Решение № 1213 от 31.3.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 722/2025 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. С. С. С. от гр. София е обжалвал наказателно постановление /НП/ №ИК- 22#2/02.07.2024г. на изп. правомощията на председател на Сметната палата, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че не отговаря на истината, че той е лицето, извършило заплащане на услугата в нарушение на законовите изисквания, а не било отчетено, че е изпратил писмени указания за изискванията на Сметната палата за разплащане в брой. Нарушението било за първи път, а наложената глоба – в пъти над преминаване на прага на разплащане в брой, като получаваната от него пенсия, не позволява заплащане на санкцията. В съдебно заседание жалбоподателят – лично, поддържа жалбата и моли въз основа на съображенията в същата НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Допълва, че в случая той нямал вина за извършеното нарушение, а направил всичко за да уведоми общинските и областните координатори по места за изискванията за плащане в брой само до 1000 лева. Конкретно за това плащане, установил нарушението още след като му представили фактурата, но контрагентът по сделката отказал да я анулира. Моли, да се вземе предвид, че е пенсионер и размера на пенсията му, за което представил доказателства не бил висок и заплащане на наложената глоба съществено ще затрудни преживяването му. Наказващият орган чрез юрк. П. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че категорично от събраните доказателства се установило извършеното нарушение на разплащане в брой на сума над 1000 лева, както и, че жалбоподателят по смисъла на чл.164, ал.2 от ИК е отговорното лице за Коалицията. Счита, че глобата е правилно определена – в минимален размер, при отчитане на всички обстоятелства, включително, че нарушението е първо. Противопоставя се случаят да бъде квалифициран за маловажен, тъй като нарушението било неотстранимо. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С обжалваното НП на С. С. С. в качеството му на лице отговорно за приходите, разходите и счетоводната отчетност по чл.164, ал.2, вр. ал.1 от Изборния кодекс, е наложена глоба в размер на 3000лв., за това, че на 03.11.2023г. по време на предизборна кампания за участие в изборите за общински съветници и кметове, проведени на 29.10.2023г. от страна на ПП „КОЙ – компетентност, отговорност и истина“, част от Коалиция „Граждани за общината“ е извършен разход на стойност 1455.00 лева за листовки и плаката към доставчик „Зона Артпринт“ ЕООД, като средствата са заплатени в брой по фактура №5000007403/03.11.2023г., а не по банков път - нарушение по чл.170, ал.1 от Изборния кодекс /ИК/. НП е издадено въз основа на АУАН №ИК-22/04.04.2024г. и констативен протокол от 04.04.2024г. Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП, ведно с приложени към жалбата и представени от жалбоподателя в съдебно заседание писмени доказателства. Разпитан по делото е свид. П. Й. П. – актосъставител, според която въз основа на заповед на зам. председателя на Сметната палата в екип от експерти извършили одит по приходите и разходите на Коалиция „Граждани за общината“ по време на предизборна кампания за участие в изборите за общински съветници и кметове през м.10.2023г. Установили, че жалбоподателят е лице по чл.164, ал.2 от ИК, което било отговорно за приходите, разходите и счетоводната отчетност на Коалицията. Установило се, че ПП „КОЙ“, която била част от Коалицията е извършила плащане по фактура в брой на стойност над 1000 лева, което били в противоречие с разпоредбите на ИК. За нарушението съставили АУАН в присъствие на жалбоподателя, на който го предявили. Разпитан по делото е свид. Н. З. Г., според която в кампанията за изборите през м.10.2023г. за общински съветници и кметове, тя била ангажирана да пропагандира Коалицията „Граждани за общината“, както и да изпраща на координаторите по места инструкциите и указанията за извършване на разходите. Потвърждава, че С. отговарял за отчетността на Коалицията, включително и на него се докладвали всички финансови документи и фактури и лично й предоставил писмени инструкции, как и до какъв размер следва да се извършват разплащанията, а тя ги изпратила по места, както и се обадила по телефон на координаторите, за да се увери, че са ги получили. Научила за съставения АУАН от С. за наложената му глоба за нарушение на ИК. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна. Съдът при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, установи, че е с предписаното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Съставен е по правилата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.43, ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице по чл.497, ал.1 от ИК със заповеди №253/18.08.2023г. и №366/26.10.2023г. на председателя на Сметната палата. Съдът не откри нарушения на процесуални правила при издаване на НП, което е със задължителното съдържание по чл.175, ал.1 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган по чл.497, ал.2 от ИК. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Констатациите в акта и НП се потвърдиха от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като единни и логични, както и незаинтересовани. Жалбоподателят не оспорва тези констатации, относно извършено плащане от ПП, част от Коалицията по фактура №5000007403/03.11.2023г. в брой, на обща стойност 1455.00 лева с ДДС, в нарушение на изискванията на чл.170, ал.1 от ИК. С. не отрича също, а се потвърди от съдържащите се доказателства в АНП, че е отговорно лице по чл.164, ал.2 от ИК за приходите, разходите и счетоводната отчетност на Коалицията. Така, категорично се доказа, че именно негова е отговорността по чл.476 от ИК при нарушение на изискването по чл.170, ал.1 като лице по чл.164, ал.2 от ИК. Съдът, счита че случаят е маловажен и отговаря на дефиницията на §1, т.4 от ДР на ЗАНН - "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Наказващият орган е следвало да отчете, че жалбоподателят не е извършител на нарушението, а като лице по чл.164, ал.2 от ИК отговаря за извършено от другиго нарушение. От тук е следвало да се отчете стореното от С. за спазване на изискванията на чл.170, ал.1 от ИК за разплащане и показанията на свид. Г., потвърдени с представени Инструкции до координаторите по места, в който документ подробно е разяснено до каква сума законът допуска извършване на разходи в брой. Всъщност това е единственото, което отговорното лице може да стори, за да предотврати нарушаване на изискването, преди извършване на разхода, тъй като и свид. Г. подчерта, че фактурите са се докладвали на С. едва след като вече са изготвени и плащането е извършено. На следващо място, извършеният разход надвишава законовия минимум на разплащане в брой по чл.170, ал.1 от ИК с 455.00 лева с ДДС, при обща стойност по фактурата от 1455.00 лева с ДДС, което според съдебния състав не представлява значителен разход и е незначителен като вредни последици от неспазване на законовото изискване. Освен това, видно от Разпореждане №••••••••••/01.04.24г. на НОИ размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст на С. е 964.15 лева, което прави невъзможно той да заплати дори минималния размер на глобата от 3000 лева. Нарушението на чл.170, ал.1 от ИК е първо, въпреки че е издадено Предупреждение №ИК-21#2/02.07.2024г. от изп. правомощията на председател на Сметната палата, което касае съвсем различни нарушения на чл.171, ал.4 от ИК и не е влязло в сила към датата на извършване на нарушението на чл.170, ал.1 от ИК. Не може да се подмине и факта, че всички нарушения и тези, за които е издадено Предупреждение №ИК-21#2/02.07.2024г. и това, за което е издадено процесното НП са установени при една и съща проверка и от едни и същ екип, което не може логично, а и юридически да обоснове считането на част от нарушенията за маловажни и то повечето по чл.171, ал.4 от ИК, а единственото нарушение на чл.170, ал.1 от ИК – е санкционирано. На практика, са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства, което води на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Действително санкцията, която е наложена е в минимален размер по чл.476 от ИК, но е несъразмерно тежка, с оглед на ниската обществена опасност на деянието, липсата на вреди и незначителност на вредните последици. Съдът не споделя съображенията на процесуалния представител на наказващия орган, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за конкретния случай, тъй като нарушението е неотстранимо, защото няма такива критерии по §1, т.4 от ДР на ЗАНН за оценка на случая като маловажен. При тези съображения, на осн. чл.63, ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН, съдът намира, че следва да отмени НП и да предупреди жалбоподателя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на този съдебен акт, за него ще му бъде наложено административно наказание. При този изход на делото, тъй като жалбоподателят не е представил доказателства за сторени разноски, такива не следва да му се присъждат по правилата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Водим от горното съдът