Решение № 32 от 3.2.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 767/2025 г.

наказателно дело от общ характер № 20255200600767 по описа за 2025 година С присъда № 42 от 04.06.2025 г., постановена по НОХД № 169/25 г. на РС – Пазарджик е призната подсъдимата И. Х. В.за виновна в това, че на неустановена дата в периода от 08.11.2023г. до 01.12.2023г., в П., в качеството на ••••• по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” от НК, •••••• „•••••••••“ П., в кръга на службата си преправила съдържанието на официален •••••• - изходящ дневник ЕДСД на ••• „•••••••••“, като на втора страница на лист 69 върху направен запис на пореден номер 23 залепила изрязано листче от входящ дневник ЕДСД, наименовано „•••••••• /•••••/ ••••••“, върху което записала както следва: ••• •••••••••••••••••, с цел ••••••ът да бъде използван пред ••••• П. - престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 308, ал.1, предл. 2 от НК, поради което и на осн. чл. 310 ал. 1 вр. чл. 308, ал. 1 предл. 2 от НК, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, буква Б от НК я осъдена на пробация със следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца при честота на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Осъдена е подсъдимата И. В. да заплати направените по делото разноски в размер на 276.31 лева по сметка на ОДМВР - Пазарджик. Против така постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимата. Оплакванията са за необоснованост, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са подробни съображения за това, които ще бъдат разгледани конкретно по-долу. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимата да бъде признат за невиновен. В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба, както и релевираните със същата отменителни основания. Прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата. Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна. Подсъдимата, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, иска постановяване на оправдателна присъда. Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК. Фактите по делото. За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимата И. Х. В. е •••••• „И.С. А.“ в П.. Съгласно длъжностната й характеристика същата отговаря за законосъобразно, целесъобразно, икономично и прозрачно разходване на бюджетните средства, поради което притежава качеството „•••••“ по смисъла на чл. 93 т.1 б.“б“ от НК. В служебните й задължения е включено да контролира и отговаря за правилното водене, издаване и съхраняване на ••••••ите в институцията, да съдейства на контролните органи при проверки в институцията, както и да обявява свободните работни места в Бюро по труда, ••••• и в Информационна база данни за анализи и прогнози за кадрово обезпечаване на системата на предучилищното и училищното образование с •••••• до три работни дни от овакантяването или откриването им. ••••ът отговаря и за правилното водене и съхранение на училищната ••••••ация. Със заповед от 01.11.2023г. подсъдимата И. В. утвърдила длъжностното разписание на персонала в •••••• и разкрила нова щатна длъжност „••••••••“. Откритата нова щатна длъжност не била обявена по нито един от горепосочените начини. Със заповед от 06.11.2023г. подсъдимата В. определила комисия, която да проведе процедурата за заемане на длъжността. Председател на комисията била свид. Г.М.. Сред конкурсните ••••••и нямало обява за конкурс за заемане на посочената длъжност. Подсъдимата В. казала за новоразкритата длъжност на своя позната, свид. Г.Д.К. – Т., която си търсела работа. Тъй като новоразкритата длъжност в •••••• не била обявена никъде, единствените постъпили ••••••и били от свид. К. - Т.. Същите били входирани в ••••••••• на 09.11.2023г. Членовете на комисията установили, че свидетелката отговаря на изискванията за заемане на длъжността и изготвили предложение до подсъдимата В. за назначаването на свид. Г. К.-Т.. На 13.11.2023г. бил сключен трудов договор между •••••• и свид. К. - Т. и последната заела длъжността „••••••••“. В •••••• се попълвали изходящ и входящ дневник за кореспонденцията на •••••••••, водени съгласно Наредба № 8/11.08.2016г. за информацията и ••••••ите за системата на предучилищното и училищното образование. В посочените два ••••••а се вписвала съгласно установени ред и форма цялата входяща и изходяща кореспонденция на ••••••••• като всеки постъпващ и изпратен •••••• се посочвал в дневниците с номер, индекс, дата и вид на ••••••а. Посочените дневници се водели от служителя М.