Решение № 489 от 2.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2068/2026 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда от 26.11.2025г, постановена по НЧХД № 9805/2024г. по описа на СРС, НК, 13 състав подсъдимия Л. В. М., с ЕГН: ••••••••••, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 13.05.2024 г. в периода 12.30-12.45 ч., в гр. София първо пред кантора, находяща се на адрес бул. „•••••••• а после и пред входа на сградата на Търговския дом на бул. „Витоша“ е казал нещо унизително за честта и достойнството на Х. Г. Ч., а именно, че е „боклук“, „олигофрен“ и „идиот“, като обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1, вр. чл.146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78А, ал. 1 от НК съдът го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е НАЛОЖИЛ административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитниците на подсъдимия - адв. В. и адв. А.. Във въззивната жалба се поддържа, че присъдата е неправилна, като постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се отмяна на обжалваната присъда в осъдителната част и постановяването на нова, с която подсъдимият М. бъде признат за невиновен и оправдан в това да е извършил престъпление по по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.146, ал.1 от НК. Във въззивната жалба са развити доводите, че в хода на съдебното следствие не са събрани безспорни и категорични доказателства, които да доказват съпричастността на подсъдимия досежно обвинението по чл. 148 от НК и се твърди, че първостепенния съд е извършил неправилен анализ на наличната доказателствена маса, като неправилно е достигнал до извод за виновността на подсъдимия. В разпоредително заседание на 14.07.2025 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и експерти. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия – адв. А. - пледира за отмяна на първоинстанционната присъда, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, позовавайки се на изложените доводи в позицията му по същество пред първоинстанционния съд, като по същества поддържа доводите, изложени в жалбата. Частния тъжител Х. Ч. в пледоарията си по същество моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а постановената присъда да бъде потвърдена. Счита, че в производството пред СРС са събрани достатъчно доказателства за извършеното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 чл. 146, ал. 1 от НК, за което подсъдимият е признат за виновен. Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови присъдата си, районният съд е събрал по предвидения в НПК ред достатъчно доказателства, от които е направил правилни и обосновани изводи досежно предмета на доказване. Настоящият въззивен състав, намира че при съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, установяванията на първоинстанционният съд по фактите, значими за правилното решаване на делото, са съответни на доказателствата, събрани и проверени при спазване на реда на НПК. Първоинстанционната присдае постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите, с оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново. Не се констатира допускането на каквото и да е нарушение нито при събиране на доказателствата, нито при извеждане на правнорелевантните факти, като СРС подробно e изложил своите съображения за приемането на определени, значими за процеса факти. Всички доказателствени източници са били подложени на внимателен анализ от първоинстанционния съд, обсъдени са както поотделно, така и в тяхната съвкупност при спазване на правилата на формалната логика. Нито едно доказателство и/или доказателствено средство не е подценено или надценено, нито пък му е придадено съдържание каквото няма. Вътрешното убеждение на контролираната инстанция по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е формирано въз основа на валидни доказателствени източници, при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107,ал.5 и чл. 305, ал. 3 НПК. Въпреки проведеното пред настоящата инстанция съдебно следствие и събиране на писмени доказателства, въззивният съдебен състав намира за установена фактическа обстановка, която не се различава съществено от възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд. Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на сьбраните по делото от СРС гласни доказателства - обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите Р.И., Т.Г., И. Н., Р. М.а, С.Ц., Д.С., писмените доказателства и доказателствени средства – преписи от искови молби, призовки, договор, погасителен план, справки от „Юробанк България, докладни записки, свидетелство за съдимост. Районният съд е обсъдил обстойно и в тяхната логическа последователност показанията на свидетелите, като обосновано е приел, че същите следва да бъдат кредитирани като обективно и добросъвестно дадени. Пред настоящата съдебна инстанция са събрани писмени доказателства – писмо от НАП относно трудовите правоотношения на св. Т.Г., писмо от И. С. – управител на „Хепи Дриймс“ ЕООД относно трудовите правоотношения с Р.И. и почивните дни на същата за периода 13.05- 19.05.2024г. Тези доказателства по никакъв начин не противоречат на приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а напротив – допълват и потвърждават фактите, приети за установени в същата. Съдът намира, че първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил обясненията, дадени от подс. М., в който същият твърди, че не е казвал твърдените обидни квалификации и да се е намирал в кантората на тъжителя, като в посочения момент той се е намирал в клон на „Юрбанк“ България, находящ се в близост до Съдебната палата и Търговския дом. Вземайки също предвид двойствената природа на показанията на подсъдимия, които играят ролята както доказателствено средство, така и средство за защита, съдът правилно ги е преценил като средство за защита, доколкото не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В подкрепа на тази защитна версия са разпитани свидетелите И. Н., Р. М.а и Д.С. и са ангажирани преписи от договори и банково удостоверение. От показанията на св. Н. и М.а се установява, че подсъдимият е посетил банков клон, находящ се в непосредствена близост до Съдебната палата и Търговския дом и че е срещнал на улицата тъжителя. Ангажирани са изходящи от „Юробанк България“ АД документи, от които се установява, че на инкриминираната дата подсъдимият е посетил банков клон на адрес бул. „Витоша“ №3, за да сключи договор за разплащателна сметка в банката, като в 12:28 ч. е разписал формуляр за активиране на услугата „интернет банкиране“, а в 12:49ч. е бил изготвен погасителният план към договор за разплащателна сметка и подсъдимият го е подписал. Правилно съдът е кредитирал тези доказателства относно факта, че подс. М. е посетил банковия клон, но доколкото същият е в непосредствена близост да входът на Търговския дом, тези доказателства не опровергават приетото за установено от съда, че подсъдимият е отишъл при кантората на тъжителя в Търговския дом, където е изрекъл инкриминираните обедни думи. СРС е подходил с доверие и ценил като достоверен източник на доказателства показанията на свидетелите Р.И.ова, Т.Г. и С.Ц., които са категорични, че са чули как подсъдимият отправя обидни думи към тъжителя Х. Ч., като свидетелките Р.И.ова и Т.Г. са възприели това на две места – пред кантората на Х.Ч. на 4 ет. и на улицата, пред входа на Търговския дом, а св. С.Ц. единствено пред входа на Търговския дом. Тримата свидетели посочват конкретни думи „боклук, идиот, олигофрен“, изречени от подсъдимия, когото те разпознават в съдебна зала, както и конкретният адресат на тези думи – Х.Ч.. Показанията на тези свидетели са логични, последователни и взаимно допълващи се, като причина, поради която тези свидетелите да се считат за предубедени спрямо подсъдимия или заинтересовани от изхода на делото. На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд законосъобразно е заключил, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК От обективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението, като на 13.05.2024 г. в периода от около 12:30 до 12:45 ч. в гр. София пред кантора, находяща се в Търговския дом с адрес бул. „•••••••• и пред сградата на Търговския дом на бул. „Витоша“ подсъдимият е казал нещо унизително за честта и достойнството на Х. Ч., а именно, че е „боклук“, „олигофрен“ и „идиот“, като обидата е нанесена публично. Изпълнителното деяние на престъплението обида, инкриминирано в разпоредбата на чл. 146 от НК, се изразява в казването или извършването на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Обидата е насочена към засягане чувството на лично достойнство на пострадалия чрез думи и/или действия, които по своето съдържание противоречат на добрите нрави и морално благоприличие. Авторът на обидата изразява субективно негативно личностно мнение и оценка за пострадалия чрез изрази и епитети, които са обективно годни да накърнят достойнството му. Думите „боклук“, „олигофрен“ и „идиот“ безспорно прекрачват съвременните етични стандарти за нормално общуване и имат неприличен и обществено неприемлив характер, поради което са обективно годни да накърнят достойнството и самооценката на адресата си и да бъдат средство на престъплението обида по чл. 146 от НК. Налице е и допълнителният квалифициращ елемент от обективна страна по чл. 148, ал.1, т.1 от НК – нанасяне на обидата публично. Обидата е нанесена на общодостъпно място, където да е имало повече лица, които биха могли да възприемат значението на извършеното, като безспорно както обществена сграда с множество кантори, така и в още по-голяма степен оживен столичен булевард в средата на деня представляват именно такива публични места. От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че изречените от него думи „боклук, олигофрен и идиот“ са от естество да засегнат честта и достойнството на пострадалия, както и че използва тези обидни думи на публично място, като е искал и целял именно това. Предвид изложеното въззивният съд намери, че въз основа на правилното анализиране на фактите, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни изводи от правна страна, обосноваващи съставомерност на диеянието на подсъдимия от обективна и субесктивна страна като престъпление по чл.48 ал.1 т.1 от НК вр. с чл.146 ал.1 от НК. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл.146 ал.1 от НК се предвижда наказание глоба от 500 лв. до десет хиляди лв. и обществено порицание. При този предвиден размер на наказанието, първоинстанционният съд правилно е освободил подсъдимия от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление. Видно от справката за съдимост М. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а, ал. 1 от НК, имуществени щети от престъплението не са причинени, а предвиденото в закона наказание е глоба и обществено порицание. С оглед наличието на горните предпоставки законосъобразно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като са налице задължителните условия предвидени в закона, като определеното административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда / лева, за извършено от подсъдимия престъпление е съобразено с правилно отчетените от СРС смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, степента му на обществена опасност и степента на обществена опасност на извършеното престъпление. При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на каквито и да било основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение. Водим от всичко посочено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд