Решение № 28 от 9.2.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 215/2025 г.

С присъда от 13.11.2024 г. по НОХД № 1186/21 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 9 състав е признал подсъдимия И. Н. Б., роден на •••••••• г. в гр. •••, българин, български гражданин, женен, със средно образование, студент, неосъждан, жив. в гр. •••, ул. „•••", № *, ЕГН ••••••••••, за ВИНОВЕН в това, че на 09.07.2019 г. около 08:00 ч. в апартамент, находящ се в гр. •••, ж.к. „•••", ул. „•••", № *, вх. *, ап. * причинил лека телесна повреда на полицейски орган - служителя К. В. Л., назначен на длъжност младши полицейски инспектор в 06 РУ - СДВР при изпълнение на службата му - по време на проведена полицейска операция, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като му нанесъл два удара с дясна ръка свита в юмрук в лявото слепоочие и лявата буза на лицето - престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е НАЛОЖИЛ НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за СРОК от 1 /година/.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода в размер на една година с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

С присъдата съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия И. Н. Б., роден на •••••••• г. в гр. •••, българин, български гражданин, женен, със средно образование, студент, неосъждан, жив. в гр. •••, ул. „•••", № *, ЕГН ••••••••••, за ВИНОВЕН в това, че на 09.07.2019 г. около 08:00 ч. в апартамент, находящ се в гр. •••, ж.к. „•••", ул. „•••", № *, вх. *, ап. * причинил лека телесна повреда на полицейски орган - служителя М. П. К., назначен на длъжност младши експерт в 06 сектор ОПКП - СДВР при изпълнение на службата му - по време на проведена полицейска операция, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като повече от два пъти притиснал с врата лявата му ръка в областта на лакътя и го съборил на земята - престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК. поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е НАЛОЖИЛ НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за СРОК от 1

/една/ година.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така

определеното наказание лишаване от свобода в размер на една година с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия И. Н. Б., роден на •••••••• г. в гр. •••, българин, български гражданин, женен, със средно образование, студент, неосъждан, жив. в гр. •••, ул. „•••", № *, ЕГН ••••••••••, за ВИНОВЕН в това, че на 09.07.2019 г. около 08:00 ч. в апартамент, находящ се в гр. •••, ж.к. „•••", ул. „•••", № *, вх. *, ап. * причинил лека телесна повреда на полицейски орган - служителя К. Н. Р., назначен на длъжност инспектор в 06 сектор ОПКП - СДВР при изпълнение на службата му - по време на проведена полицейска операция, изразяваща се в болка и страдание, като му нанесъл удар с дясната си ръка, свита в юмрук в корема - престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, вр. чл. 54 от НК му е НАЛОЖЛ НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за СРОК от 6 /шест/ месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖЛ изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

С присъдата съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия И. Н. Б., роден на •••••••• г. в гр. •••, българин, български гражданин, женен, със средно образование, студент, неосъждан, жив. в гр. •••, ул. „•••", № *, ЕГН ••••••••••, за ВИНОВЕН в това, че в 09:45 часа на 09.07.2019 г. в гр. •••, ж.к. „•••", ул. „•••", № *, ет. *, ап. *, държал повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - Наредба № Н- 3/03.12.2009 год. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, на министъра на културата, издадена на основание чл. 107 от ЗКН, както следва:

• 1 брой монета, билонов скифат на император Мануил I Комнин (1143 - 1180 г.) от Средновековие, XII в. на стойност 20 лева, представляваща автентична движима културна ценност, по смисъла на чл. 7, ал. 1, археологическа, по чл. 53, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗКН подлежаща на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н-З/ОЗ. 12.2009 г. на Министерството на културата;

• 1 брой пръстен от патинирана медна сплав от Средновековие, XIII - XV в. на стойност 20 лева, представляващ автентична движима културна ценност, по смисъла на чл. 7, ал. 1, археологическа, по чл. 53, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ,от ЗКН подлежаща на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н-3/03.12.2009 г. на Министерството на културата;

• 2 броя фибули (закопчалки за дрехи), представляващи автентични движими културни ценности, по смисъла на чл. 7, ал. 1, археологически, по чл. 53, ал. 1 и чл. 146, ал. 1, от ЗКН, а именно: Фибула с пружинен механизъм, цяла, силнопрофилирана, с един пръстен на лъка, тип Камбодунум, от Античност, I - II в. на стойност 30 лева, подлежаща на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н-3/03.12.2009 г. на Министерството на културата и Фибула с шарнирен механизъм, с форма на дясно ориентирана свастика от Античност, II - III в., на стойност 30 лева, подлежаща на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н- 3/03.12.2009 г. на Министерството на културата, като всички гореописани вещи са на обща стойност: 100.00 /сто/ лева, престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК, поради което и на основание чл. 278, ал. 6 от НК, вр. чл. 54 от НК му е НАЛОЖИЛ НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за СРОК от 6 /шест/ месеца и ГЛОБА в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия И. Н. Б., роден на •••••••• г. в гр. •••, българин, български гражданин, женен, със средно образование, студент, неосъждан, жив. в гр. •••, ул. „•••", № *, ЕГН ••••••••••, за ВИНОВЕН в това, че за периода от 10.06.2019 г. до 18.06.2019 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, а именно отчуждил културна ценност и предложил за отчуждаване чрез приложението „Вайбър", неидентифицирани и нерегистрирани културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗКН, подлежащи на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н-3/03.12.2009 г. на Министерството на културата както следва:

1. На 10.06.2019 г. предложил за отчуждаване на А. М. Д., книгата „Месецослов всего лета, Москва: Синодалная типография, 1861 г.", автентична, екземпляр от богослужебна книга на църковнославянски език, отпечатана в Русия през втората половина на XIX век, представляваща културна ценност, по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗКН, подлежаща на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н-3/03.12.2009 г. на Министерството на културата, на стойност 100 лева, като посредством разговор по телефона и казал, че може да и продаде въпросната вещ и снимка на същата изпратил на Д. посредством приложението „Вайбър" и 2. На 18.06.2019 г. отчуждил пръстен-ключ за преносимо сандъче, изработен от медна сплав с масивен работен край и отчупен фрагмент от халката от Късна античност, IV - VI в., на стойност 20 лева - обекта представлява автентична археологическа движима културна ценност, по смисъла на чл. 7, ал. 1, чл. 53, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗКН, подлежащ на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н-3/03.12.2009 г. на Министерството на културата като продал същият на А. М. Д. за 15 лв., всичко на общата стойност 120 /сто и двадесет/ лева и всеки от гореизброените обекти подлежи на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н-3/03.12.2009 г. на Министерството на културата, като възмездни прехвърлителни сделки с вещта могат да бъдат извършвани според разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗКН, престъпление по чл. 278а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 278а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е НАЛОЖИЛ НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за СРОК от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и ГЛОБА в размер на 1 500 /хиляда и петстотин хиляди/ лева.

На основание чл. 304 НПК съдът е ОПРАВДАЛ подсъдимия И. Н. Б. да е предложил за отчуждаване чрез приложението „Вайбър", неидентифицирани и нерегистрирани културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗКН, подлежащи на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н-3/03.12.2009 г. на Министерството на културата както следва:

1. На 10.06.2019 г. предложил за отчуждаване на А. М. Д., сабя, източен тип с ножна, автентична, представляваща движима културна ценност съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за културното наследство, класифицира се към период „възрожденски" съгласно чл. 52 от ЗКН, а според научната и културна област се класифицира като „исторически: движима вещ, свързана с исторически събития", съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКН подлежаща на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н-3/03.12.2009 г. на Министерството на културата на стойност 1200 лева, като посредством разговор по телефона и казал, че може да и продаде въпросната вещ и снимка на същата изпратил на Д. посредством приложението „Вайбър";

2. На 10.06.2019 г. предложил за отчуждаване на А. М. Д., сабя, кавалерийска немска „Ерзац" с ножна, автентична, представляваща движима културна ценност съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за културното наследство. Класифицира се към период „ от ново и най ново време", съгласно чл. 52 от ЗКН, а според научната и културна област се класифицира като „исторически: движима вещ, свързана с исторически събития", съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКН, подлежаща на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н- 3/03.12.2009 г. на Министерството на културата на стойност 700 лева като посредством разговор по телефона и казал, че може да й продаде въпросната вещ и снимка на същата изпратил на Д. посредством приложението „Вайбър";

3. На 10.06.2019 г. предложил за отчуждаване на А. М. Д., еднозаряден пистолет кал. 5,6 мм /кал. 22/, автентичен, представляващ движима културна ценност съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за културното наследство. Класифицира се към период „от ново и най ново време", съгласно чл. 52 от ЗКН, а според научната и културна област се класифицира като „исторически: движима вещ, свързана с исторически събития", съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКН подлежащ на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н-3/03.12.2009 г. на Министерството на културата, на стойност 750 лева, като посредством разговор по телефона и казал, че може да й продаде въпросната вещ и снимка на същата изпратил на Д. посредством приложението „Вайбър";

4. На 10.06.2019 г. предложил за отчуждаване на А. М. Д., револвер система „Сок", модел 1851 г., калибър 36, автентичен, представляващ движима културна ценност съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за културното наследство. Класифицира се към период „възрожденски ", съгласно чл. 52 от ЗКН, а според научната и културна област се класифицира като „исторически: движима вещ, свързана с исторически събития", съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКН, подлежащ на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н-3/03.12.2009 г. на Министерството на културата, на стойност 1500 лева като посредством разговор по телефона и казал, че може да й продаде посочената вещ и снимка на същата изпратил на Д. посредством приложението „Вайбър";

5. На 10.06.2019 г. предложил за отчуждаване на А. М. Д., пушка „Пийбоди - Мартини", е фабричен номер № 178711, кал. 11,43 мм, автентичен, представляващ движима културна ценност съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за културното наследство. Класифицира се към период „възрожденски съгласно чл. 52 от ЗКН, а според научната и културна област се класифицира като „исторически: движима вещ, свързана с исторически събития съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКН подлежаща на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н- 3/03.12.2009 г. на Министерството на културата на стойност 2000 лева като посредством разговор по телефона и казал, че може да и продаде въпросната вещ и снимка на същата изпратил на Д. посредством приложението „Вайбър", за това престъплението да осъществено със седем деяния, както и за това общата стойност на предложените за отчуждаване обекти да е 6 270 /шест хиляди двеста и седемдесет/ лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода в размер на една година с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

С присъдата съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия И. Н. Б., роден на •••••••• г. в гр. •••, българин, български гражданин, женен, със средно образование, студент, неосъждан, жив. в гр. •••, ул. „•••", № *, ЕГН ••••••••••, за ВИНОВЕН в това, че на 09.07.2019 г., в гр. •••, ж.к. „•••", ул. „•••", № *, ет. *, ап. *, държал огнестрелно оръжие - еднозаряден пистолет кал. 5,6 мм /кал. 22/ с фабричен № 96 и 1 бр. боеприпас - стандартен огнестрелен боеприпас кал. 22 (5,6 мм SHort) с периферно възпламеняване, с обозначение на завода производител върху дъното на гилзата - буква „Е", без да има надлежно разрешение, съгласно чл. 50, ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) - „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобИ.е, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице", престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК, поради което и на основание чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК, вр. чл. 54 от НК му е НАЛОЖИЛ НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за СРОК от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, като на основание чл. 304 НПК ГО е ОПРАВДАЛ за това на 09.07.2019 г., в гр. •••, ул. „•••", № * да е държал огнестрелно оръжие - стандартно дългоцевно огнестрелно оръжие Винтовка „Крнка", без фабричен номер, с фабричен калибър 15,24 мм; еднозаряден пистолет с капсулно възпламеняване и предно пълнене, калибър 12 мм и еднозаряден пистолет с капсулно възпламеняване и предно пълнене, калибър 15 мм., без да има надлежно разрешение, съгласно чл. 50. ал.З от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (Изм. - ДВ, бр.44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) - „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобИ.е, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице", както и за това престъплението да е извършено с две отделни деяния при условията на продължавана престъпна дейност, както и по правната квалификация на деянието по чл. 26, ал. 1 НК.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода в размер на две години с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил дно общо най- тежко наказание на поде. И. Н. Б. измежду определените му с настоящата присъда, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът е ПРИСЪЕДИНИЛ изцяло към така определеното едно общо най-тежко наказание две години лишаване от свобода наложено с присъдата едно общо най-тежко наказание ГЛОБА в размер на /три хиляди/ лева.

На основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така определеното едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на две години с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия И. Н. Б. да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, направените разноски по делото, както следва: сумата в размер на 2071,29 (две хиляди седемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки) лева, представляваща направени разноски за експертизи в хода на досъдебното производство, в полза и по сметка на СДВР и сумата от 3300,60 (три хиляди и триста лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща направени разноски в хода на съдебното следствие, в полза и по сметка на Софийски градски съд.

На основание чл. 190, ал.2 от НПК подсъдимият И. Н. Б. е бил ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева при служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист, по сметка на СГС.

Срещу присъдата в осъдителната част е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от А. Р., защитник на подс. И. Б..

Във въззивната жалба и допълнението се развиват доводи за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното наказание. Възразява се срещу правните изводи на съда, като се изтъква, че фактическата обстановка не отговаря на действителното положение, а обвинението в конкретния случай не е несъмнено доказано. Сочи се, че първостепенният съд е извършил превратно тълкуване на събраните доказателства и те не са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност. Изтъква се също, че първата инстанция еднопосочно дава вяра на доказателствените материали, които са в полза на обвинението, но игнорира доказателства, които са в полза на защитата. Подчертава се също, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не съответства на изключително смекчаващите отговорността обстоятелства и на обществената опасност на деянието и дееца.

С оглед на изложените съображения във въззивната жалба и допълнението към нея е направено искане да се отмени присъдата в осъдителната част и да се постанови нова присъда, с която подс. И. Б. да бъде признат за невинен и оправдан по всички обвинения. Алтернативно се моли наложеното наказания да бъде намалено или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание представителят на Софийска апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на жалбата. Сочи, че от събраните до момента материали се потвърждават обстоятелствата, изложени в обвинителния акт по отношение на причинените деяния, така както са описани в обвинителния акт, поради което намира, че безспорно виновността на подсъдимия И. Н. Б. е доказана.

Защитникът на подсъдимия И. Б., адв. Р. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по отношение осъдителната част на присъдата, а в оправдателната намира присъдата за правилна и законосъобразна. Поддържа всички възражения, които е изложил в допълнението на въззивната жалба.

По обвиненията за нанасяне на леки телесни повреди на полицейски служители, моли да бъде прието, че не е правилно приложен материалният закон, съответно не е приета правилната фактическа обстановка, дотолкова доколкото в посока подкрепа на обясненията на подсъдимия, а именно, че в 06:30 - 07:00 часа сутринта, докато е бил в банята по бельо, са нахлули двама цивилни, големи, здрави мъже, с черни тениски, единият с пистолет на кръста, не са имали никакви отличителни белези на полицаи, не са се легитимирали пред него, а само пред майка му и то с изречението - „ние сме полиция", като практически подс. И. Б. не е имал никакъв умисъл за нанасяне на тези телесни повреди на полицейски служители. Изтъква, че е приета и експертиза, която практически не отрича на 100 процента състоянието на физиологичен афект, или състоянието на уплаха, или смущение.

Сочи, че самата констатация за или физиологичен афект, или свръх интензивна гневно- възбудно-агресивна реакция, води до единствения извод, че в никакъв случай не може да се говори за пряк умисъл в извършването на това деяние.

По отношение на обвиненията за продаването на културни ценности, моли да бъдат приети две неща. Първо, няма категорично експертно доказателство, че този чат изобщо е съществувал, тоест че в телефона на свидетелката Д. или пък в телефона на подсъдимия е имало такава кореспонденция. Подчертава, че в днешно време все повече се злоупотребява с тези хиляди модерни приложения. Сочи, че по делото има снимки на някаква книга, която може би прилича на такъв тип, но експертно доказателство, че точно конкретно тази книга, която е оценена като културна ценност, е щяла да бъде продадена, няма. На второ място защитникът счита, че е несъставомерно човек да бъде обвинен и да бъде осъден, че предлага нещо, което не е негова собственост, тъй като тази книга не е собственост на подс. И. Б..

По отношение на обвинението за държане на повече от три културни ценности сочи, че едната монета е иззета от портмонето на неговата приятелка и не е съставомерно по този текст.

Във връзка с обвинението за пистолета твърди, че обективно, този пистолет не е годен да произведе изстрел, най-малкото, защото на пистолета пише 5,4 мм и не може да гръмне с 5,6 мм.

Във връзка със субективния елемент, моли съда да вземе предвид, че за този пистолет има официален документ от СРП, че не е огнестрелно оръжие и подсъдимия няма умисъл да го държи в друга стая на жилището, а и този пистолет не е негова собственост.

Моли въззивният съд да направи подробен анализ на изложените в жалбата и допълнението към нея възражения, тъй като първият съд не е отговорил на оплакванията на защитата и е налице дори липса на мотиви.

В заключение отправя искане да бъде постановен съдебен акт, с който подс. И. Б. да бъде оправдан по всички обвинения, за които е бил признат за виновен, тъй като не е имал умисъл за извършването на което и да е от тях.

Подс. И. Б. в лична защита поддържа становището на адв. Р..

В последна си дума подс. И. Б. моли жалбата да бъде уважена и да бъде постановена оправдателна присъда.

Софийският апелативен съд като прецени изложените във въззивната жалба и допълнението към нея доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

За да постанови присъдата си Софийският градски съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателствени материали – обясненията на подсъдимия И. Б., показанията на свидетелите Е. С. (в това число и тези приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК); Т. Т. (в това число и тези приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК); К. Р., Н. Б., А. Т., В. Г. (в това число и тези приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК); св. М. К., св. А. Д., св. М. Д. (в това число и тези приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), св. И. К. (в това число и тези приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), Г. С. (в това число и тези приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), св. С. Б., св. К. Л. (в това число и тези приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 2.81, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), св. М. С. (в това число и тези приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), св. П. Б. (в това число и тези приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), св. Д. Г. и св. М. Д. (М.) (в това число и тези приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), писмените доказателства и доказателствени средства, а именно: протокол за претърсване и изземване от жилище, находящо се в гр. •••, ул. •••, № *, протокол за претърсване и изземване от жилище, находящо се в гр. •••, ул. •••, бл. *, вх. *, ет. * и мазе № 39; протокол за претърсване и изземване от жилище, находящо се в гр. •••, ул. „•••", бл. *, ап. *, ведно с определения на СГС по реда на чл. 161, ал.1 НПК по НЧД № 2804/2019 г., НЧД № 2802/2019 г. НЧД № 2803/2019 г., протокол за обиск и изземване от поде. И. Н. Б., ведно с определение от 04.06.2019 г. по НЧД № 2801/2019 г. по описа на СГС, НО, 29 състав, с което е дадено разрешение за извършване на посоченото действие по разследването и протокол за обиск и изземване от св. Г. Т. Б., ведно с определение от 04.06.2019 г. по НЧД № 2805/2019 г. по описа на СГС, НО, 29 състав, с което е дадено разрешение за извършване на посоченото действие по разследването, протокол за оглед на веществени доказателства от 17.01.2020 г.; заключенията на приетите по делото по реда на чл. 282, ал. 1 от НПК балистична експертиза (л. 5-13 от т. II от ДП); балистична експертиза (л. 20-26 от т. II от ДП); балистична експертиза (л. 33-35 от т. II от ДП); СМЕ (л. 38, т. II ДП); СМЕ (л. 43, т. II ДП); СМЕ (л. 48, т. II ДП); археологическа експертиза (л. 55-58, т. II ДП); археологическа експертиза (л. 62-63, т. II ДП); експертиза та печатно издание (л. 66-67, т. II ДП); археологическа експертиза (л. 78- 97, т. II ДП); графическа експертиза (л. 393-394 от делото); допуснатите и изготвени в хода на съдебното следствие балистична експертиза и археологическа експертиза; справка за съдимост на подс. И. Н. Б., медицинска документация, обективираща прегледите, извършени на подс. Б. непосредствено след инкриминирания инциден, както и другите веществени и писмени доказателства по делото, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 284 и чл. 283 от НПК.

Въз основа на анализа на посочените доказателства и доказателствени средства първоинстанционният съд е приел, че подс. И. Н. Б. е роден на •••••••• г. в гр. •••, българин, български гражданин, женен, със средно образование, студент, неосъждан (към датата на извършване на деянията), жив. в гр. •••, ул. „•••", № *, ЕГН ••••••••••.

През месец юни 2019 г. в СДВР била получена информация за лице, което предлага за продажба движими културни ценности. Във връзка с получената информация била започната проверка, в хода на която било установено, че се касае за лице с имена И. Н. Б.. Било установено също, че лицето има местоживеене в град •••, обл. ••• и в гр. •••, ж.к. „•••", ул. „•••", № *, ап. № *.

На 02.06.2019 г. сигнал с идентично съдържание постъпил и на интернет страницата на информационния сайт „Трафик нюз". Той гласял, че лицето И. Б. се занимава с търговия на куртурни ценности, движи се въоръжен и заплашвал различни хора, които били притеснени от неговото поведение. Тъй като обаче И. Б. бил син на кмета на гр. ••• до този момент сигналите срещу него не водели до никакъв резултат. Подалото сигнала лице предлагало информацията да бъде проверена като лице от редакцията се свърже с подсъдимия с цел покупка на културни ценности, предоставило и телефон за връзка с И. Б.. Работа във връзка със сигнала започнала св. А. Д., която към този период работела в електронната медия. Още на 03.06.2019 г. св. Д. заедно с неин колега - св. М. Д., отишли до адреса, предоставен от информатора като адрес на подсъдимия, забелязали подс. И. Б., който обикалял около блоковете на ул. „•••" и решили да започнат работа по случая.

На 10.06.2019 г. от телефона си св. Д. осъществила контакт с подс. И. Б. чрез мобилното приложение „Вайбър". Представила се за лице е малко име „М." - евентуален клиент, който търси подарък за рождения ден на приятеля си. Обяснила, че се интересува от културни ценности, не разбира от тази материя и има нужда от консултация. Подс. Б. отговорил на св. А. Д. какво би могъл да й предложи, обяснил, че ще й изпрати снимки на обекти, които може да й продаде, както и, че част от обектите се намират в гр. •••. Посъветвал я след като вземе културните ценности от него, да не дава публичност на това, тъй като е незаконно.

След приключване на разговора, подс. И. Б. изпратил снимки на монети, графики, на книгата „Месецослов всего лета, Москва: Синодальная типография, 1861 г.", както и на различни пушки и саби. След изпращането и на последните снимки подс. Б. изрично написал, че не всички са за продажба, някои са част от личната му колекция и не всичко може да бъде купено с пари.

В разговора подс. Б. се представял като „И." от гр. •••. Св. Д. се уговорила да закупи бронзов пръстен - ключ за преносимо сандъче, изработен от медна сплав с масивен работен край, на стойност 20 лв. от Късна античност, IV - VI в., който представлявал автентична археологическа движима културна ценност, по смисъла на чл. 7, ал. 1, чл. 53, ал. 1 и чл. 146, ал. 1, подлежащ на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н-3/03.12.2009 г. на Министерството на културата.

За да й продаде пръстена-ключ, подс. Б. и св. Д. се уговорили да се срещнат на 18.06.2019 г. в района на пазар Красно село, пред сладкарница „Неделя". На посочената дата св. Д., придружена от колегата й - св. М. Д., отишла на мястото, подготвена за аудио и видеозаснемане на срещата. Около 15 ч. на срещата дошъли подс. И. Б., придружен от приятелката си, предал на св. А. Д. пръстена ключ, за което Д. му заплатила сумата от 15 лв., разбрали се още да се видят допълнително, на 24.06.2019 г. за евентуално закупуване на монети.

Няколко дни след срещата на подс. И. Б. със св. А. Д., на 20.06.2019 г. последната потърсила контакт със служители от 06 сектор - отдел „Противодействие на криминалната престъпност" - СДВР, представила се като журналист от сайта „Трафик нюз", която разказала за получения на 02.06.2019 г. сигнал на сайта на медията, за която работела, както и за съдържанието на проведената между нея и подс. И. Б. комуникация през приложението „Вайбър", за случилото се по време на проведената два дни по- рано среща помежду им, както и за уговорката да се видят отново на 24.06.2019 г.

На 24.06.2019 г. рано сутринта подс. И. Б. изпратил съобщение на св. А. Д., в което й заявявал, че знае коя е в действителност, обяснил й, че има много хора, които „сменят физиономии". След това комуникацията между двамата била преустановена. Св. А. Д. направила снимки на цялата Вайбър кореспонденция, проведена с подсъдимия и ги предала на органите на полицията.

Подс. И. Б. не бил подавал документи за идентификация и регистрация на предложените за отчуждаване културни ценности по реда на Наредба Н-3/03.12.2009 г. на Министерството на културата и същите не били идентифицирани и регистрирани по посочения ред.

Във връзка с получената от органите на МВР информация, било направено предложение за получаване на разрешение от съдия при СГС за извършване на претърсване и изземване на двата адреса, обитавани от подс. И. Б. и от жилище в гр. ••• - обитавано от семейството на приятелката му - Г. Б.. Във връзка с предложението на органите на МВР, прокурор при СГП изготвил искане до СГС по реда на чл. 161, ал. 1 НПК. Съответният първоинстанционен съд дал разрешение за извършване на претърсване и изземване от трите посочени по-горе адреса. Във връзка с това на 09.07.2019 г. около 08.00 ч. била проведена специализирана полицейска операция от служители на СДВР. В хода на провеждането й било извършено претърсване на адреси в ••• на ул. „•••", № *, ап.* в гр. •••, ул. „•••", № * и в гр. •••.

Във връзка с планираното извършване на претърсване на жилището, находящо се на адреса в гр. София бил изготвен план и били създадени полицейски екипи. Екипът, който следвало да обезпечи извършването на претърсването в жилището в гр. •••, ул. „•••", № *, ет. *, ап. * включвал св. К. Р., К. Л. и М. К.. Рано сутринта, около 08,00 часа на 09.07.2019 г. тримата се озовали на посочения по-горе адрес, където в този момент се намирали подс. И. Б., майка му - св. С. Б. и приятелката му Г. Б.. Служителите на МВР не били с униформи, затова след като св. С. Б. им отворила входната врата, се легитимирали като се представили и показали служебните си карти. Полицейските служители били допуснати в жилището от майката на подс. Б., на която обяснили какво предстои да бъде извършено на адреса. В това време св. К. забелязал, че подс. Б. се опитвал да влезе в банята на жилището. Св. К. извикал: „Полиция! Остани на място!", но подс. И. Б. не изпълнил разпореждането и се опитал да влезе в банята и да затвори вратата. За да избегне опасност от самонараняване на лицето св. К. поставил ръката си между касата и вратата на банята,за да предотврати заключване. Легитимирал се със служебната си карта, която носел окачена на врата си. Въпреки това подс. И. Б. притиснал няколко пъти е вратата, ръката на св. К. в областта на лакътя. Св. К. успял все пак да влезе в банята, а при тях за да окаже съдействие отишъл и св. К. Р.. Още при пристигането му подс. И. Б. успял да му нанесе удар е юмрук в областта на корема. Докато се опитвали да му поставят белезници и поради оказаната съпротива от страна на подс. И. Б., тримата паднали на земята. В задържането се включили и униформени служители. Докато все още били на пода, подс. И. Б. продължил да нанася удари с ръце и крака по св. К. и св. Р., както и по св. К. Л., когото успял да удари с юмрук в областта на лявото слепоочие и лявата буза на лицето.

След като поставили белезници на ръцете на подс. И. Б., полицейските служители в присъствието на поемни лица пристъпили към извършване на претърсване и изземване в установените по делото като обитавани от подс. И. Б. адреси, а именно в гр. •••, ж.к. „•••", ул. „•••", № *, ап. № *; гр. •••, обл. •••, ул. „•••", № * и гр. •••, ул. „•••", № *, вх. *, ет. *, ап. *. Жилището в гр. ••• било обитавано от св. Н. Б. и родителите му, а през уикендите, когато нямал занятия в университета, в който подсъдимият бил студент, се прибирали и той, майка му и приятелката му - Г. Б..

В хода на извършеното на 09.07.2019 г. за периода от 9,45 ч. до 12, 35 ч. претърсване на адреса в гр. •••, ж.к. „•••", ул. „•••", № *, ап. № * в присъствието на подс. И. Б. били установени и иззти следните вещи и предмети: 1 брой боеприпас за огнестрелно оръжие, кал.22, 5.6 мм; 1 брой еднозаряден пистолет кал. 5.6 мм. /кал.22/ с фабричен номер 96; 1 бр. револвер „Колт", кал.36, модел 1851 г.; 1 бр. - фибула с шарнирен механизъм с форма на дясно ориентирана свастика от Античност, II -III в; 1 бр. фибула с пружинен механизъм, цяла, силнопрофилирана, с един пръстен на лъка, тип Камбодунум; 1 бр. книга „Месецослов всего лета, Москва: Синодалная типография, 1861 г."; 1 брой монета, билонов скифат на император Мануил I Комнин (1143 - 1180 г.) от Средновековие, XII в.; 1 бр. пръстен от патинирала медна сплав от Средновековие, XIII -XV в.

В хода на извършеното на 09.07.2019 г. за периода от 07,25 ч. до 09,10 ч. претърсване на адреса в гр. •••, ул. „•••", № *, ап. № * в присъствието на св. Н. Б. (баща на подс. И. Б.) били установени и иззети следните вещи и предмети: стандартно дългоцевно огнестрелно оръжие - пушка „Крнка" без фабричен номер, с фабричен калибър 15,24 мм., с монтиран адаптер и поставен боеприпас с кал.7.62 мм. тип „Калашников" без фабричен номер; огнестрелно оръжие-еднозаряден пистолет с капсулно възпламеняване и предно пълнене, калибър 12 мм.; огнестрелно оръжие- еднозаряден пистолет с капсулно възпламеняване и предно пълнене, калибър 15 мм.; пушка „Пийбоди - Мартини", с фабричен номер № 178711, кал. 11,43мм; 1 бр. сабя с ножна източен тип; 1 бр. сабя, кавалерийска немска „Ерзац" с ножна; 6 бр. саби.

На 09.07.2019 г. в периода от 07,30ч. до 08,10 ч. било извършено претърсване и в жилище, находящо се в гр. •••, ул. „•••", бл. *, вх. *, ет. * и прилежащото към него мазе № 39, обитавани от Т. Б. Т. (баща на Г. Б.), в хода на което действие по разследването не били установени и иззети каквито и да било вещи и предмети от значение за разследването.

На същата дата били извършени и обиск от подс. И. Б. и приятелката му - Г. Б., като в хода и на тези действия по разследването не били установени и иззети каквито и да било вещи и предмети от значение за разследването.

За нито един от намерените предмети не били подавани документи за идентификация и регистрация на културни ценности по реда на Наредба Н- 3/03.12.2009 г. на Министерството на културата, а за установените огнестрелни оръжия и боеприпаси не били издавани разрешителни за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси по реда на ЗВВООБПИ.

От заключението на изготвената по делото балистична експертиза (л. 5-13 от т. II от ДП) се установява, че представения за изследване еднозаряден пистолет кал. 5,6 мм /кал. 22/ с фабричен № 96 представлява стандартно огнестрелно оръжие и е технически годен да произвежда изстрели. Представеният за изследване револвер система „СоК", модел 1851 г., калибър 36 също представлява стандартно огнестрелно оръжие с капсулно възпламеняване на заряда. За този този револвер вещите лице уточняват, че поради липсата на подходящ черен барут и подходящи капсули за тази марка и модел револвер не е било възможно да се проведе експериментална стрелба, поради което и не са могли да установят дали е годен да произвежда изстрели.

От заключението на изготвената по делото балистична експертиза (л. 20-26 от т. II от ДП) се установява, че отговорът на въпроса дали представените за изследване обекти: пушка „Пийбоди - Мартини", е фабричен номер № 178711, кал. 11,43мм; стандартно дългоцевно огнестрелно оръжие Винтовка „Крнка", без фабричен номер, с фабричен калибър 15,24 мм; еднозаряден пистолет с капсулно възпламеняване и предно пълнене, калибър 12 мм и еднозаряден пистолет с капсулно възпламеняване и предно пълнене, калибър 15 мм. са огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ и какъв е режимът на съхранението им, е от компетентността на служба „КОС" МВР. За пушка „Пийбоди - Мартини", е фабричен номер № 178711, кал. 11,43мм; еднозаряден пистолет с капсулно възпламеняване и предно пълнене, калибър 12 мм и еднозаряден пистолет с капсулно възпламеняване и предно пълнене, калибър 15 мм. е прието, че са технически изправни и са годни да произвеждат изстрели при снарядяване с подходящи боеприпаси в съответствие с техническите им характеристики.

От заключението на изготвената по делото балистична експертиза (л. 33-35 от т. II от ДП) се установява, че представеният за изследване стандартен огнестрелен боеприпас кал. 22 (5,6 мм Short) с периферно възпламеняване е годен за стрелба.

От заключението на изготвената по делото СМЕ (л. 38, т. II ДП) се установява, че при прегледа на пострадалия К. Р. са били установени контузия и кръвонасядане на коремната стена. Травматимните увреждания са получени в резултат на действието на твърд тъп предмет, каквито характеристики има човешкият юмрук и могат да се получат по времето и начина, съобщени от пострадало лице. По своя медико-биологичен характер травматичните увреждания са му причинили болка и страдание.

От назначената в предсъдебната фаза на наказателното производство и изготвената СМЕ (л. 43, т. II ДП) по отношение на пострадалия М. К. се установява, че при прегледа му са били.констатирани контузия на левия лакът с повсеместен оток, ограничени кръвонасядания с охлузване, причиняващи значително ограничение в обема на движенията на лявата лакътна става, поради изразен болков синдром; контузия на лява гривнена област и лява длан с изразен оток, причиняващи ограничаване на обема от движения на лявата гривнена става, поради изразен болоков синдром. Експертът приема, че травматичното увреждане е резултат от действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени по съобщения от пострадалия време и начин. Заключава още, че по своя медико-биологичен характер травматичните увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението на изготвената по делото СМЕ (л. 48, т. II ДП) се установява, че при прегледа на пострадалия К. Л. са били установени контузия на лицето с обширен оток и ограничено кръвонасядане в областта на лявата челно слепоочна област, контузия на 5-ти пръст на дясната ръка с повсеместни оток и кръвонасядане, причиняващи силно ограничение в обема на движенията му поради изразен болков синдром. Травматимните увреждания според експерта са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети и такива с ограничена контактуваща повърхност и могат да се получат по времето и начина, съобщени от пострадалото лице. По своя медико-биологичен характер травматичните увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От изготвената по делото археологическа експертиза (л. 55-58, т. II ДП) се установява, че представените за изследване: 1 брой монета, билонов скифат на император Мануил I Комнин (1143 - 1180 г.) от Средновековие, XII в. е на стойност 20 лева; 1 бр. пръстен от патинирана медна сплав от Средновековие, XIII - XV в. е на стойност 20 лева и 2 броя фибули (закопчалки за дрехи) - фибула с пружинен механизъм, цяла, силнопрофилирана, с един пръстен на лъка, тип Камбодунум, от Античност, I - II в. и фибула с шарнирен механизъм, с форма на дясно ориентирана свастика от Античност, II - III в., двете на обща стойност 60 лв. Всички представляват автентични движими културни ценности, по смисъла на чл. 7, ал. 1, археологически, по чл. 53, ал. 1 и чл. 146, ал. 1, от ЗКН и подлежат на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н-3/03.12.2009 г. на Министерството на културата.

От изготвената по делото археологическа експертиза (л. 62-63, т. II ДП) се установява, че представеният за изследване пръстен-ключ за преносимо сандъче, изработен от медна сплав с масивен работен край и отчупен фрагмент от халката е от Късна античност, IV - VI в., е на стойност 20 лева и представлява автентична археологическа движима културна ценност, по смисъла на чл. 7, ал. 1, чл. 53, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗКН и подлежи на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н-3/03.12.2009 г. на Министерството на културата.

От изготвената по делото експертиза на печатно издание (л. 66-67, т. II ДП) се установява, че представената за изследване книга „Месецослов всего лета, Москва: Синодалная типография, 1861 г." е автентична, екземпляр е от богослужебна книга на църковнославянски език : отпечатана е в Русия през втората половина на XIX век, представлява културна ценност по смисъла на чл.7, ал.2 от ЗКН и подлежи на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н- 3/03.12.2009 г. на Министерството на културата. Стойността й е изчислена на 100 лева.

От изготвената по делото археологическа експертиза (л. 78-97, т. II ДП) се установява, че представените за изследване обекти: 1/ сабя, източен тип с ножна е автентична, представлява движима културна ценност съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за културното наследство, класифицира се към период „възрожденски" съгласно чл. 52 от ЗКН, според научната и културна област се класифицира като „исторически: движима вещ, свързана с исторически събития", съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКН, подлежи на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н- 3/03.12.2009 г. на Министерството на културата и е на стойност 1200 лева; 2/ сабя, кавалерийска немска „Ерзац" с ножна е автентична, представлява движима културна ценност съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за културното наследство, класифицира се към период „от ново и най-ново време", съгласно чл. 52 от ЗКН, а според научната и културна област се класифицира като „исторически: движима вещ, свързана с исторически събития", съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКН, подлежи на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н-3/03.12.2009 г. на Министерството на културата и е на стойност 700 лева; 3/ еднозаряден пистолет кал. 5,6 мм /кал. 22/ е автентичен, представлява движима културна ценност съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за културното наследство, класифицира се към период „от ново и най-ново време", съгласно чл. 52 от ЗКН, а според научната и културна област се класифицира като „исторически: движима вещ, свързана с исторически събития", съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКН, подлежи на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н-3/03.12.2009 г. на Министерството на културата и е на стойност 750 лева; 4/ револвер система „Соlt", модел 1851 г., калибър 36 е автентичен, представлява движима културна ценност съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за културното наследство, класифицира се към период „възрожденски", съгласно чл. 52 от ЗКН, а според научната и културна област се класифицира като „исторически: движима вещ, свързана с исторически събития", съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКН, подлежи на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н-3/03.12.2009 г. на Министерството на културата и е на стойност 1500 лева; 5/ пушка „Пийбоди - Мартини", с фабричен номер № 178711, кал. 11,43 мм е автентична, представлява движима културна ценност съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за културното наследство, класифицира се към период „възрожденски съгласно чл. 52 от ЗКН, а според научната и културна област се класифицира като „исторически: движима вещ, свързана с исторически събития" съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКН, подлежи на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н- 3/03.12.2009 г. на Министерството на културата и е на стойност 2000 лева.

От заключението на изготвената във фазата на съдебното производство графическа експертиза (л. 393-394 от делото) се установява, че подписите в графи „свидетел/пострадал" и в белите полета на изследвания протокол за разпит на свидетел от 23.08.2019 г. на л. 21- 214 от ДП са положени от св. К. Л..

В съдебното производство с цел изясняване на въпроса дали дългоцевно огнестрелно оръжие Винтовка „Крнка", без фабричен номер, с фабричен калибър 15,24 мм представлява огнестрелно оръжие е допуснато изготвянето на балистична експертиза, от чието заключение се установява, че същото е преработено единствено за използването му с халосни боеприпаси, явява се салютно и акустично и не се определя като огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ.

В хода на съдебното следствие е допусната и съдебно-археологическа експертиза (л. 562 от съдебното производство), от заключението на която се установява, че при изследването на „сабя източен тип с ножна" се констатира, че острието е изработено от стомана, автентична е, произведена е на Балканите или в рамките на Османската империя през 19 век, единствено предпазителят е съвременна изработка и е добавен вторично към останалата част от сабята. Касае се според експертизата за движима културна ценност по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 53, ал. 3 от ЗКН, която се класифицира от период „възрожденски" съгласно чл. 52 от ЗКН.

Възприетите от първата инстанция фактически положения относно авторството на деянията и начина на извършването им са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК е анализирал обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, заключенията на приетите по делото експертизи и подробно е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на показанията на свидетелите и в кои части, както и защо частично е кредитирал обясненията на подсъдимия. Във въззивната инстанция беше проведено въззивно съдебно следствие и отново бяха разпитани свидетели, назначена беше комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза и бяха приети писмени доказателствени материали. Въпреки събраните допълнителни доказателствени материали не са налице основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Изключение прави само установената фактология във връзка с това, че подс. И. Б. е държал повече от три археологически обекта и направените в тази връзка правни изводи. По това обвинение въззивната инстанция приема, че подс. И. Б. е държал три, а не повече от три археологически обекта и по долу ще бъдат изложени съображенията на въззивиня съд.

Решаващият първоинстанционен съд не е игнорирал задължението си да установи правилно фактите в случай, когато доказателствата разкриват някои несъответствия. Като е възприел подход на задълбочен анализ на доказателствените източници и ги съпоставил помежду им, първостепенният съд правилно ги е приел за несъмнено надеждна доказателствена основа, която допринася за изясняване на главния факт, но и от която могат да се извличат доказателства с контролно значение за оценката на достоверността на останалите доказателства, показанията на свидетелите, в частите им, в които не са противоречиви, а напротив са последователни и взаимодопълващи се.

Въззивният съд при направения собствен анализ на доказателствените източници не достигна до различни фактически и правни изводи.

По отношение на обвиненията за причинени леки телесни повреди на полицейски органи, а именно на К. В. Л., М. П. К. и К. Н. Р..

Във връзка с тези обвинения авторството на деянията, механизмът на извършването им и субективната им страна се установяват от показанията на свидетелите, включително очевидци, които са в корелация

със заключенията на приетите по делото експертизи, от които се извежда също и видът и характерът на причинените на пострадалите Р., К. и Л. телесни увреждания, както и механизма на причиняването им.

По отношение на обвиненията за причинени на полицейските органи леки телесни повредени показания са дали пострадалите К. В. Л., М. П. К. и К. Н. Р., а също свидетелите Е. С., Т. Т., Д. Г., С. Б. /майка на подсъдимия/, а във въззивната инстанция и Г. Б. /съпруга на подсъдимия/. Неколкократно обяснения е дал и подс. И. Б..

Като е отчел двояката природа на обясненията на подсъдимия - като доказателствено средство и средство за защитата, първостепенният съд ги е подложил на внимателен анализ и с основание е приел, че те следва да се кредитират частично.

Така твърденията на подсъдимия, че на 09.07.2019 г. не е разбрал, че лицата, които са влезли в дома му са били полицейски служители, поради което и оказал съпротива (в хода на която практически те получили телесни наранявания) единствено, за да защити себе си, майка си и приятелката си, се опровергават, както от показанията на свидетелите Р., К. и Л., така и от заключенията на приобщените по делото СМЕ, от които се установява не само видът и характерът на телесните увреждания, причинени на пострадалите Р., К. и Л., но и механизмът на тяхното получаване - а именно от действието на твърди, тъпи предмети, като добре отговарят да са получени по начина и времето, съобщени от пострадалите лица. Ето защо, поради двойствената правна природа на обясненията на подсъдимия и несъответствието им с останалите доказателствени източници, първият съд правилно е приел, че в тази части те представляват средство за защита, но не са годни да бъдат поставен в основаната на фактическите и правни изводи на съда. Безспорно подсъдимият има право да даде такива обяснения каквито сметне за добре в подкрепа на своята защитна теза. Съдът обаче няма задължение да им се довери, след като те са опровергани от други доказателствени източници, които са еднопосочни и взаимодопълващи се, както е в конкретния случай.

Като е съпоставил обясненията на подс. И. Б. с останалите доказателства и доказателствени средства първоинстанционният съд с основание е счел, че разказаното от подсъдимия е недостоверно в частта, в която твърди, че не е проявявал агресивно поведение по отношение на свидетелите Р., К. и Л., а нанесените удари са били причинени неволно и при самозащита. Тези твърдения обаче са неправдоподобни и неверни, тъй като са в противоречие от една страна със заявеното от свидетелите Р., К. и Л., включително дадени на фазата на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, които ясно и безпротиворечиво във времето възпроизвеждат с точност какво е било поведението на подсъдимия, както и в кой момент са се легитимирали като служители на полицията, а от друга и със заключенията на приетите по делото СМЕ, които установяват механизма на причиняване на уврежданията на пострадалите Р., К. и Л.. Този механизъм е изведен от обективните находки на уврежданията, намерили отражение в експертните заключения на приетите по делото СМЕ. Така при съпоставката им с показанията на пострадалите ясно се очертава пряка причинно - следствена връзка между нанесените от подсъдимия И. Б. целенасочени удари със значителна сила и съставомерните увреди на пострадалите Р., К. и Л..

Във връзка с цитираните обвинения правилно първият съд е поставил в основата на доказателствените си изводи показанията на свидетелите Р. К. и Л., защото те се последователни, логични, еднопосочни, взаимодопълващи се, а и подкрепени с други доказателствени източници. Те именно са най-достоверен източник на информация, тъй като лично са възприели поведението на подсъдимия и проявената от него агресия, наложила и съдействие от други полицейски служители, а и заявеното от тях не е изолирано, а намира солидна опора в в заключенията на приетите по делото СМЕ и обективните находки във връзка с телесните увреждания, а също и в показанията на свидетелите Т. Т., Д. Г. и Е. С.. Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите Р., К. и Л. са подложени от решаващия съд на критичен анализ, доколкото тези свидетели са пострадали от престъпленията срещу тях и биха могли да дадат информация, която да обслужи техните лични интереси. Обстоятелството, че посочените свидетели са и пострадали от престъпленията, осъществени спрямо тях обаче не означава априори, че техните показания са тенденциозни и недостоверни, за да бъдат изключени като надежден доказателствен източник.

Нужно е да се подчертае, че в настоящия случай обективно не се констатира никаква тенденциозност, предубеденост или недобросъвестност или изопачаване на факти в показанията, депозирани от свидетелите Р., К. и Л.. Напротив, техните показания са в пълно съответствие с показанията на свидетелите Т. Т., Д. Г. и Е. С., взаимно се допълват от тях и се отличават с устойчивост и последователност. Важно е, че техните показания са и в съответствие и корелация с обективните находки –/причинените им увреждания/ и описаното и анализирано в заключенията на приетите по делото СМЕ, които очертават и механизма на причиняване на нараняванията, който кореспондира със съобщеното от пострадалите свидетели за начина на причиняване на уврежданията им от страна на подсъдимия.

В показанията си пред първия съд пострадалите свидетели демонстрират добре запазени спомени за събитията, разиграли се в дома на подс. И. Б., където са били изпратени за да осигурят извършаването на претърсване във връзка с получен сигнал за държани от него културни ценности, като детайлно и подробно описват поведението на подсъдимия, който на инкриминираната дата се е намирал в дома си, а когато установил, че на вратата на дома му се намират полицаи, направил опит да се скрие в банята в жилището.

Правилно решаващият съд е подчертал, че свидетелите Р., К. и Л. и най-вече К. възпроизвежда още конкретните причини, дали му основание да прецени поведението на подс. Б. като подозрително и което е станало причина да влезе в банята, където забелязал Б. да влиза. Това от своя страна предизвикало проява на свръхреакция от страна на подсъдимия, непровокирана агресия, прераснала във физическа саморазправа.

Въззивният съд също кредитира показанията на пострадалия К., който категорично е заявил, че подс. Б. е влязъл в банята след като е установил присъствието на полицейските служители на прага на дома му, както и причините, които са го накарали да го последва в помещението. Тук е нужно да се отбележи, че от страна на майката и съпругата на подс. И. Б. са положени много усилия да предложат друга версия за това кога подсъдимият е влязъл в банята, от кого е бил последван и как е бил изведен от там, но техните показания са противоречиви и неточни и ще бъдат обсъдени по-долу.

Що се отнася до безпричинно агресивното поведение на подсъдимия важно е да се посочи, че при всичките разпити в хода на производството пострадалите свидетели Р. и К. еднопосочно поддържат, че подс. Б. е нанесъл два удара е дясна ръка свита в юмрук в лявото слепоочие и лявата буза на лицето на св. Л., притискал с врата лявата ръка на св. К. в областта на лакътя и го съборил на земята и нанесъл удар с дясната си ръка, свита в юмрук в корема на св. Р. и единствено поради ескалиращата агресия са били принудени да го изведат от банята, да го повалят на пода в коридора на жилището и да използват помощни средства. Свидетелите излагат пред съда ясни спомени и за причинените им удари, а св. Л., който макар да сочи, че не помни подробности около инцидента, след прочитане на показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство заявява тяхната истинност.

Правилно решаващият съд с оглед проверка достоверността на показанията на пострадалите свидетели, ги е съпоставил със заключенията на СМЕ относно механизма на извършване на деянията - притискане с вратата на банята и нанесени удари в областта на корема на Р. и лявото слепоочие и буза на Л.. С основание е констатирано, че показанията на свидетелите напълно кореспондират на данните, удостоверени от независими медицински специалисти при прегледите им същия ден, издадената медицинска документация от УМБАЛСМ „Пирогов", както и съдържанието на изготвените в хода на досъдебното производство съдебно - медицински експертизи, от заключенията на които се установява съответствието на характера на получените телесни увреждания с описаните от пострадалите механизми на получаването им.

Така показанията на пострадалите се очертават като логични последователни, времево устойчиви, вътрешно непротиворечиви, и допълващи се с показанията на свидетелите. Е. С., Т. Т. и Д. Г., които също съобщават, че са оказали съдействие за задържането на подс. Б., когато се е стигнало до физическо съприкоснование между него и полицейските служители и в последствие узнали, че са им били причинени телесни увреждания.

С основание решаващият съд е посочил, че пред първата инстанция единствените показания, които подкрепят лансираната от от защитника на подс. И. Б. теза за оказана съпротива на тримата полицейски служители поради липса на яснота относно длъжностното им качество и страх да не наранят него и близките му, са тези на майката на подсъдимия - св. С. Б.. Въззивният съд се солидаризира с приетото от първата инстанция, че не може въз основа на тези гласни доказателстевни средства да гради изводите си относно случилите се на 09.07.2019 г. в дома на подсъдимия събития, доколкото поради близката си родствена връзка е напълно нормално майката на подсъдимия да се опитва да омаловажи поведението на сина си и на практика да го защити, като предложи различен мотив за причиняването на нараняванията на пострадалите полицейски служители (поради недоразумение).

Тук е мястото да се направят някои уточнения и да се доразвият доводите на първия съд за това, че показанията на майката на подсъдимия в тази част не следва да бъдат кредитирани. На първо място те са вътрешно противоречиви. В началото на разпита св. С. Б. е казала, че мъжете, които позвънили на вратата са заявили, че са от полицията, а един от полициите й показал картата си, която била на врата му. Тя я приближила, за да я огледа, защото била силно късогледа. Към края на разпита, заявила, че не е чула думата полиция. Така за св. С. Б. е било безпределно ясно, че хората, които са позвънили на вратата и са влезли в апартамента са полицейски служители, а противоречието в показанията й се дължи на това, че желае да защити сина си. На второ място показанията на тази свидетелката са в противоречие с обясненията на подсъдимия по отношение на няколко обстоятелства. Подс. И. Б. е заявил, че е станал рано около 6,30 ч. – 7,00 ч. и отишъл в банята. Майка му пък сочи, че часът е бил 7,48 и тя отворила врата, тъй като очаква пратка /неясно каква в този ранен час/. На въпроса на полицейските служители дали И. Б. е в къщи, тя отговорила, че е в къщи, но спи и това се случва според свидетелката около един час по-късно от времето, за което подсъдимия е заявил, че е бил в банята и нищо не е чул поради течащата вода. След това св. С. Б. е заявила, че подс. И. Б. е бил облачен с потник и гащи, а подсъдимият е изтъкнал, че е бил само по гащи.

Налице са несъответствия и противоречия между показанията на св. С. Б. и св. Г. Б. /понастоящем съпруга на подсъдимия/. Св. Г. Б. пред първата инстанция се е възползвала от правото си да не дава показания. По изрична молба на защитата и със съгласието на свидетелката, тя беше разпитана от въззивния съд.

Св. Г. Б. разказва, че било рано сутринта, около 7,00 часа, тя се оправяла в стаята, а подсъдимият бил в банята. Чула шумове в коридора, но не обърнала внимание, тъй като чакали куриер. След като чула необичайните шумове и блъскане и пъшкане се обърнала. Вратата на банята се виждала и тя съзряла, че пред вратата на банята стои огромен мъж, висок около 1,90 м. , с неуниформено облекло. В това време майката на И. била в коридора. По-късно уточнява, че била около огледалото. В същото време от банята излязъл друг мъж заедно с И.. Пред вратата на банята го повалили на земята и започнали да го удрят с юмруци и ритници. Откъм входната врата дошъл и трети човек – униформен и тогава го натиснали за врата и му сложили белезници. И го оставили да седи на земята. Доста време им отнело докато го съборят на земята. Опитала се да говори с И., но той не разбирал какво говори. Бил много неадекватен.

Св. С. Б. пресъздава този епизод по различен начин. Заявява, че полицаите влезли в апартамента и започнали да отварят врати. Видяла полицай Р. да влиза в банята и му казала да не влиза, защото това е баня. Той не й обърнал внимание и влязъл. Тя стигнала до вратата на банята и започнала да чука на вратата и искала да влезе, но не успяла, защото била като подпряна. Имало вътре някаква патардия. Хората, които влезли зад нея, започнали да я тикат към детската стая. Не споменава пред вратата на банята да е стоял огромен мъж, висок около 1, 90 м. След това съобщава, че вратата на банята отворил полицай К. и отвътре извлекли И. /неясно кои, още повече, че пред това свидетелката е заявили, че в банята е влязъл полицай Р.. Съобщава, че повалили сина й на земята и започнали да го удрят с юмруци и ритници. След това съобщава, че Г. седяла на ръба на спалнята като вцепенена, което пък е в противоречие със заявеното от св. Г. Б. за нейното лично поведение.

Очевидно е, че показанията на посочените две свидетелки са насочени да подпомогнат защитната теза на подсъдимия, че не е знаел, че в апартамента са влезли полицаи и да преекспонират насилието от страна на полицейските служители. Въпреки, че свидетелките се опитват да напасват дори някои детайли, то опитът им не е достатъчно успешен, защото влизат във вътрешни противоречия и несъответствия за един и същи епизод от случилото се, което показва и тенденциозността на показанията им. Те всъщност са в противоречие и с част от обясненията на подсъдимия, което беше посочено по-горе. От друга страна опитът на подсъдимия да подчертае колко е слаб и беззащитен спрямо едрите и здрави полицейски служители е в противоречие с казаното от св. Г. Б. за доста добра съпротива от страна на подсъдимия и заявеното от нея „доста време им отне докато го съборят на земята”. Във връзка със съобщеното от подсъдимия, а също и от неговата майка и съпруга, за удари със значителна сила от страна на полицаите с юмруци и ритници в различни части на тялото на подсъдимия, то това описание не съвпада в пълна степен с отразеното в заключението на СМЕ за подсъдимия и описаните наранявания. Вярно е, че по тялото на подсъдимия са констатирани различни травми, но те не са дължат на целенасочен побой с голяма сила, нанесен от полицейските служители. Установява се както от обясненията на подсъимия, така и от показанията на свидетелките С. Б. и Г. Б., подс. И. Б. е оказал яростно съпротива, при което напълно естествено и полицейските служители са използвали сила, за да преустановят нападението от страна на подсъдимия и да му поставят белезници.

Следа да се посочи също, че поначало св. С. Б. не отрича, че при влизането в дома й полицейските служители са се легитимирали, а това практически изключва възможността подс. Б. да не е бил наясно за това, че влезлите в дома -му лица са служители на МВР.

Правилно първият съд е противопоставил на защитната теза разказаното от почти всички изпратени на адреса полицейски служители, които са категорични, че са се

представили още при отварянето на вратата на апартамента, легитимирали са се, показвайки служебните си карти, а дори след като св. К. последвал подс. Б. в банята, му извикал „Стой! Полиция!", в едната си ръка не спирал да държи картата си на служител на МВР, а след като в апартамента дошли за съдействие и униформени служители, подс. Б. продължавал да оказва съпротива и дори нанасял удари с ръката, на която се опитвали да му поставят белезници.

Въззивната инстанция се солидаризира с виждането на първостепенния съд, че не звучи убедително и сериозни да се твърди, че че при изпълнение на служебните си задължения, още повече когато те налагат влизане в чуждо жилище, служителите на МВР ще пропуснат да се легитимират по подходящ и достатъчно ясен за всички начин. Поради това и въззивният съд намира, че при влизането в дома на Б. свидетелите Р., К. и Л. са се представили и легитимирали по съответния ред. Етно защо е неприемливо да се даде вяра на лансираната версия от подсъдимия за оказана съпротива срещу полицейските служители поради липса на яснота относно служебното им качество, респективно при опит да защити себе си и близките си.

С оглед на всичко изложено въззивната инстанция намира за достоверни, последователни, правдоподобни и убедителни показанията на пострадалите свидетели и именно те могат да бъдат ползвани при изграждането на изводите на съда за фактите по делото.

Вярно е, че част от разпитаните полицейски служители по време на разпита им пред настоящата инстанция депозират схематични показания, възпроизвеждайки единствено общ спомен за случилото се (св. Е. С., св. Т. Т., св. Д. Г., а и св. К. Л.). Налице е известна липса на спомен относно хронологията на случилото се, действията на подсъдимия. Тази липса на спомен обаче, както правилно е отбелязал и първия съд е напълно естествена предвид изминалия сравнително дълъг период от време от датата на деянието до разпита на свидетелите пред първостепенния съд и напълно нормалното за такава ситуация объркване и смущение, а и факта, че ситуацията е била динамична. Въззивният съд споделя изложените в тази връзка от първата инстанция доводи, поради което и не необходимо дословно да ги преповтаря.

Следва да се отбележи отново, че установените несъответствия в показанията на тези свидетели пред съда и тези депозирани пред органите на досъдебното производство, свързани с хронологията и детайлите на събитията по време на процесния инцидент са отстранени по реда на чл. 281 от НПК. Констатираната липса на ясен спомен за случилото се в показанията на тези свидетели не внася съмнение в достоверността на изложеното от тях, доколкото по отношение на основните факти, включени в предмета на доказване, а именно авторството и механизма на осъществяване на деянието се установява устойчивост, еднопосочност и категоричност.

Правилно решаващият съд е преценил, че следва да даде вяра на показанията на свидетелите К. Л., Е. С., Т. Т., дадени пред орган на досъдебното производство, доколкото те са депозирани в по-близък времеви период от момента на развилите се събития, за които се отнасят, поради което и съвсем естествено е случилото се да бъде пресъздадено по пълноценно и по-подробно. Нужно е да се посочи, че в съдебно заседание свидетелите изрично заявяват, че поддържат изложеното по време на проведения разпит пред разследващите органи. От друга страна показанията на посочените свидетели са в корелация с показанията на пострадалите Р. и К., дадени пред съда в хода на съдебното следствие, както и с констатациите на експертите, обективирани в приложените по делото заключения на приетите по делото съдебномедицински експертизи.

