Решение № 22 от 5.1.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 382/2024 г.

Производството е по реда на чл. 256 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искова молба на А. Г. Г., съдържаща искане съдът да задължи Началника на Затвора - Пазарджик да преустанови твърдяно бездействие, препятстващо изпълнението на работата му като адвокат по чл. 34, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), в периода 25 - 29 март 2024 год., във връзка с опитите му да проведе среща и да предаде писмена кореспонденция на обвиняемия И. Т. от Молдова, в Затвора – Пазарджик. Ищецът, в писмено становище от 25.09.2025 год. поддържа, че след осъществен достъп не му е дадена възможност за осъществяване на кореспонденция, като причината не е липса на заверка на адвокатска карта, а наличие на „забрана“ спрямо него. Счита, че исковата му претенция е основателна и доказана, и моли да бъде уважена. Претендира разноски. В хода на делото, с протоколно определение № 244 от 17.01.2025 год. по настоящото дело производството е прекратено, но с окончателно определение № 5819 от 03.06.2025 год. по адм. дело № 2703 от 2025 год. на Върховния административен съд, пето отделение, съдебният акт е отменен и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по искането с правно основание чл. 256 от АПК. Също така е посочено, че адв. Г. има правен интерес да води така предявения иск. Ответникът - Началникът на Затвора - Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Русчев, в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва искането като неоснователно. Поддържа, че достъпът и режимът по отношение на обвиняеми/подсъдими се осъществяват в рамките на работно време и при спазване на пропускателния режим, а към релевантния момент представената адвокатска карта от адв. Г. е била без видим стикер за заверка. Сочи, че от представената по делото справка от Адвокатска колегия – Пазарджик се установява, че лицето е заверило адвокатската си карта на 18.02.2024 год., но след направена справка от страна на пълномощника на ответника се установява, че след заплащане на таксата за годишна заверка адвокатите от тази адвокатска колегия получават получават на ръка стикерите за съответната година, в случая за 2024 год. и те собственоръчно поставят стикера на адвокатската си карта. Не залепеният стикер за времето от 18.02.2024 год. до 24.03.2024 год. навежда извод, че ищецът евентуално е бил възпрепятстван или е забравил да залепи стикера на адвокатската си карта, а това е самостоятелно основание за отказване достъп на адв. Г. до затвора. По отношение на предаването на документи на 25.03.2024 год. администрацията на Затвора – Пазарджик се е съобразила с указанието на наблюдаващ прокурор от Районна прокуратура - Пазарджик, с оглед представената справка с вх. № 6495 от 18.07.2024 год. от Районна прокуратура – Пазарджик. Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и необоснована. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик намира искането за неоснователно и счита, че следва да се отхвърли от съда. Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Ищецът твърди, че на 22.03.2024 год. е изпратил по електронна поща до Затвора - Пазарджик съобщение с приложено адвокатско пълномощно, с което И. Т. го упълномощава да го представлява, включително по мярката за неотклонение и за целите на правна защита и кореспонденция. Също така твърди, че в периода 25 - 29.03.2024 год. е посещавал ежедневно Затвора – Пазарджик с намерението да предава и получава писмена кореспонденция от И. Т., както и да извършва писмена консултация на задържаното лице. При всяко посещение на адв. Г. му е отказвано приемането, респективно предаването на кореспонденцията. Отказите са мотивирани с довода, че е проведен устен разговор с прокурор и не може да бъде допуснат при задържаното лице. Прилага пълномощно от 21.03.2024 год., с което И. Т. е упълномощил адв. Г. да го представлява пред всички изпълнителни и съдебни органи, включително да се запознава и проучва с цел предоставяне на информация по образуваните срещу него дела, по които е страна, без да осъществява материалноправна защита; да го представлява пред Директора на Затвора – Пазарджик, да го посещава в Затвора – Пазарджик; да го представлява по всички образувани срещу него наказателни дела и мерки за задържане под стража, както и по ДП № 70 от 2024 год. на РУ - Септември и по пр. № 1328 от 2024 год. от 29.02.2024 год. на прокуратурата. От представените от ответната страна писмени доказателства по случая, включително докладни записки на служители на Затвора – Пазарджик, се установява, че 23.03.2024 год., във вечерните часове - около 19:30 часа, на пост/бариера се е явило лице, представящо се за адвокат (ищецът). Последният е поискал среща със задържано под стража лице И. Т.. В докладните се сочи, че искането е направено извън работното време на администрацията, както и че при разговора не са били представени изискуеми документи/легитимация по начина и към момента, който позволява осъществяване на достъп. На ищеца е било разяснено, че свижданията с адвокат се осъществяват по установения ред и в работно време, а депозиране на документи се извършва в деловодството на затвора в работно време. В докладните записки е отразено, че ищецът не е показал служебна адвокатска карта и/или друг документ. В писмо от 25.03.2024 год. Началникът на Затвора - Пазарджик е отговорил на адв. Г., че с оглед разпоредбата на чл. 253, ал. 5 от ЗИНЗС достъпът се осигурява в рамките на работното време, а в ал. 1 от същия е посочено кои лица имат достъп до обвиняемите и подсъдимите. Посочил е, че представената адвокатската карта от ищеца е била без стикер за валидност за съответната година, каквото е изискването на чл. 253, ал. 5 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 74, ал. 1 от ППЗИНЗС и това е друга причина за недопускането на адвоката в ареста на затвора. От представения „Дневник на проведените разговори“ на Затвора – Пазарджик, в табличен вид е отбелязано времето с дата и час, че на 28 и 29 март 2024 год. адв. Г. е провел общо три телефонни разговора с И. Т.. В „Дневник за посещения на лица, имащи права на контакт със задържаните лица“ на Затвора – Пазарджик е записано, че на 29.03.2024 год., в 14:50 часа, адв. Г., с оглед разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от НПК, е посетил задържаното лице. По делото е представено писмо от 18.07.2024 год. от Е. П. – прокурор в Районна прокуратура – Пазарджик. От предоставената с него информация се установява, че спрямо И. Т. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета с определение на Районен съд – Пазарджик от 01.03.2024 год., влязло в сила на 07.03.2024 год. На лицето е било назначен служебен защитник адв. К. И. от АК – Пазарджик. Впоследствие И. Т. е упълномощил ав. И. Б. от АК – Пазарджик да го представлява по делото и това пълномощно е било представено по делото. Наблюдаващият прокурор сочи, че не е бил уведомяван за упълномощаване на адв. Г. по съответното наказателно производство/преписка и не е представено негово пълномощно в Районна прокуратура – Пазарджик. Също така от адв. Г. не е постъпвала молба в Районна прокуратура - Пазарджик за предаване на документи на И. Т. и няма издавано разпореждане, с което се разрешава или отказва предоставянето на документи. На последно място е записано, че Администрацията на Затвора - Пазарджик е била своевременно информирана относно това кои адвокати представляват И. Т. по ДП № 70 от 2024 год. по описа на Районно управление - Септември при ОД на МВР – Пазарджик и на какво основание. От ответната страна е представен Ред за провеждане на срещи между задържани под стража, обвиняеми, подсъдими със защитници и повереници (чл. 91, ал. 1 и ал. 2 от НПК) и повереници (чл. 100 от НПК) и адвокати от 05.01.2024 год., утвърден от Началника на Затвора – Пазарджик, който урежда организацията за провеждане на срещи и проверката на документи, както и възможността защитниците/адвокатите да предават материали във връзка с делото при условията на вътрешния ред. С писмена молба от 07.07.2025 год., ищецът е оспорил истинността на представената от ответника адвокатска карта, за която се твърди, че не е била заверена за 2024 год. В съдебно заседание на 19.09.2025 год. съдът откри производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК и е указал доказателствената тежест. Изискана е справка от Адвокатска колегия – Пазарджик, която с писмо от 30.09.2025 год. удостоверява, че адв. А. Г. Г. е заверил адвокатската си карта на 18.02.2024 год. При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Искът по чл. 256 от АПК е средство за защита срещу бездействие, изразяващо се в неизвършване на фактически действия, които административен орган е длъжен да извърши пряко по закон, при наличие на законовите предпоставки. В конкретния случай предметът на спора е твърдение на ищеца, че ответната страна е препятствала за предаване и получаване на писмена кореспонденция, и писмена консултация между него и И. Т., в периода 25 - 29.03.2024 год., като отказите са били мотивирани, че е проведен устен разговор с прокурор и не е допускан в Затвора – Пазарджик. Представените докладни записки и писмото от 25.03.2024 год. от Началника на Затвора - Пазарджик сочат, че на 23.03.2024 год., около 19:30 часа искането от страна на адв. Г. е заявено извън работното време, като е разяснен установеният ред, а именно, че срещи могат да се провеждат в работно време, а депозиране на документи следва да се извърши в деловодството на затвора, в определеното работно време. Тези данни се подкрепят и от утвърдения от 05.01.2024 год. вътрешен Ред за провеждане на срещи между задържани под стража, обвиняеми, подсъдими със защитници и повереници (чл. 91, ал. 1 и ал. 2 от НПК) и повереници (чл. 100 от НПК) и адвокати. С него се предвижда допускане в Затвора – Пазарджик след проверка на документи от дежурния главен надзирател/дежурния командир и срешите се провеждат в условията на работното време, както и правила относно предаването на материали във връзка с делото. От „Дневник на проведените разговори“ е видно, че на 28 и 29.03.2024 год. са проведени общо три телефонни разговора между адв. Г. и И. Т.. От „Дневник за посещения“ е видно, че на 29.03.2024 год. в 14:50 часа е осъществено посещение на основание чл. 91, ал. 1 от НПК. Тези официални регистри установяват, че в края на процесния период е налице реализиран контакт адвокат - задържан (телефонен и присъствен). Следователно по делото не се доказва трайно и пълно неизвършване на дължими фактически действия по осигуряване на контакт между адв. Г. и И. Т.. От писмото на наблюдаващия прокурор се установява, че прокуратурата не е постъпвала молба от адв. Г. за предаване на документи и няма издавано разпореждане, с което да се разрешава, респективно да се отказва предоставянето на документи на И. Т.. Това доказателство не подкрепя тезата, че е съществувало прокурорско разпореждане, което администрацията да изпълнява като основание за отказ. С писмото на Адвокатска колегия - Пазарджик е удостоверено, че адвокатската карта на ищеца е заверена на 18.02.2024 год. Този факт опровергава твърдението, че за 2024 год. по принцип не е извършвана заверка. Липсата на стикер за ежегодна заверка не ограничава правния статус на адвоката и правото му да упражнява професията. В Решение № 9113 от 23.07.2024 год. на Върховния административен съд, петчленен състав се приема, че упражняването на адвокатската професия произтича от вписването и статуса в регистрите, а не от наличието на стикер върху картата. Липсата на стикер за ежегодна заверка по чл. 9, ал. 5 от ЗАдв. не води до ограничение в правния статус на адвоката и правото му да упражнява адвокатската професия, тъй като се удостоверява чрез вписванията в адвокатските регистри, които имат удостоверително действие, а адвокатската карта и ежегодната й заверка имат характер на средство за легитимация. Следователно, дори да се приеме твърдението на ответника за липса на стикер при конкретна проверка, това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за липса на качество адвокат, нито да се приравни на липса на право на упражняване на адвокатската професия. Адвокатската карта и стикерът е средство за легитимация, но удостоверителното действие за статуса е придадено по закон на вписванията в адвокатските регистри, които са публично достъпни и даден орган може да провери статуса на адвокат. Независимо от горното, спорът за стикера не е решаващ за изхода по настоящото производство по чл. 256 от АПК, тъй като адв. Г. е направил искане за посещение на И. Т. извън определеното работно време и в разрез с утвърдения вътрешен Ред за провеждане на срещи между задържани под стража, обвиняеми, подсъдими със защитници и повереници (чл. 91, ал. 1 и ал. 2 от НПК) и повереници (чл. 100 от НПК) и адвокати. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е провел телефонни разговори с лицето и е реализирал посещения в затвора по чл. 91, ал. 1 от НПК в процесния период от време. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая не е доказано бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК - неизвършване на конкретни фактически действия, които ответникът е бил длъжен да извърши пряко по закон при надлежно заявяване от страна на адв. Г. досежно процесния период от време. Доказателствата по делото сочат обратното - реализиран е контакт, поради което не може да се направи извод за продължаващо бездействие от ответника. Ето защо, предявеният иск по чл. 256 от АПК следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. С оглед изхода на спора, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, разноските следва да се присъдят в полза на ответника. Предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (ред. ДВ, бр. 53 от 2025 год., в сила от 1.10.2025 год.) в полза на Затвора - Пазарджик към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро (130,00 лева). Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 256 от АПК, Административен съд – Пазарджик, седми състав,