Решение № 79 от 4.5.2026 г. на Районен съд - Габрово по дело № 257/2026 г.

наказателно дело № 20264210200257 по описа за 2026 година Жалбоподателя С.Г.Т. от гр. Габрово е обжалвал Наказателно постановление № 26-••••••••••, издадено на 23.02.2026 година от Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Габрово, с което за нарушения по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП; чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А” от ЗДвП същият е бил санкциониран, както следва - с „Глоба” в размер на сумата от 153,39 euro, равняваща се на 300 лева, наложена за първото въз основа на чл. 179, ал. 2, пр. 3-то от ЗДвП; с „Глоба“ в размер на сумата от 102,26 euro, равняваща се на сумата от 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от „Три месеца“, наложени за второто въз основа на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, както и „Глоба“ в размер на сума от 102,26 euro, равняваща се на сумата от 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от „Три месеца“, наложени за третото въз основа на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. По съображения, изложени в подадената чрез упълномощен процесуален представител (адвокат от АК Габрово) жалба, жалбоподателя е счел постановлението за незаконосъобразно в частта, свързана с наложените наказания по т. 2 и т. 3 от него и го е обжалвал като такова с искания за отмяната му по отношение на тях, заедно с произтичащите законни последици от това. Към същите не е включено искане за разноски във връзка с възнаграждение, заплатено на този процесуален представител, чието присъждане да се претендира въз основа на указаните предпоставки в ЗАНН. Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което жалбата е изпратена до съда, от същата се поддържат искания не само за оставяне на жалбата без уважение, но и за потвърждаване на атакуваното чрез нея наказателно постановление като правилно и законосъобразно. След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното: Жалбоподателя С.Г.Т. е правоспособен водач на МПС от категориите „В“, „М“ и „АМ“, воден на отчет в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Габрово. Към началото на месец февруари 2026 година той е притежавал свидетелство за правоуправление от тези категории, за последно издадено на 15.11.2022 година, което е било със срок на валидност до 15.11.2032 година. Приложената справка на л. 17-18 от делото сочи, че до началото на този месец той е бил санкциониран по административен ред с три влезли в сила наказателни постановления за различни нарушения на различни разпоредби от ЗДВП, осъществени при управление на МПС, последното от които - № 15-••••••••••, издадено на 10.02.2015 г. от Сектор „ПП“ при ОД на МВР Габрово, се е отнасяло за нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗДВП, извършено през месец януари на тази година. Освен с тях, до началото на м. февруари 2026 година той е бил санкциониран и с единадесет броя фишове, последния от които – Серия GT № 17610919 от 13.11.2025 година на РУ Трявна при ОД на МВР Габрово, е визирал нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДВП, осъществено през месец ноември 2025 година. На 04.02.2026 година св. М.Б.С. управлявала лек автомобил марка „Киа“, модел „Сиид“ с Рег. № ЕВ 78-58 ВН в град Габрово. По време на това управление – около 14,00 часа на тази дата, тя спряла МПС на ул. „Еким Цанков“, за да изчака друго излизащо от нея МПС, и след като се разминали с него, потеглила отново със своя автомобил. В момента, в който почнала да се движи, друго паркирано МПС (за което впоследствие се установило, че се явявало автомобил „БМВ Х3“ Рег. № СВ 98-41 МХ, управляван от жалбоподателя С.Г.Т.) започнало да излиза на заден ход от ул. „Даскал Цвятко“ в посока на ул. „Еким Цанков“, при което ударило предната дясна част на управлявания от свидетелката автомобил. Тя слязла и му извикала, но водача на другия автомобил, след като направил още една маневра напред и се върнал с МПС назад, при което отново ударил автомобила на свидетелката, напуснал мястото на произшествието. Последното е било напуснато и от самата свид. М.С., която отишла до сградата на РУ Габрово и съобщила за случилото се. В резултат на това и предприети от служител на ОД на МВР Габрово действия, е бил установен не само модела, марката и регистрационния номер на другия участвал в ПТП автомобил, но и обстоятелството, че към момента на неговото настъпване той е бил управляван от жалбоподателя С.Т.. След като въпросния полицейски служител – св. Е.И., разговарял с жалбоподателя по телефон, Т. заявил, че не е в гр. Габрово. Тъй като при извършено на същата дата посещение в дома на жалбоподателя установил, че автомобила бил паркиран пред имота, но не могъл да се срещне с Т. поради факта, че според телефонен разговор, проведен със съпругата му, същата съобщила, че той не се намирал в къщи, св. И. споделил за тези обстоятелства пред друг полицейски служител – св. Х.М., който заемал длъжност като „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Габрово и на следващия ден предстояло да изпълнява задължения като такъв. На 05.02.2026 година, след като св. Х.М. се свързал с жалбоподателя С.Т. и той дошъл в РУ Габрово, в негово присъствие и това на М.С. св. Х.М. съставил протокол за ПТП № 2026-1034-50451-1 заедно със скица към него, който бил подписан от двамата водачи. В присъствието на тези две лица, както и това на св. Е.И., на 05.02.2026 година свид. Х.М. съставил против жалбоподателя Ст. Т. и акт за установяване на административно нарушение – Серия GA № 5086911, тъй като е приел, че след като около 14,00 часа на 04.02.2026 година, на ул. „Даскал Цвятко“ № 7 в гр. Габрово, при управление (на заден ход) на автомобил „БМВ Х3“ с Рег. № СВ 98- 41 МХ, не се е убедил дали пътя зад МПС е свободен и със задната лява част на същия автомобил е ударил странично отдясно лек автомобил „Киа Сиид“ с Рег. № ЕВ 78-58 ВН, с водач М.Б.С. от гр. Габрово, без да спре и да установи последиците от него, и да окаже съдействие за установяване на щетите от ПТП, С.Г.Т. е осъществил съставите на административни нарушения по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП; чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А” от ЗДвП. След съставянето на акта същия е бил връчен на жалбоподателя, който го е подписал, без да изложи възражения по отношение на отразените в него констатации. В последствие въз основа на този акт и на останалите приложени по преписката материали (в т.ч. и на оптичен носител на информация, съдържащ снимки на състоянието на участвалите в произшествието автомобили, направени на 05.02.2026 година), Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Габрово е издал и посоченото по-горе наказателно постановление, част от което се явява предмет на обжалване по настоящото дело. При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: От данните в разписката към намиращия се на л. 7 от НАХД № 257/2026 г. екземпляр на обжалваното наказателно постановление е видно, че той е бил връчен на жалбоподателя на датата 19.03.2026 година. Според данните за отразените в нея входящ номер и дата, жалбата против него е постъпила пред наказващия орган на следващия ден – 20.03.2026 година, или преди края на определения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесетдневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на това постановление. Въз основа на изложеното и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на постановлението в атакуваните части от него. Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди всичко от тази на акта за установяване на съответните нарушения, които се санкционират чрез него. Последния трябва да отговаря на конкретни изисквания и следва да бъде съставен преди изтичането на определени срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези срокове са спазени, тъй актът е бил съставен преди изтичане на една година от датата за извършване на всяко едно от трите описани в него нарушения, както и преди изтичане на тримесечен срок от деня, в който техния автор се явява открит. Актът е съставен от компетентно (съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП) лице и съдържа всички реквизити, които са предвидени като задължителни в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление също се явява издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него и т. 3.11 от отразената в същото Заповед с Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 година, издадена от Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 15-16 от делото, водят до заключение, че Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – гр. Габрово е бил надлежно определено (по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП) лице, което е разполагало с необходимите права да издава подобни постановления за нарушения на норми от посочения закон. То, както и акта за установяване на тези нарушения, съдържат достатъчно информация, която позволява да се формират и изводи за свързаните с тях обстоятелства. Отбелязана е не само датата за тяхното извършване – 04.02.2026 година, но и данни за населеното място, в което са били осъществени те, като са посочени и съответните норми от ЗДвП, за които е прието, че са били нарушени чрез тях. При естеството на тази информация не може да се счита, че има допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление и установяването на самите нарушения, още повече че отнасящите се до тях заключения биха били и очевидно несъстоятелни от фактическа страна. Приложените по делото доказателства сочат, че на 04.02.2026 г. управлявания от жалбоподателя автомобил действително се е намирал на територията на гр. Габрово, както и че при осъщественото от него на тази дата движение на заден ход, без водача му предварително да се е убедил, че пътят зад него е бил свободен, е настъпило съприкосновение между задната лява част на този автомобил и преднатата дясна врата на управлявания от свидетелката Стоянова лек автомобил „Киа Сиид“ с Рег. № ЕВ 78- 58 ВН, при което са причинени напречни охлузвания и надирания по боята върху една неголяма по размер площ, разположена преимуществено малко над горната половина на вратата, започваща от предния десен калник в посока назад, без огъване и/или разкъсване на метала, от който вратата е направена, както и без да се нанасят щети по други места от колата. Тези обстоятелства се установяват както от показанията на разпитаната свидетелка М.С., така и от външното състояние на двата автомобила, в което те са били заснети на следващия ден след ПТП при изготвяне на съответните фотоснимки, съдържащи се в приложения към акта за установяване на нарушението оптичен носител на информация. Месторазположението на щетите по МПС на свид. Стоянова кореспондира на съобщения от нея начин за причиняване на описаните щети, тъй като напълно съответства на височината, на която се е намирала задната лява част на управлявания от жалбоподателя Т. лек автомобил. Вида на фиксираните върху снимките щети налага извод, че същите са били причинени в резултат на съприкосновение, което не се е характеризирало с голяма сила при удар между двата автомобила и което поради тази причина е напълно възможно и да не бъде усетено от този водач. При това положение и след като се съпостави, че данните в събраните доказателства не са в състояние да установят, че жалбоподателя е разбрал за настъпилото съприкосновение между автомобилите след възникването му, следва да се заключи, че у него не е имало знание и/или предположение за тях, което да е съществувало след момента за настъпване на ПТП. Този извод не се опровергава по никакъв начин от писмените и гласни доказателствени материали, тъй като в своите показания свид. Стоянова не твърди водача на другия автомобил да е показал, че я е забелязал и/или да е поглеждал към нея, когато тя е извикала и е махала с ръка, след като при ПТП е слязла от нейния автомобил, а в рамките на производството не са установени (и разпитани) други лица, които да са били преки очевидци на неговото настъпване. С оглед на изложеното и доколкото по делото не са събрани други доказателства във връзка с обстоятелствата, при които ПТП е настъпило, а (поради липсата на доказателства за знание относно неговото съществуване и настъпилите от същото щети) извършените от Т. действия по напускане на мястото за неговото настъпване не могат да се определят като умишлени само въз основа на данните в приложените доказателствени материали, следва да се приеме, че тези действия не биха могли да осъществяват съставите на вменените му във вина административни нарушения по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А” от ЗДвП, тъй като за тяхната съставомерност от субективна страна се изисква съответния водач да е знаел или предполагал за настъпване на самото ПТП и за наличието на щети от него, за да спре и да окаже в последствие съдействие за тяхното установяване, а по делото не са налице доказателства, които да сочат по безспорен и категоричен начин за това. При това положение следва да се приеме, че той се явява и незаконосъобразно санкциониран за тях, тъй като административно-наказателната отговорност на Т. би могла да бъде ангажирана единствено при наличие на виновно извършени действия, изпълняващи състав на предвидено от закона нарушение, или при такива доказани обстоятелства, каквито очевидно не са налице в настоящия случай. Въз основа на изложените по-горе съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени в частта, отнасяща се до нарушенията по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А” от ЗДвП, и наложените на жалбоподателя С.Т. наказания за тях. Същото не е предмет на обжалване в частта, която се отнася до третото нарушение - по чл. 40, ал. 1 от ЗДВП, и определеното наказание за него. Доколкото това е така, а поради посоченото в предходното изречение обстоятелство в тази част (според предвиденото в нормата на чл. 64, б. „Б“ от ЗАНН) то е влязло в законна сила, липсва и необходимост от излагане на съображения във връзка с нея. РАЙОНЕН СЪДИЯ: .................................