Решение № 941 от 30.4.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 483/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 23, ал. 1 от Закон за народните читалища (ЗНЧ). Образувано е по жалба на Народно читалище „*“, БСТ *, със седалище и адрес: [населено място], п.к. 2583, общ. Невестино, обл. Кюстендил, представлявано от председателя Е. Л. Н., срещу Решението на Комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ за разпределение на държавната и общинската субсидия за 2025 г., назначена със Заповед № З‑155/02.07.2025 г. на кмета на община *, обективирано в протокол от 08.07.2025 г., в частта относно разпределението на държавната субсидия за 2025 г. В съдебно заседание оспорващият се представлява от Е. Л. Н. - председател на НЧ „Пробуждане 2020“, която поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена, като обжалваното решение бъде отменено в оспорената част и бъде постановено ново разпределение в едномесечен срок при спазване на Закона за държавния бюджет, Закона за народните читалища и указанията на Министерството на културата от 2015 г. В съдебното заседание се правят и твърдения за нарушения при провеждане на годишни отчетно‑изборни събрания и приемане на отчетите в някои читалища, както и за нередности в протоколни документи. В съдебно заседание ответникът по жалбата – Комисията по чл. 23 ЗНЧ при община Невестино, назначена със Заповед № З‑155/02.07.2025 г., редовно призована, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на спора. Заинтересованите страни НЧ „*”; НЧ „*”; НЧ „*”; НЧ „*”; НЧ „*”; НЧ „*”; НЧ „*”; НЧ „*”; НЧ „*”; НЧ „*“, редовно призовани за съдебното заседание, не изпращат процесуален представител и не изразяват становище по съществото на спора. Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Със Заповед № З‑155/02.07.2025 г. на кмета на община Невестино, на основание чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища, е определен съставът на Комисията, натоварена с разпределянето на предвидените по държавния бюджет средства за читалищна дейност за 2025 г. между читалищата на територията на община Невестино. В състава на Комисията са включени по един представител на всяко народно читалище от общината, както и един представител на Общинска администрация – *. Заседанието на Комисията е проведено на 08.07.2025 г. в сградата на Общинска администрация – Невестино. От общо 12 действителни членове са присъствали 11, като е отсъствал ликвидаторът на НЧ „*“, [населено място]. Заседанието е признато за законосъобразно и способно да взема валидни решения. В началото на заседанието е приет дневен ред, както и са избрани председателстващ и протоколист. На всички членове на Комисията е предоставен проект на „Вътрешни правила за работа на комисията, извършваща разпределение на годишната държавна субсидия за народните читалища на територията на община Невестино“. След проведени разисквания Вътрешните правила са приети с мнозинство, като в протокола е отразено изрично изявление от представителя на НЧ „Пробуждане 2020“, че отказва да участва в гласуването поради възражения за противоречие с действащото законодателство. След прекъсване заседанието е продължило в същия ден с разглеждане на отчетите за предходната година и вземане на решение за разпределение на държавната субсидия за читалищна дейност за 2025 г. В протокола е отразено, че представителят на О. Н. е предоставил информация относно размера на определената за общината държавна субсидия, а именно: обща субсидирана численост от 9 субсидирани бройки, стандарт за една субсидирана бройка – 19 555 лева, с общ размер на средствата 175 995 лева, като за 2025 г. не е налице завишение на субсидираните бройки и не са определени допълнителни субсидирани бройки за конкретни читалища. Във втората част на заседанието са проведени разисквания относно начина на разпределяне на субсидията. По-голямата част от представителите на читалищата са изразили становище държавната субсидия да бъде разпределена по равно между деветте субсидирани бройки. Представителят на НЧ „*“ е предложил субсидията да бъде разпределена между всички читалища на територията на общината, включително и на представляваното от него читалище, като е изложил възражения относно дейността и отчетността на други читалища. След проведено гласуване с 10 гласа „за“, без гласове „против“ и без участие в гласуването от представителя на НЧ „Пробуждане 2020“, Комисията е приела решение държавната субсидия за читалищна дейност за 2025 г. да бъде разпределена по равно между девет читалища, всяко с по една субсидирана бройка, като НЧ „*“, [населено място], е изключено от разпределението. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в преклузивния 14‑дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване, при наличие на правен интерес. Решенията на комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, доколкото засягат пряко имуществените права и законни интереси на адресатите им, поради което подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. В този смисъл е и последователната практика на Върховния административен съд – Определение № 8193/28.09.2022 г. по адм. д. № 8536/2022 г., III о.; Определение № 9082/08.07.2020 г. по адм. д. № 6561/2020 г., III о.; Определение № 2381/13.02.2020 г. по адм. д. № 10825/2019 г., III о.; Решение № 10611/22.11.2022 г. по адм. д. № 3269/2022 г., III о.; Решение № 2093/07.03.2022 г. по адм. д. № 9340/2021 г., III о.; Решение № 709/20.01.2021 г. по адм. д. № 5982/2019 г., III о. Разгледана по същество на посочените в жалбата основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 АПК, жалбата е основателна по следните съображения: На първо място съдът установява, че оспореното решение е прието от ненадлежно конституирана Комисия по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ, поради което е налице съществен порок при формирането на колективния орган, представляващ нарушение на административнопроизводствените правила. От представената Заповед № З‑155/02.07.2025 г. се установява, че в състава на Комисията като член е посочен Б. П. Б., в качеството му на ликвидатор на НЧ „*“, [населено място]. Това не съответства на нормативния модел на участие, уреден в чл. 23, ал. 1 ЗНЧ, съгласно който в Комисията следва да участва всяко народно читалище на територията на общината чрез свой представител, а не физическо лице в лично качество. Народните читалища са юридически лица с нестопанска цел по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗНЧ, към които е приложим общият режим на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 44 и чл. 46 ЗЮЛНЦ откриването на производство по ликвидация не прекратява правосубектността на юридическото лице до заличаването му от регистъра; през този период то продължава да съществува като носител на права и задължения и се представлява от ликвидатор. Следователно член на Комисията е следвало да бъде НЧ „*“, [населено място], като юридическо лице – читалище, представлявано от ликвидатора, а не самият ликвидатор като самостоятелен субект. Посочването на физическо лице вместо юридическото лице води до неправилна индивидуализация на участниците в колективния орган, нарушава равнопоставения характер на участието по чл. 23 ЗНЧ и опорочава правилното формиране на волята на Комисията. Този порок представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на приетото решение, без да обуславя нищожност на акта. Наред с неправилното конституиране на Комисията, съдът намира, че оспореното решение е и немотивирано, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради следните съображения: Съгласно чл. 21 ЗНЧ народните читалища набират средства за дейността си от изрично посочени източници, сред които и субсидии от държавния и общинските бюджети. Правото на участие в разпределението на тези публични средства е обвързано с нормативно установени предпоставки. По силата на чл. 9, ал. 8 ЗНЧ народните читалища могат да кандидатстват за държавна и/или общинска субсидия след изтичане на едногодишен срок от вписването им в регистъра по чл. 10 ЗНЧ, като чл. 10, ал. 5 ЗНЧ изрично забранява предоставянето на субсидии на невписани читалища. При тези законови положения административният орган е длъжен, при разпределянето на субсидията, да установи за всяко читалище наличието на посочените в закона предпоставки, като при доказано наличие на същите изключването от финансиране подлежи на изрична, конкретна и проверима фактическа и правна обосновка. В конкретния случай по делото не се спори, а и от служебно извършената справка в публичния Регистър на народните читалища и читалищните сдружения се установява, че жалбоподателят е вписан под № 3704 в регистъра по чл. 10 ЗНЧ и към релевантния момент е изтекъл едногодишният срок по чл. 9, ал. 8 ЗНЧ, поради което същият притежава качеството на допустим участник в разпределението на държавната субсидия. Съгласно чл. 22, ал. 1 ЗНЧ предложенията за годишната субсидия по общини, нормативите и механизмът за нейното разпределяне се разработват от Министерството на културата, а по реда на чл. 23, ал. 1 ЗНЧ разпределението на средствата се извършва от комисия с участие на представител на общината и на всички читалища на територията ѝ. В съответствие с правните изводи, възприети с Решение № 12549 от 08.12.2025 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 3795/2025 г., III о., съдът приема, че указанията на Министерството на културата относно дейността на комисиите по чл. 23 ЗНЧ нямат задължителен характер и че всяка надлежно конституирана комисия разполага с правомощието да изработи и приеме вътрешни правила и критерии за разпределяне на годишната субсидия при липса на нормативно уреден механизъм. Комисията действа в условията на оперативна самостоятелност, като съдебният контрол се ограничава до проверка за спазване на външните рамки на тази самостоятелност – компетентност, законосъобразност, съразмерност и мотивираност, по аргумент от чл. 169 АПК. Както е прието и с Решение № 11782 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5195/2025 г., III о., обстоятелството, че административният акт е издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия, не изключва възможността той да бъде незаконосъобразен, когато не отговаря на изискването за мотивирана писмена форма и не съдържа фактически основания и правни съображения, обосноваващи направения избор. В съответствие с принципа на последователност и предвидимост по чл. 13 АПК Комисията е длъжна да формулира ясни и обективни критерии, въз основа на които да осъществи мотивирана индивидуална преценка чрез съпоставяне, степенуване и сравнително оценяване на дейността на читалищата. Оперативната самостоятелност не освобождава административния орган от задължението да мотивира конкретния си избор и не допуска произвол при разпределянето на публични средства. Дори при наличие на приети „Вътрешни правила на комисията, извършваща разпределение на държавна субсидия за народните читалища на територията на община *“, органът следва да изложи съображения, как тези правила са приложени, чрез мотивирана индивидуална преценка спрямо всяко отделно читалище и по какви причини адресат, отговарящ на изискванията на чл. 9, ал. 8 и чл. 10 ЗНЧ, е изключен от финансиране. От представената административната преписка безспорно се установява, че Комисията, с решение обективирано в Протокола от 08.07.2025 г. е приела „Вътрешни правила за работа на комисията, извършваща разпределение на годишната държавна субсидия за народните читалища на територията на община Невестино“. Съгласно чл. 9 от Вътрешните правила на първото заседание Комисията следва да бъде запозната и да обсъди обобщена информация относно съответствието на читалищата със законовите изисквания, включително данни за вписване в регистрите, отчетност и библиотечна дейност, както и да разгледа отчетите за предходната година, а по чл. 10 от Вътрешните правила следва да се представи анализ на изпълнението на годишната програма за развитие на читалищната дейност и да се формира предложение за разпределение на субсидията, съобразено с релевантните критерии и определената от Министерството на културата субсидирана численост. Независимо от така уредения ред, от съдържанието на Протокола от 08.07.2025 г. не се установява Комисията да е приложила разпоредбите на чл. 9 и чл. 10 от Вътрешните правила чрез мотивирана индивидуална преценка спрямо всяко отделно читалище. В протокола липсва анализ на конкретната информация по посочените в чл. 9 групи данни, липсва съпоставка между читалищата въз основа на тези данни и липсват съображения как въз основа на анализа по чл. 10 е достигнато до крайния резултат на разпределението. От протокола е видно, че при обсъждането на разпределението изказванията на представителите на читалищата са общи и декларативни, свеждащи се до подкрепа на принципа „по равно“, без да е извършена и документирана мотивирана индивидуална преценка на дейността на всяко читалище, включително на НЧ „*. Крайното решение за разпределение на държавната субсидия за 2025 г. между девет читалища е взето без обвързване с конкретни релевантни фактически основания и правни съображения, обосноваващи направения избор, а приетите вътрешни правила са останали неприложени по същество при формиране на волята на Комисията. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК всеки административен акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Немотивираността на административния акт препятства осъществяването на ефективен съдебен контрол и представлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Предвид изложеното, атакуваният административен акт следва да бъде отменен, като преписката бъде върната за ново произнасяне със задължителни указания по чл. 173, ал. 2 АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, право на разноските има жалбоподателя. В случая оспореният акт е приет от Комисия по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ, която представлява спомагателен колективен орган, създаден със заповед на кмета на общината, без собствена правосубектност и без самостоятелен бюджет. Ето защо отговорността за заплащане на сторените по делото разноски следва да бъде понесена от Община Невестино, като юридическо лице – публичноправен субект, в чиято структура и организация функционира Комисията и чийто орган е издал заповедта за нейното конституиране. Този подход съответства на трайната съдебна практика, според която, когато отмененият административен акт е издаден от комисия или колективен орган, лишен от бюджетна самостоятелност, разноските се възлагат върху органа или юридическото лице, към което този орган е функционално и организационно приобщен. По делото са представени доказателства за сторени разноски за държавна такса в размер на 5,11 (пет евро и единадесет евроцента), поради което същите следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя и в тежест на Община Невестино. Водим от изложеното и на осн. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, СЪДЪТ