С основание първият съд е дал вяра и на показанията на свидетелите, отзовали се на мястото на инцидента, за оказване на медицинска помощ включително и на подс. И. Б. (в това число показанията им от ДП, приобщени по надлежния ред). Поначало не са налице обективни причини нито първият съд, нито въззивната инстанция да счете, че е налице предубеденост или заинтересованост у тези свидетели, поради което те следва да бъдат кредитирани. Тези свидетели дават информация за повода, по който са били изпратени на адреса, състоянието на заварените на място лица в това число и това на подс. Б., за който се установява, че е бил в силно емоционално състояние поради преживяването на стрес, което обаче не е била сериозно и още по-малко животозастрашаващо. Липсват каквито и да било обстоятелства, които да поставят под съмнение достоверността и обективността на показанията, депозирани от тези лица.

С оглед на изложеното по-горе, възприето след цялостен анализ на доказателствените източници, въззивната инстанция намира за несъстоятелни възраженията на защитата, че подсъдимият не е знаел, че в апартамента влизат полицейски служители и, че той оказал правомерна съпротива срещу тях с цел самоотбрана и защита на близките си. Впрочем неоснователно се твърди от защитата, че първият съд не е отговорил на оплакванията, напрени в тази насока.

В хода на въззивното съдебно следствие беше назначена и комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза, която въззивният съд възприема като изготвена от компетентни вещи лица с необходимите специални знания в съответна научна област и която е отговорила пълноценно и задълбочено на поставените въпроси. Липсват и обективни основания за предубеденост или пристрастност на вещите лица.

От заключението на цитираната експертиза, а и от разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че липсват аргументи, за де се приеме, че към момента на деянието, в което подс. И. Б. е обвинен и към момента на освидетелстването той не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Посочено е, че хипотезата за разгръщане на физиологичен афект е много малко вероятна в сравнение с хипотезата за разгръщане на интензивна гневно – възбудна - аргресивна реакция. Отбелязано е, че описанията на майката и годеницата на подсъдимия, описват детайли, които само донякъде наподобяват фазите на физиологичния афект. Остават нетипични обаче детайлите относно напълно загубения спомен /не променени, а липсващи възприятия/, наред с осмислянето на желанието да защити себе си и близките си /а не хаотична възбуда и агресия/, както и някои достатъчно детайлни описания на поведението на полицаите.

Като се отчетат анализираните от вещите лица медицински критерии относно физиологичния афект и като се вземе предвид, че според трайната съдебна практика наличието или липсата на афект и предимно фактически въпрос, то въззивният съд не намира никакви обективни данни за наличието афект. Както беше посочено както първият съд, така и вззивният намират, че подсъдимият е знаел, че в жилището са влезли полицейски служители, за да изпълнят служебните си задължения, а при това положение, той е упражнил по отношение на тях противоправна и ненужна агресия. От друга страна, както е посочено в експертизата правните категории уплаха и смущение, съобразно наличните по делото доказателствени материали и съобразно получените при освидетелстването психиатрични и психологични резултати, намират само някои частични основания за обсъждането им.

По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 278а, ал. , вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Във връзка с посоченото по-горе обвинение от водещо значение са показанията на св. А. Д.. С основание решаващият съд е приел, че тези гласни доказателствени средства, които не са изолирани, а се подкрепят и от други доказателствени източници, могат да бъдат кредитирани, тъй като са последователни, логични, добросъвестни, насочени към изясняване на фактологията по делото, а и липсват обективни основания за недобросъвестност от страна на свидетелката или за нейна предубеденост или заинтересованост от изхода на делото. Показанията на посочената свидетелка са анализирани прецизно от първостепенния съд, съпоставени са с други доказателствени материали и правилно е прието, че въз основа на тях и допълващите ги доказателствени източници се налага извода, че подс. И. Б. е отчуждил като е продал на св. А. Д. пръстен-ключ за преносимо сандъче, изработен от медна сплав с масивен работен край и отчупен фрагмент от халката за сумата от 15 лв. и й е предложил за отчуждаване книгата „Месецослов всего лета, Москва: Синодалная типография, 1861 г.".

След цялостен анализ на показанията на св. А. Д. първата инстанция правилно се е доверила на показанията на тази свидетелка относно причината, която е наложила да се свърже с подс. Б., представяйки се за друго лице, начинът по който е установила контакт с подсъдимия, съдържанието на проведената между тях кореспонденция посредством приложението ViЬег, поводът за тяхната среща и случилото се по време на нея, както и начинът и причината поради които подс. Б. е преустановил комуникацията си със св. Д.. За тези обстоятелства показанията на цитираната свидетелка намират опора и в заявеното от свидетелите М. Д. и М. С. (колкото и оскъдна да е информацията, която им е станала известна във връзка със случилото се), но са в синхрон и с представената от св. Д. разпечатка на кореспонденцията й с подс. Б. чрез приложението ViЬег, чието съдържание св. Д. е потвърдила пред първостепенния съд при предявяването й по реда на чл. 284 НПК, от приобщеното по делото и предявено на страните веществено доказателство - пръстен-ключ, предаден от нея доброволно, след като го е закупила от подсъдимия Б. и заключението на изготвената по делото археологическа експертиза, установяваща стойността му като културна ценност.

Показанията на св. А. Д. за получен в медията, в която работела сигнал за извършвана от подс. Б. противозаконна дейност, свързана с търговия е културни ценности и противозаконно държане на огнестрелни оръжия, за установения от нея контакт с подсъдимия като се представила за жена на име М., както и че поискала да купи подарък за приятеля си с археологическа стойност са подробно обсъдени от първия съд, без да бъдат тълкувани превратно. Във връзка с това първоинстанционният съд е проследил и описал и поведението на подсъдимия, който е изпратил на свидетелката снимки на притежавани от него предмети, сред които такива притежаващи качеството на културни ценности. Изпратил й снимка на пръстен-ключ за преносимо сандъче, изработен от медна сплав с масивен работен край и отчупен фрагмент от халката, на книгата „Месецослов всего лета, Москва: Синодалная типография, 1861 г.", както и множество хладни и огнестрелни оръжия, сред които сабя, източен тип с ножна, сабя, кавалерийска немска „Ерзац" с ножна, еднозаряден пистолет кал. 5,6 мм /кал. 22/, револвер система „Соlt", модел 1851 г., калибър 36, пушка „Пийбоди - Мартини". В хода на проведената кореспонденция подс. И. Б. заявил, че цената на оръжията е висока, както и че не всички се предлагат за продажба, като някои от тях са част от личната му колекция. Съдът е описал и срещата между двамата, при която подс. Б. продал на св. Д. пръстена-ключ за сумата от 15 лева и се разбрали да се срещнат отново, когато тя да избере и закупи още вещи като подарък за приятеля си. Кореспонденцията била преустановена, тъй като подс. Б. узнал по неустановен по делото начин за това, че свидетелката в действителност не се интересува от закупуване на културни ценности, а провежда журналистическо разследване. Както правилно е подчертал решаващият съд, тези обстоятелства са изцяло подкрепени от разпечатките на проведената между тях кореспонденция, включително на изпратените от подсъдимия снимки на различни предмети, за част от които е било установено, че представляват културна ценност.

Тук следа да се отбележи, че възраженията на защитата, че с оглед съвременните технологии са възможни различни манипулации в различни приложения, въззивният съд намира за несъстоятелни в конкретния случай. Безспорно различни манипулации са възможни, но в настоящия казус липсва каквато и да било обективна находка за това. От друга страна обективния прочит на показанията на св. А. Д. показва единствено нейната добросъвестност и желание да разкрие действителното положение на нещата, без преувеличения или злоупотреби. Св. А. Д. е обикновен журналист, в обикновена медия, която е провела журналистическо разследване, за да разкрие истината по повод на подадения сигнал. По делото не се констатира някаква лична заинтересованост на свидетелката, някакво познанство с подсъдимия или неговото семейство с неблагоприятни емоции за свидетелката, или пък някаква злонамереност. Напротив показанията на свидетелката се отличават с изключителна прецизност, последователност, демонстрират желание всички събития да бъдат възпроизведени максимално точно. В показанията си свидетелката изрично уточнява нещата, за които не е сигурна или пък не може да даде точни показания. В тази връзка и водена от желание коректно да пресъздаде фактите, е посочила изрично, че не е разбрала кои от оръжията, изпратени й на снимки от подс. Б. са й били предлагани от него за продажба и кои не. С оглед на всичко изложено и въпреки, че подс. Б. и отправил заплахи към св. А. Д., след като е разбрал, че журналист, показанията на свидетелката не могат да бъдат възприети като необективни и недостоверни, тъй като, както вече беше отбелязано, от показанията на свидетелката, ясно проличава стремежът й за възпроизвеждане на събитията с максимална точност. Обективно не се съзира и опит за преувеличаване от страна на свидетелката, защото при предявяване на разпечатките от кореспонденцията, тя изключително добросъвестно е съобщила кое й е било предложено за продажба и за кои предмети не може да даде точни сведения.

Аргументите на защитата за заинтересованост на св. А. Д., тъй като медията, в която тя работела, била ангажирана в медийни атаки срещу бащата на подс. И. Б. са обсъдени подробно от първия съд, който с основание не ги е споделил и не следва да се преповтарят дословно и от въззивната инстанция. Нужно е да се допълни единствено, че фиксацията от страна на самия подсъдим и на защитника му, върху общественото и служебно положение на бащата на подсъдимия е напълно необяснимо, тъй като бащата на подсъдимия не е нито единствения кмет на малък град в Р. България, нито пък е единствения депутат в държавата. По делото липсват конкретни и убедителни данни за „неправомерно преследване” на бащата на подсъдимия от различни медии. Отделно от това подс. И. Б. е съвсем различен човек, пълнолетен, вменяем и отговорен за постъпките си. Той е различна личност с различни социално и обществено положение. Не са налице обективни и конкретни данни за желание за злепоставяне или набедяване на подс. И. Б. от неясно кого и по неясни причини, свързани с поведението на неговия баща.

Ето защо доводите за недобросъвестност в работата на св. А. Д. като журналист или пък за изопачаване на истината от нейна страна, мотивирана от идеята да навреди на бащата на подс. Б., звучат напълно неправдоподобно, а и са лишени от обективна основа. Такива твърдения не се съдържат и в показанията на колегите на св. А. Д. - свидетелите М. Д. и М. С..

Отделно от изложеното по-горе следва да се посочи, че нито от показанията на св. Д., нито от другите гласни доказателствени средства, нито от разпечатката на кореспонденцията между подс. Б. и св. Д. чрез приложението Vibег, не се установява подс. Б. да е предлагал за отчуждаване конкретни хладни и/или огнестрелни оръжия. Действително той й е изпратил снимки на саби, пушки и револвери в контекста на провеждания между тях разговор и заявеното от нея желание да закупи предмети с археологическо значение и стойност, но също така е вярно, че подсъдимият изрично е показал, че не всички от тях се предлагат за продажба, а някои от тях са част от лична колекция. Ето защо първият съд правилно е приел, че по делото не е установено дали и колко от оръжията са били конкретно предлагани от подс. Б. за отчуждаване на друго лице и още по-малко на св. Д., респективно не може да бъде установено дали те изобщо представляват културна ценност.

По отношение на намерените и иззети културни ценности, огнестрелни оръжия и боеприпаси.

Във връзка с намерените и иззети културни ценности, огнестрелни оръжия и боеприпаси, решаващият съд подробно е анализирал показанията на свидетелите В. Г. и П. Б., които са дали показания относно установените и отразени в протокола за претърсване и изземване от дома на подс. И. Б. в гр. София обстоятелства. Видно е от показанията на свидетелите, че те еднопосочно и последователно са разказали за това, че претърсването и изземването е било проведено в тяхно присъствие, видели са намирането на предмети, които по собствените им показания оприличават на старинни. Свидетелите са категорични, че всички вещи и предмети са били намерени в тяхно присъствие и са им били специално показвани преди да бъдат описани в протокола за проведеното действие по разследването. Безспорно се установява от всички посочени гласни доказателствени средства, че при извършеното претърсване и изземване е присъствал подс. Б., приятелката му и майка му.

С основание съдът е дал вяра и на протоколите за претърсване и изземване и особено тези от двете жилища, находящи се съответно в гр. •••, ж.к. „•••", ул. „•••", № *, вх. *, ап. * и в гр. •••, ул. „•••", № *, за които е било дадено предварително разрешение е определение на съдия при СГС, по реда на чл. 161, ал. 1 от НПК. Въззивният съд също ги намира за годни доказателствени средства, тъй като процесуално- следствените действия по чл. 161 от НПК са били законосъобразно извършени. Този извод се основава на категоричните показания, както на свидетеля Г., така и на свидетеля Б., които заявяват, че действията по претърсването и изземването на веществените доказателства са били извършвани пред тях, в тяхно присъствие.

Първоинстанционният съд е изложил пространни съображения в тази връзка, които въззивният съд няма основание да не ги сподели, поради което намира за излишно да ги преповтаря.

Нужно е да се отбележи също, че процесуалната годност на извършените действия по разследването и намерените в хода на провеждането им вещи поначало не се оспорва от страните.

Всъщност подс. И. Б. не отрича намирането на инкриминираните вещи в дома му, но оспорва тяхната автентичност или характерът им като културна ценност поради тяхната масовост, или пък това чия собственост са. От своя страна родителите на подсъдимия - св.С. Б. и св. Н. Б. също лансират версията, че намерените в жилищата вещи не са собственост на подсъдимия.

Правилно първият съд е приел, че не може априори да отхвърли като недостоверни показанията на посочените свидетели единствено поради факта, че като родители на подс. Б. те са пристрастни и желаят да го оневинят. Именно поради особената близост на свидетелите С. Б. и Н. Б. с подсъдимия, решаващият съд е анализирал показанията им с нужното внимание и ги е съпоставил прецизно с останалите доказателствени източници. Както пред първия съд, така и пред въззивната инстанция показанията на св. С. Б. се отличават с прекомерна емоционалност, като прави изявления, че част от намерените вещи са купувани от нея или че ги е получила в наследство от възходящи нейни роднини, както и че пистолетът е намерен в нейния кабинет. Тези нейния показания са напълно разбираеми.

Въпреки тях обаче с основание първият е приел, че намерените в дома, обитаван от подс. Б. в гр. София вещи - културни ценности, огнестрелно оръжие и боеприпас са държани именно от подсъдимия. Както правилно е подчертал решаващият съд обстоятелството чия собственост са вещите и дали са получени като подарък или по наследство, няма никакво значение за повдигнатите на подс. И. Б. обвинения, тъй като, за да е съставомерно деянието не е необходимо вещите да са собственост на подсъдимия. Достатъчно е той да упражнява фактическа власт върху тях и да може да се разпорежда с тях, какъвто е случая с предложената за продажба от него на св. Д. книга „Месецослов всего лета, Москва: Синодалная типография, 1861 г.", за която св. С. Б. сочи, че е нейна и я е наследила от дядо си. о

Въз основа на съвкупността от доказателствени материали анализирани по-горе категорично се установява, че подс. И. Б. не само е знаел, че в дома му се намират предмети с археологическа и културна стойност, но част от тях е предложил на св. А. Д. за продажба, като ясно е подчертал пред нея, че това не е законно. Безпределно ясно е, включително от показанията на бащата и майката на подсъдимия, че той от ранна възраст се интересува от културни ценности, оръжия, включително и старинни, запознат е с тях, а по сведения на майка му, е ходил и на курс по стрелба. С оглед на изложеното въззивният съд се солидаризира с възприетото от първата инстанция, че независимо чия е била собствеността на инкриминираните вещи, именно подс. И. Б. е бил съпричастен към тяхното държане.

Що се отнася до намерената в портмонето на св. Г. Б. монета, то въззивната инстанция намира, че тази монета действително й е била подарена от св. С. Б. и вече е била собственост на св. Г. Б., а и в нейна фактическа власт. До този извод въззивният съд достигна след анализ на показанията на св. Г. Б., св. С. Б., които кореспондират и с отразеното в протокола за претърсване и изземване. В протокола за претърсване и изземване от 09.07.2019 г. е описано, че в дамска чанта, в червено портмоне са намерени свидетелство за управление на МПС с № 283796248 на името на Г. Т. Б.. В същото портмоне е намерена и иззета 1 бр. монета с неправилна форма и 1 бр. Метална фигурка – обект 10. В протокола е отразено също, че обекти 3, 4 и 10 са запечатани в полиетиленов плик в картон серия А 0330812. Посочените по-горе обекти са бил предмет на археологическа експертиза, изпълнена от вещото лице Ю. М.. В заключението е описано, че монетата е билонов скифат на имп. Мануил I Комнин /1143-1180 г./ Константинопол. Има неправилна форма при орязването на периферията. Тази монета е автентична движима културна ценност по смисъла на чл. 7, ал. 1 /археологическа/, но не е национално богатство. В експертизата са описани и другите културни ценности. Описаната монета според вззивния съд неправилно е била включена в предмета на обвинението спрямо подс. И. Б. за извършено престъпление по чл. 278, ал. 6 НК, а именно че е държал повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред. По делото от фактическа страна е установено категорично единствено, че подсъдимият е държал три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред. Въззивният съд приема, че описаната монета не е била държана от подс. И. Б. и не е била в негова фактическа власт, тъй като липсват обективни и пълноценни доказателства за това. Напротив, от показанията на св. С. Б. и св. Г. Б., подкрепени от протокола за претърсване и изземване безспорно се установява, че посочената монета е принадлежала на св. Г. Б.. За посоченото обстоятелство въззивният съд дава вяра на показанията на цитираните свидетелки, тъй като те са еднопосочни и безпротиворечиви, но също така и подкрепени с описаното в протокола за претърсване и изземване

Въззивният съд също дава вяра на показанията на св. Н. Б.. Той напълно добросъвестно изяснява, че през периода на 2019 г. подс. Н. Б. е живял на адреса в гр. ••• през уикендите, когато не е на училище, както и че жилището се ползва от него, родителите му и семейството му. Относно установените в дома му вещи, във връзка с които е повдигнато обвинение по чл. 278, ал. 1 НК и по чл. 339, ал. 1 от НК, а именно: сабя, източен тип с ножна; сабя, кавалерийска -немска „Ерзац" с ножна; еднозаряден пистолет кал. 5,6 мм /кал. 22/; револвер система „Соlt” модел 1851 г., калибър 36; пушка „Пийбоди - Мартини"; Винтовка „Крнка", без фабричен номер, с фабричен калибър 15,24 мм; еднозаряден пистолет с капсулно възпламеняване и предно пълнене, калибър 12 мм и еднозаряден пистолет с капсулно възпламеняване и предно пълнене, калибър 15 мм св. Н. Б. ясно изяснява, че те са негови и синът му е имал отношение към тези вещи единствено доколкото е знаел за тяхното съществуване.

Предвид на изложеното правилно е прието от първия съд, че не е доказано по несъмнен начин, както изисква законът, че именно подс. И. Б. е лицето, което е държало, т. е. упражнявало ефективно фактическа власт върху описаните по-горе вещи, намерени и иззети от жилището в гр. •••, в което преимуществено е живял баща му, а той го е посещавал основно през уикендите, както и че конкретно част от тях е предложил за продажба на св. А. Д., доколкото нито от нейните показания, нито от водената между тях кореспонденция, разпечатка от която се съдържа по делото, се установява дали и кои конкретно оръжия подс. Б. й е предложил за продажба.

Както първоинстанционният, така и въззивният съд не дава вяра на обясненията на подсъдимия И. Б. в частта, в която твърди, че изследваната от в.л. Златков сабя кавалерийска, немска тип „Ерзац" е съвременна изработка, доколкото в тази част заявеното от него противоречи на експертното заключение. Това обаче не е от съществено значение, защото тази сабя е била иззета от жилището в гр. •••, в което преимуществено е живял баща му, който е категоричен, че синът му е бил наясно с намиращите се в дома им вещи, но не е имал отношение към тях, респективно не ги е държал. Не се и установява по делото, че подс. И. Б. да е предлагал конкретно тази сабя за отчуждаване на св. Д., съдът не намира за необходимо да обсъжда детайлно този въпрос.

Решаващият съд не е пренебрегнал показанията на свидетелите И. К., Г. С. и М. Д., служители на ЦСМП, които се отзовали на сигнала и посетили адреса на подс. И. Б. в деня на задържането му, бил му е извършен преглед, който не показал някакво тежко състояние на здравето му. С основание първостепенният съд е кредитирал показанията на посочените свидетели, тъй като те кореспондират със заявеното от останалите свидетели за тези обстоятелства, а и отговарят напълно на експертното медицинско становище. Показанията на тези трима свидетели не внасят противоречие в доказателствения материал досежно съществените факти от предмета на доказване, доколкото те дават сведения за други обстоятелства.

В частта относно характера и предназначението на държаните, предложените за отчуждаване и отчуждени от подс. И. Б. вещи и предмети (културни ценности и огнестрелни оръжия), първата инстанция правилно е възприела и се е доверила на заключенията на приетите по делото експертизи, които са изготвени от компетентни вещи лица, с необходимите специални знания в съответна научна област и, които са дали пълноценни и обосновани отговори на поставените въпроси. по необходимия начин установяват техния вид и характер. Правилно първият съд във връзка с обясненията на подсъдимия, е подчертал, че поначало начинът на придобИ.ето им и целите, за които са били използвани те, е ирелевантен за съставомерността на деянията, за които е предаден на съд.

Правилно първостепенният съд е възприел изцяло и заключенията на приетите по делото СМЕ за пострадалите Р., Л., К., балистичните и допълнителните балистични експертизи, графическата експертиза, както и археологическите експертизи, допуснати в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, тъй като те са обективно и компетентно изготвени с оглед познанията на вещите лица – специалисти в съответните области, а липсват каквито и да било съмнения в тяхната безпристрастност.

С основание са кредитирани от първия съд и събраните по делото писмени и веществени доказателства, които са в синхрон с останалите доказателствени източници по делото.от правна страна:

Предвид на това, че въззивната инстанция напълно споделя възприетите от първия съд фактически положения във връзка с причинените телесно повреди на полицейските служители, то и правните изводи на въззивния съд не могат да бъдат по-различни.

1. Относно обвинението по чл. 131, ал.2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, с пострадал К. В. Л.

С огледа на възприетата по делото фактология правилна първостепенният съд е приел, че с деянието си подсъдимият И. Н. Б. е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият И. Б. е причинил с действията си на пострадалия К. Л. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като му нанесъл два удара с дясна ръка свита в юмрук в лявото слепоочие и лявата буза на лицето и съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Подсъдимият е нанесъл два удара с юмрук в областта на лявото слепоочие и лявата буза на служителя на 06 РУ - СДВР докато последният се е опитвал да помогне на св. М. К., да изведе подс. И. Б. от банята, където последният влязъл веднага след като установил, че в дома му влизат полицейски служители. Именно при тези действия на подсъдимия И. Б. е било причинено и нараняването на св. К. Л.. Ако подсъдимият беше изпълнил полицейското разпореждане, дадено му от св. К. и което е задължително - да да остане на място и беше позволил на полицейските служители да изпълнят задълженията си по закон, то не би се стигнало до използване на сила и помощни средства от страна на полицейските органи.

Според заключението на приетата по делото СМЕ, описаното нараняване на пострадалия К. Л. е получено в резултат на действието на твърд тъп предмет и може да бъде получено по време и начин, каквито съобщава свидетеля - в този смисъл съдът прие, че е налице пряка причинно - следствена връзка между действията на подсъдимия и причиненото на пострадалия увреждане на здравето.

Според заключението в резултат на нанесеното увреждане на св. К. Л. е било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което по своята правна същност представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

Правилно първата инстанция е счела, че са налице и основания за ангажиране наказателната отговорност на подс. И. Б. и по квалифициращия признак на престъплението. Телесната повреда е причинена на лице от състава на МВР- св. К. Л. - служител на 06 РУ - СДВР при и по повод на изпълнение на службата му.

От материалите по делото категорично се установява, че св. К. Л. е служител на МВР и на 09.07.2019 г. е изпълнявал служебните си задължения по осигуряване на жилището за предстоящото му претърсване. Сб. К. Л. влязъл в дома, в който живеел подс. И. Б. заедно с колегите си – свидетелите К. Р. и М. К., като за длъжностното му качество не е имало съмнение, тъй като се легитимирал не само устно, но и с представяне на служебна карта, която държал на видно място през цялото време. Тези действия на св. К. Л. са били изцяло в съответствие с изискванията на ЗМВР. Вместо да им се подчини обаче подсъдимият оказал съпротива, започнал да се държи агресивно и нанесъл юмручни удари в областта на лицето на св. К. Л.. В този смисъл по време на инкриминираното деяние св. К. Л. е изпълнявал служебните си задължения по реда на ЗМВР и именно при изпълнение на същите му е било причинено нараняването от подсъдимия И. Б.. По-горе беше обсъдено подробно, че подсъдимият ясно е съзнавал, че в дома му са влезли полицейски служители, които изпълняват задълженията си по закон. Поради това въззивният съд няма да преповтаря доводите си във връзка с възражението на подсъдимия и неговия защитник, че подс. И. Б. не е знаел, че в жилището се намират полицаи, а е смятал, че е той и близките му са нападнати от неясно какви субекти.

От субективна страна подс. И. Б. е действал при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици но също така и пряко ги е целял.

От субективна страна умисълът на подсъдимия И. Б. е обхващал и квалифициращия признак на деянието по чл. 131, ал. 2, пр.4-то, т.2 от НК, а именно че телесната повреда е причинена на лице от състава на МВР, при и по повод изпълнение на служебните му задължения.

2. Относно обвинението по чл. 131, ал.2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, с пострадал М. П. К.

Предвид на възприетите по делото фактически положения въззивният съд намира, че правилно първата инстанция е приела, че подс. И. Н. Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият И. Б. е причинил с действията си на пострадалия М. К. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като няколко пъти притиснал с врата лявата му ръка в областта на лакътя и го съборил на земята и съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Подсъдимият притискал с вратата на банята лявата му ръка в областта на лакътя и съборил на земята служителя на 06 РУ - СДВР докато последният се е опитвал да изведе подс. И. Б. от банята, където последният влязъл веднага след като установил, че в дома му влизат полицейски служители. Именно при тези действия на подсъдимия И. Б. е било причинено и нараняването на св. М. К.. Ако подсъдимият беше изпълнил полицейското разпореждане, дадено му от св. М. К. и което е задължително - да остане на място и беше позволил на полицейските служители да изпълнят задълженията си по закон, то не би се стигнало до използване на сила и помощни средства от страна на полицейските органи.

Съгласно заключението на приетата по делото СМЕ, описаното нараняване на пострадалия М. К. е получено по време и начин, каквито съобщава свидетеля - в този смисъл съдът прие, че е налице пряка причинно - следствена връзка между действията на подсъдимия и причиненото на пострадалия увреждане на здравето.

От експертното заключение е видно, че в резултат на нанесеното увреждане на св. М. К. е било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което по своята правна същност представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

Правилно първоинстанционният съд е счел, че следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подс. И. Б. и по квалифициращия признак на престъплението. Телесната повреда е причинена на лице от състава на МВР- св. М. К. - служител на 06 РУ - СДВР при и по повод на изпълнение на службата му.

Категорично е установено от материалите по делото, че св. М. К. е служител на МВР и на 09.07.2019 г. е изпълнявал служебните си задължения по осигуряване на жилището за предстоящото му претърсване. Св. М. К. влязъл в дома, в който живеел подс. И. Б. заедно с колегите си – свидетелите К. Р. и К. Л., като за длъжностното му качество не е имало съмнение, тъй като се легитимирал не само устно, но и с представяне на служебна карта. Действията на св. М. К. са били изцяло в съответствие с изискванията на ЗМВР. Подсъдимият обаче на се подчинил на полицейските разпореждания и оказал яростна

съпротива, започнал да се държи агресивно, притискал с вратата на банята ръката на пострадалия и го съборил го на земята. Несъмнено е, че по време на инкриминираното деяние св. М. К. е изпълнявал служебните си задължения по реда на ЗМВР и именно при изпълнение на същите му е било причинено нараняването от подсъдимия И. Б..

От субективна страна подс. И. Б. е действал при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици на също така и пряко ги е целял. Подсъдимият неизбежно е съзнавал, че притискайки с вратата на банята лявата ръка на пострадалия М. К. в областта на лакътя и събаряйки го на земята ще му причини нараняване от този вид и характер.

От субективна страна умисълът на подсъдимия И. Б. е обхващал и квалифициращия признак на деянието по чл. 131, ал. 2, пр.4-то, т.2 от НК, а именно че телесната повреда е причинена на лице от състава на МВР, при и по повод изпълнение на служебните му задължения. За това, че подсъдимият съвсем ясно е съзнавал, че оказва съпротива на полицейски служители при изпълнение на служебните им задължения, съображения бяха изложени по-горе, поради което и не се налага да бъдат преповтаряни.

3. Относно обвинението по чл. 131, ал.2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, с пострадал К. Н. Р.

С оглед на възприетата фактология с основание първостепенният съд е приел, че подсъдимият И. Н. Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

От обективна страна подсъдимият И. Б. е причинил с действията си на пострадалия К. Р. болка и страдание, като му нанесъл юмручен удар в областта на корема и съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Подсъдимият е нанесъл удар с юмрук в областта на корема на служителя на 06 РУ - СДВР докато последният се е опитвал да помогне на св. М. К. и св. К. Л., да поставят на подс. И. Б. белезници. Именно при тези действия на подсъдимия И. Б. е било причинено и нараняването на св. К. Р.. Вместо да изпълни полицейското разпореждане и да остане на място, подс. И. Б. е предпочел да се съпротивлява яростно и да използва сила срещу св. Р. при изпълнение на служебните му задължения.

Съгласно заключението на приетата по делото СМЕ, описаното нараняване на пострадалия К. Р. е получено в резултат на действието на твърд тъп предмет и може да бъде получено по време и начин, каквито съобщава свидетеля - в този смисъл е налице пряка причинно - следствена връзка между действията на подсъдимия и причиненото на пострадалия увреждане на здравето.

От заключението на посочената експертиза е видно, че в резултат на нанесеното увреждане на св. К. Л. са били причинени болка и страдание, а това по своята правна същност представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал. 2 от НК.

Правилно първият съд е приел, че са налице основания за ангажиране наказателната отговорност на подс. И. Б. и по квалифициращия признак на престъплението. Телесната повреда е причинена на лице от състава на МВР- св. К. Р. - служител на 06 РУ - СДВР при и по повод на изпълнение на службата му.

Категорично се установява от материалите по делото, че св. К. Р. е служител на МВР и на 09.07.2019 г. е изпълнявал служебните си задължения по осигуряване на жилището за предстоящото му претърсване. Св. К. Р. влязъл в дома на подс. И. Б. заедно с колегите си – свидетелите К. Л. и М. К., като за длъжностното му качество не е имало съмнение, тъй като се легитимирал не само устно, но и с представяне на служебна карта. Тези действия на св. К. Р. са били изцяло в съответствие с изискванията на ЗМВР. Вместо да им се подчини обаче подсъдимият оказал съпротива, започнал да се държи агресивно и нанесъл юмручен удар в областта на корема на св. К. Р.. Несъмнено е установено, че св. К. Р. е изпълнявал служебните си задължения по реда на ЗМВР и именно при изпълнение на същите му е било причинено нараняването от подсъдимия И. Б..

От субективна страна подс. И. Б. е действал при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици на също така и пряко ги е целял. Подсъдимият неизбежно е съзнавал, че нанасяйки подобен директен юмручен удар в областта на лицето на пострадалия К. Р. ще му причини нараняване от този вид и характер.

От субективна страна умисълът на подсъдимия И. Б. е обхващал и квалифициращия признак на деянието по чл. 131, ал. 2, пр. 4-то от НК, а именно че телесната повреда е причинена на лице от състава на МВР, при и по повод изпълнение на служебните му задължения. За знанието на подсъдимия, че оказва съпротива срещу полицейски служители, които действат в изпълнение на службата си, съображения бяха изложени по-горе и въззивният съд не намира за необходимо да ги преповтаря.

4. Относно обвинението по чл. 278, ал. 6 от НК

Предвид на установените по делото фактически положения от въззивния съд във връзка с държане на археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по предвидения нормативен ред, въззивната инстанция приема, че от обективна и субективна страна подс. И. Н. Б. е осъществил състава на престъплението по чл. 278, ал. 6, пр. 1 от НК, а не по пр. 3 на същия законов текст.

Това е така, защото от обективна страна подсъдимият на 09.07.2019 г. в гр. •••, ж.к. „•••", ул. „•••", № *, ет. *, ап. *, е държал три археологически обекта, както следва:

1 бр. пръстен от патинирана медна сплав от Средновековие, XIII - XV в. на стойност 20 лева;

2 броя фибули (закопчалки за дрехи), а имевнно: фибула с пружинен механизъм, цяла, силнопрофилирана, с един пръстен на лъка, тип Камбодунум, от Античност, I - II в. на стойност 30 лева и фибула с шарнирен механизъм, с форма на дясно ориентирана свастика от Античност, II - III в., на стойност 30 лева.

Всяка от тях представляваща автентична движима културна ценност, по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 и чл. 146, ал. 1, от ЗКН и подлежи на регистрация и идентификация по реда на Наредба Н-3/03.12.2009 г. на Министерството на културата.

Изпълнителното деяние се изразява в държане на археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по предвидения нормативен ред.

Въззвивната инстанция споделя виждането на първия съд, че престъплението е на просто извършване. Достатъчно е деецът да упражнява фактическа власт върху археологически обекти, за които не са били изпълнени законовите изисквания за тяхната идентификация и регистрация, за да бъде реализиран престъпният състав.

Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, свързани с реда на управление в различни области, а конкретен обект на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК са обществените отношения, свързани с опазването и закрилата на културното наследство на Р. България.

Правната регламентация на тези обществени отношения е въведена в Закона за културното наследство и подзаконовите актове по неговото прилагане, вкл. Наредба № Н- 3/09 год. на министъра на културата, в която се регламентирани правата и задълженията на гражданите, ЮЛ, държавните и общински органи и институции за изпълнението на поставената законова цел. Извършените дейности в нарушение на законовата уредба или в отклонение от нея са незаконни и подлежат на санкциониране, а незнанието на задълженията на гражданите, произтичащи от закона не е извинително.

Установено е несъмнено от експертното заключение, че се касае за археологически обекти, чието притежание не е забранено, но деецът може да ги притежава само, ако е доказал правата си на собственик или държател върху тях в хода на нормативно уреденото производство по идентификация и регистрация на предметите. И тъй като подсъдимият не притежава нужните документи за държаните от него археологически обекти, той е реализирал от обективна страна престъпния състав на чл. 278, ал. 6, пр. 1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Това е така, защото в съзнанието му са били формирани представи, че монетите са автентични, с оглед дейността, която осъществява като колекционер и лице, което се занимава с търговия на такива обекти и е съзнавал, че те представляват културна ценност и са археологически обекти, както и че не са идентифицирани и регистрирани по предвидения за това ред.

С оглед на установената фактология не може и да се приеме, че липсва субективната страна на престъплението. В тази връзка първият съд отново е подчертал, че инкриминираните предмети са били намерени в дома на подсъдимия, а когато е продал на сз. Александрова обект подобен на инкриминираните по това обвинение я е предупредил да не афишира притежаваните обекти поради това, че държането им е незаконно, т.е. налице са всички характеристики на прекия умисъл за извършване на престъплението.

И въззивната инстанция не споделя становището на защитата за липса на обществена опасност на деянието с оглед ниската стойност на държаните от подс. И. Б. археологически обекти.

Според въззивния съд разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК в конкретния случай не може да намери приложение, тъй като обществената опасност на деянието не е явно незначителна, поради което същото е противоправно.

Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН) "археологически обект" са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания. Съгласно чл. 7 ал. 1 ЗКН „културна ценност" е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност". В чл. 2а, ал. 1 от ЗКН пък е регламентирано, че културните ценности и археологическите обекти по смисъла на чл. 146 ал. 1 от ЗКН, произхождащи от територията и акваторията на Република България, са публична държавна собственост. Поради това същите подлежат на идентификация и регистрация по реда, посочен в чл. 96, 97, 98 от ЗКН и Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности.

Несъмнено е установено по делото, че подсъдимият е държал инкриминираните вещи, че същите са били в негово владение за период от време, който му е предоставял възможност да се разпорежда е тях. Установено е също, че изброените по-горе археологически обекти, които е държал подс. И. Б. не са били идентифицирани и регистрирани по реда на чл. 96-99 от ЗКН и съгласно този, предвиден за извършване на идентификация на движимите културни ценности, предвиден в Наредба № Н-3 от 03.12.2009 година.

В конкретния случай с извършване на престъплението, в което подсъдимият е обвинен се засягат обществените отношения, свързани с опазване на културното наследство.

Действително археологическите обекти не са много на брой, а именно три броя, но в разпоредбата на чл. 278, ал. 6, пр. 1 НК е предвидена наказателна отговорност за притежанието на дори един такъв обект /тъй като е употребено единствено число/. Инкриминираните археологически обекти не са и на значителна стойност, но се засягат значими обществени отношения, а именно тези, свързани с опазване на културното наследство.

Предвид на това, че се засягат значими обществени отношения, въззвната инстанция намира, че определената от експертите стойност на инкриминираните археологически обекти не може да предопредели по абсолютен начин обществената опасност на деянието и не може самостоятелно да се приеме за съществена по отношение на съставомерността на извършеното от подс. И. Б. деяние. В тази връзка решаващия съд правилно е изтъкнал, че паричната стойност на обектите е относителна, касае се за вещи с културна и археологическа стойност, чиято същинска значимост не се измерва с паричната им оценка, тъй като те найвече биха могли да представляват източник на важна информация с историческа стойност.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд, интензивността, с която са застрашени обществените отношения, свързани с държане на нерегистрирани и неидентифицирани археологически обекти, които са от различни исторически епохи - средновековие, античност, не е по-ниска в сравнение с типичното отрицателно въздействие, което оказват по принцип деянията от този вид. Предвид на изложените съображения, въззивната инстанция се солидаризира с доводите на първия съд, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, е неприложима.

Що се отнася да инкриминираната монета, а именно 1 бр. Монета - билонов скифат на имп. Мануил I Комнин /1143-1180 г./ Константинопол, то тази монета с неправилна форма при орязването на периферията е автентична движима културна ценност по смисъла на чл. 7, ал. 1 /археологическа/, но тя не е била държана от подсъдимия и неправилно е била включена в предмета на обвинението по чл. 278, ал. 6, пр. 3 НК.

Именно тази монета е четвъртият обект, който обуславя квалификацията по пр. 3 на цитираната правна норма. Описаната монета е била собственост на св. Г. Б. и й е била подарена от св. С. Б.. Същата монета е била намерена именно в портмонето на св. Г. Б.. Във връзка с монетата и по-горе бяха изложени подробни съображения, които въззивният съд не намира за нужно да преповтаря. Необходимо е да се подчертае обаче, че монетата не е била във фактическа власт на подс. И. Б. и той не е имал никакво отношение към нея. Поради това неправилно тази монета е била включена в предмета на обвинението. С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че деятелността на подс. И. Б. следва да бъде преквалифицирана от престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 3 НК в по-леко наказуемо престъпление, а именно по чл. 278, ал. 6, пр. 1 НК, тъй като именно то е осъществено от обективна и субективна страна..

5. Относно обвинението по чл. 278а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК

Предвид на установената фактическа обстановка и въззивният съд намира, че от обективна страна в периода от 10.06.2019 г. до 18.06.2019 г. в гр. София подс. И. Б. е предложил за отчуждаване и е отчуждил като е продал на св. А. Д. книгата „Месецослов всего лета, Москва: Синодалная типография, 1861 г.", автентична, екземпляр от богослужебна книга на църковнославянски език, отпечатана в Русия през втората половина на XIX век, като посредством разговор по телефона й казал, че може да и продаде въпросната вещ и снимка на същата изпратил на Д. посредством приложението „Вайбър", както и на 18.06.2019 г. отчуждил пръстен-ключ с преносимо сандъче, изработен от медна сплав с масивен работен край и отчупен фрагмент от халката от Късна античност, IV - VI в., на стойност 20 лева, като продал същият на А. М. Д. за сумата от 15 лв.

Въз основа на обсъдените по-горе показания на свидетелката Д. и на база разпечатката от Вайбър кореспонденцията между нея и подсъдимияпървостепенният съд с основание е приел тези обстоятелства за несъмнено установени. Подсъдимият е изразил изрично желание да прехвърли възмездно пръстена и книгата, като пръстенът е отчуждил възмездно, с което изпълнителното деяние предложение за отчуждаване и отчуждаване следва да се приемат за осъществени.

Безспорно е установено от материалите по делото, че и двата посочени по-горе предмета - единият отчужден, а другият - предложен за отчуждаване, имат характеристиките на движими културни ценности по смисъла на член 7 от ЗКН. Съобразно изведените по-горе критерии и двата предмета притежават научна или културна стойност и имат обществена значимост. По отношение на книгата „Месецослов всего лета, Москва: Синодалная типография, 1861 г.", се касае за старопечатно издание, което, макар и издадено извън страната, е с категорична културна, историческа и религиозна връзка с православната традиция.

От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че двата предмета имат характеристиките на културна ценност /самият той ги е представил като такива, с изричното предупреждение към св. Д., че държането и сделките с подобни предмети е незаконно/, предвиждал е общественоопасните последици от предлагането и отчуждаването им, и е целял именно това.

Правилно първият съд е приел, че от обективна и субективна страна е осъществен институтът на продължаваното престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК. И това е така, тъй като всяко едно деяние на предлагане за отчуждаване и отчуждаване на предмети, представляващи културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана, слодва да се индивидуализира по време, място на извършване, както и с оглед спецификата на предмета на престъплението. В настоящия случай подсъдимият през непродължителен период е извършил две деяния, осъществяващи състав на едно и също престъпление (по чл. 278а, ал. 1 от НК). От обективна и субективна страна последващо извършеното деяние се явява продължение на предшестващото. Забраната по чл. 26, ал. 6, пр.1 от НК за прилагането на този правен институт е напълно неотносима към настоящия случай.

По отношение на останалите предмети, които се твърди от държавното обвинение, че са били предлагани от подс. Б. на св. Д. за отчуждаване, а именно: сабя, източен тип с ножна; сабя, кавалерийска немска „Ерзац" с ножна; еднозаряден пистолет кал. 5,6 мм /кал. 22/; револвер система „Соlt, модел 1851 г., калибър 36; пушка „Пийбоди - Мартини", е фабричен номер № 178711, кал. 11,43 мм., правилно решаващият съд е приел, че това обвинение не е несъмнено доказано.

Прецизният анализ на показанията на разпитваната св. А. Д. и разпечатката на съдържанието на Вайбър кореспонденцията между нея и подс. И. Б. не установява с категоричност, че подсъдимият е предлагал за отчуждаване някоя от посочените вещи. Видно от кореспонданицията между подс. Б. и св. Д. чрез приложението Вайбър действително се установява, че той е предлагал за отчуждаване и оръжия /хладни и огнестрелни/, изпратил е снимки на притежаваните от него такива, част от които отговарящи на характеристиките на движими културни ценности. Не може несъмнено да се установи обаче кои от тях конкретно е предлагал за отчуждение. Този извод се налага от съдържанието на изявленията му през приложението Вайбър, в които ясно сочи, че не всички оръжия, чиито снимки е изпратил на св. Д., се предлагат за продажба, като е пояснил, че някои от тях са част от лична колекция, добавяйки, че не всичко се купува с пари. От друга страна по време на разпита на свид. Д., по време на който й е предявена обсъжданата по-горе Вайбър кореспонденция, същата макар първоначално да е заявила, че заснетите пушки и саби са й били предлагани за продажба, впоследствие е уточнила, че не знае кои от тях конкретно се продават, защото не се е интересувала от купуването на оръжия.

Предвид на изложеното по-горе е въззивният съд намира, че в инкриминирания период пръстенът-кпюч е бил отчужден, като е бил продаден на св. А. Д. за сумата от 15 лв., книгата „Месецослоз всего лета, Москва: Синодалная типография, 1861 г." също й е била предложена за отчуждаване, но оръжията /саби, пистолети, пушки/, макар и коментирани и/или показани от подсъдимия на св. Д., не са били предлагани за отчуждаване. В тази насока показанията на св. Д., в които първоначабно сочи, че оръжията също са й били предлагани за продажба са недостатъчни за осъждането на подс. И. Б. и за тези обекти.

Обстоятелството, че пред св. Д. чрез Вайбър кореспонденция подсъдимият е коментирал цени за оръжията не е достатъчно да се приеме, че е налице предложение за отчуждаване на конкретни обекти, тъй като св. Д. в крайна сметка е изтъкнала, че няма представа кои от оръжията са били коментирани като предмет на бъдеща продажба и удостоверява достоверността на изявленията, обективирани в разпечатката на състоялата се мужду тях Вайбър кореспонденция, в която обаче подс. И. Б. категорично сочи, че не всички от оръжията на снимките са за продажба, тъй като са част от лична колекция и „не всичко се купува с пари".

С основание решаващият съд е счел, че при липсата на доказателства, които да оборят показанията на св. А. Д. по съдържание и насоченост, не би могло да се приеме, тъй като не е несъмнено доказано, че в периода от 10.06.2019 г. до 18.06.2019 г. в гр. София подс. И. Б. е предложил за отчуждаване сабя, източен тип с ножна; сабя, кавалерийска немска „Ерзац" с ножна; еднозаряден пистолет кал. 5,6 мм /кал. 22/; револвер система „Соlt, модел 1851 г., калибър 36; пушка „Пийбоди - Мартини", е фабричен номер № 178711, кал. 11,43 мм., представляващи движими културни ценности по смисъла на чл. 7 от ЗКН.

Следва да се посочи, че поначало по отношение на оправдателна част на присъдата не е подаден протест, поради което и по-подробни съображения е ненужно да бъдат излагани.

6. Относно обвинението по чл. чл. 339, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК

Предвид на възприетата фактология, правилно решаващият съд е приел, че подс. И. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2-ро, алт. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият на 09.07.2019 г., в гр. •••, ж.к. „•••", ул. „•••", № *, ет. *, ап. * е държал огнестрелно оръжие - еднозаряден пистолет кал. 5,6 мм /кал. 22/ с фабричен № 96 и 1бр. боеприпас - стандартен огнестрелен боеприпас кал. 22 (5,6 мм Short) с периферно възпламеняване, с обозначение на завода производител върху дъното на гилзата - буква „Е", без да има надлежно разрешение, съгласно чл. 50, ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г).

Подсъдимият е държал - т.е. упражнявал е фактическа власт върху инкриминираните вещи, а именно - еднозаряден пистолет кал. 5,6 мм /кал. 22/ с фабричен № 96 и 1 бр. боеприпас - стандартен огнестрелен боеприпас кал. 22 (5,6 мм Short) с периферно възпламеняване, с обозначение на завода производител върху дъното на гилзата - буква „Е". Инкриминираното оръжие и боеприпас попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 4 и чл. 5 от ЗКВВООБ (Изм. ДВ, бр. 37 от 2019 г.).

Въззивната инстанция също намира за несъмнено установено авторството на това инкриминирано деяние, което се базира на събраните по делото доказателства, че именно от дома на подс. И. Б. са били иззети еднозаряден пистолет кал. 5,6 мм /кал. 22/ с фабричен № 96 и 1 бр. боеприпас - стандартен огнестрелен боеприпас кал. 22 (5,6 мм Short) с периферно възпламеняване. В жилището му в момента, когато е било претърсено от служителите на МВР, освен него са се намирали единствено майка му и приятелката му. Нито едно от тези лица обаче не е притежавало разрешително за държане на посоченото оръжие и боеприпас. Нещо повече в разпита си пред съда св. С. Б. сочи, че от дома им в гр. ••• са били иззети два броя револвери - единият именно от стаята на подс. И. Б. и един от кабинета в жилището. Обстоятелството, че пистолетът е иззет от стая, определена като кабинет в жилището, съвсем не означава, че подсъдимият не е упражнявал фактическа власт /държане/ върху него. Именно подсъдимият е лицето, което от малък проявява интерес към археологически обекти и оръжия, именно той е ходил на курсове по стрелба и именно той е предлагал за продажба вещи от този вид. Отделно от това отново следва се посочи, че обстоятелството чия собственост е оръжието не е от значение за съставомерността на деянието, след като то е било във фактическа власт на подс. И. Б., който единствен има отношение към него и може да се разпорежда с него според желанието си. Същото се отнася и до намерения боеприпас.

Защитникът на подсъдимия възразява по отношение на възприетото в балистичната експертиза, че описания пистолет е годно огнестрелно оръжие, тъй като „на самото пистолетче пише 5,4 мм, а не може да гръмне с 5,6 мм.” Това оплакване на защитника е неоснователно, а заявеното от адв. Р. навярно се дължи на неправилен прочит на описаното в експертизата във връзка с обозначенията на пистолета. Внимателният прочит на експертното заключение показва, че вещото лице е записало следното: Отляво на цевта, рамата и ударника има щамповани символи от проверката на качествения контрол при изработката на оръжието, надпис „5,4”, както и фабричен номер на оръжието „96”. По-долу вещото лице е отбелязало „Конструктивните му параметри, сравнени с балистическите справочници го определят като стандартно огнестрелно оръжие – еднозарядаен пистолет кал. 5, 6 мм /кал. 22/...”.

Все във връзка със съставомерността на деянието, защитникът на подс. И. Б. се позовава и на приетото по делото постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 14.12.2015 г. на прокурор при СРП по преписа вх. №21114/2015 г. по описа на СРП. На първо място следва да се отбележи, че това постановление изобщо не е обвързващо за въззивния съд, тъй като се отнася до някакъв пистолет, който е изследван през 2015 г. Липсват обективни данни за идентичност на оръжието, изследвано през 2015 г. и оръжието изследвано от вещото лице по настоящото наказателно производство. Липсва и документът, за който родителите на подсъдимия,, а и той самият, твърдят, че оръжието име е било върнато от полицията, а именно някаква разписка. От друга страна, цитираното постановление беше предявено на експерта изготвил балистичната експертиза и при разпита си, пред въззивния съд той заяви следното: „Не мога да кажа, че категорично се отнася за изследваното от мен оръжие, тъй като гореспоменатите символи, които се споменават в досъдебното производство, са нанасят почти на всички оръжия от този производител, в този период на производство...” по-нататък в разпита си експертът Д. е уточнил, че описаните символи представляват маркировки за минат качествен контрол, но не и отличителни белези на конкретно оръжие.

Предвид на всичко изложено въззивната инстанция намира за несъстоятелни посочените по-горе възражения на защитата.

От субективна страна - деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и пряко ги е целял. Фактическата власт /държането/ върху пистолета и боеприпаса сама по себе си обективира в достатъчна степен умисъла на дееца, стига разбира се, да не са налице други обстоятелства, които да го изключват, каквито в настоящия случай липсват. Предвид опита на подсъдимия с различни огнестрелни оръжия, очевидно е, че той е съзнавал, че държаният от него пистолет и боеприпас са забранени от закона, освен ако няма разрешително за това. Такова обаче не е приложено по делото.

С основание първият съд е преценил, че не е несъмнено доказано, че именно подс. И. Б. е държал намерените на 09.07.2019 г., в жилище в гр. •••, ул. „•••", № * оръжия: огнестрелно оръжие - стандартно дългоцевно огнестрелно оръжие Винтовка „Крнка", без фабричен номер, е фабричен калибър 15,24 мм; еднозаряден пистолет с капсулно възпламеняване и предно пълнене, калибър 12 мм и еднозаряден пистолет е капсулно възпламеняване и предно пълнене, калибър 15 мм.

Относно винтовка „Крнка", без фабричен номер, с фабричен калибър 15,24 мм. от заключението на изготвената в съдебното следствие балистична експертиза се установява, че тя е преработена единствено за използването й с халосни боеприпаси, явява се салютно и акустично оръжие и не се определя като огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Ето защо и намерената в жилището в гр. ••• винтовка „Крнка", без фабричен номер, с фабричен калибър 15,24 мм. не попада в приложното поле на чл. 4 от ЗКВВООБ (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.), тъй като според вещите лица не представлява огнестрелно оръжие.

Във връзка с другите две оръжия, а именно - еднозаряден пистолет с капсулно възпламеняване и предно пълнене, калибър 12 мм и еднозаряден пистолет с капсулно възпламеняване и предно пълнене, калибър 15 мм., същите представляват огнестрелни оръжия по смисъла на ЗКВВООБ. Независимо от това обаче те са били намерени и иззети по време на извършеното претърсване и изземване от жилище в гр. •••, ул. „•••", № *. По делото безспорно се установява, че на този адрес живее постоянно бащата на подс. И. Б. - св. Н. Б., заедно с неговите родители, а подсъдимият и майка му посещават къщата единствено през уикендите.

Ето защо решаващият съд с основание е счел, че липсват убедителни и еднозначни доказателства, въз основа на които да се заключи, че намерените на този адрес огнестрелни оръжия могат да бъдат свързани именно с подс. И. Б.. Напротив, включително от показанията на св. Н. Б. - баща на подсъдимия, както и от тези на майка му - св. С. Б., се установява, че иззетите оръжия са семейна собственост, част от тях наследени, други купувани и подарявани на семейството на подс. И. Б.. Но почти всички са били собственост на св. Н. Б., който е бил потомък на виден възрожденски род, подс. И. Б. е знаел за оръжията, но не е имал отношение към държането им. Други доказателства в подкрепа твърденията на държавното обвинение, че именно подс. И. Б. е бил съпричастен към държането на конкретно тези оръжия по делото не са събрани - нито гласни, нито писмени.

Предвид на изложеното правилно първостепенният съд е приел, че в тази част обвинението не е доказано по несъмнен начин и на основание чл. 304 НПК е признал за невиновен и е оправдал подс. И. Б. по това обвинение, както и за това престъплението, да е било извършено при условията на продължавана престъпна дейност.

Следа да се посочи, че в оправдателната част на присъдата не е подаден протест, поради което и излагането по-подробни съображения е излишно.

4. По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК към момента на извършване на деянието е предвидено наказание лишаване от свобода от една до пет години; за престъпланието по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК - лишаване от свобода до три години; за престъплението по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК - лишаване от свобода до шест години и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева; за престъплението по чл. 278а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК - лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева, а за това по чл. 339, ал. 1 от НК - лишаване от свобода от две до осем години.

При индивидуализацията на наказанията за всяко едно от престъпленията правилно първостепенният съд е взел предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, изключително младата му възраст /бил е на 19 години/, обстоятелството, че е студент, положените от подсъдимия усилия да повиши образователния си ценз. Що се отнася до характеристичните данни за подс. Б., то те според въззивния съд са противоречиви. От една страна подсъдимият се очертава като лице с добра характеристика, като за това са представени и различни грамоти и актове за дарения, които той е превил. От друга страна подс. Б. като безпардонен човек, отправящ сериозни заплахи срещу хората, което е видно от показанията на св. Д., която той директно е заплашил, след като разбрал коя е в действителност. Във връзка с безукорното процесуално поведение на подсъдимия, то според въззвната инстанция е дължимо поведение, поради което не може да бъде отчитано като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Като обстоятелства, които отегчават отговорността на подс. И. Б. с основание решаващият съд е отчел извършването на множество престъпления при условията на реална съвкупност против различни групи обществени отношения, както и факта, че макар и след датата на инкриминираните деяния, същият е извършил и други противообществени прояви, за които е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт.

Предвид на изложеното по-горе се налага заключението, че наказанията на подс. И. Б. за всяко едно от престъпленията следва да бъдат определени при условията на чл. 54 НК, тъй като разпоредбата на чл. 55 НК в конкретния случай не море за намери приложение, защото не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващи обстоятелства, които да определят и най-лекото предвидено наказание като несъразмерно тежко.

Първостепенният съд е съобразил изминалия период от време от датата на деянието до постановяването на присъдата от първата инстанция, близо 5 години и половина, който период не се дължи на недобросъвестно поведение от страна на подсъдимия и в съответствие с целите на наказанието, правилно е приел, че наказанията на подсъдимия следва да бъдат определени в минималните, предвидени в закона размери за всяко от престъпните деяния.

Така за престъплението по по чл. 131, ал.2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК по отношение на К. В. Л. – е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година;

за престъплението по по чл. 131, ал.2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК по отношение на М. П. К. – е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година;

за престъпланието по чл. 131, ал.2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК по отношение на К. Н. Р.- е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца;

за престъплението по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК – е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца и глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

Във връзка с това престъпление по-горе бяха изложени съображения, че то следва да бъде преквалифицирано в по-леко – такова по чл. 278, ал. 6, пр. 1 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до четири години и глоба от 2000 /две/ хиляди до 10 000 /десет/ хиляди лева.

С оглед преквалификацията на деянието следва да се изменят и наложените на подс. Б. наказания за това престъпление и да му бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца и глоба в размер на 2000 /две/ хиляди лева.

За престъплението по чл. 278а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК – е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и глоба в размер на 1 500 /хиляда и петстотин хиляди/ лева.

За престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК – е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години.

Изпълнението на наложените наказания за всяко едно от престъпленията са отложени по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, а за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК за срок от четири години.

При решаване на въпроса за изпълнението на наказанията решаващият съд правилно е приел, че за поправянето на дееца и за постигане целите на наказанието не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно - подсъдимият е млад човек и полага усилия за повишаване на образователната си степен. Налице са и другите, предвидени в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК предпоставки, а именно- подсъдимият е неосъждан и наложените наказания са под три години лишаване от свобода, поради което съдът счете, че следва да отложи изпълнението на наказанието.

Въззивната инстанция намира, че така индивидуализирани наказанията по вид и размер и начин на изтърпяване са достатъчни и в пълна степен ще допринесат за реализиране на целите на наказанието по чл. 36 от НК - да се въздейства възпиращо на дееца, да се постигне възпитателен ефект спрямо него и останалите членове на обществото.

По правилата на съвкупността и на основание чл. 23 от НК в конкретния случай, предвид преквалифицирането на престъплението в такова по чл. 278, ал. 6, пр. 1 НК и намаляването на наказанията на подсъдимия Б., следва да се определи едно общо наказание за изтърпяване, от две години лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК следва да се присъедини изцяло към така определеното едно общо най-тежко наказание две години лишаване от свобода наложеното с присъдата едно общо най-тежко наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

На основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК правилно изпълнението на определеното едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на две години е отложено с изпитателен срок от четири години.

Така при разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му. Такъв е бил и подходът на първостепенния съд в конкретния случай.

По разноските

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. З НПК, първият съд правилно възложил в тежест на че подс. И. Н. Б. направените по делото разноски и го е осъдил да заплати сумата в размер на 2071,29 (две хиляди седемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки) лева, представляваща направени разноски за експертизи в хода на досъдебното производство, в полза и по сметка на СДВР и сумата от 3300,60 (три хиляди и триста лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща направени разноски в хода на съдебното следствие,

На основание чл. 190, ал. 2 НПК правилно подс. И. Н. Б. е осъден да заплати и държавна такса в размер на 5,00 /пет/ лева, при служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

В хода на въззивното съдебно следствие бяха направени разноски, които с оглед изхода на делото също следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, който следва да бъде осъден да заплати сумата от 2687, 54 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки - разноски по делото за изготвената комплексна съдебно

психиатрична и съдебно психологична експертиза и възнаграждение на вещите лица

По изложените съображения, като не намери основания за отменяване или изменяване на присъдата и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 334, т. 3 и чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК Софийският апелативен съд, 8 състав