Т., но от месец октомври 2023г., поради отпуск на Т., двата дневника се водели от подсъдимата И. В. в качеството й на •••• на ••••••. Тъй като според задълженията на ••••а и в съответствие с Наредба № 15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на ••••, ••••ите и другите ••••••, обявата за новото работно място /••••••••/ следвало да бъде обявена в ••, Бюро по труда и в интернет - страницата на ••, то обявата трябвало да бъде изпратена, а в изходящия дневник да бъде отразено изпращането. Подсъдимата В. не била изпращала обявата никъде, а единствено ••••• на свид. К. - Т., но решила да отрази в изходящия дневник на ••••••, че е изпратила обявата и е спазила нормативните изисквания. Изпращането на обявата за нов щат логично трябвало да предшества подаването на ••••••ите на свид. К. - Т.. Тъй като входящият и изходящият дневник на ••••••••• се водели в определена форма, подсъдимата В. решила да ползва входящия дневник, защото бил разграфен по определен начин. Затова на неустановена дата в периода 08.11.2023г. - 01.12.2023г. тя изрязала от последния лист /л.99/ •••••• „•••••••• /•••••/ ••••••“. ••••••• В. ••••••: ••• ,,1.••••••••••••“, ••• 2 „•••••“ изписала „••“, ••• 3 „Вид ••••••“ •••••• и ••• 6 „•••• „••••••••“. След това подсъдимата В. взела изходящия дневник, където на втората страница на лист 69 се намирали отбелязванията на всички изпратени от •••••• ••••••и. ••••••••• •••••• - издадено уверение на ученик с лично име „•••••“. На мястото на данните на този •••••• подсъдимата В. залепила попълненото от нея правоъгълно листче, което била изрязала от входящия дневник. По описания начин тя подправила съдържанието на изходящия дневник, придавайки вид, че на позиция № 23 на втора страница от лист 69 на дневника е отразено изпращането на обявата за новооткритата длъжност до •••••, което реално не било сторено. На 01.12.2023 г. в •••••• била извършена проверка от свидетелите Х.Д. и Костадинка Н., служители на ••••• П.. Предмет на проверката било дали при назначаване на педагогическия съветник е била спазена процедурата и правилно е приложена нормативната уредба. Съгласно Наредба № 15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на ••••, ••••ите и другите ••••••, обявата за посоченото работно място следвало да бъде обявена в ••, Бюро по труда и в интернет - страницата на ••, а обявата не била постъпила официално нито в •• П., нито в Бюро по труда П.. Подсъдимата И. В. първоначално обяснила на свидетелите Д. и Н., че е обявила вакантното място само в •• и отговорила, че не знае нищо за изрязано поле от входящия дневник. Свидетелите Д. и Н. поискали доказателства и тогава подсъдимата В. им представила изходящия и входящия дневник за кореспонденцията на •••••••••, водени съгласно Наредба № 8/11.08.2016г. Свидетелите Д. и Н. установили, че в дневника за входяща кореспонденция има изрязано правоъгълно поле. В дневника за изходяща кореспонденция констатирали, че на страницата, на която е вписан •••••• с изх. № 23/08.11.2023г. за изпращане на обявата, имало двоен слой хартия. На горния било вписано писмо за изпращане на обявата за заемане на длъжността „••••••••“ в ••. Проверяващите издърпали горния слой и установили, че на долния е записан друг изходящ ••••••. След като свидетелите Д. и Н. констатирали и двоен слой хартия в дневника за изходяща кореспонденция, подсъдимата В. се видяла принудена да признае, че въобще не е изготвена и представена по надлежния ред обява за работното място „••••••••“ и че тя е залепила горното листче, като го е изрязала от входящия дневник. Извършена била съдебно - почеркова експертиза на листчето, залепено върху изходящия дневник. Заключението на експерта е, ••••••••••• I.•••••••• /••••• / •••••• на втората страница от ••••••••••••••, е изпълнен от подсъдимата И. В.. Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано е приел за установена от съвкупния анализ на свидетелските показания, писмени и веществени доказателства и заключението на вещото лице. По приложението на закона. При така установената фактическа обстановка, правилно контролираната съдебна инстанция е приела, че от обективна и субективна страна подсъдимата И. В. е осъществил престъпния състав на чл. 310, ал. 1 във връзка с чл. 308, ал. 1, предл. 2 от НК, като на неустановена дата в периода 08.11.2023г. - 01.12.2023г., в П., в качеството на ••••• по смисъла на чл. 93, т. 1, б. ”б” от НК, •••••• „•••••••••“ Пазарджик, в кръга на службата си, преправила съдържанието на официален •••••• - изходящ дневник ЕДСД на ••• „•••••••••“ по описания по-горе начин. От обективна страна са налице всички елементи на престъпния състав, включително квалифициращите. Подсъдимата е имала качеството на ••••• по смисъла на чл. 93, т. 1, б. ”б” от НК, действала е в кръга на службата си и с действията си е преправила съдържанието на ••••••, имащ качеството на официален по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК. От субективна страна подсъдимата е имала представи за всички обективни признаци на престъплението и е искала настъпването на общественоопасните последици на деянието си – действала е с пряк умисъл. По възраженията на защитата. В жалбата се поддържа, че в хода на съдебното производство първоинстанционният съд допуснал съществени процесуални нарушения. Съдията – докладчик не бил безпристрастен и за него било налице основание за самоотвод по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК. Основание за това защитата намира в цялостното поведение на съдията при разглеждане на делото - промяната на реда за разглеждане на делото без да са налице основания за това, неспазването на реда на задаване на въпроси на свидетелите, тенденциозното задаване на въпроси, които не се записвали в съдебния протокол и демонстративното предварително оценяване и изопачаване от страна на съда на даваните отговори. Тези оплаквания не намират опора в протокола от проведеното съдебно следствие. Не са отразени въпросите на страните, нито а съда. Не са протоколирани и възражения на защитата за допуснати нарушения от естеството на цитираните. Впоследствие не е искана поправка на протокола. При тези данни настоящата инстанция няма на какво да стъпи, за да сподели така направените възражения. Предубеденото отношение на съда се проявило още в разпоредителното заседание, където след направеното изявление за разглеждане на делото по реда на глава 27, при условията на чл. 371, т. 1 НПК, без разпит на всички свидетели и вещото лице, съдът разяснил на подсъдимата, че направеното от нея самопризнание щяло да се използва при постановяване на присъда. Налице е нарушение, но същото не е от кръга на съществените. Съдът в мотивите си никъде не се е позовавал на самопризнание, направено от подсъдимата по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и съответно не е постановил осъдителна присъда поради признаване на всички факти, изложени в обвинителния акт. Напротив, съдът е подложил на анализ събраните доказателства в тяхната съвкупност и вследствие на това е формирал волята си по фактите. Поддържа се също в жалбата, че съдът необосновано допуснал разпит на съдебното следствие на всички свидетели, разпитани в хода на досъдебното производство, въпреки че делото се разглеждало по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 от НПК. Позовава се на съдебна практика, че при разглеждане на делото по тази диференцирана процедура принципно е допустимо събирането на допълнителни доказателства, необходими за изясняване на обективната истина, включително допълнителен разпит на свидетели, но единствено по въпроси, които не са изследвани в хода на досъдебното производство /решение № 76 от 8.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 219/2016 г., I н. о./. Извършеният от съда пълен преразпит на всички свидетели ограничил правото на защита на подсъдимата. Това възражение също не може да бъде прието за основателно. Решението на върховната съдебна инстанция, на което се позовава защитата, далеч не е в смисъла, който му придава автора на жалбата. Там се казва следното: „Стигне ли съдът по същество до извод, че следва да проведе допълнителен разпит на свидетел (или вещо лице) за установяване на контролни факти; за изясняване на детайли от фактология, за които поначало свидетелят не е бил разпитван на досъдебното производство или пък за отстраняване на съществени противоречия относно главния факт в процеса, съобразно препращащата норма на чл. 374 НПК, приложими са общите правила за провеждане на съдебно следствие“. Върховният съд не счита за недопустим разпита на свидетелите от досъдебното производство в тази процедура за обстоятелства, за които са били разпитвани на досъдебното производство. Не е допуснато твърдяното от защитника процесуално нарушение. Никъде в цитираното решение ВКС не застъпва становище, че извършеното от съда е съществено процесуално нарушение, годно да доведе до отмяна на съдебния акт. За настоящия съдебен състав е неприемлива тезата, че разпитвайки свидетелите от досъдебното производство, първоинстанционният съд нарушил правото на защита, проявил пристрастност и нарушил принципите на състезателност и равнопоставеност на страните. Защитата не се мотивира как точно в случая са накърнени всички тези основни процесуални