Решение № 3183 от 2.7.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 524/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 10, ал. 6 и ал. 4 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) във вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Делото е образувано по жалба на А. Б. В. с посочен адрес с. Росен, Община Пазарджик, Област Пазарджик, срещу Заповед № ЗСПД/Д-РА/1901/15.04.2026 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Пазарджик, с която на А. Б. В. е отказано отпускане на помощ за едно дете на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, за периода април 2026 г. В жалбата лицето посочва, че не е съгласна с написаната заповед. Твърди, че доходът й е 450,86 евро, но има право на 80 % от детските добавки. Изтъква, че жалбоподателят – майката на детето за което се искат детски надбавки страда от различни заболявания и приема множество лекарства. Твърди, че се е консултирала с лица от МТСП, които са й казали, че има право на 80 % от детските надбавки. Изтъква, че е била три месеца в болница и описва заболяванията си. Представя медицинска документация, която е свързана със здравословното състояние на майката. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована, явява се лично, поддържа жалбата. Ангажира доказателствени искания, чрез разпит на свидетели. Посочва, че иска заповедта от 15.04.2026 г. да бъде отменена и прекратена, и да й бъдат възстановени детските на детето й, а не да бъдат спрени изцяло, или да бъдат поне 80% отпуснати. Посочва, че не е съгласна с изготвената заповед от ответника и от социалния работник на с. Росен, които без да й отговорят с колко надвишава и какво надвишава, й спрели (детските надбавки) със заповед, която е неоснователна и недоказана. Според жалбоподателя би трябвало да й отговорят колко надвишава и с какво надвишава, а не изцяло да й бъдат спрени. Ответникът - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител. Жалбата се оспорва с писмен отговор вх. № 4500/08.05.2026 г., в който е изразено подробно становище по съществото на спора. Изтъква се, че жалбоподателят е получила за процесния период трудово възнаграждение, пенсии и обезщетения и помощи в общ размер на 10820,66 евро. Посочено е, че като се приеме, че семейството на жалбоподателя е двучленно, то средномесечния доход на лице е 450,86 евро, който надвишава максимално допустимия размер от 439,71 евро по ЗДБРБ. Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Производството по издаване на оспорената заповед е започнало по подадено заявление – декларация от А. Б. В. с вх. № ЗСПД/Д-РА- 1901/02.04.2026 г. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД). Към заявлението-декларация жалбоподателят е приложила удостоверение изх. № 33/01.04.2026 г. от „Димитър Александров 2016“ ЕООД за получени доходи за периода април 2025 г. – март 2026 г., възлизащи в общ размер на 5404,90 евро. Представена била и служебна бележка изх. № 003679/01.04.2026 г. от д-р Г. Я. за имунизация на детето. В заявлението – декларация жалбоподателят е декларирала, че е разведена и, че семейството й се състои само от нея и детето й. Декларирани са брутни доходи на семейството облагаеми по ЗДДФЛ в размер на 270,24 евро и средномесечен доход на член от семейството – 450,48 евро. По делото от самата жалбоподателка е представено и Удостоверение за получен доход от пенсия и добавка за периода 04.2025 г. – 03.2026 г., с изх. № 1021-12-550-1 от 08.05.2026 г., от което е видно, че за м. април 2025 г. лицето е получавало пенсия в размер на 1269,20 лева, за месеците 05.2025 г. – 06.2025 г. е получавало пенсия в размер на 609,60 евро, за месеците 07.2025 г. – 12.2025 г. е получавало пенсия в размер на 662,03 евро и за месеците 01.2026 г. – 03.2026 г. е получавало пенсия в размер на 338,49 евро. Представено е и Удостоверение № 12-00348499/08.05.2026 г. от ТП на НОИ – Пазарджик, от което е видно, че за периодите 08.2025 г., 09.2025 г. и 10.2025 г. жалбоподателят е получавала парични обезщетения за временна неработоспособност в различен размер. От страна на ответния орган с молба вх. № 4499/08.05.2026 г. е представена и справка за регистрирани доходи на жалбоподателя, от която е видно, че за процесния период е получила доходи, както следва: 5404,90 евро от трудова дейност, 1097,05 евро обезщетения и помощи, 4293,15 евро пенсии и 25.56 евро еднократни компенсации към пенсиите/извънредни пенсии, възлизащи общо на 10820,66 евро. След извършена проверка на подадената молба-декларация и след преценка на доходите на лицето, била издадена процесната Заповед № ЗСПД/Д-РА/1901/15.04.2026 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Пазарджик, с която на А. Б. В. е отказано отпускане на помощ за едно дете на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, за периода април 2026 г. Като мотиви в заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗПСД, като на основание чл. 4а от ЗПСД, средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца надвишава дохода, регламентиран със Закона за държания бюджет на Република България (450,86 евро ˃ 439,71 евро). С това е отказано опускане на еднократна месечна помощ за едно дете за периода април 2026 г. на жалбоподателя. По искане на жалбоподателя и за изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани двама свидетели, доведени от жалбоподателя - С. С. Б., приятел на жалбоподателя и Д. Б. М. – майка на жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на свидетелите като ясни, последователни и подкрепени от доказателствения материал по делото, включително на майката на жалбоподателя, въпреки заинтересоваността й от изхода на делото, доколкото показанията не са в колизия със събраните по делото доказателства. Свидетелят Б. посочва, че с майката на детето (жалбоподателя) се познават над 50 години, защото карали курса за готвачи като по-млади и са много добри приятелки. Посочва, че познава детето на жалбоподателя. Тя се грижела добре за него досега и няма никакъв проблем с детето. Ходи на училище, в „Чудесия“ играе, отделно го пращат на консултации за училището, за да бъде отличник. Свидетелят посочва, че жалбоподателят страдала от различни заболявания. Въпреки тези трудности много добре се грижела за детето. Детето не боледувало често според свидетеля. Всичко, което трябвало, жалбоподателят, купувала за детето, постоянно лекарства му се купували, витамини, за да го подсилва да е здрав, ако нещо се разболее, веднага го водела по доктори и витамини му давала постоянно. Свидетелят Б. допълва, че жалбоподателят има мъж, той помага за грижите, казва се П.. Него не го виждала често. Те живеели в с. Паталеница и свидетелят не можела често да го вижда, с жалбоподателя се виждали по-често. Свидетелят посочва, че жалбоподателят работи. Мъжът й работи също. Тя може би взима по-малки доходи от него, защото той притежава магазини за хранителни стоки и тя работи в този магазин, а то магазинът е негов. Според свидетеля неговите средства са по-големи от нейните. Няма представа какви са, не се е интересувала. Тримата живеели заедно в едно домакинство. Според показанията на свидетеля и майката и бащата полагат грижи за детето. Свидетелят Б. допълва, че знае, че нямат брак с бащата. Тя не знае на какъв адрес се води жалбоподателя, но мисли, че би трябвало като живее в с. Паталеница, там да се води. Не е сигурна къде се води на адрес – дали се води в с. Росен или в с. Паталеница. И в с. Росен ходила, и в с. Паталеница е ходила. Домът е в с. Паталеница. Там се оглежда детето, в с. Паталеница. Там, в този дом в с. Паталеница живеят майката, бащата и детето. Свидетелят М. посочва, че е майка на жалбоподателя. Изтъква, че жалбоподателят има заболяване от 28 години. Оженила се втори път, детенце създала, гледа си го, не го е оставила, само тя единствено си го гледала, издържала си го, гледала си го, хранила си го. Купувала му дрехи, помагала, каквото му е необходимо. Детето посещавало танци, частни уроци. Всичко тя му плащала, тя отговаряла. Свидетелят посочва, че пред социалния работник жалбоподателят показала какви са й краката сини, но тя въобще не обърнала внимание. Свидетелят М. допълва, че бащата на детето се казва П. А., а детето е Д. А.. Детето живее при баща му и майка му, заедно живеят в с. Паталеница. Тримата заедно живеят. За детето се грижи повече тя, бащата няма време, той си има собствен магазин и се разправя с магазина, а пък тя си се разправя с него. Не знае какви са доходите на семейството. Жалбоподателят помагала като магазинерка, не знае дали работи официално при него, свидетелят не живее там, живее в с. Росен. Повече майката си отговаряла за детето, тя му купувала помагала, всичко тя му купувала – дрехи, ходела в магазина постоянно му купувала дрехи, без дрехи не го е оставила. Свидетелят посочва изрично, че майката и бащата живеят в един дом заедно с детето. Не знае какви са им доходите. При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 168 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Липсата на някоя от посочените предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. Изложеното налага извода, че постановения и обжалван изричен отказ да бъде отпусната исканата помощ е издаден от материално и териториално компетентен орган. Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид гореустановените, настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени фактическите и правните основания за издаване на акта. Т.е. не се установяват нарушения във формата на акта. От мотивите на същия става ясно, че средномесечния доход на член от семейството на жалбоподателя е 450,86 евро, като с това се надвишава предвидения праг от 439,71 евро със ЗДБРБ за отпускане на еднократна месечна помощ на дете по ЗСПД. При проверка за спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното: Нормата на чл. 3, ал. 1 от ППЗСПД гласи, че в заявлението декларация за отпускане на семейни помощи по чл. 7 и 8 от Закона за семейни помощи за деца лицата декларират брутните доходи на семейството, получени за последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е подадено заявлението декларация. Брутните доходи се изчисляват по реда за определяне на облагаемия доход по ЗДДФЛ (чл. 3, ал. 3 от ППЗСПД). Доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят (чл. 3, ал. 4 от ППЗСПД). При определяне на средномесечния доход на член от семейството се взема предвид броят на членовете му към датата, на която е подадено заявлението-декларация (чл. 3, ал. 5 от ППЗСПД). Спорният въпрос в случая е надвишавал ли е средномесечният доход на член от семейството на жалбоподателката за предходните дванадесет месеца преди подаване на молбата, предвидения в ЗДБРБ доход от 439,71 евро. Тук следва да се отбележи, че съгласно чл. 4а от ЗСПД, право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. В закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се определя: 1. доходът по ал. 1, при който семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 се отпускат в пълен размер; 2. доходът по ал. 1, при който семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 се отпускат в размер 80 на сто от пълния размер на помощта. Съгласно чл. 64, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 г. е предвидено, че „Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2025 г. е от 1 април – 860 лв.“. Аналогично в ал. 2 и ал. 3 от същата норма е предвиден праг от 1 април – 860 лв. за средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗСПД. Както е ноторно известно до 31.12.2025 г. официалната валута в България е лев, а от 01.01.2026 г. тя е евро. Сумата от 860 лева посочена в чл. 64, ал. 1, т. 2 и чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от ЗДБРБ за 2025 г. се равнява на 439,71 евро, по официален курс лев – евро 1.95583. Също ноторно известно е, че в законоустановените срокове не е приет ЗДБРБ за 2026 г. В Държавен вестник бр. 113 от 23.12.2025 г. обаче е обнародван Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. (Удължителния закон), който влиза в сила от 1 януари 2026 г. Съгласно регламента на чл. 4 от Удължителния закон, до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2026 г. за размери, база, критерии, параметри, ограничения или други относими показатели на разходите, за които специални закони предвиждат да се определят с годишния закон за държавния бюджет, се прилагат тези, определени в ЗДБРБ за 2025 г., като се прилагат правилата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ). От гореизложените следва, че прагът визиран в чл. 4а от ЗСПД за отпускане на семейни помощи към момента на издаване на заповедта е този по чл. 64 от ЗДБРБ за 2025 г. в размер на 439,71 евро на член от семейството. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗСПД „Доход“ са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, както и помощите и средствата, получени по този закон и по Закона за закрила на детето и Закона за хората с увреждания. Както вече се посочи, разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ППЗСПД предвижда, че брутните доходи се изчисляват по реда за определяне на облагаемия доход по ЗДДФЛ. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. От горните следва, че при преценка размера на доходите на лицето е следвало и правилно са взети предвид от ответника не само доходите на жалбоподателя от трудова дейност, но и тези от получени от пенсии, обезщетения и помощи. В случая по делото безспорно се установява от представените от жалбоподателя и от ответника писмени доказателства, че г-жа В. е получила доходи от трудова дейност, пенсии и обезщетения в общ размер на 10820,66 евро за процесния период от 12 месеца, което не се оспорва. Те се състоят от 5404,90 евро от трудова дейност, 1097,05 евро обезщетения и помощи, 4293,15 евро пенсии и 25.56 евро еднократни компенсации към пенсиите/извънредни пенсии или общо 10820,66 евро. Съобразно законовата дефиниция на § 1, ал. 1, буква „а“ от ДР на ЗСПД „Семейството“ включва: а) съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак). В случая жалбоподателят е декларирала, че живее само със сина си, посочила е адрес в с. Росен, липсват данни за сключен брак. Поради това правилно административният орган е приел, че средномесечният доход на семейството за разглеждания период възлиза в размер на 901.72 евро на месец общо и разделено на 2-ма членове (майка и син) се равнява на 450,86 евро средномесечен доход на член от семейството. Както бе посочено по-горе обаче чл. 4а на ЗСПД изисква за получаване на помощ за дете по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД доход по–малък от 439,71 евро. Доколкото средномесечния доходна член от семейството в случая се явява по – голям от законовия минимум, то и правилно на жалбоподателя в случая е отказано отпускане на еднократна помощ. Отделно от това стои въпросът, че съгласно § 1, ал. 1, буква „б“ от ДР на ЗСПД „Семейството“ включва съвместно живеещи родители без сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес, техните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени и припознати, с изключение на сключилите брак). От показанията на двамата разпитани свидетели става ясно, че жалбоподателят фактически живее с бащата на детето в с. Паталеница, на адрес различен от декларирания в с. Росен, като бащата също полага труд и полага грижи за детето. Всъщност от представените по делото доказателства – удостоверение за раждане на детето и справка от работодател за трудовите доходи на жалбоподателя, се установява, че именно бащата на детето е и едноличния собственик на капитала на дружеството, в което майката полага труд. Тоест в случая ако майката не бе декларирала адрес в с. Росен, въпреки че според свидетелите живее в с. Паталеница, приложение щеше да намери § 1, ал. 1, буква „б“ от ДР на ЗСПД, като семейството реално щеше да се състои от трима членове, чиито доходи да се вземат предвид. Като се вземе предвид това и показанията на двамата разпитани свидетели се установява, че в случая майката и бащата съвместно полагат грижи за детето и живеят в едно домакинство, но в случая предвид дадените в закона дефиниции § 1, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ от ДР на ЗСПД и декларирания адрес от жалбоподателя в с. Росен, органите на ДСП в случая правилно не са взели предвид доходите на бащата при определяне на средномесечния доход на семейството. С оглед изложеното, административният орган е изпълнил задължението си по чл. 7 от АПК да издаде административния акт, като прецени всички действителни факти и доводи от значение за случая, както и задължението си по чл. 9, ал. 2 от АПК, да събере всички необходими доказателства, като в случая не се установява и процесната заповед да е издадена с цел различна от законовата. Предвид изложените, заповедта се установява да е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което и подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, на ответника биха се следвали разноски, но при липса на сезиране на съда с такова искане, произнасяне по този въпрос не се дължи. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик,