Решение № 4000 от 29.4.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1147/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 98 и следващи от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), вр. чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. Образувано e по жалба на И. Р. Т. с посочен адрес [населено място], [улица], •• срещу отказ за обработка на декларация по чл.14 от ЗМДТ, с вх.№ 5202150528/10.05.2024 г., обективиран в протокол № 5202150528/14.05.2024г. на орган по приходите – ст.експерт в Отдел „Обслужване на данъкоплатци“, Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ (МПДТР) в Община Бургас, потвърден с Решение № 94-01-17150/1/17.06.2024 г. на директор Дирекция „МПДТР“ - Община Бургас. В жалбата се твърди, че потвърдения с решението отказ е неправилен и незаконосъобразен. Прави се искане за отмяна и връщане на преписката на органа по приходите за обработка и регистриране на обстоятелствата в подадената от жалбоподателя данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ. В съдебно заседание, жалбоподателят чрез пълномощник, поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира разноски, съобразно представен списък. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Е. М., който излага становище за неоснователност на оспорването, счита атакуваният административен акт за правилен и законосъобразен и като такъв пледира за потвърждаването му и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт, намира за установено следното: От представената от ответника административна преписка във връзка с постановяване на оспорения отказ, се установява, че И. Р. Т. е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ, с вх.№ 5202150528/10.05.2024 г. с искане за промяна на декларирани обстоятелства, свързани със собствеността върху недвижим имот, представляващ: облагаема земя с площ от 75 кв.м., съставляващи идеални части от УПИ VІІа-251, кв.12 по плана на [жк], [населено място], административен адрес – [населено място], [улица]. Подателят декларирал, че е единствен собственик на облагаемия имот, предвид регистрирания режим на разделност по смисъла на чл.33 от СК. Към декларацията приложил препис – извлечение от акт за сключен граждански брак, с отразен режим на разделност на имуществените отношения на съпрузите (л.29) и декларация на М. С. Т. в която същата е заявила, че не претендира връщане на платените до момента ТБО за процесния имот находящ се на [улица] (л.30). Във връзка с образуваното административно производство по подаденото искане на И. Р. за промяна на декларирани данни в декларация, органът по приходите установил следното: Първоначално процесния имот е бил деклариран от И.Р. с декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№ 5202042776/11.05.2018 г. за което била образувана партида № 5202Н69439. Облагането по партидата било определено до обема на ид.ч. за всеки от съпрузите – И. Р. Т. и М. С. Т.. Органът установил, че между лицата е сключен граждански брак на 21.07.2001 г., като същите са променили режима на имуществените си отношения с декларация от 14.07.2023 г. по чл.33 от СК, като избрали режим на разделност. Жалбоподателя Р. подал коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ, посочвайки че е единствен собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] представляващ облагаема земя с площ от 75 кв.м., съставляващи идеални части от УПИ VІІа-251, кв.12 по плана на [жк], [населено място]. С оглед приетите от органа констатации бил съставен и оспорения протокол № 5202150528/14.05.2024г. за отказ за обработка на данъчна декларация с вх.№ 5202150528/10.05.2024 г. Като мотиви за отказа органа посочил, че процесния имот е придобит в режим на семейна имуществена общност (СИО), тъй като е придобит през 2018 г., а гражданския брак е сключен през 2001 г., че съпрузите са променили режима на имуществените си отношения на 21.07.2023 г., т.е. след придобиване на имота. Поради което органа по приходите е направил извод, че имота е придобит в режим на СИО и принадлежи на двамата съпрузи, поради което същите следва да бъдат вписани в декларацията по чл.14 от ЗМДТ, както и е сторено с първоначалната декларация. С оглед изложеното органа по приходите постановил своя отказ. Отказа, обективиран в протокола е връчен на Р. на 16.05.2024 г., а жалбата сезираща горестоящия орган е подадена в 14-дневния срок за обжалване. В хода на производството пред горестоящия орган с искане изх.№ 94-01-17147/1/29.05.2024г. е поискано становище от М. Т. относно коригиращата декларация на съпуга й И. Р.. В отговор било изпратено становище вх. № 94-01-19164/11.06.2024 г. в което Т. изрично заявила несъгласие със закриване на партидата на процесния имот по отношение на нея. След получаване на посочените данни с Решение № 94-01-17150/1/17.06.2024 г. директора на Дирекция МПДТР към Община Бургас отхвърлил жалбата срещу отказа за обработка на декларация по чл.14 от ЗМДТ. Като мотиви той посочил, че жалбоподателят е придобил процесния имот в режим на СИО и не са налице данни за промяна в обстоятелствата които да обосноват промяна в собствеността. Посочил че административния орган няма правомощия да разрешава спор за собственост, предвид възражението на Т.. След съобщаване на решението на 21.06.2024 г. от декларатора Т. е подадена жалба до съда на 05.07.2024 г., по която е образувано настоящото производство. Със заповед № 1681/01.07.2014 г. кметът на Община Бургас на основание чл. 4 от ЗМДТ е оправомощил длъжностни лица, с права и задължения на органи по приходите (л.43). Видно от служебна бележка изх.№ 24-00-764/2/01.04.2024 г. е, че Р. И. е назначена, съгл. заповед № 118/29.02.2024 г., на длъжност директор „МПДТР“ при община Бургас (л.44) При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи: Приложимите за приемането на данъчни декларации (вкл. по чл. 14 от ЗМДТ) и за издаването на удостоверения правила са съдържащите се в Закона за местните данъци и такси (чл. 11 и сл. и в Приложение № 2) и в Данъчно - осигурителния процесуален кодекс. В дял втори от ДОПК Глава тринадесета „Декларации“ са регламентирани правилата, по които се извършва приемането на декларации за данъчни цели. В конкретния случай се касае за обжалване на акт във връзка със задължения за данък върху недвижимите имоти, поради което ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община осъществява функциите на териториален директор на НАП, което от своя страна води до извод, че при обжалването на акта по административен ред компетентен орган да разгледа жалбата е ръководителят на звеното за местни приходи при съответната община. Правомощията на конкретният приходен орган, издал обжалваният акт произтичат от заповед № 1681/01.07.2014 г. на кмета на Община Бургас (л. 43), издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ и чл. 8, ал. 5 и чл. 12, ал. 1 и ал.4 от ДОПК. Актът е потвърден с решение № 94-01-17150/1/17.06.2024 г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, който по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община с придадени от закона правомощия на териториален директор на Националната агенция за приходите. По делото е представена и служебна бележка, от която е видно че със заповед № 118/29.02.2024 г. (л. 44) на кмета на Община Бургас е назначена Р.И. на длъжност директор. Оспорен е отказ за обработка на декларация по чл.14 от ЗМДТ, с вх.№ 5202150528/10.05.2024 г., обективиран в протокол № 5202150528/14.05.2024г. на орган по приходите – ст.експерт в Отдел „Обслужване на данъкоплатци“, Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в Община Бургас, потвърден с Решение № 94-01-17150/1/17.06.2024 г. на директор Дирекция „МПДТР“ - Община Бургас, който и съгласно Определение № 711/30.01.2025г., постановено по адм.д. № 1011054/2024г. на ВАС, І отд. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.2 от АПК, съдържащ волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата – настоящият жалбоподател. Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, същия е обжалван и потвърден по административен ред и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда за това са следните: При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Оспореният по съдебен ред изричен отказ изхожда от компетентен административен орган. Администрирането (обработването) на подадена данъчна декларация или коригираща такава, съответно отказа за извършване на тази административна услуга, е изявление, което принципно се следва от натоварен с правомощия на „орган по приходите“ служител от общинската администрация, според местонахождението на имота. Съгласно препратката към чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ обработването на данъчната декларация се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния кодекс и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Служителите от общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите като следва да бъдат определени със заповед на кмета на община Бургас (чл. 4, ал. 3 и, ал. 4 от ЗМДТ). В случая със заповед № 1681/01.07.2014 г. кметът на община Бургас е определил служителите от общинската администрация, които имат права и задължения на „органи по приходите“ в производствата свързани с определяне на годишния данък върху недвижимите имоти, чрез приемане и обработка на декларации по чл.14 ЗМДТ, сред които попада и автора на обжалвания изричен отказ. Компетентен е и горестоящия орган – директора на МПДТР Бургас, съгласно посочената заповед. Отрицателното произнасяне на органа е обективирано в изискуемата писмена форма и съдържа изложение на юридическите факти, чието съществуване според ответната страна по правния спор, обосновават взетото решение. В този контекст съдът приема, че са спазени изискванията за форма на административния акт. В този смисъл, процесният отказ и потвърждаващото го решение се явяват издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия. Оспорения административен акт обаче е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушение на материалния закон, по следните съображения: Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти, а съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ в приложимата редакция ( ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019г.) при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1. Според чл. 3 от ЗМДТ декларацията се подава от данъчно-задължените лица по образец, одобрен от министъра на финансите. С декларацията задълженото лице декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. При деклариране от задължените лица на обстоятелства, релевантни за възникването и определянето на задълженията им за местен данък по отношение на един недвижим имот - за приходната администрация възникват следните задължения: да приеме съответната декларация; да я обработи като постави партиден номер на имота, т.е. да създаде за този имот партида в регистъра; да извършва по разписания в закона ред промени по партидния номер на имота, воден за данъчни цели. В производствата по администриране на местните данъци общинските служители имат правата и задълженията на органи по приходите, като в тази връзка правилата за приемане на декларации по ДОПК са изцяло приложими при приемането на декларациите и издаването на удостоверения за местни данъци. С декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задълженото лице не определя дължимия данък за имота, а единствено декларира релевантните за определянето му факти и обстоятелства, въз основа на които компетентният орган по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ изчислява облагаемата данъчна основа и размера на данъка. Като изискуем от закона частен удостоверителен документ данъчната декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ обвързва подателя си с декларираните от него и скрепени с подписа му факти и обстоятелства. В разпоредбите на глава XIIІ от ДОПК „Декларации“ – чл. 98 – чл. 104, са уредени правилата за подаване на декларации във връзка с производствата по установяване на задължения за данъци. Съгласно чл. 103, ал. 1 ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. По делото няма данни жалбоподателя изобщо да е уведомяван за нередовности по декларацията му, както и във връзка с възраженията на съпругата депозирани пред горестоящия орган. В случая от страна на Р. е подадена коригираща декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 5202150528/10.05.2024 г. Със същата молителя заявява, че е едноличен собстеник на посочения в декларацията имот. Принципно декларацията съставлява заявление на едно задължено лице по ЗМДТ във връзка с негово твърдение за настъпила промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, за което данъчно задължените лица уведомява общината по реда и в срока по ал. 1 - – чл.14, ал.5 ЗМДТ. Предвид отбелязаното от декларатора, че става въпрос за подаване на коригираща декларация, то в случая е приложима именно разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ в приложимата редакция ( ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019г.). Както се посочи по-горе по своята правна същност декларацията представлява писмено, извън съдебно признание относно съдържащите се в нея обстоятелства и факти, с характер на частен свидетелстващ документ. Същата подадена по силата на закона от данъчно задълженото лице по чл. 11 от ЗМДТ има обвързваща сила по отношение на административния орган, който се явява компетентен съобразно чл. 4 от ЗМДТ, относно правно релевантните факти за облагането с данъка върху недвижимите имоти. Данъчната декларация има обвързващо и за подалия я правен субект действие, а служителят, който я приема има задължението да окаже съдействие на задълженото лице по всички въпроси, свързани с попълването й, както и да посочи необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация - чл. 99, ал. 3 от ДОПК, но той не може да указва на задълженото лице какви факти и обстоятелства да декларира. Това е въпрос на преценка на подателя на декларацията. В случая органа по приходите констатирайки неясноти по подадената от Р. коригираща декларация и представените с нея доказателства за промяна в обстоятелствата по подадена предходна декларация - акт за сключен граждански брак с вписан в него режим на разделност и декларация от съпругата е следвало да укаже на декларатора и да му даде срок за предоставяне на допълнителна информация. Това е следвало да бъде направено в развилото се пред органа производство което не е сторено. До съпругата, като трето неучастващо в производството лице е било изпратено запитване от горестоящия административен орган едва при оспорването по административен ред на отказа за обработване на декларацията. В тази връзка съдът намира, че са нарушени административнопроизводствените правила и не е дадена възможност на жалбоподателя да представи допълнителни доказателства с оглед заявените факти. Също така съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ДОПК служителите, извършващи приемането на декларациите, при поискване са длъжни да оказват съдействие по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочат необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация. Нарушен е и материалния закон. Изпълнението на задълженията по ЗМДТ от общинските служители, определени от кмета на общината като органи по приходите и отразяването по партидите на имотите на собствениците им във връзка с облагането с местни данъци и такси, няма и не може да има за правна последица придобиване или лишаване от право на собственост, в какъвто смисъл е изразеното в отказа становище на ответника, съответно от процесуалния му представител в съдебно заседание. Вещните права могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени със закон. Подаването на данъчна декларация само по себе си не е валидно правно основание нито за придобиване, нито за загубване на правото на собственост. Настоящия състав намира, че не може да се произнася по спор за собственост, но и че няма данни да е налице такъв, тъй като жалбоподателя се легитимира като собственик, съгласно нотариален акт за замяна, в който съпругата не е участвала като страна, нито е имало извършено доплащане между страните по сделката, поради което не е безспорно, че по отношение на придобиването на имота чрез договора за замяна следва да се приложат правилата на съпружеската имуществена общност, предвид факта, че само единия съпруг е бил страна по договора за замяна. В конкретния случай е подадена декларация за имота и е налице твърдяна промяна на някое обстоятелство, което има значение за определянето на данъка. Т. обстоятелство може да бъде промяна в собствеността. Член 103, ал. 1 ДОПК изрично определя обема на правомощието на компетентните служители да установяват несъответствие в подадената декларация. Те могат да установят несъответствие само между съдържанието на декларацията и изискванията за попълването й или между данните в декларацията и данните, получени от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация. Т. е. служителите могат да установяват несъответствие само във връзка с изискванията за попълване на декларации и във връзка с данъчното и осигурително законодателство. При констатирани несъответствия заявителя следва да бъде уведомен и да му бъде дадена възможност за отстраняване на същите. Ако органа е преценил, че не може да бъде закрита партидата по отношение на съпругата на жалбоподателя, то е следвало да укаже на същия, като му съдейства относно правилното подаване и попълване на съответната декларация и като му предостави възможност за отстраняване на несъответствията в законовия срок. Жалбоподателя се легитимира, като собственик съгласно представен нотариален акт за замяна на недвижим имот, в който е вписан като собственик. Посочва и избран режим на разделност с декларация по чл.33 от СК. Органът установявайки несъответствия е следвало да укаже на заявителя да представи допълнителни доказателства. Задължението за приемане на данъчните декларации е изрично посочено в чл. 99, ал. 5 ДОПК. Съгласно тази норма приемането на декларация може да бъде отказано само ако тя не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 ДОПК. Видно е, че законодателят недвусмислено и категорично е посочил, че служителите, приемащи декларации не могат да извършват преценка на верността на декларираното право на собственост, а само и единствено могат да проверят правилното попълване на образеца на декларация с оглед на вписаните в него обстоятелства и коректността на идентификацията на лицето. Разбира се, това означава да проверят вписани ли са начинът на придобиване и удостоверяващите собствеността документи, но не и да преценят тяхното правопораждащо собствеността действие. При никакви други обстоятелства служителите не могат да откажат приемане на декларация. Органът не е изпълнил задълженията си по закон, не е изяснил фактите и обстоятелствата съобразно чл.35 от АПК, не е указал съдействие на заявителя по декларацията, не е приложил правилно материалния закон в резултат на което е постановил незаконосъобразен акт. Поради изложеното съдът намира, че отказът следва да бъде отменен и преписката следва да бъде върната за ново произнасяне по искането от органа по приходите при Община Бургас при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. С оглед направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, Община Бургас следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в общ размер на 1410 лв. от които 10, 00 лева - държавна такса, разноски за адвокатско възнаграждение в производство по частна жалба по адм. дело № 11054/2024 г. на ВАС в размер на 400 лева и по настоящото дело в размер на 1000 лв. Съдът намира неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е определено в предвидения размер по чл.8, ал.3 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Предвид изложените мотиви и на основание чл.172, ал.2, във връзка с чл.173, ал.3 от АПК, Административен съд Бургас