Решение № 38 от 16.2.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 685/2025 г.

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба вх.№8546/05.05.2025г., подадена от С. С. Д. с ЕГН •••••••••• от гр. В., ул. •••, чрез адв.П. Х.-ВАК, срещу решение №300/14.04.2025г. по гр.д. №375/2023г. на РС-Добрич, в частта, в която запазената му част от наследството на Е. Г. Д., починала на •••г., е възстановена от останалия в наследството и чист актив на стойност съответстваща на стойността на запазената му част, а именно с 8546/53700 ид. части от НИВА с площ от 14.00 дка земеделска земя находяща се в землището на с.П., общ.Добричка, представляваща имот с идентификатор 55511.41.9 по КККР на селото; в частта на квотите на съделителите в допуснатите до делба два имота – ПИ в село К. , общ. Б., представляващ дворно място с площ от 410 кв.м./по сксица 482 кв.м./, с индитификатор 39459.505.64 по КККР на селото, ведно с построените в него жилищни сгради с идентификатор 39459.505.64.1 и застроена площ от 34 кв.м., с идентификатор 39459.505.64,2 и застроена площ от 20 кв.м. и сградагараж с инидитификатор 39459.505.64.3 и застроена площ от 17 кв.м., и ПИ- нива от 14.000 дка с идентификатор 55511.41.9 по КККР на с.П., общ.Добричка ; и в частта, в която е отхвърлен иска за делба на НИВА с площ от 7 800 кв.м., трета категория , съставляваща поземлен имот с идентификатор 55511.41.8 по КККР на с.П., общ. Добричка. Въззивникът намира, че решението е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на закона- чл.30 и чл.33 от ЗН, като не е съобразена разпоредбата на чл. 33 от ЗН, а запазената му част от наследствато е възстановена с дял от „чистия актив“- неразпоредената от наследодателката нива от 14дка в землището на с.П., при изричното заявяване от пълномощника на ползващата се от дарението ответница, че желае при намаляване на даренията да се приложи предвидената в закона поредност. Излагат се и доводи по съществото на спора, излагани в хода на първоинстанционното производство. Заявява се искане за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново за възстановяване на запазената му част с намаляване на дарственото разпореждане от 16.09.2022г. и допускане на делба на двете ниви в землището на с.П. и двете къщи със земя в с.П. и с.К. при съответните квоти. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата не е подаден от насрещната страна. Становище не е изразено и в хода на въззивното производство. Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало 17.04.2025г., когато обжалваното решение е връчено на обжалващия, и край 02.05.2022г., чрез изпращането и по ЕПЕП на 02.05.2025г., от активно легитимирано лице, страна-ищец в първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК и е допустима. По повод подадената жалба Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното: Районният съд е сезиран с искова молба вх.№2495/08.02.2023г. от С. С. Д. с ЕГН •••••••••• от гр. В., ул. •••, уточнена с допълнителна молба вх. №3445/22.02.2023г., с която срещу Г. С. П. с ЕГН •••••••••• от гр. Д., ул. •••, са предявени искове по чл.30 от ЗН и по чл.34 от ЗС- за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на общите на страните наследодатели-родителите им Е. Г. Д., починала на •••г., и С. С. Д., починал на •••г., чрез намаляване на извършените от тях в полза на ответницата дарствените разпореждания/конкретно посочени/ и за делба на наследствени имоти - АПАРТАМЕНТ №6 с идентификатор 72624.614.7654.1.43 по КККР на гр. Добрич, находящ се в гр. Д., ул. •••, разположена в поземлен имот 726264.614.7654, със застроена площ от 121, 10 кв.м., ведно с изба №6 с площ от 10.29кв.м., таванско помещение с площ от 7.39 кв.м.; ГАРАЖ № 4 с инидитификатор 72624.614.7654.1.5 по КККР на гр.Добрич, с площ от 20.74 кв.м. находящ се в гр. Д., ул. •••, в ж.с.к.“К.“; ПИ-дворно място в с.П. , общ. Добричка , ул. •••, с площ от 870 кв.м. , за което е отреден УПИ III в квартал № 28, ведно с посроената в същото място къща , състояща се от три стаи, салон кухня и изба; НИВА с площ от 7 800 кв.м с идентификатор 55511.41.8 по КККР на с.П., общ.Добричка; НИВА с площ от 14. 000 дка с идентификатор 55511.41.9 по КККР на с.П., общ.Добричка;ПИ-дворно място в с.К., общ. Б., мст П., ул. •••, с площ от 410 кв.м./по скица 482 кв.м./, с индитификатор 39459.505.64, ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор 39459.505.64.1 с площ от 34 кв.м., жилищна сграда с идентификатор 39459.505.64.2 с площ от 20 кв.м. и гараж с инидитификатор 39459.505.64.3 с площ от 17 кв.м. Изложените в исковата молба и уточняващата я молба фактически твърдения, макар и пестиливо и несъответно анализирани от самия ищец, са достатъчно информативни да обосноват заявените искания. Твърди се, че страните са брат и сестра, наследници на Е. Г. Д., починала на •••г., и С. С. Д., починал на •••г., които били в брак от •••г. и приживе придобили имотите, заявени за делба; че при желание на ищеца за уреждане на очаквани от него наследствени права констатирал извършването от родителите му на дарствени разпореждания в полза на сестра му, а именно:през 2016г.майка му и баща му дарили на сестра му апартамента и гаража в гр.Д., придобит от тях чрез ЖСК съгласно № •••г. в режим на съпружеска имуществена общност, с начало •••г., от когато били в брак; на 16.09.2022г. с нот.акт •••г.на нотариус Р.Г., майка му дарила на сестра му собствените си 4/6ид.части от застроения имот в с.П., общ.Добричка, придобит от родителите в ражим на съпружеска имуществена общност с договор за покупко продажба срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № •••г. на нотариус Е. Е., и собствената си нива от 7.800дка, придобита от нея по силата на дарение от нейните родители Г. А. Д. и Д. Т. Д.; дарила и собствените си 4/6ид.части от имота в с.К., общ.Б. и сградите в него, придобит от родителите му в режим на съпружеска имуществена общност чрез договор за продажба на недвижим имот от община Б., както и собствената си нива от 14.00дка в землището на с.П. с №041009 по плана за земеразделяне, придобита от майка му с нотариален акт за дарение на недвиим имот №•••г.. Ясно е заявено /съгласно уточняващата молба/, че желае да му бъде възстановена запазената част от наследството на майка му и от наследството на баща му/макар и по различен от разписания от закона механизъм/, накърнена с извършените от тях дарения в полза на сестра му, както и, че желае да бъде допусната делба на посочените имоти като съсобствени между него и сестра му по наследство от родителите им. В писмен отговор на исковата молба ответницата Г. С. П. е оспорила искове. Конкретно е изложила, че ищецът е възмезден от родителите им с дарение на имот в гр.В.- апартамент с площ от 57.97кв.м., находящ се в гр.В., ул.•••, извършено с нот.акт №•••г. на СВп – Варна; че останал и неразпореден земеделски имот- нива от 14000 кв.м, находящ се в землището на с.П., общ.Добричка, с идентификатор 55511.41.9 по КККР на селото. В отговора е противопоставила искане да бъде намалено дарственото разпореждане в полза на ищеца до размера на запазената и част, но в последствие, в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 28.03.2024г., чрез упълномощения от нея адвокат е заявила, че не предявява иск по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената и част. Районния съд е разгледал предявените искове по чл.30 от ЗН и по чл.34 от ЗС. Отхвърлил е иска на С. С. Д. за възстановяване запазената му част от наследството на С. С. Д., починал на •••г.; възстановил запазената му част от наследството на Е. Г. Д., починала на •••г. „чрез попълване от останалия в наследството и чист актив на стойност съответстваща на стойността на запазената му част, а именно с 8546/53700 ид. части от НИВА с площ от 14.00 дка земеделска земя находяща се в землището на село П., представляваща имот с идентификатор 55511.41.9 по ККна селото“. Зачитайки дарствените актове в полза на ответницата, приетия начин на възстановяване на запазената част на ищеца, придобитите от последния по наследство права от баща му, е допуснал съдебната делба на имоти и при квоти както следва- на застроения поземлен имот в с.П., общ.Добричка/дворно място със сграда/ при квоти 1/6 ид.част за С. С. Д. и 5/6 ид.части за Г. С. П.; на застроения поземлен имот в с.К., общ.Б./дворно масто с три сгради/ при квоти 1/6ид.част за С. С. Д. и 5/6 ид.части за Г. С. П.; на НИВА с площ от 14.000дка в землището на с.П. при квоти 35396/53700 ид.части за С. С. Д. и 18304/53700 ид.части за Г. С. П.. По отношение на имотите в гр.Д. – апартамента с идентификатор 72624.614.7654.1.43 и гаража с идентификатор 72624.614.7654.1.5 , както и на нивата с площ от 7 800 кв.м. в с.П., общ.Добричка, исковете за делба са отхвърлени. Решението е обжалвано само от ищеца, частично – в частта на възстановяването/допълването/ на запазената му част с идеална част от останалия в наследството на наследодателя/майка му/ чист актив – неразпоредената от наследодателката нива от 14.000дка в землището на с.П.; в частта, с която са определени квотите на страните от допуснатите до делба два имота-застроения недвижим имот в с.К./дворно място и три сгради/ и нивата от 14.000дка в с.П., както и в частта на отхвърления иск за делба на нивата от 7.800дка в с.П., с което се поддържа висящността на спора в тези му части. В този смисъл в предмета на въззивното производство е правилността на първоинстанционното решение по исковете на С. С. Д. по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството на неговата майка Е. Г. Д., починала на •••г., по чл.34 от ЗС в частта относно квотите на страните от допуснатите до делба два имота-застроения недвижим имот в с.К. и нивата от 14.000дка в с.П., и за делбата на нивата от 7.800дка в с.П.. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Няма спор между страните, установява се от доказателствата по делото /удостоверения за наследници №•••г. и №•••г. на община Добрич/, че страните са наследници по закон на Е. Г. Д., починала на •••г., и С. С. Д., починал на •••г., техни низходящи от първа степен-син и дъщеря, с право на запазена част от наследството на всеки от тях. Според ищеца запазената му част от наследството на майка му Е. Г. Д., починала на •••г., е накърнена с извършените от нея дарения, с които преди смъртта си се разпоредила с правата си в два имота в гр.Д./апартамент и гараж/, в застроен поземлен имот в с.П., общ.Добричка/дворно място и къща/, в застроен поземлен имот в с.К., общ.Б./дворно място и три сгради/ и земеделски земи в с.П. в полза на сестра му Г. С. П.. Не са спорни между страните правата на наследодателката в тези имоти, начина на възникването им и обема им, установяват се и от събраните доказателства. Според данните от нот.акт № •••г. на нотариус рег.№••• в НК, двамата съпрузи Е. Г. Д. и С. С. Д./в граждански брак от •••г.според неоспорените твърдения на ищеца/, родители на страните, са били собственици на АПАРТАМЕНТ №6, находящ се в гр. Д., ул. •••, състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс, сервизни помещения, тераси с обща застроена площ 121,10кв.м., ведно изба в сутерен с полезна площ от 10.29 кв.м. , таванско помещение № 6 с площ от 7,39 кв.м. и 4,73кв.м. складова площ с подпокривно пространство, както и 2, 926 % идеални части от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект №72624.614.7654.1.43 по КККР на гр. Добрич, попадащ в сграда № 1, разположена в поземлен имот №726264.614.7654; и ГАРАЖ находящ се в гр. Д., ул. ••• , в ж.с.к„К.“, със застроена площ от 20,74 кв.м., представляващ самостоятелен обект с инидитификатор № 72624.614.7654.1.5 по КККР на гр.Добрич, придобити от ЖСК“К.“, на която е отстъпено право на строеж върху общинско място, т.е. в резултат на съвместно членствено правоотношение в ЖСК“К.“. Срещу задължение за издръжка и гледане по силата на договор от 17.12.1991г., сключен с нот.акт №•••г. на нотариус при ДРС, от наследодателката Е. Г. Д. като приобретатал/по време на брака и с С. С. Д./ съпрузите са придобили недвижим имот в с. П., общ. Добричка -дворно място с площ от 870 кв.м. с административен адрес : с.П., ул.•••, за който е отреден УПИ III, пл.№426 в кв.28 по плана на селото, ведно с посроената в същото къща от три стаи, салон, кухня и изба. С договор за продажба на недвижим имот от 07.09.1994г., С. С. Д. е закупил от Община Б. дворно място, находящо се в с. К., общ. Б., м-ст „П.“, понастоящем ПИ с индитификатор 39459.505.64, застроен с три сгради. През 2005г. с договор за покупко продажба, сключен нот.акт № •••г. на нотариус рег.№ ••• в НК, наследодателите на страните Е. Г. Д. и С. С. Д. за закупили с 50% степен на завършеност имот в гр.В.-АПАРТАМЕНТ №9 в гр. В., ул.•••, •••, с площ от 57.97 кв.м., с идентификатор 10135.51.124.4.9 по КККР на гр.Варна/по данни от представена схема на имота № •••г. на СГКК/. Придобитото по време на брака на съпрузите недвижимо имущество е общо на съпрузите, без значение на чие име е придобито/ чл. 13 ал.1 от СК от 1968 г., чл. 19 ал.1 от СК от 1985 г./. Така имотите в гр.Д./апартамент и гараж/, застроения имот в с.К., общ.Б./дворно място с три сгради/, застроения имот в с. П., общ.Добричка/дворно място с къща/, имота в гр.В./апартамент/, са придобити от наследодателите в режим на съпружеска имуществена общност. Индивидуална на съпругата Е. Г. Д. собственост са придобитите от нея на датата 21.11.1997г. по договор за дарение, сключен с нот.акт № •••г. на нотариус при ДРС, две ниви в с. П., общ.Добричка- НИВА с площ от 7 800 кв.м. с №041008 по плана за земеразделяне/сега с идентификатор 55511.41.8/ и НИВА с площ от 14.00 дка с № 041009 по плана за замеразделяне на селото/сега с идентификатор 55511.41.9/. С така придобитото имущество са извършени разпоредителни сделки както следва: На датата 16.05.2016г., с нот. Акт.№ •••г. на нотариус рег.№ ••• в НК, съпрузи Е. Г. Д. и С. С. Д., като си запазват правото на ползване, даряват придобитите в режим на съпружеска имуществена общност имоти в гр.Д./апартамент №6 и гараж №4/ на дъщеря си Г. С. П.. На датата 16.12.2005г. с нот акт № •••г. на нотариус рег.№ ••• в НК, съпрузи Е. Г. Д. и С. С. Д., даряват придобития в режим на съпружеска имуществена общност имот в гр.В./апартамент №9 с 50%завършеност/ на сина си С. С. Д.. С настъпилата на датата •••г. смърт на С. С. Д., съпружеската имуществена общност между наследодателите е прекратена. По правилата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, при условие, че починалият е оставил наследници по закон съпругата и двама низходящи/страните по делото/, в резултат на прекратената съпружеска имуществена общност съпругата Е. Г. Д. става собственик на лично основание на 3/6ид.части, а по наследство от съпруга си придобива 1/6ид.част, т.е. на общо 4/6ид.части от неразпоредените приживе на съпруга и общи имоти-застроените имоти в с.П. и с.К.. Правата на другите двама наследници в същите имоти- деца на наследодателя, са в обем на по 1/6ид.част. На една и съща дата- 16.09.2022г., с отделни договори, обективирани в два нотариални акта предвид местонахождението на имотите в райони, попадащи в териториалната компетентност на различни нотариуси, наследодателката Е. Г. Д. се разпорежда в полза на дъщеря си Г. С. П. с правата си от 4/6ид.части в застроения имот/земя и къща/ в с.П., с нивата от 7.800дка в с.П. и с правата си от 4/6ид.части в застроения имот/земя и сгради/ в с.К., както следва:. С нот.акт №•••г. на нотариус рег.№ ••• в НК, Е. Г. Д. дарява на дъщеря си Г. С. П., собствените си 4/6ид.части от застроения имот в с.П., общ.Добричка и собствената си нива от 7800кв.м. в землището на същото село. Според представената справка вх.№7470/10.11.2025г. от нотариус Р. Г. рег.№••• на НК с район на действие –Добрички районен съд, сделката е извършена в интервала 10.02часа - 10.04часа. С нот.акт№•••г. на нотариу с рег.№••• в НК, Е. Г. Д. дарява на дъщеря си Г. С. П., собствените си 4/6ид.части от застроения имот в с.К., общ.Б.. Според представената справка вх.№7754/19.11.2025г. от нотариус О. О. рег. №••• на НК с район на действие –Балчишки районен съд, сделката е регистрирана в електронния регистър на нотариуса в 12.06часа. При съпоставка на времето на извършване на даренията от 16.09.2022г., най-близкото по време дарение спрямо датата на откриване на наследството на Е. Г. Д., т.е. последното по смисъла на чл.33 от ЗН, се явява дарението на 4/6ид.части от застроения имот в с.К., общ.Б.. Към датата на откриване на наследството на Е. Г. Д. /датата на смъртта и •••г./ наличното в него имущество се изчерпва с неразпоредената от нея нива от 14.000дка в землището на с.П., общ.Добричка и с лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№•••, придобит от нея след смъртта на съпруга и/така справка от ОД на МВР гр. Добрич, сектор „Пътна полиция“ с вх.рег. № 851000/13271/29.07.024г./, т.е.също лична нейна собственост. Имащата интерес ответница да установи, че наследството на Е. Г. Д. включва и друго имущество, т. е. че размера на наследствената маса е поголям и съответно имуществото, предмет на безвъзмезното разпореждане не надхвърля разполагаемата част, не е сторила това, за което изрично са и дадените указани от съда в открито съдебно заседание от 28.03.2024г. Разпоредбата на чл.28 от ЗН ограничава правото на наследодателя да се разпорежда със своето имущество със завещания или дарения само до размера на разполагаемаета част. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал. 1 от ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Според чл. 31 от ЗН за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имуществени права, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2от ЗН. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите. Само след формиране на масата по чл. 31 ЗН може правилно да се определи от една страна - с какво точно е облагодетелстван наследника, а от друга страна - накърнена ли е запазената част на ищеца и в какъв размер е накърнението, като за последното е необходимо да се приспадат даренията в негова полза /чл. 30, ал. 1 ЗН/. В този смисъл решение № 155 от 6.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2018 г., II г. о., ГК. В случая липсва спор между страните относно вида и обема на разпореденото от наследодателя Е. Г. Д. имущество и наличното/неразпореденото/ към момента на откриване на наследството и - датата •••г. Със заключение с вх.рег. № 4352/05.03.2025г. привлеченото от районния съд вещо лице П. Х. М. е дало оценка на имуществото, както наличното, така и дареното/от двамата съпрузи и лично от съпругата/ към датата на откриване на наследството на Е. Г. Д. - •••г., както следва: Апартамент №6 в гр.Д., ул.•••,••• - 127 400лева; Гараж №4 в гр. Д., ул. ••• , в ж.с.к„К.“ -14 900лева; Недвижим имот/земя и сграда/ в с.П., ул. ••• - 37 200лева; Нива в с.П. с площ от 7800кв.м., с идентификатор 55511.41.8 - 31 200лева; Нива в с.П. с площ от 14000кв.м., с идентификатор 55511.41.9 - 53 700лева; Недвижим имот/земя и сгради/ в с.К., общ.Б., с идентификатор 39459.505.64 - 28 400лева; Апартамент №9 в гр.В., ул.•••, ••• - 92 100лева; лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ••• – 2 990лева. Никоя от страните по делото не е оспорила това заключение. Няма основание и съдът да се съмнява в правилността на заключението, приложените от вещото лице методи съответства на материалноправните изисквания на чл. 31 ЗН. В хипотезата, при която наследодателят съвместно със своя съпруг е извършил дарение на имот, притежаван от тях в режим на СИО, всеки от двамата съпрузи е извършил разпореждане със собствената си ½ ид.ч., която би получил при прекратяването на общността, като при това съдебната практика е константна, че идеалната част на наследодателя от общите имущества се включва в масата по чл.31 ЗН. Следователно, наследствената маса по чл.31 от ЗН в случая следва да се формира при отчитане на припадащата се на наследодателката 1/2 от дарените съвместно със съпруга и имоти, попадащи в режим на СИО, респ.стойността на половината от тези имоти, дареното собствено имущество и идеални части от имущество , и „чистия актив”/наследството, неразпореденото имущество, влиза в масата изцяло/, при което наследствената маса в случая включва следното имущество: 1/2ид.част от дарения Апартамент №6 в гр.Д. на стойност 63 700лева;1/2ид.част от Гараж №4 в гр. Д. на стойност 7450лева; 4/6ид.част от Недвижим имот/земя и сграда/ в с.П. на стойност 24 800лева; Нива в с.П. с площ от 7800кв.м. на стойност 31 200лева; Нива в с.П. с площ от 14000кв.м. на стойност 53 700лева; 4/6ид.части от недвижим имот/земя и сгради/ в с.К. на стойност 18 933лева; 1/2ид.част от Апартамент №9 в гр.В. на стойност 46 050лева; лек автомобил „Опел Астра“ на стойност 2 990лева. Така общият размер на масата по чл.31 от ЗН е сумата от 248 823лева. Размерът на запазената част при две деца е 2/3, а разполагаемата част- 1/3 от имуществото, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1 от ЗН, приложима в настоящия случай. Запазената част от наследството на Е. Г. Д., починала на •••г., която е оставила наследници двама низходящи от първа степен – син С. С. Д. и дъщеря Г. С. П., се равнява на 2/3 от имуществото на наследодателката или в стойностно изражение на 165 882лева/при стойност на наследствената маса 248 823лева/, а разполагаемата част на наследодателката се равнява на 1/3 от имуществото й или на 82 941лева. В един и същ стойностен размер е запазената част на всеки от двамата низходущи - 82 941лева. Иначе казано разполагаемата част е 1/3 и запазените части на всеки от двамата низходящи, страни по делото, е по 1/3, като стойностното им изражение е 82 941лева. Стойността на останалия в наследството на Е. Г. Д. чист актив /нивата от 14.000дка и лекия автомобил, т.е. всичко без даренията / е в размер на 56 690лева /53700лева+2990лева/. По правилото на чл. 5, ал. 1 от ЗН, припадащите се части от наследството на Е. Г. Д. на нейните двама наследници по закон, низходящи от първа степен- син С. С. Д. и дъщеря Г. С. П., от чистия актив са равни, т. е. от чистия актив на наследството /нивата с площ от 14000кв.м. на стойност 53 700лева и лекия автомобил на стойност 2 990лева/ ищецът следва да получи имущество на стойност 28 345лева /56 690лева:2/. В полза на ищеца С. С. Д. е извършено от двамата му родители дарение на апартамент в гр.В., попадащ в режим на СИО, или ищецът е получил от майка си 1/2ид.част от апартамента в гр.В., стойността на която част възлиза на 46 050лева /92 100лева:2/. Общата стойност на полученото от ищеца от майка му имущество въз основа на дарението и по наследство възлиза на 74 395лева /28 345лева + 46 050лева/, която стойност съпоставена със стойността на запазената му част /82 941лева/, обосновава извод, че запазената част на ищеца е накърнена с 8 546лева /82 941лева – 74 395лева/ . При установеното накърнение, въстановяването следва да се извърши по реда на чл.33 от ЗН- чрез намаляване на даренията, като се започне от последните и се върви последователно към по-старите, тъй като ответницата не е упражнила правото си на избор по чл. 34, изр. 1 от ЗН, съгласно която разпоредба, когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Нещо повече, в проведеното на датата 27.06.2024г. открито съдебно заседание, след указание на съда и дадена възможност за избор, пълномощникът на ответницата изрично е заявил воля за прилагане на законовата поредност, т.е. намаление на дарствените разпореждания в установената от закона последователност. Поради тази причина и в съотвестие с чл.33 от ЗН следва да бъде намалено извършеното на 16.09.2022г. с нот.акт №•••г. на нотариус с рег. №••• в НК дарствено разпореждане от наследодателката с 4/6ид.части от застроения имот/земя и сгради/ в с.К., общ.Б., тъй като, съгласно удостовереното с изисканите от нотариусите справки за времето на извършване на същата дата дарения на имоти и в с.П., това дарение се явява последното по време на извършване. Както беше посочено по-горе накърнението е в размер на 8 456лева, дарената идеална част е на стойност 18 933лева, стойността на целия имот е 28 400лева. В случая са дарени 4/6ид.части от недвижимия имот /собственици по наследяване от баща си на останалите 2/6ид.части по равно са ищеца и ответницата/. Правилото на чл.36 ал.2 от ЗН, предвиждащо възможност заветникът или надареният, ако са с право на запазена част, да задържат целия имот, при условие, че стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно, не намира приложение в случая, ако и надарената ответница да е наследник със запазена част. Възможността е предвидена само за запазване на цели недвижими имоти, които при посочените условия не следва да се връщат в наследството, но не и за идеални части от такива имоти, при които така или иначе е възникнала съсобственост/така решение № 1279 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5702/2007 г., II г. о., ГК, решение №93 от 15.07.2015г. на ВКС по гр.д.№138/2015г. ІІ г.о, решение № 155 от 6.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2018 г., II г. о., ГК./. В този смисъл в случая няма пречка дарението да бъде намалено частично/с част, съответстваща на обема на накърняването/, доколкото ищецът и ответницата и понастоящем притежават дарения имот в идеална съсобственост помежду им/ищецът притежава 1/6идеална част от този имот по наследяване от баща си/, и не се налага да бъдат отделяни реални части от имота. За попълване на запазената част на ищеца следва да се отделят 8546/18933 ид. части от подарените от наследодателката 4/6ид.части от имота в с.К.. Така ищецът, който е и собственик по наследство от баща си на 1/6ид.част от имота, получава общо 13190/28400 ид.части от него. Ответницата запазва останалата дарена част и с придобитата по наследство от баща си 1/6ид.част, обема на правата и в имота възлизат на 15210/28400ид.части. При така установеното предявеният иск по чл.30 от ЗН е основателен и правилно уважен. Обжалваното решение в тази част обаче следва да бъде отменено, тъй като неправилно районния съд е възстановил/допълнил/ запазената част на ищеца от свободното имущество на наследодателката, а именно от останалия в наследството неразпореден земеделски имот-нивата от 14.00дка в землището на с.П. на стойност 53 700лева. Наследникът с право на запазена част може да я допълни от останалото неразпоредено от наследодателя имущество само ако припадащата му се по правилата на чл. 5 – 10 ЗН част от това имущество съответства стойностно или надвишава стойността на запазената му част от наследството, определена по правилата на чл. 29 ЗН от формираната по чл. 31 ЗН наследствена маса. Стойността на запазената част не може да бъде допълнена от останалото в наследството /като неразпоредено/ имущество, което по правилата на чл. 5 – 10 ЗН се припада на останалите наследници по закон и представлява тяхно лично имущество, придобито чрез наследяване по закон, т.е. на основание, чиито правни последици законът не допуска да бъдат редуцирани за разлика от наследяването по завещание. Правото на собственост върху съответната част от неразпореденото от наследодателя имущество се придобива от призованите към наследяване лица от момента на откриване на наследството /при липса на спор, че наследството е било прието/ и тази част не може да бъде променяна освен при отказ от наследство, извършен от призовано към наследяване лице от същия ред или коляно в наследяването, който съгласно чл. 53 ЗН уголемява дяловете на останалите наследници. Законът предвижда възможност за възстановяване /допълване/ на запазената част чрез намаляване на извършени от наследодателя завещателни разпореждания и дарения, но не и чрез намаляване на дела от неразпореденото имущество, който заветникът или надарения е придобил чрез наследяване по закон /в този смисъл е Решение № 69/1.04.2016 г., постановено по гр.д. № 5266/2015 г. по описа на ВКС, I г.о./. При този начин на възстановяване на накърнената запазена част на ищеца от наследството на майка му Е. Г. Д. - чрез намаляване на последното по време дарение, което е дарението на 4/6ид.части от имота в с.К., делбата на този имот следва да се допусне при квоти 13190/28400 ид.части за ищеца и 15210/28400ид.части за ответницата, при което решението, в частта, с която са определени квотите на страните от допуснатия до съдебна делба недвижим имот в с.К., общ.Б. следва да се отмени и да се определят квотите на съделителите съобразно установеното. Съсобственици на неразпоредения от наследодателката, заявен да делба имот -нивата от 14.000дка в землището на с.П., по силата на наследственото правоприемство и по равно,съгласно чл.5, ал.1 от ЗН, са ищеца и ответницата – всеки е придобил по наследство от майка си по 1/2ид.част от същия, респ. при тези части следва да се допусне делбата на този имот, поради което решението на районния съд в частта, с която са определени квотите на страните в този имот следва да се отмени и да се постанови ново съобразно установеното. При постигнато пълно възстановяване на запазената част с намаляване на дарението на 4/6ид.части от имота в с.К.,общ.Б., предходното дарение на нивата от 7.800дка в с.П. като произвело своето правно действие следва да се зачете, т.е. дарената от наследодателката в полза на ответницата нива от 7.800дка в с.П. остава в патримониума на последната и не подлежи на връщане в наследството, ищецът към настоящия момент няма права в този имот, респ. липсва съсобственост между страните по отношение на същия и правилно искът за делбата му е отхвърлен. Обжалваното в тази част решение следва да се потвърди. Право на разноски във въззивното производство съразмерно на уважената част от жалбата има въззивникът, удостоверил извършването на разходи за адвокатско възнараждение-1000лева, и за държавна такса - 115лева/40лева по иска по чл.30 от ЗН и по 25лева по всеки от исковете по чл.34 от ЗС –за делбата на имота в с.К. и на двете ниви в с.П./. От така сторените разходи, съразмерно на постигнатия по жалбата резултат/уважаване на жалбата в частта на иска по чл.30 от ЗН и на два от исковете по чл.34 от ЗС/ следва да му се признаят ¼ от разходите за адвокатско възнаграждение/доколкото е договорено и платено общо, при липса на указание каква част от него за защита по кои искове е платена/ и 90лева от разходите за държавна такса/таксата от 40лева и двете такси от по 25лева/. Cъщите cлeдвa дa ce пpиcъдят в eвpo – 40.02евро държавна такса и 383.47евро адвокатско възнаграждение, пpeвaлyтиpaни cъглacнo пpaвилaтa нa чл. 12 и чл. 13 Зaĸoнa зa въвeждaнe нa eвpoтo в Peпyблиĸa Бългapия и Peшeниe (EC) 2025/1407 нa Cъвeтa oт 08.07.2025 г. oтнocнo пpиeмaнeтo нa eвpoтo oт Бългapия, cчитaнo oт 01.01.2026 г., пpи фиĸcиpaн ĸypc 1,95583 лeвa зa eднo eвpo. Въззиваемата страна не е удостоверила извършване на разходи за въззивното производство. С оглед гореизложените съображения, съдът