Решение № 3162 от 5.11.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 412/2024 г.

Производството е по реда на чл. 226 във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 84, ал. 14 от Закона за културното наследство (ЗКН).

Настоящото адм. дело № 412/2024 г. по описа на АдмС - Русе е образувано след като с решение № 5577 от 08.05.2024 г., постановено по адм. дело № 9583/2023 г. по описа на ВАС, касационната инстанция е отменила решение № 167 от 19.06.2023 г., постановено по адм. дело № 222/2022 г. по описа на АдмС - Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение.

Предмет на обжалване пред АдмС - Русе е отказът за съгласуване от страна на министъра на културата на проект за изменение на подробен устройствен план - План за застрояване /ПУП-П3/ и Работен устройствен план /РУП/ за недвижими имоти с [идентификатор] и с [идентификатор], кв. 110 по плана на гр. Русе.

Съдът, в настоящия си състав, като съобрази дадените указания в решение № 5577 от 08.05.2024 г., постановено по адм. дело № 9583/2023 г. по описа на ВАС, както и представените писмени доказателства от трети неучастващи в производството страни - Служба по геодезия, картография и кадастър – Русе и Община Русе, както и от министъра на културата, на основание чл. 154, ал. 1 от АПК, чл. 157, ал. 1 от АПК и чл. 159, т. 4 от АПК, е конституирал като страни в настоящото съдебно производство:

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства - удостоверение за наследници изх. № 2-1163 от 01.03.2019 г. (л. 56 от делото), нотариален акт № 165, н. д. № 7511/1991 г. на нотариус Цв. М. (л. 57 от делото), както и от представените скица (л. л. 59 и 60 от делото) и справка (л.70 от делото) от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Русе за поземлен имот с [идентификатор], в които като собственици са вписани С. Д. Н. (майка на жалбоподателката, починала на 15.09.2014 г., видно от удостоверението за наследници нейн единствен наследник по закон е М. К. Г.) и М. К. Г. (ид.части 2/3, площ 367 кв.м. от правото на собственост, съгласно НА № 165, том XX, дело 7511 от 23.12.1991 г. на нотариус Цв. М.) се установи по несъмнен начин, че жалбоподателката М. К. Г. е собственик на ПИ с [идентификатор], кв. 110 по плана на гр. Русе.

Заинтересованата страна в настоящото съдебно производство - В. Л. М. е собственик на ПИ с [идентификатор], кв. 110 по плана на гр. Русе, видно от представената по делото справка от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Русе (л. 71 от делото), като имотът е предмет на плановете, чието одобряване е отказано с обжалвания акт.

При съобразяване с указанията на касационната инстанция и събраните по делото писмени доказателства, настоящият състав на съда приема, че делото е образувано по жалба на М. К. Г. против становище с изх. № ст-84-566 от 10.05.2022 г., издадено от министъра на културата, в частта, с която не се съгласува проект за изменение на Подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ) и работен устройствен план (РУП) за ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор], кв. 110 по плана на гр. Русе, част: Градоустройство, фаза: Окончателен проект.

Твърденията на жалбоподателя са, че обжалваният административен акт е нищожен, алтернативно незаконосъобразен. Оспорва се компетентността на издателя на административния акт, както и материалната му компетентност по приложението на разпоредби на ЗУТ. Твърди се още, че е нарушена процедурата по издаване на акта – издаването му било недопустимо забавено, липсвали мотиви. Оспорва се обстоятелството, че двата ПИ попадат в обхвата на територия с културно-историческо наследство „Исторически комплекс „Родна къща на Елиас Канети“, неправилно била приложена нормата на чл. 32, ал. 3 от ЗУТ, както и тази на чл. 19, ал. 7 от ЗУТ. Сочи се, че актът не е съобразен с предвижданията на ОУП. Иска се отмяна на административния акт и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане. Претендират се разноски.

Ответникът – министър на културата, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна В. Л. М. не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата, събрани в хода на настоящото съдебно производство, както и тези, съдържащи се в приложените към делото адм. дело № 222/2022 г. по описа на АдмС - Русе и адм. дело № 9583/2023 г. по описа на ВАС, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице - адресат на индивидуален административен акт, който засяга неговата правна сфера неблагоприятно и има право на жалба съобразно чл. 147, ал. 1 от АПК, а съобразно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България гражданите могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат. Жалбата е подадена и в срока по чл.149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 05.03.2021 г. Т. Г. Г., в качеството му на упълномощен представител на М. К. Г. и В. Л. М., е подал заявление по чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН за съгласуване на проект за изменение на Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) и работен устройствен план (РУП) за ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор], кв. 110 по плана на гр. Русе, част: Градоустройство, фаза: Окончателен проект.

Видно от т. 10 на Предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване от 15.12.2018 г., сключен между „Мигети инженеринг“ ЕООД, представлявано от Т. Г. Г. и М. К. Г., изпълнителят по договора Т. Г. Г. има право в двумесечен срок от подписване на предварителния договор да внесе за съгласуване и одобряване на ПУП-ПРЗ за имота с [идентификатор]. Вписаното в Предварителния договор има характер на упълномощаване за извършване на конкретното действие пред административния орган.

При тези данни подаденото от Т. Г. Г. заявление за съгласуване на ПУП-ПРЗ и РУП за ПИ с [идентификатор] е в изпълнение на така предоставеното му правомощие и е валидно.

Видно от представената пред настоящата съдебна инстанция декларация от заинтересованата страна В. Л. М. на л. 73 от делото, Т. Г. Г. е подал заявление за съгласуване на ПУП-ПРЗ и РУП за ПИ с [идентификатор] в качеството му на упълномощен представител на Милитеров като собственик на ПИ с [идентификатор]. В този смисъл е и представеният по делото договор от 03.12.2020г., сключен между Милитеров и „Мигети инженеринг“ ЕООД, представлявано от управителя инж. Т. Г. Г. (л. л. 21 и 22 от делото).

При тези данни извършеното от Т. Г. Г. конкретно действие пред административния орган - подаване на заявление за съгласуване на ПУП-ПРЗ и РУП за ПИ с [идентификатор] също следва да се приеме за извършено с надлежна представителна власт.

На 10.11.2021 г. директорът на националния институт за недвижимо културно наследство (НИКН) е издал становище по чл. 84, ал. 2 от ЗКН. Приел е, че поземлените имоти с [идентификатор] и 63427.2.148 попадат в обхвата на територия с културно-историческо наследство – „Исторически комплекс“ – родна къща на Елиас Канети“, обявен с протокол № 2 от заседанието на НСОНПК от 03.07.2003 г. като групов паметник на културата с категория „национално значение“, който съгласно § 10 от ПЗР на ЗКН „запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон“ като със същия протокол са определени режими за опазване.

В становището се посочва, че строителството на такъв доминиращ обем е неуместно и е в противоречие с изискванията на разпоредбата на чл. 19, ал. 7 от ЗУТ, която гласи, че очертанията на улиците, площадите и на урегулираните имоти и техните размери, както и застрояването на имотите в населени места или в техни части с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се установяват със самия подробен устройствен план, така че да се запазят историческите и архитектурните ценности, околната среда, характерният обемно-пространствен и архитектурно-художествен образ и ценната дървесна растителност. В заключение се предлага проектът да не бъде съгласуван.

С обжалвания административен акт неговият издател е възприел становището на НИКН и е изложил допълнителни мотиви. Посочено е, че внесената документация подлежи на съгласуване съгласно чл. 80 от ЗКН. Приложена е заповед № РД-01-3639 от 12.12.2019 г. на заместник-кмета на община Русе за одобряване на задание за проектиране и за разрешение на изработване на Подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за поземлени имоти с идентификатори 63427.2.147 и 63427.2.148, находящи се в кв. 110 по плана на гр. Русе. Изложено е, че заданието и скицата с предложение за изменение на ПУП-ПРЗ не са съгласувани в съответствие с изискванията на чл. 80, ал. 3 от ЗКН. С предложеното изменение на Плана за регулация се обособяват два нови урегулирани поземлени имота: УПИ VI-147 и УПИ VII-148, кв. 110 по имотните граници на [ПИ] и [ПИ]. По отношение на изменението на Плана на застрояване, в обяснителната записка е упоменато, че се предвижда двете жилищни сгради да се разположат свързано (на калкан), като се постигат две коти корниз от страната на [улица], а именно етажи - 4, с височина до кота корниз h<12, 20м. и етажи - 4, с височина до кота корниз h<15. В мотивите се сочи, че предложената височина на сградите през улица е съобразена с чл. 32, ал. 1 от ЗУТ и се приема като непротиворечаща на режимите за опазване на НКЦ. Прието е, че височината на сградата от запад, към дъното на УПИ е по-голяма, съгласно представения разрез, указаните абсолютни коти и правилата за изчисляване на височините на сградите, допустими по ОУП на гр. Русе, но не е изпълнена разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗУТ разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на урегулирания поземлен имот да е най-малко един път и половина от височината на сградата, разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване. Съгласно § 5, т. 28 от ДР на ЗУТ новото застрояване е разположено откъм по-благоприятната посока за ослънчаване спрямо едноетажната сграда - НКЦ. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ изискващото се разстояние между заварените сгради и предвидените с плана сгради в съседните урегулирани поземлени имоти може да бъде намалено най-много с една трета като линиите на застрояване се установят в съответствие с разположението на заварената сграда. В проектното решение разстоянието между новите сгради и сградата НКЦ през дъно на имотите е 11, 62м. и 7, 88м., а новопроектираните сгради са със значително пo-голяма от допустимото височина от 19, 33м. откъм дъно на имота. От представените силуети и застроителен план е видно значителното доминиране на новопредвиденото строителство откъм по-благоприятната посока за ослънчаване спрямо съществуващото едноетажно застрояваме в груповата недвижима културна ценност с категория „национално значение“. Посочено е, че като се има предвид статута на територията „Исторически комплекс „Родна къща на Елиас Канети“, обявена като групова недвижима културна ценност е категория „национално значение“ и принадлежността на имотите-предмет на разработката към охранителната зона, то строителството на такъв доминиращ обем е недопустимо и е в противоречие с изискванията на чл. 19, ал. 7 от ЗУТ.

В заключение се сочи, че представеното решение застрашава ценността на историческия комплекс с „национално значение“; в тази връзка и на основание чл. 2 от Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, проектът не е съобразен с чл. 3, ал. 1, т. 8 от същата Наредба, която разпоредба гласи, че устройствените планове в съответствие с изискванията на чл. 7 и 10 от ЗУТ имат за цел: т. 8 да определят устройството на поземлените имоти съобразно конкретното им предназначение и да осигуряват опазването на недвижимото културно наследство. С тези мотиви административният орган е съгласувал плана за регулация, но е отказал да съгласува проекта за изменение на Подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ) и работния устройствен план (РУП) за ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор], кв. 110 по плана на гр. Русе, част: Градоустройство, фаза: Окончателен проект. Дадени са указания заданието и скицата с предложение за изменение на ПУП-ПРЗ да се съгласуват в съответствие с изискванията на чл. 80, ал. 3 от ЗКН, а именно – съгласно изискванията на чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от ЗУТ височината на новото застрояване следва да се намали откъм дъното на имота до максималната височина 11, 62м.

По делото е прието заключение по назначена съдебно-техническа експертиза (л. л. 122 – 124 от делото), според което [ПИ] и [ПИ] са разположени в централната част на гр. Русе по източната периферия на кв. 110, която се тангира от [улица]. В момента в тях съществуват едноетажни жилищни сгради. По начин на трайно ползване и данни от КККР сградите са жилищни, като няма данни за допълващо застрояване в тях. Сградите са изградени - ремонтирани преди средата на миналия век и в момента са в експлоатационна годност. Тяхното едноетажно застрояване е дезактуализирано с оглед процеса на средно и високоетажно строителство в прилежащата територия. Това е намерило отражение и в предвижданията на Общия устройствен план на община Русе, където устройствената зона е определена като Жг - жилищна зона с преобладаващо високоетажно застрояване. Съгласно Правилата и нормативите за прилагане на ОУПО Русе параметрите на зоната са както следва: Максимална плътност на застрояване (П) - до 80%; Максимален коефициент на интензивост (Кинт) - до 3; Минимална озеленена площ (Поз) - 20%; Максимална височина - до 26м.

Съгласно сведение от НИНКН, дадено в тяхно становище от 28.06.2022 г. съществуващите в [ПИ] и [ПИ] сгради нямат статут на единични недвижими културни ценности по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от ЗКН.

Територията, в която попадат двата ПИ е определена като Територия с културно-историческо наследство - исторически комплекс „Родна къща на Елиас Канети“. Няма данни за регламентирана по предвидения ЗКН ред охранителна зона на историческия комплекс. Няма и данни за ограничения и допълнителни изисквания към такава „Територия с културно-историческо наследство“, както и документални данни за обхвата на тази територия.

Поземлен имот 146 е разположен западно от двата ПИ, предмет на разработката, с лице към западно разположената [улица]. Разположените в него сгради са със статут на групов паметник на културата с категория „национално значение“, обявен с протокол № 2 на НСОНПК от 03.07.2003 г. За груповата НКЦ „Исторически комплекс „Родна къща на Елиас Канети“ със същия протокол е определен и режим на опазване съгласно чл. 79 от ЗКН.

Новопредвидените в процесната разработка сгради, в съответствие с определените за зоната Жг параметри образуват свързано застрояване в два УПИ и като конфигурация представляват обобщено петно с равни фронтове на изток към [улица]и на запад към [ПИ].

Правилата и нормативите за разполагане на сградите на основното застрояване са определени в чл. 31 и следващите от ЗУТ. Разпоредбата на чл.32, ал. 2 определя разстоянието между жилищните сгради през дъното на УПИ като минимум 1.5 Н на сградата, разположена от по-благоприятната посока на застрояване. Посоките на ослънчаване са класифицирани по благоприятност §5, т. 28 от ДР ЗУТ - юг - югоизток - югозапад - изток - запад - североизток - северозапад - север. Новопредвиденото застрояване в процесните имоти 147 и 148 е разположено източно от съществуващата сграда - НКЦ в ПИ 146 и се явява засенчващо по отношение на нея.

В разреза към разработения РУП височината на новопроектираната застройка е посочена 19, 33м, което изисква отстояние до сградата през дъното на ПИ 19, 33•1.5 = 29м. Посоченото в РУП отстояние между западния фронт на новопредвидената застройка и съществуващата жилищна сграда е 11, 62м - значително под изискуемото. Тъй като отстоянието между сградите и височината на засенчващата сграда са реципрочни, може да се направи обратен анализ за височината на новопредвидената застройка – 11, 62/1.5 = 7, 45м. Експертът е посочил, че при наличие на съществуващи сгради, които се запазват в режима на застрояване се допускат отклонения от Правилата и нормативите на застрояване. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗУТ за запазване на заварени годни сгради (още повече със специален статут, както в конкретния случай) се допуска фактическото разположение на заварените сгради да не отговаря на изискващите се отстояния ако са масивни и имат трайност още най-малко 25 г. или са обекти на Културно-историческото наследство. В този случай изискуемото отстояние между заварените сгради и новопредвидените съседни УПИ може да бъде намалено най-много с 1/3. При това линиите на застрояване се установяват спрямо заварената сграда (чието разположение се приема за фиксирано). В конкретния случай с прилагане на това намаление, вещото лице е изчислило разстоянието между засенчваната сграда в ПИ 146 и новопредвиденото застрояване в източно разположените ПИ 147 и 148 като същото следва да бъде 19, 33•1.5 = 29м, намалено с 1/3 – 9, 67м или 29-9, 67=19, 33м., като и с намалението отстоянието между сградите е много под изискуемото, според заключението на вещото лице.

Експертът е посочил, че новопредвидената застройка в [ПИ] и [ПИ] образува равен фронт с дължина 38м и височина 19, 33м почти по целия фронт. Вещото лице е дало заключение още, че независимо че като устройствени параметри височината на сградата е далеч под допустимата за съответната зона Жг, получаващият се обем, освен засенчването, което създава, образува и крайно неблагоприятен и несъразмерен фон за западния поглед към съществуващите НКЦ в груповия паметник. Посочил е, че този проблем може да бъде частично решен с подходящо членение и детайл на западната фасада на процесната застройка, но въпреки това обемното несъответствие е очевидно.

Съществуващото разположение на заварената сграда НКЦ и нормативно изискуемото разстояние от 6м на новопроектираната сграда от вътрешната имотна граница дава сумарно разстояние между сградите 11, 62м - така е посочено и в разработката. При това разположение на сградите допустимата височина на новопредвидената застройка с прилагане на нормата чл. 32, ал. 2 от ЗУТ и намалението по чл. 36, ал. 1 от ЗУТ е:

• Реципрочно на показателите в чл. 32, ал. 2 максимална Н е равна на 11, 62/1.5 = 7, 45м - С намалението по чл. 36, ал. 1 максимална Н – 11, 62/0.66/1.5= 11, 74м При тези данни вещото лице е дало заключение, че отстоянието между сградите и реципрочно предвидената височина не съответстват на нормативно изискуемите.

Според експерта, съществените несъответствия в отстоянието, респективно височината се дължат на приетото в разработката условие, че съществуващите сгради в груповата НКЦ са с нежилищно предназначение, като в РУП с червена пунктирна линия на нормативното отстояние 1.5 Н (29 м) е указано разположението на ново жилищно застрояване в ПИ 146. Вещото лице счита, че в случая презумпцията за ново жилищно застрояване е неотносима, тъй като са налице подлежащи на запазване сгради на НКЦ, съгласно чл. 36, ал.1 от ЗУТ. Освен това, при определения в Протокол № 2 на НСОНПК от 03.07.2003 г. режим на опазване се предвижда възстановяване на жилищното ползване на сградите в комплекса.

Вещото лице сочи, че разпоредбата на чл. 19, ал. 7 от ЗУТ определя изискванията към обемно-устройствената среда за терени с историческо, археологическо, етнографско и архитектурно значение. Предвид спецификата на тези терени се допуска очертанията и размерите на устройствените елементи да се определят със самия устройствен план, за да се запазят в максимална степен културните ценности, тяхната среда и характерен обемно-пространствен и архитектурно-художествен образ. В този текст няма определени параметри, тъй като устройствените решения при такива терени са специфични и налагат конкретно решение във всеки отделен случай. В този дух са и забележките в становището на МК в чл. 84, ал. 2 от ЗКН, свързани с обемно-устройственото решение по процесната разработка. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 8 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове конкретизира като една от целите на устройствените планове да определят устройството на поземлените имоти съобразно конкретното им предназначение и да осигуряват опазването на недвижимото културно наследство. В процесния случай не е отчетен статутът на ПИ 146 като групова културна ценност от национално значение и необходимостта от опазване и съответно третиране на обемно-устройствената му среда. Процесната разработка - ПУП-ПЗ, ПУП-ПР и РУП предвижда ново жилищно застрояване с голяма височина и плътност в обхвата на разработката - [ПИ] и [ПИ]. Установените параметри — плътност на застрояване, интензивност на застрояване и височина са в рамките на определените по Правилата и нормативите за прилагане на ОУПО - Русе. Съгласно определения режим за опазване на НКЦ Исторически комплекс „Родна къща на Елиас Канети“ се предвижда запазване на всички сгради в комплекса и се препоръчва запазване и възстановяване на жилищната им функция. Техният статут на НКЦ, както и на съществуващи сгради, които се запазват в режима на бъдещото застрояване налага спазването на разгледаните в експертизата нормативни и законови текстове, свързани с опазването на НКЦ. Вещото лице е категорично, че установените в разработката параметри на новопредвидената застройка не съответстват на някои от тези изисквания.

Съдът, при така установените релевантни факти, прави следните правни изводи:

Становището е издадено от компетентен орган – министърът на културата по арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗКН. В случая това е сторено при условията на заместване въз основа на заповед № РД09-316 от 05.05.2022 г. Представено е и доказателство за отсъствието на титуляря на валидно правно основание (л.171 от адм. дело № 222/2022 г. по описа на АдмС - Русе).

Становището е издадено в предвидената от закона писмена форма. Същото съдържа изискуемите реквизити по чл. 59 от АПК. Същото е мотивирано предвид изричното изискване на чл. 84, ал. 13 от ЗКН.

Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Процедурата е започнала по заявление на Т. Г. Г., в качеството му на упълномощен представител на М. К. Г. и на В. Л. М., до министъра чрез директора на НИНКН (чл.84, ал. 5 от ЗКН). Последният се е произнесъл със становище по реда на чл.84, ал. 7 от ЗКН, съобразно задълженията и правомощията си.

Действително, крайният акт не е издаден в срока по чл. 84, ал. 1 от ЗКН, но този срок съдът намира за инструктивен. Последният е специален спрямо общата хипотеза относно срока за издаване на административни актове, визирана в чл. 57, ал. 1 от АПК. След изтичане на специалния срок по ЗКН за заявителя се създава възможността да оспори формирания мълчалив отказ по арг. от чл. 58, ал. 2, вр. 1 от АПК, но в случая е издаден изричен акт.

Актът е съответен и на материалния закон и на целта на закона.

За устройствени планове по чл. 78, т. 3 от ЗКН и специфичните правила и нормативи към тях, както и за заданията за тяхното изготвяне, съгласуване или отказ за съгласуване се извършва въз основа на проверка на съответствието с изискванията на чл. 80 от ЗКН.

Разпоредбата на чл. 80, ал. 4 от ЗКН предвижда, че не се съгласуват устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности.

Не е спорно, че с решение по протокол № 2 от заседание на НСОНПК от 03.07.2003 г. историческият комплекс „Родна къща на Елиас Канети“ е обявен като групов паметник на културата с категория „национално значение“ с няколко съставни елемента: Родна къща на Елиас Канети – източна част от къща близнак; къща на леля Софи – западна част от къща близнак, къща на дядо Канети и дворното пространство като е утвърден и определен териториален обхват с граници и предписания за опазване – приложение № 3 (л. л. 16 и 17 от адм. дело № 222/2022 г. по описа на АдмС - Русе). Съответно границите на груповия паметник на културата са регулационните граници на имот с ПИ 146, а в границите на охранителната зона попадат регулационните граници на ПИ 147 и 148, поради което не се споделят доводите на жалбоподателката, че ПИ с идентификатори 147 и 148 не попадат в обхвата на територия с историческо културно наследство, предвид изрично определените граници на охранителната зона (приложение № 3).

Предписанията за опазване са общи и съставни.

Видно от общите предписания за груповия паметник, относими към случая, е налице изискване да се хармонизира връзката между груповия паметник на културата и нарушената околна среда на базата на интерпретация на исторически съществувалите характерни елементи на комплекса. Дадени са и конкретни предписания за опазване на охранителната зона на ГПК – изисква се запазване на регулацията по имотни граници като не се допуска допълващо застрояване, прилежащо на регулационните линии на имота на груповия паметник на културата.

Макар проектът да не противоречи на дадените конкретни предписания за опазванията на охранителната зона, същият противоречи на императивни разпоредби на ЗУТ.

Както се каза по-горе не се съгласуват устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности. Първоначалната разпоредба на чл. 80, ал. 4 от ЗКН (обн. ДВ, бр. 19 от 13 март 2009 г.) гласи, че Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности отказва да съгласува устройствени схеми, устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности. Редакция на тази разпоредба е направена с изменението на закона, ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г. Видно от мотивите към законопроекта (сигнатура 954-01-10 и 11) с измененията се предвижда тези правомощия да преминат от НИОНКЦ към министъра на културата, който да координира, организира и контролира цялостната дейност по опазване и управление на недвижимото културно наследство, като съгласува устройствени схеми и планове, планове за опазване и управление и проектна документация за недвижими културни ценности, както и за строежи в техните граници и охранителните им зони, в съответствие с разпоредбите на ЗКН и Закона за устройство на територията. С оглед изложеното министърът на културата има материална компетентност да се произнася по законосъобразността на планове за съответствието им със ЗУТ по прилагане на ЗКН.

В тази връзка вещото лице, изготвило назначената СТЕ, която съдът намира за компетентно изготвена, е посочило, че в разреза към разработения РУП височината на новопроектираната застройка е посочена 19, 33м, което изисква отстояние до сградата през дъното на ПИ 19, 33•1.5 = 29м. Посоченото в РУП отстояние между западния фронт на новопредвидената застройка и съществуващата жилищна сграда е 11, 62м - значително под изискуемото. Тъй като отстоянието между сградите и височината на засенчващата сграда са реципрочни, може да се направи обратен анализ за височината на новопредвидената застройка – 11, 62/1.5 = 7, 45м.

При наличие на съществуващи сгради, които се запазват в режима на застрояване се допускат отклонения от Правилата и нормативите на застрояване.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗУТ за запазване на заварени годни сгради (още повече със специален статут, както в конкретния случай) се допуска фактическото разположение на заварените сгради да не отговаря на изискващите се отстояния ако са масивни и имат трайност още най-малко 25 г. или са обекти на Културно-историческото наследство. В този случай изискуемото отстояние между заварените сгради и новопредвидените съседни УПИ може да бъде намалено най-много с 1/3. При това линиите на застрояване се установяват спрямо заварената сграда (чието разположение се приема за фиксирано).

В конкретния случай с прилагане на това намаление разстоянието между засенчваната сграда в ПИ 146 и новопредвиденото застрояване в източно разположените ПИ 147 и 148 следва да бъде 19, 33•1.5 = 29м, намалено с 1/3 – 9, 67м или 29-9, 67=19, 33м. И с намалението отстоянието между сградите е много под изискуемото.

Налице е съществено несъответствие с нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗУТ – нарушение на устройствената норма за разстояние между жилищни сгради в съседни откъм дъното имоти.

Съществуващото разположение на заварената сграда НКЦ и нормативно изискуемото разстояние от 6м на новопроектираната сграда от вътрешната имотна граница дава сумарно разстояние между сградите 11, 62м - така е посочено и в разработката. При това разположение на сградите допустимата височина на новопредвидената застройка с прилагане на нормата чл. 32, ал. 2 от ЗУТ и намалението по чл. 36, ал. 1 от ЗУТ е: реципрочно на показателите в чл. 32, ал. 2 максимална Н е равна на 11, 62/1.5 = 7, 45м, с намалението по чл.36, ал. 1 максимална Н – 11, 62/0.66/1.5= 11, 74м. При тези данни отстоянието между сградите и реципрочно предвидената височина не съответстват на нормативно изискуемите.

Съществените несъответствия в отстоянието, респективно височината се дължат на приетото в разработката условие, че съществуващите сгради в груповата НКЦ са с нежилищно предназначение, като в РУП с червена пунктирна линия на нормативното отстояние 1.5 Н (29 м) е указано разположението на ново жилищно застрояване в ПИ 146.

В случая презумпцията за ново жилищно застрояване е неотносима, тъй като са налице подлежащи на запазване сгради на НКЦ, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗУТ.

Освен това, при определения в Протокол № 2 на НСОНПК от 03.07.2003г. режим на опазване се предвижда възстановяване на жилищното ползване на сградите в комплекса.

Фактът, че Общият устройствен план на община Русе отрежда зоната за високо застрояване не отменя изискванията за спазване на дължимите отстояния.

Несъобразеността на проекта за изменение на ПУП с изискването на ЗУТ е довело до проекцията на сграда с обем, несъобразен и с изискванията на чл.19, ал. 7 от ЗУТ.

При тези съображения административният орган законосъобразно е отказал да съгласува проекта и е дал указания на заявителя да намали височината на новото застрояване.

Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед крайния изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 и чл. 226, ал. 3 от АПК, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Министерство на културата съдебни разноски в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство при първото разглеждане на делото и пред касационната инстанция, като за настоящото производство не е било претендирано присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът