Решение № 2743 от 24.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3948/2026 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на Медицински университет – София с вх. № 776/23.02.2026 г. по регистъра на ЧСИ Р.А. срещу разпореждане от 05.02.2026 г., постановено по изпълнително дело № 20258480401053 по описа на ЧСИ Р.А., рег. № 848 от РКЧСИ, район на действие – СГС, с което е оставено без уважение искане с вх. № 403/16.01.2026 г., постъпило по изпълнително дело № 20258480401053 от длъжника Медицински университет – София за прекратяване на изпълнителното производство, като неоснователно. Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Навежда твърдения, че държавните висши училища са държавни учреждения, поради което спрямо тях не се допуска осъществяване на принудително изпълнение на парични вземания на основание чл. 519 ГПК. Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане. Извън срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя П.В.Й. с изразено становище за неоснователност на жалбата. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски. В приложените към преписката мотиви на ЧСИ Р.А. се поддържа становище за неоснователност на жалбата. Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Изпълнително дело № 20258480401053 е образувано по молба от 19.12.2025 г. на П.В.Й. и въз основа на изпълнителен лист от 05.12.2025 г. по адм. д. № 7342/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с който на длъжника Медицински университет – София е разпоредено да заплати на адвокат П.В.Й. сумата от 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С молба от 16.01.2026 г. длъжникът по изпълнението /Медицински университет – София/ е формулирал изрично процесуално искане до съдебния изпълнител да постанови прекратяване на образуваното пред него изпълнително дело № 20258480401053, тъй като университетът има качеството на държавно учреждения по смисъла на чл. 519, ал. 1 ГПК, поради което спрямо него не се допуска провеждане на принудително изпълнение на паричното вземане, за което е признат за длъжник. С обжалваното разпореждане от 05.02.2026 г. ЧСИ Р.А. е отказала да прекрати производството по изпълнително дело № 20258480401053, като е приела, че Медицински университет – София не се ползва със закрила по чл. 519 ГПК. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител от надлежна страна и като такава е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна . Основният спорен въпрос в настоящото производство е дали жалбоподателят може да бъде квалифициран като „държавно учреждение“ с оглед вложения смисъл в понятието, използвано в нормативния текст на чл. 519, ал. 1 ГПК, според който не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. По силата на чл. 16, ал. 2 от Закона за висшето образование /ЗВО/ висшето училище възниква като юридическо лице след обнародване на решението на Народното събрание за неговото създаване в „Държавен вестник“. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗВО държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и трансфери от държавния бюджет. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 9 от Закона за публичните финанси разпоредителите с бюджет по бюджетите на Българската академия на науката и държавните висши училища, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, но бюджетните им взаимоотношения, утвърдени със закона за държавния бюджет за съответната година, се включват в бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет, са със статут на второстепенен разпоредител с бюджет. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. е приет бюджетът на държавните органи, министерствата и ведомствата, вкл. и на Министерството на образованието и науката за 2025 г. В разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от посочения закон са определени трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за Българската академия на науките и държавните висши училища, като в т. 28 е посочен Медицински университет – София. В контекста на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания случай определящо значение има предвиденото ежегодно бюджетно финансиране на учебното заведение, като обстоятелството, че Медицински университет – София има и други източници на приходи съгласно чл. 13, ал. 2 ЗВО, които се изразходват за осъществяване на предвидените в чл. 6 ЗВО дейности, както и академичната му автономия съгласно глава ІV ЗВО, не променят статута му на държавно учреждение. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят има качество на държавно учреждение по смисъла на чл. 519, ал. 1 ГПК, поради което спрямо него не е допустимо да се предприема индивидуално принудително изпълнение за събиране на парични вземания. Ето защо, образуването на изпълнително дело № 20258480401053 срещу Медицински университет – София за удовлетворяване на сумата, посочена в процесния изпълнителен лист от 05.12.2025 г. по адм. д. № 7342/2025 г. по описа на Административен съд София – град, е в пряко противоречие с императивните разпоредби на чл. 519, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а отказът на ЧСИ Р.А. да прекрати същото е незаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна. Така мотивиран, Софийски градски съд