Решение № 425 от 24.9.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 551/2026 г.

Производството е по реда на чл.25, ал.4, изр.2 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. №88858/30.06.2026 година о т В. Ш., в качеството му на избран председател на Сдружение с нестопанска цел „Движение Народен суверенитет“ срещу решение №735/09.06.2026 година, постановено по т.д. №794 по описа за 2026 година на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав, с което е потвърден отказ №20260402123407 от 02.04.2026 година на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията. Жалбоподателят твърди в жалбата си, че решението е неправилно, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон от гледна точка на задължителния логически, систематичен, исторически, целеви, функционален, конституционно-правен, сравнително-правен и юриспрудентен анализ на съдебния акт. Граматичният анализ доказва, че съдът е подменил текста на устава като е обявил целите за средства на сдружението. Логическият анализ показва, че изводът „обществена дейност“ е равна на политическа дейност е нелогичен. Систематичният анализ показва несъответствие с чл.1, чл.12 и чл.44 от конституцията. Телеологичният анализ доказва, че е нарушена основната цел на ЗЮЛНЦ да улеснява, а не да възпрепятства гражданското сдружаване чрез несъстоятелни аргументи. Конституционноправният анализ доказва, че обжалваното решение не държи сметка за свободата на сдружаване, който е в центъра на правния спор. Доводът за незаконосъобразност на уставните цели е несъстоятелен, като той противоречи на конституционния и законов принцип за свобода на сдружаване, тъй като свободата на сдружаване включва и свобода на определяне на целите на сдруженията, което прави целия анализ на чл.38 ЗЮЛНЦ неприложим. Единственото законово ограничение на свободата на сдружаване е нормата на чл.44, ал.2 от Конституцията. Съдът не е посочил защо народният суверенитет не може да бъде предмет на обществен дебат, като всички останали области на обществения живот-икономика, право, сигурност, енергетика, екология, образование, здравеопазване. Никъде в устава не са посочени нито пряко, нито косвено политически форми на дейност на сдружението, както и не е взето отношение към доводите и аргументите, изложени в разяснителни бележки от 26.05.2026 година. Отказът за регистрация е излязъл извън пределите на компетентност, уредена в ЗТРРЮЛНЦ, тъй като регистрацията е отказана извън пределите на закона. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и укаже на Агенция по вписванията да извърши вписване по подаденото заявление. Агенция по вписванията не е представила отговор. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството по т.д. №794 по описа за 2026 година на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав е образувано по жалба срещу отказ №20260402123407 от 02.04.2026 година на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по подадено заявление от В. Ш., в качеството му на избран председател на Сдружение с нестопанска цел „Движение Народен суверенитет“. При преценка законосъобразността на отказа по заявлението от ДЛР, съдът изхожда от вменените му със ЗТРРЮЛНЦ и Наредба №1/2007г. за водене, съхранение и достъп до ТР правомощия. Съгласно чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице следва да прецени дали подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, дали заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР (респ. акта подлежи на обявяване); дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона; да са представени изискуемите декларации по чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ; да е заплатена следващата се държавна такса (когато такава се дължи). В това производство, охранително по своя характер, съдът не е обвързан от мотивите, изложени от длъжностното лице при отказа, а отново извършва проверка съгласно изискванията на закона и устава. При липсата на което и да е от предвидените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания, ДЛР постановява отказ. Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата намира следното от фактическа и правна страна: Със заявление образец А15 рег. № 20260402123407/02.04.2026 година е направено искане за първоначална регистрация на Сдружение с нестопанска цел „Движение Народен суверенитет“. Към заявлението са представени изискуемите се по закон документи, както следва: декларация, съгласие и образец от подписа на преставляващия сдружението, протокол от учредително събрание на сдружението с дата 06.03.2026г., списък на учредителите, Устав на сдружението. Видно от представените документи е, че на 06.03.2026 година е проведено учредително събрание на сдружение с нестопанска цел „Движение Народен суверенитет“, като на същото събрание е взето решение за учредяване на сдружение с посоченото наименование, което да извършва дейност в обществена полза. На същото събрание, видно от протокола е избран управителен съвет и представляващ сдружението, който е легитимиран да подаде заявлението за вписване на учреденото сдружение. В самия протокол на учредителното събрание обаче не е посочен час и точно място на провеждането му. Посочването на точни място и час на провеждане на учредителното събрание е абсолютно необходимо с оглед на преценка за наличие на едновременно изразена воля на всичките учредители, съгласно изискванията на чл. 19 ЗЮЛНЦ. Протоколът от Учредителното събрание е подписан от председател и протоколчик на събранието, респ. от учредителите на отделна страница, а не под самия текст на събранието. Представеният списък на учредителите не е заверен от председател и протоколчик на събранието, поради което не удостоверява, че тези лица са присъствували на събранието. Посочено е в заявлението, че първоначалните имуществени вноски на учредителите са в размер на 72 евро, като към заявлението не са представени доказателства за извършени вноски по банкова сметка на сдружението. Взетото решение за първоначални имуществени вноски на събранието, видно от протокола е за имуществени вноски в размер на 120 лева. Съгласно чл.13, ал.2 и 3 ЗТРРЮЛНЦ заявлението съдържа подлежащите на вписване обстоятелства, а съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗЮЛНЦ на вписване подлежи и предметът на допълнителната стопанска дейност ако такава е предвидено да се осъществява. Такава, видно от устава се съдържа в него, поради което същата подлежи на вписване и заявяване, но не е заявена. При осъществяването на вменената му от закона функция по контрол за законосъобразност на отказа на Агенция по вписванията да извърши исканата регистрация на сдружение с нестопанска цел съдът е длъжен да осъществи преценка на съдържанието на Устава му, без да се ограничава формално до вписаните в него цели и средства за постигането им, доколкото само по този начин би била разкрита действителната воля на учредителите, която не следва да противоречи на закона. Съгласно Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи правото на сдружаване е основно неотменимо човешко право, като същото не подлежи на ограничения, освен тези, които са предвидени в закона и посочени като изключения в чл.11, ал.2 от Конвенцията. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЮЛНЦ целите на сдружението с нестопанска цел следва да са насочени към развитието и утвърждаването на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление; развитието и утвърждаването на духовните ценности, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура; подкрепа за деца, за хора с увреждания и за лица и общности в риск от социално изключване; защита на човешките права или на околната среда. В чл.5 от устава е посочено, че сдружението има за цел „свикване на кръгла маса за провеждане на обществен диалог за обсъждане на идеята за институционализиране на народния суверенитет, което да доведе до необходимите законодателни промени, както и подготовка на инициативи за реално прилагане на суверенитета, подготовка на предложения за непосредствено осъществяване на пряката демокрация като елемент на политическата система; сътрудничество с обществени организации и политически субекти, споделящи и защитаващи идеята за суверенна държава. Така формулираните цели не могат да бъдат определени, като попадащи в обхвата на чл.38 ЗЮЛНЦ. Организирането на обществени обсъждания, кръгли маси, подготовка на инициативи не са политическа дейност, но посоченото, че инициативите следва да доведат до реално прилагане на суверенитета както и осъществяването на пряката демокрация като елемент на политическата система са пряко насочени към реализиране на конкретни политически възгледи, поради което учредяването на сдружение с такива цели не може да бъде определено като сдружение, чиито цели са за извършване на общественополезна дейност. Отделно от горното, посочени са цели „институционализиране на народния суверенитет“, както и „реално прилагане на суверенитета“, както и законодателни промени, свързани с принципа на суверенитет, които са в пряко противоречие със закрепеното в Конституцията. В чл.1, ал.2, изр.1 от Конституцията народния суверенитет е посочен като основополагащ принцип, основно начало на установената форма на държавно управление, поради което той се осъществява, чрез установените в Конституцията органи. Разпоредбата на ал.3 на чл.1 от Конституцията изрично въвежда забрана за присвояване на народния суверенитет от която и да е била част от народа, от политическа партия, от държавна институция или от отделна личност. В този смисъл въведената като цел на сдружението „реално прилагане на суверенитета“ и „непосредствено осъществяване на пряката демокрация“ не попада в обхвата на чл.38 ЗЮЛНЦ, поради което е налице основание за длъжностното лице по регистрацията да откаже да впише в регистъра сдружението, респ. на съда - да приеме този отказ за законосъобразен. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Софийският апелативен съд