Решение № 14286 от 16.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 72570/2024 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове от Т. М. Н., С. Н. Н. и М. Н. Н. срещу ЗАД „А. Б.“ АД с правно основание чл. 405 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищците, при условията на разделна отговорност застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие на 20.12.2023 г., както следва: 1/ на ищцата Т. М. Н. сумата от 2453,33 лв ., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба - 06.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; 2/ на ищцата С. Н. Н. сумата от 2453,33 лв ., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба - 06.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; 3/ на ищцата М. Н. Н. сумата от 2453,33 лв. , ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба - 06.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че на 02.02.2023 г. между наследодателя на ищците Н. Д. Н., починал на 13.04.2024 г., като застраховащ и ответника като застраховател, е сключен застрахователен договор във формата на застрахователна полица № •••••••••••••••••. Застрахованото имущество по полицата се сочи, че представлява недвижим имот, находящ се в град С., ул. „Б. ш." № ••, със застрахователна сума в размер на 73 600 лева и движимо имущество, застраховано като съвкупност, като застрахователната сума се твърди, че е в размер на 14 720 лева. Срокът на застраховката се твърди, че е бил 1 (една) година, считано от 00:00 часа на 03.02.2023 год. до 24:00 часа на 02.02.2024 год. Съгласно сключената застраховка, покрити рискове по застрахователния пакет били: пожар, удар от мълния, експлозия, имплозия, удар от летателен апарат, удар от пътно превозно средство, природни бедствия, домашен асистанс, гражданска отговорност, застраховани разходи, течове от тръбопроводи, стъкла, кражба, злоумишлени действия на трети лица, вкл. вандализъм, късо съединение и токов удар. Твърдят, че отговорността на застрахователя за покри риск „кражба“ е в размер на 7360 лева. По време на действие на застрахователния договор, твърдят, че е настъпило застрахователно събитие „Кражба”. С Уведомление за настъпила щета застрахователят бил уведомен, че на 20.12.2023 г., е настъпило застрахователно събитие. Излагат, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие е изготвен констативен протокол по щета № ••••••••••••••••, в който била посочена следната причина за настъпилото застрахователно събитие: „Взломна кражба. Крадците са проникнали през южната тераса на втория етаж“. В протокола били описани щетите, включващи разрушените части от недвижимия имот, счупени мебели и откраднато движимо имущество, както следва: „Били са обърнати дрехи от чекмеджета, гардероби в две стаи, изкъртена стена в лява спалня и .... стени в дясна, .... стени в баня и замазани стени в коридор, 2 счупени нощни лампи. По данни на застрахователя има откраднати вещи. За ремонт: ремонт на 3 броя дървени чекмеджета, врата гардероб, счупена вратичка нощно шкафче, лява стая. Твърдят, че причинените щети в застрахования имот са на обща стойност около 2600 лева , от които: Изкъртена стена в лява спалня; Замърсени стени в дясна спалня; Изкъртени плочки в баня; Замърсени стени в коридор; Счупени нощни лампи - 2 броя, на стойност 100 лева; Дървени чекмеджета - 3 броя, на стойност 150 лева; Счупена врата на гардероб - 1 брой, на стойност 100 лева; Счупена вратичка на нощно шкафче - 50 лева; ПВЦ врата на балкон -ремонт на стойност 200 лева; откраднати движими вещи на обща стойност около 9000 лева , от които: Златна мъжка халка - 18к-1992г. 1бр., на стойност 210 лева; Мъжки златни пръстени - 14к. по 5 гр., 2бр. на стойност 1100 лева; Сребърна монета - 62.2 гр., 99.99% сребро - лимитирана серия 1бр.; Сребърни ръкавели - Y. S. L. - 1бр., на стойност 300 лева; Дигитален фотоапарат S. - 1бр., на стойност 1390 лева; Лаптоп D. -1бр., на стойност 1349 лева; Раница D. - 1бр., на стойност 70 лева; Мъжки часовници: T. 1бр., на стойност 1600 лева; C. - 1бр., на стойност 750 лева; G. - 1бр., на стойност 516 лева; L. - 1бр., на стойност 150 лв. S. - 1бр., на стойност 146 лева; Мъжки парфюми комплект M. - 1бр., на стойност 240 лева; Мъжки парфюм M. - 1бр., на стойност 190 лева; Халка златна - 18 к., 1 бр,, на стойност 210 лева; Златни пръстени дамски - 14к., 2бр., на стойност 450 лева; Дамска златна гривна- 14к., 1 бр., на стойност 160 лева; Монети с нумизматична стойност Ф. и Б. •••;Куфарче с други бижута; Кремове N. - 1 бр. комплект, на стойност 156 лева; Гривна сребърна от монети от по 50 ст. - Ф. - нумизм. Приблизителната стойност на увреденото имущество е била в размер на 11 600 лева. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие между страните е проведена имейл кореспонденция, като считат, че на застрахователя са предоставени наличните необходими документи. Твърдят, че на 19.02.2024 г. от ответното дружество е изпратен имейл, с който застрахованото лице е уведомено, че за да продължи обработката на претенцията трябва да се изпрати постановление след приключване на досъдебното производство и документ за собственост на къщата. Твърдят, че изисканите документи не са необходими за произнасянето на застрахователя относно изплащането на застрахователно обезщетение. За къщата, в която са се намирали откраднатите движими вещи, не е възможно да бъде предоставен нотариален акт, тъй като същата била построена върху придобития поземлен имот в последващ момент, за което ищците разполагали с необходимата строителна документация, но не и с нарочен нотариален акт. Представените документи - акт за собственост на поземления имот и строителни документи за намиращите се в него сгради, считат, че ги легитимират като собственици на сградата, с оглед на което искането за изготвяне на допълнителен акт за собственост считат за неоснователно и необосновано. Твърдят, че са изпратили покана за доброволно изпълнение по щета № ••••••••••••••••, като обърнали внимание и че в процеса на обработване на застрахователната претенция е починал Н. Д. Н., поради което неговите наследници – настоящи ищци, встъпили в застрахователното правоотношение. С уведомление с изх. № *-•••-••••-•••• */••.••.•••• г. ответникът отказал изплащане на застрахователно обезщетение, като причина за това посочил, че не е представен документ от компетентните органи и не е представен документ за собственост. Твърдят, че в случая не са налице хипотезите на чл. 408 КЗ за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. При тези твърдения молят съда да уважи предявените искове. Претендират разноски. С уточнителна молба /л.48/ ищците са посочили, че: 1/ Стойността на всяко от описаните увреждания е както следва: изкъртена стена в лява спалня: сочи се, че източната стена на лявата спалня е изкъртена, като след контакт с майстор за нейния ремонт е дадена ориентировъчна оферта от 70 лева за шпакловката, за боя, грунд и работа за ремонт на цветен латекс в лява спалня офертата е 730 лева.; замърсени стени в дясна спалня: за боя, грунд и цветен латекс в дясна спалня се сочи, че е била дадена ориентировъчна оферта от 680 лева.; замърсени стени в коридор: за боя. грунд и цветен латекс в коридор към баня се сочи, че е била дадена ориентировъчна оферта от 250 лева.; изкъртени плочки в баня: за подмяна на плочки фаянс 0.50 м. х 0.50 м. се сочи, че е била дадена ориентировъчна оферта от 270 лева, която включва материали и работа; 2/ Стойност на сребърна монета 62,2 гр., за която твърдят, че е юбилейна монета на Борика/БНБ; 3/ Стойност на монети с нумизматична стойност Ф. и Б. •••: Монета с нумизматична стойност Ф. - 1 брой, 5 лева, 1892 г.; лицева част намонетата - Ф. К. Б.; (сребро) с приблизителна стойност 400 лева; Монети с нумизматична стойност Б. ••• - 20 броя, 20 лева за монета, 1930 г.; Г.: „Б. п. Б.“, с приблизителна стойност 400 лева; Монети с нумизматична стойност Б. ••• - 10 броя, 20 лева за монета; 1940 г.: Г.: „Б. п. Б.”, с приблизителна стойност 100 лева; Монета с нумизматична стойност Б. ••• - 1 брой. 20 лева; 1937 г.: Г.: „Б. п. Б.“, с приблизителна стойност 100 лева; Монета с нумизматична стойност Б. ••• - 1 брой, 100 лева; 1934 г.; Г.: „Б. п. Б.“, с приблизителна стойност 100 лева; Монети с нумизматична стойност Б. ••• - 15 броя, 50 лева за монета; 1943 г.; Г.: „Б. п. Б.”, с приблизителна стойност 700 лева; Монети с нумизматична стойност Б. ••• - 2 броя, 50 лева за монета, 1930 г.; Г.: „Б. п. Б.“, с приблизителна стойност 100 лева; 4/ Стойност на куфарче с бижута: Твърди се, че е закупено преди около 15 години от чужбина, като най-близкото идентично куфарче, което към момента е в продажба от същата марка е А. Т. Козметичка S. Черен цвят - 88 лева, продавана на територията на България от S. България; Бижутата и модните аксесоари, които са се намирали в него към момента на настъпване на застрахователното събитие са били от неблагородни метали, както следва: метал, пластмаса, кристал. Те били закупени от B. B. през последните 5-7 години. Сочат, най-близките им еквиваленти, които в момента са в продажба на уебсайта на фирмата /www.B. B..com/, както следва: Гривна на приблизителна стойност от 25 лева, метал и пластмаса (изкуствени перли), 3 см. широчина, номер на артикул: ••••••••; Гривна на приблизителна стойност от 20 лева, метал, 0.5-6.5 см. широчина, номер на артикул: ••••••••; Обеци с клипси на приблизителна стойност от 20 лева, метал - кристал, диаметър 1.2 см., номер на •••••••••; Обеци с клипси на приблизителна стойност от 15 лева, метал - плат - мъниста, диаметър 6 см., дължина 7,5 см., номер на артикул: •••••••••; Обеци с клипси на приблизителна стойност от 15 лева, метал, диаметър 5 см., дължина 9 см., номер на артикул: •••••••••; Обеци с клипси на приблизителна стойност 35 лева, метал - стъкло - кристал, дължина 5 см., номер на артикул: •••••••••; Пръстен на приблизителна стойност от 30 лева, метал, диаметър 1.7 см., номер на артикул: ••••••••••.*; Пръстен на приблизителна стойност от 25 лева, метал - кристал, диаметър 3 см., номер на артикул: •••••••••.*; Пръстен на приблизителна стойност от 25 лева, метал - пластмаса, диаметър 5.5 см., номер на артикул: •••••••••; 5/ Стойност на гривна сребърна от монети от по 50 ст. - Ф. - нумизм. : Гривна от монети по 50 ст., •••• г - Ф.; на лицевата страна изобразен венец от житни класове, лаврови клонки и рози вързани в средата с панделка. Сочи се, че в центъра на монетата е номиналната стойност от 50 ст., а под нея годината на емисията - •••• г. с приблизителна стойност от 200 лева; 6/ Индивидуализиране на описаните в исковата молба бижута: 1 бр. златна мъжка халка, около 3 грама, 18 карата, закупена през 1992 г. от Ш. за сумата от 210 лева; 2 бр. златни мъжки пръстени по 5 грама всеки, 14 каратови, закупени за сумата от 1100 лева от Дубай, около 2000 г.; 1 бр. златна дамска халка, около 3 грама, 18 карата, закупена през 1992 г. от Ш. за сумата от 210 лева; 2 бр. дамски златни пръстени, около 3 грама, 14 карата, закупени за сумата от 450 лева от Х., около 2005 г.; 1 бр. дамска гривна, около 2 грама, 14 карата, закупена за сумата от 160 лева; 7/ Индивидуализация на всички останали вещи, посочени в исковата молба: 1 бр. сребърни ръкавели Y. S. L., закупени за сумата от 300 лева от чужбина, около 2010 г.; 1 бр. дигитален фотоапарат S. •••-••••, закупен за сумата от 1390 лева от Я., около 2008 г., със 7 мегапиксела, резолюция 3072 х 2304; размери 91 х 61 х 29 mm (3.58 х 2.4 х 1.14); 1 бр. лаптоп, марка D., V. ••••, закупен за сумата от 1349 лева през 2017 г.; 512 гб, I. процесор C. ••- •••••, Операционна система W., резолюция 1920 х 1080, закупен заедно с раница D. (приблизително 70 лева); 5 бр. мъжки часовници както следва: 1 / T., закупен на стойност от 1600 лева; серия T.-s. - a., P. 80, 30 бара, швейцарски; 2 / C., закупен на стойност от 750 лева: серия a. - b. d., d. 10 бара. швейцарски; 3/ C., закупен на стойност от 516 лева: серия e. p., нераждаема стомана, 10 бара: 4/ L.. закупен на стойност от 150 лева; нераждаема стомана, сребърен цвят, 40 мм, аналогов, 5 бара; 5/ S., закупен на стойност от 146 лева; неръждаема стомана. 40 мм. Аналогов, 5 бара; 1 бр. комплект мъжки парфюм M.. съдържащ парфюм, ролон и душ-гел, закупен за сумата от 240 лева; 1 бр. мъжки парфюм M., закупен за сумата от 190 лева; 1 бр. дневен крем N., 1 бр. нощен крем N. и 1 бр. очен контур N., закупени за сумата от 156 лева; Счупени нощни лампи - 2 бр. на стойност 100 лева, закупени в периода 2020- 2021 г. от мебелен магазин А. в С.: Дървени чекмеджета - 3 бр., на стойност 150 лева; Счупена врата па гардероб - 1 бр. на стойност 100 лева; Счупена вратичка на нощно шкафче - 50 лева; ПВЦ врата на балкон ремонт на стойност 200 лева. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че не е настъпил покрит риск съгласно условията на договора. Сочи, че съгласно ОУ, обект на застраховане са движими вещи, които са собственост на застрахования и се намират в недвижимия имот, сред тях - благородни метали, скъпоценни камъни, перли и изработени от тях изделия (в т.ч. бижута), ръчни и джобни часовници, книги и ръкописи с историческа стойност, филателни и нумизматични колекции, законно притежавано лично оръжие, които обаче следва да са съхранявани в заключени сейфове или метални каси, трайно прикрепени към стени или подове (под опис). Твърди, че посочените бижута, монети с нумизматична стойност, часовници и ръкавели не са били посочени под опис, нито са съхранявани в заключена каса. Доколкото вещите не били посочени при сключване на застраховката под опис, излага, че същите не са обект на застрахователно покритие. Излага, че съгласно ОУ не са обект на застраховане движими вещи, съхранявани в таван, таванска стая, мазе, гараж, съхранявани на открито (напр. балкон, двор, веранда и др.), както и продукти и средства с консумативен характер (вкл.алкохолни напитки, хранителни, лекарствени, парфюмерийни, козметични, почистващи продукти и др.) и селскостопанска продукция. Поддържа, че посочените парфюми и крем попадат извън обхвата на застрахователно покритие. Както и, че не са налице доказателства установяващи закупуването или основанието на което се притежават вещите от застрахованото лице, наследодател на ищците, в това число и че същите са се намирали на адреса посочен по полицата където е извършена кражбата. Оспорва стойността на посочените вещи. Оспорва, че твърдените вреди причинени на самия имот са вследствие на кражбата, тяхната стойност, както и че подлежат на покритие по смисъла на застраховката, тъй като предмет на застрахователно покорите по риска кражба сочи, че са само посочените движими вещи на стр. 8 от Общите условия. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното: По делото е представена застрахователна полица № ••••••••••••••••• по застраховка „Моят дом“, сключена между ЗАД „А. Б.“ АД, като застраховател и Н. Д. Н., като застраховащ/застрахован, с адрес на застрахованото имущество: гр. С., ул. „Б. ш." № ••, с обект на застраховката - 1/ недвижим имот - еднофамилни и двуфамилни къщи, включително, ако има такива, спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки и съоръжения към сградата (напр. беседка, басейн, барбекю, навес, кладенец, ограда, алея и/или други) на обща стойност до 10% от застрахователната сума, с площ 92 кв. м. и застрахователна сума – 73 600 лв. и 2/ движимо имущество, застраховано като съвкупност за застрахователна сума – 14 720 лв., с покрити рискове: пожар, удар от мълния, експлозия, имплозия, удар от летателен апарат, удар от ППС, природни бедствия, домашен асистент, гражданска отговорност, застраховани разходи, течове от тръбопроводи, стъкла, кражба, злоумишлени действия на трети лица, вкл. вандализъм, късо съединение и токов удар и допълнителен покрит риск – земетресение. Уговорена е обща застрахователна сума/ лимит на отговорност от 93 720 лв., като се прилагат договорените отделни лимити по рискове и обекти на застраховане. Срокът на застраховката е от 00:00 часа на 03.02.2023 г. до 24:00 часа на 02.02.2024 г., с уговорена застрахователна премия от 262,74 лв. Представен е констативен протокол от 06.01.2023 г., изготвен от вещо лице на ответника, за настъпило застрахователно събитие в имуществено застраховане по щета № ••••••••••••••••, в който за причини и обстоятелства, при които е възникнала щетата е посочено „взломна кражба“. Вписано е, че в две стаи са изкъртени стени в лява и дясна спалня, изкъртени стени в баня, замърсени стени в коридор, 2 счупени нощни лампи. Вписано е, че за ремонт са 3 бр. дървени чекмеджета, врата на гардероб, чупена вратичка на нощно шкафче и ремонт на врата на балкон – ПВЦ дограма. Протоколът е подписан от вещото лице. Представено е удостоверение 15.01.2024 г., издадено от 06 РУ при СДВР по искане на Т. М. Н., съгласно което за времето от 16:15 часа до около 19:20 часа на 20.12.2023 г. в гр. С., ул. „Б. ш." № ••, от жилище, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот са отнети движими вещи - 1 бр. златна мъжка халка, около 3 грама, 18 карата, закупена през 1992г, за сумата от 210 лева; 2 бр. мъжки златни пръстени по 5 грама всеки, 14 каратови, закупени за сумата от 1100 лева; 1 бр. сребърна монета 62,2 гр. 99.99% сребро - лимитирана серия; 1 бр, сребърни ръкавели „Y. S. L.”, закупен за сумата от около 300 лева; 1 бр. дигитален фотоапарат „S.”, закупен за сумата от 1390 лева; 1/един/ брой лаптоп марка „D.”, модел „V.“, закупен за сумата от 1349 лева; 1/един/ брой раница марка „D.”, закупена за сумата рт 70 лева, 5 бр. мъжки часовници марки както следва: „T.”, закупен за сумата от 1600 лева; „C. D. O.”, закупен за сумата от 750 лева; “G.”, закупен за сумата от 516 лева; “L.” закупен за сумата от 150 лева; “S.” закупен за сумата от 146 лева; 1 бр. комплект мъжки парфюм „M.” съдържащ парфюм, ролон и душгел закупен за сумата от 240 лева;1 бр. мъжки парфюм „M.” закупен за сумата от 190 лева; 1 бр. златна дамска халка 18 карата, около 3 грама, закупена за сумата от 210 лева; 2 бр. дамски златни пръстени 14 карата; - около 3 грама, закупени за сумата от 450 лева; 1 бр. дамска гривна 14 карата около 2 грама, закупена за сумата от 160 лева; 50 бр. монети с нумизматична стойност „Ф. и Б. Ш” с различни номинади; 1 бр. куфарче с размери около 45 см. на 40 см.; 2 бр, дневен крем N., 1 бр. нощен крем N. и 1 бр. очен контур N., закупувани за сумата от 156 лева; 1 бр. гривна от нумизматични сребърни монети от по 50 ст. - „Ф.“, за което е образувано ДП № ••• ••• ••••/•••• г. по описа на 06 РУ- СДВР. По делото е представен препис на материалите по ДП № •••••••••/•••• г. по описа на 06 РУ-СДВР, по което е приложено постановление от 25.01.2024 г. на прокурор при СРП за спиране на наказателното производство по досъдебното производство ЗМ № ••••/•••• г., пр. пр. № •••••/•••• г., образувано на 20.12.2023 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 1 НК. Представена е електронна кореспонденция, от която е видно, че за обработването на щетата застрахователят е поискал представянето на документ за собственост на застрахованата къща, писмено да се декларира къде и как са съхранявани откраднатите бижута, часовници и монети, да се посочи информация за технически параметри на лаптоп и постановление от прокурор за прекратяване на досъдебното производство. Представени са нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 81, том XIII, дело № ••••/•••• г., с който Д. Н. Н. е придобил право на собственост върху нива в землището на село С., в местността „Б.“, цялата нива от 3,5 дка; строително разрешение на Д. Н. Н. за пристройка и преустройство в пространство в кв. № 17, м. в. з. „А. К.“, с квадратура от 91,85 кв. м., жилища брой – 1, етажи -1 ½ . От представените скица № ••-••••••-••.••.•••• г. и скица на сграда № ••-••••••-••.••.•••• г. е видно, че в ПИ с идентификатор •••••.••••.••, с площ от 749 кв. м.,, с адрес: в.з. „А. к.“, ул. „Б. ш." № •• е разположена сграда с идентификатор •••••.••••.••.2, с предназначение – жилищна сградаеднофамилна, със застроена площ от 86 кв. м., с адрес: гр. С., р-н В., ул. „Б. ш." № ••. Представено е удостоверение за наследници на Д. Н. Н., починал на 20.02.1983 г. и оставил за свои наследници съпруга /починала на 23.12.1996 г./ и синoве Н. Д. Н. и Г. Драганов Недков. Представени са още препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници от 15.04.2024 г., от които е видно, че Н. Д. Н. е починал на 13.04.2024 г. и оставил за свои наследници по закон Т. М. Н., С. Н. Н. и М. Н. Н., които го наследили на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9 ЗН, при квоти от по 1/3 част всеки. Представено е покана за доброволно изпълнение от Т. М. Н., С. Н. Н. и М. Н. Н. до ЗАД „А. Б.“ АД за плащане на застрахователно обезщетение в 7- дневен срок от получаване на поканата. Документът е изпратен по електронна поща и е получен на 03.09.2024 г. от ответника. С уведомление по застрахователна претенция по щета № •••••••••••••••• от ••.••.•••• г. ЗАД „А. Б.“ АД отказало плащане на застрахователно обезщетение. Представени са Общите условия на ЗАД „А. Б.“ АД, съгласно които пакет „М.“, включва покритие за вреди, причинени от кражба чрез взлом; извършена с използване на техническо средство; грабеж; извършителя на кражбата/грабежа (вкл. увреждане на прегради, врати и заключващи средства) в размер до 10% от застрахователната сума по този риск, но не повече от 2000 лева. Предвидено е за риск „Кражба“ уведомяването на застрахователя да е в срок до 25 часа от узнаване на събитието, а в случай, че срокът изтича в неработен ден – до края на първия работен ден, след изтичане на 25-часовия срок. За установяване настъпването на застрахователно събитие и размера на вредата е предвидено да се представят съобразно конкретния случай: документи, издадени от компетентните органи (напр. служба за пожарна безопасност и защита на населението, хидрометеорологична служба, сеизмологичен институт, МВР, разследващи органи), вкл. заключително постановление, обвинителен акт, постановление за спиране или прекратяване на наказателното производство, съдебно решение, чертежи, фотоснимки, анализи, експертизи, протоколи, справки, списъци с липсващо имущество и т. н. Предвидено е лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да докаже правата си върху увреденото или погинало имущество. По делото е прието заключение на съдебно-техническа и оценителна експертиза, изготвена въз основа на писмените доказателства по делото, съгласно което общата стойност на видовете СМР, необходими за отстраняването на нанесените щети в процесния имот, е 2 380 лв. Налице е пълна идентичност между застрахованото недвижимо имущество – сграда на адреса, посочен в застрахователната полица и сградата, в която е настъпило застрахователното събитие. Съгласно заключението стойността на откраднатите движимите вещи е 9 705 лв. (4 962,09 евро). При така установените факти, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ , при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение по договора за имуществено застраховане в уговорения срок. Предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, са: 1/. наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2/. настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3/. изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие. В тежест на ответника – застраховател е да докаже възраженията си за изключен риск, евентуално за неизпълнение на договорно задължение от застрахования, което е основание за отказ на застрахователя да заплати обезщетение, респ. да заплати такова в намален размер. С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между наследодателя Н. Д. Н. и ответника е сключен договор по застраховка „Моят дом“ под формата на застрахователна полица № •••••••••••••••••, с период на застрахователно покритие от 03.02.2023 г. до 02.02.2024 г. Съгласно представената застрахователна полица обект на застрахователно покритие е недвижим имот, с площ от 92 кв. м. и адрес: гр. С., ул. „Б. ш." № •• и движимото имущество, застраховано като съвкупност за застрахователна сума от 14 720 лв., включващо: обзавеждане, техника и уреди; благородни метали, скъпоценни камъни, перли и изработени от тях изделия (в т. ч. бижута), ръчни и джобни часовници, книги и ръкописи с историческа стойност, филателни и нумизматични колекции, законно притежавано лично оръжие, гоблени, картини и други произведения на изкуството, антикварни предмети (с изключение на мебели), велосипеди, детски колички, спортно оборудване и екипировка и специфични обекти, при посочените лимити от застрахователната сума на застрахованото движимо имущество. В полицата е уговорено, че неразделна част от договора са Наръчник за ползване „Моят дом“ и други писмени договорености между страните. Уговорено е в случай на несъответствие между Наръчника и застрахователната полица, приоритет на клаузите на полицата. Застрахователната полица съдържа подпис за страните. В Наръчник за ползване „Моят дом“, съставляващ Общи условия на застраховка „Моят дом“ към процесния договор, е предвидено, че обзавеждане техника и уреди може да са предмет на застраховане като съвкупност или под опис, а за останалите - благородни метали, скъпоценни камъни, перли и изработени от тях изделия (в т. ч. бижута), ръчни и джобни часовници, книги и ръкописи с историческа стойност, филателни и нумизматични колекции, законно притежавано лично оръжие, гоблени, картини и други произведения на изкуството, антикварни предмети (с изключение на мебели), велосипеди, детски колички, спортно оборудване и екипировка и специфични обекти - е предвидено под опис. От съдържанието на процесната застрахователната полица става ясно, че при подписване на процесния договор застрахованото движимо имущество е определено само чрез родови признаци и се ограничава чрез застрахователната сума. Обстоятелството, че отделните застраховани вещи не са поотделно изброени, а са дадени техни родови признаци без посочено количество и без изрично препращане към документ, който да ги индивидуализира (опис), сочи, че се касае за застраховка на съвкупност по смисъла на чл. 401 КЗ. При този вид застраховка съвкупността се концентрира към деня на събитието, а не към деня на сключване на полицата (арг. чл. 401, ал. 2 КЗ). Т. е. при подписване на договора застрахованата съвкупност се определя само чрез родови признаци и се ограничава чрез застрахователната сума, а конкретните вещи, които ще се считат застраховани при настъпване на събитието, са тези, които се намират в посоченото местонахождение и притежават родово определените в застраховката признаци, дори да са придобити след сключване на договора. Именно поради това посочената норма предвижда договорът за застраховка да „се отнася и към вещите, принадлежащи на лицата, с които застрахованият живее съвместно към момента на настъпване на застрахователното събитие или които са наети от застрахования към този момент за изпълнение на дейност на мястото, уговорено в застрахователния договор. В тези случаи застрахователният договор се смята за сключен за чужда сметка“. По изложените съображения съдът намира, че е сключена застраховка по процесната застрахователна полица на съвкупност от движими вещи, групирани в шест категории и определени по род и местонахождение, като по аргумент от чл. 401, ал. 2 КЗ обхватът на застрахованите активи се определя от фактическото им наличие на посоченото местонахождение към датата на събитието. Както се посочи, страните се съгласили при противоречие между общите условия и застрахователния договор, приложение да намерят в отношенията между тях клаузите на договора, които не предвиждат опис. Следователно съгласно чл. 401, ал. 1 и ал. 2 КЗ конкретните вещи, които ще се считат застраховани при настъпване на застрахователно събитие, са тези, които се намират в посоченото местонахождение и притежават родово определените признаци в застраховката, дори да са придобити след сключване на договора. При този вид застраховка съвкупността се концентрира към деня на събитието, а не към деня на сключване на полицата (арг. чл. 401, ал. 2 КЗ), както се посочи. Целта на сключването на договора от страна на застрахования е обезпечаването със застрахователно покритие на всяка една вещ, намираща се в имота на ул. „Б. ш." № •• по време на действие на договора, поради което и при сключването на договора тези вещи не са индивидуализирани. Следва да се посочи, че в клаузите на общи условия и в застрахователната полица не е предвидено задължение за съхраняване на движими вещи в сейф или метална каса, както сочи отвената страна. В клаузите на цитираните общи условия не е ясно изразено дали опис на застрахованото имущество следва да са извърши след сключване на застрахователния договор или преди това. В хипотезата, при която застрахователят не е упражнил своето право (да изисква или извърши опис), не може да бъде самостоятелно основание за отказ да бъде платено обезщетение при настъпило застрахователно събитие, което съставлява покрит риск по договора. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че подписвайки застрахователния договор, оформен в полица № •••••••••••••••••, ответникът е приел да осигури застрахователно покритие на имуществото, посочено в полицата, което изключва правото на ответното застрахователно дружество да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие. Индивидуализацията на вещите, находящи се в процесния адрес към момента на възникване на застрахователното правоотношение е могла да се извърши от застрахователя, при извършване на оглед (право на оглед на застрахователя е изрично уредено в раздел 2.3. от ОУ) или при поставяне на въпроси при сключване на договора по реда на чл. 362 КЗ, поради което не може да бъде посочен като изключен риск, нито представлява основание за отказ за плащане на застрахователното обезщетение по смисъла на чл. 408 КЗ. Да се възприеме противното означава застрахователят да черпи права от неизпълнение на свое договорно задължение. По отношение на възраженията с отговора на исковата молба за наличие на изключен обект на застрахователно покритие съдът намира същото за неоснователно. Съгласно раздел 2.1. от общите условия не са обект на застраховане продукти и средства с консумативен характер (вкл. алкохолни напитки, хранителни, лекарствени, парфюмерийни, козметични, почистващи продукти и др.). В застрахователния договор не се съдържа дефиниция на вещи с консумативен характер. Предвид качествата на страните по процесния застрахователен договор на потребител и търговец по смисъла на § 13, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЗП , приложение намират правилата на ЗЗП, за които съдът следи служебно – чл. 7, ал. 3 ГПК. За да е налице неравноправност, определена клауза следва да създава значително несъответствие в правата и задълженията на насрещните страни и това несъответствие да е в ущърб на физическото лице, договарящо се без съответни знания и възможност да прецени действителния си индивидуален интерес - чл. 143, ал. 1 ЗЗП . Преценката се прави на база (не)съответствието на клаузата с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните и защитата на потребителя като по-слаба страна в правоотношението (арг. от решение № 237/20.01.2017 г. по т. д. № 2927/2015 г. на ВКС). Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решение по дело C 96/14 СЕС е посочил, че изискването за прозрачност на договорните клаузи, предвидено в Директива 93/13, не може да бъде ограничено единствено до разбираемия характер на тези клаузи от формална и граматическа гледна точка. Напротив, доколкото въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика, по-специално по отношение на степента му на информираност, това изискване за прозрачност трябва да се тълкува разширително. Съгласно чл. 147, ал. 2 ЗЗП, при съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а ал. 2 от същата разпоредба предвижда, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Предвид изложеното съдът намира, че клаузата от раздел 2.1 от общите условия е предварително установена по съдържание от застрахователя, предвиждаща кои вещи не са обект на застраховане, съдържаща родово определени имущества и примерно изброяване е неясна, позволяваща на застрахователя да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. Съдът приема, че клаузата е неравноправна по чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 1, т. 6 ЗЗП и при липса на данни за индивидуалното нейно договаряне същата е нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради което не следва да се прилага в процесния случай. Следващият спорен между страните въпрос е настъпване на покрит по договора застрахователен риск – взломна кражба. Със застрахователния договор описаните групи имущества, намиращи се на посочения в полицата адрес, са били застраховани от настъпването на покрити рискове, включително при кражба чрез взлом. Това следва от клаузите на представените Общи условия към застрахователния договор. Съгласно дадената дефиниция в ОУ на застрахователя кражба чрез взлом е прстъпление съгласно чл. 195, ал. 1, т. 3 НК (л. 92 от делото). В нормата на чл. 195, ал. 1, т. 3 НК е предвиден квалифициран състав на престъплението кражба, когато тя е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот. От данните от досъдебното производство се установява, че от органите на досъдебното производство резултат на извършените оперативно-издирвателни действия е прието, че от 16:15 часа до около 19:20 часа на 20.12.2023 г. в гр. С., ул. „Б. ш." № ••, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – разбиване на вратата на тераса били отнети чужди движими вещи - златни накити, сребърни монети, сребърни ръкавели, дигитален фотоапарат „С.“, лаптоп „Д.“, раница „Д.“, 5 броя ръчни часовници „Т.“, „К.“, „Г.“, „Л.“, „С.“, мъжки парфюм, козметика, 50 броя монети с нумизматична стойност и други от владението на Т. М. Н. и Н. Д. Н., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 1 НК. С постановление на прокурор на СРП досъдебното производство е спряно поради неразкриване на извършителя на деянието и материалите са изпратени на 06 РУ - СДВР. С оглед нормата на чл. 300 ГПК актовете на органите на досъдебното производство нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието - такава има само влязлата в сила присъда на наказателния съд относно факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Установяването на застрахователното събитие, когато то покрива фактическия състав на предвидено в закона престъпление, не следва да се отъждествява с предявяване на иск по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство. Видно е, че са сезирани компетентните да извършат разследване на кражбата органи като по случая е образувано досъдебно производство прокурорска преписка № •••••/•••• г. по описа на СРП за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител. Ето защо съдът намира, че от съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства се установява настъпването на застрахователното събитие кражба с взлом. По изложените съображения съдът намира, че е настъпил покрит застрахователен риск. Не се спори, че застрахователят е бил уведомен своевременно за настъпилото застрахователното събитие. Страните не спорят и по отношение на изпълнение на задължението за заплащане на дължимите застрахователни вноски. В чл. 408, ал. 1 КЗ са уредени хипотезите, при които застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при имуществено застраховане: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. За да възникне, обаче правото на застрахователя по чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ да откаже плащане на застрахователно обезщетение, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпилото застрахователно събитие, като се вземе предвид значителността на неизпълнението с оглед интереса на застрахователя и възможността вредите да бъдат предотвратени /в този смисъл решение № 305/03.11.2025 г. по т.д. № 1604/2024 г. на ВКС, ІІ т. о. и цитираните в него, както и определение № 182/06.04.2021 г. по т. д. № 1015/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 273/19.05.2021 г. по т. д. № 1737/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. и др. /. Нормативната уредбата в КЗ /в сила от 01.01.2010 г. / е аналогична на уредбата по чл. 211 от КЗ (отм.), поради което и съдебната практика по последната норма е актуална и при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /. По отношение на правото на застрахователя да се позове на основание за отказ от плащане по чл. 211 от КЗ (отм.), сега чл. 408 от КЗ, следва да се има предвид съдебна практика, включително решение № 168 от 11.05.2016 г. по т. д. № 2284/2014 г., на ВКС, ІІ т. о. , съобразно което не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие с нормата на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.) и да обуслови отказ, единствено на основание факта на неизпълнението му, без установяване на причинна връзка с конкретно застрахователно събитие, а само това, което по своето съдържание би могло да обуслови като последица настъпване на застрахователното събитие или увеличен размер или обхват на вредите, или е от естество да препятства доказването им. При преценката на тази съдебна практика, обаче следва да се държи сметка за различията между чл. 207 от КЗ (отм.) и уреждащия идентичните отношения чл. 395 от КЗ - нов. От смисъла на чл. 395, ал. 5 КЗ следва, че се изисква съществуване на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие както за отказа за плащане на застрахователното обезщетение, така и за неговото намаляване. Съгласно цитираната разпоредба, независимо от ал. 4 застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида или размера на вредата. От тълкуването на тези разпоредби следва, че за да бъде упражнено правото на застрахователя както да откаже, така и да намали застрахователното обезщетение, при действащия КЗ, неизпълнението на застрахования трябва да е в причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Наличието на тази връзка е предпоставка за законосъобразното упражняване на правото по чл. 396, ал. 4 от КЗ и при спор за това между застрахования и застрахователя, тя трябва да бъде установена от последния. Направените възражения от застрахователя за наличие на изключен риск поради липса на писмени доказателства относно притежанието на процесните движими вещи и това, че са се намирали на процесния адрес по полицата са неоснователни. В раздел 2.3 (л. 79) от общите условия е, че лицето което желае да получи застрахователно обезщетение следва да докаже правото си върху увреденото или погиналото имущество. Предвидено е, че застрахователят може да изиска допълнително и други доказателства за определяне на основателността и размера на дължимото обезщетение при спазване на условията и сроковете на КЗ, както и представянето на документи в оригинал. Съгласно императивната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ, не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. С оглед на това липсата на представени от застрахования доказателства за установяване на основанието на претенцията му за заплащане на застрахователно обезщетение към момента на настъпване на събитието не може да съставлява причина за отказ от изплащане на застрахователното обезщетение, доколкото не се отнася нито до възникване на застрахователното събитие, нито до определяне обхвата и размера на вредите. Видът на увреждането на недвижимия имот и наличните към дата на събитието движимите вещи се установяват от констативен протокол от 06.01.2023 г. и от удостоверението от 15.01.2024 г. на СДВР. Задължаването на застрахования да представи друг документ, който по безспорен начин да удостовери настъпването събитието по отношение на процесните движимости поставя последния в положението на невъзможност да представи такъв в случаите, когато съответните длъжностни лица (например органите на МВР) не са задължени да издадат такъв документ (арг. от чл. 106, ал. 5 КЗ), или когато причината за настъпване на застрахователното събитие е обективна, или в случаите в които причинителят на вредата не е открит. По този начин застрахованият би бил поставен в положение на невъзможност да се снабди с документ, посредством който да установи правата си пред застрахователя. Тъй като не съществува документ, който да бъде представен на застрахователя, нито се сочи вида на евентуалния безспорен документ в настоящото производство, застрахователят не може да отказва плащания, позовавайки се на неясните клаузи от едностранно наложените общи условия. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, какви не са налице в разглеждания случай. Съгласно разпоредбата на чл. 400 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В непротиворечивата практиката на ВКС по приложение на чл. 203. ал. 2 КЗ (отм.), аналогичен на чл. 386. ал. 2 от КЗ , се приема, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. В настоящия случай въз основа на заключението на вещите лица, което съдът приема като обосновано, обективно и компетентно дадено в тази част, се установи, че стойността на щетите на база средни пазарни цени към 20.12.2023 г. (по време на настъпването на вредата) възлиза в общ размер на 12 085 лв. (6 178.96 евро). Ето защо съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците с оглед диспозитивното начало (по арг. чл. 6, ал. 1 ГПК) претендираната от всеки един от тях сума от 2453,33 лв. (1 254,36 евро) до общия размер от 7360 лв. (3 763,11 евро), представляваща обезщетение по сключеният договор за застраховка. По разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съгласно списък по чл. 80 ГПК, в който е отразена сумата от 613,55 евро (1200 лв.) за адвокатско възнаграждение и сумата от 511,29 евро (1000 лв.) за държавна такса. По делото е представен договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за извършен превод, от които е видно реалното плащане на претендираните разноски за адвокат (л. 213). Следователно разноските в общ размер на 1 124,84 евро следва да бъдат присъдени в полза на ищците в размер от по 1/3 за всеки от тях или сумата от 374,94 евро. Така мотивиран, съдът