Решение № 127 от 14.7.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 225/2026 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на Б. Н. С. и Е. Н. Х., чрез адв. В. В. и адв. М. Г. срещу решение № 40/01.04.2026г. на ОС – Търговище, постановено по гр. д. № 356/2025г. с което въззивниците са осъдени на основание чл.49 ЗЗД да заплатят на Община Търговище сумата от 18 344,39 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от неправомерни действия на лица, на които въззивниците са възложили транспортиране и изхвърляне на опасни отпадъци през м. май 2022г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2025г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Посочва се, че докладът по чл.146 ГПК е неточен и непълен, като съдът не се е произнесъл по направените в първото съдебно заседание възражения на страните, не е разпределил доказателствената тежест, като не е указано на страните, за кои обстоятелства следва да ангажират доказателства и кои обстоятелства счита за безспорни. Жалбоподателите считат, че съдът неправилно е квалифицирал иска като такъв по чл.49 ЗЗД, като не е съобразено, че възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради противоправното поведение на изпълнителя на работата, при или по повод изпълнението й. Излага се, че възложителят може да се освободи от отговорността ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда, ако неговите действия не са виновни или ако вредата не е причинена при или по повод възложената работа. Отговорността, на този, който е възложил работата е такава за чужди противоправни действия, с които се нарушават предвидени правила при ползването на веща, а когато вредите са произлезли при ползването на веща без допускане на такива нарушения, отговорността е по чл.50 ЗЗД и за възложителя на работата. Отговорността възникна обаче само при наличие на причинна връзка между деянието и вредата. Ако вредата е изключителна последица от поведението на трето лице, то липсва причинно следствена връзка между действията на изпълнителя на работата, поради което нито за него, нито за възложителя възниква отговорност. В случая в хода на производството, поради непълния доклад, не са събрани доказателства дали изпълнението на възложената работа представлява противоправно деяние и дали изпълнителя носи вина за това деяние. За първи път в решението е прието, че работата, от която са произлезли вредите, следва да се подведе под разпоредбите на чл.8, чл.35 и чл.39 от ЗУО, като тази правна квалификация не е посочена нито в исковата молба, нито в доклада по чл.146 ГПК и в хода на производството, което е поставило ответниците в невъзможност да наведат възражения, оспорвания и да ангажират доказателства. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установява, че вещите, по отношение на които е възложената работа са опасни отпадъци, както и в какво се изразява претърпяната от община Търговище вреда. Не са обсъдени исканията и възраженията на ответниците, като съдът е кредитирал единствено представените от ищеца доказателства и не е допуснал събирането на относими и необходими за изясняване на правния спор доказателства. По подробно изложени във въззивната жалба съображения, отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендира се присъждане на разноските по делото. В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от Община Търговище, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Счита, че не са налице допуснати процесуални нарушения от съда, както и че постановеното от него решение е правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноските по делото. Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните части, а по правилността му, настоящият състав на Варненски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено следното: Производството пред ОС Търговище е образувано по предявени от Община Търговище срещу Б. С. и Е. Х. за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди. Исковите претенции се основават на следните фактически твърдения: Б. С. и Е. Х. са закупили къща, находяща се с. Стража, община Търговище, ул.“Ал.Стамболийски“ №•••, като са знаели, че в къщата се съхраняват препарати за растителна защита с неустановен състав. През м. май 2022г. ответниците предали препаратите на лица, които не притежават комплексно разрешително или регистрационен документ по чл.35 от Закона за управление на отпадъците за съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код съгласно чл.3 от ЗУО, които са ги изхвърлили на стар път между с. Здравец и с. Подгорица. В резултат на неправомерните действия на лицата, на които ответниците са възложили изхвърлянето на отпадъците, общината е претърпяла имуществени вреди, тъй като в изпълнение на задълженията си по ЗУД, във връзка с отстраняване на замърсяването на почвата на територията на община Търговище, на 16.08.2022г. кметът на Община Търговище е сключил договор със „Сириус стар БГ“ЕООД, по който за събиране, транспортиране и разтоварване на отпадъците общината е заплатила разходи в размер на 35 878,50лв. Предвид изложеното е предявена претенция ответниците да бъдат осъдени да заплатят на община Търговище сумата от 35 878,50лв., на основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2025г. до окончателното изплащане. Ответниците в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 ГПК и в хода на производството оспорват предявените искове и моли да бъде отхвърлени като неоснователни. Посочват, че в качеството им на административно отговорни лица им е наложено административно наказание, поради което по същите факти и обстоятелства не е налице правна възможност да се ангажира отново отговорността им, включително и чрез иск за непозволено увреждане. Оспорват твърденията в исковата молба за наличие на вредоносно действие, характерът на същото, както и причинно следствената връзка между действието и настъпилата вреда, както и виновно поведение от страна на ответниците. Излагат, че съгласно ЗУО, ежегодно със Закона за държавния бюджет, по предложение на министъра на околната среда и водите се определят целеви средства за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на битови отпадъци, масово разпространени и опасни отпадъци, както и за почистване и рекултивиране на места, замърсени от отпадъци. Тези съоръжения, се използват съгласно мерките, предвидени в плана за действие на Националния план за управление на отпадъците, поради което дори да са направени разходи в посочения от ищеца размер, то е следвало да се установи произхода на средствата, включително дали същите са от държавния бюджет, предвидени и отпуснати на Община Търговище, както и, че същите са подлежали на възстановяване по реда на чл.45 ЗЗД. Оспорват се представените с исковата молба писмени доказателства относно сключването на договор и извършено заплащане. Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са искове с пр. осн. чл 49, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Претендира се гаранционно-обезпечителната отговорност на ответниците Б. Н. С. и Е. Н. Х. за вредите от виновни действия и/или бездействия на лицата, на които е възложена работа по транспортиране и изхвърляне – складиране на отпадъци. Тези дейности са възложени за извършване от страна на ответниците на трети лица с граждански договор. Между страните не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че през 2021г. ответниците, които са съпрузи са закупили къща, близнак, на притежаваната от тях къща, находяща се в с. Стража, община Търговище, ул.“Ал. Стамболийски“ №•••. Въз основа на представените по делото доказателства за извършена през 2017г. по подаден сигнал от РИОВС Шумен проверка и издадени предписания на собственика, съдът приема, че на ответниците е било известно, че в къщата която са закупили е имало складирани и се съхраняват пестициди и препарати, които е следвало да бъдат превозени до специализирана площадка и на специално място за съхранение. Бившият собственик на имота не е предприел действия по транспортиране на отпадъците, като след като ответниците са встъпили във владение на имота, те се свързали със С.А., на когото възложили да натовари всички отпадъци от къщата, включително и опасните и да го изхвърли на определените за това места. През м. май 2022г. лицето, на което била възложена работата и неговия син А.Щ. натоварили отпадъците от имота на голям бус и казали на ответника , че ще изхвърлят препаратите в стара яма, около с. Голямо ново, където имало погребани трупове на животни. Препаратите били изхвърлени на черен път, намиращ се между селата Подгорица и Здравец, Община Търговище. Ответниците не са оспорили своевременно твърденията на ищеца, че изхвърлените отпадъци са опасни, като не са ангажирали и доказателства от които да се установява, че отпадъците неправилно са били квалифицирани като опасни. Характера на изхвърлените отпадъци се установява и от представените по делото писмени доказателства, както и от установеното в административно наказателното производство. Във връзка с изхвърлените отпадъци по сигнал на кмета на с. Подгорица е било образувано ДП № 110/2022г.по описа на РУ на МВР Търговище. По същото е бил извършен оглед, направен е фотоалбум иса разпитани свидетели, била е назначена експертиза. Всички намерени вещества са подробно описани в протокол за оглед, иззети са проби от почвата и от веществата – прахообразни и на гранули. Приложени са протоколи от проведени лабораторни изследвания на пробите. От представените в досъдебното производство и по настоящото писмени доказателства се установява, че преди придобиването на имота от ответниците, през м. 11.2017г. в него са извършени проверки. На място се били установени 2 бр. Чували от по 20 кг.- Реrcacit, над 60 бр. полиетиленови чували по 30 кг. Wobezit Thiutam и различни полиетиленови чували, на които надписите са заличени и не може да се разчете надписа или е написано на ръка с маркер Тиазол. Въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства, районния прокурор е приел, че няма данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК, както и за такова по чл.352, ал.1 НК, тъй като изхвърлените вещества не са замърсили почвата и не са я направили опасна или негодна за ползване. Доколкото е установено нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, материалите са изпратени на РИОСВ Шумен по компетентност. С две наказателно постановления, издадени от РИОСВ Шумен, №№ 23 и 24 от 12.04.2023г. на ответниците са наложени глоби за това, че на неустановен ден през м. май 2022г. в с. Стража, община Търговище, ул.“Ал.Стамболийски“№•••, в качеството им на притежатели на опасни отпадъци /негодни за употреба препарати за растителна защита/ по смисъла на §1,т.29 от ДР на ЗООС, са извършили административно нарушение, изразяващо се в предаването на въпросните отпадъци на лица, които не притежават разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл.35 за съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код, съгласно разпоредбата на чл.3 ЗУО за класификация на отпадъците. Деянията са квалифицирани като нарушение на чл.8, ал.1 ЗУО и на основание чл.133, ал.1, т.2 от ЗОУ, вр. чл.24, ал.1 и чл.36, ал.2 от ЗАНН са наложени наказания -глоба в размер на по 1000лв. за всеки. Не се спори, че наказателните постановления са влезли в сила. По делото са представени доказателства, че във връзка с извършения оглед и взетите в досъдебното производство проби, ищецът Община Търговище е предприел действия за събиране, транспортиране и предаване за съхранение на определено за това място на изхвърлените в собствения й имот отпадъци, като на 16.08.2022г. е сключила договор с лицензирана фирма, на която е възложила извършване на посочените дейности. Договорът е сключен при условията на пряко договаряне, като на „Сириус стар“ ЕООД гр. Русе, е възложено да извърши събиране, транспортиране и разтоварване на нерегламентирано изхвърлени отпадъци в склад, собственост на възложителя Община Търговище. В договора отпадъците са описани с код и наименование, както следва: 02 01 08-агрохимични отпадъци, съдържащи опасни вещества; 17 05 03-почва и камъни, съдържащи опасни вещества; Договорено е възнаграждение както следва: цена за събиране, транспортиране/до 30км/ и разтоварване в склад на възложителя на отпадъци с код 020108- и 170503- 5,10лв. на килограм без ДДС. Представена е фактура № 1000000•••/23.08.2022г., издадена от фирмата изпълнител по договора за сумата от 35 878,50лв. във фактурата са посочени кода и количествата на отпадъците. Сумата по фактурата е заплатена от Община Търговище по банков път на 25.08.2022г. В показанията си, разпитаната в първоинстанционното производство свид. Й. С. - еколог в Община Търговище е заявила, че е извършила справка в публичния регистър на МОСВ, в който са регистрирани всички фирми, които имат право да събират и транспортират опасни отпадъци. Отпадъците били класифицирани с кодовете по наредбата по чл.3 от ЗУО и фирмата, на която било възложено събирането и извозването им бил направен според това какви разрешителни е имала по кодове и къде осъществява дейност. Заради близостта й до гр. Търговище, била избрана „Сириус стар“ ЕООД гр. Русе. Съгласно приетото по делото заключение на ССЕ платените по договора средства са от общинския бюджет. Средства за такива разходи не са били предвидени в бюджета, средствата са прехвърлени от перо „други дейности“ и не представляват средства от централния държавен бюджет по чл.56 ЗУО. При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че първоинстанционния съд е направил обоснован и законосъобразен извод за наличие на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците по реда на чл.45 ЗЗД, вр. чл.49 ЗЗД. Предявеният иск е основателен и доказан. На основание чл.172 от ГПК настоящият състав на съда препраща към мотивите на ВОС в тази посока, тъй като същите са правилни и законосъобразни. Установено е по делото, че през м. май 2022г. ответниците са възложили на трети лица извършване на транспортиране, изхвърляне и складиране на отпадъци. Лицата на които е възложена работата са транспортирали и изхвърлили отпадъците на път, който е собственост на община Търговище и не представлява регламентирано място за съхранение на отпадъци. От доказателствата по делото безспорно се установява и че процесните отпадъци са представлявали опасни отпадъци, като лицата, на които ответниците са възложили работата не са притежавали съответните разрешителни по чл.8, чл.35, чл.39 ЗУО, поради което и извършените от тях действия са противоправни. В резултат на действията на лицата, на които ответниците са възложили изхвърлянето на отпадъците на община Търговище е претърпяла вреди, изразяващи се в разходите, които последната е извършила за надлежното събиране, транспортиране и разтоварване на отпадъците, изхвърлени в нейния имот в лицензирана площадка. От доказателствата по делото се установяват всички предпоставки за реализиране на отговорността на ответниците. Безспорно е налице възлагане на работата по транспортирането и изхвърлянето на отпадъците въз основа на граждански договор, сключен между ответниците и трети лица. Не се оспорва, че именно лицата на които е възложена работата са транспортирали и изхвърлили отпадъците на място, което не представлява лицензирана площадка, а именно път между две села, който път е собственост на Община Търговище. Изпълнителите на поръчката са действали противоправно в нарушение на императивна норма на закона, тъй като освен, че не са притежавали разрешение да транспортират опасни отпадъци, те са разтоварили и складирали отпадъците на място, което не представлява лицензирана площадка или депо за складиране на отпадъци. В следствие на това противоправно поведение е и настъпилата имуществена вреда, изразяваща се в заплатената от собственика на имота – Община Търговище сума за транспортирането и разтоварването на отпадъците на лицензирана площадка. Налице е и пряка причинно следствена връзка между противоправните действия на изпълнителите на поръчката, възложена от ответниците и настъпването на вредата. В резултата на противоправните действия на лицата, на които е била възложена работата, за общината като собственик на имота е възникнало задължение да транспортира и депонира изхвърлените в собствения й имот отпадъци на място, където същите могат да бъдат съхранявани. Неоснователни са възраженията на въззивниците, че извършените разходи за транспортиране и предаване на отпадъците не представляват вреда за община Търговище и не следва да се възстановяват, тъй като същите са бюджетни средства и средства предвидени по програми за осъществяване на вменените със закон действия по управление на отпадъците и рекултивиране на терени. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССЕ безспорно се установява, че заплатените средства не представляват средства от бюджета, от съответните програми по ЗУО или от програми по които общината е кандидатствала. Сумата не е била предвидена в бюджета и за да бъде изплатена са пренасочени средства от друго перо по съответния ред. Освен това, съдът намира, че с оглед вида на имота, в който отпадъците са били изхвърлили, същият не представлява имот, предвиден за депониране на отпадъци или такъв който подлежи на рекултивиране, поради което и за същия не са предвиждани разходи за такива дейности. Разходите за почистване на същия, транспортиране и депониране на отпадъците, представляват непредвидени разходи, като извършването им се е наложили именно поради неправомерните действия на лицата, на които ответниците са възложили работата. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че сумата от 35 878,50лв. като цена за извършеното, възложено с договор от 16.08.2022г. събиране, транспортиране и разтоварване на отпадъци е заплатена от ищеца. Ответниците не са ангажирали доказателства във връзка с наведените от тях възражения във връзка с размера на договорената от община Търговище цена. Предвид изложеното правилно ТОС е приел, че иска за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди е основателен до предявения размер от 18 344,39 евро/ 35 878,50лв./ Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС Търговище обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.3, и ал.8 ГПК, въззивниците следва да заплатят на въззиваемата страна разноски за въззивното производство в размер на 150 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, съдът