Решение № 1222 от 15.7.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 124/2026 г.

Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК, във връзка с чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Образувано е по жалба на И. С. И., [населено място], [ЕГН], чрез адв.А. К. от ВрАК, против Решение № 31/02.03.2026г. на Директора на ТД НАП Велико Търново в частта, с което е оставена без уважение жалба с вх. № Ж-06-8/18.02.2026г. в частта за вземането по т.10, подадена от жалбоподателя срещу отказ на главен публичен изпълнител при ТД НАП Велико Търново, офис Враца по възражение за погасяване на задължения по давност с вх. № 54-06-53/07.01.2026г. Жалбоподателят, чрез адв.К. твърди, че решението в оспорената част е незаконосъобразен административен акт, постановен в нарушение на материалноправните норми. Сочи, че за събиране на дължимата глоба в размер на 204,52 евро /400,00 лева/, наложена като наказание по НОХ дело №311/2020г. на РС Мездра, изпълнителния лист, който е издаден е присъединен едва 27.05.2024г. към изпълнително дело №170195915/2017, когато е и започнало изпълнителното производство спрямо жалбоподателя по отношение на глобата в размер на 204,52 евро /400 лева/. В тази връзка твърди, че от издаване на изпълнителния лист на 05.08.2020г. до образуване на изпълнителното производство на 27.05.2024г. са изтекли повече от 3 години, поради което намира, че възможността за събиране на това вземане е погасена още на 05.08.2023г. Иска се отмяна на акта и връщане на преписката на приходната администрация за ново произнасяне. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Процесуалния представител на И. в писмена защита поддържа подадената жалба и излага подробни и аргументирани съображения за нейната основателност. Ответникът – директор на ТД на НАП Велико Търново, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото са приложени писмени доказателства, като от страна на ответника е представено заверено копие на образуваната административна преписка. Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с доводите и твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното: С Определение № 68/04.08.2020г., с което е одобрено споразумение по НОХД № 311/2020г. по описа на Районен съд Мездра, влязло в сила на 04.08.2020 г. е наложено на И. С. И. наказание "глоба" в размер на 400 лева. За наложеното наказание "глоба" е издаден изпълнителен лист на 05.08.2020г. от РС Мездра по НОХ дело № 311/2020г. Същият бил изпратен за събиране в ТД на НАП Велико Търново, офис Враца на 07.08.2020г., заведен под вх. № 11-03-492 от същата дата, който изпълнителен лист бил присъединен към изпълнително дело № 170195915/2017г. за неплатените от него публични вземания, включващи и наложеното по НОХД № 311/2020 г. на РС – Мездра наказание "глоба" в размер на 400 лева /204,52 евро/ едва на 27.05.2024г. По преписката липсват данни да е било образувано друго изпълнително дело на по-ранен етап въз основа на този изпълнителен лист. На 27.05.2024г. на жалбоподателя било изпратено разпореждане № [рег. номер]-105-0222584/27.05.2024г., с което е присъединено вземането по изпълнителен лист, издаден по НОХ дело №311/2020г., което не е получено от него, поради преместване на друг адрес /л.42/. През 2026г. отново на същия адрес е изпратено разпореждането, заедно с още 6 подобни разпореждания, но тъй като лицето е преместило адреса си са връчени на пълномощника адв.К. на 11.02.2026г. /л.44/. С вх.№ 54-06-53/07.01.2026г. от адв.А. К. от ВрАК, в качеството й на пълномощник на И. С. И. от [населено място] е подадено възражение, с което е поискано от публичен изпълнител по изп. дело № 170195915/2017г. отписване на част от задълженията на И. като недължими поради изтекла давност, подробно описани във възражението /л.20/, влючващо и наказанието „глоба“ в размер на 400 лева, наложено по НОХдело № 311/2020г. на РС Мездра. Публичния изпълнител с Разпореждане №[рег. номер]-137-0000661/10.02.2026г. е отказал прекратяване поради изтекла давност събирането на посочените във възражението вземания. В указания от закона срок пълномощника на жалбоподателя е обжалвал този отказ пред Директора на ТД на НАП Велико Търново. С решение по жалба срещу действията на публичен изпълнител № 31/02.03.2026г., зам. териториалния директор – Г. Н., упълномощена със Заповед № ЗЦУ – ОПР-66/04.10.2023г. на Изп. директор на ТД на НАП Велико Търново е отменил по жалба с вх. № Ж-06-8/18.02.2026г. по описа на ТД на НАП Велико Търново Разпореждане № [рег. номер]-137-0000661/10.02.2026г., издаден от главен публичен изпълнител при ТД на НАП, офис Враца, в частта на вземанията по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9, т.12, т.13, т.14, т.18 и т.19 от същото и е върнал преписката на компетентния публичен изпълнител за предприемане на действия по компетентност, съобразно мотивите, изложени в решението. Без уважение, обаче е оставил жалбата и потвърдил като правилно и законосъобразно Разпореждане № [рег. номер]-137-0000661/10.02.2026г., в частта за вземанията по т.10 – касаещо вземането по изпълнителен лист от 05.08.2020г. – глоба в размер на 400 лева, представляващо наказание по НОХ дело № 311/2020г., т.11, т.15, т.16 и т.17. Именно Решението на зам.териториалния директор на ТД на НАП Велико Търново в частта, в която е оставено без уважение Разпореждането в частта за вземането по т.10 се оспорва пред настоящата инстанция. Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и правен интерес от оспорването, в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл.268, ал.1 от ДОПК и след изчерпване на задължителната фаза на административния контрол, регламентирана в чл. 266, ал. 1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Съгласно изричната разпоредба на чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Въз основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 267 от ДОПК, а именно – зам. териториалния директор на ТД на НАП – В. Търново и упълномощен съгласно Заповед № 3ЦУ-ОПР-66/04.10.