Решение № 15 от 10.2.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 113/2024 г.

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК. Предявена е исковата молба от М. Г. В., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника му Адвокатско дружество „Д. и партньори“, БУЛСТАТ •••, със съдебен адрес гр. София,бул. •••, чрез управителя си адвокат Й. Д. от САК против ЗД „Бул Инс“ АД, вписано в Търговския Регистър с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. •••, с правно основание чл.432,ал.1, от КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 30 000,00 (тридесет хиляди) лева (15338,76 евро) - главница, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП от 14.04.2024 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 19.08.2024 г. - датата на постановения отказ от страна на застрахователя до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски. В исковата молба ищеца М. Г. В., твърди, че на 14.04.2024 г. около 18:05 часа в гр. Б. Слатина на ул. „В. Левски" пред дом № 25 е настъпило ПТП между лек автомобил марка „БМВ“, модел 530Д, с рег. № ВР •••• СК, управляван от В. П. Ц. и мотоциклет с рег.№ ВР •••• В, марка „Кавазаки Нинджа“, модел ЗХ 6Р управляван от М. Г. В.. Твърди, че когато мотоциклетистът наближил паркирания автомобил, неговият водач предприел маневра на заден ход, без да се убеди, че зад него пътят е свободен и че няма да създаде опасност за движението. Местопроизшествието е посетено от мл. автоконтрольор Х. Х., който е съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 248р7121/23.04.2024 г., като на виновния водач Ц. е съставен му е АУАН № GA1125624/14.04.2024 г. по описа на РУ-Б. Слатина. Ищеца твърди още, че непосредствено след инцидента е откаран от екип на ЦСМП- Бяла Слатина, където бил във видимо отпаднало състояние, с оплаквания от непоносими болки в областта на гърдите и левия си долен крайник. След извършен медицински преглед ищеца бил освободен още на същият ден от лечебното заведение. Впоследствие няколко дни след инцидента, ищеца продължавал да търпи болки в областта на коляното, придружени с оток и затруднено движение, като потърсил медицинска помощ в „Нов Медицински Център“ ЕООД - гр. Враца. При извършени медицински прегледи и изследвания, медиците констатирали следните увреждания: -травма на няколко структури лявото коляно, с увреда на медиална колатерална връзка, придружена от контузия и силно изразени оток и кръвонасядане в тази област, представляващо разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничения в движенията на ляв долен крайник за период по-дълъг от 30 дни; -контузия на гръден наш - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни; -охлузна рана, в областта на десен долен крайник - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания. На 12.06.2024г. и на 17.06.2024г. ищеца осъществил преглед при специалисттравматолог, тъй като не чувствал подобрение в здравословното си състояние, поради наличие на оток, болка и ограничена подвижност. Колянната става била деформирана, с наличие на флексионно-екстензионен дефицит и мускулна хипотрофия, поради което му е приложено медикаментозно лечение. Предвид наличната травма на коляното му е поставен турор за 45 дни. Твърди се още в и.м., че за лек автомобил марка „БМВ“, модел 530Д, с рег. № ВР •••• СК е била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество по полица № BG/02/123001909630, с период на валидност от 25.15.2023 г. до 24.06.2024 г. На основание чл.380 от КЗ ищеца отправил писмена претенция до ответника, чрез писмо с обратна разписка получено от него на 31.05.2024 г., въз основа на която с уведомителни писма изх.№ НЩ 4178/19.06.2024г. и изх.№ НЩ 577/19.08.2024г. ответника отказал изплащане на застрахователно обезщетение. Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита обективирана в петитумната част на исковата молба. Претендира съдебно-деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, чрез пълномощника си адв.М. Г., в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата молба и твърдението на ищеца, че водачът на л.а. „БМВ” с peг. № ВР •••• СК е виновен за реализираното ПТП, поради липса на доказателства. Счита, че е налице е случайно деяние за водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел 530Д, с рег. № ВР •••• СК по смисъла на чл. 15 НК и съгласно т.9 от ППВС № 7/78 год. застрахователното дружество не носи отговорност и не дължи обезщетение. Оспорва осъществяването на деликтен фактически състав относно всичките му елементи, включително противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Тъй като механизмът на ПТП не е установен, то не може да се направи обоснован извод за това кой от участниците е действал противоправно. Счита, че виновен за процесното ПТП е ищеца, като водач на мотоциклет „Кавазаки” с peг. № ВР •••• В. Ответника навежда доводи, че в случая не е изяснено кой от двамата водачи е с предимство, липсват данни за пътната сигнализация, което прави невъзможно да се прецени наличието на конкретно противоправно деяние. По делото липсва протокола за оглед на ПТП, който да съдържа точно описание и замерване на следите от ПТП, не е възможно да се определи с необходимата точност как е възникнало произшествието и каква е причината за него. Ответника прави възражение за съпричиняване по реда на чл.51,ал.2 от ЗЗД на вредата от страна на ищеца М. В.-водач на мотоциклет „Кавазаки” с per. № ВР •••• В, като неговият принос за настъпилото ПТП е по-висок. Ищеца като водач на мотоциклет се движил с превишена и несъобразена скорост, като неподсигурил достатъчно странично разстояние от спрелите автомобили, покрай които преминавал. Сочи, че поведението на ищеца е било не само противоправно, но го поставило в ситуация на повишен риск. Управлението на мотоциклета с повишена скорост и липсата на необходимата грижа за собствената си безопасност са съществен фактор, който е допринесъл за настъпването на процесното ПТП. На следващо място ответника оспорва иска по размер, считайки исковата претенция за прекомерна, не отговаряща на икономическата конюнктура, вредата и справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД и ППВС № 4/68 година. Твърди, че от приложените медицински документи е видно, че травмата получена от ищеца е причинила болки с ограничени движения на лявата колянна става, с проведено лечение над 30 дни (около два и половина месеца), представляваща средна телесна повреда по см. на чл. 129 от НК.Ответника счита, че адекватна сума за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е около 15 000 лева, ако искът се докаже по основание и без да се отчита евентуално съпричиняване на вредата от страна на ищеца като участник в процесното ПТП. На следващо място оспорва претенцията за лихва по чл. 429 ал. 3 КЗ, считано от датата на „постановен отказ” от страна на застрахователя, какъвто в случая не е налице. Твърди, че застрахователят е изискал допълнителни документи, за удостоверяване на претенцията, но такива не са били представени от молителя, поради което съгласно чл. 497 ал. 1 т. 2 КЗ: застрахователят не дължи лихва, поради неизпълнение от страна на увреденото лице. Прави евентуално възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба. Счита за неоснователно, голословно и бланкетно оспорването направено от процесуалния представител на ответното дружество, относно основанието и размера на исковата претенция. Неоснователно било оспорването на ответника относно механизма на настъпване на ПТП описан в исковата молба, както и възражението, че не били налице всички предпоставки от фактическия състав, обуславящи отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение. Сочи за абсурдно твърдението на ответното дружество, че водачът на л.а. „БМВ 530 Д" не бил нарушил разпоредбите на ЗДвП и по отношение на същия е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Оспорва всички възражения релевирани в писмения отговор на ответното застрахователно дружество относно размера на претендираното обезщетение, относно акцесорния иск за законна лихва, както и началния момент, от която същата се претендира, относно съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищеца и др. посочени в писмен отговор. В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника на допълнителната искова молба, в който същият заявява, че изцяло поддържа изложеното в отговора на исковата молба. По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначени са и са изслушани съдебно-автотехническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза и допълнителна СМЕ. Приложен е АУАН № GA1125624/14.04.2024 г. по описа на РУ-Б.Слатина и НП № 24-0248-000265/09.05.2024г. изд.от ОД на МВР - Враца, РУ - Бяла Слатина. След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установява, включително и от приложеният Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 248р7121/23.04.2024 г., че на 14.04.2024 г. около 18:05 часа в гр. Б. Слатина на ул. „Васил Левски" пред дом № 25 е настъпило ПТП между лек автомобил марка „БМВ“, модел 530Д, с рег. № ВР •••• СК, управляван от В. П. Ц. и мотоциклет с рег.№ ВР •••• В, марка „Кавазаки Нинджа“, модел ЗХ 6Р управляван от М. Г. В.. Вследствие на настъпилото произшествие е пострадал мотоциклетистът М. Г. В., като същият е прегледан във ФСЦМП - Бяла Слатина.Приложени са следните медицински документи: Ксерокопие на Амб. Лист №24115503525B/24.04.2024 г., издадено от д-р И. Б. - ортопед-травматолог; Ксерокопие на Резултат от образна диагностика №19415 от 24.04.2024 г. на НМЦ ЕООД - гр. Враца; Ксерокопие на Амб. Лист №24164A03D60A/12.06.2024г. издаден от д-р И. Б.-ортопед травматолог; Ксерокопие на Амб. Лист №24171D027145/17.06.2024 г. издаден от д-р Д. К.; ксерокопие на Амб. Лист №24173B01C959/21.06.2024 г. издаден от д-р Д. К., в които е отразена първоначална диагноза: „Контузия на коляното. Придружаващи заболявания и усложнения са посочени - контузия на гръдния кош, травма на няколко структури на коляното“. Назначена е терапия с обезболяващо, антикоагулант и поставен тутор за 45 дни и дадено мнение за оперативна намеса. И двамата участници са изпробвани за алкохол с техническо средство „Дрегералкотест" 7510, № 0749, като уреда отчел 0,00 промила, т.е. резултати са отрицателни. В КП за ПТП с пострадали лица № 248р7121/23.04.2024 г. е отразено, че причина за настъпване на ПТП-то е неправилна маневра „Излизане“ от ред на паркирани МПС, от страна на водача Ц.. Другият участник М. Г. В. е с охлузна рана на десен крак, като е транспортиран с реаномобил на ФСЦМП – Бяла Слатина , където е прегледан и освободен. На водача В. П. Ц. е съставен АУАН № GA1125624/14.04.2024 г. по описа на РУ-Б. Слатина, а впоследствие и Наказателно Постановление № 24-0248-000265/09.05.2024г. изд.от ОД на МВР - ВРАЦА, РУ - Бяла Слатина, за това, че на 14.04.2024 г. около 18:50 часа. в гр.Бяла Слатина на ул.“Васил Левски“ п р е д „Нонстоп“ магазин, В. П. Ц. управлява лек автомобил „БМВ 530Д“ с регистрационен номер ВР••••СК, негова собственост, предприемайки маневра завой на ляво, за излизане от ред на паркирани автомобили, не се е убедил, че няма да застраши другите участници в движението, вследствие на което отнема предимството на движещият се по ул. „Васил Левски“ и идващ от зад мотоциклет Кавазаки 3Х 6 Р с регистрационен номер ВP••••В с водач М. Г. В. от с. Соколаре и се сблъсква с него, предизвиквайки ПТП с материални щети по двете МПС. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр номер ARDN 0018, като уреда отчита 0,00 промила алкохол. Отразено е също в НП, че водачът В. П. Ц. предприемайки маневра, създал опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, поради което виновно е нарушил чл. 25 ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1,т.5 от ЗДвП му е наложено наказание „ГЛОБА“ в размер на 200,00 лв. Наказателното постановление е вляло в законна сила на 17.07.2024г. За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП и неговият механизъм допринасят и показанията на свидетеля В. П. Ц.( без родство със страните по делото) и свидетелката Д. В.(без родство със страните по делото). Свидетелят В. П. Ц., който към момента на инцидента е бил водач на лек автомобил марка „БМВ 530“, дизел, с рег. № ВР •••• СК, негова собственост, посочва, че ПТП-то е настъпило през месец април 2024 г., около 18.00 часа, на ул. „Васил Левски“ в гр. Бяла Слатина, в посока към гр. Бяла Слатина/с.Бърдарски геран. Свидетелят потвърждава, че данните, отразени в Констативния протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 248р- 7121/23.04.2024 г., са верни относно датата, часа, участниците и управлявания от него автомобил. Уточнява, че не си спомня дали лично е подписал протокола на място, но потвърждава, че спрямо него е бил съставен АУАН, както и че му е наложена глоба в размер на 200,00 лв., редуцирана и заплатена от него в размер на 160 ,00 лв. По отношение на механизма на произшествието свидетелят сочи, че автомобилът му е бил спрян успоредно до бордюра, като предницата е била насочена напред по улицата. Пред него е имало паркирано камионче, поради което е предприел маневра за излизане напред, за да го заобиколи. Свидетелят заявява, че не е възприел движението на мотоциклетиста преди настъпване на инцидента, като го е видял едва в момента, когато последният е паднал на пътното платно. Същият не може да посочи от коя страна и с каква скорост се е движел мотоциклетистът, нито дали е имало спирачен път. Не си спомня да е подал светлинен сигнал при предприемане на маневрата. Допуска, че мотоциклетистът вероятно се е движел в неговата пътна лента. Ударът, по спомени на свидетеля, е настъпил в близост до пешеходната пътека срещу „Нон-стопа“. Относно уврежданията по автомобила свидетелят сочи, че е бил засегнат левият праг, както и евентуално задната част, но без точен спомен. След инцидента свидетелят е спрял автомобила си, слязъл и отишъл при пострадалия мотоциклетист, който бил в съзнание, с поставена каска и предпазна екипировка. Не е предприел действия по преместването му, поради указания на други присъстващи лица. Свидетелят потвърждава наличието на други очевидци на произшествието, като част от тях познава, а други – не. След инцидента е осъществил еднократен телефонен контакт с мотоциклетиста, с цел да се осведоми за състоянието му, като последният му е заявил, че е добре. В заключение свидетелят заявил, че причината за настъпване на ПТП-то е негова, тъй като е извършил неправилна маневра напред, без да възприеме движещия се зад него мотоциклетист. Посочва, че срещу него не е било образувано наказателно дело, като е бил разпитан от полицейските органи още в деня на инцидента. Съдът кредитира показанията на свидетеля В. П. Ц. с необходимата степен на повишена внимателност, предвид обстоятелството, че същият е пряк участник в процесното ПТП. Съдът приема, че показанията му следва да бъдат кредитирани в частта относно мястото, времето и механизма на ПТП, както и предприетата от свидетеля маневра, като същите са последователни, логични и подкрепени от писмените доказателства по делото, включително констативния протокол за ПТП и данните от Наказателното постановление за наложено административно наказание. От значение е и обстоятелството, че свидетелят поема отговорност за настъпването на произшествието, като признава, че е извършил неправилна маневра, без да възприеме движещия се мотоциклетист, което е самопризнание във вреда на собствените му интереси. В останалата част показанията му не следва да бъдат кредитирани, доколкото свидетелят не е имал преки възприятия относно движението, скоростта и реакциите на мотоциклетиста, като сам заявява, че го е възприел едва след настъпването на инцидента. Поради това тези твърдения не могат да послужат за изводи относно евентуално съпричиняване от страна на пострадалия. Другата свидетелка Д. В. сочи, че познава пострадалия М. В. единствено от процесното ПТП. Същата е пряк очевидец на инцидента, настъпил на пътния участък между кръстовището при „Нон-стоп“ магазина и спирката за с. Попица, през месец април 2024 г., в късния следобед. Към този момент тя се е движела с автомобила си в посока с. Попица, когато е възприела как движещ се мотоциклет е засечен от лек автомобил „БМВ“, излизащ на преден ход от редица паркирани автомобили. По нейни наблюдения автомобилът „БМВ“ е излизал на преден ход от редица паркирани автомобили, на разстояние приблизително 10 метра преди „Нон-стопа“, като свидетелката не е възприела подаване на светлинен сигнал от негова страна. Вследствие на тази маневра мотоциклетистът е загубил контрол над управлението, допрял се е до автомобила, паднал е на пътното платно и се е плъзгал настрани, след което мотоциклетът се е ударил в пътен знак „Стоп“. След инцидента тя е оказала първа помощ на пострадалия, като установила, че същият е в съзнание, с поставена каска и защитна екипировка. По нейни думи каската е била свалена внимателно, за да провери дали има наранявания в областта на главата, като такива не са били установени. Свидетелката е превързала дясната му подбедрица в областта на глезена, където е имало открита рана. Пострадалият е изглеждал силно пребледнял и уплашен, като се е оплаквал от болки в дясната част на тялото, без видими счупвания. Свидетелката сочи, че пострадалият е споделил, че водачът на лекия автомобил „БМВ“ не е подал светлинен сигнал (мигач) при предприемане на маневрата, което е довело до рязката му реакция и загуба на контрол. Св.В. посочва, че не може да прецени скоростта на движение на мотоциклета, но по нейна преценка водачът не е разполагал с достатъчно време за реакция, като е предприел заобикаляне с цел предотвратяване на по-тежък инцидент. След настъпване на ПТП на мястото са пристигнали полицейски органи и екип на „Бърза помощ“, като пострадалият е бил транспортиран до лечебно заведение. Свидетелката е поддържала кратка последваща комуникация с него относно здравословното му състояние. Съдът кредитира показанията на свидетелката Д. В. в частта, в която тя описва своите преки наблюдения на ПТП – позицията и движението на мотоциклета, падането му и обстоятелствата около настъпването на инцидента, включително липсата на подаване на светлинен сигнал от водача на лекия автомобил „БМВ“. Тези показания се ценят като достоверни, тъй като произтичат от лични възприятия на очевидец и са съгласувани с останалите доказателства по делото. В частта, в която свидетелката възпроизвежда субективни изявления на пострадалия, показанията не се кредитира, тъй като не произтичат от нейни преки наблюдения и нямат самостоятелна доказателствена стойност. При така представените писмени доказателства, касаещи настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, за изясняване на механизма на същото, по делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, което след запознаване с материалите по делото и свидетелските показания посочило, че процесното ПТП настъпило при следния механизъм: "ПТП-то е станало на 14.04.2024 г. около 18,05 часа в гр. Бяла Слатина на ул. „Васил Левски“ пред дом №25, при ясно време и нормална видимост при движение в платно за движение с ширина на 9 метра и двупосочна организация на движението. Лекият автомобил „БМВ 530Д" с рег. №ВР••••СК, управляван от В. П. Ц. от гр. Бяла Слатина е бил паркиран в редица от паркирани автомобили пред магазин „Нонстоп“, успоредно на десния банкет с предната си част насочена към Лесопарка. В определен момент водачът на лекият автомобил „БМВ 530Д” е предприел маневра „Завой на ляво“ за излизане от мястото на паркиране и продължаване на движението си напред по ул. „Васил Левски“. В същият момент в дясното платно на ул. „Васил Левски“ покрай паркираните автомобили се е движил мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ с рег. №ВР••••8, управляван от М. Г. В. от с. Соколаре със скорост на движение около 42 км/м. Мотоциклет „Кавазаки Нинджа“, достигайки до мястото на удара се блъснал с инициален удар на предното колело в лявата странична част от внезапно навлезлия в коридора му за движение лек автомобил „БМВ 530Д". В резултат на настъпилия удар между мотоциклета и лекия автомобил под действието на инерционните сили мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ се отклонил на ляво и е паднал на платното за движение, продължавайки си движението напред около 20 метра, плъзгайки се по страничната си част на мотора е напуснал платното за движение се установил в покой до левия банкет по посока на движението си. Лекият автомобил „БМВ 530Д", след удара веднага се установил в покой на платното за движение с предната си част насочена към Лесопарка. При ПТП водачът на мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ с рег. №ВР••••B e получил нараняванията, описани в медицинските документи“. Експерта в заключението си сочи, че на процесното ПТП не е извършван оглед от разследващ полицай непосредствено след настъпване на ПТП, при който да са определени и измерени местоположението на двете моторни превозни средства след установяването им в покой, както и наличието на спирачни следи или други веществени доказателства, релевантни за изясняване механизма на произшествието. Сочи, че скоростта на движение на лекия автомобил „БМВ 530Д" с рег.№ ВР••••СК непосредствено преди настъпване на ПТП и към момента на настъпването му е била около 20 км/ч. Експертът приема, че към момента на възникване на ПТП скоростта на движение на мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ с рег. № ВР •••• В е била приблизително 50 км/ч, като същата съответства на максимално допустимата скорост в участъка, съобразно пътната сигнализация и пътните условия. По делото не са налице данни за превишаване на разрешената скорост или за друго техническо нарушение от страна на водача на мотоциклета непосредствено преди произшествието, като от техническа гледна точка поведението му е било съобразено с пътната обстановка и останалите участници в движението. В заключението е отразено, че ударът между процесните МПС-та е настъпил в дясната лента на платното за движение, на около 10 метра преди пешеходната пътека тип „Зебра“, разположена пред магазин „Нонстоп“ и на около 2,6 метра в ляво от десния край на платното за движение на ул. „Васил Левски“. Експертът посочва, че водачът на мотоциклета би могъл да предприеме предпазни действия – намаляване на скоростта или спиране – единствено при наличие на своевременно подаден светлинен сигнал от страна на водача на лекия автомобил „БМВ 530Д“ за предстояща маневра, какъвто сигнал не е установен. От техническа гледна точка действията на водача на мотоциклета не са били основен или съществен фактор за настъпването на произшествието. Според експертното заключение моментът на възникване на опасността е този, в който лекият автомобил „БМВ 530Д“ е навлязъл от мястото на паркиране в коридора на движение на мотоциклет „Кавазаки Нинджа“, в дясната лента на платното за движение. В тази ситуация водачът на мотоциклета не е разполагал с необходимото време и разстояние, за да предприеме адекватни действия за предотвратяване на произшествието или за ограничаване на неговите последици. В заключението е отразено, че от техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП-то е водачът на лекия автомобил „БМВ 530“ с рег. №ВР••••СК, който е предприел внезапна маневра „Завой на ляво“, за излизане от ред на паркирани автомобили, без да се е убедил, че няма да застраши другите участници в движението, вследствие на което е отнел предимството на движещият се по ул. „Васил Левски“ и се блъснал в идващ отзад мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ с рег. №ВР••••В, с което е поставил сам себе си и водача на движещият се в полагащата му част от платното за движение на мотоциклет „Кавазаки Нинджа" в невъзможност да предотвратят настъпването на ПТП. В открито съдебено заседание вещото лице по САТЕ поддържа даденото от него заключение без изменения и допълнения, като посочва, че посетил местопроизшествието. Вещото лице – автотехник посочва още, че благодарение на използваната от мотоциклетиста защитна екипировка, получените телесни увреждания са били по-леки в сравнение с тези, които биха настъпили при липса на такава. Съдът кредитира заключението на съдебно-автотехническата експертиза като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено от вещо лице със съответната специална подготовка, въз основа на материалите по делото и приложимите технически и физични закономерности. Заключението е ясно, логично и вътрешно непротиворечиво, като отговаря пълно и аргументирано на поставените задачи и кореспондира с останалите събрани доказателства, включително кредитираните свидетелски показания. Не са налице данни за заинтересованост или необоснованост на изводите на вещото лице, нито са направени възражения, подкрепени с насрещни доказателства, които да ги опровергават. Поради това съдът приема, че заключението на САТЕ представлява надежден източник на доказателствена информация относно механизма и причините за настъпване на процесното ПТП. За установяването на претърпените от ищеца М. В. неимуществени вреди по делото е разпитана свидетелката Г. В. (майка на ищеца) която заяви, че желае да свидетелства, въпреки разясненото й право на отказ от съда по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК. Свидетелката В. заявява, че не е очевидец на пътнотранспортното произшествие. Тя е получила информация за инцидента по телефон от приятел на сина си, който я уведомил, че М. е пострадал при управление на мотоциклет в района на „Нон-стоп“ магазин в гр. Бяла Слатина, без да е посочил точен час и дата на събитието. Свидетелката е осъществила контакт и с други лица, които са придружили пострадалия до дома му, като е наблюдавала лично неговото състояние след инцидента. В. описва физическото състояние на М. след ПТП: охлузна рана на десния крак, болки в коленете и дясната част на тялото, временна обездвиженост и необходимост от помощ при придвижване и ежедневни дейности. След посещение при ортопед в гр. Плевен пострадалият е получил диагноза за скъсани или разтегнати връзки на коляното, след което е бил обездвижен с лонгета и подложен на физиотерапия за около 1–1,5 месеца. Свидетелката посочва, че М. е изпаднал в депресивно състояние, свързано с ограничената му мобилност и загубата на възможност да работи, като е отсъствал от работа по болест и впоследствие е освободен. Свидетелката съобщава, че пострадалият е споделил пред нея част от обстоятелствата на инцидента, като е заявил, че лек автомобил „БМВ“ не е подал светлинен сигнал, което е довело до загубата на контрол над мотоциклета. Тя обаче не е присъствала на ПТП, не може да прецени скоростта на движение на мотоциклета или точния механизъм на произшествието. След лечението пострадалият е възстановил движението си, като не страда от накуцване или скъсяване на крака, но все още изпитва болки при лошо време или преумора. Свидетелката отбелязва, че М. постепенно е възвърнал частично активния си начин на живот, включително управлението на мотоциклет, но с повишено внимание. Съдът кредитира част от показанията на св.В. отнасящи се до физическото и психическото състояние на пострадалия ищец след ПТП, продължителността на лечението, ограниченията в движението, болковите оплаквания и възстановяването му. Тези сведения имат доказателствена стойност за настъпилите вреди и последствия от инцидента, но не съдържат информация относно механизма на ПТП или вината на участниците. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Г. В. като доказателство за обстоятелствата около настъпването на ПТП, тъй като тя не е била непосредствен очевидец на инцидента и възпроизвежда сведения, получени по телефон или чрез пострадалия. Показанията представляват косвени данни и субективни впечатления относно физическото състояние на сина след инцидента. За установяване на останалите спорни обстоятелства по делото, свързани с вида на причинените травматични, техния интензитет и продължителност на лечение, по делото е допусната СМЕ. В приложената по делото медицинска документация: Ксерокопие на Амб. Лист №24115503525B/24.04.2024 г., издадено от д-р И. Б. - ортопед-травматолог; Ксерокопие на Резултат от образна диагностика №19415 от 24.04.2024 г. на НМЦ ЕООД - гр. Враца; Ксерокопие на Амб. Лист №24164A03D60A/12.06.2024г. издаден от д-р И. Б.-ортопед травматолог; Ксерокопие на Амб. Лист №24171D027145/17.06.2024 г. издаден от д-р Д. К.; ксерокопие на Амб. Лист №24173B01C959/21.06.2024 г. издаден от д-р Д. К. е отразена първоначална диагноза: „Контузия на коляното. Придружаващи заболявания и усложнения са посочени - контузия на гръдния кош, травма на няколко структури на коляното“. Назначена е терапия с обезболяващо, антикоагулант и поставен тутор за 45 дни и дадено мнение за оперативна намеса. Тези документи съдържат: вид на травмите, клинични данни за увредени структури на коляното и ляв долен крайник, приложено лечение – медикаментозно, ортопедично (тутор) и физиотерапевтично, както и резултати от образни изследвания и информация за последващо функционално подобрение. Въз основа на тях е изготвена СМЕ, от чието заключение на вещото лице се установява, че ищецът В. е пострадал при ПТП на 14.04.2024 г., като водач на мотоциклет, който се е блъснал в лек автомобил. В делото липсва медицинска документация от извършения първичен преглед във ФСМП – Бяла Слатина. Данните, налични от констативния протокол за ПТП и показанията на свидетелите, сочат, че пострадалият е имал охлузна рана на десен крак в областта на глезена. На по-късен етап, на 24.04.2024 г., пострадалият е бил прегледан от ортопедтравматолог в гр. Враца. При този преглед е поставена диагноза за разкъсване на вътрешна колатерална връзка на лявата колянна става, въз основа на клинични данни, без извършване на образно изследване (ЯМР), което е единственият надежден метод за установяване на такава увреда. Освен това е поставена диагноза контузия на гръдния кош, която обаче не е подкрепена с медицински доказателства. От заключението на лекаря следва, че в резултат на ПТП-то пострадалият е получил контузия на ляво коляно и охлузна рана на десен глезен, като между механизма на произшествието и получените телесни увреждания съществува причинно-следствена връзка. Механизмът на травмите е определен като тангенциално действие на твърд тъп предмет и удар с или върху такъв предмет. Лечението е било медикаментозно и физиотерапевтично, като последното е приложено за пет дни, а приложената терапия е адекватна. При извършен личен преглед на ищеца от вещото лице на 25.08.2025 г. се установило, че колянната става на пострадалия е с нормална конфигурация, без оток и болка, с нормален обем на движение. Лявото коляно е стабилно (отрицателен валгус стрес тест), походката е нормална, без накуцване, а рентгенографията не показва патологични увреди на костите. Лекарят заключава, че пострадалият е възстановен от получените телесни увреждания, като прогнозата за здравословното му състояние е благоприятна. В съдебно заседание вещото лице-медик поддържа заключението си, като не прави изменения или допълнения към същото. Вещото лице медик е изготвил заключението въз основа на материалите по делото и показанията на свидетелите. Извършил е личен преглед на ищеца на 25.08.2025 г., при който се установило, че колянната става на пострадалия е с нормална конфигурация, без оток и болка, с нормален обем на движение. Лявото коляно е стабилно (отрицателен валгус стрес тест), походката е самостоятелна и нормална, без накуцване, а валгус стрес тестът и рентгенографията не са показали патологични увреди на костите. Ищецът е съобщил болка единствено при натоварване и смяна на времето. Лекарят заключава, че пострадалият е възстановен от получените телесни увреждания, като прогнозата за здравословното му състояние е благоприятна. Експерта медик уточнил, че поставената диагноза „скъсване на вътрешна колатерална връзка“ не може да бъде окончателно потвърдена без ЯМР, който не е извършен. Лечението, включително краткотрайна физиотерапия, е било насочено към възстановяване на еластичността на ставата след обездвижване. По отношение на контузията на гръдния кош, вещото лице посочило, че липсват обективни медицински доказателства (рентген или друго изследване), а контузията е записана само в амбулаторния лист. Заключението на вещото лице е, че ищецът е възстановен от уврежданията на колянната става и няма данни за съществени остатъчни травми или сериозни увреждания на гръдния кош. Впоследствие по искане на ищеца е допусната допълнителна СМЕ, след представени медицински документи и диск от ЦСМП-Бяла Слатина, като вещото лице медик е посочило, че от ксерокопие на резултат от МРТ (Магнитно-резонансната томография) изследване на ляво коляно, извършено на 07.01.2026 г. в ДКЦ „Софиямед“ – гр. София, се установяват МР данни за лезия II степен на медиалния менискус, парциална увреда на предната кръстна връзка и наличие на малък ставен излив. Костните структури, ставните хрущяли, латералният менискус, задната кръстна връзка, колатералните лигаменти, както и сухожилията и мускулните групи са с нормален МР образ. Посочените увреждания са характерни за индиректен травматичен механизъм, свързан с фиксирано стъпало и усукване на колянната става. Давността на уврежданията не може да бъде обективно определена въз основа на наличните образни данни. С оглед механизма и липсата на съпътстващи външни или костни увреждания, същите трудно могат да се свържат с мотоциклетна травма. В съдебно заседание вещото лице д-р К. поддържа изцяло представеното от него допълнително заключение, като заявява, че няма изменения и допълнения. Посочва, че въз основа на извършеното ЯМР изследване в ДКЦ „Софиямед“, за което той е издал направление, не се установяват увреждания на вътрешната колатерална връзка, като колатералните лигаменти и ретинакулумите на пателата са интактни. Установените други увреждания са частични, не подлежат на оперативно лечение и са характерни за индиректен усукващ механизъм при фиксирано стъпало, като давността им не може да бъде определена предвид късното извършване на изследването след ПТП. Вещото лице изрично заявява, че този механизъм не кореспондира с механизма на процесното ПТП, включително с твърдяното влачене на пострадалия, тъй като при влачене се получават повърхностни увреждания, а не вътреставни лезии като процесните. Съдът кредитира първоначалното и допълнителното заключение на съдебно- медицинската експертиза, тъй като същите са изготвени от компетентно вещо лице, въз основа на наличната медицинска документация, резултатите от образни изследвания и свидетелските показания по делото. Заключенията са логични, последователни и взаимно допълващи се, без да съдържат вътрешни противоречия. В тях са дадени ясни и обосновани отговори относно характера на установените увреждания, механизма на получаването им и липсата на категорични данни за причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като тези изводи кореспондират с обективните медицински находки. Съдът не възприема оспорването на ищеца срещу допълнителното заключение на съдебно-медицинската експертиза, тъй като същото се изразява единствено в несъгласие с направените от вещото лице изводи, без да се сочат конкретни противоречия, методологични пропуски или насрещни медицински доказателства, които да разколебаят неговата обоснованост, пълнота и съответствие с обективните доказателства по делото. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на настъпване на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това трябва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, които са основание за носене на отговорност от прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно: извършено виновно противоправно деяние от делинквента, от което в причинно-следствена връзка да са настъпили вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Тежестта за установяване на тези обстоятелства се носи от ищеца, като единствено за наличието на вина законът въвежда оборима презумпция с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ - 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя. В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя - ответник на 31.05.2024 г., като предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда. В рамките на същия са изискани с уведомление изх.№ НЩ 4178/19.06.2024г. допълнителни документи, като впоследствие с уведомление изх.№ НЩ 577/19.08.2024г. ответника отказал изплащане на застрахователно обезщетение, въпреки представените от ищеца документи. Не е налице изплащане на застрахователно обезщетение, поради което настоящият съдебен състав намира предявеният иск за допустим. С определение № 259/11.06.2025 г. съдът е приел за безспорни между страните следните обстоятелства: 1/настъпилото ПТП на 14.04.2024 г. около 18:05 часа в гр. Б. Слатина на ул. „В. Левски" пред дом № 25 между лек автомобил марка „БМВ“, модел 530Д, с рег. № ВР •••• СК, управляван от В. П. Ц. и мотокциклет с рег.№ ВР •••• В, марка „Кавазаки Нинджа“, модел ЗХ 6Р управляван от М. Г. В.. 2/съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, с която се покрива отговорността на водача, респ.собственика на лек автомобил марка „БМВ“, модел 530Д, с рег. № ВР •••• СК. 3/направена от ищеца М. В. пред застрахователя извънсъдебна претенция на 31.05.2024 г. за изплащане на застрахователно обезщетение и образувана преписка по щета № ••••••••••. Спорен между страните е въпросът, касаещ механизма на настъпване на ПТП, в т.ч. наличието на деликт: противоправността на деянието, вината на водача на МПС В. П. Ц., причинната връзка между процесното ПТП и уврежданията на здравето на ищеца; относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия с оглед въведеното възражение на застрахователя, както и относно размера и основателността на иска за присъждане на обезщетение и дължимостта на лихвата за забава. Настоящият съдебен състав намира, че механизмът на настъпване на ПТП категорично се установява от събраните по делото доказателства - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 248р7121/23.04.2024 г., АУАН № GA1125624/14.04.2024 г. по описа на РУ-Б.Слатина и НП № 24-0248-000265/09.05.2024г. изд.от ОД на МВР - Враца, РУ - Бяла Слатина и назначената съдебно-автотехническа експертиза. От тези доказателства се установи настъпването на процесното ПТП на 14.04.2024 г. около 18:05 часа в гр. Б. Слатина на ул. „В. Левски" пред дом № 25 между лек автомобил марка „БМВ“, модел 530Д, с рег. № ВР •••• СК, управляван от В. П. Ц. и мотоциклет с рег.№ ВР •••• В, марка „Кавазаки Нинджа“, модел ЗХ 6Р управляван от М. Г. В. В приетото по делото експертно заключение по САТЕ вещото лице посочва, че от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е водачът на лекия автомобил „БМВ 530“ с рег. №ВР••••СК, който е предприел внезапна маневра „Завой на ляво“, за излизане от ред на паркирани автомобили, без да се убеди, че няма да застраши другите участници в движението, вследствие на което е отнел предимството на движещият се по ул. „Васил Левски“ и се блъснал в идващ отзад мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ с рег. № ВР••••В, с което е поставил сам себе си и водача на движещият се в полагащата му част от платното за движение на мотоциклет „Кавазаки Нинджа" в невъзможност да предотвратят настъпването на ПТП. Експертът установява, че мотоциклетистът е могъл да предприеме предпазни действия само при подаване на своевременен светлинен сигнал от водача на „БМВ 530Д“, за предстояща маневра, какъвто сигнал не е установен, като неговите действия не са основен или съществен фактор за ПТП-то. Вината на делинквента съобразно уредената в чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага, но по делото не е проведено насрещно доказване от страна на ответното дружество, в чиято доказателствена тежест е било оборването на презумпцията. Възражението на ответника относно вината на водача на „БМВ 530Д“, е неоснователно. О т Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 248р7121/23.04.2024 г. и показанията на свидетелите В. Ц. и Д. В. се установява, че водачът на лекия автомобил е предприел маневра на заден ход на ул. „В. Левски“ в гр. Бяла Слатина, без да се увери, че пътят зад него е свободен от други участници в движението, включително моторното превозно средство на ищеца. Това действие представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, който изисква водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение и има противоправен характер по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като съставлява елемент на деликтна отговорност. Експертната оценка по приетата САТЕ показва, че водачът на мотоциклета не е имал възможност за своевременно реагиране, поради липса на предупредителен сигнал от страна на водача на „БМВ 530Д“, което демонстрира, че ПТП е пряко и непосредствено следствие от противоправното му поведение и в нарушение на чл.26 от ЗДвП. Събраните по делото доказателства категорично опровергават и направеното от ответника възражение, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Такова деяние се реализира, когато водачът на МПС не по своя вина е бил поставен в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици. От показанията на водача В. П. Ц., както и от приетото заключение по САТЕ, се установява, че водачът на лекия автомобил „БМВ 530“ с рег. № ВР••••СК е предприел внезапна маневра „завой наляво“ за излизане от ред на паркирани автомобили, без да се увери, че зад него няма други участници в движението. Това действие е довело до отнемане на предимството на движещия се зад него мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ с рег. № ВР••••В по ул. „Васил Левски“ и е поставило както водача на мотоциклета, така и самия водач на лекия автомобил в невъзможност да предотвратят настъпването на ПТП. Следователно, ПТП-то не може да се квалифицира като случайно събитие, а е резултат от конкретно противоправно поведение на водача на „БМВ 530Д“, който е имал възможност и задължение да предвиди риска. При съвкупния анализ на приобщения по делото доказателствен материал, съдът намира за доказан заявения в случая деликтен фактически състав, обезвредата на последиците от който следва се възложи в тежест на ответника, предвид безспорното му качество на застраховател по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с деликвента, към деня на произшествието. На базата на представените писмени доказателства, експертните заключения и показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът намира, че безспорно по делото са установени причинените вреди по вид, обем и характер, както и причинната връзка с противоправното поведение на деликвента, чиито субективни действия са причина за настъпилото ПТП, при което не е оборена презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице. При това положение и съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението следва да се определи по справедливост за всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Настъпилите неимуществени вреди за ищеца, както и причинна връзка между деянието и неимуществените вреди се установява от приложените по делото медицински документи, събраните свидетелски показания и изслушаната по делото първоначална и допълнителна съдебно - медицинска експертиза по писмени данни и личен преглед на ищеца, които настоящият съдебен състав кредитира като обективни, логически последователни, кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води до извод за доказаност на причинна връзка. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са налице всички посочени предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за така причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие виновното и неправомерно поведение на застрахованото лице. По иска за неимуществени вреди: Спорен е размерът на справедливото обезщетение за неимуществените вреди от ПТП, като в тази връзка се поддържа направено от ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според приетото в ППВС № 4/1968 г. и решения по чл.290 ГПК - решение по т.д. № 486/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2979/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. № 669/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по т.д. № 795/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по гр.д. № 3802/2008 г. на І г.о. на ВКС, решение по гр.д. № 1553/2010 г. на ІV г.о. на ВКС; решение по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение по т.д. № 2663/2015 г. на І т. о. на ВКС; решение по т.д. № 1015/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. № 1398/2014 г. на І т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2766/2014 г. на І т о. на ВКС; решение по т.д. № 72/2016 г. на І т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2960/2015 г. на І т.о. на ВКС; Решение № 50148/28.02.2023 г. по т.д. № 925/2021 г. на ВКС, II т.о., Решение № 50072/01.11.2022 г. по гр.д. № 4101/2021 г. на ВКС, II г.о. и др., понятието "справедливост" по смисъла на посочената разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на конкретния размер на обезщетението, като такива обстоятелства при телесните увреди са характерът и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания, съдебната практика при подобни случаи. При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата и във връзка с нормативно определените лимити по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. При събраните доказателства, съдът намира, че размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване на следното: Ищецът М. Г. В. е претърпял телесни увреждания вследствие на ПТП на 14.04.2024 г., като е констатирана травма на няколко структури на лявото коляно с увреда на медиална колатерална връзка, придружена с оток, кръвонасядане и ограничена подвижност; охлузна рана на десен долен крайник. Лечението е продължило повече от 30 дни, като е включвало поставяне на турор за колянната става за 45 дни, медикаментозно лечение и физиотерапевтични процедури. Няма ведицински документи доказваши контулизя на гръдния кош. От заключението на съдебно-медицинската експертиза и допълнителното заключение се установява, че вследствие на ПТП ищецът В. е претърпял контузия в областта на коляното и мекотъканни увреждания, довели до болков синдром и временно ограничение в движенията, без да са налице трайни функционални дефицити или инвалидизиращи последици. При направената МРТ (Магнитно-резонансната томография) изследване на ляво коляно, извършено на 07.01.2026 г. в ДКЦ „Софиямед“ – гр. София, се установило, че има данни за лезия II степен на медиалния менискус(вътрешно увреждане на менискуса без пълно разкъсване); парциална увреда на предната кръстна връзка(частично нарушаване на целостта , без пълно прекъсване) и наличие на малък ставен излив(течност в ставата, като реакция на травматичното въздействие). От събраните медицински данни не се установява трайност на уврежданията. Описаните травми са с временен характер, подлежат на консервативно лечение (почивка, медикаментозна терапия, рехабилитация) и не водят до трайно затрудняване на движенията на долния крайник, нито за оперативно лечение. Съдът отчита, че твърдяната в исковата молба травма на гръдния кош е отразена само в амбулаторен лист; липсват образни изследвания (рентген, КТ); липсват обективни медицински данни, които да я потвърждават. Следователно същата не е подкрепена от обективни медицински данни и не е доказана по несъмнен начин, поради което същата не може да бъде включена при формиране на обезщетението. Съобразно допълнителното заключение на СМЕ и извършената МРТ (Магнитнорезонансната томография) на ищеца, липсват данни за тежки вътреставни увреждания или трайни анатомични изменения, които да обосноват по-висок размер на обезщетението. В този смисъл, при съпоставка с практиката на ВКС по аналогични случаи на леки до средни телесни увреждания без трайни последици, съдът намира, че справедливото обезщетение следва да бъде определено в умерен размер, съответстващ на реално понесените болки и страдания, но значително под нивата, присъждани при тежки травми с продължителен възстановителен период или трайни увреждания. При определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчита тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на ПТП – 21-22 години, като основното увреждане засяга колянната става – носеща част от опорнодвигателния апарат и мекотъканни увреждания, продължителността на лечението му от над 30 дни, с поставен турот от 45 дни, довели до болков синдром и временно ограничение в движенията, без да са налице трайни функционални дефицити или инвалидизиращи последици, налице и охлузна рана на десен долен крайник, причинила допълнителни физически болки и дискомфорт, неудобства и ограничения от личен, битов, трудов и социален характер, отражението на произшествието върху физическото и върху психо - емоционалното му състояние, което е довело до промяна на социалната му активност и взаимодействие в приятелския кръг, травмата не е била животозастрашаваща и не е предизвикала усложнения; болките са били силни в началото, а впоследствие постепенно са отшумели, възстановяването му е било пълно по отношение на колянната става, без оток и болка, с нормален обем на движение, походката е самостоятелна и нормална, без накуцване. При определяне на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД съдът съобрази резултатите от ЯМР-изследването, но прие, че те не обосновават по-висок интензитет на болките и страданията в релевантния период след ПТП; не сочат трайно влошаване на функционалното състояние на ищеца; не променят благоприятната прогноза, установена от съдебно-медицинската експертиза и личния преглед на ищеца. Ето защо съдът приема, че ЯМР-находките не следва да бъдат игнорирани, но не могат да имат увеличаващо значение при определяне на размера на обезщетението, който следва да се базира на действително доказаните болки, страдания и временно ограничение в движенията. Тези късно установени вътреставни изменения (почти две години след процесното ПТП), за които не е доказана нито давност, нито причинност, не могат да разширят обема на отговорността на застрахователя, тъй като това би противоречало на принципа за обезщетяване само на действително и доказано настъпили вреди. Съдът съобрази, че по делото липсват медицински документи, установяващи по обективен начин настъпването на тежка травма на гръдния кош, както и доказателства за дълготрайно психическо разстройство или необходимост от психиатрична помощ, което обосновава извода, че психическите последици са били с временен характер и не са довели до трайни неблагоприятни изменения в личността на ищеца, поради което приема, че справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е сумата от 15 000 лева (7 669,38 евро), като при този извод съдебният състав отчете и формираната практика на касационната инстанция по сходни казуси – Определение № 3378/01.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1962/2025 г., I т. о., и Определение № 3195/12.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1330/2025 г., I т. о., както и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие през 2024 г. и инфлационните процеси до настоящия момент. Съдът приема, че претендираната сума от 30000 лв. за неимуществени вреди е несъразмерна на доказаните травми. Пострадалият е претърпял контузия на ляво коляно с частично увреждане на вътрешната колатерална връзка, като колатералните лигаменти и пателарният ретинакулум остават интактни, и охлузвания на десния крак. Медицинските данни не сочат наличие на трайно увреждане, хирургическа намеса или значителни ограничения в движенията и ежедневието. Травмата не е довела до трайна загуба на функция или инвалидизация, не е установено в бъдеще да се налага ново лечение на настъпилите увреждания; да съществува риск от влошаване на състоянието на ищеца; да продължава описаната в исковата молба изключителна зависимост от помощта на други лица; да са останали белези, загрозявания или осакатявания; да му е призната инвалидност вследствие тези увреждания, психически страдания, променящи начина на живот на пострадалия. Съдът изрично е изключил от обсега на обезщетението твърдяната контузия на гръдния кош поради недоказаност. При тези данни присъждането на обезщетение в размер на 30 000 лв. би надхвърлило значително справедливия паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди и не би било съразмерно с характера, интензитета и продължителността на установените болки и страдания, както и би довело до неоснователно богатяване на пострадалия. Ето защо искът за неимуществени вреди следва да се уважи частично – до размер от 15 000 лв. (7 669,38 евро), а за разликата над този размер до пълният претендиран размер от 30 000 лв. (15338,76 евро) да се отхвърли, като неоснователен. По възражението за съпричиняване: Правното основание на възражението е чл.51, ал.2 от ЗЗД, като в тежест на ответника е да установи, че увреденият ищец е допринесъл за настъпването на вредите. За да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, последното трябва обективно да е допринесло за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действало/бездействало виновно. В т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. при тълкуване на чл.51, ал.2 ЗЗД също е посочено, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и на вина. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалото лице, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадалия, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Съгласно задължителните постановки на т.7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК, принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. С решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г., постановено по реда на чл.290 ГПК (ред. ДВ бр. 59/2007 г.) на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл, че релевантен за прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалото лице, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Ответното дружество е навело възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по реда на чл.51,ал.2 от ЗЗД, твърдейки, че ищецът М. В.-водач на мотоциклет „Кавазаки” с per. № ВР •••• В, е допринесъл за вредите, чрез превишена и несъобразена скорост, както и чрез недостатъчно осигуряване на странично разстояние при преминаване покрай паркирани автомобили. От тази позиция ответникът иска намаляване на обезщетението пропорционално на предполагаемия принос на ищеца за настъпилите телесни увреждания. Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие скоростта на движение на мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ с рег. № ВР •••• В е била приблизително 50 км/ч, което съответства на максимално допустимата скорост за конкретния пътен участък съобразно действащата пътна сигнализация и пътните условия, поради което се налага изводът, че ищецът е управлявал мотоциклета в рамките на разрешената за градско движение скорост и по делото не са ангажирани доказателства за превишаване на законоустановената или за движение с несъобразена скорост. Експертното заключение еднозначно посочва, че вследствие на внезапната маневра, извършена от водача на лекия автомобил „БМВ 530Д“, при липса на подаден предупредителен сигнал, ищецът е бил поставен в обективна невъзможност да предотврати удара, поради което евентуални технически несъвършенства при управлението на мотоциклета или минимално несъобразяване на дистанцията не могат да бъдат приети за съществени и причинно обусловени за настъпването на ПТП, тъй като основната и преобладаваща причина за произшествието е поведението на водача на лекия автомобил „БМВ 530Д“. Събраните по делото доказателства обосновават наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното поведение на водача на лекия автомобил „БМВ“ и настъпилите за ищеца телесни увреждания, като по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че действията на ищеца са имали решаващо или съществено значение за реализирането на вредоносния резултат, поради което не може да се приеме наличие на негов принос за настъпването на вредите, както основателно е поддържано и в писмената защита на процесуалния му представител. При липса на данни за поведение на ищеца, намиращо се в причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което не са налице основания за редукция на дължимото обезщетение на това основание. По претенцията за лихва за забава: Ищецът претендира присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 19.08.2024 г., датата на отказа от ответното застрахователно дружество, до окончателното заплащане. Ответникът възразява, че лихва не следва да се дължи, тъй като е изисквал допълнителни документи за удостоверяване на претенцията, които не са били представени от ищеца, като се позовава на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ. По отношение договорите за застраховка на гражданската отговорност в КЗ са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна в чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1 изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2 с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (в горния смисъл е и решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о.) От анализа на конкретния случай е видно, че ищецът е предявил претенцията си на ответника по реда на чл. 380 КЗ, като е уведомил за настъпилото застрахователно събитие и е изискал обезщетение. Ответникът е отказал изплащане на 19.08.2024 г. Следователно, от тази дата се счита, че застрахователят е изпаднал в забава, поради което започват да текат законните лихви върху обезщетението, изчислени до датата на окончателното му изплащане. Това се подкрепя и от съдебната практика, включително решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, което потвърждава, че забава на застрахователя възниква от момента на отказа или неизпълнението на законово предвидените срокове след предявена претенция, а лихвите за забава са акцесорни спрямо главното задължение за изплащане на обезщетение. Следователно законната лихва върху присъденото обезщетение следва да бъде присъдена, считано от 19.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, като претенцията в тази част се явява основателна и подлежи на уважаване, поради което наведените в тази връзка възражения на ответното дружество са неоснователни. По разноските: С Определение № 62/07.02.2025 г., постановено по т. д. № 113/2024г. по описа на ОС – Враца, е оставено без уважение като неоснователно искането на ищеца М. Г. В. за освобождаването му от заплащане на държавна такса по делото, поради липса на достатъчно финансови средства, като в изпълнение на дадените от съда указания същият е внесъл държавна такса в размер на 1 200,00 лв. (613,55 евро) по банкова сметка за държавни такси на ОС – Враца, представляваща 4 % върху цената на иска за неимуществени вреди в размер на 30 000,00 лв. (15 338,76 евро). Освен това ищецът е направил разноски за възнаграждения на вещите лица по допуснатите по делото експертизи, а именно: 300,00 лв. (153,39 евро) за съдебноавтотехническа експертиза и 900,00 лв. (460,16 евро) за съдебно-медицинска и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, или общо 1200,00 лв. (613,55 евро). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца заплащане на направените разноски по съразмерност в размер на 1200,00 лв.(613,55 €) за заплатена държавна такса и депозити за вещите лица. От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Видно от приложеното пълномощно и договор за правна помощ и съдействие № 000616 от 15.09.2025г.(л.172) удостоверяващо представителна власт на адв.П. З. П. от САК се съдържа клауза за договорена безплатна помощ по чл.38,ал.2 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има право на възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е възнаграждение, което при наличие на законовите предпоставки се присъжда в полза на самия адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и за да упражни адвокатът това свое право, той следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА. След постановяването на Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 се формира константна практика на Върховния касационен съд на Република България (в този смисъл Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., Определение № 4177/18.09.2025 г. по гр. д. № 1137/2025 г., III г. о., ГК, Определение № 4135/17.09.2025 г. по ч. гр. д. № 1699/2025 г., III г. о., ГК и др.), съгласно която регламентираните от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14/2025 г.) размери не представляват обвързващи за съда правила, а имат единствено ориентировъчен характер при служебната преценка на дължимото възнаграждение, като релевантни критерии следва да бъдат видът на спора, материалният интерес, характерът и обемът на извършената адвокатска дейност и преди всичко фактическата и правната сложност на делото. Съдът е длъжен да съобрази посоченото решение на СЕС независимо дали страните изрично са се позовали на него, доколкото с него се дава задължително тълкуване на правото на Съюза, което националният съд следва да приложи при спазване на принципа за предимство на правото на Европейския съюз пред националното право, в какъвто смисъл е и последователната практика на ВКС, обективирана в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., Определение № 191/16.01.2024 г. по ч. гр. д. № 2447/2023 г., II г. о., Определение № 376/06.02.2025 г. по к. ч. т. д. № 2613/2024 г., Определение № 374/06.02.2025 г. по к. ч. т. д. № 2606/2024 г., Определение № 381/06.02.2025 г. по к. ч. т. д. № 2834/2024 г., Определение № 206/22.01.2025 г. по ч. т. д. № 2650/2024 г., I т. о., ТК, както и Определение № 191/21.01.2025 г. по ч. т. д. № 2688/2024 г., II т. о., ТК. В конкретния случай делото не разкрива висока фактическа или правна сложност. Процесуалният представител на ищеца е изготвил искова и допълнителна искова молба, взел участие в проведените открити съдебни заседания, ангажирал е и направил анализ на доказателства, както и е представил писмена защита. Тези процесуални действия представляват обичайния, но пълен обем адвокатска дейност, необходим за надлежна защита на правата и интересите на страната, поради което не може да се приеме, че положеният труд е несъществен или формален. При материален уважен интерес в размер на 15000,00 лв.(7669,38 €) за неимуществени, минималният размер по Наредбата би възлизал на 1750,00 лв.(894,76 €). Поради това съдът следва да присъди в полза на адв. П. П. от САК сумата от 1750,00 лв.(894,76€), представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, дължимо от ответника. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на ищеца е неоснователно, тъй като присъжданата сума съответства на минималния размер по Наредба № 1/2004 г. при уважения материален интерес и не подлежи на редукция по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещото лице по САТЕ в размер 300,00 лв.(153,39 €), поради което на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът му дължи направените по делото разноски по съразмерност в размер от 150,00 лв.(76,69 €). От приложените по делото пълномощно (л. 64–65) и договор за правна защита и съдействие (л. 72) се установява, че ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД е възложило процесуалната си защита на адв. М. Г., който от своя страна е преупълномощил адв. А. И. да осъществява процесуалното представителство по настоящото дело. В представения списък на разноските адв. М. Г. е посочил договорено и изцяло заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3 720,00 лв. с включен ДДС (л. 71 от делото), като по делото е представено и удостоверение за регистрацията му като адвокат по ЗДДС (л. 72 от делото). Процесуаланият представител на ищеца в с.з. е направил възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на ответното дружество, тъй като не са представени разходно-оправдателни документи, включително и фактура за тях. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, когато съдът присъжда разноски, може по искане на насрещната страна да намали адвокатското възнаграждение, ако го намери за прекомерно, с оглед на фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и материалния интерес. При частично уважаване на иска ответникът има право на присъждане на разноски единствено съразмерно на отхвърлената част от иска, която в конкретния случай възлиза на 15 000,00 лв. (7 669,38 евро). Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, при материален интерес от 10 000 лв. до 25 000 лв. минималният ориентировъчен размер на адвокатското възнаграждение е 1 300,00 лв. плюс 9 % върху горницата над 10 000 лв., поради което при интерес 15 000,00 лв. същият възлиза на 1 750,00 лв. (894,76 евро) без ДДС, респективно 2 100,00 лв. (1 073,71 евро) с включен ДДС. В конкретния случай на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 ГПК, съдът приема, че претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 3 720,00 лв. (1 902,01 евро) с включен ДДС е несъразмерно високо спрямо фактическата и правната сложност на делото и значително надвишава минималния ориентировъчен размер по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлизащ на около 2 100,00 лв. с ДДС. Поради това съдът намира възражението на ищеца за прекомерност за основателно и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК намалява подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение на ответника до сумата от 2 100,00 лв. (1 073,71 евро) с включен ДДС. Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ищеца, че по делото не са представени разходно-оправдателни документи, включително фактура, удостоверяващи заплащането на адвокатското възнаграждение на ответното дружество. Задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, приема, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само, когато страната е доказала действителното му заплащане. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че за да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, страната следва да установи реалното му плащане на процесуалния си представител, съобразно уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане – в брой или по банков път. В хипотезата на плащане в брой този факт следва да бъде изрично удостоверен в самия договор, който да е приложен по делото, тъй като в този случай договорът има характер на разписка, удостоверяваща, че страната не само е договорила, но и е заплатила адвокатското възнаграждение, какъвто е и настоящият случай. Поради тази причина за заплащането на адвокатското възнаграждение не е необходимо да представят доказателства за извършен банков превод, включително и фактура./Опр. № 296/30.05. 2017 г. на ВКС по ч. т. дело № 1061/2017г. 2-ро т.о./. Сумите са посочени едновременно в левове и в евро с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България, който предвижда въвеждане на еврото, като официална парична единица, считано от 01.01.2026 г., като преизчисляването е извършено по официално фиксирания курс лев–евро. Водим от горното, Врачанският окръжен съд