Решение № 86 от 21.5.2026 г. на Районен съд - Елин Пелин по дело № 353/2025 г.

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН. С решение от 17.11.2025 г. по к. а. н. д. № 924/2025 г. на Административен съд София област е било отменено решението № 22 от 18.03.2025 г. по АНД № 4/2025 г. на РС Елин Пелин и делото е било върнато за ново разглеждане на друг състав на РС Елин Пелин. Първоначалното производство е било образувано под АНД № 4/2025 г. на РС Елин Пелин по жалбата на „З.Щ.У.Д.“ ЕООД (с ново наименование З. ЕООД), ЕИК ••••••, с посочено в жалбата седалище и адрес на управление: гр. София 1172, ул. ••••••• (към момента - гр. София, п.к. 1784 •••••), чрез пълномощник адв. К. срещу наказателно постановление № 796394-F791791/ 12.11.2024 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в НАП, с което е наложена имуществен санкция в размер на 25000 лева на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП) за нарушение на чл. 3, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1, т. ЗАРИДСНПНП. В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната му. В жалбата се сочи, че „З.Щ.У.Д.“ ЕООД като производител на вибропресовани бетонни изделия (част от групата W.) има завод в с. Г., където има резервоар за дизелово гориво с измервателна и фискална система, който е предназначен единствено за вътрешни нужди, без продажби на трети лица. Твърди се, че са налице основания за отмяна на наказателно постановление, поради: липса на конкретни фактически констатации и точна правна квалификация, непосочване на релевантни обстоятелства/доказателства и на нарушени норми, както и неизпълнение от органа на задължението да провери законосъобразността и да обсъди подадените възражения, което води до съществени процесуални нарушения. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е направен неправилен правен извод, че „З.“ извършва дейност по чл. 2, ал. 1 ЗАРИДСНПНП и следователно подлежи на регистрация по чл. 3, ал. 1. Сочи се, че дружеството използва процесен резервоар (ведомствена бензиностанция) единствено за съхранение и вътрешно потребление на дизелово гориво за собствените си промишлени нужди (зареждане на дизелови калорифери и мотокар), като попада в дефиницията за „краен промишлен потребител“ по пар. 1, т. 16. Това изключва приложението на разпоредбите за „съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход“ по пар. 1, т. 3 и дерогира задължението за регистрация, тъй като не се извършват продажби на течни горива, както неправилно е прието в НП и АУАН. Твърди се, че конкретното деяние представлява „маловажен случай“ по чл. 28, ал. 1 ЗАНН. При новото разглеждане на делото в съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. К. поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. В съдебното заседание наказващият орган не изпраща представител. В подадени писмени молби и касационна жалба наказващият орган чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата. Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: На 22.08.2024 г. свидетелите Ц. С. Р. и Р. Г. Р., инспектори по приходите в НАП, извършили проверка в база за производство на бетонни настилки на жалбоподателя, находяща се в с. Г.. Съставен е протокол за извършена проверка серия АА от 22.08.2024 г. в с. Г., местност ••••, от Ц. С. Р. и Р. Г. Р. в присъствието на Т. С. М. на длъжност експерт снабдяване. В протокола от 22.08.2024 г. е отразено, че в базата на фирмата се произвеждат бетонови настилки, а горивото се използва за зареждане на мотокара на дружеството. Съставен е протокол за извършена проверка серия АА № 1758718 от 26.08.2024 г. от Ц. С. Р. и Р. Г. Р. в присъствието на П. С. Х. в качеството на счетоводител и упълномощено лице. Свидетелката Ц. С. Р. сочи, че констатираната икономическата дейност е съхранение на нефтени продукти, отговаряща на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗАРИДСНПНП, а свидетелят Р. Г. Р. сочи, че нарушението е вероятно за търговия на дребно на нефт и нефтени продукти по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗАРИДСНПНП. Свидетелката Ц. С. Р. не конкретизира ясно каква икономическа дейност и по коя точка от чл. 2, ал. 1 ЗАРИДСНПНП е установена по време на проверката. Свидетелката П. С. Х. сочи, че дизелово гориво се ползва за зареждане на мотокар и през зимата за дизелови калорифери, като не се извършва продажба на трети лица. На 02.10.2024 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0001434/ 17.01.2013 г., от И. А. Б., инспектор при ОДБХ - Софийска област, за това, че „на 22.08.2024 година в 11:05 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ПР на ЗДДС - Т.О З. обект № 1001 /ведомствена бензиностанция/, находяща се на адрес с. Г., местност „••••", стопанисван от „З.Щ.У.Д.“ ЕООД с ЕИК: ••••••. Търговският обект разполага с един брой бензино- (газо-) колонка /разходомер/ измервателна система тип: Т10001- Q- Бензиномерна колонка TOHEIM Quantum Q110; един брой пистолет /висок дебит/ за зареждане на гориво. Обособен е 1 брой резервоар за дизелово гориво с вместимост 5111 литра. В обекта е налична 1 брой Електронна система с фискална памет (ЕСФП) модел ФИЛЛСПОТ SK121F с ЦРУ PC и ФПр. SKI- 21F с ИН на ФУ: RE003634 и ФП № 45006266, регистрирана в НАП с потвърждение № 4735031 от 16.07.2024 г., като подава редовно дневни отчети към НАП към момента на проверката. При проверката се установени, че дружеството попада в обхвата на чл. 2, ал.1, т. от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/. По аргумент от чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, подлежи на регистрация по този закон. Лицето не попада в изключенията по чл. 3, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП. На основание чл. 17, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, се регистрират в Министерството на икономиката, като подават заявление за всяка от дейностите по чл. 2, ал. 1 по утвърден от министъра на икономиката образец. В хода на проверката е изискано Удостоверение за регистрация на задълженото лице по ЗАРИДСНПНП, като същото не е представено до завършване на проверката. Извършена е справка в публичния електронен регистър по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, при която се установи, че няма издадено удостоверение към момента на проверката“, с което е нарушил разпоредбите на чл.3, ал.1 от ЗАРИДСНПНП. Актът е бил подписан от актосъставителя Ц. С. Р., свидетелите при съставяне на акта А. Г. Д. и Н. В. М. както и от пълномощник на жалбоподателя П. С. Х., като последната получила препис от него и не е направила възражения или обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е направено възражение от жалбоподателя, че което се твърди, че описаното в АУАН не осъществява състав на нарушение. Сочи се, че погрешно е прието, че ведомствената бензиностанция представлява „търговски обект“ по смисъла на пар. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС. Във и от ведомствената бензиностанция на З. не се извършват продажби на гориво от дружеството, нито на други стоки или услуги. Сочи се, че в АУАН не е уточнено коя от изброените в чл. 2, ал. 1, т, 1 - 8 от ЗАРИДСНПНП икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, осъществява дружеството. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП регламентира седем вида дейности, които се считат за „икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход“. За извършването на шест от тези дейности се изисква регистрация съгласно чл. 3, ал. 1 от закона. В АУАН е направено бланкетно твърдение, че „дружеството попада в обхвата чл. 2, ал. 1, т. от ЗАРИДСНПНП" без да е индивидуализирана конкретната дейност, която дружеството осъществява и в коя от седемте хипотези. Направена е и друга бланкетна констатация, а именно - че лицето не попада в изключенията по чл. 3, ал. 2 от закона, без да е установен вида на осъществяваната дейност в проверения обект и без да е извършен анализ на дейността, за да прецени актосъставителят дали същата попада в някое от останалите предвидени в закона изключения. Правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗАРИДСНПНП, регламентиращи видовете регулирани икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, за които се изисква регистрация по закона, и изключенията от задължението за регистрация, налага да се установи каква дейност се осъществява в дадения обект и дали същата попада или не попада в предвидените в закона изключения с оглед на конкретните факта и обстоятелства, касаещи извършваната дейност. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗАРИДСНПНП съхраняването на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по ЗАДС представлява икономическа дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход за целите на ЗАРИДСНПНП. Според легалната дефиниция в пар. 1, т. 3 от ЗАРИДСНПНП "съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход" е физическото съхранение и свързаните с него дейности по приемане, претоварване и предаване на нефт и продукти от нефтен произход в петролни бази, митнически складове или други резервоари, които не са регистрирани като данъчни складове по ЗАДС, както и в цистерни и други съдови вместимости, освен ако те са на крайни промишлени потребители или са предназначени за задоволяване на битови и