правила, поради което съдът не може да отговори конкретно на това възражение. В жалбата е формулирано също така едно общо и абстрактно оплакване, свързано с нарушение при оценката на доказателствата, необективност, необоснованост, игнориране доводите и възраженията на защитата. Аналогично на горното, съдът не може да отговори на общи и неконкретни оплаквания. Поддържа се, че районният съд игнорирал дадените обяснения от И. В., без да отчете, че те напълно се подкрепяли от останалите гласни доказателствени средства, включително от показанията на свид. Д., който установил, че подсъдимата видимо не се е чувствала добре от медийните публикации, станали повод за проверката. Този довод също е неоснователен. Съдът не е игнорирал твърденията, че подсъдимата е била повлияна емоционално от публикациите, а е изложил мотиви защо не възприема тезата, че действията на В. са мотивирани единствено от това нейно емоционално състояние. Защитата поддържа, че районният съд неправилно приложил материалният закон като приел, че изходящият дневник представлява официален •••••• по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК. Тук на първо място се поддържа, че изобщо не е налице •••••• по смисъла на чл. 93, т. 5 о т НК, тъй като •••••• е само такова писмено заявление на лице, което е удостоверено с подписа му. В този смисъл защитата се позовава на Решение № 65 от 30.11.1989 г. по н. д. № 54/89 г. на ОСНК. Настоящият съдебен състав не сподели и това възражение. Факт е, че в цитираното решение върховният съд е приел буквално следното: „•••••• е само това писмено изявление на лице, което е удостоверено с подписа му. Подписът е задължителен елемент на ••••••а и липсата му означава, че няма такъв“. Следва да се има предвид, че това решение не съдържа задължително за съдилищата тълкуване на правните норми. Освен това, така формулираният правен извод в решението, за който не са изложени никакви аргументи, е неверен. Българските ••••••и за самоличност, лична карта и свидетелство за управление на МПС, също не съдържат подпис на издалото ги •••••, но в практиката няма нито едно изразено становище, че те не са ••••••и, при това официални. Според задължителната за съда практика на върховната съдебна инстанция – ППВС № 2/1982г., т. 1, „предмет на ••••••ните престъпления по Наказателния кодекс са конкретни и изрични писмени изявления на определени лица, които имат пряко или косвено правно значение“. Изискване за подпис няма. В правната теория също се поддържа, че подписът не е задължителен реквизит на ••••••а, включително на официалния ••••••. Така в „Наказателно право на Народна Република България“, Особена част, том II, стр. 116, проф. д-р Иван Ненов казва следното: „Изготвянето на ••••••а като конкретно писмено изявление може да бъде постигнато по различни начини … саморъчно написване на ••••••ното съдържание от субекта на изявлението, който го скрепява и със своя подпис /макар последното в някои случаи да не е необходимо/“. Същото становище е застъпенио и в „Наказателно материално право, ръководство за съдии, прокурори и следователи“, книга четвърта. Там, на стр. 54 е казано: „Важна характеристика на ••••••а е това, че той винаги трябва да има известен или поне установим автор“. Малко по-долу: „Съществуват ••••••и, в които техният автор не е изрично посочен, но този автор може да бъде установен след съответна справка или запитване /••••••и за самоличност, ценни книги и пр./. В тези случаи материалните носители на информация също представляват ••••••и по смисъла на българското наказателно право“. Авторството на това издание е на творчески колектив, а научни редактори са проф. д-р Пламен Панайотов и проф. д-р Екатерина Салкова. По изложените съображения съдът прие за неоснователни доводите на защитата, че преправеното от подсъдимата отбелязване в изходящия дневник няма характера на ••••••, защото не било подписано. Записванията в процесния изходящ дневник са не просто ••••••и, а официални ••••••и. Възраженията на защитата в противния смисъл са неоснователни. Това е така, доколкото същите се правят по установен ред и форма, от •••••, в кръга на неговата компетентност. Според чл. 93, т. 1 от НК, „•••••“ е това, на което е възложено да изпълнява срещу заплащане или безплатно, временно или постоянно, работа в държавно учреждение. Тъй като държавното училище е бюджетна организация, служителите в неговата администрация попадат в тази категория. ••••••ът, който преправила подсъдимата, е изготвен от служителката М.Т.. Това обстоятелство се установява от обясненията на подсъдимата. Т. била оправомощена за това с изрична заповед по чл. 39 от Наредба № 8 от 11.08.2016г. /л. 69 от ДП/ от ••••а на учебното заведение – подсъдимата И. В.. С цитираната заповед са определени „длъжностните лица в ••• „•••••••••“ – Пазарджик, които отговарят за изготвянето на ••••••ите, мястото им на съхранение до приключването им и редът за предаване, съхранение и използване в архива на ••••••••• след приключването на ••••••ите“. Цитатът е от текста на заповедта. Възлагането на Т. на функции по изготвяне на ••••••и, независимо от заеманата от нея длъжност /обстоятелство неизследвано по делото/, автоматично я изключва от кръга на лицата, извършващи единствено дейност на материално изпълнение по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК. Редът и формата за водене на изходящия дневник са регламентирани в Приложение № 2 към чл. 7, т. 2 от Наредба №8/11.08.2016г. за информацията и ••••••ите за системата на училищно и предучилищно образование. ••• 6 от Приложение № 2 т. 5, касаеща входящи и изходящи дневници, е изброено конкретно съдържание на информацията, отразена в основни реквизити - регистрационен номер, дата, вид на ••••••а, кратко съдържание, данни за кореспондента, резолюция, движение на ••••••а, индекс за класиране, срок на съхранение. Неоснователни са доводите на защитата, че ••••••ът нямал правно значение. Напротив, като официален удостоверителен ••••••, дневникът служи за доказателство, че даден •••••• /писмо, удостоверение, заповед/ е бил изпратен от ••••••••• на конкретна дата. Конкретното отбелязване в преправения му вид, съдържа твърдение, че подсъдимата, в качеството и на •••• на учебното задължение, е изпълнила задължение, вменено й от нормативен акт. Касае се за задължението й по чл. 31, ал.1, т. 14 от Наредба № 15 от 22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на ••••, ••••ите и другите ••••••. Неоснователни са доводите жалбата, че подсъдимата не е действала в кръга на службата си, доколкото не било в нейните правомощия да води изходящия дневник. Районният съд е отговорил мотивирано и на тези доводи, като съображенията му се споделят от настоящата инстанция. В. е имала нормативно вменено задължение да отговаря за правилното водене и съхранение на училищната ••••••ация, в частност отговаря за правилното водене на входящи и изходящи дневници, като не е делегирала тези задължения за процесния период. Тези задължения са регламевнтирани в т.V.3 от Рамковата длъжностна характеристика за длъжността „••••“ на държавно неспециализирано училище или общинско училище. На ••••а е вменено да отговаря за правилното водене и съхранение на училищната ••••••ация. Неоснователно е възражението, че не била доказана целта на ••••••ната подправка, извършена от подсъдимата, а именно подправеният •••••• да бъде използван пред •• Пазарджик. Контролираният съд е изложил подробни, убедителни и споделими мотиви в противния смисъл. Подсъдима лично е изписала •••та „•••••“ - ••. Оттук следва, че В. е целяла данните да се представят именно пред ••. От друга страна датата на подправената регистрация, 08.11.2023г., очевидно цели да предхожда и да въведе в заблуждение евентуална проверка, че е извършена публикация на обява един ден преди свид. К. - Т. на 09.11.2023г. д а подаде заявление за заемане на длъжността. Освен това при проверката В. е направила първоначално опит да заблуди проверяващите, като заявила, че не знае нищо за изрязаната част от входящия дневник. Съдът не сподели и доводите на защитата, свързани с обществената опасност на деянието. В жалбата се поддържа, че предвид безупречната репутация и доказаните висока професионална квалификация и принос на подсъдимата в областта на образованието, както и липсата обществена опасност и на несъставомерни вредни последици от деянието, случаят следва да бъде преценен като явно маловажен. На съдебните прения защитата лаконично пледира за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Очевидно се има предвид малозначителност на деянието във втората хипотеза на тази норма – явно незначителна обществена опасност на деянието. Предвид конкретните обстоятелства, при които е извършено, както и субекта на престъпното деяние, не може да се приеме, че същото е с явно незначителна обществена опасност. Правилно и районният съд е акцентирал на обстоятелството, че деянието е с висока степен на укоримост, доколкото е извършено от учител, дори ръководител на учителския екип на цяло училище. Касае се за учебно заведение с традиции и престиж в местната общност. Това е място, на което подрастващите усвояват не само знания, но където виждат образци на морални ценности /подсъдимата е преподавател именно по литература/ и би следвало да получат съответния личен пример. Именно заради това, независимо, че се касае за инцидентна проява в живота на привлеченото към наказателна отговорност лице, не може да се приеме, че е налице не каква да е незначителност на обществената опасност на инкриминираното деяние, а явна - такава, която е очевидна, разбираща се от само себе си, безспорна. А за изначална липса на обществена опасност /първата хипотеза на чл. 9, ал. 2 от НК/, изобщо не може да се говори в случая все по изложените съображения. От друга страна, обаче, настоящият съдебен състав намира основания да приеме, че процесната проява съдържа характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 310, ал. 2 във връзка с чл. 93, т. 9 от НК. На първо място това безспорно е личността на извършителя. Касае се за висококвалифициран, доказал се в дългия си професионален стаж преподавател с безупречна професионална и морална репутация. Също такава е подсъдимата и като ръководител на едно от престижните училища в региона. По делото са налице изобилни доказателства в тази насока. Това обстоятелство на практика е безспорно между страните. Същото е отчетено и от първоинстанционния съд, макар и не в пълна степен, според мнението на настоящия съдебен състав. Второто основание за намалената обществена опасност на конкретното деяние е начинът, по който е извършена интервенцията върху преправения ••••••. Естеството на преправянето на материалния носител е такова, че подправката е очевидна и на практика не е в състояние да остане незабелязана и съответно не може да въведе в заблуждение който и да било. Споменатото обстоятелство не е останало извън внимението на върховната съдебна инстанция в дадените задължителни указания по приложението на закона, обективирани в Постановление 3/82г. на Пленума на Върховния съд. В точка осем на същото се казва изрично: „Несъвършенството в подправката (съставяне на неистински или преправяне на истински ••••••) не изключва обществената опасност на деянието. Затова дори и когато тя е очевидна, ще е налице отговорност по чл. 308, чл. 309, чл. 310 НК“. Очевидната, безхитростна, граничаща с наивност подправка, макар да не е от естество да обоснове извод за несъставомерност, се отразява значително върху обществената опасност на деянието. Такава подправка реално много трудно би могла да бъде в състояние да предизвика настъпването на несъставомерни вредни последици, тоест такива, извън преправянето на ••••••а. Процесният случай е типичен пример – проверяващите веднага са забелязали залепения втори слой хартия и не са формирали неверни представи, че от ••••••••• действително било изпратено споменатото уведомление. Не са били необходими никакви специални знания или умения да се разлепи частично добавената страница и да се види отдолу съдържанието на оригиналния ••••••. Всичко това даде основание на съда да приеме, че инкриминираното деяние притежава по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъплениятя от същия вид. Този извод има за последица необходимостта от преквалифициране на деянието като престъпление по чл. 310, ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. В тази хипотеза са налице предпоставките, предвидени в хипотезата на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Подсъдимата е пълнолетна, за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация, подсъдимата не е осъждана и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти на глава осма от НК и с престъплението не са причинени имуществени вреди. При определяне размера на глобата, която следва да се наложи на подсъдимата, съдът взе предвид наличието на многобройните смекчаващи отговорността й обстоятелства, преценени и от първата инстанция, липсата на отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на подсъдимата. При това съдът прие, че за постигане целите на наказанието следва да се определи глоба в размер на хиляда лева. Предвид всичко казано дотук, настоящият съдебен състав прие, че обжалваната присъда следва да бъде изменена, чрез отмяната й в частта, с която И. В. на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е осъдена на пробация, вместо което, на основание чл. 78а от НК подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт. С оглед изхода от делото и в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата правилно е осъдена да заплати разноски по делото от 276.31 лева по сметка на ОДМВР Пазарджик. При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 4 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд