Решение № 6048 от 13.5.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2496/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 203, ал. 1 Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 19 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП) и чл. 17, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по искова молба на Г. П. Г., с посочен адрес в гр. Варна, уточнявана на 14.11.2025 г., 28.11.2025 г. и на 27.01.2026 г., срещу Национална агенция по приходите (НАП), с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за претърпени в периода от 16.04.2025 г. до 23.07.2025 г. (съответно налагане и снемане на запор) имуществени вреди – общо 5156,40 лева, и неимуществени вреди - 1 лев, вследствие незаконосъобразни Постановление за налагане на обезпечителна мярка (ПНОМ) № С250003-022-0041364 от 14.04.2025 г. на главен публичен изпълнител за налагане на запор и Решение № 120 от 10.06.2025 г. на Директора на ТД на НАП Варна, отменени с Решение № 10709 от 03.10.2025 г. по адм. дело № 1394/2025 г. на Административен съд – Варна.

Ищецът пояснява, че като резултат от ПНОМ и неудовлетворяване от Директора на ТД на НАП на жалбата на ищеца срещу ПНОМ, които актове са отменени от съда, с действията и бездействието на служителите на ТД на НАП Варна, са му нанесени имуществени и неимуществени вреди, в пряка връзка и тях претендира за възстановяване:

1. имуществени вреди в размер на 4 634,24 лева, събрана сума от НАП - преведена по сметка на НАП;

2. имуществени вреди в размер на 71 лева - банкови такси, удържани от Токуда Банк АД автоматично от запорираната от НАП банкова сметка на ищеца - за касово теглене на разполагаемия остатък - 37 лева, банкови такси за превод към сметка на ТД на НАП Варна - 14 лева, банкова такса за обработка на съобщение за вдигане на запор - 20 лева;

3. имуществени вреди в размер на 451,16 лева – направени съдебно-деловодни разноски по обжалването на ПНОМ, представляващи такси, консултации и съдействие и последвалото ги административно производство, от които държавни такси и пощенски разходи – 51 лева, и консултации и съдействие за съставяне на жалбите с адвокат в размер на 400 лева;

4. неимуществени вреди в размер на 1 лев, изразяващи се в претърпяно страдание, причинени от стреса и неудобствата, причинени от ограничаване на финансовите възможности на ищеца, затрудняване поддържането на повишените изисквания към трайно увреденото здраве на ищеца, необходимост от теглена на пари от каса, придвижване до офис на банка, заради блокиране на банковата карта, заплаха от принудително изпълнение на кредит.

С молба от 13.03.2026 г. ищецът заявява, че си оттегля иска за обезщетение частично по отношение на част претендираните имуществени вреди, а именно в размера над 4 634,25 лева - събрана сума от НАП - преведена по сметка на НАП, и над 400 лева – разноски за консултации и съдействие по съставяне на жалбите с адвокат, като с протоколно определение от проведено открито съдебно заседание на 22.04.2026 г. съдът частично е прекратил производството по делото в оттеглената от ищеца част.

С определение от закрито съдебно заседание, постановено на 13.05.2025 г. съдът приема за недопустим искът на Г. П. Г. срещу НАП с искане за присъждане на обезщетение в полза на ищеца за претърпени в периода от 16.04.2025 г. до 23.07.2025 г. (съответно налагане и снемане на запор) имуществени вреди в размер на 2 369,45 евро (4 634,24 лева), събрани от НАП - преведени по сметка на НАП и е върнал исковата молба в тази част, като е прекратено и съдебното производство в тази част.

Предмет на разглеждане към настоящия момент по висящото съдебно производство са исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени в периода от 16.04.2025 г. до 23.07.2025 г. (съответно налагане и снемане на запор):

1/ имуществени вреди в размер на 204,52 евро (400 лева), представляващи плащания на адвокат за консултации и съдействие за съставяне на жалбата срещу ПНОМ и последвалото го административно производство;

2/ неимуществени вреди - 1 лев, изразяващи се в претърпяно страдание, причинени от стреса и неудобствата, причинени от ограничаване на финансовите възможности на ищеца, затрудняване поддържането на повишените изисквания към трайно увреденото здраве на ищеца, необходимост от теглена на пари от каса, придвижване до офис на банка, заради блокиране на банковата карта, заплаха от принудително изпълнение на кредит.

Процесните вреди ищецът твърди, че са вследствие незаконосъобразните ПНОМ № С250003-022-0041364 от 14.04.2025 г. на главен публичен изпълнител за налагане на запор и Решение № 120 от 10.06.2025 г. на Директора на ТД на НАП Варна, отменени с Решение № 10709 от 03.10.2025 г. по адм. дело № 1394/2025 г. на Административен съд – Варна.

Ищецът настоява, че като резултат от незаконосъобразното ПНОМ, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банковите му сметки в ТОКУДА БАНК ЕАД и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД и неудовлетворяване от Директора на ТД на НАП на жалбата на ищеца срещу ПНОМ, които актове са отменени от съда, и незаконосъобразното принудително изпълнение от служителите на ТД на НАП Варна са му нанесени претендираните имуществени и неимуществени вреди, в пряка връзка и те подлежат на възстановяване. Сочи, че не е разполагал със значителна част от средствата си, а останалата част е била задържана за значителен период от време и свързана с теглене на парите от каса, придвижване до офис на банката, заради блокирането на банковата карта. В допълнение се настоява и че по ползван от ищеца кредит е бил уведомен, че ще загуби изгодните условия и трябва да го предоговори, тъй като същия не е бил обслужван. Заявява се, че под заплахите от принудително изпълнение ищецът е бил принуден да вземе пари от близки и да се разплати с НАП, въпреки че бил убеден в правотата си, като не е можел да чака съдебното решение, което е било в този смисъл. Отправя се и искане за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.

С писмена защита ищецът излага доводи, с които поддържа исковата молба. Сочи, че с ПНОМ от 14.04.2025 г. по изпълнително дело № 180458411/25.02.2015 г. са запорирани сметките му в ТОКУДА БАНК АД, където са доходите му от пенсия и социално подпомагане, както и в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, където е имал кредитна сметка и кредитна карта, като запорът е наложен за сумата 4634,24 лева. Посочва се, че на 23.07.2025 г. в ТОКУДА БАНК АД е входирано разпореждане за изпълнение на запорното съобщение и съответно сумата е преведена по сметка на взискателя – НАП. Поради запора на кредитната сметка и кредитната карта, ищецът е бил изправен пред промяна на условията и съответно пред риск от предсрочна изискуемост и изборът му е бил между неизгодни условия и дори друго принудително изпълнение. Така посочено се настоява, че е пряк и непосредствен резултата от незаконосъобразното ПНОМ и наложените с него запори. Твърди се, че неоснователно НАП сочи, че ищецът е платил доброволно и административния акт не е бил влязъл в сила. Според ищеца в случая няма доброволно плащане, а „склоняване към принуда“, като даденото съгласие пред банката е формален реквизит за паричния превод, още повече, че административното делото е продължило до отмяната на ПНОМ с Решение № 10709/03.10.2025 г. Изтъква се, че доколкото вземането е погасено по давност, то същото не подлежи на принудително изпълнение и плащането не е направено доброволно, с оглед направеното възражение, че задължението е погасено по давност. Предвид характера на въздействие в правната сфера на ищеца, последният не приема възражението на НАП, че ПНОМ не е влязло в сила към момента на извършване на плащането, като се сочи, че принудата е упражнена – сметките на ищеца са запорирани и той не разполага със средствата по тях, както и че несъстоятелно се твърди от НАП, че ищецът е можел да чака съдебното решение, постановено на 03.10.2025 г. Сочи се, че претендираната щета в размер на 1 лев е не защото ищецът оценява претърпените неудобства на 1 лев, а е символична подсказка, че незаконосъобразното въздействие върху имуществото има и нематериално измерение, което често не може да се оцени, като ищецът се позовава на свидетелските показания на С. В. Г. по отношение на претърпените щети.

Ответникът – НАП, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Т. А., с писмени бележки, в съдебно заседание и с писмена защита излага съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Настоява се, че разноските, направени в други производства, не представляват вреда, а са предмет на присъждане по съответните дела по реда на АПК, като не е допустимо същите разходи да бъдат претендирани вторично като вреди по ЗОДОВ. Изтъква се, че адвокатското възнаграждение е направено по волята и съгласието на ищеца да наеме определен адвокат и в случая вредата не е пряка, т.к. ангажирането на адвокатски услуги не следва обективно и по необходимост от издаването на ПНОМ, а и не е непосредствена, а е опосредена от наличието на облигационна връзка, обективирана в отношенията на ищеца и адвоката за правно съдействие. По отношение твърдените неимуществени вреди, ответникът сочи, че липсват медицински документи и други доказателства за влошено здраве, а и твърденията са общи, абстрактни и недоказани, като не е установена причинно-следствената връзка на отменения акт и вредата – твърдените емоционални преживявания. Искането е да се отхвърли иска. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

Участващият по делото прокурор дава заключение, че исковите претенции за причинени имуществени вреди са недопустими, а тази за неимуществени – неоснователна. По отношение претенцията за 400 лева, която прокурорът счита, че касае адм. д. № 1394/2025 г. на АдмС – Варна за направените разноски по водените съдебни производства, се сочи, че в АПК и ГПК има изрични разпоредби за тяхното възстановяване, а и ищецът не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че е направил такива разноски. Изтъква се, че претенцията за неимуществени вреди също е останала недоказана.

Административният съд като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 19, ал. 1-3 ЗНАП НАП отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия могат да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ, а съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Националната агенция за приходите е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София (чл. 2, ал. 2 ЗНАП) и се състои от централно управление и териториални дирекции (чл. 6, ал. 1 ЗНАП), които не са юридически лица. Следователно НАП е надлежният ответник по такъв иск.

Съгласно чл. 167, ал. 1 ДОПК публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява действия по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК. Служителите, заемащи длъжността „главен публичен изпълнител“ са органи на НАП – чл. 7, ал. 2 ЗНАП. Обезпечението на публичните вземания се налага с постановление на публичния изпълнител – чл. 195, ал. 3 ДОПК, т.е. с административен акт, който подлежи на обжалване пред директора на компетентната ТД на НАП – чл. 197, ал. 1 ДОПК, а последният следва да се произнесе с мотивирано решение. Законодателят е предвидил задължителност на административния ред на оспорване на ПНОМ, както и че на обжалване пред административния съд подлежи решението на директора на ТД на НАП Варна – чл. 197, ал. 2 ДОПК.

Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията, визирана в чл. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 19 ЗНАП, се включват следните елементи, посочени и в чл. 4 ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 АПК: а/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; б/ настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално претърпени щети и пропуснати ползи; б/ вредата трябва да е настъпила в резултат на тези действия или бездействия и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействието и вредата.

Под „вреда” следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от акта и действието на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях, което важи и за процесния казус.

В случаите, когато се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, включително когато става въпрос за незаконно принудително изпълнение, предпоставка за допустимостта на иска е отмяната на административния акт по съответния ред – чл. 204, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 204, ал. 3 и ал. 4 АПК, в случаите, когато вредите се твърди, че са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, както и от незаконосъобразно действие или бездействие, незаконосъобразността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение (в същия смисъл е и специалната разпоредба на чл. 19 ЗНАП).

При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ.

Безспорно се установява в случая наличието на отменен незаконосъобразен акт, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска по аргумент на чл. 19, ал. 2 ЗНАП и чл. 204, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 19, ал. 3 ЗНАП и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, включително по аргумент и от чл. 300 АПК, като според последно посочената разпоредба - исковете за обезщетение за вреди, причинени от незаконно принудително изпълнение се разглеждат по реда на АПК.

С Постановление за налагане на обезпечителна мярка № С250003-022-0041364 от 14.04.2025 г. на главен публичен изпълнител, вземайки предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 180458411/2018 г. по описа на ТД на НАП Варна, в размер на 4 557,03 лева, в т.ч. лихва – 2 370,05 лева, главница – 2 186,98 лева, на Г. П. Г., с [ЕГН], с адрес по чл. 8 ДОПК в гр. Варна, на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. -3 ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в: ТОКУДА БАНК АД в размер на 4 557,03 лева и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД в размер на 4 557,03 лева.

С Решение № 120 от 10.06.2025 г. на Директора на ТД на НАП Варна жалба на Г. П. Г. срещу посоченото ПНОМ е оставена без уважение като неоснователна.

С Решение № 10709 от 03.10.2025 г. по адм. дело № 1394/2025 г. на Административен съд – Варна, по жалба на Г. П. Г. са отменени както Решение № 120 от 10.06.2025 г. на Директора на ТД на НАП Варна, така и ПНОМ № С250003-022-0041364 от 14.04.2025 г. на главен публичен изпълнител, като е прието, че ПНОМ от 14.04.2025 г. е незаконосъобразно, т.к. е издадено след погасяване на публичните вземания по давност.

Решението на директора на ТД на НАП Варна в случая се явява контролен акт, без конститутивно действие, т.к. с него не се изменя или отменя ПНОМ. Предвид разпоредбата на чл. 197, ал. 6 ДОПК изпълнението на ПНОМ не може да бъде спряно поради обжалването му, т.е. ПНОМ подлежи на предварително изпълнение независимо от оспорването му пред Директора на ТД на НАП. На обжалване обаче, според разпоредбата на чл. 197, ал. 2 ДОПК, подлежи решението на директора на ТД на НАП и в случая същото е отменено като незаконосъобразно.

Доколкото е налице отменен незаконосъобразен административен акт - ПНОМ № С250003-022-0041364 от 14.04.2025 г. на главен публичен изпълнител, при преценката за наличието на останалите елементи от фактическия състав на отговорността за вреди, съдът съобрази следното:

Недоказани от ищеца са твърдените като претърпени в периода от 16.04.2025 г. до 23.07.2025 г. (съответно налагане и снемане на запор) имуществени вреди в размер на 204,52 евро (400 лева), представляващи плащания на адвокат за консултации и съдействие за съставяне на жалбата срещу ПНОМ и последвалото го административно производство.

Въпреки многократните указания на съда (с разпореждания на съда от 28.10.2025 г., 19.11.2025 г., с определението за насрочване на съдебно заседание, с определения от първото и второто съдебно заседание) за доказателствената тежест на ищеца по отношение на претендираното намаляване на имуществената сфера на ищеца със заплатени от него парични суми на адвокат за консултации и съдействие за съставяне на жалбата срещу ПНОМ и последвалото го административно производство, за процесните вреди не са представени доказателства и същите остават единствено недоказани твърдения.

Административното производство по оспорване на процесното ПНОМ се установява, че е образувано по реда на чл. 197, ал. 1 ДОПК след изпращане на Директора на ТД на НАП Варна по подведомственост на подадената до съда жалба от Г. П. Г. срещу ПНОМ № С250003-022-0041364 от 14.04.2025 г. на главен публичен изпълнител – Определение № 5429 от 19.05.2025 г. по адм. д. № 907/2025 г. на Административен съд – Варна, посочено в Решение № 120 от 10.06.2025 г. на Директора на ТД на НАП Варна и в Решение № 10709 от 03.10.2025 г. по адм. д. № 1394/2025 г. на Административен съд – Варна.

За приобщаване по делото на доказателства за направени разходи, във връзка с консултации и съдействие от адвокат за съставяне на жалбата срещу ПНОМ и последвалото административно производство, с които да е намалено имуществото на ищеца, не е проявена процесуална активност от ищеца, въпреки дадените многократни указания на съда в този аспект и с разпореждания на съда, и с определения в открито съдебно заседание, на които открити съдебни заседания ищецът е представляван и от адв. П. Х..

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че не се установява в полза на Г. П. Г. да е поискано и да е присъдено платено от него адвокатско възнаграждение и в съдебното производство по адм. д. № 1394/2025 г. на Административен съд – Варна, образувано по жалба от ищеца срещу Решение № 120 от 10.06.2025 г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата му срещу ПНОМ № С250003-022-0041364 от 14.04.2025 г. на главен публичен изпълнител. По аргумент от чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт (както в случая – с Решение № 10709 от 03.10.2025 г. по адм. д. № 1394/2025 г. на Административен съд – Варна са отменени и Решение № 120 от 10.06.2025 г. на Директора на ТД на НАП Варна, и ПНОМ № С250003-022-0041364 от 14.04.2025 г. на главен публичен изпълнител), държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Тоест налице е предвиден ред за възстановяване на възнаграждението за адвокат за оказаната правна помощ за съдебното производство и не е допустимо претендиране възстановяване на такива разходи по реда на ЗОДОВ, предвид чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. В случая, както се посочи, не се установява ищецът да е поискал по адм. д. № 1394/2025 г. на Административен съд – Варна възстановяване на разходи за адвокатско възнаграждение, възстановяване обаче на въпросните разходи не се претендира и с исковата молба, предмет на настоящото съдебно производство, т.к. се претендира обезщетение за направени разходи във връзка с консултации и съдействие от адвокат за съставяне само на жалбата срещу ПНОМ и последвалото само административно производство, не и за съдебното производство по адм. д. № 1394/2025 г. на Административен съд – Варна.

Недоказаността по делото на факта на наличие на твърдяната имуществена вреда – направени разходи в размер на 400 лева за консултации и съдействие от адвокат за съставяне на жалбата срещу ПНОМ и последвалото административно производство, обуславя извод за неоснователност на иска и е безпредметна преценката за следващия елемент от отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно – причинно-следствената връзка на незаконосъобразния административен акт и процесната твърдяна, но недоказана вреда.

По отношение претендираните за обезщетяване неимуществени вреди - 1 лев, изразяващи се в претърпяно страдание, причинени от стреса и неудобствата, причинени от ограничаване на финансовите възможности на ищеца, затрудняване поддържането на повишените изисквания към трайно увреденото здраве на ищеца, необходимост от теглене на пари от каса, придвижване до офис на банка, заради блокиране на банковата карта, заплаха от принудително изпълнение на кредит, вследствие незаконосъобразното ПНОМ № С250003-022-0041364 от 14.04.2025 г. на главен публичен изпълнител за налагане на запор, жалбата срещу което ПНОМ е оставена без уважение с Решение № 120 от 10.06.2025 г. на Директора на ТД на НАП Варна, но с Решение № 10709 от 03.10.2025 г. по адм. д. № 1394/2025 г. на Административен съд – Варна са отменени решението на Директора на ТД на НАП Варна и ПНОМ:

Предвид Експертно решение № 93023 от 24.10.2024 г. на ТЕЛК към „МОБАЛ д-р С. Ч.“ АД, гр. Велико Търново, ищецът е с 95% степен на увреждане, пожизнено, с чужда помощ, с начало на инвалидизацията 01.08.2023 г., с водеща диагноза – множествен миелом. Посочено е в ЕР на ТЕЛК, че: Ищецът е заболял месец март 2023 г., хоспитализиран на 24.04.2023 г., с данни за множествени остеолитични метастази в гръдни и поясни прешлени, паталогична фрактура на L3 и голяма туморна формация, оказваща компресия на гръбначния мозък и съответните нервни коренчета; Опериран на 26.04.2023 г. – извършена ламинектомия на ниво Th4 с естирпация на туморната формация, декомпресия на гръбначния мозък и вертебропластика с костен цимент на Th4 и L3; След ревизия на хистологичния препарат и уточнен мултиплен миелом, проведена химиотерапия, с осъществени 5 курса, което продължава.

Установява се, че от Дирекция „Социално подпомагане“ Варна, на 19.11.2024 г., по отношение на ищеца е изготвена Индивидуална оценка на потребностите за хора с увреждания, със срок на валидност: 19.11.2029 г. Според посоченото в индивидуалната оценка: Г. П. Г. е зависим от чужда помощ, не се справя самостоятелност с дейности от ежедневието, няма възможност за самостоятелно придвижване, необходима е подкрепа от друго лице, което да го придружава; определена е с ЕР на ТЕЛК степен на увреждане - 95%; не е установена интелектуална и психическа недостатъчност, но е със затруднения във функционирането – физическа недостатъчност, с тотална зависимост/затруднения; предвид загубата на физическа автономност Г. е изолиран от социалната среда и няма възможност за пълноценно участие в живота на общността; по отношение мобилността в социална среда и затруднения извън дома – походката е силно затруднена, придвижването се осъществява с опора от друго лице, извън дома е необходим придружител, оказващ съдействие и подкрепа; Г. разчита на подкрепа от своята съпруга при ежедневното си функциониране, а семейството получава съдействие и от близкия семеен кръг; Придвижването на Г. се осъществява трудно и мъчително, поради двигателни затруднения в долните крайници, необходима е подкрепа от друго лице, бързо се уморява и има нужда от покой и чести почивки в положение на седеж, като движенията и на горните крайници също са ограничени, с невъзможност за задържане на по-тежки предмети; осъществява се вербална комуникация, лицето е задоволително ориентирано за собствената си личност и домашна среда. Индивидуалната оценка е със заключение за необходимост от конкретни подкрепящи мерки, а именно: 1. целева помощ за ползване на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги; 2. Предоставяне на месечна финансова подкрепа; 3. Предоставяне на лична помощ.

За установяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди по делото е допуснат разпит в качеството на свидетел съпругата на ищеца – С. В. Г.. По отношение на емоционалното състояние на ищеца в периода от 16.04.2025 г. до 23.07.2025 г., в който са предприети действията по запорите на сметките, свидетелката заявява, че впечатленията й са следните: Към този период е била социален асистент на ищеца, който е със заболяване, което изисква постоянно присъствие на човек до него – с чужда помощ; Първата му реакция е била шок, защото това е материя, която не е много позната за него, а второ, средствата, които се блокират той не можел да разбере какво точно се случва и това е предизвикало едно объркване в него; Отивали до банкомата и банкомата не пускал пари от картата, отивали в банката и те казвали, че има запор; Г. е бил шокиран, по мъжки се затворил в себе си и започнал да мисли; Не му се е отразило добре на психиката, което било видимо от поведението му - тотална изолация от абсолютно всичко, което се случва около него; Г. е с диагноза „множествен миелом“ – един от 140-те вида рак на кръвта, който засяга костния мозък и той спира да произвежда клетки, които да захранват костите и другите органи, като на този етап от заболяването на ищеца, пораженията са върху костите – както си стои и се „чупи“, преминал е през множество химиотерапии и през трансплантация на стволови клетки, които дават възможност да бъде физически закрепен; Към исковия период, ищецът тъкмо е бил излязъл от трансплантацията и е трябвало да се погрижат със специален хранителен режим, със специален режим на живот да го вдигнат, да му възстановяват имунната система, която е била срината от химиотерапията, която се правела преди трансплантацията; Финансовите средства, с които са преживявали в периода на наложения запор били половината от пенсийката на ищеца и заплатата на социален асистент на свидетелката.

За твърдяната от ищеца заплаха от принудително изпълнение на кредит, във връзка с наложените запори, по искане на ищеца по делото са приобщени две писма от ТОКУДА БАНК АД и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД.

С писмо от 26.01.2026 г. на Ръководителя на отдел „Запори“ в ТОКУДА БАНК АД се сочи, че във връзка със запорно съобщение по изпълнително дело № 180458411/05.02.2018 г. и ПНОМ № С250003-022-0041364 от 14.04.2025 г., на 15.04.2025 г. е наложен запор върху вземанията по банковата сметка на ищеца до определения в съобщението размер, на 23.07.2025 г. в банката е постъпило Разпореждане за изпълнение на запорното съобщение по посоченото изпълнително дело за сумата в размер на 4634,24 лева, като на 23.07.2025 г., със съгласие на Г. П. Г., е извършен превод в размер на 4634,24 лева в изпълнение на запорното съобщение по посоченото изпълнително дело, като запорът е отменен на 23.07.2025 г.

УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, с писмо от 25.02.2026 г. предоставя на съда следната информация: Ищецът, в периода на проверката към дата 24.02.2026 г. е клиент на банката и има две сметки, открити на 27.11.2023 г. – План ФЛ плюс и Погасителна сметка платежна карта УКФ; няма наложени запори, няма отпуснати кредити, няма отпуснати овърдрафти; имал е закрита на 16.07.2025 г. кредитна карта Mastercard Shoping NEW, с лимит 2 000 лева, с погасителна сметка - Погасителната сметка платежна карта УКФ. От банката се заявява, че има данни за усвоени кредити, отпуснати от УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД, както и че поради допуснато просрочие, Mastercard Shoping NEW е реструктурирана в паричен кредит.

Пълно и главно доказване, от което да се установява наличието на променени условия по кредит и то единствено поради запорирана и необслужвана от ищеца банкова сметка, не е осъществено по делото. Предвид посоченото от ТОКУДА БАНК АД, няма въобще данни за отпуснат кредит на ищеца, чиито условия да се е налагало да се променят, вследствие необслужвана от ищеца банкова сметка, поради процесния по делото наложен запор.

Данните, които декларативно се посочват от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД са за наличие на „реструктуриране“ на Mastercard Shoping NEW (кредитна карта) в паричен кредит, поради допуснато просрочие, като банковата сметка по кредитната карта е закрита на 16.07.2025 г., както и за усвоени кредити, УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД. Не се установява обаче допуснатото просрочие в кой период е и има ли връзка с наложения запор, както и не се установява реструктурирането на кредитната карта в паричен кредит в кой период е, причините за реструктурирането имат ли връзка със запора. В този смисъл, съдът намира за недоказани твърденията от ищеца неимуществени вреди вследствие заплаха от принудително изпълнение на кредит, предвид наложения запор.

За обективни и достоверни, съдът намира, свидетелските показания на съпругата на ищеца. Разгледани поотделно и в съвкупност с издадените по отношение на ищеца от съответните специалисти-експерти ЕР на ТЕЛК и Индивидуалната оценка на потребностите на хората с увреждания, сочат на установеност на релевантния факт – наличието на претендираните за обезщетяване неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Свидетелката С. В. Г. – съпруга на ищеца, доколкото полага непрекъснати грижи за ищеца, има непосредствено възприятие за психическото и емоционалното състояние на ищеца в исковия период. Предвид размера на претендираното обезщетение за процесните неимуществени вреди – 0,51 евро (1 лев), и независимо от заинтересоваността на свидетелката, произтичаща от обстоятелството, че е съпруга на ищеца, съдът намира, че не са налице основания свидетелката да не казва истината, поради което не са налице основания и да не бъдат кредитирани показанията й, дадени пред съда. От заявеното от свидетелката се установява наличието на шок, неразбиране и обърканост у ищеца във връзка с невъзможността да се изтеглят пари от банкомат и информирането му в банката, че има наложен запор, последвани от умисленост и затваряне на ищеца в себе си с тотално изолиране от всичко, което се е случвало около него. От показанията на свидетелката се установява, че с оглед здравословното състояние на ищеца е била налице необходимост от специален хранителен режим и специален начин на живот, за което несъмнено са необходими финансови средства, а съпрузите са преживявали с половината от пенсията на ищеца и заплатата на съпругата му, която му е била асистент. При вземане предвид и здравословното състояние на ищеца, установяващо се от ЕР на ТЕЛК и Индивидуалната оценка на потребностите му, съдът намира за доказано настъпването на твърдените от ищеца вреди, които е понесъл, изразяващи се в страдание, причинено от стреса и неудобствата, причинени от ограничаване на финансовите възможности на ищеца, затрудняване поддържането на повишените изисквания към трайно увреденото здраве на ищеца, необходимост от теглене на пари от каса, придвижване до офис на банка, заради блокиране на банковата карта.

Процесните вреди, съдът приема, че са пряка и непосредствена последица от наложения запор въз основа на отмененото като незаконосъобразно ПНОМ. С оглед затруднената подвижност на ищеца, претърпяната манипулация преди исковия период и общото състояние на ищеца, съдът намира, че отражението върху ищеца на последиците от незаконосъобразното ПНОМ е с интензитет, над нормалния и посочените вреди подлежат на обезщетяване, при безспорно доказаната причинна връзка между вредата и незаконосъобразните актове на длъжностни лица на ответника.

С оглед изложеното искът е основателен по отношение на претендираното от ищеца обезщетяване на неимуществени вреди, предвид установяващото се наличие на всички изискуеми елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 19, ал. 2 ЗНАП.

Поради недоказаността на факта на настъпване на твърдените от ищеца имуществените вреди, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

На основание чл. 204 и чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 19 ЗНАП, съдът