Решение № 420 от 26.3.2025 г. на Административен съд - Силистра по дело № 415/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Главния директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата (МК) гр.София, подадена чрез представител по пълномощие гл.юрисконсулт Д.А. (л.8), обективираща искане за отмяна на обжалваното решение на СРС и, след решаване на спора по същество от касационната инстанция, за потвърждаване на първоначално оспореното НП.С молба вх.№377/25.02.2025г. на АС-Силистра, процесуалният представител на административно-наказващия орган е изложил съображения по съществото на спора, които не се отклоняват от развитите главни такива в жалбата, свеждащи се до следното: Поддържа се наличие на отменителните основания от чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, във вр. с чл.63в ЗАНН, като доминира твърдение за неправилно приложение на закона от въззивния съд, но е релевирано и нарушение на съдопроизводствените правила в сегмента на оценката на доказателствената съвкупност по делото, както и необоснованост на съдебния акт, която не е касационно основание (арг.чл.348 ал.1 НПК) и не подлежи на обсъждане от настоящата инстанция. Акцент е поставен върху твърдение за незаконосъобразност на главния извод на въззивния съд, довел до оспорения резултат, че неправилно бил определен субектът на процесните нарушения на Закона за културното наследство. В тази част на спора, се релевира спецификата и усложнената нормативна регламентация на правно-организационната форма на Драматично-куклен театър Силистра, като се твърди, че същият е юридическо лице и участва в гражданския оборот като самостоятелна личност, обратно на извода на СРС. Поддържа се, че театърът е държавен културен институт, преобразуван (след като е бил създаден по същия ред) с Постановление на Министерския съвет №45/06.03.2014г. (Обн.ДВ, бр.23/14г., изм.ДВ, бр.49/23г.) и следователно, субект на административно-наказателната отговорност, съгласно чл.83 ЗАНН, визиращ като основание за ангажирането ѝ само факта на неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване дейността на юридическите лица и ЕТ. Към касационната жалба са приложени Устройствени правилници на ответния по касация ДКТ-Силистра, утвърдени със Заповеди на министъра на културата от 18.09.2014г. и от 30.07.2024г., като не е направено доказателствено искане свързано с тях, каквото би било и недопустимо с оглед забраната от чл.220 АПК за нови фактически установявания от касационния съд. Счита се, че посредством същите театърът е определен като ЮЛ на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с кредити към МК, което изцяло опровергавало извода на СРС, че не е юридическо лице, участващо в гражданския оборот, поради което и не попадал в кръга на визираните в чл.83 ЗАНН отговорни субекти. Доколкото последното е единственото отменително основание, посочено в обжалвания съдебен акт, се настоява същият да бъде отменен с потвърждаване на наказателното постановление в цялост, и за трите релевирани нарушения на ЗКН, както и за присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касация - Драматично-куклен театър гр.Силистра, чрез упълномощен адвокат Н.Б. от АК-Русе, в писмен отговор на жалбата (л.38) и становище (л.55), излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на СРС. Настоява за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на оспорения съдебен акт, като съответен на фактите по делото и на закона. Не е заявена претенция за разноски. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра дава заключение, че обжалваното решение на Силистренския районен съд е законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила, а касационната жалба, като неоснователна, отхвърлена. Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) на АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на доводите в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационните основания, заявени пред настоящата инстанция, са за неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правил а, във фазата на преценка на доказателствата (чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, във връзка с чл.63в ЗАНН). Касаторът категорично възразява срещу главния отменителен извод на СРС, че вменените в отговорност на ДКТ-Силистра административни нарушения на ЗКН, били адресирани до субект, който не е от кръга на визираните в чл.83 ЗАНН, уреждащ изключение от принципа на чл.24 ал.1 ЗАНН, за личния характер на административно-наказателната отговорност. Твърдението за неправилно осъществена оценъчна дейност на доказателствената съвкупност от съда, не е конкретизирано, в насока - кои доказателства не са били обсъдени, респ. кои от тях са превратно преценявани или друго от съдържанието на въведеното възражение и доколкото същото е от процесуален характер, съгласно правилото от чл.218 ал.1 АПК, не подлежи на обсъждане от настоящата инстанция. Още повече, че видно от мотивите на оспорения акт, доказателствата са обсъдени, не се установява някои от тях да са игнорирани, а преценката им е извършена без отклонения от правилата на логическото мислене или на общоприетите опитни правила. При допустимо релевираният касационен довод за неправилно приложение на закона относно изключването от кръга на лицата по чл.83 ЗАНН на ответния по касация ДКТ-Силистра, проверката на обжалвания съдебен акт следва да бъде извършена на неговия терен и в параметрите от чл.218 ал.2 АПК, в чийто обхват е и задължението на съда служебно да провери съответствието на решението с материалния закон. Административнонаказателният спор пред районния съд е бил за правото, тъй като по фактите страните нямат различия. Тяхното установяване органът касатор е извършил посредством констатацията на св.Г.Ш. - ръководител на Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в ЦРП гр.В. Търново, направена при посещение на гр.Силистра, в централната му част, на 25.08.2023г., когато видяла, че на южната фасада на Художествената галерия са монтирани две нови външни климатични съоръжения. Установила, че двата инверторни климатици са поставени в помещения, предоставени за ползване на ДКТ-Силистра и започнала служебно проверка както на място, така и по документи, която била извършена в периода: 25.08.2023г.-29.09.2023г. На 08. 11.2023г. съставила и Констативен протокол на основание чл.192 ал.1 т.1 ЗКН. На тази база, съгласно чл.192 ал.1 т.2 б.“а“ ЗКН, било издадено разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка (непредставено в процеса пред СРС) за отстраняване на вредните последици от констатираните нарушения, която (ПАМ), съгласно мотивите на НП е изпълнена. Последното е преценявано като признание на неблагоприятни за ответника по касация факти, с оглед неоспорване на разпореждането за налагане на ПАМ и фактическото ѝ изпълнение в ускорен порядък. Осъществявайки дейността по установяване на правнозначимите факти, съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила; уважил е доказателствените искания на страните; събрал е относимите доказателства, вкл. изслушал като свидетели Г. Ш. - актосъставител, З. П. и А. Д. - свидетели при съставянето и връчването на АУАН №19/22.11.2023г. В резултат на законосъобразното им обсъждане е установил, че процесната сграда с идентификатор: 66425.500.7250.1 по КК на гр. Силистра, с административен адрес: гр.Силистра, ул.“Симеон Велики“ №49 и предназначение - за Художествена галерия, която съгласно §1 ДР ЗКН е със статут на музей, е публична общинска собственост (АПОС №4798/28.12.2010г.). Съгласно Договор №1180/15.08.2011г., Община Силистра е предоставила на ДКТ-Силистра за безвъзмездно управление следните части от имоти - публична общинска собственост: - част от първи етаж на масивна двуетажна сграда с идентификатор: 66425.500.7250.1 по КК на гр.Силистра, предназначена за Куклен театър, с обща застроена площ от 330.21 кв.м., представляваща 1/2 ид.ч. от входно фоайе, салон, сцена и офис; масивна двуетажна сграда (идентификатор: 66425.500.7250.2), предназначена за гримьорни, репетиционна, художествено ателие, складове кукли, коридори и санитарни възли, със застроена площ на всеки етаж от 147 кв.м.; масивна едноетажна сграда (идентификатор: 66425.500.7250.4), предназначена за склад за декори, със застроена площ от 47 кв.м. От доказателствата по делото съдът установил още, че съгласно Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности към Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), сградата на Художествената галерия в гр.Силистра притежава статут на декларирана единична архитектурно-строителна недвижима ценност. Същата попада в границите на археологически резерват с категория „национално значение“ -„Античен и средновековен град „Дуросторум-Дръстър“ гр.Силистра. На първия етаж на сградата, в помещения, ползвани от ДКТ-Силистра, били монтирани два инверторни климатици, [Марка], чиито външни тела били поставени на стената в западната част на южната фасада, в пространството под двата прозореца, над цокъла на сградата. Нарушена била частично фасадната цялост на сградата и по-конкретно - автентичния ѝ градеж, тъй като с пробивни машини са били направени два отвора за полагане на тръби и захранващи кабели, свързани с външните климатични тела. След премахването им от ответния ДКТ-Силистра, в изпълнение на задължителните предписания (наложена ПАМ по чл.192 ЗКН), отворите на стената били запълнени с акрилен уплътнител, а мазилката на фасадата била напукана около двата пробити отвора. Преди монтирането на климатиците не е внасяно искане, със съответната документация, за съгласуване на поставянето им на процесното място, нито в Община Силистра, нито в НИНКН. Съдът е приел, че с поставянето им е било причинено увреждане на сградата на Художествената галерия, като с извършените пробиви на стената в западната част на южната фасада, била нарушена целостта ѝ. В този контекст е обсъдил съдържанието на АУАН и КП, гласните доказателствени средства, вкл. показанията на извършилата проверката свидетелка Г. Ш., след което е формирал извод за процесуална изрядност на процесното пред него НП №НП-2/03.04.24г. Приетото нарушение на чл.42 ал.1 т.6, респ. на чл.57 ал.1 т.4 ЗАНН, не се установява, тъй като идентификационните белези на извършителя на нарушенията, според касатора, са посочени както в АУАН, така и в НП. Отделен е въпросът с неговата годност да бъде субект на процесната юридическа отговорност. Свидетелката Ш. е акцентирала върху установените от нея монтирани два нови климатика на същата фасадна стена на Художествената галерия, което наложило последвалата проверка, в хода на която не била представена съгласувателна документация с МК, респ. с НИНКН. Не е била уведомена и община гр.Силистра. В срока от чл.44 ал.1 ЗАНН, директорът на ДКТ е предявил възражение срещу Акта за установяване на административните нарушения №19/22.11.2023г., независимо от изпълненото Разпореждане за прилагане на ПАМ, с премахването на двете климатични тела. Посочил е, че не е засегната конструкцията на сградата и, фасадната ѝ цялост не е застрашена, предвид мястото на поставянето им и ограничената (малка по обем) засегната площ. Изрично е посочил още и, че състоянието на сградата е много лошо, с компрометирани фасадни стени, вкл. пукнатини по тях, вследствие на извършен ремонт на покрива ѝ, а вътре, в помещенията - течове, падаща мазилка и течащ покрив, които все повече превземат въпросното недвижимо културно наследство, за чието опазване видимо не се полагат грижи (л.66 от АНД/СРС). Административнонаказващият орган обсъдил възражението в процесното пред СРС наказателно постановление (стр.9-стр.10), приемайки същото за признание на нарушенията (по факта с монтирането на двата климатика никога не е съществувал спор).След това възпроизвел нормативната регламентация от чл.72 ал.1-ал.5 и чл.83 ЗКН, формирайки извод, че възражението е неоснователно. Установил, че ответният по касация ДКТ-Силистра не е приел предложеното му Споразумение по чл.58г ал.1 пр.1 ЗАНН и, в срока от чл.34 ал.3 ЗАНН, издал НП. При тези фактически установявания съдът е извел извод за правилно приложение на материалния закон от касатора. Въпреки това е отменил НП, защото е счел, че административнонаказателното производство е било водено и приключило срещу лице, което не може да бъде субект на релевираните нарушения, което е аспект на приложението на същия закон. Изложил мотиви, че ответният по касация театър е културна институция по смисъла на §1 т.3 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) и, макар да е регистриран по БУЛСТАТ, липсват доказателства, че е юридическо лице. След анализ на разпоредбата на чл.83 ЗАНН, окончателно е заключил, че културната институция е с вписана дейност в регистъра по БУЛСТАТ: артистична и творческа дейност, което го изключвало от кръга на субектите по чл.83 ЗАНН. На това основание отменил оспореното пред него наказателно постановление. При служебно извършена проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационният състав установи: Същото е постановено от законен съдебен състав, допустимо сезиран в периметъра на нормативно възложената му юрисдикция. Последно обсъдения извод на районния съд, обаче, не може да бъде споделен, както основателно възразява касаторът, макар и не по посочените от него причини. Статута на юридическа личност ответният по касация театър е придобил не по силата на необнародваните Устройствени правилници, които не са и били представени във въззивното производство, а по силата на закона и по-конкретно съгласно чл.5 ал.1 ЗЗРК, който гласи, че държавните културни институти са юридически лица на бюджетна издръжка, които се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата или със закон. По хипотеза, културните институти са държавни или общински културни организации, които се създават със специален закон или с акт на изпълнителната или местна власт, съгласно чл.4 ал.1 от същия закон. По дефиницията от §1 т.3 ДР ЗЗРК, на която се е позовал и СРС, „ културна организация“ е структура …, чиито предмет на дейност е създаването, разпространението и опазването на културни ценности в областта на театъра, музиката …, каквато (структура) несъмнено е и ДКТ гр.Силистра. А щом това е така, то следва, че е държавен културен институт - юридическо лице на бюджетна издръжка, преобразуван от Куклен театър-Силистра в Драматично-куклен театър-Силистра, видно от Постановление на Министерския съвет №45/06.03.2014г., обнародвано в ДВ, бр.23/14.03.2014г., изм.ДВ, бр.49/06.06.2023г. Следователно, ответният по касация театър е юридическо лице по силата на закона (ЗЗРК), на бюджетна издръжка, участващо в гражданския оборот чрез създаваните и разпространявани спектакли в областта на драматичното и кукленото изкуство и други театрално-творчески продукти. Последното сочи, че е надлежен субект както на релевираните в процеса нарушения, така и на обективната отговорност по чл.83 ЗАНН. Независимо от това, настоящият състав намира за правилно по своя резултат обжалваното решение на Районен съд гр.Силистра. Това е така защото: Относно нарушението на чл.84 ал.1 и ал.2, във връзка с чл.83 ал.1 т.1 б.“г“ и т.2 б.“в“ ЗКН, санкционирано по чл.200 ал.1 пр.2 ЗКН с „имуществена санкция“ от 15 000 лева: Съгласно тази правна квалификация, при прилагане на юридическия способ субсумиране, т.е. подвеждане на обсъдените по-горе факти от действителността под хипотезата на административнонаказателната норма, не следва извод за тяхната съставомерност. Същото се налага като заключение и относно нарушението на чл.200а ал.1 ЗКН, който съдържа както диспозиция, така и санкция, каквато е наложена в размер на 25 000 лева. Не се установява от доказателствата по делото „унищожаване“ или „повреждане“ на културна ценност, вкл. в релевирания аспект на „нарушена частично фасадната цялост и по-конкретно автентичния градеж на сградата - недвижима културна ценност“, защото на същата западна част от южната фасада на Художествената галерия в гр.Силистра от няколко години, вкл. и към настоящия момент, стоят четири двойки външни климатични тела, който факт е ноторно известен на жителите на града, включително на настоящия съдебен състав, и не се нуждае от доказване. С изявлението на свидетелката Г.Ш. в открито съдебно заседание пред СРС, за установени две нови външни климатични съоръжения на сградата, фактът се счита за известен и на администрацията на касатора. Последното означава (щом не са премахнати, въпреки проверката на ръководителя на Регионалния инспекторат за опазване на културното наследство в ЦРП гр.Велико Търново, на място, на 25.08.2023г.), че поставянето им е допуснато след проведена съгласувателна процедура с МК. Следвайки правно-логическите правила относно гореописаното състояние, се налага извод, че според АНО нормативно е уредено съществуването на „съгласувано/разрешено повреждане“ на единични културни ценности, попадащи в границите на групови такива и, „несъгласувани повреждания“ от вида на процесното по делото, което е non sens, предвид и целта на ЗКН, изведена от неговия чл.3 ал.1. Няма нормативна регламентация за това и не може да има, защото “увреждането“ с четирите двойки климатични тела и процесното, са еднакви по своя вид, характер и последици, с тази особеност, че извършеното от ДКТ-Силистра е със значително по-нисък интензитет и по-малък обхват - и като площ, и като местоположение (при съпоставката на четири към една двойка външни климатични тела - първите заемащи височината на засегнатата фасада, а вторите са били под прозорците). Освен това, те са и премахнати поради добросъвестното изпълнение на Разпореждането за прилагане на ПАМ по чл.192 ал.1 ЗКН от ДКТ-Силистра. Не съществува в действащото релевантно право дефиниция на „увреждане“/“повреждане“, които са синоними и според общоупотребимия им смисъл, се изразяват в причиняване на вреда на повърхността на нещо (Вж. Тълковен речник на българския език). Целта на закона, изведена от чл.3 ал.1 ЗКН е закрила на културното наследство, устойчиво развитие на политиката по опазването му и гарантиране на равен достъп на гражданите до културните ценности. В този контекст, настоящият състав приема, че поради явната незначителност на засягане повърхността на стената на Художествената галерия, в обсега под перваза на двата прозореца и над цокъла, не е налице „увреждане“ по разума на закона, злепоставящо конструкцията; засягащо целостта в пълния ѝ обхват; предизвикващо промяна във визията и други, на фасадната стена на Художествената галерия гр.Силистра.А щом няма съставомерен резултат, то следва, че деянието по чл.200а ал.1 ЗКН, не е осъществено, поради което по отношение на същото, правилно е отменено НП №НП-2/03.04.2024г. В мотивите, свързани с индивидуализиране на наказанията, касаторът законосъобразно е приел, че обсъжданите нарушения, санкционирани по чл.200 ал.1 пр.2 ЗКН; по чл.200а ал.1 пр.2 ЗКН и по чл.197 ал.3 ЗКН, са извършени за първи път. Естеството им - несъгласувани монтажни дейности, представляващи два отвора за полагането на тръби и захранващи кабели, в сравнително малък участък от обекта и относително малки размери, са обективно съществуващи смекчаващи отговорността обстоятелства, независимо че ги е коментирал с цел обосноваване на минимума на наложените „имуществени санкции“. Вярно е констатирал несъразмерността/непропорционалността на предвидените в ЗКН размери на санкциите, вкл. минималния такъв, с конкретно установените факти. Дейността по определяне и налагане на наказанието е въпрос за приложението на материалния закон, попадащ в обхвата на служебната проверка на касационния съд. Ето защо, настоящият състав приема, че като не е продължил правилните си разсъждения в горния контекст, а е извел извод за санкциониране от ответния театър, касаторът е нарушил материалния закон.Това е така, защото е приел за отегчаващи отговорността обстоятелства (довело до извод за баланс между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, съгласно чл.27 ал.2 ЗАНН), включените във фактическия състав на релевираните нарушения такива, както следва: „ всяко от нарушенията е реализирано по отношение на сграда, представляваща единична архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност “ и „ Допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство е обстоятелството, че единичната недвижима културна ценност попада в границите на археологическия резерват с категория „национално значение“-„Античен и средновековен град „Дуросторум-Дръстър“ Силистра “. Ако Художествената галерия в гр.Силистра не беше сграда от посочения вид в НП и не попадаше в археологическия резерват, не можеше да се говори изобщо за реализиран състав на което и да е нарушение на Закона за културното наследство. По гореописания начин административно-наказващият орган е нарушил материалния закон в лицето на чл.27 ал.1-ал.3 ЗАНН и на чл. 54 ал.1 и чл.56 от Наказателния кодекс, съгласно които е следвало да прецени, че са налице единствено смекчаващи отговорността обстоятелства и, че не са отегчаващи обстоятелства, тези, които са взети предвид от закона при нормиране на съответното нарушение. В обобщение настоящият състав приема, че при хипотезата на чл.9 ал.2 НК, приложим от препращането на чл.11 ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността, обсъжданото деяние (нарушение на чл.84 ал.1 и ал.2, във връзка с чл.83 ал.1 т.1 б.“г“ и т.2 б.“в“ ЗКН) не е административно нарушение, подлежащо на санкциониране по чл.200 ал.1 пр.2 ЗКН, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона такова, поради своята явно незначителна обществена опасност, с оглед пренебрежимо ниската степен на засягане на защитения обект от въпросната „намеса“. Фактите, преценени в ракурса на чл.9 ал.2 НК, налагат ирелевиране на самото нарушение (щом не е общественоопасно, деянието не е и противоправно, което го изключва от кръга на определените с чл.6 ЗАНН), който извод не се основава на произволно възприети, отделни фактически положения, а на анализа по-горе. С дефиниране на понятието „явно маловажен случай“ с §1 т.5 ДР ЗАНН, всяко деяние, попадащо в неговия периметър, е наказуемо при режима на чл.39 ал.1 ЗАНН, за чието прилагане, с ДВ, бр.109/20г., в сила от 23.12.21г., е прието нормативното определение. Макар и сходни по съдържание, текстовете на чл.9 ал.2 НК и този на §1 т.5 ДР ЗАНН, не са идентични. След като нормотворецът е установил критерии, при които, формалното осъществяване на признаците на престъпление, да декриминализират самото деяние, на още по-голямо основание тази уредба е приложима за административните нарушения. Малозначителността, както и явно незначителната обществена опасност са обстоятелства, изключващи елемент от определението по чл.9 ал.1 НК и съответно по чл.6 ЗАНН, а именно достатъчно значимо неспазване на установения ред на държавно управление. Маловажният случай на административно нарушение или престъпление, притежава всички съставомерни признаци на дефинициите от чл.9 ал.1 НК и на чл.6 ЗАНН, но и най-лекото предвидено наказание по вид и/или размер, е несъразмерно тежко и се явява прекомерно за постигане на целите на наказателната отговорност. Или, за да бъде деквалифицирано като нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН, единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвидено в закона административно нарушение, да разкрива явно незначителна обществена опасност, а следователно и липса на противоправност, в която хипотеза именно попада процесното нарушение, санкционирано по чл.200 ал.1 пр.2 ЗКН. При недопустимост на съществуването в правния мир едновременно на „разрешено/съгласувано увреждане“ на архитектурно-художествена културна ценност и „несъгласувано“ такова, напълно идентично със съгласуваното, т.е. същото по вид, но със значително по-малък обхват, не може да се приеме наличие на нарушения в релевирания смисъл на чл.200а ал.1 и на чл.200 ЗКН. Ето защо, като е отменил наказателното постановление в тази му част, макар и по други съображения, въззивният съд е постановил правилно решение по неговия резултат, което следва да бъде потвърдено. Относно нарушението на чл.71 ал.1 т.2 ЗКН, попълващо диспозицията на санкционната разпоредба на чл.197 ал.3 ЗКН, настоящият състав приема, че такова е осъществено, доколкото е несъмнено извършването на намеса в защитена територия за опазване на културното наследство по отношение на единична културна ценност, намираща се в границите на групова такава от вида на археологическия резерват в гр.Силистра (колкото и незначителна да е тази намеса), без да е спазен реда от чл.84 ал.2, във връзка с чл.83 ЗКН. Последното попълва състава на чл.71 ал.1 т.2 ЗКН - не са уведомени незабавно НИНКН, както и звеното по чл.17 ал.3, Регионалния инспекторат по опазване на културното наследство и общинските органи, в алтернативната хипотеза- „ … за действия спрямо тях (недвижими културни ценности) в нарушение на този закон“. Преценявайки обаче, тежестта на нарушението в изложения по-горе контекст; причините за извършването му в ракурса на чл.83 ЗАНН (подбудите, регламентирани с чл.27 ал.2 ЗАНН, каквито ЮЛ няма), добросъвестното изпълнение на ПАМ, наложена за същото нарушение от касатора, АС-Силистра, в настоящия състав приема, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а случаят представлява „маловажен такъв“ по разума на чл.28 ал.1 ЗАНН. Ето защо, съгласно същата разпоредба, при хипотезата на чл.63 ал.4 ЗАНН, съдът правилно е отменил наказателното постановление в тази му част, макар и с други мотиви. В изпълнение на нормативния регламент настоящата инстанция, след като потвърди като правилно по своя резултат решението на СРС, следва да предупреди ответния по касация ДКТ-Силистра, че при извършване на друга административна простъпка от същия вид, представляваща маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Горното разрешение произтича от регламентацията с чл.28 ал.6 ЗАНН. Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение на СРС като валидно, допустимо и правилно по крайния си резултат, следва да бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН Административният съд Силистра