технологични нужди. Сочи се, че пар. 1, т. 16 от закона се съдържа определение за „краен промишлен потребител“. За такъв се счита промишлено предприятие, което като краен клиент купува нефт или продукти от нефтен произход от лице, регистрирано по ЗАРИДСНПНП, и което използва закупените продукти за зареждане на собствени промишлени инсталации, съоръжения и друга промишлена техника. Твърди се, че З. е „краен промишлен потребител“, тъй като купува дизеловото гориво (продукт от нефтен произход) от лица, регистрирани по ЗАРИДСНПНП, вследствие на което не извършва дейност по съхраняване на продукти от нефтен произход по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. пар. 1, т. 3 от ЗАРИДСНПНП. Твърди се, че дори условно да се приеме, че описаното в АУАН деяние осъществява състав на нарушение по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, описаното е АУАН деяние представлява маловажен случай по чл. 28, ал. 1 ЗАНН, като се сочи, че от „ведомствената бензиностанция“ се зарежда гориво само за вътрешно потребление за мотокар и дизелови калорифери в минимални размери - по 200 литра на месец, а дружеството е изпълнило задълженията си по ЗДДС и Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. за въвеждане в експлоатация на ЕСФП и измервателна система, отговарящи на установените законови изисквания, и редовно подава отчети в НАП за потреблението на гориво. Въз основа на АУАН е съставено наказателно постановление № 796394-F791791/ 12.11.2024 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в НАП, с което е наложена имуществен санкция в размер на 25000 лева на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП) за нарушение на чл. 3, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1, т. ЗАРИДСНПНП за това, че „на 22.08.2024 година в 11:05 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ПР на ЗДДС - Т.О З. обект № 1001 /ведомствена бензиностанция/, находяща се на адрес с. Г., местност „••••", стопанисван от „З.Щ.У.Д.“ ЕООД с ЕИК: ••••••. Търговският обект разполага с един брой бензино- (газо-) колонка /разходомер/ измервателна система тип: Т10001- Q- Бензиномерна колонка TOHEIM Quantum Q110; един брой пистолет /висок дебит/ за зареждане на гориво. Обособен е 1 брой резервоар за дизелово гориво с вместимост 5111 литра. В обекта е налична 1 брой Електронна система с фискална памет (ЕСФП) модел ФИЛЛСПОТ SK121F с ЦРУ PC и ФПр. SKI- 21F с ИН на ФУ: RE003634 и ФП № 45006266, регистрирана в НАП с потвърждение № 4735031 от 16.07.2024 г., като подава редовно дневни отчети към НАП към момента на проверката. При проверката се установени, че дружеството попада в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/. По аргумент от чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, подлежи на регистрация по този закон. Лицето не попада в изключенията по чл. 3, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП. На основание чл. 17, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, се регистрират в Министерството на икономиката, като подават заявление за всяка от дейностите по чл. 2, ал. 1 по утвърден от министъра на икономиката образец. В хода на проверката е изискано Удостоверение за регистрация на задълженото лице по ЗАРИДСНПНП, като същото не е представено до завършване на проверката. Извършена е справка в публичния електронен регистър по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, при която се установи, че няма издадено удостоверение към момента на проверката“. Посочено е, че нарушението е за пръв път, срещу АУАН не е направено възражение и не са налице предпоставки по чл. 28 ЗАНН. Представена е заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. относно компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган. Фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от горепосочените писмени доказателства, показанията на разпитаните пред настоящия състав свидетелите Ц. С. Р., П. С. Х., А. Г. Д. и Н. В. М.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ц. С. Р., П. С. Х., Р. Г. Р., А. Г. Д. и Н. В. М., възприемайки ги като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с приложените писмени доказателства по делото. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 20.12.2024 г. и е обжалвано на 03.01.2025 г. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Според чл. 2, ал. 1 ЗАРИДСНПНП по смисъла на този закон икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, са: 1. търговия на едро с нефт и продукти от нефтен произход; 2. търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход; 3. съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове; 4. транспорт на нефт и продукти от нефтен произход; 5. пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове; 6. дистрибуция на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG); 7. (отм. – ДВ, бр. 9 от 2020 г., в сила от 25.01.2020 г.); 8. (нова – ДВ, бр. 8 от 2023 г.) производство на енергийни продукти от нефт и продукти от нефтен произход в обекти, част от или прилежащи към критична инфраструктура по смисъла на чл. 25а. Според чл. 3, ал. 1 ЗАРИДСНПНП всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 6, подлежи на регистрация по този закон. Според чл. 29, ал. 1, изр. 1 ЗАРИДСНПНП лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1 без регистрация, извън нейния обхват, или в нарушение на условие, установено в глава втора, раздели I и II, се наказва с глоба в размер от 15000 до 100000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 25000 до 250000 лв. Разпоредби на чл. 2, ал. 1 ЗАРИДСНПНП съдържат множество хипотези, които е следвало да се конкретизират в АУАН и НП наказателното постановление. Не става ясно защо в наказателното постановление наказващият орган е приел, че установените обстоятелства от актосъставителя. В АУАН и НП не се съдържат никакви обективни признаци - изпълнително деяние, време, място на извършване. На следващо място, административнонаказващият орган не е положил необходимите усилия да установи обстоятелствата относно нарушението, да извърши и разследване на спорните обстоятелства по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Съдът констатира нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, според която наказателното постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено. В случая наказващият орган не е описал точно и пълно нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го установяват, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като са лишили наказаното лице от възможността да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. От описанието на нарушението в наказателното постановление не става ясно в какво конкретно се състои то. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН е неприложимо за настоящата хипотеза и настоящия казус, тъй като пороците на АУАН са пренесени и в наказателното постановление, без да бъдат предварително отстранени, с което е опорочена по необратим начин, без възможност за саниране, административно-наказателната процедура. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените такива, като води и до невъзможност на съда да извърши адекватна преценка относно законосъобразността на наказателното постановление и винаги има за последица незаконосъобразност на крайния акт. Констатираните пропуски водят до противоречие и в повдигнатото обвинение и не позволяват да бъде извършена преценка относно вмененото нарушение. Наказващият орган е следвало да конкретизира по несъмнен начин основанието на което налага конкретното наказание, за да може привлеченото към отговорност лице да разбере обвинението и да организира защитата си в пълен обем. Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити. Следва да се отбележи, че съдът намира, че не е доказано нарушението и неговото авторство при липса на доказателства за икономическата дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход, която жалбоподателят конкретно извършва. С оглед изложеното, съдът намира, че издаденото наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора - отмяна на процесното НП, жалбоподателят има право на разноски, като е направено своевременно искане за присъждане на разноски. Представени са доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 2650 лева без ДДС, платено по банков път на 11.02.2025 г. според фактура и справка за движение по сметка. Направено е възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. В случая като ориентир за определяне на размера на възнаграждението, дължимо към адвоката на жалбоподателя, може да послужи Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а в чл. 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 4 от тази наредба е посочено възнаграждение при интерес от 25000 лв. до 100000 лв. - 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25000 лв. Предвид това и като взе предвид, че: процесното дело не се отличава с завишена фактическа и правна сложност, явяването на адвоката в проведени общо пет съдебни заседания пред РС Елин Пелин и АССО, обемът на осъществената правна защита и при съобразяване с указанията на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение под установения минимум с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 1800 лева, респ. 920,33 евро. Поради изложените съображения съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН. С решение от 17.11.2025 г. по к. а. н. д. № 924/2025 г. на Административен съд София област е било отменено решението № 22 от 18.03.2025 г. по АНД № 4/2025 г. на РС Елин Пелин и делото е било върнато за ново разглеждане на друг състав на РС Елин Пелин. Първоначалното производство е било образувано под АНД № 4/2025 г. на РС Елин Пелин по жалбата на „з. Щ.У.Д.“ ЕООД (с ново наименование з. ЕООД), ЕИК •••••, с посочено в жалбата седалище и адрес на управление: гр. София ••••• (към момента - гр. София, п.к. •••••), чрез пълномощник адв. К. срещу наказателно постановление № 796394-F791791/ 12.11.2024 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в НАП, с което е наложена имуществен санкция в размер на 25000 лева на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП) за нарушение на чл. 3, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1, т. ЗАРИДСНПНП. В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната му. В жалбата се сочи, че „з. Щ.У.Д.“ ЕООД като производител на вибропресовани бетонни изделия (част от групата Wienerberger) има завод в с. Г., където има резервоар за дизелово гориво с измервателна и фискална система, който е предназначен единствено за вътрешни нужди, без продажби на трети лица. Твърди се, че са налице основания за отмяна на наказателно постановление, поради: липса на конкретни фактически констатации и точна правна квалификация, непосочване на релевантни обстоятелства/доказателства и на нарушени норми, както и неизпълнение от органа на задължението да провери законосъобразността и да обсъди подадените възражения, което води до съществени процесуални нарушения. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е направен неправилен правен извод, че „з.“ извършва дейност по чл. 2, ал. 1 ЗАРИДСНПНП и следователно подлежи на регистрация по чл. 3, ал. 1. Сочи се, че дружеството използва процесен резервоар (ведомствена бензиностанция) единствено за съхранение и вътрешно потребление на дизелово гориво за собствените си промишлени нужди (зареждане на дизелови калорифери и мотокар), като попада в дефиницията за „краен промишлен потребител“ по пар. 1, т. 16. Това изключва приложението на разпоредбите за „съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход“ по пар. 1, т. 3 и дерогира задължението за регистрация, тъй като не се извършват продажби на течни горива, както неправилно е прието в НП и АУАН. Твърди се, че конкретното деяние представлява „маловажен случай“ по чл. 28, ал. 1 ЗАНН. При новото разглеждане на делото в съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. К. поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. В съдебното заседание наказващият орган не изпраща представител. В подадени писмени молби и касационна жалба наказващият орган чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата. Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: На 22.08.2024 г. свидетелите Ц. С. Р. и Р. Г. Р., инспектори по приходите в НАП, извършили проверка в база за производство на бетонни настилки на жалбоподателя, находяща се в с. Г.. Съставен е протокол за извършена проверка серия АА от 22.08.2024 г. в с. Г., местност •••, от Ц. С. Р. и Р. Г. Р. в присъствието на Т. С. М. на длъжност експерт снабдяване. В протокола от 22.08.2024 г. е отразено, че в базата на фирмата се произвеждат бетонови настилки, а горивото се използва за зареждане на мотокара на дружеството. Съставен е протокол за извършена проверка серия АА № 1758718 от 26.08.2024 г. от Ц. С. Р. и Р. Г. Р. в присъствието на П. С. Х. в качеството на счетоводител и упълномощено лице. Свидетелката Ц. С. Р. сочи, че констатираната икономическата дейност е съхранение на нефтени продукти, отговаряща на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗАРИДСНПНП, а свидетелят Р. Г. Р. сочи, че нарушението е вероятно за търговия на дребно на нефт и нефтени продукти по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗАРИДСНПНП. Свидетелката Ц. С. Р. не конкретизира ясно каква икономическа дейност и по коя точка от чл. 2, ал. 1 ЗАРИДСНПНП е установена по време на проверката. Свидетелката П. С. Х. сочи, че дизелово гориво се ползва за зареждане на мотокар и през зимата за дизелови калорифери, като не се извършва продажба на трети лица. На 02.10.2024 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0001434/ 17.01.2013 г., от И. А. Б., инспектор при ОДБХ - Софийска област, за това, че „на 22.08.2024 година в 11:05 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ПР на ЗДДС - Т.О з. обект № 1001 /ведомствена бензиностанция/, находяща се на адрес с. Г., местност „•••", стопанисван от „з. Щ.У.Д.“ ЕООД с ЕИК: •••••. Търговският обект разполага с един брой бензино- (газо-) колонка /разходомер/ измервателна система тип: Т10001- Q- Бензиномерна колонка TOHEIM Quantum Q110; един брой пистолет /висок дебит/ за зареждане на гориво. Обособен е 1 брой резервоар за дизелово гориво с вместимост 5111 литра. В обекта е налична 1 брой Електронна система с фискална памет (ЕСФП) модел ФИЛЛСПОТ SK121F с ЦРУ PC и ФПр. SKI- 21F с ИН на ФУ: RE003634 и ФП № 45006266, регистрирана в НАП с потвърждение № 4735031 от 16.07.2024 г., като подава редовно дневни отчети към НАП към момента на проверката. При проверката се установени, че дружеството попада в обхвата на чл. 2, ал.1, т. от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/. По аргумент от чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, подлежи на регистрация по този закон. Лицето не попада в изключенията по чл. 3, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП. На основание чл. 17, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, се регистрират в Министерството на икономиката, като подават заявление за всяка от дейностите по чл. 2, ал. 1 по утвърден от министъра на икономиката образец. В хода на проверката е изискано Удостоверение за регистрация на задълженото лице по ЗАРИДСНПНП, като същото не е представено до завършване на проверката. Извършена е справка в публичния електронен регистър по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, при която се установи, че няма издадено удостоверение към момента на проверката“, с което е нарушил разпоредбите на чл.3, ал.1 от ЗАРИДСНПНП. Актът е бил подписан от актосъставителя Ц. С. Р., свидетелите при съставяне на акта А. Г. Д. и Н. В. М. както и от пълномощник на жалбоподателя П. С. Х., като последната получила препис от него и не е направила възражения или обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е направено възражение от жалбоподателя, че което се твърди, че описаното в АУАН не осъществява състав на нарушение. Сочи се, че погрешно е прието, че ведомствената бензиностанция представлява „търговски обект“ по смисъла на пар. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС. Във и от ведомствената бензиностанция на з. не се извършват продажби на гориво от дружеството, нито на други стоки или услуги. Сочи се, че в АУАН не е уточнено коя от изброените в чл. 2, ал. 1, т, 1 - 8 от ЗАРИДСНПНП икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, осъществява дружеството. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП регламентира седем вида дейности, които се считат за „икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход“. За извършването на шест от тези дейности се изисква регистрация съгласно чл. 3, ал. 1 от закона. В АУАН е направено бланкетно твърдение, че „дружеството попада в обхвата чл. 2, ал. 1, т. от ЗАРИДСНПНП" без да е индивидуализирана конкретната дейност, която дружеството осъществява и в коя от седемте хипотези. Направена е и друга бланкетна констатация, а именно - че лицето не попада в изключенията по чл. 3, ал. 2 от закона, без да е установен вида на осъществяваната дейност в проверения обект и без да е извършен анализ на дейността, за да прецени актосъставителят дали същата попада в някое от останалите предвидени в закона изключения. Правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗАРИДСНПНП, регламентиращи видовете регулирани икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, за които се изисква регистрация по закона, и изключенията от задължението за регистрация, налага да се установи каква дейност се осъществява в дадения обект и дали същата попада или не попада в предвидените в закона изключения с оглед на конкретните факта и обстоятелства, касаещи извършваната дейност. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗАРИДСНПНП съхраняването на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по ЗАДС представлява икономическа дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход за целите на ЗАРИДСНПНП. Според легалната дефиниция в пар. 1, т. 3 от ЗАРИДСНПНП "съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход" е физическото съхранение и свързаните с него дейности по приемане, претоварване и предаване на нефт и продукти от нефтен произход в петролни бази, митнически складове или други резервоари, които не са регистрирани като данъчни складове по ЗАДС, както и в цистерни и други съдови вместимости, освен ако те са на крайни промишлени потребители или са предназначени за задоволяване на битови и технологични нужди. Сочи се, че пар. 1, т. 16 от закона се съдържа определение за „краен промишлен потребител“. За такъв се счита промишлено предприятие, което като краен клиент купува нефт или продукти от нефтен произход от лице, регистрирано по ЗАРИДСНПНП, и което използва закупените продукти за зареждане на собствени промишлени инсталации, съоръжения и друга промишлена техника. Твърди се, че з. е „краен промишлен потребител“, тъй като купува дизеловото гориво (продукт от нефтен произход) от лица, регистрирани по ЗАРИДСНПНП, вследствие на което не извършва дейност по съхраняване на продукти от нефтен произход по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. пар. 1, т. 3 от ЗАРИДСНПНП. Твърди се, че дори условно да се приеме, че описаното в АУАН деяние осъществява състав на нарушение по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, описаното е АУАН деяние представлява маловажен случай по чл. 28, ал. 1 ЗАНН, като се сочи, че от „ведомствената бензиностанция“ се зарежда гориво само за вътрешно потребление за мотокар и дизелови калорифери в минимални размери - по 200 литра на месец, а дружеството е изпълнило задълженията си по ЗДДС и Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. за въвеждане в експлоатация на ЕСФП и измервателна система, отговарящи на установените законови изисквания, и редовно подава отчети в НАП за потреблението на гориво. Въз основа на АУАН е съставено наказателно постановление № 796394-F791791/ 12.11.2024 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в НАП, с което е наложена имуществен санкция в размер на 25000 лева на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП) за нарушение на чл. 3, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1, т. ЗАРИДСНПНП за това, че „на 22.08.2024 година в 11:05 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ПР на ЗДДС - Т.О з. обект № 1001 /ведомствена бензиностанция/, находяща се на адрес с. Г., местност „•••", стопанисван от „з. Щ.У.Д.“ ЕООД с ЕИК: •••••. Търговският обект разполага с един брой бензино- (газо-) колонка /разходомер/ измервателна система тип: Т10001- Q- Бензиномерна колонка TOHEIM Quantum Q110; един брой пистолет /висок дебит/ за зареждане на гориво. Обособен е 1 брой резервоар за дизелово гориво с вместимост 5111 литра. В обекта е налична 1 брой Електронна система с фискална памет (ЕСФП) модел ФИЛЛСПОТ SK121F с ЦРУ PC и ФПр. SKI- 21F с ИН на ФУ: RE003634 и ФП № 45006266, регистрирана в НАП с потвърждение № 4735031 от 16.07.2024 г., като подава редовно дневни отчети към НАП към момента на проверката. При проверката се установени, че дружеството попада в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/. По аргумент от чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, подлежи на регистрация по този закон. Лицето не попада в изключенията по чл. 3, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП. На основание чл. 17, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, се регистрират в Министерството на икономиката, като подават заявление за всяка от дейностите по чл. 2, ал. 1 по утвърден от министъра на икономиката образец. В хода на проверката е изискано Удостоверение за регистрация на задълженото лице по ЗАРИДСНПНП, като същото не е представено до завършване на проверката. Извършена е справка в публичния електронен регистър по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, при която се установи, че няма издадено удостоверение към момента на проверката“. Посочено е, че нарушението е за пръв път, срещу АУАН не е направено възражение и не са налице предпоставки по чл. 28 ЗАНН. Представена е заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. относно компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган. Фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от горепосочените писмени доказателства, показанията на разпитаните пред настоящия състав свидетелите Ц. С. Р., П. С. Х., А. Г. Д. и Н. В. М.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ц. С. Р., П. С. Х., Р. Г. Р., А. Г. Д. и Н. В. М., възприемайки ги като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с приложените писмени доказателства по делото. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 20.12.2024 г. и е обжалвано на 03.01.2025 г. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Според чл. 2, ал. 1 ЗАРИДСНПНП по смисъла на този закон икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, са: 1. търговия на едро с нефт и продукти от нефтен произход; 2. търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход; 3. съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове; 4. транспорт на нефт и продукти от нефтен произход; 5. пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове; 6. дистрибуция на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG); 7. (отм. – ДВ, бр. 9 от 2020 г., в сила от 25.01.2020 г.); 8. (нова – ДВ, бр. 8 от 2023 г.) производство на енергийни продукти от нефт и продукти от нефтен произход в обекти, част от или прилежащи към критична инфраструктура по смисъла на чл. 25а. Според чл. 3, ал. 1 ЗАРИДСНПНП всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 6, подлежи на регистрация по този закон. Според чл. 29, ал. 1, изр. 1 ЗАРИДСНПНП лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1 без регистрация, извън нейния обхват, или в нарушение на условие, установено в глава втора, раздели I и II, се наказва с глоба в размер от 15000 до 100000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 25000 до 250000 лв. Разпоредби на чл. 2, ал. 1 ЗАРИДСНПНП съдържат множество хипотези, които е следвало да се конкретизират в АУАН и НП наказателното постановление. Не става ясно защо в наказателното постановление наказващият орган е приел, че установените обстоятелства от актосъставителя. В АУАН и НП не се съдържат никакви обективни признаци - изпълнително деяние, време, място на извършване. На следващо място, административнонаказващият орган не е положил необходимите усилия да установи обстоятелствата относно нарушението, да извърши и разследване на спорните обстоятелства по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Съдът констатира нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, според която наказателното постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено. В случая наказващият орган не е описал точно и пълно нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го установяват, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като са лишили наказаното лице от възможността да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. От описанието на нарушението в наказателното постановление не става ясно в какво конкретно се състои то. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН е неприложимо за настоящата хипотеза и настоящия казус, тъй като пороците на АУАН са пренесени и в наказателното постановление, без да бъдат предварително отстранени, с което е опорочена по необратим начин, без възможност за саниране, административно-наказателната процедура. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените такива, като води и до невъзможност на съда да извърши адекватна преценка относно законосъобразността на наказателното постановление и винаги има за последица незаконосъобразност на крайния акт. Констатираните пропуски водят до противоречие и в повдигнатото обвинение и не позволяват да бъде извършена преценка относно вмененото нарушение. Наказващият орган е следвало да конкретизира по несъмнен начин основанието на което налага конкретното наказание, за да може привлеченото към отговорност лице да разбере обвинението и да организира защитата си в пълен обем. Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити. Следва да се отбележи, че съдът намира, че не е доказано нарушението и неговото авторство при липса на доказателства за икономическата дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход, която жалбоподателят конкретно извършва. С оглед изложеното, съдът намира, че издаденото наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора - отмяна на процесното НП, жалбоподателят има право на разноски, като е направено своевременно искане за присъждане на разноски. Представени са доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 2650 лева без ДДС, платено по банков път на 11.02.2025 г. според фактура и справка за движение по сметка. Направено е възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. В случая като ориентир за определяне на размера на възнаграждението, дължимо към адвоката на жалбоподателя, може да послужи Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а в чл. 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 4 от тази наредба е посочено възнаграждение при интерес от 25000 лв. до 100000 лв. - 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25000 лв. Предвид това и като взе предвид, че: процесното дело не се отличава с завишена фактическа и правна сложност, явяването на адвоката в проведени общо пет съдебни заседания пред РС Елин Пелин и АССО, обемът на осъществената правна защита и при съобразяване с указанията на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение под установения минимум с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 1800 лева, респ. 920,33 евро. Поради изложените съображения съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН