Решение № 2050 от 26.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4246/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. С решение от 19.12.2024г., постановено по гр. д. № 23165/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД срещу „КВН Консулт“ ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 229 от ЗЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 111, 64 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за използвани услуги телевизия за периода от 05.05.2023г. до 06.12.2023г. по сключен с ищеца договор за мобилни услуги № М6625074 от 05.05.2023г., към който са сключени приложение № 1 от 05.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 27.02.2024г. до окончателното плащане и сумата от 5,34 лева – лихва за забава за периода от 10.06.2023г. до 26.02.2024г. върху вземането за главница за неплатени абонаментни такси и потребление за използвани услуги телевизия. Със същото решение са отхвърлени исковете по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумата от 213, 12 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за срочно плащане по договор за мобилни услуги № М6625074 от 05.05.2023г. и приложение № 1 от 05.05.2023г. към него, която сума се съизмерява с размера на незаплатени месечни такси за 16 месеца по договора, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК - 27.02.2024г. до окончателното плащане и сумата от 3, 85 лева – лихва за забава за периода от 23.12.2023г. до 26.02.2024г. върху вземането за неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, в която са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон. Оспорват се формираните изводи, че мобилният оператор не бил упражнил надлежно правото си на разваляне на договора, тъй като не бил изпратил писмено волеизявление до насрещната страна. Навежда съображения, че нормата на чл. 87 от ЗЗД не е императивна, а диспозитивна и в този смисъл страните по договора са свободни да уговорят помежду си прекратяване на правоотношението по ред, различен от предвидения в чл. 87 от ЗЗД. В случая такъв ред бил предвиден в т. 88 от Общите условия – автоматично прекратяване на договора при установено наличие на забава от страна на абоната за заплащане на дължимите суми, която забава е продължила повече от 124 дни. Аргументира становище за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за нищожност на клаузата за неустойка по доводи, че единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Освен това, в случая абонатът е търговско дружество и за него са неприложими разпоредбите на ЗЗП. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да се уважат в пълните им претендирани размери. Насрещната страна „КВН Консулт“ ООД оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробни изложени съображения. Счита първоинстанционното решение в обжалваните му части за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа релевираното възражение за нищожност на клаузата за неустойка, предвиждаща заплащане на всички месечни абонаментни такси според условията на абонамента без отстъпка за периода от прекратяването му до изтичане на съответния срок на ползване. Аргументира, че с така уговорения размер на неустойка, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, по- голям от този, който би получил, ако договорът не беше прекратен. Счита, че така уговорена, процесната неустоечна клауза излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като води до неоснователно обогатяване на страната и нарушава принципа за справедливост. Изложени са и доводи, че ищцовото дружество не е развалило договора в предвидената за това в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД писмена форма, поради което в негова полза не е възникнало правото да претендира неустойка за неизпълнение. По делото е подадена и насрещна въззивна жалба от ответника „КВН Консулт“ ООД срещу първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В жалбата са изложени доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи. Конкретно се твърди, че ищецът обосновава своята претенция със сключено Приложение 1 от 05.05.2023г., с което приложение е детайлизирана услугата А 1 ТВ с номер 201004875510, с план А 1ТВ 200+, със стандартна месечна такса 15, 98 лева и промоционална такава в размер на 11, 99 лева. Сочи, че видно от раздел 5 на посоченото приложение, наименован Други условия, в т. 5.1. било предвидено, че първата МАТ се заплаща след успешна инсталация на пакетната услуга интернет и телевизия. Освен това, в Раздел 7, т. 7.3 било предвидено още, че при неуспешна инсталация, това приложение не поражда правни последици, а в т. 7.8 – че действието на договора за ycлугите се прекратява, ако дадена услуга не бъде инсталирана на посочения от абоната адрес поради липса па покритие и/или техническа невъзможност. Изложени са твърдения, че след сключването на договора било установено, че интернет услугата не може да бъде предоставена поради обстоятелството, че в договора бил вписан грешен адрес и услугата не е била активирана, съответно ползвана, поради което абонатът счита договора за прекратен. Наведени са и съображения, че услугата интернет телевизия не е независима от услугата интернет, доколкото двете услуги са били комбинирани. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло. Въззиваемият “А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна. Излага, че ТВ услугата е платформа Xplore ТV може да бъде използвана както с фиксиран интернет (включително и от друг доставчик), така и чрез мобилен интернет на мобилно устройство (телефон, таблет) и не е необходима инсталация на оборудване. В този смисъл обосновава извод, че същата представлява самостоятелна услуга и не зависи от инсталирането и активирането на интернет услугата, за която било подписано Приложение № 1 от 05.05.2023г. Поддържа, че тъй като интернет услугата не била инсталирана по вина на ответника, който е отказал инсталация, то по договора била активирана единствено ТВ услугата и за нея се предявявали исковите претенции за заплащане на месечни абонаменти такси. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК. Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 229 от ЗЕС, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 228 от ЗЕ за установяване съществуване на вземания за абонаментни такси и услуги: Основателността на предявения иск се обуславя от установяването от ищеца на сключването на твърдения договор и приложение към него с посоченото в исковата молба съдържание, включително относно размера на месечните абонаменти такси и стойността на доставените услуги по договора, както и че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора и приложенията по предоставяне на далекосъобщителни услуги за процесния период на ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на вземанията, за които обстоятелства ответникът не е ангажирал доказателства. На етапа на въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: между ищеца и ответника е сключено на 05.05.2023г. Приложение № 1 с предмет - предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни мрежи с план „А1 ТВ 200+“ за услуга А1 ТВ 200+ Special, със стандартна месечна такса 15, 98 лева и промоционална такса 11, 99 лева за първоначалния срок на договора от две години – до 05.05.2025г., с адрес за предоставяне на услугата А 1 ТВ и оборудване – гр. София, бул. „•••••••• ап. 1 и адрес за предоставяне на услугата Фиксиран интернет в комбинация с А 1 ТВ или мобилна услуга - гр. София, бул. „••••••••; в т.7.9. от Приложението е предвидено, че действието на договора за услугите се прекратява, ако дадена услуга не бъде инсталирана на посочения от абоната адрес в рамките на определения за това срок поради: (а) липса на покритите и/или техническа възможност; или (б) абонатът не предостави достъп и необходимото съдействие за извършване на инсталацията, като е вписано, че в първия случай абонатът не дължи посочената неустойка за предсрочно прекратяване, а във втория случай абонатът следва да заплати неустойката; сключено е допълнително приложение от 05.05.2023г. към Приложение №1 към договор № 503888354 – с предмет ползване на телевизионна услуга А1 Xplore ТV чрез интернет приложение или крайно устройство, което е сключено между страните въз основа на т. 5.6. от Приложение № 1 – като допълнителна услуга към основния договор, при тарифен план А 1 ТВ 200 +; за ценовите условия и параметрите за допълнителната услуга се прилага т. 3 от Приложение № 1. Не се спори и относно обстоятелството, че на адреса на абоната не е инсталирана услугата – фиксиран интернет. Ищцовото дружество е заявило претенция по иск за реално изпълнение – заплащане на месечни абонаментни такси за ползвана за исковия период телевизионна услуга А1 Xplore ТV чрез интернет приложение, предмет на допълнително приложение от 05.05.2023г. към Приложение № 1 към договор № 503888354. Настоящият съдебен състав приема, че това допълнително приложение няма характер на самостоятелен договор, а е част от пакетна услуга – телевизионна услуга – А 1ТВ в комбинация с фиксиран интернет – А 1 Нет. Този извод се налага при съобразяване на обстоятелството, че в допълнителното приложение към Приложение № 1, страните не са уговорили отделна цена /месечна абонаментна такса/ за телевизионната услуга А1 Xplore ТV чрез интернет приложение. Напротив, както бе посочено, в процесното допълнително приложение изрично е записано, че за ценовите условия и параметрите за допълнителната услуга се прилага т. 3 от Приложение № 1, т.е. определената месечна абонаментна такса в стандартен размер от 15, 98 лева и промоционален размер от 11, 99 лева, се дължи за ползването на всички услуги, включени в пакета. В Приложение № 1 от 05.05.2023г., страните са постигнали съгласие, че действието на договора е поставено в зависимост от сбъдване на условие – успешна инсталация на устройството. В чл. 7.3. от същото Приложение е посочено изрично, че при неуспешна инсталация това Приложение не поражда правни последици, а в чл. 7.9. – че действието на договора за услугите се прекратява, ако дадена услуга не бъде инсталирана на посочения от абоната адрес в определения за това срок. В случая, по делото не е спорно обстоятелството, че услугата фиксиран интернет не е била инсталирана, поради което се налага извод, че договорът за пакетна услуга – в това число и за допълнителната телевизионна услуга А1 Xplore ТV чрез интернет приложение, е бил прекратен, считано от 06.05.2023г. Последното обстоятелство е установено и въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е посочило, че по отношение на статуса относно услугата фиксиран интернет, в информационната система на ищцовото дружество е вписано – „отказан – нереализирана инсталация, деактивиран, с адрес за ползване – гр. София, бул. „Проф. ••••••••“. Сключеният договор за пакетна услуга от 05.05.2023г., включително и за допълнителната телевизионна услуга А1 Xplore ТV чрез интернет приложение, не е породил действие поради несбъдване на условието /чл. 25, ал. 1 от ЗЗД/, т.е. не са настъпили правните му последици. По тези съображения въззивният съдебен състав приема, че за исковия период страните не са били обвързани от твърдяното от ищеца облигационно правоотношение, поради което предявеният иск за реално изпълнение е неоснователен. В този смисъл е ирелевантно дали ответното дружество е ползвало телевизионна услуга А1 Xplore ТV чрез интернет приложение и каква е цената на тази услуга, доколкото претенцията е обоснована с твърдение за договорно правоотношение между страните, каквото не е съществувало за исковия период. С оглед изхода на делото по иска с предмет главното парично задължение, неоснователна е и претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за акцесорното вземане за обезщетение за забава. Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 228 от ЗЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и вместо него да се постанови друго, с което претенцията да се отхвърли. По предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД: Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения, обосноваващи предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, възникването на предявеното спорно акцесорно материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/. наличието на облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/. че кредиторът /ищецът/ е изпълнил задълженията си по сключения договор/че е бил готов да ги изпълни/; 3/. че процесният договор е бил предсрочно прекратен/развален и 4/. че между страните е била валидно уговорена по размер неустойка в случай на предсрочно прекратяване/разваляне на договора. Процесната неустойка е претендирана на основание чл. 8.1. от Приложение № 1, вр. т. 88 от Общите условия за взаимоотношенията между „А 1 България“ ЕАД и крайните ползватели на услугата „Цифрова телевизия“, предоставяна от „А 1 България“ ЕАД, при твърдения, че процесният договор е прекратен по вина на абоната поради допусната от потребителя забава на плащането на дължимите месечни абонаментни такси, продължила повече от 124 дни. С оглед приетото от съда, че ищецът не се легитимира като кредитор на вземане от ответника, претендирано като насрещна престация по договорно задължение, се налага извод за неоснователност на претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната поради забава на плащането на дължимите месечни суми за ползвани услуги. По тези съображения първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за акцесорното вземане за обезщетение за забава. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззивника-ответник следва да се присъдят сторените по делото разноски. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро по списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 09.02.2026г. Насрещната страна е релевирала възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което преценено по реда и при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно. За да стигне до този извод съдът съобрази следното: Справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Според задължителното за съдилищата разрешение по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Даденото тълкуване по посоченото преюдициално запитване е, че при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /заг. изм. – ДВ, бр. 14/2025г./, защото такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, пар. 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Критериите от които следва да се ръководи съда при определяне размера на цената на предоставените адвокатски услуги са действителната правна и фактическа сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика, защитавания интерес, вида и количеството на извършената работа, като се определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението, т.е. адвокатското възнаграждение следва да е справедливо и обосновано. Отнесени към настоящия случай посочените обстоятелства налагат категоричен извод, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 250 евро /с левова равностойност от 488, 96 лева/ е прекомерно. В случая делото не се отличава с фактическа или правна сложност – спорът, пренесен пред въззивната инстанция е правен; не са събирани нови доказателства; във въззивното производство е проведено едно съдебно заседание. Извършените от процесуалния представител на въззиваемата страна действия по осъществяване на правна защита и процесуално представителство се изразяват в подаването на мотивиран отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба, и явяване в проведеното съдебно заседание. При съобразяване на изложеното и предвид общия материален интерес по предявените осъдителни искове, се налага извод, че справедливото и обосновано адвокатско възнаграждение следва да се намали до размер на сумата от 400 лева /204, 52 евро/ - съобразно релевираното възражение от насрещната страна с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер по Наредба № 1 от 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа/. Така общият размер на дължимите разноски възлиза на сумата от 217, 30 евро, от които 12, 78 евро за държавна такса и 204, 52 евро за адвокатско възнаграждение. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца съдебни разноски за исковото производство в размер на 297, 74 лева и за заповедното производство по ч.гр.д. № 11611/2024г. по описа на СРС в размер на 147, 56 лева. В полза на ответника следва да се присъди допълнително сумата от още 71, 64 евро /с левова равностойност от 140, 12 лева/ - съдебни разноски в първоинстанционното производство, както и допълнително сумата от 35, 82 евро /с левова равностойност от 70, 06 лева/ – съдебни разноски в заповедното производство. С оглед цената на обективно кумулативно предявените искове и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване. Така мотивиран Софийският градски съд,