Решение № 2872 от 15.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 12390/2025 г.

Производството по делото е с правно основание чл. 127, ал.2 и чл.127а,

ал.2 от СК.

Производството е образувано въз основа на предявена о т ищцата В. Х. Т.

ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.В., жк., В.”, бл.••, вх. *, ет. *, ап. ••, със съдебен адрес за призоваване: чрез адв. М. Д. от АК-В., ул. "Н. Д.” №••, партер, тел.••••••, срещу ответника П. К. Д. ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В. жк. „И. Р." бл.••, вх. *, ет.*, ап. ••, със съдебен адрес: гр. В., бул. В. В." № ••, вх.*, ет. *, ап.* адв. Р. Н. , искова претенция с правно основание чл.127 ал.2 от СК, както следва:

1. Упражняването на родителските права по отношение на детето Г. П.в Д.

родено на •••• г. с ЕГН •••••••••• , да бъде предоставено на неговата майка и законен представител;

2. Детето да живее заедно с неговата майка в жилището й, посочено в ИМ -

гр.В., жк., В.”, бл.••, вх. *, ет. *, ап. ••;

3. Да се осъди бащата П. К. Д. ЕГН ••••••••••, да заплаща в полза на детето Г. П.В Д., роден на ••••г., ЕГН •••••••••• издръжка, чрез неговата майка и законен представител В. Х. Т. с ЕГН ••••••••••, в размер на 1000лв./хиляда/лева,

считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.11.2025 г., платима по банкова

сметка с титуляр В. Х. Т. в „••••••" АД, IBAN: ••••••, BIC: ••••, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж 1-во число на месеца, който се

дължи издръжката, до настъпване на обстоятелства водещи нейното изменение или

прекратяване.

4. На бащата П. К. Д. ЕГН •••••••••• да бъде определен режим на лични

отношения с детето, който се иска да е подходящ, съобразно изнесените данни за състоянието на детето- всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота

до 17:00 часа в неделя.

Предявена от ищцата В. Х. Т. ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.В., жк., В.”, бл.••,

вх. *, ет. *, ап. ••, със съдебен адрес за призоваване: чрез адв. М. Д. от АК-В., ул. "Н. Д.” №••, партер, тел. ••••••, срещу ответника П. К. Д. ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В., жк. „И. Р." бл.••, вх. *, ет.*, ап. •• съдебен адрес: гр. В., бул. В. В." № ••, вх.*, ет. *, ап.* адв. Р. Н. , е и искова претенция с правно основание чл.127а от СК, за постановяване на решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, за издаване на паспорт на детето и също разрешение - заместващо съгласие, детето да пътува, придружавано от своята майка или друго упълномощено лице до страни членки на Европейския съюз, В., Т., С. М. и С. , за срок от 10год. от влизане в сила на решението, на осн. чл. 127а ал.4 от СК.

Претендира се и за осъждане за направените по делото съдебни разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтичат претендираните

права се свеждат до следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи се с ответника ищцата е съжителствала около година след раждането на общото им дете. За детето Г. се е грижила основно ищцата, като към момента тя и детето живеят на горепосоченият адрес в гр. В., на квартира. В последната година, според изнесеното, ответника е давал за детето по 650лв. на месец, като в последните 2 месеца, предвид влошените им отношения, не й е предоставял средства за детето. Посочва се, че принципно отв.Д. тази сума я е давал за такса в частната детска градина, която е около 1000.00лв., която такса варира спрямо броя на работните дни и сумата за храна. Излага се,че ответникът заемал добре платена работа, шофьор на товарен автомобил с кран, като заплащането му е около 800-900лв. седмично, но има множество дългове, вероятно предвид хазартната си зависимост, което е и било основната причина да се разделят с ищцата. Тя, според изложеното, правела всичко необходимо да осигурява средства за живот и издръжка на детето, за да не му липсва нищо, като се принудила да кара такси, за да може да съвместява отглеждането на детето и работата. Посочва , че между страните липсвала нормална комуникация и не е възможно постоянно ищцата да го търси по въпроси относно детето.

Сочи се, че детето посещава ЧДГ „•••“ - гр. В. във втора група. С напредване

на възрастта на детето нуждите му се повишават. Ежедневието на детето изисква постоянно закупуване на дрехи, които бързо му стават малки, тъй като детето расте. Детето е започнало да формира допълнителни интереси и е пожелало да посещава най-различни атракционни детски центрове и др. места, където има деца. Таксата за частната детска градина на детето, се сочи, че възлиза на стойност около 1000лв. месечно. От около 6 месеца детето посещавало и логопед, понеже до тогава не говорело. В момента има добър напредък с говора, за което ищцата сочи, че отделя около 80лв. седмично за 2 посещения, или общо месечно около 320лв. По препоръка на логопеда, посещенията е трябвало да са 3 пъти седмично, което би довело до допълнителен разход. Понеже Г. е по избухлив и емоционален, вероятно предвид трудността да комуникира с околните, се сочи, че същия посещавал и академия за развитие „•••“, като разхода за това е около 150лв. месечно. Има и препоръка за посещение на психолог, но ищцата излага, че няма възможност на този етап.

Посочва се от ищцовата страна, че за нормалното отглеждане на детето и покриване на образователните и здравословните му потребности, предвид гореизложеното, че е необходима сума в размер на около 2000лв., която би покрила единствено належащите разходи и да спомогне да се компенсират дефицитите на детето. Допълнителните занимания за детето са свързани само с неговото развитие и дават доста добри резултати, но те следва да продължат, но са свързани с допълнителни средства. Този размер на необходимите средства, в никакъв случай не би довела до охолен живот на детето, а само да спомогне развитието му, като ищцата счита, че ответника следва да осигурява сумата в размер на 1000лв. месечно, а тя да поеме останалата сума. Доколкото ответника работи, счита, че издръжката в исканият размер, не би го затруднила по никакъв начин. С оглед множеството изпълнителни дела, които има ответника и възможността да му бъдат налагани най-

различни запори, се изразява желание присъдената издръжка да я получава посредством пощенски запис, с оглед разпоредбата на чл. 127 ал.4 от ГПК. Ищцата сочи, че тя от своя страна ежедневно полага грижи за детето, обезпечила е нуждите на детето и счита, че притежава и необходимия родителски капацитет за възпитание на детето и осигурява добри условия за отглеждането на детето. В отглеждането на детето е подпомагана от родителите й, от баба й по бащина линия, които също живеят в гр. В.. Жилището, в което живеят с детето, сочи, че е жилище под наем, с всички удобства за детето и има необходими условия за отглеждането му, като представлява, хол, кухня и спалня. Към настоящият момент ищцата полага труд като таксиметров шофьор към „•••“, като получава вариращо възнаграждение, предвид характера на работата, но над минималната работна разплата за страната, с тенденция да бъде увеличавано. Заявява готовност да осигурява безпрепятствена възможност на ответника за лични отношения с детето при определения режим.

Вследствие на изложеното, се отправя искане да бъде уважена предявената

искова претенция.

Ответникът П. К. Д. ЕГН ••••••••••, в срока по чл. 131 от ГПК, е

депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за нейната допустимост, но частична основателност. По отношение на исковата претенция с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, счита същата за недопустима, поради липсата на правен интерес за ищцата от предявяването й, доколкото липсва разногласие между страните, което да налага съдебна намеса. Доколкото към настоящия момент, ищцата не е проявяла интерес и не са разговаряли на тази тема, не е искала, нито е бил поканен от ищцата да даде съгласието си за пътуване на детето, и да бъде издаден международен паспорт, респективно никога не е отказвал извършването на тези действия, то счита искът с правно основание чл. 127а, ал.2 от СК за недопустим, поради липсата на правен интерес за ищцата от предявяването му и като такъв настоява производството в тази си част да бъде прекратено. Отрича твърденията на ищцата, че рядко контактува с детето. Твърди, че не отговаря на истината, че когато са били заедно е проявявал агресия към ищцата, заплахи за психическо въздействие и манипулиране, че ако не ме слуша няма да дава средства за синът им. Настоява, че винаги е полагал грижи за Г. и е заплащал всичко необходими разходи във връзка с здравето, и развитието му. Твърди, че не отговаря на истината, че средствата за отглеждане на Г. приоритетно ги поема майката/ищцата. Винаги е участвал със средства пари, грижи /реално само една година са били разделени/, като след това той основно е издържал финансово и ищцата, и Г.. Освен това поради липса на постоянен адрес, се е наложило Г. да ходи в частно детско заведение. Като таксите винаги са заплащане от ответника. Първоначално таксата е била 500лв., сега е вече 1000лв. Само за последните няколко 2-3/вноски майката е давала по 200-250лв/, остатъка го заплащал ответника. Не се отрича, че Г. посещава логопед, но това ответника счита, че не е проблем да се посещава държавна детска градина, частната не е по-специална и не се различава по нищо /обучение или друг вид внимание или специално отношение/ от държавната освен с таксата. Настоява, че не отговарят на истината твърденията на ищцата за раздялата им. Сочи, че ищцата сама е напуснала общото им жилище. Счита претендираната от В. Х. Т. издръжка в размер на 1000 лева за абсурдна за страната/на фона на икономиката и социалната политика, но и много завишена, в сравнение с действителните нужди на сина им. Всичко, което ищцата е посочила по отношение нуждите на Г. , счита че са силно завишени. Не отрича, че детето по-трудно говори, но откакто посещава детска градина сред връстници и комуникация с тях, има напредък. Не отрича ползата от логопед, но всичко останало, счита за предтекст, за да получи ишщата издръжка, от която да може да се ползва и тя самата. Счита за абсурдна сумата от 2000лв, необходима за дете. Моли да се вземе предвид, че след раздялата, той живее на квартира в град В., за която заплаща месечен наем в размер на 650лева. Работи като шофьор и получава трудово възнаграждения 1070лв. и няма други доходи. Сочи, че има възможност да заплаща месечна издръжка за синът си 350.00лв.

Предлага следният режим на лични отношения на детето с неговият баща: -

Всяка първа, трета и пета седмица от месеца от 18:00 часа от петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата. -Два периода от по 15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. -През лятото майката също има право на два период от по 15 дни без прекъсване, в които бащата не е в платен годишен отпуск и в които периоди няма да се прилага определеният общ режим на лични контакти. -През ваканциите за напред, когато посещава училище: в четна година, първите 4 дни на зимната ваканция и последните 4 дни на пролетната ваканция, и в нечетна година последните 4 дни на зимната ваканция и първите 4 дни на пролетната ваканция, като бащата ще взема детето в 17.00 часа в деня, предшестващ свиждането от училище, ако е работен ден, съответно от дома на майката, ако е почивен ден, и ще връща детето в 19.00 часа в дома на майката, в последния ден на свиждането; -празнични - през четните години бащата да взема и вижда детето на Коледа - Бъдни вечер и Рождество Христово, като взема детето в 17.00 часа в последния работен ден и го връща в 18.00 в последния почивен ден в дома на майката; през нечетните години бащата да взема и вижда детето на Нова година, в 17.00 часа в последния работен ден от дома на майката и го връща в 18.00 в последния почивен ден в дома на майката. За Великденските празници всяка нечетна година детето ще бъде с баща си от 10.00 ч на Разпети петък до 10.00ч. на Велика Неделя, а всяка четна година от 10.00ч. на Велика Неделя до 19.00ч. на Велики понеделник. - Родителите съвместно ще празнуват рождените дни на детето- 29.11 /в рамките на 3-4 часа на празнуване/ При несъгласие от тяхна страна 2026 година бащата ще бъде с детето, а майката следващия ден, като през следващите години ще се редуват. Бащата при съгласуване с майката, ще има право да се вижда и взема детето и по всяко друго време, стига това да не нарушава неговият обичаен дневен режим.

Контролиращата страна Дирекция "-•••" гр. В., не изпраща процесуален

представител в съдебното заседание. С Имейл с вх. № ••• от 16.06.2026 г., ведно с приложена към него молба, подадена от ДСП – В., се уведомява съда, че поради служебна ангажираност, посочената контролираща страна не е в състояние да изпрати представител в съдебно заседание, като моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие, при липса на процесуални пречки. С молбата, контролиращата страна изразява становище, според което е запозната с материалите по делото и видно от исковата молба, и отговорът към нея, сочи, че между страните не съществува спор родителските права, да се предоставят на майката, както и местоживеенето на детето, да се определи при нея. Счита, че е в интерес на детето да се запази настоящото статукво, т.е. да бъде уважен иска на ищцата, и да и бъдат предоставени родителските права, и местоживеенето на детето да се определи при нея, а на бащата да бъде определен подходящ режим за пълноценен контакт. Относно размерът на дължимата от бащата издръжка в полза на детето, контролиращата страна предоставя на съда да определи размера й, съобразно потребностите на детето и финансовите възможности на двамата родители.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –

по отделно и в тяхната съвкупност и съобрази становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представени Удостоверение за раждане № •••• г., Удостоверение с изх. № ••••• г. издадено от Частна детска градина с яслена група „•••“ – гр. В., се установява, че страните са родители на детето Г. П.В Д., роден на ••••г., ЕГН ••••••••••, както и че Г. посещава посочената детска градина.

В конкретният случай, няма спор, че между страните е налице трайна

фактическа раздяла. Понастоящем родителите на детето Михаил живеят разделени, като почти не поддържат контакти помежду си.

При преценката на кого от разделените родители да бъдат предоставени

родителските права, определящ е интересът на самото дете, като следва да се съобразят всички обстоятелства, свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи, желанията им досежно отглеждането и възпитанието на детето,

привързаността на детето към всеки от родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение, материалните възможности на родителите.

Между страните не се спори, че детето е родено от съвместно тяхно

извънбрачно съжителство.

Между страните не се спори, че същите понастоящем живеят разделени.

Не се спори и по отношение обстоятелството, че детето живее при своята

майка.

При решаване на въпросите, свързани с местоживеенето на детето,

упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката, съдът следва да изхожда преди всичко от интересите на детето, принцип залегнал в чл.3,т.3 ЗЗДт и в редица разпоредби на СК – чл.59, ал.1 СК, чл.123, ал.1 СК , чл.129, ал.1 СК , чл.130 , ал.1 СК и пр.

При доказана раздяла между родителите, релевантни за решаване въпроса за упражняването на родителските права са както родителските и възпитателски качества, които притежават родителите, а също и конкретните им възможности за осигуряване на благоприятна среда за отглеждане на детето.

Майката по настоящото дело, желае родителските права по отношение на детето и местоживеенето му, да се определят на/при нея, а на бащата да се определи режим на лични отношения с децата.

Бащата от своя страна не заявява искане за определяне на него упражняване на родителските права по отношение на детето.

Вследствие на изложеното, съдът намира, че в интерес на детето е

родителските права по отношение на същото да бъдат предоставени за упражняване на майката, която го отглежда от самата й раздяла с бащата, и с която детето има изградена стабилна емоционална връзка, основана на обич, доверие и разбирателство. Майката в процесният случай, е тази, която полага непосредствени грижи за детето, разполага с добри социални и хигиенно-битови условия за отглеждането му и неоспорен родителски капацитет, възможност да осигури необходимите условия за задоволяване нуждите на детето, както и подкрепа от членове на разширеното семейство/баба и дядо/, поради което и с оглед необходимостта от запазване на така установеното за детето статукво, съгласно което то се отглежда от своята и нейните родители, съответно живее и посещава детска градина на територията на гр.В., където е жилището, в което се отглежда детето, то съдът намира, че в негов интерес е родителските права да се предоставят за упражняване на майката.

При определяне на местоживеенето на детето, съдът намира, че последното

следва да бъде определено на адреса, на който същото живее към настоящия момент, а именно: гр.В., жк., В.”, бл.••, вх. *, ет. *, ап. ••.

При формиране на горния извод, съдът съобрази обстоятелството, че там

условията са подходящи за отглеждането на детето.

Същевременно съдът намира, че следва да осигури възможност връзката

между детето и неговия баща да не бъде прекъсната. Всяко дете има нужда от осъществяване на пълноценни контакти с двамата си родители, за да може всеки един от тях да му даде от своята родителска обич, да му го научи на най-доброто от себе си, за да може детето да израсне като пълноценна, обгрижвана и обичана личност.

С оглед на горното, съдът намира, че на бащата следва да бъде определен

такъв режим на лични отношения, с който да се укрепи връзката между него и детето, като му се даде възможност да участва активно в живота на детето, да проявява ангажираност към ежедневните, образователните и здравните му нужди, и откликва на всяка породила се негова нужда.

С оглед на горното, съобразявайки изложеното, съдът намира, че следва да

бъде определен режим на лични отношения на детето с неговия баща, така, както следва:

-всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч.до 18.00ч.;

-15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;

• През ваканциите занапред, когато посещава училище: в четна година -

първите 4 дни на зимната ваканция и последните 4 дни на пролетната ваканция, и в нечетна година - последните 4 дни на зимната ваканция и първите 4 дни на пролетната ваканция, като бащата ще взема детето в 17.00 часа в деня, предшестващ свиждането от училище, ако е работен ден, съответно от дома на майката, ако е почивен ден, и ще връща детето в 19.00 часа в дома на майката, в последния ден на свиждането;

-На празници: - през четните години, бащата да взема и вижда детето на Коледа - Бъдни вечер и Рождество Христово, като взема детето в 17.00 часа в последния работен ден и го връща в 18.00 в последния почивен ден в дома на майката; - през нечетните години, бащата да взема и вижда детето на Нова година, в 17.00 часа в последния работен ден от дома на майката и го връща в 18.00 в последния почивен ден в дома на майката. -За Великденските празници, всяка нечетна година детето ще бъде с баща си от 10.00 ч на Разпети петък до 10.00ч. на Велика Неделя, а всяка четна година от 10.00ч. на Велика Неделя до 19.00ч. на Велики понеделник. - Родителите съвместно да празнуват рождените дни на детето- 29.11 /в рамките на 3-4 часа на празнуване/, като при несъгласие от тяхна страна, 2026 година бащата ще бъде с детето, а майката следващия ден, като през следващите години ще се редуват.

Относно въпроса за издръжката на детето за бъдеще време, съдът намира

следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно, като тази особеност на задължението на родителите да издържат децата си произтича от основното им задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за обществено полезна дейност. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неприемлив начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката/в този смисъл т. 4 от ППВС № 5/1970 год./. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат – чл.142, ал. 1 СК. В случаите, в които ненавършилото пълнолетие дете има лични доходи, без значение техния източник, включително и когато детето получава парична помощ, въз основа на някой от специалните закони – ЗСП; ЗСПЗ и др., те се взимат предвид при решаването на въпроса дали и в каква степен ненавършилия пълнолетие се нуждае от издръжка /т. 2 от ППВС № 5/70./.

Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните

доходи, имотното им състояние и квалификация – в този смисъл са указанията по т. 5 от ППВС № 5/1970 год. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне на размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той получава, неговата трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители, както се посочи по–горе, е безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка, може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя, като се държи сметка и за указанията в ППВС № 5/70 год., изложени по–горе.

В случая, детето е на почти 5г., което обуславя извод, че потребностите му са

от гледна точка не само на обичайните разходи за облекло, храна и пр.жизнено необходими нужди, но ще са и свързани с разходи във връзка с обучение в детска градина и за предстояща училищна възраст. От събраните по делото доказателства, се установява, че детето посещава логопед. Има трудности в комуникация с околните, поради което е посещавало и академия за развитие „•••“, като разхода за това е бил около 150лв. месечно. Имало е и препоръка за посещение на психолог, но ищцата не е разполагала с възможност да плати разпходи за подобни посещения.

В случая е установено, че и двамата родители полагат труд като

професуинални шофьори, поради което съда приема, че същите са в състояние да реализират доходи в размер много над средномесечните такива за страната, като в тази насока се базира на статистически данни за средно месечното възнаграждение. Липсват данни за нетрудоспособност на ответника.

Според възрастта на детето, съдът намира, че средномесечната нужда от издръжката му е в рамките на поне 900,00 евро, като от тях бащата следва да осигурява сумата от 511,29 евро, а участието на майката да е в размер на останалата сума. По-малкото парично участие на майката, е за сметка на ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето, които тя полага.

Издръжката следва да се присъди от подаване на исковата молба -26.11 2025 г.,

с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, решението подлежи на предварително

изпълнение в частта за издръжката.

Съгласно разпоредбата на чл. 127а от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите за това лични документи, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В производството по чл. 127а от СК, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Р. Б. е в интерес на детето - когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната.

При спорове по чл. 127а, ал.2 СК, при разногласие между родители за пътуване

на дете в чужбина, съдът, даващ разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо съгласието на родителя, определя периода и държавите, които ще бъдат посетени, т.е. определя време и територия на пътуването, която може да включва посещение на една държава или съюз на държави като Европейски съюз. Съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната, като необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, (например здравословното му състояние), но и с други различни причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, участие в културни изяви, провеждани в чужда държава, изучаване на чужд език или възможност за по-продължително пребиваване с родител, имащ постоянно местоживеене в друга държава – решение № 982 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 900/2009 г. ІV г.о. ВКС.

Съгласно указанията , обективирани в Тълкувателно решение 1/2016г. на ОСГК на ВКС, когато разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно – с издаването на необходимите лични документи за това, съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на детето. В случаите на определяне местоживеенето на детето (заедно с родител, с други лица или институции – например при обучение в чужбина) е необходимо да се съобразят различните потребности на детето в различна възраст, респективно да се подложат на изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния за него начин. В случай, че пътуването на детето е поради промяната в местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее, съдът трябва да изследва задълбочено всички условия за живот на детето, така, както прави това при определянето при кого ще живее детето в страната. Конкуренция между правата на детето и родителите, съответно - нужда от въвеждане на баланс между тях от гледна точка на интересите на детето, възниква единствено в хипотезата на промяна местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее, или ако е определено детето да живее при други лица и те променят местоживеенето си, или се налага местоживеенето му да е различно от това на родителите. В такава именно ситуация промяната в живота на детето е комплексна и се налага задълбочено изследване на интересите му. Преместването на детето ще засегне и интересите на родителя, при когото детето не живее, но с когото има определен режим на лични отношения.

Решението на съда следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето,

с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди. Когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти между двамата. Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от родителите не дава съгласие за това, само за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение.

Съобразно трайната практика на ВКС изразена в редица решения постановени

по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна за съдилищата практика е прието, че даване на заместващо съгласие по реда на чл.127а СК от съда без да е посочен конкретен период и държави винаги няма да е в интерес на детето – в този смисъл са решение № 234/30.05.2012 г. по гр. дело № 1580/2011 г. на ВКС, ІV гр. о., решение № 315/12.01.2012 г. по гр. дело № 1456/2010 г. на ВКС, ІІІ гр. о., решение № 143/30.05.2011 г. по гр. дело № 300/2010 г. на ВКС, ІV гр. о., решение № 32/28.01.2011 г. по гр. дело № 170/2010 г. на ВКС, ІV гр. о. на ВКС, решение № 234/17.05.2011 г. по гр. дело № 1599/2010 г. на ВКС, ІV гр. о. и много други. В посочените решения е възприето, че не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано по усмотрение на единия родител където и да е извън границите на страната, защото този родител може да реши да отведе детето в държава, в която има, например, гражданска война или епидемична обстановка, създаваща опасност за живота и здравето му; че при глобално дадено предварително разрешение, държавата се лишава от възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права и за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница, което също не е в интерес на детето. В същите решения е посочено, че при нужда детето да пътува в чужбина и при разногласие на родителите, съдът е властен да разреши конкретни пътувания в определен период от време от и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също от и до определени държави (например държавите – членки на Европейския съюз), защото не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови региони по усмотрението само на единия от родителите, както и на места, където не може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница.

При така установените факти, съдът намира, че липсата на съгласие от страна

на единия родител, препятства излишно права и свободи на дететото, регламентирани и защитени от закона. В интерес на детето е да може да пътува свободно и да реализира своето право на свободно придвижване и пътуване в чужбина , съобразено с неговите потребности и нужди и здраве. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства, се установява, че бащата не проявява дължимата грижа за неговото отглеждане и възпитание, и въпреки подадената ИМ по чл.127а СК, не е дал доброволно до приключване на устните състезания по делото нотариална декларация за пътуване на детето извън РБ. От друга страна възможността на детето да пътува извън пределите на Р. България в рамките на всички държави от Европейския съюз, е необходимо за неговото развитие. По отношение на В., Т., С. М. и С., които не са част от Европейския съюз, съдът намира, че към настоящия момент не са налице доказателства, обосноваващи наличието на обстоятелства, сочещи на основание за отказ от даване на такова разрешение.

С оглед на горното, съдът намира, че следва при съобразяване спецификата на конкретния случай да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, за издаване на необходимите лични документи на детето, както и разрешение за пътуване на детето в горепосочените държави през пролетни, летни и зимни ваканции на детето, за искания срок от десет години, при спазване определения по съдебен ред режим на лични отношения на детето с неговия баща.

От събраните доказателства съдът формира извод, че не са налице

обстоятелства, сочещи на извънредност, налагащи предварително изпълнение на решението, поради което съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.127а, ал.4 СК, за допускане на предварително изпълнение на настоящото решение.

Налице са основания, за допускане предварително изпълнение на решението,

само в частта на присъдената издръжка, съобразно чл.242, ал.1 ГПК.

По разноските:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по присъдената

издръжка за бъдеще време в размер на 736,26евро, на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси.

Производството представлява спорна съдебна администрация, поради което

всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора /в този смисъл определение № •••г. по гр.д. № •••••г. на ВКС, ГО, І г.о., докладчик съдия М. С., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК/. Затова и не са налице основание за присъждане в полза на ищцовата страна на сторените от нея разноски.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд