Решение № 394 от 17.9.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 927/2026 г.

Административно наказателно дело № 20264520200927 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на Р. П. А., ЕГН •••••••••• депозирана против Наказателно постановление № 18-027/21.05.2026 г., издадено от Началник отдел „Централен Дунав“ към отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на жалбоподателя- Р. П. А., на основание чл. 91,ал. 4, във вр. с чл. 86 от ЗРА е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 511.29 евро за осъществено нарушение на чл. 50, ал. 3 от Закона за рибарството и аквакултурите. В жалбата се навеждат твърдения за множество нарушения на материалния и процесуалния закон и се претендира атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и недоказано. Сочи се, че административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение посочвайки единствено нарушаването на разпоредбата на чл.50, ал.3 от ЗРА без всякаква конкретизация към коя наредба следва да се отнесе посочената разпоредба. Твърди, че констатираната липса на посочените в АУАН и НП документи „декларация за произход“ и „документ за превоз“ не са били изискуеми в посочената хипотеза. Посочва и че описаната риба – „сом“ и неговата големина – 6,5 кг не са установени по безспорен начин. Намира, че и преценката дали е налице чл. 28 от ЗАНН е извършена формално. Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание. Явява се неговия процесуален представител – адв. С. М. от АК-Русе. Последният доразвива изложените съображения в жалбата и пледира, наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Претендира разноски. Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от И. И. – Началник на сектор „Рибарство и контрол-Русе“, отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към ГД „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Същият моли да бъде отхвърлена депозираната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено наказателното постановление. Твърди, че приложимата наредбата е ясно посочена. Развива съображения, че причината за проверката е водено досъдебно производство срещу жалбоподателя и наличието на данни, че същият извършвал разнос на риба до заведения в гр. Русе. Сочи, че наличието на празни касети със следи от рибата в автомобила, подкрепя посочените данни. Развива съображения, че макар и един брой – установената превозвана риба е достатъчна да обоснове отговорността на жалбоподателя. Сочи, че не е имало спор за вида и теглото на рибата. Твърди, че случаят не е маловажен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възражение. Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление. Същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: От фактическа страна: На 01.12.2025 г., в 15.10 ч. на главен път между гр. Мартен и гр. Русе контролните органи били изпратени да извършат проверка, на спрян от Гранична полиция автомобил, в която имало риба, превозвана без документи. Органите на ГПУ-Русе били спрели същият автомобил във връзка с ДП № 166/2025 г. Проверяващите установили автомобила – марка „Форд“, с рег.№ Р5776 АТ и лицето Р. П. А., като приели, че той е водач на автомобила, тъй като липсвали други лица, освен органите на ГПУ. В товарния отсек на автомобили установили един брой риба, която А. заявил, че е сом и посочил, че неговите килограми са 6,5 кг. Намерили и няколко на брой празни касети, по които имало следи от риба. Св.Р. К. поканил А. да представи декларация за произход и документ за превоз на рибата. А. заявил, първоначално, че рибата е закупил от рибари от гр. Тутракан. Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Р. К. приел, че с поведението си жалбоподателят Р. П. А. е осъществил нарушение на разпоредбите на чл. 50, ал.3 от ЗРА, като в тази връзка му съставил АУАН № 0034702/01.12.2025 г., който бил подписан от жалб.А. с възражение, че не е съгласен с констатираното и че рибата му е подарък и отказва да я предаде. Въз основа на съставения АУАН, Началник отдел „Централен Дунав“ към отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в качеството му на АНО издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 50, ал.3 от ЗРА на жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 511.29 евро. Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – копие на АУАН № 0034702/01.12.2025 г., копие на Наказателно постановление № 18-027/21.05.2026 г.копие на известие за доставяне, копие на заповед № РД09-406/01.04.2022 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля Р. А. К.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К.. Св. К. излага преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти. Свидетелят К. точно и ясно описва, че е отишъл в процесното време и на процесното място, след като е бил изпратен от своя пряк началник и след като органите на Гранична полиция са били спрели процесния автомобил. Показания му са последователни, безпротиворечиви по отношение на установяването на А., когото приел, че е водач на автомобила, вида и големината на рибата, а именно по заявеното от нарушителя. Показанията му в посочените части се възприеха от настоящия съдебен състав, който ги постави в основата на доказателствените си изводи. В останалата част – по повод друга проверка на заведение при която се били разкрили данни по отношение на А. съдът намира за неотносими по настоящото производство. Доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията на съда в тази насока са следните: Настоящият съдебен състав намира, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностни лица на службите за контрол. Същото се установява от Заповед № РД09-406/01.04.2022 г., съгласно която свидетелят Р. К., заемайки длъжността „Главен инспектор“ в ИАРА – РК-Русе е бил натоварен в качеството му на длъжностно лице да съставя актове за установяване на административни нарушения за нарушения по Закона за рибарството и аквакултурите. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство - А. Д. – Началник отдел Централен Дунав към отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, упълномощен със Заповед № РД09-406/01.04.2022 г. на Министъра на земеделието. Същевременно обаче в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 01.12.2025 г. управлявал автомобил марка „Форд“, рег.№ Р5776 АТ като превозвал един брой риба от вида „европейски сом“ с тегло 6,5 кг, която риба не била съпроводена с декларация за произход и документ за превоз, нито с какъвто и да било друг документ, в нарушение на чл. 50, ал. 3 от ЗРА. В хода на проверката били установени в товарния отсек на автомобила и 4 големи касети със следи от риба. На първо място е било допуснато нарушение на императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По-конкретно беше констатирано особено съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице и съставляващо основание за отмяна на наказателното постановление. Разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ЗРА съдържа задължение при превоз на продукти от риболов, същите да се придружават с копие от декларация за произход и документ за превоз, съобразно изискванията на наредбата по чл. 46, ал. 4 от с. з. Чл. 46, ал. 4 от ЗРА препраща към условията и реда за осъществяване на първа продажба на продукти от риболов, определени с наредба на министъра на земеделието, храните и горите. Т. е. нормата на чл. 50, ал. 3 от ЗРА съдържа препращаща диспозиция към изискванията за съпровождащите превозваната риба документи, регламентирани в Наредба № 13 от 30 ноември 2021 г. за условията и реда за осъществяване на първа продажба на продукти от риболов. Наказващият орган не е ангажирал никакви доказателства, че в случая се касае до риба, предназначена за осъществяване на първа продажба по смисъла на чл. 2 от цитираната наредба, така, че да може да се прецени дали е дължимо наличието на документите, посочени в разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ЗРА, така както са конкретизирани в посочения текст на наредбата: "Първа продажба на продукти от риболов е продажбата на жива, прясна, охладена, замразена или подложена на първична преработка на плавателен съд или в предприятие на брега риба и други водни организми, които се предлагат на пазара за първи път след улова..." Когато разпоредбата, която се твърди, че е нарушена, е от вида на посочената, следва при описание на нарушението да се посочат и фактите, които са елемент от фактическия състав на нормата, към която се препраща. Без да е налице точното посочване в наказателното постановление на изискуемия документ и основанието за съставянето му, и да се предполага какво е имал предвид при издаването му административно-наказващият орган, се възпрепятства не само извършването на съдебен контрол, но и правото на защита на наказаното лице. В конкретния случай в описателните части на АУАН и НП общо е посочено "декларация за произход или документ за превоз", като разпоредбите на чл. 46 от ЗРА регламентират задължения за регистрация на центровете за първа продажба на продукти от риболов и купувачите. И свидетелят К. не успя да разясни за какви конкретни документи се касае, като посочват схематично фактите така, както са изложени в АУАН и НП. Изложеното на самостоятелно основание води до извод, че след като нарушението не може да бъде индивидуализирано за нуждите на производството съгласно изискванията на закона, включително да бъде подведено под съотносимата правна норма, то и наказателното постановление следва да бъде отменено поради липса на съществен реквизит. За да наложи санкция, наказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ЗРА. Цитираната материалноправна разпоредба гласи, че при превоз на продукти от риболов същите се придружават с копие от декларация за произход и документ за превоз съгласно изискванията на наредбата по чл. 46, ал. 4. Същата има общ и бланкетен характер, въздига само общото правило за поведение и задължение при превоз на продукти от риболов същите се придружават от документ за превоз, съгласно изискванията на наредбата. Т.е. само предвижда, че осъществяването на дейностите, изрично изброени в нея, следва да бъде съгласно изискванията на специфичен нормативен акт. Следователно, съдържанието на визираната като нарушена материалноправна разпоредба се запълва от други конкретни разпоредби. Поради това не е достатъчно единствено нейното посочване, а е необходимо тази норма да се обвърже с други разпоредби, съдържащи конкретно изискване при извършване на съответната дейност - превоз. В АУАН и НП не е отразена нарушената норма от специфичните нормативни изисквания, което пък от своя страна е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Водим от горното настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя в жалбата и в хода на съдебните прения, за препращащият характер на разпоредбата на чл.50, ал.3 от ЗРА. По посочения начин, в процесния случай категорично е било нарушено правото на защита на наказаното лице. Извън гореизложеното и за пълнота на изложението, настоящата инстанция намира, че установената по делото фактическа обстановка не съответства на състав на административното нарушение, предвидено в нормата на чл. 50, ал. 3 от ЗРА. Изискванията за съпровождащите превоза на продукти от риболов документи, поставени с разпоредбата на чл. 50 от ЗРА, са задължителни при осъществяване на рибностопанска дейност по смисъла на т. 24 от § 1 от ДР на ЗРА. Такива са дейностите, свързани със стопанския риболов, сладководните и морските аквакултури, преработката и търговията с риба и други водни организми. В частност чл. 50, ал. 3 от ЗРА е относим към лицата, които осъществяват стопански риболов по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗРА. В този смисъл систематично и разпоредбата на чл. 50 от ЗРА е разположена именно в Глава пета, озаглавена "Търговия и превоз на риба и други водни организми" която глава несъмнено е относима към стопанския риболов. В настоящия случай нарушителят е санкциониран за липса на документи при превоз на продукти от стопански риболов, т. е. с цел стопанска дейност и реализиране на доход, без наказващият орган да докаже, че същият е задължен да има такива документи. Субект на административнонаказателна отговорност по чл. 50, ал.3 от ЗРА е не всяко лице, а само такова, което се занимава с търговия и превоз на риба и други водни организми. Цитираните в нормата на чл. 50, ал. 3 от ЗРА документи се изискват само при търговия и превоз на риба, поради което субект на административно-наказателна отговорност чл. 50, ал.3 от ЗРА може да бъде само лице, което се занимава с търговия и превоз на риба. Предвид обстоятелството, че от събраните доказателства изобщо не можа да се установи, че се касае за рибностопанска дейност, по същество жалбоподателят не би могъл да е адресат на посочената норма и че осъщественото от него поведение е съставомерно. В конкретния случай единственото обстоятелство констатираното в АУАН (наред с рибата, за която не е доказана несъмнено от какъв вид и какви килограми е) е наличието на празни касети със следи от риба. Посоченото обстоятелство обаче не е от категорията на онези, които биха могли да обусловят еднопосочен извод за търговска дейност, противно на соченото от процесуалния представител на АНО. Следва да се посочи, че дори и заявеното от свидетеля (макар да не може да доведе до саниране на пропуск в АУАН, респ. НП) за воденото досъдебно производство срещу А. не би могло да доведе до извод за търговия на открития един брой риба в процесния автомобил. Наличието на досъдебното производство срещу определено лице не е основание да се презюмира извършването на търговска дейност и респективно наличието на административно нарушение по ЗРА. В този смисъл и предвид констатираното съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, санкционният акт следва да бъде отменен. По разноските: Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В хода на въззивното производство жалбоподателят е бил представляван от упълномощен защитник - адв. С. М. от Адвокатска колегия- Русе. В производството по делото процесуалният представител на жалбоподателя претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 200 евро за заплатено адвокатско възнаграждение в брой, а в самия договор за правна защита и съдействие е отбелязано, че договореното възнаграждение е внесено (л. 5 от делото). Чрез процесуалният си представител АНО е направил възражение за прекомерност. Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН (редакция ДВ, бр. 17 от 2026 г.) ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. От своя страна ал. 3 на чл. 36 от ЗАдв. (редакция ДВ, бр. 17 от 2026 г.) сочи, че възнаграждението се определя при спазване на следните критерии: 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Чл. 36, ал. 4 от ЗАдв. предвижда, че „правилата и начинът за прилагане на критериите по ал. 3 при определяне на възнаграждение при липса на договор се определят в наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет“. Към настоящия момент Наредба по чл. 36, ал. 4 от ЗАдв. не е приета. Същевременно Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа на ВАдвС е действаща и може да се прилага в светлината на чл. 36, ал. 3, т. 2 от ЗАдв. Съгласно § 21, т. 2 от ЗИД на ЗАдв. (ДВ, бр. 17 от 2026 г.) „до влизането в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 при определяне на възнагражденията при липса на договор се използват критериите, посочени в чл. 36, ал. 3, и се прилага по аналогия Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет“. Съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, когато административното наказание е под формата на глоба/имуществена санкция, какъвто е и процесния случай, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от същата наредба, а именно върху стойността на санкцията. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен материален интерес под 1000 лева/511,29 евро минималното възнаграждение е в размер на 400 лева, тоест в процесния случай минималният размер следва да е в размер от 400 лева, респ. 204,52 евро доколкото жалбоподателят е бил санкциониран с административно наказание „Глоба“ в размер на 511,29 евро. Тълкуване на чл. 101, § 1 и § 2 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС е дадено в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. В посоченото решение на Съда на ЕС се приема, че национална правна уредба съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС, при което ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва. В този случай националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Съгласно Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024 г., IV г.о. на ВКС, зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК (в настоящия случай- на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, който е абсолютно идентичен с цитираната в определението на ВКС разпоредба), но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест. С изискването адвокатското възнаграждение да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Настоящият състав, като съобрази задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл. 101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл. 4, § 3 от ДЕС, дадено в Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 200 евро в пълен размер - разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. За прекомерността на разноските, с оглед приетото в посоченото по-горе решение на СЕС, съдът е длъжен да следи и служебно. При определянето на този размер на възнаграждението съдът отчита фактическа и правна сложност на делото, специфичния предмет, по който липсва изобилна практика, фактът, че жалбата е подготвена и подадена чрез адв. М. и че последният е взел активно участие в проведеното открито съдебно заседание – задавал е въпроси при разпита на свидетеля, изразявал е становища в хода на производството и е ангажирал конкретни, небланкетни възражения във връзка с процесното наказателно постановление . При това положение съдът намира, че на жалбоподателя се следват разноски за упълномощения от жалбоподателя процесуален представител в пълен размер от 200 (двеста) евро. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Административнонаказващият орган в настоящия случай е Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.