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, в чийто район е извършено обжалваното действие на публичен изпълнител. Същото е постановено в производство по обжалване на разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, в писмена форма и съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК, като са посочени фактически и правни основания мотивирали постановяването му. Самото разпореждане също е издадено от оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК, в рамките на неговата компетентност и в предвидената форма. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 5 от ДОПК, вземанията за глоби представляват публични държавни (общински) вземания. Според чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Нормите на чл.82, ал. 1-3 от НК, уреждащи тази за изпълнение на наказанията по НК, включително нейното прекъсване, са специални спрямо чл.171 и чл.172 от ДОПК и са приложими в разглеждания случай, по отношение на наложената на жалбоподателя глоба. В тази насока са и мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия. Предвид вида на обсъжданото задължение – наказание по чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК, в конкретния случай по-краткият срок се явява този по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, според която норма наложеното наказание "глоба" не се изпълнява, когато са изтекли две години, съответно съобразно разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от НК, от деня на влизане в сила на присъдата. Според чл.82, ал. 3 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност. Съгласно ал.4 на чл. 82 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1, като ал. 5 предвижда, разпоредбата на предходната алинея да не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство. По аргумент от чл. 82, ал. 2 от НК в случая за начало на срока по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК следва да се счита 04.08.2020 г. – датата на влизане в сила на присъдата по НОХД № 311/2020 г. по описа на Районен съд – Мездра. С влизането в сила на съдебния акт, с който е наложено наказанието, започва да тече срок, в който компетентните държавни органи трябва да приведат наказанието в изпълнение, като при бездействие след изтичане на сроковете по чл. 82, ал. 1 НК се погасява правото на държавата да изпълни наложеното наказание. От датата на влизане на присъдата по НОХ дело № 311/2020г. на РС Мездра на 04.08.2020г. и издаване на изп. лист на 05.08.2020г., и след получаването му в ТД на НАП Велико Търново, офис Враца под вх. № 11-03-492/07.08.2020г. до 27.05.2024г., когато е присъединен изпълнителния лист за наказанието „глоба в размер на 400.00 лева“ към изп. дело № 170195915/2017г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Враца не са предприети никакви действия от страна на публичния изпълнител – нито е образувано изп.дело, нито е изпращана призовка за доброволно изпълнение към длъжника, нито пък са извършвани някакви други принудителни действия за събиране на наложена глоба като наказание. Първото действие, което не може да се приеме и като принудително такова, е извършено едва на 27.05.2024г., когато изпълнителния лист е присъединен към изп.дело № 170195915/2017г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Враца. Към тази дата, обаче, вече са били изтекли както обикновената давност за изпълнение на наказанието по чл.82, ал.1 от НК, така и абсолютната изпълнителска давност по чл.82, ал.4 от НК. В случая разпоредбата на чл.82, ал.5 от НК, с която е изключено действието на абсолютната давност по отношение на наказанието глоба при образувано изпълнително производство, не следва да намери приложение, тъй като то може да се образува само за изискуемо вземане – такова, което не е вече погасено поради изтекла в сроковете по НК обикновена или абсолютна давност, т.е. изпълнителното производство следва да е образувано преди изтичане на две години от влизане на присъдата в сила или три години, ако междувременно давността е спирана или прекъсвана, напр. с издаване на изпълнителен лист. С оглед горните мотиви и извършения анализ, съдът приема за неоснователни твърденията на процесуалния представител на ответника, че задължението съгласно изпълнителния титул, представлява публично вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК, поради което приложими разпоредби относно давността се явяват разпоредбите на ДОПК. Предвид изложеното, изводът е че в случая изпълнителната давност по чл. 82, ал. 1, т.5 от НК е изтекла, като в този смисъл обжалваното решение следва да бъде отменено, а на основание чл. 173, ал. 1 от АПК преписката да бъде върната за ново произнасяне, с давене на задължителни указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, посочени по-горе. С оглед изхода от спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски. По делото такива са претендирани в размер на 5, 11 евро (10 лв.) – платена държавна такса. Поискано е от страна на процесуалния представител на жалбоподателя предвид оказаната безплатна правна помощ и процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3, предл. 2-ро от ЗА да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Безспорно е, че жалбоподателят има право на сторените по делото разноски, за които е представил списък, а именно 5,11 евро платена държавна такса и адвокатско възнаграждение за пълномощника по чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е роднина, близък или юрист. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което ТД на НАП Велико Търново следва да бъде осъдена да заплати на адвокат К. адвокатското възнаграждение в размер на 204, 52 евро /двеста и четири евро и 52 евроцента/ в съответствие с чл. 8, ал.1 вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г., а на жалбоподателя 5, 11 евро заплатена държавна такса за завеждане на делото. Разноските следва да се заплатят от ЮЛ, в чиято структура е ответника, а именно от ТД на НАП Велико Търново. Предвид изложеното, Административен съд – Враца, І-ви състав