Решение № 2733 от 11.6.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 678/2025 г.

Производтвото е по реда на чл.118 от КСО вр. с чл.145 и сл. от КСО, образувано по жалбата на Г. М. Д. против Решение №1040-23-44/08.05.2025г на Директора на ТП НОИ Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-24-5/19.03.2025г на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ Стара Загора за отпускане на парично обезщетение за безработица, считано от 13.12.2023г до 12.08.2024г в размер на 24.50лв дневно, постановено по Заявление №231-00-24/03.01.2024г и на основание чл.54ж ал.1 от КСО вр. с чл.54а ал.1, чл.54б, ал.8, чл.54в ал.1 от КСО и чл.62, §3 от Регламент /ЕО/№883/2004г с аргументи, че размерът на обезщетението се определя от формулата на чл.54б ал.8: доходите, получавани по време на последната работа за периода то 10.11.2023г до 12.12.2023г в Република Франция, съответните доходи за периодите по чл.54б ал.7 през последните 24 месеца, предхожадщи месеца на прекратяване на осигуряването. Съгласно чл.54л от КСО изчисляването на паричните обезщетения за безработица се извръшва въз основа на данните по чл.5 ал.4 т.1 и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетентията при усолвия и поред определени с акт на МС. С оглед на горното и съгласно чл.54б ал.8 от КСО, размерът на дневното парично обезщетение за безработциа е 60 на сто от среднодневното възнаграждение или от среднодневния осигурителен доход за периода от 01.12.2021г до 12.12.2023г вкл. За периода от 10.11.2023г до 12.12.2023г доходът е в размер на 1854.72 евро, превърнат в лева за целия период на заетостта във Франция - 3627.52лв.; съответните доходи за периодите по чл.54б ал.7 тт.3 и т.4 от КСО -времето, зачетено за осигурителне стаж по законодателството на Великобритания и времето, през което лицено не е осигурено за безработица, изчислени на база МРЗ за страната за съответния период. Ткаа общият доход, от който се определя размера на обезщетението за периода от 01.12.2021г до 12.12.2023г е в размер на 20 665.70лв. БРоят на работните дни в този период е 506. Общият доход, разделен на 506 работни дни дава резултат от 40.84лв /среднодневен осигурителен доход/. Дневното парично обезщетение за безработица е 60% от 40.84лв и е в размер на 24.50лв. Решаващият орган е отговорил на възражнеието за не прилагане на чл.54б ал.8 от КСО, което се поддържа и пред съдебната инстанция като основен аргумент за основателност на жалбата със следните аргументи: разпоредбата на чл.54б ал.8 от КСО се прилага от датата на влизането й в сила, включително и за заварените правоотношения, при коит опарично обезщетение за безработица не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване на заявление за отпускане на ПОБ, тъй като не става дума за обратно действие на закона, а за юридически факти, които са настъпили до влизане в сила на новата норма, но не са завършили совето действие - тоест юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва закона. Така нареченото не същинско обратно действие на материалния закон се отнася до юридически факти, които са настъпили преди влизане в сила на новия закон, но без да са се сбъднали техните правни последици. С жалбата, подадена в последния ден от преклузивния срок се иска от съда да приеме, че нормата на чл.58б ал.8 от КСО е неприложима към искането за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено на 03.01.2024г, както и че на основание чл.62 §1 вр. с §2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г следва да се отчете изключително трудово възнаграждение, получавано при последната му работа, която е във Франция за периода от 10.11.2023г до 12.12.2023г, дори и когато законодателството на КИ предвижда специален осигурителен период за определяне на трудовото вънаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетентията, за който се е прилагало само законодателството на друга държава-членка. При прилагане на националното законодателство среднодневния осигурителен доход и среднодневното възнаграждение за изискуемия период от 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването трябва да се определят изключително на база последния завършен осигурителен период, преди прекратяването на осигуряването, независимо от неговата продължителност. Счита поради това, че приложението на чл.54б ал.8 от КСО при определяне на периода, от който се изчислява парчиното обезщетение за безработица, а именно 01.12.2021г -12.12.2023г е незаконосъобразно и трябва да се съобрази единствено периода от 10.11.2023г до 12.12.2023г и полученото в този период последно трудово възнаграждение. В последно съдебно заседание се иска от съда да приеме, че нормата на чл.58б ал.8 от КСО като влязла в сила на 13.08.2024г е не приложима към заявление, подадено на 03.01.2024г, защото е материално правна и има само действие за подадените след 13.08.2024г заявления, тъй като паричното обезщетение се отпуска от момента, в който е възникнало правото - оставането без работа. Ответникът Директор ТП НОИ Стара Загора иска от съда да отхвърли жалбата с доводи, че нормата на чл.54б ал.8 от КСО се прилага към висящите производства, а допълнително следва да се има предвид и факта, че жалбоподателят няма нито един ден отработен в България и съответно внесени или дължими осигуровки за този осигурителен риск, но сле дотмяна на отказа за отпускане обезщетението за безработица и след влизане в сила на съдебно решение за признаване правото на обезщетение за безработица през март 2025г е издадено настоящото разпореждане при действието на чл.54б ал.8 от КСО. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Разпоредбата на чл.62 §1 и §2 от регламент /ЕО/ №883/2004г на ЕП и на Съвета е тълкувана по задължителен за националните съдилища начин, при това от момента на нейното влизане в сила с Решнеие по дело С-116/25г на СЕС, а именно: член 62, параграф 3 във връзка с член 65, параграф 2, първо и второ изречение и параграф 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, явяваща се държава членка по пребиваване, по силата на която уредба размерът на обезщетенията за безработица, дължими на лице, което е завършило целия или част от предвидения в законодателството на тази държава членка специален изискуем осигурителен период, за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава членка, а именно тази по последната заетост, не се определя, като се взема предвид „изключително“ трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани от това лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице съгласно законодателството на тази друга държава членка. 2) Член 62 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 988/2009, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица предвижда различен ред според това дали безработните лица са завършили целия специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на тази държава, или са завършили целия или част от този специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на друга държава членка. Тълкуването беше очаквано и не е изненада, нито се прилага занапред, тъй като съображенията по т.35 и особено по т.36 от Решението по дело С-116/25г на СЕС се основават изцяло на принципите на Правото на ЕС, които всеки национален орган, задължен да прилага ПЕС трябва да познава. Регламента координира, а не хармонизира на първо място, а на второ цели да бъде осигурено свободното движение на работници, а не да подчини държавата членка на избора на лицето къде да получава обезщетение за безработица - в държавата, в която не е имало задължението за плащане на осигурителни вноски, но тя е държава по пребиваване и най-често по произход, или в държавата по последна заетост, където е плащало за този осигурителен риск. Ясно следва да бъде казано, за да се ограничи употребата на Регламента за охрана на личния интерес от чиста икономическа печалба за сметка на осигурителните фондове в държавата по произход, в които лицето няма принос и от които иска да получава обезщетението, за което се е осигурявало в друга държава-членка, че тази му цел не е охранена от правото на свободно движение. Границите на правата са до там, докъдето се простират задълженията на другите спрямо индивидуалните права на отделния субект и свършват там, където започват правата на обществото. Ето защо в съображение по т.34 от Решението е казано, че въпреки наложеното от член 62, параграф 1 от посочения регламент отчитане изключително на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице, но липсата на такова уточнение в параграф 3 от този член 62 предполага институцията по пребиваване да е длъжна да вземе предвид, но не и „изключително“, трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани съгласно член 65, параграф 5, буква а) от същия регламент от безработно лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Това съображение има смисъла посочен по-горе - да не се допуска чиста лична икономическа печалба за сметка на фондове, към които лицето няма принос. Такова лице може да се ползва от последното си трудово възнаграждение, но то няма да е определящо за размера на обезщетението, защото задължението е да се вземе предвид, но не само това трудово възнаграждение и не само периода на неговото получаване, а да се кумулирира при равни условия с приноса към осигурителните фондове и изискуеми специални периоди, който в случая липсва, така че определеното обезщетение за безработица е съобразено напълно с правото на свободно движение и с избора на лицето да счита държавата си произход като държава по пребиваване, но в последния случай ще трябва да се подчини на нейното законодателство, което е координирано и се прилага съобразно прякото действие на Регламента, изяснено от СЕС. Това дава отговор и на въпроса за приложимото право, а именно това е правото на компетентната институция. По втория въпрос дали да се приложат правилата на чл.54б ал.8 от КСО то следва да се има предвид, че те изцяло съответстват на тълкуваните норми от Регламента първо. На второ място и без тях, но по силата на прякото и непосредствено негово приложение и така както е тълкувана нормата на чл.62 от Регламента, последното трудово възнаграждение би намерило същото отражение във формулата за изчисляване на размера на обезщетението, защото тя е установена в чл.54б ал.1 и ал.7 от КСО, които са в действие и преди датата на подаване на заявлението за безработица. Размера на паричното обезщетение за безработица се определя според материално правните норми, действащи към момента на издаване на разпореждането, с което същото право се признава. Фактическият състав, от който правото възниква винаги предхожда подаването на заявлението за безработица, но съдържанието му има два основни елементи - размер и период, а те се определят от действащата нормативна уредба към датата на разпореждането за отпускане на обезщетение. Когато се говори за обратно действие на закон се има предвид да се преуредят вече настъпили правни последици, а несъщинското обратно действие е онова, което се отнася до сбъднати юридически факти с ненастъпили правни последици, не преклудирани. Ярък и безспорен пример за дерогация на действащия материален закон към юридически факти, които са се сбъднали преди влизането му в сила, но без да са настъпили техните правни последици / за изключване на не същинското обратно действие/ са разпоредбите на чл.3 ал.2 от ЗАНН за прилагане на закона, който е действал към момента на извършване на административното нарушение, а не на този, който действа към момента на наказването му, но само при условието да е по-благоприятен. Подобна разпоредба отсъства в КСО, поради което напълно правно необносновани са исканията да не се прилага чл.54б ал.8 от КСО, което би било в противоречие и би представлявало и нарушение на ПЕС. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд Стара Загора