Решение № 2686 от 6.10.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 788/2025 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26б, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за преодоляване на последиците (ЗМДВИП).

Образувано е след постановяване на Решение № 13349/22.12.2025 г. по адм.д. № 8220/2025 г. по описа на ВАС, І-во отд., с което е отменено Решение № 1732/29.05.2025 г. по адм.д. № 214/2025 г. на АдмС – Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Първоначално производството е образувано по жалба на Д. П. ООД, със седалище: [населено място], представлявано от К. И. Н. – управител, чрез юрисконсулт Н. Х. Т., против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № BG16RFOP002-2.095-7915 от 06.02.2025 г., издаден от Р. Г. Я., на длъжност началник сектор „Проверки“ в ТД на НАП - Варна, с който е установено публично държавно вземане в размер на 15 362,85 лева и лихва в размер на законната лихва за забава в размер на 7 253,94 лева, считано от 29.01.2021 г. до 06.02.2025 г., когато е приключила проверката, представляващо връщане на безвъзмездна финансова помощ, предоставена на Д. П. ООД по участието му в процедура BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, потвърден с решение № АУПДВ-50 от 10.03.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна.

Процесният АУПДВ се обжалва като необоснован, издаден в противоречие с материалния закон, както и при нарушение на процесуалните правила.

В жалбата са изложени доводи, че административният орган неправилно е определил вида на предприятието на жалбоподателя – като „голямо предприятие“, тъй като при преценката на това обстоятелство не е следвало да взема предвид данните на предприятията партньори на предприятията партньори на Дунав плаза ООД.

Иска се от съда да отмени обжалвания административен акт и да се присъдят разноски, съгласно представен списък на разноските, включително юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции, разглеждали до момента делото.

Ответната страна – Началник сектор „Проверки“ в ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Р. М. първоначално поддържа становище за недопустимост на жалбата поради просрочие, а в условия за евентуалност иска съда да я остави без уважение като неоснователна. При настоящото разглеждане на делото се поддържа само доводът за неоснователност на жалбата. Посочва се, че органът, издал оспорения акт, е взел предвид всички обстоятелства по отношение на свързаност между Д. П. ООД и посоченото в акта дружество, както и между предприятията партньори на жалбоподателя и свързаните с тях дружества, поради което правилно е възпроизвел разпоредбите на Закона за малките и средни предприятия, приемайки, че дружеството-жалбоподател не отговаря на условията за малки и средни предприятия, съответно не може да бъде ползвател на финансовата помощ за подкрепа. В случай на уважаване на жалбата, моли да не се присъжда на жалбоподателя възнаграждение за защита от юрисконсулт в претендирания размер, доколкото дължимото юрисконсултско възнаграждение се определя по реда и в размерите на Наредбата за заплащане на правната помощ, а освен това се посочва, че по делото няма нито едно явяване на жалбоподателя или негов процесуален представител в съдебно заседание, нито е било взето становище по поставени от ответника искания.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Д. П. ООД е кандидатствало за подпомагане чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ като чрез Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България 2020 (ИСУН-2020) е подало формуляр за кандидатстване - проектно предложение № BG16RFOP002-2.095-7915 от дата 20.12.2021 г., към който е приложена и декларация по чл. 4а от ЗМСП за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от същия закон с декларирани данни за категория „средно предприятие“ и статус на „предприятие партньор“ (л. 36 от преписката към адм.д. № 214/2025 г.).

По делото не се спори, че заявлението на жалбоподателя е било одобрено за финансиране и на дружеството първоначално са изплатени 23 826,48 лева, от които след извършена проверка са възстановени 8 463,63 лева, т.е. жалбоподателят е получил безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение № BG16RFOP002-2.095-7915 от дата 20.12.2021 г. в размер на 15 362,85 лв.

Средствата по мярка „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, по която е отпуснато финансирането на жалбоподателя, са предоставени от Министерство на икономиката по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) на Националната агенция по приходите като конкретен бенефициент, който е и администратор на помощта (на основание Решение на МС № 947 от 18.12.2020 г.).

Управляващият орган на ОПИК извършил проверка за верифициране на разходите за предоставена безвъзмездна финансова помощ (БФП) на крайни ползватели по Схема за набиране на заявления за подкрепа „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, която проверка обхванала и заявлението на жалбоподателя.

Въз основа на извършена от отдел „Подбор на проекти и договаряне“ проверка в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ, както и въз основа на допълнително налични в Управляващия орган документи относно разпределението на капитала на Д. П. ООД за периода 2018 г. и 2019 г., относим към определянето на статута на дружеството като малко или средно предприятие, било установено, че капиталът на дружеството-жалбоподател е разпределен по равно (по 50 %) между дружествата Е. А. ЕАД и РГС ООД през 2019 г., а през 2018 г. капиталът на дружеството-жалбоподател е бил 100 % собственост на С. М. ООД, в което съдружници са същите две дружества Е. А. ЕАД (50 %) и РГС ООД (49,03 %). Прието било, че на основание чл. 4, ал. 3 от ЗМСП посочените дружества представляват предприятия-партньори на жалбоподателя и параметрите на тези предприятия в съответната пропорция (по 50 %) следва да участват при изчисляване на стойностите на параметрите, определяща категорията на предприятието –кандидат, т.е. на жалбоподателя.

Посочената констатация не е спорна между страните по делото.

Наред с това било установено, че двете дружества собственици на капитала на Д. П. ООД държат и капитала на МОЛ Плевен 2013 ЕООД. Във връзка с това било прието, че между Д. П. ООД и МОЛ Плевен ЕООД били изпълнени условията на свързаност, съгласно чл. 4, ал. 5, т. 1 във връзка с ал. 7 от ЗМСП.

На следващо място проверката установила, че 100 % от акционерния капитал на Е. А. ЕАД се притежава от Ф. Х. АД, което дружество от своя страна притежавало мажоритарен дял от капитала на следните дружества: З. К. България Иншурънс АД (90,5 %), Ф. Х. АД (73,51 %) и Ф. С. ЕООД (100 %).

Според проверяващите участието на Ф. Х. АД в капитала на изброените дружества създава помежду им отношения на свързаност по смисъла на чл. 4, ал. 5, т. 1 от ЗМСП. Проверката в информационните регистри (ТРРЮЛНЦ, АПИС) показала, че Ф. Х. АД е глава на икономическа група и съставя консолидирани финансови отчети като негови дъщерни дружества са Инвестбанк АД, З. К. България Иншурънс АД, Ф. С. ЕООД, Е. А. ЕАД и Ф. Х. АД.

РГС ООД пък притежавало мажоритарен дял от капитала на България Лизинг ЕАД (100 %) и РГС Инвест ООД (74 %), като е прието от проверяващите, че и между тези дружества са налице отношения на свързаност по смисъла на съгласно чл. 4, ал. 5, т. 1 във връзка с ал. 7 от ЗМСП.

Въз основа на горе посочените данни бил изведен извод, че за определяне категорията на кандидата Д. П. ООД следва да се приложи разпоредбата на чл. 4г от ЗМСП като към данните на предприятията-партньори (персонал, годишен оборот и/или стойност на активите) следва да се добавят в пълен размер данните най-малко на гореизброените свързани предприятия, за които са установени отношения по чл. 4, ал. 5 от ЗМСП, като добавянето се извърши по начина, посочен в чл. 4г от ЗМСП.

Направени били следните изчисления:

• за Д. П. ООД, параметрите на дружеството са следните:

● за 2019 г. - нетни приходи от продажби - 2 360 хиляди лева; стойност на активите - 10 178 хиляди лева; персонал - 44 лица;

● за 2018 г. - нетни приходи от продажби - 2 380 хиляди лева; стойност на активи - 7 199 хиляди лева; персонал - 46 броя.

• за Е. А. ЕАД обобщените параметри на дружеството (предприятие партньор с включени консолидираните данни от обявените отчети най-малко на свързаното с него предприятие Ф. Х. АД), с отчетен процент на пропорционалното участието от 50% са следните:

● 2019 г. - нетни приходи от продажби - 20 004,50 хиляди лева; стойност на активи - 1 002 995 хиляди лева; персонал - 670 броя;

● 2018 г. - нетни приходи от продажби - 21 638 хиляди лева; стойност на активи - 1 109 719 хиляди лева; персонал - 447 броя.

• за РГС ООД обобщените параметри на дружеството, което се явява предприятие партньор, с отчетен процент на пропорционалното участието от 50% са следните:

● 2019 г. - нетни приходи от продажби - 932,50 хиляди лева; стойност на активи - 20 322,50 хиляди лева; персонал - 1 брой;

● 2018 г. - нетни приходи от продажби - 103,50 хиляди лева; стойност на активи - 122 620 хиляди лева; персонал - 1 брой.

• за МОЛ Плевен 2013 ЕООД, което се явява свързано предприятие с кандидата, по данни от финансови отчети, са следните:

● за 2019 г. - нетни приходи от продажби - 4 292 хиляди лева; стойност на активи - 20 567 хиляди лева; персонал - 0 лица;

● за 2018 г. - нетни приходи от продажби - 4 019 хиляди лева; стойност на активи 20 214 хиляди лева; персонал - 0 лица.

Крайният извод от направената проверка бил, че сумарно данните на Д. П. ООД и свързаното с него дружество – МОЛ Плевен 2013 ЕООД, и предприятията партньори - Е. А. ЕАД и РГС ООД, включително данните на свързаните с тях предприятия, съобразени съобразно правилата на чл. 4г, ал. 4 и 5 от ЗМСП, не потвърждават статуса на декларираното от него „средно предприятие“, тъй като данните са както следва:

● за 2019 г. нетни приходи от продажби - 27 589 хиляди лева; стойност на активи - 1 054 062,5 хиляди лева; персонал - 715 броя;

● за 2018 г. нетни приходи от продажби - 28 140,5 хиляди лева; стойност на активи - 1 259 752 хиляди лева; персонал - 494 броя.

На база посоченото е направено заключение, че декларираната от предприятието-краен получател на средства Дунав плаза ООД категория не може да се потвърди, тъй като на база последна приключила финансова година 2019 г. дружеството не покрива изискванията за МСП по смисъла на ЗМСП, с оглед на обстоятелството, че няма две последователни години, през които параметрите му да отговарят на изискванията за МСП. В рамките на двете релевантни към определяне категорията на предприятието последователни години – 2018 г. и 2019 г., дружеството е с параметри за голямо предприятие.

Във връзка с горните данни, изпратени за последващ контрол от страна на НАП, е издадена Заповед № 3-ЦУ-2635 от 19.12.2024 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 1 и л. 2 от преписката към адм.д. № 214/2025 г.) и са инициирани проверки за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания на лицата, получили безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, по процедури BG 16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, BG16RFOP002-2.097 „Предоставяне на допълнителна информация във връзка с продължаване на подпомагането по процедура BG 16RFOP002-2.095“ и/или BG16RFOP002-2.101 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки II“. В ТД на НАП – Варна е възложена проверка на Д. П. ООД, която е извършена от Р. В. Р. на длъжност главен инспектор по приходите, посочена като оправомощен орган да извършва проверки в Приложение № 1 към Заповед № 3-ЦУ-2635 от 19.12.2024 г. на изпълнителния директор на НАП.

На 16.01.2025 г. до жалбоподателя е изпратено уведомление по реда на АПК чрез система ИСУН-2020, с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 26б от ЗМДВИП дружеството е уведомено за възложената проверка, като подробно за изложени описаните по-горе установени обстоятелства. На основание чл. 277 от АПК на дружеството е указано, че в 14-дневен срок от получаване на уведомлението, има възможност да възстанови получената безвъзмездна финансова помощ ведно със законната лихва от момента на получаване на помощта до момента на възстановяването й по сметката на НАП. Изрично е указано,че ако в посочения срок сумата не бъде възстановено ще се пристъпи към издаване на АУПДВ (л. 8 – 12 от преписката към адм.д. № 214/2025 г.).

На жалбоподателя е определен на основание чл. 34, ал. 3 от АПК 7-дневен срок от връчване на уведомлението за вземане на становище.

На 24.01.2025 г. Д. П. ООД е подало възражение, в което е посочено, че дружеството не е съгласно с изложените в уведомлението мотиви, че същото е „голямо предприятие“ и не попада в обхвата на малки и средни предприятия, имащи право на целевата помощ, като счита, че са допуснати съществени грешки при определяне на вида предприятие, тъй като при формиране на свързаността са взети предвид дружества и данни за тях, които не следва да се добавят и съответно да формират определянето на вида предприятие на дружеството, като подробно са изложени и пояснени мотивите за това (л. 5 – 7 от преписката към адм.д. № 214/2025 г.).

На 06.02.2025 г. е съставен протокол за проверка във връзка с изплатената помощ по процедури № BG16RFOP002-2.095, в който са описани извършените от органа по приходите действия, както и установените факти и обстоятелства по повод извършената проверка по заявлението на Д. П. ООД от страна на УО на ОПИК (л. 13 – 20 от преписката към адм.д. № 214/2025 г.). Направен е извод, че дружеството е голямо предприятие, т.е. не отговаря на финансовия критерий за средно предприятие и се явява недопустим кандидат съгласно т. 11.1/3 от Условията за кандидатстване и условията за изпълнение, поради което следва да възстанови предоставената БФП в размер на 15 362,85 лeвa, като е определен и размерът на дължимата лихва от датата на плащането - 29.01.2021 г. до 06.02.2025 г. – 7 253,94 лева.

На същата дата – 06.02.2025 г., на основание чл. 166 от ДОПК вр.чл. 266 от ЗМДВИП и Заповед № 3-ЦУ-2635 от 19.12.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, началник сектор в отдел „Проверки“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна издал Акт за установяване на публично държавно вземане № BG16RFOP002-2.095-7915, с който на дружеството е установено публично държавно вземане за внасяне в размер на 15 362,85 лева и дължимата законна лихва към него за периода от 29.01.2021 г. до 06.02.2025 г. - 7 253,94 лева (л. 21 – 30 от преписката към адм.д. № 214/2025 г.).

АУПДВ е връчен на жалбоподателя чрез ИСУН-2020 в деня на издаването му – 06.02.2025 г. (л. 37 от преписката към адм.д. № 214/2025 г.), който го оспорил пред директора на ТД на НАП – Варна. Директорът на ТД на НАП – Варна с Решение № АУПДВ-50/10.03.2025 г. отхвърлил жалбата на Д. П. ООД като неоснователна, излагайки съображения по възраженията на задълженото лице за незаконосъобразност на оспорения акт (л. 41 – 46 от преписката към адм.д. № 214/2025 г.). Решението на горестоящия орган е съобщено на жалбоподателя на 11.03.2025 г. (л. 40 от преписката към адм.д. № 214/2025 г.). Дружеството оспорило АУПДВ пред Административен съд – Русе с жалба, изпратена чрез куриерска фирма Еконт на 25.03.2025 г. (установено при първоначалното разглеждане на делото чрез представено копие на товарителница – л.21 от адм.д.№ 214/2025 г. и извършена служебна справка от съда в сайта на куриерската фирма).

С Решение № 1732/29.05.2025 г. по адм.д. № 214/2025 г. на АдмС – Русе жалбата на Д. П. ООД против АУПДВ № BG16RFOP002-2.095-7915 от 06.02.2025 г., потвърден с Решение № АУПДВ-50/10.03.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна, била отхвърлена.

С Решение № 13349/22.12.2025 г. по адм.д. № 8220/2025 г. по описа на ВАС, І-во отд., е отменено решението на АдмС – Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В решението си Върховният административен съд е указал, че в производството по чл. 226 от АПК (т.е. при новото разглеждане на делото) съдът следва да събере доказателствата, въз основа на които административният орган е определил данните по чл. 3ЗМСП за Д. П. ООД за 2018 г. и 2019 г., обобщените параметри на неговите предприятия партньори и свързаните с тях предприятия, както и обобщените параметри на МОЛ Плевен 2013 ЕООД. При нужда от специални знания, съдът следва да назначи експертиза, която да провери представените годишни финансови отчети и консолидирани финансови отчети и да изчисли данните по чл. 3 ЗМСП във връзка с чл. 4г ЗМСП. При новото разглеждане на делото съдът следва да изясни и отношенията между Д. П. ООД и МОЛ Плевен 2013 ЕООД и да извърши преценка следва ли да се смятат за свързани предприятията по силата на чл. 4, ал. 7 ЗМСП, като изложи мотиви между тези две предприятия осъществени ли са отношенията по чл. 4, ал. 5, т. 1 от ЗМСП, а именно: едното предприятие да притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие и чрез кои едно или повече други предприятия.

В изпълнение на дадените от касационната инстанция указания по настоящото дело е назначена съдебно-икономическа експертиза със задачи: 1. След като към данните от ГФО за 2018 г. и 2019 г. на Д. П. ООД прибави и тези на дружествата партньори РГС ООД и Е. А. ЕАД – с отчитане на процента на пропорционалното им участие в Д. П. ООД, да представи в табличен вид получените данни, съпоставени с критериите по чл. 3 от ЗМСП и 2. Да изчисли параметрите/нетните приходи от продажби и стойност на активи/ с добавяне на данните от консолидираните финансови отчети на Ф. Х. АД за посочените по-горе години. Експертизата е приета без възражения от страните. С възражението на жалбоподателя, изразено в молба вх.№ 4050/09.09.2026 г. (л. 116 от делото), по отношение на изготвената експертиза всъщност не се оспорва заключението на вещото лице, а само се иска същото да не бъде прието досежно отговора на втория поставен въпрос, предвид факта, че жалбоподателят принципно твърди, че данните за дружеството Ф. Х. АД не следва да участват при определяне на параметрите на Д. П. ООД по чл. 3 от ЗМСП.

От заключението на експертизата се установява, че въз основа на данните от индивидуалните ГФО на Д. П. ООД, Е. А. ЕАД и РГС ООД и след пропорционално включване на 50 % от показателите на Е. А. ЕАД и РГС ООД са изчислени за 2018 г. – нетни приходи от продажби 2 598,50 хил.лева, стойност на активите 33 793,50 хил.лева и средносписъчен брой на персонала 46,50, а за 2019 г. – нетни приходи от продажби 6 414,50 хил.лева, стойност на активите 34 452,00 хил.лева и средносписъчен брой на персонала 44,50. При извършената количествена съпоставка с праговете по чл. 3, ал. 1 от ЗМСП вещото лице е установило, че изчисленията средносписъчен състав на персонала и стойността на активите са под съответните нормативно определени прагове и за двете изследвани години. Изчисленият по поставената задача показател „нетни приходи от продажби“ също е под стойностния праг, определен в чл. 3, ал. 1 от ЗМСП за годишния оборот.

В резултат на извършените изчисления по втората поставена на експертизата задача вещото лице е установило, че при 50 % пропорционално включване на показателите от консолидираните финансови отчети на Ф. Х. АД се получават следните стойност: за 2018 г. – приходен показател 24 121,50 хил.лева, стойност на активите 1 139 538,00 хил.лева и персонал 493,50 души; за 2019 г.- приходен показател 23 297,00 хил.лева, стойност на активите 1 033 495,00 хил.лева и персонал 715,00 души. При количествената съпоставка с праговете по чл. 3 от ЗМСП вещото лице е установило, че за двете години показателят за персонал и показателят за стойност на активите са над съответните прагове, докато полученият приходен показател е под стойностния праг за годишен оборот. Вещото лице е установило още, че стойностите 21 638 хил.лева за 2018 г. и 20 004,50 хил.лева за 2019 г., използвани в материалите по проверката, съответстват аритметично на 50 % от отчетените в КФО на Ф. Х. АД „Приходи от нефинансова дейност“ – съответно 43 276 хил.лева и 40 009 хил.лева.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от активно легитимирано лице - адресат на административен акт, за който изрично е предвидена възможност за провеждане на съдебен контрол, с интерес и право на оспорване, в предвидения по чл. 149, ал. 1 във връзка с ал. 3 от АПК срок. Решение № АУПДВ-50 от 10.03.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна е връчено по електронен път на 11.03.2025 г., а жалбата срещу АУПДВ е подадена чрез органа по куриер на 25.03.2025 г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 26б от ЗМДВИП (Нов – ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.) на микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността. За предприятия, които след 1 януари 2020 г. са започнали/възобновили дейност, която е преустановена в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването, безвъзмездните средства са в размер на процент от оборота им без ДДС за предходния месец на месеца, през който е преустановена дейността. Средствата по предходното изречение се предоставят за всеки от месеците до отпадане на съответното основание за преустановяване на дейността, като за непълен месец безвъзмездните средства се предоставят пропорционално на дните от месеца (ал. 1). Средствата по ал. 1 се предоставят на микро, малки и средни предприятия, отговарящи на критерии и по ред, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката. В процедура чрез подбор на проектни предложения може да участват и безвъзмездна финансова помощ може да бъде предоставена на лица, които нямат публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задълженията им са отсрочени, разсрочени или обезпечени, включително на лица, за които са налице основанията по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки (ал. 2). Средствата се превеждат по платежна сметка на съответното предприятие от Националната агенция за приходите (ал. 3). Неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми се възстановяват ведно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания от датата на получаване на средствата до датата на възстановяването им. Вземанията за възстановяване са публични държавни вземания. Актовете по чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Обжалването на актовете не спира изпълнението им (ал. 5).

На основание цитираната разпоредба на чл. 26б от ЗМДВИП с Решение № 947 от 18.12.2020 г. на Министерски съвет, е дадено съгласие Министерството на икономиката със средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) да обяви процедура на директно предоставяне с конкретен бенефициент - Националната агенция за приходите, като е определено, че НАП е администратор на помощта по мярка „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“.

С решението са одобрени критериите и редът, по които НАП предоставя помощта на микро, малки и средните предприятия, отговарящи на изискванията съгласно Закона за малките и средни предприятия и Препоръка на Комисията от 06 май 2003 г. относно определението за микро, малки и средни предприятия и които са преустановили или ограничили дейността си в резултат на заповеди № РД-01-655 от 13.11.2020 г. и № РД-01-677 от 25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването. Според условията за предоставяне на помощта допустими за подпомагане по мярката са юридически лица или еднолични търговци, регистрирани съгласно Търговския закон или Закона за кооперациите или юридически лица, регистрирани съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел, като регистрацията им следва да е извършена не по-късно от 01.10.2020 г.

Във връзка с администрирането на помощта по мярка „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ изпълнителният директор на НАП е одобрил Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020, схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, които са публикувани и достъпни на сайта на НАП.

В т. 11 „Допустими кандидати“, подточка 11.1 „Критерии за допустимост“, са повторени критериите за допустимост на кандидатите, утвърдени с приложението към т. 3 от Решение № 947 от 18.12.2020 г. на Министерски съвет, и конкретно, че допустими по процедурата по подбор са само кандидати, които отговарят на изискванията за микро, малко или средно предприятие съгласно ЗМСП и Препоръка на Комисията от 6 май 2023 г. относно определението за микро, малки и средни предприятия (OB L 124, 20.05.2023 г., стр. 36) и Приложение I на Регламент (ЕС) № 651/2014 г.

Предмет на оспорване в настоящото производство е АУПДВ, с който са установени неправомерно получени средства по реда на чл. 26 от ЗМДВИП от жалбоподателя ведно с дължимата законна лихва.

Разпоредбата на чл. 266, ал. 5 от ЗМДВИП предвижда, че неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми се възстановяват ведно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания от датата на получаване на средствата до датата на възстановяването им като вземанията за възстановяване са публични държавни вземания. Актовете по чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, а обжалването на актовете не спира изпълнението им.

Със Заповед № 3-ЦУ-2635 от 19.12.2024 г. на изпълнителния директор на НАП са определени служителите, които да извършват проверките, както и органите по приходите, които да издават АУПДВ в случаите на установени при проверките по мярка „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ обстоятелства за възстановяване на неправомерно получени средства. Съгласно Приложение № 1 към посочената заповед, когато проверката се извършва от Р. В. Р. – орган по приходите, АУПДВ следва да бъде издаден от Р. Г. Я. – орган по приходите.

В случая именно посочените органи са съответно извършили проверката на дружеството-жалбоподател и издали оспорвания АУПДВ, т.е. административният акт е издаден от орган разполагащ с необходимата компетентност за това.

Актът е постановен в изискуемата писмена законова форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа изложение на фактическите и правни основания, обективиращи волята на административния орган и е мотивиран. В обстоятелствена му част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни, въз основа на които е установен размерът на публичното вземане, представляващо неправомерно получени суми по схема за подпомагане. На основание чл. 97, ал. 1, изр. второ от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, когато органът (горестоящ) отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. В този смисъл АУПДВ се явява мотивиран и от решението на директора на ТД на НАП – Варна.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На основание чл. 26, ал. 1 от АПК, адресата на оспорвания АУПДВ е бил уведомен за започналото производство по издаването му, какви са констатираните обстоятелствата и какъв е характерът на това производство. Предоставена е възможност на ползвателя на финансовата помощ в 7-дневен срок от връчване на уведомлението да възстанови неправомерно получената сума, ведно със законната лихва, както и да изрази своето становище по констатираните факти. Органът е изяснил фактическата обстановка по смисъла на чл. 35 от АПК и е събрал необходимите доказателства в изпълнение на задължението си по чл. 36 от АПК.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за непълнота на преписката, тъй като липсвали доказателства, въз основа на които органът е установил свързаност на Д. П. ООД с друго дружество и съответно свързаност на негови предприятия партньори с други дружества. В настоящия случай още проверяващите органи на УО на ОПИК са посочили, че констатираните обстоятелства относно собствеността на капитала на жалбоподателя, неговите партньори и свързаните с тях лица са установени по данни от Търговския регистър, регистъра на ЮЛНЦ и информационна система АПИ. Посочените регистри са публични, поради което липсата на разпечатки на проверените в тях данни, приложени по преписката, не възпрепятства съда да извърши проверка относно съответствието на установените от органа факти с наличните в регистрите данни. По тази причина и неприлагането към преписката на разпечатки, справки и пр., възпроизвеждащи данните за съответните дружества в Търговския регистър не съставлява съществено процесуално нарушение и не обосновава извод за недоказаност на отразените в АУПДВ факти.

Основният спорен по делото въпрос е правен и касае определянето на категорията на предприятието на жалбоподателя, в частност представлява ли дружеството Д. П. ООД средно предприятие по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗМСП, като се оспорва начинът, по който административният орган е интерпретирал и приложил установените данни. Оспорва се извода на ответника, че е налице косвена свързаност на Д. П. ООД с МОЛ Плевен 2013 ЕООД на основание чл. 4, ал. 7 вр. ал. 5, т. 1 от ЗМСП, съответно че при определяне на данните по чл. 3 следва да бъде приложено и правилото на чл. 4г, ал. 6 от ЗМСП. Оспорва се също така добавянето към данните на предприятията партньори на Д. П. ООД в съответните пропорции и данните на свързаните с тях предприятия съобразно чл. 4г, ал. 4 и 5 от ЗМСП.

Разпоредбата на чл. 26б от ЗМДВИП предвижда предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на микро-, малки и средни предприятия. Посоченото условие е залегнало и при определяне на допустимите кандидати по мярка "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки" с РМС № 947/18.12.2020 г. като в приложение № 1 към решението е посочено, че допустими са само кандидати, които отговарят на изискванията за микро-, малко или средно предприятие съгласно Закона за малките и средни предприятия и Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

Жалбоподателят е кандидатствал и е получил финансиране като е декларирал, че представлява средно предприятие и е предприятие-партньор по смисъла на ЗМСП.

Дефинирането на категориите микро-, малко и средно предприятие е направено в чл. 3 от ЗМСП, като предприятията извън посочените категории се считат за „големи предприятия“. Съгласно ал. 1 на чл. 3 от ЗМСП (в редакцията, приложима към датата на подаване на заявлението на жалбоподателя – преди изменението ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 1.01.2026 г.) категорията малки и средни предприятия включва предприятията, които имат: 1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 250 души и 2. годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМСП при изчисляване на данните по чл. 3 се взема предвид дали предприятието е независимо, дали e предприятие партньор по смисъла на ал. 3, или е свързано предприятие по смисъла на ал. 5.

Предприятия партньори са предприятията, които не са свързани предприятия по смисъла на ал. 5 и между които съществува следното отношение: едно от предприятията притежава самостоятелно или заедно с едно или повече свързани предприятия от 25 до 50 на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на друго предприятие (чл. 4, ал. 3 от ЗМСП).

Законът в чл. 4, ал. 5 от ЗМСП дефинира, че свързани предприятия са предприятията, между които съществува някое от следните отношения: 1. едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие; 2. едното предприятие има право да назначава или освобождава повече от половината от членовете на изпълнителния, управителния или надзорния орган на другото предприятие; 3. едното предприятие има право да упражнява решаващо влияние върху другото предприятие по силата на договор, сключен между тях или на клауза в неговия устав, учредителен договор или друг учредителен акт; 4. предприятие, което е акционер, съдружник или член в друго предприятие, контролира самостоятелно повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на това предприятие по силата на споразумение с други акционери, съдружници или членове. Наред с това съгласно чл. 4, ал. 7 от ЗМСП (в относимата за процесния период редакция) предприятия, които осъществяват чрез едно или повече други предприятия или чрез лице по ал. 4 някое от отношенията по ал. 5, се смятат за свързани предприятия, с изключение на случаите, когато лицата са висши училища или изследователски центрове.

На базата на цитираните разпоредби настоящият съд намира, че в конкретния случай Д. П. ООД представлява предприятие-партньор с Е. А. ЕАД и РГС ООД, които притежават по 50 % от капитала на жалбоподателя, на основание чл. 4, ал. 3 от ЗМСП. На същото основание дружествата Е. А. ЕАД и РГС ООД са предприятия-партньори и с МОЛ Плевен 2013 ООД, в което притежават съответно 50 % и 49,03 % от капитала му.

Тук следва да се посочи, че съдът намира за неправилен извода на административния орган за наличие на свързаност между Д. П. ООД и МОЛ Плевен 2013 ООД на основание чл. 4, ал. 5, т. 1 във връзка с ал. 7 от ЗМСП. Обстоятелството, че и двете дружества са предприятия-партньори на дружествата Е. А. ЕАД и РГС ООД не формира отношения на свързаност по смисъла на посочените от административния орган норми. Д. П. ООД не притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на МОЛ Плевен 2013 ООД, включително и чрез Е. А. ЕАД и РГС ООД, доколкото на Д. П. ООД притежава капитала на посочените две дружества, а точно обратното. По напълно идентични съображения не е налице и противоположната хипотеза, при която МОЛ Плевен 2013 ООД да притежава повече от половината от гласовете в общото събрание на Д. П. ООД чрез Е. А. ЕАД и РГС ООД. В този смисъл съдът намира, че между Д. П. ООД и МОЛ Плевен 2013 ООД не съществуват отношения на партньрство или свързаност по смисъла на ЗМСП.

От своя страна Е. А. ЕАД е свързано предприятие с Ф. Х. АД, а чрез него и другите дъщерни дружества на холдинга – Застрахователна компания България Иншурънс АД, Ф. Х. АД и Ф. С. ЕООД.

От друга страна РГС ООД е в отношения на свързаност на основание чл. 4, ал. 5, т. 1 от ЗМСП с България Лизинг ЕАД и РГС Инвест ООД, които притежава мажоритарен дял.

С разпоредбата на чл. 4г от ЗМСП е регламентиран редът, по който се определят данните по чл. 3 от ЗМСП при наличието на партньорство и/или свързаност. Така с нормата на чл. 4г, ал. 2 от ЗМСП е регламентирано, че когато предприятието е предприятие партньор по смисъла на чл. 4, ал. 3 или е свързано предприятие по смисъла на чл. 4, ал. 5, данните по чл. 3 се определят на базата на годишния му финансов отчет или консолидирания финансов отчет на предприятието, или консолидираните финансови отчети, в които предприятието е включено. Допълнително съгласно чл. 4г, ал. 3, т. 1 от ЗМСП към данните на съответното предприятие по ал. 2 (в настоящия случай това е Д. П. ООД) се добавят данните на всяко предприятие партньор, с което има непосредствена връзка (за случая – Е. А. ЕАД и РГС ООД), както следва: 1. добавя се такава стойност от данните на непосредствено възходящото предприятие партньор, която е пропорционална на притежавания дял от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на съответното предприятие по ал. 2 (който дял е по-голям).

По делото не се оспорва, че при определяне на параметрите на Д. П. ООД по чл. 3 от ЗМСП освен данните за самото дружество следва да участват и данните на дружествата, собственици на капитала на жалбоподателя, в съответната пропорционална част. Спорен е въпросът за включването на данни и за други дружества.

Нормата на чл. 4г, ал. 4 от ЗМСП предвижда, че към данните по ал. 2 и 3 на предприятието партньор се добавят в пълен размер данните на всяко предприятие, което е свързано с него, при условие че тези данни не са били включени посредством консолидирани финансови отчети.

Данните на предприятията партньори се вземат от техните годишни финансови отчети или консолидирани финансови отчети. Към тези данни се добавят всички данни на предприятията, които са свързани с тези предприятия партньори, освен ако данните на свързаните предприятия вече са включени в консолидираните финансови отчети (чл. 4г, ал. 5 от ЗМСП).

По отношение данните на свързаните предприятия чл. 4г, ал. 6 от ЗМСП регламентира, че те се вземат от техните годишни финансови отчети или консолидирани финансови отчети като към данните на свързаните предприятия се добавят данните на всяко тяхно предприятие партньор, при условие че вече не са били включени в консолидираните финансови отчети с дял, пропорционален на дела по ал. 3.

Анализът на цитираната нормативна уредба за начина на определяне на данните по чл. 3 от ЗМСП сочи, че в конкретния случай към данните на Е. А. ЕАД на основание чл. 4, ал. 5 от ЗМСП следва да бъдат приложени и данните на Ф. Х. АД, включително на неговите дъщерни дружества, като по силата на ал. 4 от чл. 4г на ЗМСП тези данни се вземат в пълен размер.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че Ф. Х. АД представлява дружество партньор на Д. П. ООД. Ф. Х. АД е свързано предприятие с предприятието партньор на жалбоподателя Е. А. ЕАД, поради което именно данните на холдинга следва да бъдат прибавени в пълен размер към данните на предприятието партньор на основание чл. 4г, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСП.

Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, при съобразяване на данните и на Ф. Х. АД, при определяне на категорията на предприятието на жалбоподателя, последният не попада в декларираната от него категория на средно предприятие.

Тук следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя за невключване в релевантните данни на данните на Инвестбанк АД и ЗАД България Иншурънс АД поради това, че тези дружества са институционални инвеститори по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (§ 1, т. 5 от ДР на ЗМСП). Възражението е основано на цитирана от жалбоподателя практика на ВАС, изразена в Решение№ 3771/01.04.2016 г. по адм.д. № 8854/2015 г. на ВАС, VІІ отд.

Чл. 4, ал. 2 от ЗМСП определя като независимо предприятие всяко предприятие, което не е предприятие партньор по смисъла на ал. 3 и не е свързано предприятие по смисъла на ал. 5. Както вече се посочи по-горе в настоящото решение, по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗМСП предприятия партньори са предприятията, които не са свързани предприятия по смисъла на ал. 5 и между които съществува следното отношение: едно от предприятията притежава самостоятелно или заедно с едно или повече свързани предприятия от 25 до 50 на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на друго предприятие. В ал. 4 на чл. 4 от ЗМСП е уредено изключение, при което макар да са налице отношения на партньорство по смисъла на ал. 3, предприятието пак се счита за независимо. Съгласно относимата за процесния период редакция на чл. 4, ал. 4 от ЗМСП, едно предприятие се смята за независимо и в случаите, когато негови предприятия партньори са следните лица: 1. инвестиционни дружества; 2. дружества за рисково инвестиране; 3. физически лица, които обичайно рисково инвестират индивидуално или съвместно в предприятия, които не са публични дружества по смисъла на чл. 110 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (бизнес-ангели), при условие че общата им инвестиция в едно предприятие не превишава 2 400 000 лв.; 4. висши училища или изследователски центрове; 5. институционални инвеститори, включително регионални фондове за развитие; 6. общини с брой на жителите под 5000 души и с годишен бюджет, който не превишава 19 000 000 лв.

Анализът на цитираната норма сочи, че изключението касае единствено случаите на отношения на партньорство, т.е. когато едно от предприятията притежава самостоятелно или заедно с едно или повече свързани предприятия от 25 до 50 на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на друго предприятие, какъвто е и разгледания случай в цитираното от жалбоподателя съдебно решение на ВАС. В настоящия казус обаче между Ф. Х. АД и ЕФ Асетс ЕАД от една страна и между холдинга и Инвестбанк АД и ЗАД България Иншурънс АД от друга страна, са налице отношения на свързаност, а не на партньорство. В ЗМСП не е предвидено идентично на чл. 4, ал. 4 от ЗМСП изключение за свързаните предприятия, поради което не е налице основание за изключване на данните на посочените инвестиционни дружества от данните от консолидирания финансов отчет на Ф. Х. АД, взети предвид от административния орган при извършването на преценката на категорията на предприятието на жалбоподателя.

Не на последно място следва да се посочи, че изводите на ответния административен орган са базирани на данните по чл. 3 от ЗМСП на жалбоподателя и предприятията, негови партньори – Е. А. ЕАД и РГС ООД, декларирани от жалбоподателя, както и на допълнително включените от органа данни на МОЛ Плевен 2013 ООД, за което е прието, че се явява свързано предприятие с жалбоподателя и на добавените към данните на Е. А. ЕАД данни на Ф. Х. АД в съответната пропорция, спрямо участието на предприятието партньор, на което холдинга е свързано предприятие. Както вече се посочи, включването на данните на МОЛ Плевен 2013 ООД е необосновано, но едновременно с това експертизата установява, че и само въз основа на включените данни на Ф. Х. АД жалбоподателя излиза извън границите на параметрите, при които едно предприятие се категоризира като средно. В същото време и РГС ООД също има свързани лица, данните на които на основание чл. 4г, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСП също са релевантни при определянето на данните на Д. П. ООД по чл. 3 от ЗМСП, т.е. стойностите биха били дори и по-високи от изчислените от вещото лице и с още повече ще надвишават праговете по чл. 3, ал. 1 от ЗМСП.

В обобщение на всичко изложено до тук съдът намира за правилни и обосновани изводите на административния орган, че дружеството-жалбоподател се явява недопустим за подпомагане кандидат по процесната мярка, тъй като няма статут на средно предприятие по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗМСП, поради което изплатените средства са неправилно получени и подлежат на възстановяване, в какъвто смисъл е и издадения АУПДВ. Оспорването срещу него е неоснователно по изложените по-горе съображения и следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски. От процесуалния представител на ответната страна е заявена претенция за присъждане единствено на юрисконсултско възнаграждение, но не и на друг вид разноски, вкл. за депозит за вещо лице, поради което съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден за заплати на Национална агенция по приходите (юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на оспорвания акт) юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл. 24, изр. ІІ-ро от Наредбата за заплащане на правната помощ за процесуалното представителство в производствата при първоначалното разглеждане на делото и по настоящото дело (пред касационната инстанция ответникът не е бил представляван от юрисконсулт) както следва: 100 лева (51,13 евро) – по адм.д.№ 214/2025 г. и 130 лева (66,47 евро) по настоящото дело или общо 117,60 евро.

Водим от горното, Административен съд – Русе