Решение № 213 от 17.6.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 936/2026 г.

наказателно дело № 20263630200936 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление №06/03.04.2026г. на Директора на РИОСВ, гр.Шумен, с което на основание чл.83 от ЗАНН и чл.135 ал.5 т.1 от ЗУО на „СТАТ“ ООД с ЕИК 103848514, гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 2 556.46 евро, за нарушение на чл.135 ал.5 т.1 от ЗУО, във вр. с чл.4 ал.1 от Наредба №2/2014г. за класификация на отпадъците. Жалбоподателят моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, излагайки доводите си за това. Счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, изразяващи се в непълно и неточно описание на нарушението, неяснота относно датата и мястото на извършване на нарушението, както и неправилна квалификация на нарушението. Излагат се и доводи, че нарушението съставлява маловажен случай и като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП. Моли за присъждане на направените в производството разноски. Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че са налице достатъчно доказателства по делото, които удостоверяват извършеното нарушение и извършителя. Намира, че административното нарушение е правилно описано. Твърдението, че има основание за приложението на чл.28 от ЗАНН намира за неоснователно. По отношение на неправилната квалификация на нарушението счита, че в правомощията на съда е да преквалифицира извършеното деяние. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Съдът като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното: На 03.11.2025г. свидетелите С. Х. Г. и З. П. В. - служители на РИОСВ – гр.Шумен, във връзка с подаден сигнал вх.№293/03.11.2025г. в РИОСВ – Шумен за запрашаване при извършване на строително – монтажни работи на обект в гр.Шумен, ул.“Шуменска комуна“ №22, извършили извънредна проверка на обекта, за която е изготвен Констативен протокол №СГ - 11/03.11.2025г. При проверката било констатирано, че строително – монтажните работи на обекта се извършват от „СТАТ“ ООД с ЕИК 103848514, гр.Варна. Отстрани на сградата били налични строителни отпадъци – тухли и метали. При проверката не бил представен план за управление на строителните отпадъци, както и документи удостоверяващи предаването на строителни отпадъци на лице притежаващо документ по чл.35 от ЗУТ. Била направена и справка в Националната информационна система „Отпадъци“ /НИСО/, при която било установено , че дружеството няма утвърдени работни листи за класификация на отпадъците генерирани от строително - монтажните работи на обекта по реда на Наредба №2/2014г. за класификация на отпадъците. Резултатите от проверката са обективирани Констативен протокол №СГ - 11/03.11.2025г. С констативният протокол на основание чл.155 ал.2 от ЗООС на дружеството са дадени предписания – 1. Да представи в РИОСВ – Шумен копие на съгласуван план за управление на отпадъците; 2. Да представи копия на документи удостоверяващи предаването на строителните отпадъци на лице, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО и 3. Да се подадат работни листи за класификация на отпадъците генерирани от строително монтажните работи на обекта по реда на Наредба №2/2014г. за класификация на отпадъците. Във връзка с извършената проверка и дадените предписания на 07.11.2025г. на ел. поща на РИОСВ – Шумен постъпили изискани с предписанията документи - предавателно – приемателен протокол от 04.11.2025г. за отпадък с код 170107 бетон и тухли, фактура от 04.11.2025г., справка за проведените измервания от 03.11.2025г. и 4 бр. кантарни бележки от 03.11.2025г. Дружеството представило за утвърждаване и работен лист на хартия. Предвид направените при проверката констатации, на 16.12.2025г., св.С. Г. съставила срещу дружеството АУАН №СГ - 03 за това, че на 03.11.2025г. не е класифицирало отпадък с код 17 01 07 /смеси от бетон, тухли, керемиди и плочки от керамични изделия/, образуван в резултат на дейността му. В съставеният акт, актосъставителят е посочил, че с това деяние , дружеството е нарушило чл.135 ал.25 т.1 от ЗУО, във вр. с чл.4 ал.1 от Наредба №2/2014г. за класификация на отпадъците, във вр. с чл.3 ал.1 от ЗУО. Актът е съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствие на представляващ дружеството, тъй като такъв не се явил след надлежно връчена на 03.12.2025г. покана. Същият е връчен на 05.02.2025г. лично на управителя. При предявяване и връчване на акта не са отразени възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в акта. На основание чл.135 ал.5 т.1 от ЗУО на „СТАТ“ ООД с ЕИК 103848514, гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 2 556.46 евро, за нарушение на чл.135 ал.5 т.1 от ЗУО, във вр. с чл.4 ал.1 от Наредба №2/2014г. за класификация на отпадъците.. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. При така установената фактическа обстановка , съдът констатира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. В АУАН словесно е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т. е. налице е описание на фактическа обстановка. По идентичен начин описанието на нарушението е привнесено в НП. Според съда всички индивидуализиращи признаци на нарушението са вписани в АУАН и НП. Посочени са конкретните нормативни актове и съответните разпоредби от тях, касаещи нарушението. Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не е налице твърдяната неяснота на датата и мястото на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в НП ясно е посочено, че се касае за нарушение извършено на 03.11.2025г. в гр.Шумен. С процесното НП отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.135 ал.5 т.1 от ЗУО, във вр. с чл.4 ал.1 от Наредба №2/2014г. за класификация на отпадъците. С разпоредбата на чл.4 ал.1 от Наредба №2/2014г. за класификация на отпадъците се създава задължение за адресатите на нормата, а именно причинителят на отпадъци, да класифицира отпадъците, образувани в резултат от дейността му, като предприеме всички необходими действия по реда на тази наредба. Това задължение не се прилага за причинителите на домакински отпадъци, както и на подобните на домакински отпадъци, образувани от търговски обекти и административни сгради, съгласно ал.5 на същата разпоредба. В раздел I от Наредба №2/2014г. е регламентиран ред за класификация на отпадъците. Съгласно чл.5 ал.1 от Наредбата класификацията на отпадъците се извършва чрез избор на шестцифрен код, посочен в списъка на отпадъците по приложение № 1. За класифициране на отпадъците, причинителят на отпадъци е задължен да подаде за всеки отпадък не по – късно от два месеца преди образуването му до директора на РИОСВ, на чиято територия се образува отпадъка, попълнен работен лист за класификация на отпадъците по приложение №5 с определен шестцифрен код на отпадъка, чрез Националната информационна система „Отпадъци“, съгласно чл.7 ал.1 т.1 и ал.7 от Наредбата. По делото не се оспорва обстоятелството, а и се доказва от събраните доказателства, че на 03.11.2025г. дружеството – жалбоподател е извършвало строително – монтажни работи на обект в гр.Шумен, ул.“Шуменска комуна“ №22, имот 83510.672.271, поради което се явява субект на нарушението. Съдът намира за безспорно установено и обстоятелство, че на обекта са били налични отпадъци генерирани от извършваните СМР от дружеството, както и че дружеството нямало утвърдени работни листи за класификация на отпадъците. Неизпълнението на задължението за класификация на отпадъците от дейността му чрез подаване на съответните работни листове е установено чрез съставения КП - официален документ, чието съдържание не е оборено, поради което се ползва с материална доказателствена сила. Доказва се и от показанията на свидетелите С. Х. Г. и З. П. В., които при извършване на праверката на обекта са направили справка в Националната информационна система „Отпадъци“. Събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите С. Х. Г. и З. П. В., съдът кредитира като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват и по отношението, на които не са налице, каквито и да било данни за възможна заинтересованост. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Съставляват пряко доказателство по делото, тъй като са очевидци на извършеното нарушение и пресъздават това, което са възприел непосредствено. Дружеството е санкционирано за това, че не е изпълнило задължението си да извърши класификация на отпадъците, които се образуват от стопанската му дейност, чрез подаване на работни листи в НИСО, съгласно изискванията на чл.4 ал.1 и чл.7 ал.1 от от Наредба № 2/23.07.2014г. за класификация на отпадъците. Това бездействие покрива признаците на нарушение по чл.135 ал.2 т.1 от ЗУО, а именно - не извършване на класификация на отпадъците, образувани от дейността му по реда на Наредба №2/2014г. издадена на основание чл.3 от ЗУО. В съставеният АУАН актосъставителят е посочил, че дружеството е нарушило чл.135 ал.25 т.1 от ЗУО, във вр. с чл.4 ал.1 от Наредба №2/2014г. за класификация на отпадъците, във вр. с чл.3 ал.1 от ЗУО. Основателни са доводите на жалбоподателя, че в чл.135 от ЗУО не съществува ал.25. Съдът намира, че при посочване на правната квалификация на нарушението актосъставителят е допуснал техническа грешка. Доколкото в текстовата част нарушението е описано правилно, съдът намира, че не се касае за съществено нарушение, което да води до порочност на съставения акт, също така не и нарушава правото на защита. Закона в чл.53 ал.2 от ЗАНН дава възможност на административно – наказващият орган да издаде НП, макар в АУАН да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. С НП административно – наказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството на основание чл.135 ал.5 т.1 от ЗУО за това, че не е класифицирало отпадък с код 17 01 07, образуван в резултат на дейността му, чрез подаване работни лист не по-късно от два месеца преди образуването му. При правилно установена фактическа обстановка, наказващият орган неправилно е квалифицирал нарушението по ал.5 на чл.135 от ЗУО, вместо по чл. чл.135 ал.2 т.1 от ЗУО. Разпоредбата на чл.135 ал.5 от ЗУТ е приложима при извършване на повторно нарушение по ал. 1 – 4 и предвижда налагане на имуществена санкция в двоен размер. В конкретният случай на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на минималния предвиден в разпоредбата на чл.135 ал.2 т.1 от ЗУО и не твърди, и няма доказателства, че се касае нарушение извършено при условията на повторност. След изменението на ЗАНН съдът разполага с правомощие да преквалифицира изпълнителното деяние. Според разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН / изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /: съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: 1. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Задължителни указания в тази насока съдържат и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС. Според цитираното ТР при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основаниечл.337 ал.1 т.2 от НПК,във връзка с чл.84 от ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. В конкретният случай не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, поради което нарушението следва да бъде преквалифицирано като такова чл.135 ал.2 т.1 от ЗУО, във вр. с чл.4 ал.1 от Наредба №2/2014г. за класификация на отпадъците, за което е предвидено наказание в по – нисък размер, т.е. явява се по – леко наказуемо нарушение. Правилна е преценката на АНО, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Касае се за типично нарушение, което не се отличава с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на нарушение от същия вид. Освен това се касае за формално нарушение. Управлението на отпадъците цели предотвратяване или намаляване на вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Налице е завишена обществена опасност съобразно засегнатите с процесното деяние обществени отношения, които са с висока степен на значимост предвид целите на закона и принципите за опазване на околната среда и човешкото здраве. Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направени разноски по делото е неоснователно. Административнонаказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото в открито съдебно заседание е осъществено процесуално представителство от гр.юрисконсулт Е.Г., се явява основателно и на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва на РИОСВ - Шумен да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 66.46 евро до 97.15 евро в производствата по ЗАНН. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което съдът намира ,че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение около минимално предвидения размер, а именно 67 евро. Водим от горното и на основание чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, съдът