Решение № 141 от 14.10.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 157/2025 г.

С решение № 40 от 03.04.2025г. по т.д. № 132/ 2024г. по описа на Плевенски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД-гр. София срещу „ПРОМИШЛЕНО СТРОИТЕЛСТВО – ХОЛДИНГ“ ЕАД /н./, представлявано от синдик П. И. Ц., иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД вр. чл.362 от ГПК за обявяване за окончателен на предварителен договор от 07.08.2017г., сключен между ищеца „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД, от една страна, като купувач и ответника „ПРОМИШЛЕНО СТРОИТЕЛСТВО – ХОЛДИНГ“ ЕАД /н./, от друга страна, като продавач, за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор 56722.652.174.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-56/18.09.2007 г., представляващ общежитие със застроена площ от 345 кв.м., брой етажи 10, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.652.174, находяща се в гр. Плевен, ••••••••• при продажната цена в размер на 220000,00 евро без ДДС, като неоснователен и недоказан. В законоустановения срок срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Инфра експерт“ АД-гр.София, чрез юрисконсулт Ив.Т.. Счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че в хода на производството е установен надлежно сключен валиден договор за продажба на имота, отговарящ на формалните изисквания на чл.19 ЗЗД; установено е надлежно плащане на продажната цена и надлежно задължение на ответника за прехвърляне на недвижимия имот в срок до 07.08.2024г. Счита за несъстоятелен изводът на първоинстанционния съд, че искът е недоказан поради непредставяне на нот.акт, вписан договор за покупко-продажба на държавен или общински имот, или какъвто и да е титул за собственост, от който да е видно, че ответното дружество е собственик на имота, предмет на предварителния договор. Излага, че нито в доклада по делото, нито при разпределение на доказателствената тежест съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест за посочения факт. Счита за несъстоятелен и извода на ПОС, че искът е недоказан поради непредставяне на скица на имота, тъй като и за това съдът не е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест. Счита за несъстоятелен извода на съда за неоснователност на предявения иск поради непредставяне на доказателства относно изпълнението на законовите изисквания по чл.264 от ДОПК, за което също не е указано на ищеца, че носи доказателствена тежест. Счита, че е доказал всички твърдяни факти съобразно доклада на съда, поради което неоснователно предявеният иск е отхвърлен. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ОС-Плевен и да уважи предявения иск по чл.19 ал.3 ЗЗД. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея „Промишлено строителство-Холдинг“ ЕАД /н./, чрез синдика Пл.Ц.. Счита същата за неоснователна по изложени за това доводи и моли да бъде оставена без уважение, а решението на ПОС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи, че за дружеството е открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 31.07.2017г.-преди сключване на процесния договор. Дружеството е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото, прекратени са правомощията на органите на дружеството, забранява се разпореждането с имущество на дружеството, включено в масата на несъстоятелността, каквато се явява процесната сграда, предмет на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД. Счита, че съдът правилно е преценил, че исковата молба на по настоящото дело е вписана след вписване на решение № 1194 от 01.07.2019г. по т.д. № 429/ 2018г. по описа на СГС, с което е наложена възбрана върху имуществото на несъстоятелното дружество и предвид на това е непротивопоставима на кредиторите по несъстоятелността. Моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно решението на ОС-Плевен. Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. От приложения по делото предварителен договор за покупко-продажба от 07.08.2017г. се установява, че на тази дата между ищеца „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД, от една страна, като купувач, и ответника „ПРОМИШЛЕНО СТРОИТЕЛСТВО – ХОЛДИНГ“ ЕАД /н./, от друга страна, като продавач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на сграда, по силата на който ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца правото на собственост върху собствения си недвижим имот с идентификатор 56722.652.174.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-56/18.09.2007 г., представляващ общежитие със застроена площ от 345 кв.м., брой етажи 10, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.652.174, находяща се в гр. Плевен, •••••••••. Страните са уговорили продажната цена на имота-в размер на 220 000 евро без ДДС. Страните са се уговорили и че задължението за плащане на цената се погасява чрез издаден от купувача в полза на продавача запис на заповед, в който безусловно и без протест е поел задължението да заплати на продавача, или на всяко трето лице, легитимирано по записа според поредността на джирата, сумата от 220000 евро без ДДС при представянето на записа на заповед. Страните са уговорили и че договорът удостоверява предаването от страна на купувача на продавача на оригинала на записа на заповед с падеж на плащане-14 календарни дни от датата на издаване. Уговорили са и че с приемането на оригинала на ценната книга се счита за погасено задължението на купувача по договора за плащане на цената. Уговорен е краен срок за сключване на окончателен договор и прехвърляне по нотариален ред на собствеността върху недвижимия имот, до 07.08.2024 г., като изповядването на сделката следва да се извърши в кантората на нотариус Росица Илиева, рег. № 083. Във въззивното производство са приети като доказателства по делото: Скица на сграда с идентификатор 56722.652.1174.1 с № 15- 936527 от 16.09.2024 год; Акт за държавна собственост № 913, издаден на 27.04.1998 г. от Областен управител – Ловеч; Писмо от Община Плевен с изх. № МДТ- 3207/29.08.2024 г. за данъчна оценка и Решение № 30 от 25.04.2007 г. по ф. д. 14661/1990 г. по описа на Софийски градски съд; данъчна оценка изх. № МДТ-3911/30.10.2025 г., удостоверение за данъчна оценка по чл. 87, ал. 6 от ГПК и скица от 06. 11.2025 г. От приложения Акт за държавна собственост се установява, че същият е издаден за имот, находящ се в гр.Плевен, стр.кв.622, парцел II, представляващ: общежитие на 959 кв.м. ЗП; столова с кухня на 1000 кв.м. и топла връзка на 100 кв.м. Като правно основание за издаване на акта е посочено „построен от държавно юридическо лице, в капитала на „Метални конструкции“ ЕАД-София. В т.13 „забележки“ е конкретизирано, че на осн.чл.72 ал.2 ЗДС описанието на имота да се чете вместо „общежитие на 959 кв.м. ЗП“-„общежитие на 345 кв.м. ЗП“. Видно от решение № 30 от 25.04.2007г. по ф.д. № 14661/1990г. на СГС, е вписано преобразуване на „Метални конструкции-холдинг“ ЕАД чрез вливането му в „Промишлено строителство-холдинг“ ЕАД. Вписва прекратяване без ликвидация на „Метални конструкции-холдинг“ ЕАД поради преминаване на цялото му имущество върху „Промишлено строителство-холдинг“ ЕАД при условията на общо правоприемство. Предварителният договор за покупко-продажба е съглашение, по силата на което страните по него поемат насрещни задължения едната да продаде, а другата да закупи обещаната й вещ-в случая процесния недвижим имот при уговорена между тях цена. Достатъчно е да е спазена формата на договора, когато такава се изисква-арг. от чл.19 ал.1 ЗЗД, когато се касае за сключване на окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, а също и да има уговорки относно съществените условия на окончателния договор. При неизпълнение на насрещните задължения на страните по предварителния договор, с оглед целта, за постигането на която е сключен - да се подготви и извърши впоследствие окончателен продажбен договор, всяка една от тях може да предяви иск за сключване на окончателния договор. Освен посочените по-горе предпоставки за уважаване на иска, е необходимо към момента на вписване на исковата молба ответникът - продавач да е титуляр на правото, което ще бъде прехвърлено със съдебното решение, и задължението за прехвърляне на собствеността да е изискуемо. От ангажираните от ищеца по делото доказателства /на него принадлежи доказателствената тежест за това/ не може да се направи извода, че към момента ответникът-продавач е собственик на процесния имот. Ищецът жалбоподател е представил единствено Акт за държавна собственост от 1998г. за процесния имот. Видно от издадения от Областен управител Ловеч за процесния имот Акт за държавна собственост № 913 от 27.04.1998г., е, че същият е построен от държавно юридическо лице, в капитала на „Метални конструкции“ ЕАД-София. С решение № 30 от 25.04.2007г. по ф.д. № 14661/ 1990г. на СГС е вписано преобразуване на „Метални конструкции-Холдинг“ ЕАД, рег. по ф.д. № 788/ 1989г. по описа на СГС, чрез вливането му в „Промишлено строителство-холдинг“ ЕАД. В решението на СГС е посочено, че „Промишлено строителство-холдинг“ ЕАД управлява отделно преминалото върху него имущество на „Метални конструкции-холдинг“ ЕАД за срок от шест месеца. В този срок всеки кредитор на участващо в преобразуването дружество, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди датата на преобразуването, може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът има право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник. „Метални конструкции-холдинг“ ЕАД е правен субект, различен от посочения в Акта за държавна собственост „Метални конструкции“ ЕАД-София, държавно юридическо лице. Липсват данни дали същото е образувано по реда на чл.17 ал.1 от ЗППДОП /отм./-чрез преобразуване на държавно предприятие „Метални конструкции“, и дали при образуване на „Метални конструкции-Холдинг“ ЕАД, имуществото на „Метални конструкции“ ЕАД е преминало в патримониума на новообразуваното дружество. Съгласно чл.17а от ЗППДОП /отм./ при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Съгласно константната практика на ВКС фактическият състав на преобразуването при действието на чл. 17а ЗППДДОП предвижда: собственост на държавата по отношение на конкретно имущество, предоставяне на това имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие и последващо преобразуване и приватизация на това предприятие, при което имуществото е включено в капитала на дружеството. Ако по отношение на недвижимия имот са налице предпоставките по чл.17а от ЗППДОП /отм./ същият се счита за собственост на дружеството. В случая обаче липсват данни за наличието на посочените предпоставки. Освен това, видно от извършената справка в ТРРЮЛНЦ е, че Държавата е била собственик на „Промишлено строителство-Холдинг“ ЕАД до 27.10.2011г., от която дата собственик е „Водстрой 98“ АД въз основа на Договор № РД-01-02 от 19.09.2011г. за приватизация на 2619982 броя поименни акции, представляващи 100% от капитала на „Промишлено строителство-холдинг“ ЕАД, сключен на осн.чл.1 ал.2 т.1; чл.4 ал.1; чл.32 ал.1 т.3 и чл.33 ал.1 ЗПСК, пар.2 от ДР на ЗПСК. С продажбата на 100% от акциите не се прехвърля собствеността върху имуществото на приватизираното дружество, тъй като предмет на приватизационния договор в случая е продажбата на акции от капитала на дружеството, а не е търговското му предприятие, което именно включва имуществените права, каквото е правото на собственост върху конкретните недвижими имоти. По делото не е наличен договорът за приватизационна продажба, от който може да бъде установено дали имуществото на дружеството е било предмет на договора, и останало ли е същото в патримониума на „Промишлено строителство-холдинг“ ЕАД. Предвид изложеното, при липсата на категорични доказателства, от които може да се установи, че ответникът-продавач по предварителния договор е собственик към настоящия момент /каквато проверка следва да извърши съдът/ на процесния имот, то искът по чл.19 ал.3 ЗЗД подлежи на отхвърляне като неоснователен. С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Водим от горното, ВТАС