Решение № 45 от 18.6.2026 г. на Районен съд - Нови пазар по дело № 83/2026 г.
Районен съд - Нови пазар18.06.2026reporting judge Галина Николова
Ruling
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 008530/04.02.2026 г. на ВрИД Председател на Комисията за защита на потребителите А.К., издадено на основание чл. 83, ал.1 ЗАНН и чл. 60, ал. 2, т. 5 ЗВЕРБ за нарушение на чл. 556, ал.2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, с което е наложена имуществена санкция на „Кулчеви“ООД с ЕИК 203422425, със седалище и адрес на управление гр. Н., общ. Н., ул. „•••“ №*, представлявано от К.К.К. и Й.К. К., в размер на 15338.76 евро (петнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента). ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, Комисията за защита на потребителите, ДА ЗАПЛАТИ НА „Кулчеви“ООД с ЕИК 203422425, със седалище и адрес на управление гр. Н., общ. Н., ул. „•••“ №*, представлявано от К.К.К. и Й.К. К., сумата от 1560 € (хиляда петстотин и шестдесет евро), разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено. Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
Grounds
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. В нея жалбоподателят „Кулчеви“ООД, чрез управителя си Й.К. заявява, че не е доволен от Наказателно постановление № 008530/04.02.2026 г. на А.К., в качеството му на ВрИД Председател на Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 556, ал.2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 15338.76 евро. Като дата на извършване на нарушението била посочена датата 09.10.2025г, - момента в който това задължение възникнало. Дружеството не поддържало интернет страница. В изпълнение на изискванията на ал.2 започнали да изпращат в КЗП необходимата информация на 14.10.2025г. в машинночетен формат. Причината за забавянето от 6 дни била от техническо естество и се изразявала в затруднения във връзка с табличната форма на изискуемия формат, която не успели да попълнят. Дружеството нямало щатен IT специалист и се наложило да търсят услугите на външен експерт за попълване на изискуемата форма. Това създало трудности от административен характер и ежедневното изпращане на информацията започнало след преодоляването им. Счита нарушението за маловажен случай. Констатираното нарушение било първо за търговеца, както правилно било отбелязано в акта за установяването му. Моли за отмяна на НП. Притендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И.Й., който поддържа жалбата. В допълнение посочва, че мотивите за налагане на санкцията са противоречиви, а за да се обоснове високият размер на наказанието се посочва само нарушението на важни обществени отношения, без контретизация. Акцентира върху високия размер на имуществената санкция и го счита така определен за несправедлив.Алтернативно моли съдът да намали имуществената санкция до предвидения в закона минумум от 10 000 лв. Въззиваемата страна се представлява в съдебното заседание на 22.04.2026 г. от юрисконсулт. В съпровождащо жалбата становище се пояснява, че НП е законосъобразно, а жалбата - неоснователна. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът кореспондирал с Наказателното постановление. На дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 15 338,76 евро, на основание чл. 59, ал. 5. т. 14 във връзка с § 5 ПЗР и чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за нарушение на чл. 556, ал. 2 ЗВЕРБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението за ежедневно предоставяне към КЗП на информацията по чл. 556, ал. 2 в машинночетим формат, доколкото при проверката не била установена интернет страница, поддържана от задължения субект, и съответно бил приложим режимът на ал. 2. Нарушението, за което била ангажирана отговорността попадало под квалификацията на по чл. 556, ал. 2 от ЗВЕРБ —за непредоставяне към КЗП на информацията по ал. 1 в машинночетим формат, при хипотезата, че търговецът не поддържа интернет страница. В наказателното постановление изрично било прието, че при проверката „не е установена интернет страница, поддържана от задължения субект поради което е приложима ал. 2 и именно по тази причина е вменено задължение за предоставяне на данните към КЗП. От съдържанието на самото наказателно постановление ставало ясно, че на 09.10.2025 г. била извършена проверка във връзка с изпълнение на задълженията по чл. 556 ЗВЕРБ, като било прието, че задълженият субект не поддържа интернет страница поради което има задължение ежедневно да предоставя информацията по ал. 1 на Комисията за защита на потребителите в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни. Законовият механизъм бил ежедневен и всяко неизпълнение на задължението компрометирало възможността за реален мониторинг. Затова тезата за минимална обществена опасност била несъвместима с целта на закона и санкционната политика, заложена в него. С тези доводи въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е депозирана на 04.03.2026г. чрез административно-наказващия орган, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен от получаването на НП (25.02.2026 г.), който изтича на 11.03.2026г., поради което се явява процесуално допустима. Жалбата е подадена от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и на основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН е процесуално допустима. От фактическа страна съдът установи следното: По делото е приложен Констативен протокол (КП) № К-3263/09.10.2025 г., съставен от гл. експерт В. П., с който е било установено следното: В рамките на общо 6 абзаца, на стр. 1-2, са посочени приложимите нормативни актове и норми - чл. 556, ал. 1 ЗВЕРБ; чл. 556, ал. 2 и 3 ЗВЕРБ; чл. 556 ал. 7 ЗВЕРБ; Указания относно прилагането на чл. 556, ал. 1, 2 и 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, които са публикувани на интернет страницата на Комисията в раздел „Указания за търговци". Едва в последният абзац от КП (л. 28 от делото) е посочено, че „в рамките на проверка дали търговецът е изпълнил, цитираните по – горе изисквания относно разпоредбите на чл. 556 ал. 1 и ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, не беше установена „интернет страница“, поддържана от задължения обект. В КП е посочено, че поради това, че търговецът не бил представил на КЗП информацията по чл. 556, ал. 2 и 3 ЗВЕРБ, съгласно реда и формата определени в Указанията относно прилагането на чл. 556, ал. 1, 2 и 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, същия не е изпълнил изискванията на нормативния акт. Въз основа на този КП е съставен АУАН № 008530/17.10.2025 г. за установяване на административно нарушение е съставен на 17.10.2025 г. против „Кулчеви“ ООД с ЕИК 203422425, затова, че при направена проверка на 09.10.2025 г. в обект КЗП, на адрес в гр. София, са установени следните нарушения и обстоятелства: В акта на първа страница са възпроизведени законните текстове на ЗВЕРБ и останалите, вече посочени в КП действащи указания. На втората страница от АУАН е посочена констатацията, че „не беше установена „интернет страница“, поддържана от задължения обект“. Посочено е още, че „тъй като търговецът не е представил на КЗП информацията по чл. 556, ал. 2 и 3 ЗВЕРБ, съгласно реда и формата определени в Указанията относно прилагането на чл. 556, ал. 1, 2 и 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, същия не е изпълнил изискванията на нормативния акт“. В АУАН е посочено, че това представлява нарушение на чл. 556, ал. 2 ЗВЕРБ. Дата на извършване на нарушението – 09.10.2025 г. и място на извършване на нарушението – гр. Н.. Посочено е, че нарушението е първо по ред. АУАН е бил връчен на търговеца на 17.10.2025 г. и в него е записано, че същия има възражения. Възражение срещу съставения АУАН е подадено на 23.10.2025 г., което е в законния срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН. Във възражението е посочено, че търговеца не поддържа интернет страница, поради което на 14.10.2025 г. е започнал да изпраща в машиночетим формат небходимата информация. Търговецът е посочил, че причина за забавянето е трудности с попълването на табличната форма в изискуемия формат. Търговецът е претендирал наличието на маловажен случай на нарушение. Акта е съставен от актосъставителя Р. Т. и в присъствието на свидетелите В. П. и Е. Б., служители на КЗП и в присъствието на преставител на дружеството – жалбоподател, Й.К.. На 04.02.2026 г. е издадено обжалваното НП № 008530/04.02.2026 г. на ВрИД Председател на КЗП. С НП са приети описаните „нарушения и обстоятелства на извършване“, както следва: Отново са възпроизведени описаните в КП и в АУАН текстове на закона и указанията издадени от КЗП относно приложимите норми. На втора страница е посочено в трети и четвърти диспозитиви, че „не беше установена „интернет страница“, поддържана от задължения субект“, както и „тъй като търговецът не е предоставил на КЗП информацията КЗП информацията по чл. 556, ал. 2 и 3 ЗВЕРБ, съгласно реда и формата определени в Указанията относно прилагането на чл. 556, ал. 1, 2 и 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, същия не е изпълнил изискванията на нормативния акт“. Посочено е, че описаното представлява нарушение на чл. 556, ал. 2 ЗВЕРБ, както и че е извършено на 09.10.2025 г. в гр. Н. от „Кулчеви“ ООД. Поредност на нарушението: първо. С обжалваното НП е наложена на търговеца на основание чл. 60, ал.2, т. 5 ЗВЕРБ,имещуствена санкция в размер на 15 338,76 €. Жалбоподателят е търговец, регистриран в ТР с предмет на дейност съгласно посоченото в справката „покупка на стоки и/или други вещи с цел продажба в първоначален, преработен и/или обработен вид. …..“. От така представената справка не се установява по категоричен начин, че предмет на търговската дейност на търговеца е продажба на хранителни стоки. Към 09.10.2025г. дружеството не притежавало свой собствена интернет страница, което се установява от възражението на жалбоподателя. От свидетелските показания по делото на св. М. и св. Ц., служители при жалбоподателя, се установява, че служителите са имали трудности при попълването на файловете, тяхното преобразуване в изискуемия формат и въвеждане на данните в тях. Това е довело до необходимостта от закупуване на отделен нов продукт, който да извлича данните за този файл и да го прехвърля към КЗП. Свидетелката М. сочи, че поради техническите пречки за изпълнение на указанията, закъснението им е било около 2-3 дни, на 10 или 11 октомври започнали да въвеждат данните правилно. Свидетелката Ц. сочи, че се е наложило в първите дни след въвеждане на изискванията по ЗВЕРБ и указанията за това, да използват помощ от външна фирма с IT специалист, работело се много трудно и това наложило да се купи продукт, който автоматично да извлича данните и да я качва на сайта. Самите служители не притежавали електронен подпис, а такъв притежавал само счетоводството на дружеството. Според посоченото в съдебно заседание от актосъставителя, Р. Т., проверката била извършена в публично достъпния портал https://kolkostruva.bg/compare, в присъствието на св. В. П.. Било установено, че търговецът не предсоставя информация за индивидуалните цени на стоките, с които търгува. В последствие било установено и при системният администратор и установили, че търговеца няма регистрация в портала. Актосътавителя сочи, че търговецът си е направил акаунт към посочения портал на 14.10.2025 г. (казаното се потвърждава от справка, приложена на л. по делото, се установява, че дружеството жалбоподател има активен акаунт от 14.10.2025 г., съгласно Самата свидетелка П. сочи, че при направената на 09.10.2025 г., „е установено, че търговецът „Кулчеви“ ООД не предоставя информацията за индивидуалните продажни цени на стоките от голямата потребителска кошница, определена от КЗП“ и укточнява, че „това е, което сме установили на тази дата“. Свидетелят по съставянето на АУАН, Б. сочи, че не е свидетел на установяване на нарушението, а само на съставянето на акта, който бил съставен в присъствието на нарушителя, връчен му е лично. Този свидетел прави уточнението, че „в КЗП всеки колега работи сам по случая си“. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели. Съдът намира, че са налице нарушения при съставянето на АУАН и НП, изразяващи се в следното: На първо място АУАН е съставен след съставянето на КП № 3263/09.10.2025 г., в който обаче липсва точна информация относно това къде е извършена проверката и по какъв начин. Посоченото в КП, че „не била установена интернет страница, поддържана от задължения субект“ не води до извод за надлежна проверка на това обстоятелство, както и за надлежно спазване на изискванията на закона, съгласно дадените указания относно използването на интернет портала за мониторинг на индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите, https://kolkostruva.bg/compare. В КП, както и в АУАН липсва информация на коя дата и час, доколкото се касае за интернет портал, той е бил посетен, от кого и в присъствието на кого, и какво е търсено и установено в него. По административната преписка липсват извлечение от данните за този ден и час на посещение. Това прави посоченото в АУАН и в НП относно изискването за чл. 42, ал.1, т. 3 и 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, относно посочването на датата и мястото на извършване на нарушението и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, непълно. В АУАН и в НП, в края им е посочено, че „нарушението е извършено в гр. Н.“. В случаите, когато се установяват нарушения, извършени и/или установени чрез проверка в интернет сайтове, следва да се посочват датата и часа на посещаването им, от кого е извършено това и в присъствието на кого (свидетел). Съдът като анализира свидетелските показания на свидетелите по акта – св. П. и св. Б., служители на КЗП, и приема, че посещението в сайта създаден от КЗП https://kolkostruva.bg/compare е извършено само от актосъставителя, но не и в присъствието на св. П.. Основание за този извод на съда дават както показанията на св. П., така и казаното от св. Б., че всеки колега от КЗП „работи сам по случая“. Показанията на св. П. са бланкетни и в тях единственото ясно установимо е това, че АУАН е връчен в присъствието на нарушителя. Не отговаря на действителното фактическо положение, твърдението, че при връчване на акта е нямало възражения. Такива са били направени и това е отразено в самия АУАН. Това дискредитира показанията на св. П. относно установяването на нарушението, както и като свидетел по съставения КП. Същата притежава единствено качеството на свидетел по връчване на акта, но не и на свидетел на нарушението. От горното, съдът приема, че не е спазен чл. 40, ал. 1 ЗАНН, а доколкото не е изрично посочено, че АУАН е съставен при липса на свидетели на извършването или установяването на нарушението, и поради това се съставя в присъствието на двама други свидетели, то е допуснато нарушение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН. По делото не се установява от приложените към административната преписка данни, какъв е бил нетния размер на приходите на санкционираното дружество и дали същото е имало нетен размер на приходите си за 2024г. от и над 10 (десет) милиона лева. Приложено е единствено писмото до Председателят на КЗП относно търговците, задължение да публикуват или предоставят информация по чл. 55б, ал. 1, 2 и 3 ЗВЕРБ, но не и самата справка. Макар това обстоятелство да не се оспорва от жалбоподателя, то следва да бъде установено по надлежния ред, доколкото то е условие за изпълнение и на посочените в чл. 55б ЗВЕРБ задължения на търговеца, съгл. ал. 1 на посочения текст от закона. Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП не са посочени ясно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Посочването само и единствено, че е установено „не беше установена „интернет страница“, поддържана от задължения субект“, както и това, че „търговецът не е представил на КЗП информацията по чл. 556, ал. 2 и 3 ЗВЕРБ, съгласно реда и формата определени в Указанията относно прилагането на чл. 556, ал. 1, 2 и 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, същия не е изпълнил изискванията на нормативния акт“, не води до извод за допуснато/извършено нарушение на чл. 55б, ал. 1, 2 и 3 ЗВЕРБ, който според съдържанието на закона изисква следното: Съгласно чл. 55б
В периода на двойно обозначаване на цените търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната финансова година над 10 000 000 лв. са длъжни да публикуват ежедневно до 7.00 часа в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страниците си информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите.
Когато търговец по ал. 1 не поддържа интернет страница, той ежедневно предоставя на Комисията за защита на потребителите информацията по ал. 1 в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни.
Когато в отделните обекти на търговеца през един и същи период се предлагат едни и същи стоки с различни крайни цени, информацията по ал. 1 се публикува, съответно предоставя отделно за всеки обект.
Комисията за защита на потребителите създава и поддържа публично достъпен интернет портал и публикува ежедневно индивидуалните продажни цени и всички данни, предоставени по реда на ал. 1, 2, 3 и 5. Липсата на уточнение в АУАН и в НП, че търговецът не е представил и в машиночетим формат, позволяващ извличането на данни, исканата информация прави издадения АУАН издаден в нарушение на императивните изисквания на чл. 42, ал.1, т. 4 ЗАНН, а НП в нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН. Приповтарянето както в КП, така и в АУАН и в НП на законните текстове, на чл. 55б, ал. 1, 2 и 3 ЗВЕРБ, както и на приетите от КЗП Указания за приложението им, не запълва липсващите факти и обстоятелства, които следва да се посочат и при които е извършено нарушението. На следващо място, всяка от посочените разпоредби на чл. 55б, съответно алинея първа, втора и трета, вменяват на търговците различни по естеството си задължения. Съгласно ал. 1, търговците, отговарящи на изискванията на ал. 1, са длъжни да публикуват ежедневно до 7.00 часа в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страниците си исканата информация. Съгласно ал. 2, търговците, които нямат интернет страница, са длъжни да предоставят на КЗП информацията по ал. 1 в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни. Тези две алинеи, всъщност касаят различни по начин на изпълнение способи за предоставяне на исканата информация, всеки от които следва да бъде ясно установен от административнонаказващия орган и доказан в рамките на проведеното административно производство. Относно изброената в КП, АУАН и НП трета алинея на чл. 55б ЗВЕРБ, няма каквито и да е индикации, че е била проверявана, но въпреки това фигурира като нарушена. Констатацията за липса на интернет страница, не изпълва с необходимото съдържание задължението за установяване на нарушението, което се вменява на търговеца. В НП липсва посочване на доказателствата, на които се основава, с което е нарушен чл. 57, ал.1, т. 5, предл. 5-то ЗАНН. Фактическото прилагане на КП не го обвързва с констатациите по АУАН и по НП, ако не е посочено, че те се основават на него. Съдът намира, че чрез така съставените КП, АУАН и НП се е стигнало до недопустимо заместване на релевантни факти от фактическия състав на административното нарушение със съдържанието на самите правни норми. Съгласно издаденото НП, с него е наложена имуществена санкция на търговеца на основание чл. 83, ал.1 ЗАНН и чл. 60, ал. 2, т. 5 ЗВЕРБ. Първият от посочените нормативни актове, касае налагането на юридически лица и еднолични търговци на имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Втората от цитираните нормативни разпоредби, касае компетентния административно наказващ орган. Самата санкция се налага на основание чл. 59, ал. 5, т. 14 ЗВЕРБ, който сочи, че за нарушенията на член 55б се налага имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 100 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 лв. до 200 000 лв. Липсата на посочена цифрова норма за наложеното наказание не е нарушение, ако самото то е правилно посочено по вид и размер, доколкото изискването на чл. 57, ал.1, т. 7 ЗАНН се ограничава до това. В случая, в издаденото НП е посочен правилно вида на наказанието – имуществена санкция, а неговия размер е определен в рамките на предвиденото от закона. Предвид на горното, съдът приема от правна страна, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати абсолютни съществени процесуални нарушения на императивите на чл. 42, ал.1, т. 3 и т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, които налагат отмяна на издаденото НП. Относно разноските по чл. 63д от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК. По делото искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя и от въззиваемата страна. Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи следното:
По делото е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита от жалбопадателя на адв. И.Й. от АК Шумен, л. 97 от делото. Договореното между страните възнаграждение е в размер на 1560 €.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
От така посоченото, съдът намира, че с оглед направения извод за незаконосъобразност на издаденото НП и приетото от съда решение по чл. 63, ал.1 от ЗАНН за отмяната му, то искането на жалбоподателя е основателно и законосъобразно и следва да се уважи. Определянето на конкретния размер на възнаграждението е по реда на чл. 18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. - по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. Съгласно чл. 63, ал.4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Относно възражението по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По делото е направено от въззиваемата страна със съпроводителното писмо до съда, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. За да прецени дали е налице прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат, съдът съобрази нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно която ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата възнаграждението е в размер при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв.
Наложената имуществена санкция е в размер на 15 338.76 €, равностойни на 30000.01 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата минималното възнаграждение е в размер на 3050 лв. или 1559.44 €.
Определеното с договора за правна помощ и защита възнаграждение, което е платил жалбоподателя е в размер на 1560 €. Това е пренебрежимо малко над минималното по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, само за сумата от 0,66 €, поради което съдът приема, че не следва да бъде намалявано.
Предвид на горното, въззиваемата страна следва да бъде осъдена на основание чл. 63д ЗАНН да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски от 1560 €.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Cited provisions
38- чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
- чл. 63, ал. 3 ЗАНН
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 556, ал. 2 ЗВЕРБ
- чл. 60, ал. 2, т. 5 ЗВЕРБ
- чл. 18, ал. 2
- чл. 556, ал. 2
- чл. 556, ал. 1
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 211 АПК
- чл. 40, ал. 1 ЗАНН
- чл. 40, ал. 3 ЗАНН
- чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН
- чл. 44, ал. 1 ЗАНН
- чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН
- чл. 59, ал. 1 ЗАНН
- чл. 59 ЗАНН
- чл. 63, ал. 4 ЗАНН
- чл. 63, ал. 2 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 83, ал. 1 ЗАНН
- чл. 55 ЗВЕРБ
- чл. 556, ал. 7 ЗВЕРБ
- чл. 556, ал. 1 ЗВЕРБ
- чл. 556 ЗВЕРБ
- чл. 59, ал. 5, т. 14 ЗВЕРБ
- чл. 12
- чл. 13
- чл. 36
- чл. 42, ал. 1, т. 3
- чл. 5
- чл. 55, ал. 1
- чл. 55
- чл. 57, ал. 1, т. 5
- чл. 59, ал. 5
- чл. 63, ал. 1
- чл. 7, ал. 2, т. 4
- чл. 7, ал. 2