Решение № 224 от 13.2.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 261/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Производството е образувано по касационна жалба на „Стар Пост“ ЕООД, ЕИК 175157550, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от управителя Д. Д. В., против Решение № 32 от 13.02.2025 г. по АНД № 706 по описа на Районен съд – Силистра за 2024 г., с което е изменено Наказателно постановление № 19-2400041 от 11.04.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Силистра, санкциониращо дружеството с имуществена санкция в размер на 15000 (петнадесет хиляди) лева за нарушение на чл. 402, ал.2 вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, в частта относно размера на санкцията, като същата е намалена на 2500 лева. В касационната жалба са посочени отменителни основания по чл. 348, ал. 1, точки 1, 2 и 3 от НПК. Посочено е, че нарушението не е извършено от обективна страна, тъй като неспазването на инструктивен срок не може да бъде основание за налагане на административно наказание и срокът, в който дружеството е предложило изпълнение, може да се счете нормален според практиката на Съда по правата на човека. Акцентира се, че дружеството е представило необходимата информация преди издаване на наказателното постановление, което обстоятелство укрито от наказващия орган. Твърди се, че съдът е излязъл извън предмета на административнонаказателното производство и е изменил както фактите, така и основанието за наложено наказание. Сочи се, че са налице предпоставки за приемането на деянието за маловажно с оглед изпълнение на задължението преди издаване на акта за установяване на административно нарушение. Моли се за отмяна на решението, пълна отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноските по делото ведно със законната лихва върху тях от влизане в сила на решението. Ответната страна – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра, чрез процесуалния си представител юриск. И. А., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли за отхвърлянето ѝ и за присъждане на разноски по делото за процесуално представителство. Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Стар Пост“ ЕООД гр.София срещу НП № 19-2400041/11.04.2024г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, издадено въз основа на АУАН № 19-2400041/12.03.2024г., с което на касатора, на основание чл. 415, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 15000 (петнадесет хиляди) лева за нарушение на чл. 402, ал.2 вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда за това, че не е оказал съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции, изразяващо се в това, че в указан срок не е представил изискано трудово досие на бивш работник на дружеството във връзка с извършвана проверка по негов сигнал за неизплатена работна заплата. За да постанови обжалвания акт, РС-Силистра е възприел фактическите констатации на наказващия орган и факта на осъществяване на състава на нарушението по чл. 402, ал. 2 вр. ал.1 КТ. Приел е, че на 09.01.2024г. било образувано административно производство от дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра срещу „Стар Пост“ ЕООД гр. София, по повод подаден сигнал от лицето Н. М. Д. за неизплатена работна заплата при прекратен неин трудов договор с посоченото дружество като работодател. В тази връзка водещият проверката е изпратил призовка до управителката на дружеството Д. В. за явяване и искане до дружеството за представяне на трудовото досие на лицето. След няколкократни неуспешни опита за връчване чрез пощенски оператор „Български пощи“ ЕАД и по електронна поща на търговеца на адрес, който бил използван многократно при други проверки на дружеството, било потърсено съдействие от полицейските органи при СДВР – Четвърто РУ, в резултат на което призовката за явяване, съдържаща искането за представяне на посочените документи, срока за изпълнение и уведомление за последиците по КТ при неявяването в ДИТ – Силистра, била връчена на 23.02.2024г. на управителя В., удостоверено с подписа ѝ. Междувременно по-рано на 23.01. и на 24.01.2024г. водещият проверката е провел телефонни разговори с управителя В. за уточняване на начина на връчване, като последната посочила призовката и съответните книжа да бъдат пратени по ел. поща, което било сторено, но исканите документи не били изпратени. Поради неявяването на В. или упълномощен представител на дружеството работодател в указания тридневен срок от връчване на призовката на 23.02.2024 г., и съответно непредставяне на изисканото за проверка трудово досие, при липса на уведомяване от страна на ТД за наличие на обективни пречки в горната насока, на 12.03.2024г. бил съставен АУАН № 19-2400041/12.03.2024г. за нарушение на чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда. В описателната част на акта били отразени горепосочените обстоятелства, приети като целенасочено неоказване на съдействие на контролните органи на ИТ за изпълнение предоставените им от законодателя правомощия. Въз основа на акта било издадено и оспореното НП. Съдът е приел, че отправният момент на вмененото неизвършване на дължимите от дружеството - работодател действия по оказване на съдействие на контролните органи, е датата 24.02.2024г. – следваща тази на връчване на призовката на 23.02.2024г. от органите на полицията в гр.София. Коментирал е, че даденият тридневен срок за явяване и предоставяне на документите е изтекъл на 26.02.2024г., като административното обвинение е приело, че нарушението е извършено на 29.02.2024 г., но дори и в рамките на така удължения срок дружеството не е изпълнило задължението си и не е оказало изисканото от него съдействие на контролните органи, поради което още към този момент е осъществило състава на нарушението по чл. 402, ал. 2 вр. ал.1 КТ. По повод твърдението в жалбата, че изисканите документи, книжа, сведения и заверени копия от тях са били предоставени на контролния орган по електронна поща с адрес на подател •••@••• още на 08.03.2024 г. преди издаването на акта за установяване на административно нарушение, съдът е назначил съдебно техническа експертиза, въз основа на която е установил, че въпреки наличните данни за изпращане на 08.03.2024 г. „посочените писма и документи не са излезли от пощенската кутия на подателя на датата 08.03.2024г., а на дата 13.03.2024г.“. Коментирал е, че това са действия, които не влияят на вече осъществения състав на нарушението. По тези съображения съдът е приел, че имуществената отговорност на дружеството е ангажирана законосъобразно, но санкцията е несъразмерна, като с оглед представянето на изисканата документация, макар и след определения срок от контролните органи, е основание административното наказание да бъде наложено в минимален размер. Обсъдено е, че не са налице предпоставки за квалифициране на деянието като маловажен случай. Настоящият състав, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното: Първоинстанционният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за което е санкциониран дееца, е извършено. Несъстоятелни са оплакванията в жалбата, че нарушението не е извършено от обективна страна. Съгласно чл. 402, ал.2 КТ работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. Задължението за оказване на съдействие е императивно и е производно от правата на контролните органи по чл. 402, ал. 1 от КТ. Формата на съдействие, която в случая е изискана, касае представяне на документи, преценени като относими за изясняването на обстоятелствата във връзка с постъпил сигнал за неплатена работна заплата от дружеството. Едно от задълженията на контролните органи е извършването на проверка по сигнали за нарушение на трудовото законодателство. Доколкото липсва изрична регламентация относно извършването на тези проверки, следва да важат правилата и сроковете по АПК и по-конкретно чл. 114 АПК предвиждащ изясняване на случая посредством събиране на доказателства и изслушване на обяснения и възражения, както и чл. 121 АПК, предвиждащ, че срокът за произнасяне на решение по сигнала се взема най-късно в двумесечен срок от постъпването му, което с оглед датата на постъпване означава, че крайният срок за произнасяне на решението е 09.03.2024 г. Работата по сигнала е започнала веднага и в производството са видни положените усилия от органа за осъществяване на контакт с работодателя. След като органът е обвързан с краен срок за приключване на производството, не може да се очаква, че разумният срок за събиране на доказателства може да надхвърля крайния срок и то трикратно, както се твърди в жалбата. Освен това, ако дружеството работодател е имало доброто желание да сътрудничи на контролния орган, то би могло своевременно да осъществи връзка с него и да поиска удължаване на срока. В случая очевидно това не е сторено, при все че още през януари са проведени телефонни разговори с управителя, който е бил уведомен за започналото производство и необходимостта от връчване на книжа. Въпреки това се е наложило да се търси съдействие от полицейски орган за връчване на книжата и това е станало цял месец след проведените с управителя разговори, когато срокът за произнасяне на сигнала е бил към края си. В тази връзка е правилна преценката на първоинстанционния съд за бездействие от проверяваното дружество в периода до 29.02.2024 г., с което е осъществено нарушение на чл. 402, ал. 2 КТ. Неоснователни са изложените доводи относно това, че дружеството е представило необходимата информация преди издаване на наказателното постановление, което обстоятелство укрито от наказващия орган. Фактът на предоставяне на изисканата информация след установяване на нарушението не променя констатацията по съставения АУАН, че нарушение е извършено. АУАН има презумптивна доказателствена сила, съгласно чл. 416, ал.1 КТ и в тежест на жалбоподателя е било да опровергае констатациите по него. В случая това не е сторено. Опитът да се установи изпращане на книжата по електронна поща още преди издаването на АУАН е неуспешен, доколкото експертизата е категорична, че датата на изпращане на писмото, отразена в информационната система на дружеството, не съответства на датата, на която писмото реално е напуснало тази система и от която следва да се счита изпратено, която дата следва датата на съставяне на АУАН. В тази връзка е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за електронното управление рискът от грешки при предаване на изявлението към доставчика на услугата е за заявителя, а съгласно ал. 1, за да е получено изявлението, то следва да се постъпило в информационната система на ДИТ, за което няма данни преди 13.03.2024 г. Този извод не променя обаче генералната констатация на първата инстанция, че изпращането в последствие на информацията не влияе на вече осъществения състав на нарушението, а този факт би могъл да рефлектира единствено върху индивидуализацията на наказанието, което е съобразено от въззивния съд чрез намаляване на санкцията до установения минимум в чл. 415, ал. 3 от КТ. Що се касае до изводите на първата инстанция, относно липсата на предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно, те се споделят от настоящата инстанция. Освен това следва да се допълни, че в резултат на несвоевременното представяне на документите е осуетена възможността органът да се произнесе по постъпилия сигнал в законоустановения двумесечен срок, който срок е установен изцяло в полза на подателя на сигнала – в случая бившия работник, т.е. налице са неблагоприятни последици, които не биха могли да бъдат отстранени, поради което липсват предпоставките по чл. 415в, ал. 1 от КТ. В заключение АС - Силистра намира, че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ответното учреждение (арг. от чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от УПИАГИТ във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в диапазона от 130.00 до 190 лева. С оглед фактическа и правна сложност на спора, не са налице предпоставки за присъждане на юрисконсултско възнаграждение над установения минимум, поради което касаторът следва да заплати разноски в размер на 130. 00 лева, респ. в размер на 66.47 евро предвид разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България. Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът