Решение № 113 от 23.2.2026 г. на Районен съд - Силистра по дело № 32/2025 г.

Постъпила е искова молба от И. М. М. с ЕГН:•••••••••• срещу В. О. М. с ЕГН:••••••••••, в която твърди, че последния и дължи сумата от 9700 лева по издаден Запис на заповед от 24.10.2023 година и сумата от 9700 лева по издаден Запис на заповед 25.10.2023 година. Претендира и обезщетение за забавено изпълнение върху главниците в размер на 1381,24 лева за всяко от задълженията за периода от 31.12.2023 година до 07.01.2025 година. Също така претендира присъждане на законната лихва върху главницата от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Горните суми претендира въз основа на представените записи на заповед. В условията на евентуалност претендира същите да му бъдат присъдени като неоснователно обогатяване на ответника за нейна сметка , иск по чл.534 от ТЗ, ако и той не бъде уважен ги претендира като дадени по договор за заем, ако този иск бъде отхвърлен ги претендира като получени без правно основание, иск по чл.55 от ЗЗД и ако този иск не бъде уважен ги претендира като неоснователно обогатяване на ответника за нейна сметка, иск по чл.59 от ЗЗД. Прави искане за присъждане на разноски. Представя писмени доказателства: Копия от запис на заповед от 24.10.2023 година и от 25.10.2023 година, копия на два броя разписки, удостоверение за раждане и служебна бележка с банкова сметка. В хода на процеса представя и оригиналите на записите на заповед. Ответникът В. О. М. с ЕГН:••••••••••, дава отговор на исковата молба. Твърди, че никога не е получавал суми от ищцата и не е подписвал нито записите на заповед, нито разписките за получените суми. В тази връзка моли ищеца да бъде задължен да представи оригиналите на заповедите и разписките, както и за назначаване на експертиза. Постъпил е отговор и от процесуалния представител на ответника. Същия прави възражения относно действителността на записа на заповед като такъв. Също така оспорва доказателствената сила на представените разписки, тъй като такива може да издава кредитора за да се установи изпълнение от страна на длъжника, но не и обратно. Твърди, че договора за заем е реален договор, а предаване на пари не е имало. Също така твърди, че ответника е бил въведен в заблуждение, че спрямо него е имало наказателно производство и тези суми са за защитавалия го адвокат, което представлява измама по смисъла на ЗЗД. Също така счита, че не може да става въпрос и за неоснователно обогатяване на ответника, тъй като той не е получил нищо от ищцата. Моли съда да отхвърли главния иск и евентуалните искове. Представя писмени доказателства: Копие от приходни касови ордери. Прави искане за издаване на съдебно удостоверение и моли да бъде назначена графическа експертиза с поставени в заседанието задачи. Претендира присъждане на разноски. Предявените искове са с правно основание чл.458 във връзка с чл.463 от ТЗ и евентуални искове по чл.434 от ТЗ, чл.240 от ЗЗД, чл.55 и чл.59 от ЗЗД. От събраните писмени доказателства /два броя Записи на заповед/, се установи, че ответника М. е техен издател. Записите са били издадени на 24.10.2023 година и на 25.10.2023 година. По тях ответника се е задължил да върне получената сума от 9700 лева, без протест и разноски на 30.12.2023 година. Също така е посочено, че сумите са получени в брой от ищеца. Така представените актове, съдът намира за редовни от външна страна. Също така намира, че съдържанието им отговаря на изискванията на чл.535 от Търговския закон. Това от своя страна означава, че документите действително представляват по естеството си запис на заповед. Като издател на тези документи, ответника е задължен за плащането по тях. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се направи извода, че ответника е изпълнил това свое задължение. Оспорена бе истинността на документите и по искане на ответника бе назначена експертиза. Той от своя страна създаде пречки за събирането на това доказателство, поради което съдът прие, че представените документи са истински. Посочването в Записа на заповед каузалната сделка, не лишава последната от предмет, тъй като по никакъв начин не се отрича безусловния характер на поетото задължение. От изложеното по-горе се налага се извода, че ищеца доказа своите твърдения, поради което предявените главни искове следва да бъдат уважени. Съгласно разпоредбата на чл.309а от ТЗ, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение за забавено изпълнение от падежа на задължението /30.12.2023 година/ до датата на предявяване на исковата молба /08.01.2025 година/. Това задължение остана недоказано по размер, но по правилото на разпоредбата на чл.162 от ГПК и го определя по своя преценка на 1381,24 лева за всяка от дължимите суми по записите на заповед. С оглед на изхода от процеса и на основание чл. 78, ал. 1от ГПК, ответника следва да понесе и разноските извършени от ищеца, които са в размер на 3335 лева. Мотивиран от гореизложеното, Силистренския районен съд,