Решение № 119 от 27.7.2026 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 250/2025 г.

В исковата си молба ищците Г. М. М. и Г. И. И. – М.а твърдят, че на 07.04.2008 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ••••••••, по силата на който на ищците е предоставен кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 45 000 лв. В договора е предвиден двоен механизъм на превалутиране - съгласно чл. 2, ал.1 от договора кредитът в швейцарски франкове се усвоява по блокирана сметка. По силата на чл. 2, ал. 2 от договора разрешеният кредит се усвоява по блокираната сметка, след като се изпълни условието кредитополучателите да представят молба за превалутиране по образец. Чл. 2, ал. 3 от договора предвижда, че усвоеният кредит по блокираната сметка се превалутира служебно от банката в левове по нейния търговски курс "купува" швейцарския франк към лева, които се предоставят в собственост на потребителя. С клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит е предвидено, че дължимото възнаграждение на кредитодателят се формира от плаваща компонента "Базов лихвен процент" /БЛП/, който към момента на сключване на сделката е бил на стойност 4,5 % и фиксирана надбавка в размер на 1,15 пункта. С разпоредбите на чл. 3, ал. 5 и на 6, ал. 3 от договора, банката си е присвоила правото да изменя едностранно възнаградителната лихва при промяна на БЛП. Аналогична възможност е предвидена и с клаузата на чл. 12 от договора, оправомощаваща банката едностранно и произволно да променя своята Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които тя прилага при финансовите си операции, както и лихвите по кредита в швейцарски франкове или при друга валута в случай на превалутиране. Съгласно чл. 6 кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план, Приложение 2, към договора. Съгласно чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита се извършва във валута, в която е разрешен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1 , но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на средствата в швейцарски франкове по курс „продава“ на Б. ••, за което Кредитополучателя дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. Клаузата на чл. 22 от договора съдържа декларативното изявление на кредитополучателя, че същият е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарският франк към лева/евро може да има за последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева/евро и че напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди от промяната на валутните курсове. С тази клауза потребителят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическите и правни последици от носенето на валутният риск, включително при превалутирането на кредита от швейцарски франкове в лева или евро. Считано от м.август 2008 г. курсът на швейцарския франк спрямо лева е започнал да нараства значително. Единствено с цел да бъде намалена икономическата тежест върху кредитополучателите, на 04.10.2021г. страните са сключили допълнително споразумение към договор за банков кредит * * * * * * * * * , с който са договорили, че банката предоставя на кредитополучателите 32962.71 лв. за целите на пълното предсрочно погасяване на задълженията по договора за кредит от 2008 г. С оглед така очертаните уговорки между страните, съгласно чл. 430 от ТЗ между страните е постигнато съгласие, банката като кредитодател да отпусне на кредитополучателите посочената сума пари, последните са поели задължение да ползват отпуснатата сума и да върнат същата с уговорената възнаградителна лихва, съгласно погасителен план на вноски, включващи главница и лихви. Основната престация по договора на банката е предоставянето на паричната сума на разположение на кредитополучателите, като е породено и задължение за фактическото предоставяне на сумата на разположение кредитополучателите, за използване съобразно предвидената в договора цел, за закупуване на недвижим имот. Насрещното задължение по този двустранен договор, на кредитополучателите е връщане на получената сума, по реда и в уговорените срокове, съгласно погасителен план за разсрочено плащане на вноски, както и заплащане на възнаградителна лихва съгласно уговореното, част от погасителните вноски. Следователно, основният предмет на договора бил свързан както с определяне на паричната сума, за която е постигнато съгласие, така и с определяне на сумата, подлежаща на връщане сума заедно с уговорената възнаградителна лихва. Съгласно уговореното между страните, в чл. 1 и чл. 6 от договора, съгласието е постигнато за отпускане на сумата в швейцарски франкове, с уговорена равностойност в лева. Сумата на кредита е в швейцарски франкове и само равностойността е определена в лева, съгласието е постигнато за швейцарски франкове, които ще са равни на 45000 лева. Не може да се приеме, че договорът е относно предоставянето на сумата в лева, макар и да има уговорка, че по сметка на кредитополучателя ще бъде преведена сумата в лева. Не съществува позитивна норма, която да позволява да се приеме, че договорът е сключен в лева. В договор за потребителски кредит, сключен между страните от 07.04.2008 г., в чл. 3, ал. 1 е посочено, че кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен Ю. •• (понастоящем с фирма „“ ••) за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорена надбавка от 1,15 пункта, която към момента на сключване на договора е в размер на 4,5 %. Постигнатото съгласие за заплащане на възнаградителна лихва е съответно за валутата швейцарски франкове. Следователно, съгласието е за даване на сумата във валута, швейцарски франкове и връщане на същата на определени вноски в същия вид валута, включващи главница и уговорената възнаградителна лихва за този вид валута. Разчетната валута е лева, само като равностойност на посочената сума в швейцарски франкове. Именно това приравняване към лева и наличието на пазарен механизъм за обмен между швейцарския франк и лева, изискват освен установеното граматическо значение на уговореното между страните и яснота по отношение на основния предмет на договора, получената сума и подлежащата на връщане сума, съответно икономическото значение на стойностите и цената на отпуснатия кредит. Договорът за банков кредит е двустранен и възмезден, на основание чл. 430 от ТЗ е налице задължение за връщане на кредита в швейцарски франкове, респ. при наличие на лева или евро, или друга валута, преизчисление към швейцарския франк. Уговореното връщане на кредита и приетият в договора погасителен ефект на вноските в друга валута (лева, евро) и превалутирането им само в швейцарски франкове, изключва възможността да се признае, че кредитът е уговорен в български лева. Тази уговорка, предвидена в чл. 6, ал. 2 от договора, изключва извод, че кредитът може да е уговорен в български лева или евро. Наличието на уговорка в чл. 1 от договора е относно основната престация на кредитора към потребителите-кредитополучатели относно отпуснатата в заем сума. С оглед на така определения предмет на договора, следва да се приеме, че съгласно тълкуването на чл. 3 от директива 93/13 г, така както е разяснена в практиката на СЕС (С-776/19 и С-782/19), С-51/17 и С1118,/17 и т. 38 от решение С- 186/16), клаузите в договор за кредит, по силата, на които сумата е предоставена в чуждестранна валута и банката първо я превежда в тази валута по блокирана сметка, а след това я превалутира в националната или резервната валута на държавата по местосключване на договора и заверява с нея разплащателната сметка на кредитополучателя, изцяло се прехвърля валутния риск върху потребителя. Предвид определението на договора за банков кредит, видно, че с чл. 1 , чл. 2 и чл. 3 от процесния договор, клаузата за валутния риск определя основния предмет на договора. Именно определянето на предоставянето на сумата в деноминирана чуждестранна валута и начина на погасяване чрез осигуряване на същата валута, на вноски в определен срок, съгласно погасителен план, определят основния предмет на договора. От значение бил и срокът за връщане на кредита и начина на връщане. Страните в договора са уговорили, че срокът за връщане на кредита е 276 месеца, на месечни вноски съгласно погасителен план. Именно дългият срок на връщане на кредита, както и определянето от банката на приложимия курс за превалутиране на средствата и отчитането им в швейцарски франкове относно погасяване на задължението, водят до неопределеност на задължението във времето и невъзможността към момента на сключване на договора да се определи точно стойността на дължимите суми от потребителя. С оглед формулирането на задължението на потребителите в договора като задължение за заплащане на получения кредит с уговорената лихва в швейцарски франкове по определен едностранно от банката курс, следва да се приеме, че изцяло върху потребителите е възложен валутният риск. Валутният риск се изразява във възможността в течение на срока на действие на договора за кредит, да се покачи стойността на швейцарския франк спрямо националната валута, български лев или резервната валута, евро. По този начин престацията на потребителите придобива алеаторност и не е установена към сключване на договора. Кредитополучателите са сключили договор за заем за сумата в размер на 37519 CHF. Това означава, че към момента на сключване на договора стойността на еврото към швейцарския франк е бил 1,1994 лева за 1 шв. фр. При внасяне на сумата още при третата вноска на 18.08.2008 г. е определен текущ курс лева 1,230010, като е внесена сумата от 255 шв.фр, преизчислена вноска 313,68 лв и разликата е 11,84 шв.фр. На 18.11.2008 год. е определен текущ курс лева 1,32620, като е внесена сумата от 276,95 шв.фр, преизчислена вноска 367,29 лв и разликата е 33,79 шв.фр. Съответно не е известен размера на задължението по договора, същият е определяем съобразно критерии, които са определяни едностранно от банката и настъпват изменения в договорното правоотношение по воля на банката. Този извод следва от определяне на валутния курс за швейцарския франк към всяка падежна дата и преизчисляване на дължимата вноска от лева в швейцарски франкове, по курс, определен едностранно от банката. Видно от приложеното извлечение по кредита в течение на изпълнение на договора, стойността на швейцарския франк спрямо лева, е нараснала, като до момента, на сключване на допълнителното споразумение, е достигнала стойност 1,83460 лв. за 1 шв.фр., при първоначална равностойност определяема при 1 шв.фр. равен на 1,1994 лева. Съответно това променя задължението на потребителите, като увеличава размера на задължението за връщане на заетата главница и лихви. Това увеличение не е предвидено или посочено в договора. Кредиторът е отпуснал една парична сума, като стойността за ползването й от потребителите е нараснала с оглед промяната на валутния курс. Това обуславя извод за уговаряне на клаузи, с които се засяга основния предмет на договора, създаващ неравноправна уговорка в ущърб на кредитополучателитепотребители. Банката не изпълнила задължението си да изясни съдържанието на задълженията на потребителите на ясен и разбираем език, включително финансовият смисъл и отражението върху задълженията на потребителите, обременяване на имуществото им, както е посочено в решение на СЕС по дело С-186/16). Няма информация, съдържаща се в договора или допълнително предоставена на потребителите. Липсват данни за това да се изясни механизма за съотношение между двата вида валути, посочени в договора, швейцарски франкове и лева. Кредитополучателите не са уведомени за прогнозите за нарастване на валутата в течение на изпълнение на задължението за връщане на сумите, отпуснати в кредит, до края на срока на договора. В процесния договор са налице неравноправни клаузи, които засягат основния предмет на договора. Това води до извода, че кредитополучателитепотребители не са запознати на ясен и разбираем език, с оглед икономическата същност на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, относно последиците и отражението на клаузите за техните задължения и стойността на кредита. Следователно, изразеното от кредитополучателите съгласие към момента на сключване на договора не е информирано. Изразяването е само формално и липсата на точна представа за изменение на валутата, в която е уговорен кредита, спрямо валутата/валутите, в които кредитополучателите, физически лица, получават доходите си не може да доведе до възникване на задължение в по-голям размер, при нарастване на цената на швейцарския франк спрямо валутата, в която кредитополучателите получават доходите си. Кредитополучателите не са уведомени как ще се изразява движението на курса на швейцарския франк към лева, както и че това ще доведе до изменение на стойността на отпуснатия кредит, както и че в стойността на кредита като разход следва да се включи и стойността на разходите за осигуряване на валутата, в която е уговорен кредитът, швейцарски франк. Дори наличието на специални знания у потребителя, не са достатъчни, за да определят възможността да се предвиди развитието в съотношението на валутите. Това обуславя извод, че липсва информирано съгласие на потребителя за сключване на договора. Липсата на възможност на потребителите да влияят върху валутния курс или да определят кои фактори могат да влияят върху промяната, обуславят извод, че не биха могли да имат достатъчно информация, за да изразят съгласие, правновалидна воля да се обвържат от посочените клаузи. По договора тези клаузи и общия смисъл на поетите задължения от кредитополучателите не са им разяснени на ясен и разбираем език, така както е посочено изискването на чл. 4, пар. 2 от директивата. Кредитополучателите – потребители не са уведомени, че ще нараства или ще се променя изобщо валутния курс и как ще се изменя цената на валутите за целия период от 276 месеца или 23 години. Кредитополучателите – потребители не са уведомени за това как ще нараства размера на разноските по кредита, като се имат предвид разходите за закупуване на швейцарски франка за обезпечаване на задължението за връщане на швейцарски франка. Не може да се приеме, че потребителите, като относително уведомени и в разумни граници наблюдателни, са били уведомени на ясен и разбираем език относно икономическите последици от сключения договор, размерът на задълженията им и съответствието им с насрещната престация на кредитодателя по предоставяне на банков кредит в определената парична сума. Отсъствието на посочените разяснения изключва възможността потребителите да са получили информация, която да им позволи да вземат благоразумно и информирано решение. При липсата на данни и единствено общозначимото знание за възможно нарастване на стойността на швейцарския франк спрямо лева, не може да се приеме, че кредитополучателите са могли като в разумни граници наблюдателни и съобразителни да преценят икономическите последици и възможността задълженията им да се увеличат и да не са в размера, посочен към сключване на договора. Налице били неравноправни клаузи, чл. 2, ал. З, чл. З, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 20-22 от договора, които обуславят недействителност на целия договор. Това води до извода, че договорът не може да продължи да съществува между страните и да се изпълнява след премахване на неравноправните клаузи. Предвид това изрично следва да се приеме, че клаузите на чл. 1, чл. 2, чл. 3, чл. 6, чл. 20-22 от договора определят основния предмет на договора. Именно неравноправната клауза на чл. 6, ал. 2 от договора, може да обуслови извод за неприложимост на договора в неговата цяло и съгласно чл. 3 и чл. 4 от посочената директива, разяснена в цитираната практика на СЕС, е изводът за невъзможността да се запази договора в неговата цялост. Клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора е нищожна на основание чл. 143, т. 19 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и след премахването й договорът не може да продължи да се изпълнява между страните. Предвид неравноправността на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, определяща основното задължение на потребителите, следва се приложи тълкуването на чл. 4 от директивата, така както е тълкувана от СЕС. Освен посоченото относно недействителност на клауза на договора, определяща основния му предмет, сочи се, че съгласно договора е предвидена възможност за едностранно изменение на договора, само по воля на банката, която може да определи конкретния валутен курс към падежа за връщане на кредита на всяка месечна вноска. Тази клауза също нарушава изискванията за прозрачност и добросъвестност. С оглед въведените задължения на потребителите не може да се приеме, че те биха сключили договор при посочените условия, ако бяха индивидуално уговорени. Невъзможността да се изчисли стойността на кредита с оглед връщане на неопределени вноски след превалутирането (определянето на равностойността в швейцарски франкове на всяка погасителна вноска при промяна на курса на лева спрямо швейцарския франк), не могат да определят общото задължение. От друга страна дори да се приеме, че договорът е сключен с оглед по-ниския размер на възнаградителните лихви, представляващи цената на предоставените парични средства в швейцарски франкове, то не може да се прецени при посочените условия каква е стойността на кредита, с оглед всички породени задължения за кредитополучателите. Посочените условия изключват извода, че при индивидуално уговаряне, потребителите биха ги приели. Освен това не са спазени изискванията за добросъвестност, прозрачност и равнопоставеност, така както е разяснено вече съгласно решение по съединени дела С- 776/19 г. и С-782/19 г, и клаузата е в ущърб на потребителя като създава значителна неравнопоставеност между произтичащите от съответния договор права и задължения на страните. Наличието на значителна неравнопоставеност се изразява именно във влиянието на кредитодателя в едностранно изменение на договора чрез определяне на курса за превалутиране на валутата, съответно в изразената от него воля, да получава в чуждестранна валута погасяване на задълженията. Липсата на спазване на изискването за прозрачност, възложеният несъразмерен риск върху потребителя, който следва да понесе разходите при разлика на обменния курс, както и възможността да се увеличат задълженията му поради промяна на курса, изключва спазване на изискването за равнопоставеност на страните и създава неравнопоставеност в ущърб на потребителя. Предвидените задължения на потребителите са извън основния предмет на договора за банков кредит като наименован договор, съгласно който задължение на кредитополучателя е да върне сумата, отпусната от кредитодателя, по начало със заплащане на възнаградителна лихва. Произтичащото задължение от процесния договор е свързано със задължение за кредитополучателите, несъразмерно на задължението на кредитодателя. Съответно не може да се приеме, че потребителите биха сключили договора при посочените условия и след индивидуално договаряне. Предвид този извод и на основание чл. 6, ал. 1 от директива 93/13 г. следвало да се остави неприложен договора в неговата цялост. Установената неприложимост на договора в цялост, обявяването на неговата недействителност, означавало, че следва да се приеме, че договорът не е провел правно действие от момента на неговото сключване. Съответно банката не би могла да прехвърли вземания на основание този договор. Съответно не може да се приеме, че допълнителното споразумение е породило правно действие. Липсва възможност клаузите относно основния предмет на договора да бъдат заменени от норми, които са диспозитивни, уреждащи отношенията между потребител и доставчик, тъй като липсва такава позитивна правна уредба във вътрешното законодателство. Следвало да се приеме, с оглед изложеното тълкуване, на основание чл. 267 от ДФЕС на чл. 6 от директива 93/13 г., посочено по-горе, че потребителят следва да бъде уведомен относно дължимостта на сумите, като последица от неприложение на договора, обявяването му за недействителен, за да може информирано да заяви дали ще се ползва от потребителската защита, с оглед евентуалното възникване на особено неблагоприятни последици за него. Особено неблагоприятните последици се определят от дължимите от него суми. С оглед тълкуването на СЕС на чл. 6 от директивата, така както е посочено в т. 21 и 22 от решение по дело С-6/22 г., целта на разпоредбата е да се защитят потребителите и след като бъде установена неприложимостта на договора. Потребителите следва да се върнат в правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал, ако не би била налице неравноправната или неравноправните клаузи. Следвало да се приложи специалната норма на чл. 14, ал. 2 от ЗПК от 2006 г. . Размерът на задължението ще е стойността на получената главница, която може да подлежи на връщане, във валутата, която реално е получена. На 18.04.2008 г. сметката на кредитополучателите е заверена със стойност 45 000 лева. Това следвало да се приеме, че е чистата стойност на кредита, тъй като е удържана еднократна комисионна по договора за управление в размер на 1,5 %, върху 37519 шв. фр. Тази клауза, относно определяне на това възнаграждение била неравноправна и следвало да остане неприложена (решение С-520/21 г. и С-776/19 и С-782/19 г.). Следователно чистата стойност на кредита била 45 000 лева. Предвид изводите за наличие на неравноправност на договора между страните, както и сключеното въз основа на него допълнително споразумение, следвало да се възстанови фактическото положение на потребителите към момента на получаване на сумата. Липсата на договор водел до извод за липса на основание между страните и наличие на реституционен ефект по отношение на платените от потребителите суми (С- 776/19 и С- 782/19, С-520/21 и ). Нищожна на две основания била и новационната сделка, извършена с Допълнително споразумение към договор за кредит HL35436 от 04.10.2021 г.: 1. Тя съставлявала спогодба върху непозволен договор и като такава не е произвела правно действие съгласно чл. 366 ЗЗД. 2. Тя е неравноправна, тъй като с нея страните са преуредили правните последици на недействителните като неравноправни клаузи за валутния риск от договора за кредит от 07.04.2008г. Уговорката в договора за кредит от 07.04.2008г. за прехвърляне изцяло върху кредитополучателя на валутния риск от повишението на курсовата стойност на валутата по кредита - швейцарски франкове не е породила валидни правни последици, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143 т.18 от ЗЗП /в редакцията му към момента на сключване на кредитната сделка от 2008г./. С валутните клаузи върху кредитополучателя, като по-слабата страна в правоотношението, е прехвърлен изцяло валутният риск от увеличаване па курсовата стойност на швейцарския франк, който в случаите на икономическа криза е стабилна валута и за разлика от българския лев запазва висока стойност на финансовите пазари. При спазване на задължителните за национални съдилища разрешения, изведени със заключенията по дела С- 186/16 и С-119/17, различни състави на ВКС формират становището, че „неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144 ал. 3 33Д". Със заключение по преюдициално дело С-186/16 на СЕС е извършено изясняване на действителния смисъл и съдържание на нормите на Директива 93/13 / ЕИО на Съвета от 5 април 1993година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и са изведени критериите, въз основа на които националните съдилища следва да извършат преценка дали е неравноправна клауза, уреждаща предоставянето на кредити в чуждестранна валута. Съдът на ЕС е поставил следните изисквания, които следвала бъдат изпълнени от кредитните институции, за да не бъдат накърнявани правата на потребителите: финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информации, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с това съдът посочва, че това изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в чуждестранна валута, следва да се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен да може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения./т. 51/; тази информация следва да включва като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата членка, в която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент; потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си; банковата институция, трябва да представи на потребителите възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, поспециално когато потребителят - кредитополучател не получава доходите си в тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че продавачът или доставчикът е предоставил на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят икономическите последния от клауза, като разглежданата в главното производство за финансовите им задължения; националната юрисдикция трябва да направи оценка, с оглед на всички обстоятелства по делото, предмет на главното производство и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на банката, относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13. В настоящия случай ответната банка не е предоставила на потребителя достатъчна информация относно възможността швейцарският франк да поскъпне спрямо българския лев. Банката не е осъществила дори минимална информираност чрез разясняване на кредитоискателя как възможното поскъпване на курсовата стойност на франка ще окаже количествено отражение върху вноските по договорите. При извършване на преценка каква информация е следвало да представи банката националният съд следва да съобрази и приложи по аналогия практиката на СЕС, който се е произнесъл по въпроса каква информация доставчикът на кредитен ресурс следва да предостави на потребителите относно възможните изменения на договорната лихва в хипотезите, в които лихвите се образуват въз основа на променлив лихвен процент, чиито бъдещи конкретни стойности не могат да бъдат известни на кредитора. Отговаряйки на поставените му преюдициални запитвания, СЕС е отчел обстоятелството, че когато става въпрос за клауза относно променлив лихвен процент, точната стойност на този процент не може да се определи в договор за кредит за целия срок на договора. СЕС приема, че не може да се изисква от продавач или доставчик да предостави точна информация относно финансовите последици свързани с измененията на лихвения процент по време на договора, след като тези изменения зависят от бъдещи непредвидими и независещи от волята на този продавач или доставчик събития. СЕС разсъждава, че прилагането на променлив лихвен процент поради самото си естество в крайна сметка води до колебания на размерите на бъдещите погасителни вноски, така че този продавач или доставчик не може да е в състояние да определи точното отражение па прилагането договорната клауза върху тези погасителни вноски. Изведени са разрешенията, че националният съд трябва да направи необходимите проверки за неравноправност, с оглед на всички релевантни фактически елементи, сред които са рекламните материали и относимата и съществена информация, предоставена от кредитодателя при договарянето. Според СЕС, за да бъде потребителят действително информиран за дължимата от него цена на кредита е необходимо кредитодателят да предостави информация за колебанията в миналото на индекса, въз основа на който се изчислява приложимият лихвен процент. Тази практика следва да намери приложение но аналогия при кредитирането с швейцарски франкове. На кредитополучателя не е било разяснено изобщо от търговеца, притежаващ специални знания, подготовка и професионалисти в сектора на кредитирането, че рискът при кредитиране в швейцарски франкове се увеличава, когато доходите на потребителя не се получават в същата валута. Поради това, че кредиторът не е осведомил потребителя за потенциалния висок риск при промяна на курса на валутата, предоставяна в заем, кредитополучателят не е могъл да прецени обхвата на поеманите от него задължения. Клаузата на чл. 22 от договора за кредит за покупка на недвижим имот от 2008 г. не е съставена по ясен и разбираем начин, за да могат ищците да разберат съдържанието на правата и задълженията на страните по договора и конкретните икономически последици от усвояването на кредит във високорисковата валута в условията на получаване па доходи в българското платежно средство - значителното увеличаване на месечните погасителни вноски. Поради липсата на яснота и разбираемост на договорните клаузи, независимо че те попадат в обхвата на понятието „основен предмет на договора" по чл. 145. ал. 2 от ЗЗП (клаузите се отнасят за основните престации по кредитната сделка), именно липсата на обективност и прозрачност при договорното уреждане на правоотношението е основание клаузите да бъдат квалифицирани като неравноправни. Налице е липса на добросъвестност като елемент от общия фактически състав по чл. 143 ЗЗП - поведението на търговеца не може да се квалифицира като добросъвестно, защото ако той беше постъпил справедливо с потребителя, същият не би се съгласил с поемането на договорни клаузи, регламентиращи предоставянето на кредитите в швейцарски франкове. При извършване на преценка за неравноправност на разглежданите клаузи, следва да се вземе предвид вида на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи - чл. 145 ал. 1 от ЗЗП. Следва да се отчете и изложеното в т. 54 от Решение на СЕС по дело С- 186/16г., че преценката за неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор и при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването му, и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Съобразно критериите заложени в заключението по дело С-186/16 г. е необходимо да бъде изследвана експертната компетентност и познанията на кредитната институция досежно възможните промени на курсовата стойност и валутния риск. породен от кредитирането в чуждестранната валута. Познанията на потребителите на услугите на банката и на банковата институция са асиметрични, предвид нейната техническа и експертна обезпеченост. С оглед на принадлежността на банката към международна група за предоставяне на финансови услуги, тя има и възможност в много по-голяма стенен от отделния потребител да предвиди движението в стойността на различните валути една спрямо друга. Банката като минимум е разполагала с публичната информация, налична на сайта на БНБ относно курсовата стойност на швейцарският франк спрямо лева. С оглед на изложеното, в хода на изпълнение на договора от 2008 г. до момента кредиторът, като недобросъвестна страна в правоотношението, е получавал без правно основание облага под формата на курсови разлики, формирани от увеличената стойност на швейцарският франк спрямо стойността, която той е имал към датата на усвояване на кредита през 2008г. Банката е накърнила правата на кредитополучателите, като е включила в размера на главницата при рефинансирането през 2021 г. от франкове в левове недължими курсови разлики, съставляващи разликата между главницата в швейцарски франкове, изчислена към датата на превалутирането и стойността на тази главница, изчислена по курса, който е имала чуждата валута към датата на усвояване на кредита през 2008 г. Новационният договор от 2021 г. не произвел правно действие, тьй като той представлявал спогодба върху непозволен договор, на основание на обстоятелството, че с него страните са уредили спор, произтичащ от прилагането на неравноправни клаузи, с които доверителите ми са извършили предварителен отказ от предоставената им от закона потребителска защита, което е недопустимо и с която страните по новационният договор са определи размера на дълга въз основа на действието на неравноправни клаузи. Съгласно чл. 366 от ЗЗД, спогодбата върху непозволен договор е нищожна, дори страните да са се спогодили относно неговата нищожност. По отношение клаузите на допълнителни споразумения/анекси, сключени към договор с „потребител” по смисъла на нар. 13. т. 1 от ДР на ЗЗП, на общо основание подлежи установяването им като индивидуално договорени, в смисъл на установяване, че при сключването на съответните клаузи от допълнителното споразумение/анекса, като предложени от доставчика на стоката или услугата, потребителят е бил принуден да ги приеме, без възможност за въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с икономическия си интерес или да се установи, че с това си съдържание клаузите са били предложени от самия потребител. Фактът на подписано допълнително споразумение, сам по себе си е недостатъчен и не освобождава търговеца, да ангажира, на основание чл. 146, ал. 4 от ЗЗП доказателства за индивидуално уговаряне на оспорените клаузи от основния договор. Допълнителното споразумение към договор за кредит е с характера на спогодба и имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор е нищожно. Когато при действието на договор, съдържащ неравноправни клаузи между страните възникне спор, за разрешаването на който те са сключили спогодба, дори спогодбата да съдържа индивидуално уговорени клаузи, тя урежда спор, който произтича от прилагането на клаузи от първоначалния договор, които са неравноправни. Потребителската защита би могла да не се приложи само при изричен отказ на потребителя да се ползва от обявяване на неравноправния характер на договорна клауза в съдебен спор относно изпълнението на договора /аргумент от чл. 3. ал. 2 от ЗЗП и от задължителното тълкуване по дело С-618/10 на Съда на ЕС/. По тези съображения договор за спогодба, в който са установени правата и задълженията на страните, произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор, биха представлявали предварителен отказ от потребителската защита, който е недопустим. Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на неравноправни клаузи от първоначалния договор и сключването на спогодба, при която взаимните отстъпки са предопределени от така формирания размер на дълга, представлява спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 ЗЗД. Когато отделната договорна клауза в сключен потребителски договор е неравноправна и поради това нищожна, съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП, допълнителната спогодба(споразумение), основана на такава клауза, ще е също нищожна по силата на чл. 366 от ЗЗД. Новационният договор от 2021г. осъществява и фактическият състав на неравноправността, на което основание той не е произвел правно действие в частта, в която към главницата са капитализирани недължими курсови разлики. Новиране на задължение, основано на неравноправна клауза, може да породи валидни правни последици само в хипотезата, в която потребителят, знаейки за неравноправния характер на тази клауза, при свободно и информирано съгласие и при спазване на предвидените в член 3 от Директива 93/13 изисквания се е отказал от гарантираната му от нея защита. В настоящият случай, при сключването на новационният договор през 2021г., с оглед състоянието на правото и на съдебната практика, ищците не са имали информация, че уговорката за цялостно прехвърляне на валутният риск е неравноправна. През 2021 г. ищците не са извършили отказ от гарантираната им потребителска защита, а единствената им цел е била да се намали икономическата тежест върху него, дължаща се на започналото осезаемо повишаване на обменната стойност на чуждата валута. Клаузите на договора за рефинансиране от 2021 г. са типови и предварително изготвени от кредитната институция и ищците не са оказали влияние върху редакцията и съдържанието на уговорките по него, съобразно на икономическите си интереси. Поради недействителността на новационната сделка, кредиторът се е обогатил от курсовата стойност от получена от спекулативната сделка по покупко-продажба на левове срещу швейцарски франкове и формирана като разлика между курса швейцарски франк към лева, приложен при усвояването на франкове през 2008г. и обменният курс при рефинансирането през 2021 г. Банката се е обогатила и с възнаградителната лихва, която е начислявала и получавала върху неправомерно включените в главницата на новационният договор от 2021 г. курсови разлики . На следващо място, главницата по договора за кредит от 2008 г. недължимо е увеличена и капитализирана с допълнителното споразумение към договора за кредит от 2021г., който по съображенията, изложени по-горе е нищожен, като съставляващ спогодба върху непозволен договор и съдържащ неравноправни уговорки, с които страните са преуредили правните последици на неравноправните клаузи относно валутния риск и относно правото на банката непрозрачно да увеличава възнаградителната лихва. Извършената капитализация на сумата е недействителна и на още едно основание - като извършена в нарушение на забраната за натрупването на лихва върху лихва в отношенията между търговци и граждани. Анатоцизмът е сложна лихва, представляваща капитализиране на лихва от първичен дълг, като се достига до преобразуване на лихвите в главница, което на свой ред носи лихва. Олихвяването на изтекли лихви според чл. 10, ал. З от ЗЗД се подчинява на специален режим, установен в наредби па БНБ, които и досега не били издавани. С процесното допълнително споразумение към главницата са капитализирани възнаградителни лихви, които са олихвявани. Главничният дълг бил преоформен и увеличен с възнаградителните лихви, които са били начислявани, но не са били дължими. Така основното вземане на кредитора е увеличено незаконосъобразно от него, без да са били налице ред и условия, определени от закона, поради което клаузите за капитализирането на лихви и за олихвяването па капитализираните възнаградителни и лихви са нищожни. Поради това кредиторът е получил без правно основание договорна лихва, начислена върху частта от главничният дълг, формиран чрез преоформяне на възнаградителна лихва в главница. По неясен и непрозрачен начин банката е уговорила правото си по договора от 2008 г. да увеличава договорната лихва в ущърб на кредитополучателя, за да реализира недобросъвестно по-голяма икономическа полза. На следващо място, доставчикът на финансовия ресурс се е обогатил от получаваната от него в периода от 31.10.2008г. до 04.10.2021 г. без правно основание възнаградителна лихва . По силата на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и чл. 12 от H L 35436 от 07.04.2008 год. банката има право да променя плаващата компонента БЛП по непрозрачен начин, което тя е извършвала изцяло в неин субективен интерес. В практиката на ВКС е изяснен безпротиворечиво въпроса за механизмите, по които кредитните институции могат законосъобразно да увеличават дължимата лихва, като практиката е константна и относно въпроса за обхвата на изключенията по чл. 144 , ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 1 от ЗЗП. От тази практика се формират изисквания, съобразно които промяната на първоначално уговорената лихва е допустима съгласно чл.58. ал. 1. т. 1 и 2 от ЗКИ и при спазване на условията на чл. 144 ал. 3 и 4 от ЗЗП, но само ако уговорката в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва отговаря на следните кумулативни условия: -Обстоятелствата/лихвообразуващите показатели, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия, т.е. да представляват част от съдържанието на договора или на ОУ. Тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора, тяхното определяне или приложение да не е поставено под неговия контрол. Те следва да се определят от свободното въздействие на пазара или от публична институция/външен за доставчика орган; Информацията за лихвообразуващите компоненти трябва да е публично достъпна, за да може потребителят да направи собствени изчисления и прогнози. Субективният елемент при формиране на лихвеното ниво не може да бъде изключен в случаите, в които плаващата компонента на цената на кредита се формира както от лихвени, така и от Н.хвени разходи и фактори, специфични за конкретната банка и определяни от нея, без да са публично достъпни; Да е налице методика за промяна на лихвата, т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата. -Изброяването в договора или в общите условия на обективни фактори, без включването на методология не е достатъчно да бъде определено поведението на търговеца като добросъвестно, тъй като в тези случаи те губят характеристиката си на независещи от неговата воля. Методиката, включваща изчислителна процедура, съгласно която промяната на лихвата е функция от стойността на обективните показателя/ли е съществен елемент от договорното съдържание. Тя трябва да е подробно и ясно описана в договора или в Общите условия. Неравноправие се внася в хипотезите, в които тя е включена във вътрешнобанков акт на кредитора, тъй като по този начин тя губи характеристиката си на независеща от неговата воля: -Промяната на лихвата трябва да настъпва автоматично при изменение на лихвообразуващите фактори, без тя да е поставена на дискрецията на кредитната институция: -При настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя", съгласно чл. 143 от ЗЗП. Ако договорна клауза за възнаградителна лихва не отговаря на тези условия, то тя е неравноправна, ако тя: 1/ не е индивидуално уговорена; 2/ е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността: 3/ създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ е сключена във вреда на потребителя. В настоящия случай, поради това, че банковата институция не е предоставила на потребителя релевантните данни за обстоятелствата, определящи обхвата на задълженията му за възнаградителна лихва, той не е разполагал с достатъчно информация, за да изчисли общите разходи по кредита, които съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 от ЗКИ подлежат на предварително оповестяване. Търговецът е нарушил и изискванията на чл. 59, ал. 2 от ЗКИ условията по кредитните сделки да се формулират по ясен и разбираем начин. Поради неспазването на изискването по чл. 59 ал. 2 от ЗКИ за прозрачност и обективност при изготвянето на съдържанието на договорните клаузи, кредитополучателят не е могъл да разбере икономическите последици на задължението му да престара цената на кредита. В съдържанието на договора не са включени въобще лихвообразуващите компонента, нито е разписана методология /математически алгоритъм, която да определя вида, тежестта и количествените измерения на всеки един от ценообразуващите компоненти, които да са изрично посочени и да имат обективен характер, т.е. да не е възможна субективна намеса и преценка на банката. При липсата на данни за начина на изменение на БЛП,кредитополучателят не би могъл да направи прогноза или самостоятелни изчисления, което е в противоречие с изискването за добросъвестна търговска практика, създава значително неравновесие между правата и задълженията на банката - кредитодател и потребителя - кредитополучател, във вреда на последния, който е икономически по-слабата страна по договора. Съгласно процесните клаузи промяната на лихвата не настъпва автоматично, а е предоставена на волята на кредитора, който чрез своите органи /АЛКО/ имал дискреционна власт да определя в кой момент да увеличи лихвеното ниво. В този смисъл, доколкото определянето на БЛП може да бъде извършено въз основа на методика на кредитодателя, която не е публично известна и достъпна и не е известна и на кредитополучателя по процесния договор, то клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и чл. 12 от договора са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП /ред. преди изм. с ДВ. бр. 57 от 2015г. / т. е. към момента на сключване на договора/-допускат търговецът или доставчикът едностранно да промени условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. На основание на обстоятелството, че в договорното съдържание не е включен конкретният механизъм за изменение на престацията за възнаградителна лихва изключението по чл. 144, ал. 2 о т ЗЗП не може да бъде приложено. Не е налице и основанието по чл. 144, ал. 3. т. 1 от ЗЗП, тъй като в договора за кредит, който не е ценна книга или сделка с финансови инструменти, не е предвидено ясно и разбираемо за потребителя какъв е начинът за промяна на размера на цената на кредита чрез конкретно разписана изчислителна методика и ясно определени условия за изменения на договорната лихва. От извлечението от банковата сметка, по която е обслужван кредитът е видно, че през целия срок на действие на договора банката е прилагала завишен лихвен процент и е начислила, събирала от сметката на кредитополучателите увеличени суми за лихви въз основа на неравноправните клаузи. Банката е получила и недължими такси за управлението на кредита, тъй като тези вземания намират своя източник в непроизвелите правно действие като неравноправни клаузи на чл. 4 от договора от 07.04.2008 г. Банката, като икономически по-силната страна в договорните правоотношения, е наложила въпреки изискванията на добросъвестността и в ущърб на потребителя заплащането на таксата по чл. 4 от договора. Заплащането на многократни такси за извършването на едно и също действие, което е иманентна част от съдържанието на предоставената финансова услуга води до неоснователно обогатяване на кредитора и противоречи на общия принцип, забраняващ получаването на престация без правно основание. Аргумент в тази посока е и законодателната промяна и въвеждането на забрана за договорите за кредит да бъдат събирани такси за усвояване и управление на кредита и за извършване на едно и също действие - чл. 10а от ЗПК и чл. 27 ал. 2 и ал. 3 от ЗКНИП. Видно от мотивите при изменението и допълнението на ЗПК законодателят е целил постигане именно на справедлив баланс между интересите на кредитополучателите и кредитодателите. В мотивите се сочи, че "целта на таксите е да се покрият административните разходи на банката при предоставяне на определена услуга. Със законопроекта се забранява на банките да събират някои видове такси и комисиони, за които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за действия, свързани с одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление. Следва да се има предвид, че възнаградителната лихва включва освен печалбата на търговеца и неговите разходи по администрирането на кредита, поради което е лишено от основание заплащането и на такса за администрирането на кредита. Също така, по икономическата си природа таксите покриват материално- техническите и административните разходи на правоимащото лице за оказана от него услуга или осъществявана от него дейност. Вземането по чл. 4 от процесния договор за такса за управление на кредита е средство за неоснователно обогатяване на банката - кредитор, тъй като на първо място, срещу него тя не оказва услуга на потребителя. В пар. 13. т. 14 и т.35 от ЗЗП е дадено легално определение на понятията "услуга" и "договор за услуга". Срещу таксата за управление потребителят не получава никаква престация под материална или интелектуална форма, за да дължи заплащането на цена. На следващо място, тази такса не овезвъзмездява и конкретно определени административни разходи срещу извършваните от него действия по администриране на кредита. Цената която получава банката е формулирана в абсолютен размер от 0.3 % върху остатъчната главница, т.е. не се формира на база на действително извършените от банката разходи по осъществяване на дейността по кредитирането. Със заплащането па анюитетните вноски по погасителен план, стойността на непогасената главница намалява, но таксата за управление в абсолютния размер от 0.3% се начислява фиксирано върху различната по стойност главница. Клаузата на чл. 4. т. 2 от договора е нищожна и на друго основание - освен че е уговорена в противоречие с добрите нрави, тя е и неравноправна. С оглед на това следва да бъде съобразено разрешението, изведено в решение на СЕС от 16.06.2020г. по съединени дела С-224/19 и С- 259/11, в което е разгледан въпроса за неравноправността на вид такса по договор за кредит - "комисионна за обработка" съставляваща такса за усвояване на кредит/. СЕС е извел разрешението, че таксите не са съществена престация по ипотечен кредит само поради факта, че са включени в общата му цена. Яснотата и разбираемостта на клауза за такса трябва да бъдат проверени от националните съдилища с оглед на всички относими фактически елементи, сред които са публичността и информацията, предоставена от кредитодателя при договарянето на договора за кредит, и като се има предвид степента на внимание, която може да се очаква от един нормално осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен среден потребител. При тези условия националният съд следва да провери, като вземе предвид всички обстоятелства около сключването на договора, дали финансовата институция е съобщила на потребителя достатъчно данни, за да може последният да се запознае със съдържанието и действието на клаузата, е която му се възлага плащането на комисионна за обработка, както и ролята й в договора за кредит. По този начин потребителят ще има достъп до основанията за възнаграждението, съответстващо на тази комисиона и може да прецени обхвата на задължаването си, и по-специално общата себестойност на посочения договор. Тези критерии са изцяло относими и към преценка за евентуалната неравноправност на уговорена такса за управление. Таксите за усвояване на кредит и за неговото управление имат сходен характер — те са възнаграждение на кредитора за оказваната от него дейност по кредитиране и съпътстващите я иманентни действия по обработка и оценка па отправено до него искане за усвояване на заемен ресурс и по администриране на предоставения заем. Следва да бъдат съобразени и разрешенията, изведени с решение от 3 октомври 2019 година по дело С621/17, ••••••••, в което СЕС е приел, че уговорена в договор за кредит фиксирана ставка на такса за управление, изчислявана върху размера на главницата може да изпълнява условията за неравноправност, когато макар заемополучателят да получава престация срещу събираната такса за управление, са налице следните елементи: точното естество на различните съответни услуги не е посочено прозрачно в договора и поради това естеството на действително предоставените услуги не може разумно да бъде разбрано или изведено от разглеждането на целия договор. Освен това, СЕС е подчертал, че договорните условия трябва да бъдат формулирани по начин потребителят да може да провери дали не е налице припокриване на различните такси или на услугите, за които същите се заплащат, като националният съд трябва да провери дали това е така от гледна точка на всички относими фактически елементи, сред които са не само клаузите, които се съдържат в съответния договор, но и публичността и информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на договора. Значителна неравнопоставеност в правоотношението между кредитора и кредитополучателя ще е налице, ако: за предоставените в замяна услуги не може разумно да се приеме, че попадат сред услугите, които се извършват при управлението или отпускането на кредита или ако сумите, начислени на потребителя за посочената такса и посоченото комисионно възнаграждение са непропорционални спрямо размера на кредита. Процесната клауза на чл. 4 от договора е типова, предварително изготвена от банката и потребителят не е имат възможност да влияе върху съдържанието й. Както в преддоговорният процес, така и при самото сключване на договора банката не е разяснила на потребителя никакви данни относно поеманото от него задължение за заплащане на такса за управление, за да може той да прецени естеството на услугите, които ще му бъдат оказвани по управление на кредита му . За да има потребителят действително достъп до основанията на дължимото от него възнаграждение е необходимо в договора за кредит да бъдат разписани общо действията по управление на кредита, за да може потребителят да прецени естеството на услугата, както и е необходимо в договора да бъдат предвидени обективни критерии за определяне на разноските за извършването им, за да може потребителят да прецени себестойността на разходите по тях. В настоящият случай, естеството на тези услуги не може да бъде изведено нито от самата спорна клауза, нито от останалите договорни клаузи. Макар таксата по чл. 4 от процесния договор да е формулирана в процентен размер, това договаряне не е прозрачно, защото кредитополучателят е лишен от възможността да подложи на преценка дали не заплаща многократно цена за услуги, които се припокриват по съдържание и по обем. Поради липсата на яснота за вида на оказваните му услуги, потребителят е лишен от възможността да извърши проверка дали не заплаща и за услуги, които не попадат в обхвата на услугите по управление на кредит. По същото съображение, не може да се провери пропорционалността на получаваното от кредитора възнаграждение. При съобразяване на ролята на спорната клауза в договора следва да се отчете обстоятелството, че остатъчната главница не може да бъде реален мерител за действителните разходи на кредитора за управление на кредита. Ако кредиторът беше постъпил добросъвестно с кредитополучателя, не може да се счете, че в индивидуални преговори последният би се съгласил да заплаща такса за управление за неконкретизирана насрещна престация и при непрозрачен механизъм за определянето й. Подобно договаряне накърнявало имуществената и правната сфера на ищците, тъй като без да се отчитат реално сторените разходи за управление на кредита в техен ущърб недобросъвестно кредиторът си е осигурил имуществена облага, с което е създал неравновесие в правоотношението. Според СЕС, установяването по съдебен ред на неравноправността на договорна клауза поначало трябва да води до връщането на потребителя в правното и фактическо положение, в което той би се намирал при липсата на тази клауза. Задължението на националния съд да изключи действието на неравноправната договорна клауза, която налага плащането на суми, оказали се недължими, по принцип поражда съответния реституционен ефект по отношение на тези суми. Клаузите, по силата на които ищците дължат кредита в швейцарски франкове и носят валутния риск и неблагоприятните последици от това увеличение, са нищожни поради неравноправност и не обвързват кредитополучателите. Поради това кредитополучателите не са дължали валутни разлики, формирани в резултат на увеличението на курса швейцарски франк/лев към датата на плащане на месечните вноски спрямо курса към датата на усвояване на кредита и престираните от кредитополучателите валутни разлики чрез погасяване на валута с увеличена стойност спрямо лева, са без правно основание и подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Недължимо платени са и застрахователните премии по чл. 14 от договора. Във връзка с гореизложеното размерът на задължението след премахване на неравноправните клаузи следвало да се определи в размера на чистата стойност на кредита, като се оставят договора и допълнителното споразумение за неприложени в цялост. Нищожността на договорите в цялост означава, че всяка от страните по договора следва да върне на другата страна, това което е получила по него. Или до момента ответникът е получил сумата в размер на 91792.25 лева като неоснователно се е обогатил със сумата в размер на 46791.25 лева, представляваща разлика над чистата договорена стойност по договора за банков кредит в размер на 45 000 лева. С допълнително подадена молба ищците конкретизират, че сумата, която ответникът е получил по договора за кредит от 07.04.2008 г., в периода от 07.04.2008 г. до 04.10.2021 г., е 76 361.70 лева, от която недължимо получени са 31 361.70 лева, а сумата, която ответникът е получил по допълнителното споразумение от 04.10.2021 г. към договора за кредит, от 04.10.2021 г. до датата на завеждане на делото, е 15 429.55 лева. Поради изложеното се иска да се прогласят за нищожни договор за кредит № ••••••• от 07.04.2008 г. и допълнително споразумение от 04.10.2021 г., както и да се осъди ответника да заплати на ищците сумата от 46 791.25 лева, представляваща недължимо получена от ответника по договор за кредит № ••••••• от 07.04.2008 г., в периода от 07.04.2008 г. до 04.10.2021 г., и по допълнително споразумение от 04.10.2021 г. към договора за кредит, от 04.10.2021 г. до датата на завеждане на делото, формирана от заплатени месечни погасителни вноски и такси за управление, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба. В съдебно заседание е допуснато изменение на осъдителния иск, като същият е увеличен от 46 791.25 лева на 24 515.99 евро, равняващи се на 47 949.11 лева. Представя се писмена защита, в която се излагат съображения. Претендират се разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът "Ю.“ ••, чрез представител по пълномощие, е подал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Счита за неоснователно твърдението за нищожност на целия договор за кредит, което в по-голямата си част се основава на твърдения за неравноправност на клаузите за валутния риск в договора за кредит. Излага съображения, че не може тези клаузи да се смятат за основния предмет на договора за кредит, който може да се изпълнява и без тях, тъй като се запазват съществените задължения на страните – задължението на Банката да отпусне на ищците парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок и задължението на последните да ползват сумата съобразно уговореното и да я върнат след изтичане на срока. Съгласно чл. 146, ал. 5 ЗЗП във връзка с чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В тази връзка законодателят целял не обявяване недействителността на даден договор, съдържащ неравноправни клаузи, а замяна на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях. В тази връзка, в случай, че съдът установи наличие на неравноправни клаузи в Договора, моли да приеме, че това не води до нищожност на целия Договор. Същият следва да се запази в останалата си част, тъй като може да се прилага и изпълнява съгласно намеренията на страните, изразени при сключването му. В конкретния случай Договорът е напълно функционален и изпълним дори и при евентуално отпадане на някои от клаузите, свързани с валутата или начина на определяне на обменния курс, доколкото основните престации по него — предоставяне на кредитен ресурс и възстановяването му заедно с дължимата лихва — остават непроменени. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделна уговорка не влече нищожност на договора като цяло, освен ако не се установи, че без нея договорът не би бил сключен. В настоящия случай нямало основания да се приеме, че договорът би бил изобщо избегнат от страните при липса на клаузите, уреждащи валутния риск — напротив, целта на договора е била покупка на конкретен недвижим имот, което финансиране е реално предоставено и прието. Видно от представените доказателства, страните са изпълнявали Договора в продължение на години, без той да бъде оспорван. Това е допълнителен аргумент за наличието на действителна, автономна и трайна воля на страните за обвързване с клаузите на Договора. Освен това, обявяването на целия Договор за нищожен би довело до абсурдната ситуация потребителят да се е ползвал от предоставената му парична сума, без да дължи възнаграждение за нейното ползване. Подобен резултат е не само несъвместим с принципите на справедливост и еквивалентност на престациите, но противоречи и на чл. 430, ал. 2 от ТЗ, съгласно който по договор за кредит се дължи лихва. Ликвидирането на Договора като цяло би довело до това кредитополучателят да получи финансиране, без да понесе никакви разходи за лихви и такси, което не само е в разрез с духа на законовата уредба, но и би обезсмислило механизма на защита по Директива 93/13/ ЕИО, която цели възстановяване на договорния баланс, а не санкциониране на едната страна чрез премахване на основните договорни уговорки. Подобна позиция намира потвърждение и в практиката на СЕС (включително по делата С- 26/13, С-618/10, С-453/10 и С-126/17), според която при установяване на неравноправна клауза същата следва да бъде изключена, но без да се накърнява действието на останалата част от договора, ако той може да продължи да съществува. Аргумент в полза на горното била и уредбата по ЗПК от 2006 , който е действал към момента на сключване на процесния Договор за кредит. Съгласно чл. 14, ал. 2 ЗПК , когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (каквито на практика са последиците, претендирани по настоящото дело). В същото време, чл. 3, ал. 3, т. 5 от ЗПК , изключва приложението на закона за кредити, чийто размер е на стойност, по-малка от 400 лв. или на стойност над 40 000 лв. Логиката зад това законодателно разбиране била, че ЗПК целял да защити физическите лица — потребители, които взимат стандартизирани потребителски кредити. Поради това разпоредбите на ЗПК не били приложими за кредити над 40 000 лв., доколкото тези кредити обикновено се считали за по-сериозни финансови ангажименти, при които се изискват допълнителни договорености, често свързани с ипотека. Законодателят приел, че потребителят при този размер на кредита има по – голяма финансова грамотност, възможности за правна консултация и не се нуждае от същата защита като при обикновен потребителски кредит. ЗПК бил съобразен с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредит, която също въвежда долна и горна граница за стойността на кредитите, за да бъдат включени в обхвата на директивата — именно от 200 евро до 75 000 евро (в България адаптирано съответно до 40 000 лв. по тогавашния курс и практика). Твърди се, че доколкото договорът за кредит с ищците е в размер на равностойността в швейцарски франкове на 45 000 лева, той не попада в приложното поле на ЗПК . Поради това няма основание за прилагане на правилата на чл. 14, ал. 2 ЗПК , каквато де факто е търсената защита. При липса на приложимост на това изключение, няма основание потребителят да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и разноски. Счита, че е налице злоупотреба с право от страна на ищците, които чрез претенции за обявяване на нищожност на договорни клаузи (а и на целия договор за кредит) се опитват да постигнат ефекта на безвъзмездно ползване на сумата по кредита за срока на договора за кредит. Твърди се, че нито една от оспорените клаузи не е неравноправна, както и нито една от заплатените на Банката суми не е платена без основание. Всички основни условия по процесния договор за кредит били ясно написани и са абсолютно разбираеми, предвид което няма нито двусмислие, нито неяснота, които да водят до невъзможност кредитополучателят да разбере какъв точно договор за кредит сключва. По отношение за преценката за наличие на неравноправност, ВКС приемал, че икономическите последици, произтичащи от договора за кредит относно размера на общата заета сума и обменния курс са разбираеми за средния потребител, когато от