на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение засягащо имота - Заповед № 18-7228 от 12.07.2022 година на Началника на СГКК- Разград, находящ се в село Йонково, местността „ЧЕРКЕЗЛИК", Община Исперих, Област Разград, с площ от 15 287,00 / петнадесет хиляди двеста осемдесет и седем/ квадратни метра, с начин на трайно ползване: ЗА ЖИВОТНОВЪДНА ФЕРМА, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с номер на имота по предходен план: 000162, при граници на имота: имоти №№ 34103.22.399, 34103.22.155, 34103.22.320, 34103.22.319 и 34103.501.1154. 34103.22.322, 34103.22.156, 34103.21.164, 2. Видно от скица №3 от 25.07.1994 година на Община Исперих и Скица № 15- 1513718 от 01.09.2025 година на АГКК, СГРАДАТА била със застроена площ от 1747 квадратни метра и винаги била заснемана като един обект. В действителност самата тя била разделена на отделни обекти и КРАЙНАТА ЮГОЗАПДАНА ЧАСТ /ОБЕКТ/ ОТ сградата с идентификатор № 34103.22.318.1, съставлявала обекта на С. Г. Х. със застроена площ 400,00 / четиристотин/ квадратни метра. ТКЗС „Георги Димитров“ - заличено, село Лудогорци, било отчуждител по реда на Протокол от 03.07.1996 година за проведен търг между правоимащи на заличено ТКЗС „Г.Димитров“ село Лудогорци, на основание чл.8, ал.8 във вр. с чл. 53, ал.1 от ППЗСПЗЗ и фактура от 01.07.1996 година, удостоверяваща плащането на определената покупно-продажна цена. ОБЕКТА на ищеца бил под общ покрив с още три самостоятелни обекта (определени като такива към момента на провеждане на търга през 1996 година, / продадени също от назначената комисия от ОС на правоимащите на ТКЗС „Г.Димитров“ с. Лудогорци на други лица/ - днес със собственик втория ответник А. И. И. с ЕГН-••••••••••, с поС.ен адрес село Старо селище, Община Исперих, Област Разград, ул. „•••“ № 6. През 2022 година първият ответник И. И. Н. с ЕГН••••••••••, с поС.ен адрес село Старо селище, Община Исперих, Област Разград, улица „•••" №11 се снабдил с констативен нотариален акт по давност за ЦЯЛАТА СГРАДА – НА № 35, том IV, рег. № 5318, дело № 521 от 18.08.2022 г. на нотариус Пламен Ангелов с рег. № 688 на НК, вписан под вх. рег. № 2311 от 18.08.2022 година, акт № 48, т. 9, дело № 1648 / 2022 г. на Служба по Вписванията при Районен Съд Исперих. Същият бил издаден въз основа на свидетелски показания на трима свидетели за „владение“ през минали години, от 2012 година до 2022 година. Ответникът противопоставял този акт на ищеца и отказвал да предаде владението и да преустанови въздействията върху имота/сградата. Нещо повече по силата на договор за продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 167, том: IV, рег. № 6613, дело № 688 от 19.09.2023 година на Нотариус Пламен Ангелов с рег. № 688 на НК, вписан в Служба по вписванията при РС-Исперих под вх.рег. № 2353 от 20.09.2023 година, акт № 199, том: 8, дело № 1628 / 2023 година, последния продал имота /ЦЯЛАТА СГРАДА/ в полза на сина си и втори ответник по делото А. И. И. С ЕГН-••••••••••. Многобройните разговори и молби от страна на ищеца в посока ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението върху неговия ОБЕКТ, съставляващ част от СГРАДА № 1 останали без резултат и до днес. Дори към днешна дата ответниците правели в имота ремонтни дейности по цялата сграда. Подадена била жалба до Районна Прокуратура Исперих от страна на С. Г. Х. за установяване по надлежния ред на самоуправни действия от ответниците. Предвид обстоятелството, че същата е подадена след като първия ответник се е сдобил с нотариален акт за собственост /по давностно владение/ преписката останала без последици за ответниците с мнение на РП- Испери, че спорът следва да се реши по гражданско правен път. Копие от жалбата ищецът моли съда да изиска служебно от РП-Исперих. Собственикът на Овчарник №1 - С. Г. Х. подал на два пъти заявления до Министъра на Земеделието и Храните, чрез Директора на ОД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ - Разград за обособяване на прилежащ терен към неговия обект от сградата и придобиването му в собственост, видно от : Заявление № ПО-03-11 от 16.08.2023 година и Заявление № ПО-02-9 от 09.09.2025 година, каквито действия можел и предприемал единствено и само собственик на законно построена сграда, респективно обект в сграда. В допълнение на изложеното било обстоятелството, което и на пръв прочит да изглежда ирелевантно за правния спор било това, че С. Г. Х. придобил съседен имот друга СГРАДА с предназначение ФУРАЖНА КУХНЯ на същото основание като сградата в настоящото производство и от същото ТКЗС. Сградата се намирала в парцел 4 / четири/ от квартал: 1 /едно/по плана на Овчарник № 1 на село Йонково, също построена в държавен имот, съставляващ към момента ПИ с идентификатор 34103.22.321 по Кадастралния план на село Йонково, община Исперих. Този и процесния имот били и в селото знаели, че са собственост на ищеца. Ищецът С. Г. Х. твърди, че е собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ от процесната самостоятелна сграда на основание покупка от ТКЗС „Г.Димитров" през 1996 г., удостоверена посредством : Протокол от 03.07.1996 година за проведен търг между правоимащи на заличено ТКЗС „Г.Димитров“ село Лудогорци, на основание чл.8, ал.8 във вр. с чл. 53, ал.1 от ППЗСПЗЗ и фактура от 01.07.1996 година, удостоверяваща плащането на определената покупно-продажна цена. Тези документи били годно придобивно основание и при липса на последващ НА собствеността може и следвало да установи и докаже с всички допустими доказателствени средства (съгласно чл. 235 ГПК). Земята върху която била построена сградата била държавна собственост (ПИ 34103.22.318), поради което правото на собственост на ищеца било върху самостоятелната сграда (съгласно трайната практика за самостоятелност на сгради/постройки, възникнали и прехвърлени отделно от терена, което счита, че ще се установи със СТЕ). Ищеца счита, че Констативният НА по давност на ответника не създава право, само удостоверява твърдяно придобиване и този акт подлежи на отмяна по чл. 537, ал.2 ГПК, доколкото накърнява правата на ищеца. Оспорва твърдяната Придобивна давност в полза на първия ответник, като твърди, че такава не е изтекла. Твърди, че липсва непрекъснато, явно и спокойно владение в изискуемия срок (чл. 68-69 и чл. 79 ЗС), който според Нотариалния акт следва да бъде от 18.08.2012 година до 18.08.2022 година; Владението било оспорвано от ищеца, посредством жалба до РП-Исперих, два броя заявления до Министъра на Земеделието и Храните, съответно от 16.08.2023 година и от 09.09.2025 година, както и в многократни такива разговори с ответниците; налице било насилствено/ скрито завладяване през 2022 г. когато бил съставен и нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност; кратка 5-годишна давност била изключена при липса на годно правно основание и добросъвестност; при сгради - ОБЕКТИ под общ покрив и функционална / конструктивна обвързаност, търпимост/съвместно ползване, не можело да се говори за трансформиране на държане във владение. В срока по чл.131 от ГПК е постъпили писмен отговор от А. И. И. и И. И. Н. с. Старо селище, община Исперих. Заявяват, че оспорват исковете като неоснователни и молят за тяхното отхвърляне, със съответните последици - присъждане на направените от разноски по делото. На първо място оспорват твърдението на ищеца, че той е придобил спорния имот на търг при ликвидиране имуществото на заличеното ТКЗС „Г. Димитров", с. Лудогорци на основание чл. 8, ал. 8 във вр. с чл. 53, ал.1 от ППЗСПЗЗ. За потвърждение на горното бил представил протокол от 3.07. 1996г. за провеждане на търга и фактури от 1.07.1996г. и фактура от 12.04.1995 г., удостоверяваща плащането на цената на имота. Оспорват достоверността на тези писмени доказателства. Записаното в тях си противоречало, тъй като не можело фактурата за внасяне за депозит, датирана от 1.07.1996г. да предхожда окончателната фактура, която била с дата 12.04.1995г. Посочено било, че комисията за провеждане на търга била назначена със заповед от 1.07.1996г., когато бил внесен и депозита, което разкривало, че имало „нагласяване" на данните. С невъоръжено око било видно, че имало поправки върху някои от цифрите, както и в имената от състава на комисията, провела търга. Всичко това навеждало на мисълта, че тези документи били съставени за нуждите на процеса и затова като недостоверни не трябвало да се вземат предвид от съда при преценката за легитимността на ищеца като собственик на процесния имот. От друга страна, дори и да се приемело, че ищецът бил „придобил" валидно процесия имот, за което обстоятелство липсвали доказателства идентифицирането на обекта на собственост, то към настоящия момент, респ. към момента на съставяне на нот. акт 35 от 2022г. той вече не бил собственик на имота, тъй като същият бил придобит по давност, видно от съставения нотариален ат за собственост на основание давностно владение на името на първия ответник И. Н.. От данните по делото, от изложеното в исковата молба и от Доказателствата, представени от ответниците и показанията на свидетелите, които щели да доведат, щяло да се установи, че в продължение на 10 и повече години имотът се владеел от първия ответник, който също бил закупил от правоимащи техните дялове от сградата. Към момента на придобиване на владението от сградата били останали единствено основите и частично стени от сградата на височина около един метър. След закупуването през 2020-2021 г. ответникът бил започнал активна строителна дейност по възстановяване на сградата, като за строителството на същата били вложени изцяло нови материали и положен труд. Ищецът бил собственик на съседен имот и по време на това строителство по никакъв начин не се противопоставял на извършване на строителните дейности. Първият ответник платил публичните задължения за данъци и такса за битови отпадъци от 2016 до 2025 година. Владението на ответника в този смисъл било спокойно, явно непрекъснато, поради което нотариусът бил направил верния извод, че ответникът е придобил имота по давност. Титульт за собственост на името на първия ответник с нищо не се оборвал от ищеца, чиято доказателствената тежест за оспорване на съставения констативен нотариален акт. Владението на ответника не било прекъсвано и с отправените жалби до прокуратурата и министъра на земеделието и храните, тъй като давността можела да се прекъсне само със заявяване на правата по исков ред. По изложените съображения двамата ответници молят съда да отхвърли исковете по чл. 108 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК. Искането за отмяна на нот. акт за продажбата от първия на втория ответник било недопустимо и изцяло несъстоятелно, тъй като цитираната разпоредба се отнасяла само до констативните нотариални актове, а не и тези, удостоверяващи правни сделки. По доказателства - оспорват всички доказателства представени с исковата молба. Молят съда да задължи ищеца да представи оригинали в с.з. с оглед откриване производство по чл. 193 ал.1 ГПК. След представянето им в срока по чл. 143 ал.2 ГПК сочат, че ще направят доказателствени искания в тази връзка. Не възразяват да се уважи искането за изискване и прилагане на нотариалните дела. Предоставят на съда въпроса по искането за назначаване на СТЕ и задачите към същата. В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител поддържа предявеният иск. В съдебно заседание ответниците чрез своя процесуален представител оспорват предявеният иск и молят същия да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът след като се запозна с представените по делото глесни и писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка: На 01.07.1996г. ищецът придобил 1 брой Овчарник на заличеното ТКЗС „Г.Димитров“ село Лудогорци. Площта на парцела била 15.201 дка. Овчарникът бил № 1, в парцел 3, квартал 1. Намирал се в Стопанският двор на село Г.Йонково, община Исперих, област Разград. Понастоящем Овчарникът е част от Поземлен имот с идентификатор 34103.22.318, Местност: "ЧЕРКЕЗЛИК" в село Йонково, Площ: 15287 кв.м, Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: За животновъдна ферма, Номер от предходен план: 000162, Съседи: имоти №№ 34103.22.399, 34103.22.155, 34103.22.320, 34103.22.322, 34103.22.156, 34103.21.164, 34103.22.319, 34103.501.1154. Сградата предмет на спора е разположена в поземлен имот с идентификатор: 34103.22.318 Застроена площ: 1747 кв.м Брой етажи: 1 Брой самостоятелни обекти в сградата: 0 Предназначение: Селскостопанска сграда Предишен идентификатор: няма. На 18.08.2022г. Пламен Ангелов - Нотариус, с район на действие Районен съд Исперих, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 688 признал за собственик по давностно владение ответника И. И. Н., ЕГН: ••••••••••, на 2) Сграда с идентификатор 34103.22.318.1 (тридесет и четири хиляди сто и три точка двадесет и две точка триста и осемнадесет точка едно), със застроена площ от 1747 кв. м. (хиляда седемстотин четиридесет и седем квадратни метра), брой етажи: 1 (един). с предназначение: селскостопанска сграда, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1442/07.08.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е със Заповед 18-7232-12.07.2022г. на Началник на СГКК- Разград, построена в държавен поземлен имот с идентификатор 34103.22.318 (тридесет и четири хиляди сто и три точка двадесет и две точка триста и осемнадесет), находящ се в село Йонково, община Исперих, област Разград, в местността „ЧЕРКЕЗЛИК" с площ от 15287 кв. м (петнадесет хиляди двеста осемдесет и седем квадратни метра), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за животновъдна ферма. предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 000162, при граници и съседи на поземления имот: имот 34103.22.320, 34103.21.164, имот 34103.22.322. имот 34103.501.1154. имот 34103.22.399, имот 34103.22.156. имот 34103.22.319. имот 34103.22.155. На 19.09.2023г. пред Пламен Ангелов - Нотариус, с район на действие Районен съд Исперих, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 688 И. И. Н. продал на А. И. И. описаната по-горе сграда с идентификатор 34103.22.318.1. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава следното заключение по поставени от страните въпроси: В Протокол от 03.07.1996 година за проведен търг между правоимащи на заличеното ТКЗС „Г. Димитров" село Лудогорци Овчарник обект № 1 не е индивидуализиран не е посочена застроената площ на частта от сградата, която е предмет на продажба, и не са описани границите й. Поради непълно съставени документи за продажба на Овчарник обект № 1 в с. Йонково не може да се установи категорична идентичност и индивидуализация на закупената част от процесната сграда от С. Г. Х.. С. Г. Х. е закупил 372/1747 ид. части от СГРАДА идентификатор 34103.22.318.1 в с. Йонково, община Исперих, в местност „Черкезлик". Съществуващата част от Овчарника е с общ покрив от дървена конструкция, покрита с ЛТ ламарина. Не могат да се разграничат продадените през 1996 год. обособени части от Овчарника. По делото са разпитани свидетелите: Б. М. АХ., Б. М. Х., Х. АХ. О, А. Х .Х., Х. А. Х., Щ. М. АБ.. Свидетеля Б. М. АХ. сочи, че ищецът придобил в Стопанския двор фуражомелка и една сграда срещу фуражомелката. Сградата придобита от ищеца се намирала в края на село Йонково до Воден. Свидетеля в периода 2010 – 2020г. не е бил в Република България. Свидетеля Б. М. Х. сочи в своите показания, че след раздържавяването С. Х. закупил фуражомелка и една сграда овчарник. Овчарниците били закупени от трима – четирима души. Не е виждал ищеца да прави ремонти в обекта. Бившите сгради ги нямало в момента, разрушение били. На място в имота имало някакви сгради. В момента се ползвал имота. Виждало се, че се ползва имота и там има настанени някакви овце. Свидетеля Х. АХ. О сочи, че приблизително над 10 години спорната сграда се стопанисва от двамата ответника. В имота има изграден овчарник, в който се отглеждат овце. Преди имота бил сметище, което И. Н. и А. И. почистили. Свидетелката А. Х .Х. сочи, че преди 10-15 години ответника И. Н. започнал да почиства имота, после на старите основи на овчарниците от бившето ТКЗС изградил нов овчарник, в който отглеждал овце. Свидетеля Х. А. Х. разказва, че от 10-12 години сградата овчарник се стопанисва от двамата ответници. Свидетеля не знае да е имало проблем за строителството на сградите на овчарниците. Не бил чувал някой да е притеснявал ответниците и да им е казвал да излязат от имота. Доста време ответниците чистили имота, защото там било сметище. Свидетеля Щ. М. АБ. сочи, че А. И. от 2012-2015г. се занимава с мястото, имал интерес за мястото и 2022-2023г. построил овчарника. Никой не е правил проблем на двамата ответници във връзка със строителството на овчарника. Свидетеля не бил чувал някой да е гонил ответниците от имота. В този овчарник А. сочи, че не е виждал С. Х. да реди тухли, керемиди или нещо друго. Първоначално имота бил сметище и даже 20-30 камиона боклук изхвърлили, докато го почиствали. Били съборени старите сгради. Изчистили всичко от там. С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. В процеса не се доказа първата предпоставка на ревандикационната претенция, а именно – че ищецът е собственик на претендираният недвижим имот – 372/1747 ид.ч. от сградата с идентификатор 23103.22.318.1 находяща се в село Йонково към настоящият момент. На първо място вещото лице изслушано по делото сочи, че към настоящият момент не може да се идентифицира по категоричен начин частта от сградата Овчарник, закупена през 1996г. от ищеца Х.. Разпитаните свидетели Х. АХ. О, А. Х .Х., Х. А. Х. и Щ. М. АБ. сочат, че повече от 10 години сградата се владее от ответниците, които са се заели да почистят сметището образувано на мястото на бившия стопански двор на ТКЗС, след което са се заели да изградят отново разрушените овчарници. Няма данни по делото след 2010г. ищецът да е упражнявал фактическа власт над сградата, да е развивал дейност в нея. Точно обратното – свидетелите сочат, че старата сграда на овчарниците е била разрушена, теренът е бил превърнат в сметище и двамата ответници са изградили напълно нова сграда Овчарник, в която са настанили и отглеждат овце понастоящем. И. Н. е упражнявал спокойно, явно и трайно владение над овчарника повече от 10 години и в негова полза е изтекла предвидената в чл.79, ал.1 от Закон за собствеността 10 годишна придобивна давност. Ищецът е изгубил собствеността над сградата, тъй като доказателствата по делото сочат, че след като е ползвал 7-8 години фуражомелката и неговата част от сградата с овчарниците след придобиването през 1996г., той е преустановил дейност и повече не се е грижил за имота, не е развивал в него дейност, изоставил го е повече от 10 години. Имотът е бил завладян от ответника И. Н., а ищецът по никакъв начин не се е противопоставил на упражняваната фактическа власт, на почистването на сметището образувано на терена и при основите на старите овчарници, и изграждането на съвършено нова сграда, върху основите на съществуващата през 1996 година стопанска сграда с овчарници. Съдът кредитира напълно като взаимокореспондиращи, допълващи се и правдиви свидетелските показания сочещи, че повече от 10 години имотът и сградата в него предмет на спора се владее и стопанисва от двамата ответници. При липса на първата предпоставка на ревандикационната претенция, а именно доказване че ищецът е собственик на претендираният недвижим имот към настоящият момент, искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. И. Н. е станал собственик на сградата включваща и претендираните от ищеца идеални части и правомерно, като собственик е прехвърлил правото на собственост на вторият ответник А. И. през 2023г. Сделката има вещнопрехвърлителен ефект противопоставим на всяко трето лице вкл. на ищеца и е направила собственик на сградата втория ответник А. И.. На ответниците се следват на осн. чл.78, ал.3 от ГПК сторените по делото разноски в общ размер на 2450.00 евро. Тези разноски следва да бъдат заплатени от ищеца на ответника А. И., тъй като видно от представените доказателства по делото той е заплатил адвокатският хонорар на адвокат М.Д.. Воден от изложеното съдът